Решение № 19 от 17.1.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 479/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от ППЗК „Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с. Чернево, общ. Суворово, област Варна, чрез адв. П. М., против решение № 201/03.05.2023 г. постановено по т.д. № 571/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което кооперацията е осъдена да заплати на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936 сумата от 62 800 лв., представляваща главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която е издаден РКО № 8/08.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4 273, 89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 07.06.2022 г., на осн. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът оспорва постановеното решение в неговата цялост като неправилно. Намира, че кооперацията не дължи никакви суми на „Онтарио БГ“ ЕООД. Обсъждайки представения касов ордер цени същия като първичен счетоводен документ, от което прави извода, че същият има само формална доказателствена сила относно счетоводни записвания, но няма доказателствена сила относно факта на предаване на парична сума. Намира, че предаването на дължимата парична сума, като част от фактическия състав на вземането, следва да се докаже в процеса, а това не е сторено от дружеството, което е следвало при условията на пълно и главно доказване, и при допустими всички доказателствени средства да докаже тези свои твърдения. Твърди, че подписът на физическото лице Я Я е поставен предварително върху платежния документ, а едва в следващ момент е попълнен текста оформящ съдържанието му. Тази своя теза аргументира с практиката в счетоводството на кооперацията да има попълнени празни бланки с подпис на председателя на кооперацията в случай на нужда от изплащане от каса на различни текущи разходи и при отсъствие на председателя. Според жалбоподателя представеният Договор за подпомагане от 30.07.2020 г. е изготвен на много по-късен момент от сочената в него дата и е съставен единствено с цел да оправдае вече попълнените касови ордери, тъй като договорът постъпва в кооперацията едва към дата 09.09.2020г. Позовава се на водените счетоводни книжа от „Онтарио БГ“ ЕООД, в които твърди, че няма отразени вземания към кооперацията, което аргументира твърдението му за липса на предаване на процесната сума. Доколкото Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда забрана на плащания над 10 000 лв. в брой твърди, че предаването на спорната сума няма как да бъде извършено на ръка, а следва да стане по банков път, за което в настоящия случай липсват доказателства. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“ за заплащане на сумата от 62 800 лв., представляваща главница, дадена по Договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане сумата от 4 273, 89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021г. до 07.06.2022г. Ищецът излага, че в качеството си на заемодател е предал в заем на ответника, чрез неговия представляващ сумата от 62 800 лв., които да бъдат разходвани за нуждите на кооперацията за стопанската 2020-2021г., определени от нейния председател. Сумата е предоставена в брой, чрез председателя на кооперацията Я В Я, видно от Разходен касов ордер № 8/08.09.2020г. Договорът е бил сключен за срок от една година и крайният срок за връщане на сумата се сочи датата 30.07.2021г. С оглед липсата на плащане от страна на ответника, въпреки отправената на 10.09.2021г. покана, ищецът претендира за връщане на сумата, ведно със законната лихва за периода на забавата. Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че договорът от 30.07.2020 г. е нищожен като противоречащ на закона – чл.26, ал.3 ЗК, доколкото 1) не е налице решение на УС за сключване на сделката и 2) поради грешка в лицето, както и 3) предвид преследваното с него заобикаляне на закона. Претендираната грешка в лицето е обоснована с трайните търговски отношения на кооперацията с друго дружество „Атлас агро 2011“ЕООД, с което е трябвало да бъде сключен договорът. Грешката е съществена, тъй като идеята за подпомагане на кооперацията чрез заемни средства е основание за преференциални изкупни цени по договорите за покупко-продажба на зърнени култури и торове. Излага твърдения за нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като договорът прикрива извършването на банкова дейност. Оспорва и получаването на посочената в договора парична сума, тъй като ищецът не е разполагал с такива банкови и касови наличности. Излага, че председателят е подписал празна бланка за РКО, но пари в брой не е получавал, нито е внасял в касата на кооперацията. Оспорва авторството и верността на касов ордер № 8/08.09.2020г. с твърдения, че подписът за Я Я е неавтентичен, а евентуално е пренесен от друг документ с техническо устройство или по друг начин. Съдържанието на касовия ордер не отразява действително събитие – предаване на парична сума, тъй като е дописван. