Решение № 18568 от 30.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1898/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД ЕИК чрез юрк. М. Ж. срещу Решение № 39 от 06.01.2025г. постановено по НАХД № 15679/2024г. по описа на СРС, 121-ви състав. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-723 от 08.10.2024г. издадено от И. П. - Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и мобилност“ като наложената на дружеството-жалбоподател санкция за нарушение на чл. 29а, ал.1, т. 1 от Наредба за организация на движението на територията на С. О. е намалена от 4000лв. на 2000лв., а наложената за нарушение на чл.29а, ал.1, т.12 от цитираната наредба е намалена от 50 000лв. на 20 000лв. С жалбата се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по всички наведени възражения, както и че е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на самата наредба, която ако бе установена от контролирания съд, в каквато насока са били исканията, същият е следвало да отмени и позоваващото се на нея НП. Според жалбоподателя са налице и редица нарушения на материалния закон, в това число неправилна квалификация на нарушението и неправилно разпределяне отговорността между съдружниците в ДЗЗД „ДЕАГАЛЕВЦИ 2021“. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от процесуалния му представител юрк. Ж., с което не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствието на касатора. Ответникът – Заместник-кмет на Столична община се представлява от адв. Паунoва, която моли съда да потвърди обжалваното решение и заявява, че не претендира разноски за производството. Представителят на СГП намира решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Административен съд София - град, ХХ II касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решенето си районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.05.2024г. около 13: 20 часа в [населено място], район Витоша, [улица]между [улица]и [улица]била извършена проверка от контролни органи на Столична община на обект: „Изграждане на канализационна мрежа на [жк], като установили, че жалбоподателят „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД ЕИК извършва строително-монтажни работи - изкоп и извозване на земни маси, без ограда, като извън границите на строителната площадка е имало натрупани и разпилени строителни материали и отпадъци. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № КП-24-0016285/13.05.2024г., като бил изготвен и снимков материал. Контролните органи приели, че жалбоподателят- ЮЛ е нарушил разпоредбите на чл. 29а ал. 1 т. 1 и на чл. 29а ал. 1 т. 12 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Свидетелят В. Е. К., заемащ длъжността старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, съставил и връчил надлежно на пълномощник АУАН №24-25КС-723/04.06.2024г. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал писмени възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и мобилност“ издал процесното Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-723 от 08.10.2024г. с което на дружеството-жалбоподател били наложени административни наказания „имуществен санкция“ както следва: за нарушението на чл. 29а, ал.1, т. 1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична 4000лв. и за нарушението на чл.29а, ал.1, т.12 от цитираната наредба 50000лв. От правна страна Софийският районен съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са съставени/издадени от компетентен орган при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приел е също така, че извършването на нарушенията от страна на санкционираното лице е безспорно доказано, но санкцията е неправилно определена като е намалил размер на наложените санкции в посочения по-горе размер като е приел, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Преди всичко несъстоятелни се явяват твърденията на касатора за липса на мотиви – районният съд е изложил подробно съображенията си защо отхвърля възраженията на жалбоподателя. Изводите му са изградени при правилно и вярно отразена фактическа обстановка като касационна инстанция не установява да са допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствения материал. Вярно и аргументирано съдът е изложил съображения за съставомерността на нарушенията и за отговорността на санкционираното лице, поради което съдът няма излишно да ги повтаря. Единствено възраженията относно незаконосъобразността на Наредбата не са намерили отчетлив отговор, но последното не налага отмяна на акта. Оспорените разпоредби са приети с Наредба за изменение и допълнение на наредба за организация на движението на територията на Столична община – този акт има нормативен характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗНА, нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Компетентността на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 ЗНА. Отделно от това чл. 21, ал.2 от ЗМСМА също съдържа генерално законово овластяване на Общинския съвет да приема наредби в изпълнение на правомощията си. Законът за движение по пътищата урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове – видно от разпоредбата на чл. 1 от ЗДвП. Ползването на пътищата е предмет на уредба на Закона за пътищата. Законът за пътищата съдържа изрична законова делегация на Общинските съвети да определят размерът на таксите за специално ползване на общинските пътища – чл. 18, ал. 3, т. 2, както и да определя с Наредба правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища, възложено им с чл. 19 от Закона за пътищата – чл. 23 от ЗП. При тази нормативна рамка съдът приема, че Столичният общински съвет е териториално и материално компетентен да приема правила относно организацията на движението на територията на С. О., доколкото тези правила не уреждат вече уредени отношения от акт от по-висока степен. В настоящия случай касаторът не сочи кои разпоредби от закона за движението по пътищата уреждат частния случай на нарушения визирани в двете разпореди от Наредбата, поради което възражението му се явява бланкетно. Още повече, че заедно с горното се твърди, същото да е предмет на уредба на чл.30 от Наредба № 2 от 22.03.2024г. за минималните изисквания за здравословни и безопасния условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Последната всъщност препраща към разпоредбите, действащи за съответната община като буквално гласи, че „Строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни сигнали. “ Поради изложеното и възраженията в тази насока се явяват несъстоятелни. Предвид горепосоченото, оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и съобразно чл.63д, ал.3 ЗАНН, разноски се следват на ответника, но същият, чрез процесуалния си представител, изрично заяви, че не претендира присъждането им, поради което и съдът няма да се произнесе в този смисъл. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН Административен съд София – град, ХXII касационен състав,