Решение № 309 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 7006/2025 г.

Предявен е от „•••“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, чрез юрк. С., срещу Агенция „•••“, БУЛСТАТ •••, със седалище и адрес на управление: •••, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 956,93 EUR /деветстотин петдесет и шест евро и деветдесет и три евроцента/, с левова равностойност 1871,60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и направени обичайни разноски по преписка № ••• за възстановяване на л.а. „•••“, с рег. № •••, собственост на „•••“ ООД, вследствие на ПТП, настъпило на 15.07.2022 г. на АМ „•••“, км. 34+400, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. /дата на п.к./ до окончателното изплащане на сумата, и сумата 94,44 EUR /деветдесет и четири евро и четиридесет и четири евроцента/, с левова равностойност 184,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2023 г. до 23.10.2023 г. Ищецът „•••“ АД твърди, че на 15.07.2022 г. на АМ „•••“, км. 34+400 е настъпило ПТП, при което л.а. „•••“, с рег. № •••, собственост на „•••“ ООД, управляван от Д. В. Й., се ударил във внезапно изкочило на пътя диво животно, в резултат на което на застрахования по застраховка „•••,“ полица № •••, л.а. „•••“, с рег. № •••, са нанесени материални щети. Сочи, че за описаното ПТП е съставен Протокол за ПТП № ••• от 15.07.2022 г. от длъжностно лице от Отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените видими материални вреди по л.а. „•••“, с рег. № •••. Въз основа на предявена претенция в „•••“ АД била образувана ликвидационна преписка № •••, извършени огледи на увредения автомобил и изготвени заключения с опис на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „•••“ ЕООД, като за извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила е представена фактура № ••• г. и реализирани обичайни разноски в размер на 15,00 лв. във връзка с ликвидацията на преписката. Ищецът счита, че отговорност за настъпването на произшествието носи Агенция „•••“ (АПИ) като стопанин на съответния пътен участък от републиканската пътна мрежа, на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и възложител на работа по поддържане на републиканския път в изправно състояние. До ответника била отправена покана с изх. № ••• г. за възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски, но с писмо с изх. № 53-00-481 от 28.11.2022 г. същият отказал да удовлетвори претенцията. По изложените съображения ищецът претендира присъждане на 956,93 EUR /деветстотин петдесет и шест евро и деветдесет и три евроцента/, с левова равностойност 1871,60 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 94,44 EUR /деветдесет и четири евро и четиридесет и четири евроцента/, с левова равностойност 184,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2023 г. до 23.10.2023 г. Ответникът АПИ в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като вредите са причинени от животно, а съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, причинени от животно, отговорност носят собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Сочи, че лисицата е диво животно по смисъла на чл. 5, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, поради което отговорност за него носи Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 4, ал. 1 от същия закон, държавните ловни предприятия и държавните ловни стопанства /по арг. от чл. 9, ал. 9 ЗЛОД/. Оспорва твърдението за бездействие и неизпълнение на задълженията на АПИ по чл. 30, ал. 1 ЗП за поставяне на необходимите ограждения, за да възпрепятства възможността на републиканския път да излизат и да се движат безстопанствени или диви животни, да обезопасява и своевременно да предприема действия по тези ограждения. Оспорва на посочената дата да е изскочила лисица в процесния пътен участък, която да е станала причина за ПТП и обезщетените от ищцовото дружество щети да са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 15.07.2022 г. по описания начин, както и наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения л.а. „•••“, с рег. № •••, тъй като не са представени доказателства за плащане на застрахователната премия. Навежда довод, че се касае за случайно събитие и ПТП е настъпило по независещи от АПИ причини и същият не следва да носи отговорност в конкретния случай. Излага, че АПИ е взела мерки по осигуряване безопасността на движение на •••а „•••“ – оградена е с предпазна оградна мрежа с оглед предотвратяване навлизане на диви и други животни в обхвата на магистралата, осигурена е охрана на АМ „•••“. Твърди, че възложителят АПИ е възложил на "•••" ЕАД с допълнително задание за периода м. март до м. септември 2022 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1007 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на •••ата, сметка № 1, шифър 1006 – Почистване, събиране