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави извода, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 30.07.2020г. Договор за подпомагане, по силата на който „Онтарио БГ“ЕООД предоставило на кооперацията парични средства в брой за осигуряване на стопанската 2020- 2021 година, чието разходване се определя за задоволяване нуждите и необходимостите на кооперацията по преценка на нейния председател Я В. Размерът на паричната помощ се определя и удостоверява с разходни касови ордери, издадени от Управителя на „Онтарио - БГ“ М М. Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейности и постигането на добри финансови резултати. Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на неговото подписване. Тълкувайки волята на страните, изразена в отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една поотделно в смисъла, който произтича от целия договор, съобразявайки целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът стигна до извода, че се касае за договор за предоставяне на заемни средства, с уговорка за тяхното връщане, при допълнително уговорен между страните за това падеж. Посочените уговорки покриват изцяло характеристиките на договор за заем. Ето защо въззивният съд намира обжалваното решение за допустимо като постановено по предявен иск. В договора от 30.07.2020г. в т.4 изрично е уговорено връщане на средствата, което се договаря между двамата управители с оглед съвместната им дейност. Видът на сключения между страните договор се определя не от неговото наименование, а от вида и правното естество на поетите права и задължения по него. Съгласно представения РКО № 8/08.09.2020г., издаден от „Онтарио БГ“ ЕООД, предоставената в заем сума от 62 800 лв. е предадена на Председателя на кооперацията Я В Я именно в това му качество, на посочената в ордера дата. Ордерът е оспорен досежно авторството му и съдържанието му. Според кооперацията първоначалната идея е била да се сключи рамков договор за подпомагането й с „Атлас Агро 2011“, ЕООД, а не с „Онтарио БГ“, ЕООД, като и на двете дружества едноличен собственик на капитала и управител е М М. Действително в качеството си на председател на кооперацията Я Я е подписал касов ордер на стойност 3 000 лв. или 3 500 лв., като е подписал и една празна бланка /ордер/, но пари в брой не е получавал, нито такива са внасяни от ищеца в касата на ответника. М М е заявил, че ще скъса подписаните ордери и страните ще подпишат нов договор с „Атлас Агро 2011“, ЕООД, като всички плащания ще бъдат извършени само по банков път. Оспорва се и наличието на процесната сума в касата на ищцовото дружество и по банковите му сметки. Направено е възражение за нищожност на договора като сключен в противоречие с чл. 26 ал.3 ЗК без надлежно решение на УС, като сключен при наличието на грешка в лицето и поради заобикаляне на закона с цел прикриване на банкова дейност. От приетото пред първата инстанция заключение на Съдебно- почеркова/графологична експертиза (л. 105 и сл.) се установи, че РКО е подписан от Я Я, като същият не е пренесен посредством техническо средство от друг документ или по друг начин върху изследвания документ, няма данни за извършени подправки и дописване на неговото съдържание в частта, в която е обозначена цифром и словом сумата от 62 800 лв., поради което следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за неуспешното проведено оспорване на документа по реда на чл.193 от ГПК. Предвид изричното обозначаване в ордера, че сумата е получена от Я Я в качеството му на председател на кооперацията, съдът приема, че не е налице основание да се приеме, че сумата е получена от него в лично качество като физическо лице и не задължава кооперацията. В този смисъл недоказано се явява оспорването на автентичността на документа, установяващ факта на получаване в заем на сумата от 62 800 лв. Съответно изявленията следва да обвържат авторите им съгласно съдържанието на разходния касов ордер и договорът за заем. По своята правна същност разходния ордер представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, поради което при неуспешно проведено оспорване на авторството му по реда на чл. 193 ГПК съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от посочените в него лица, както и че удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени (в този см. решение № 43/26.03.2015г. по гр.д.№ 4638/2014г. на 3-то г.о. на ВКС). С други думи, съдът следва да зачете неговата (РКО) материална доказателствена сила и да приеме, че в него е инкорпорирано признание за получено плащане на посочената сума от 62 800 лв. Основанието за плащане, отразено в ордера, съвпада с посоченото в договора за подпомагане. От заключението по назначената в първата инстанция ССчЕ (л. 116 и сл.) се установи, че ищцовото дружество е разполагало с достатъчна касова наличност за предоставяне на сумата по процесното РКО № 8 от 08.09.2020г. (към 01.09.2020г. – 298 095, 93 лв., а към 30.09.2020г. – 88007, 13 лв.), поради което и това възражение на въззивника се явява неоснователно. