Решение № 1004 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1695/2025 г.

Обжалвано е решение №4508/14.11.2024г. по гр.д.№5473/2021г. по описа на РС- Пловдив,ХІV гр.с-в,с което са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ,чл.89 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД,като договорът за аренда между страните е развален и Община-Хисаря е била осъдена да заплати обезщетение за предсрочното му прекратяване,включващо както претърпени вреди,така и пропуснати ползи,който иск е бил предявен като частичен,като е и уважена исковата претенция за връщане на получено на отпаднало основание.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по делото Община-Хисар и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковите претенции да се отхвърлят. В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди. Обжалвано е и допълнително решение №1801/16.04.2025г. по гр.д.№5473/2021г. по описа на РС-Пловдив,с което е развален сключеният между страните договор за аренда. Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото,че между страните има сключен договор за аренда от 2012г.,като същия е вписан в СВ.Така арендатора е приел да стопанисва и обработва под аренда 225,933дка. за срок от 15 години,като същия договор е бил вписан в СВ.През 2013г. и 2014г. с решения на ОбС-Хисаря са били възстановени ниви в размер на 18.001дка от нивите,които са били предоставени за арендоване от въззиваемия на различни собственици.На база възстановяването им на собственици и тъй като същите вече не се стопанисват от Община-Хисаря,то арендатора сочи,че е загубил интерес от сключения договор,тъй като същите представляват добри земи и с оглед целите за отглеждане на шипки,то счита договора за аренда между него и Община-.Хисаря за развален.През 2017г. арендатора при регистрация на арендованите от него земи в ОС „Земеделие“ разбрал,че му е отказана такава,тъй като имотите имат друг собственик.Същия е завел дело относно отказа на ОС „Земеделие“ да регистрира имотите в АдмС-Пловдив,при което с решение,влязло в законна сила съдът е потвърдил отказа на ОС „Земеделие“-Хисаря.Съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗАЗ негово задължение е било незабавно да уведоми Община-Хисаря за появилите се права на трети лица върху имотите.Тъй като същия не е сторил това веднага,а е завел дело в АдмС-Пловдив,с което е бил обжалван отказа за регистрация на процесните имоти,то същия е изпаднал в забава,поради което не може да се приеме,че на това основание договора може да бъде развален.Не следва да се счита за развален договора и поради друга причина.Съгласно нормата на чл.87,ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска,когато неизпълнената част от договора е незначителна.В настоящия случай не следва да се приеме,че с възстановяване правото на собственост на трети лица върху имоти в размер на 18,001 дка от всички имоти в общ размер на 225,933дка следва да се приеме,че това са найценните имоти и само върху тях може да се гледат шипки,поради което арендатора да загуби интерес от продължаването на договора.Следователно решението в тази му част следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и претенцията да се отхвърли. По отношение на претенцията по чл.55 от ЗЗД. Въззиваемият е претндирал за заплащане на суми в размер на 13 556лв.,представляващи арендните вноски за 2016г. и 2017г.,като платени на отпаднало основание.Тъй като настоящата инстанция счита,че договорът между страните не е развален по право,то тези вноски са били дължими към момента на тяхното заплащане,поради което и са платени с основание,поради което решението и в тази му част следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на иско с правно основание чл.25,вр. с чл.23 от ЗАЗ. Претендирано е частично обезщетение в размер на 5000лв. частично от 1 001 191,80лв.,което е било уважено от първоинстанционния съд,като същия е преценил,че са налице основанията за плащането му,тъй като въззиваемия е претърпял вреди от това,че не е могъл в пълен обем да използва арендованите земи.Настоящата инстанция не приема това твърдение,тъй като в настоящото производство бяха разпитани като свидетели Д. П.,от чийто показания се установи,че и към настоящия момент имотите се стопанисват от въззиваемия и същия бере плодовете.От показанията на св.Ц. Х. се установява,че през последните две-три години същият мулчира растенията,което било основно за тяхното отглеждане.Следователно въззиваемия и към настоящия момент полага грижи за растенията и прибира добива от тях.И в тази част решението се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК от жалбоподателя в размер на 3818 евро,които следва да се присъдят. Като взе предвид гореизложеното,съдът