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВАпС прави извода, че разходният касов ордер е автентичен и с вярно съдържание, поради което приема за доказано предаването на процесната сума. Операцията е осчетоводена при ищеца като вземане от дебитор „Я В“ в размер на 62 800 лв., която сума е изплатена в брой с документ РКО № 8/08.09.2020г., а последният освен това е първичният счетоводен документ и дори и да имаше несъответствие в счетоводните записвания (каквито няма и не се твърди), би бил меродавен именно процесния РКО. Предвид установеното по делото обстоятелство, че Я Я е подписал договора за подпомагане в качеството му на председател на кооперацията, възражението, поддържано във въззивната жалба (в т. 2.1.), че сумата е предоставена на физическото лице, а не на ответника съгласно счетоводните записвания, се явява неоснователно. По отношение оплакванията изложени в т.2.2. за нередовно водено от ищеца счетоводство, дори и да се приеме тезата на въззивната кооперация, това обстоятелство не би променило горния извод, доколкото счетоводното отразяване на предоставения заем не е единственото ангажирано в тази насока доказателство. На следващо място, твърденията за нарушаване на забраната за разплащане в брой на суми по-големи от 10 000 лв. не влече след себе си недействителност на извършеното плащане, а единствено и само може да обоснове ангажиране на административно - наказателната отговорност по чл.5 от ЗОПБ, но не и да рефлектира върху валидността на сделката и гражданско-правните последици на извършеното плащане в брой. В заключение, липсата на решение на УС на кооперацията за сключване на договора за подпомагане съгласно чл.21, ал.2, т.1 ЗК има значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с третите лица. По делото не се представиха (събраха) доказателства за извършване на банкова дейност от страна на ищеца в противоречие с установения за това ред. Не е налице и твърденият порок „грешка в лицето“ за унищожаемост на основание чл.28 ЗЗД на процесния договор, доколкото дружеството „Атлас Агро 2011“ ЕООД е регистрирано и създадено на 21.10.2021 г., което е в последващ сключването на процесния договора за заем момент. Ето защо не може да се приеме за обосновано твърдението, че представляващият кооперацията е имал погрешна представа с кое дружество преговаря и сключва процесния договор. Предвид достигането до правния извод за доказаност на плащане от ищцовото дружество в размер на 62 800 лв. в полза на кооперацията всички възражения на ответника, поддържани и във въззивната жалба, се явяват неоснователни, в т.ч. и твърдението му, че Я Я е подписал празна бланка на процесния ордер, както и че денят, в който е подписан ордера е неработен. Поради липсата на уговорен падеж за връщане на сумата ответникът е изпаднал в забава след датата на поканата по арг. на чл.84, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай, считано от датата на постъпване на уведомление с вх. № 170/10.09.2021г. в деловодството на ответника, падежът съобразно даденият с поканата срок е настъпил на 17.09.2021г. или 7 дни след получаване на поканата за плащане от задълженото да възстанови сумата лице. Ето защо съдът приема, че ответникът дължи и претендираната законна лихва върху главницата дължима за периода от момента на изпадане в забава – 17.09.2021г., до депозирането на исковата молба, съгласно заявения в исковата молба размер от 4 273, 89 лв., съобразявайки диспозитивното начало, до който размер искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява изцяло основателен. Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се дължат сторените от него разноски за водене на делото във въззивната инстанция за платеното от него адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за изплатен хонорар на адв. Р. от 6 700 лв., последните платени в брой съгласно представеният договор за правна защита и съдействие (л. 164), по отношение на което насрещната страна е въвела възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г. за МРАВ (възлизащ съобразно материалния интерес в размер на 5 674 лв.), а в същото време оказаната адвокатска помощ във въззивното производство не се различава от тази в първоинстанционното, делото не е попълвано с нови доказателства и е решено в едно съдебно заседание. С оглед на това на „Онтарио БГ“ ЕООД се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 5 700 лв. По отношение претенцията на адв. П. за присъждане на разноски, съдът намира, че с оглед влязлото в сила определение за процесуалната недопустимост на въззивната жалба депозирана от същия на него не му се дължат разноски по делото, доколкото това е и вписаният предмет в приложения на л. 133 договор за правна защита и съдействие. С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 5 700 лв. Водим от горното, съдът