на твърди битови отпадъци и др. отпадъци, включително от площадки за краткотраен отдих от РПМ и прилежащите транспортни разходи. Сочи, че били изпълнени и заплатени възложените дейности. Навежда довод, че процесният пътен участък не е със статут на •••а, поради което наличието на предпазна телена ограда не е задължително, но въпреки това има такава, изработена по работен проект, съобразно Технически правила за приложение и техническа документация за огради /предпазна мрежа/ за ••• – ГУП, 1995, Технически спецификации на АПИ 2014, Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата. Сочи, че ПТП е настъпило в близост до пътен възел Б., който е разположен от км. 30+427 до км 31, където според техническите правила предпазната мрежа се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влизане на връзката във второстепенния път. Сочи, че животното е могло да влезе на пътя от това място или през водосток или друго, поради което без правно значение е дали е имало или не предпазна мрежа в участъка, но в случая такава е била поставена на мястото, където е настъпило ПТП. Твърди, че причината за настъпването на ПТП-то е неспазването на правилата за движение от страна на водача на МПС –то, от което са настъпили и щетите по автомобила. Следователно налице е съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че служителите на МВР не са присъствали на настъпването на ПТП, поради което протоколът за ПТП не установява по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и увредените части на автомобила. Излага, че с договор за обществена поръчка № РД-38-1/10.03.2022 г., сключен между АПИ и „•••“ ЕАД-гр. С., АПИ е възложила на дружеството поддържането на процесния пътен участък. С Определение № 56/07.01.2026 г. е конституиран „•••“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „•••“. С писмено становище третото лице помагач оспорва исковете по съображения за липса на предпоставките за уважаване на исковете /припокриващи се с подробно изложените от ответника/, като в допълнение навежда аргументи, свързани с отношенията между Агенция "•••" и "•••" ЕАД. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От застрахователна полица "Каско на МПС" № ••• от 11.10.2021 г. се установява, че е сключен застрахователен договор между ищцовото дружество и „•••“ ООД с обект на застраховката лек автомобил марка •••, с рама •••, с валидност от 15.00 ч. на 11.10.2021 г. до 23.59 ч. на 10.10.2022 г. Като доказателство по делото са приобщени и общите условия на ищцовото дружество по застраховки "Каско“, както и свидетелство за регистрация част II, видно от което лек автомобил •••, с рама •••, с рег. № •••, е собственост на „•••“ ООД. Съгласно протокол за ПТП № 177•••, съставен от К.Р. В. - мл. автоконтрольор ПП в ОД на МВР - гр. П., на 15.07.2022 г. в 7.55 ч. по •••а •••, 34+400 км. е настъпило ПТП, при което Д. В. Й. като водач на лек автомобил марка •••, модел И 10, с рег. № •••, при движение се блъска в диво животно – лисица, пресичащо пътноъо платно от ляво надясно по посока на движението. Описани са вредите по лекия автомобил. Протоколът за ПТП е съставен в 8.55 часа, при посещение на място. Не се спори в производството, а и се установява от представените от ищеца писмени доказателства, че във връзка с ПТП, при ищеца е образувана щета № •••/18.07.2022 г., по която ищецът е заплатил на „•••“ ЕООД по възложената поръчка по щетата сумата 1856,60 лева (искане за оценка, опис на претенция, възлагателно писмо, опис-заключение по претенция, приемо-предавателен протокол, фактура, ликвидационен акт и платежно нареждане). По делото е разпитан свидетелят Д. В. Й. - водач на процесния автомобил, който посочва, че помни инцидента, настъпил сутринта между 7 и 8 ч., когато отивал на работа, лисица изскочила от ляво на дясно на платното, нямал време за реакция и я блъснал. Той се движел в лявата лента за движение със скорост 100 или повече км/ч. Пътнотранспортното произшествие станало на •••ата преди Студена. Излага, че видял животното, но не могъл да реагира, тъй като нямало време за реакция – от дясната му страна имало кола и отзад също, нямало как да избегне удара. Вследствие на ПТП отпред била счупена бронята, решетката, изтекъл антифризът. Отбил, обадил се на фирмата и колата била репатрирана, а после му се обадили да си я вземе. Уведомил полицейските органи, дошли на място и съставили ПТП. По делото е изготвено и прието заключение на САТЕ. Същото не е оспорено от страните. Вещото лице в заключението си, изготвено след изслушване на свидетеля и анализ на документите по делото, сочи, че от техническа гледна точка, характера на удара, фотографираните деформации и фотографията от мястото на процесното ПТП, при всички положения може да се направи изводът, че нанесените щети на процесния лек автомобил марка •••, модел И 10, с рег. № •••, рама •••, описани в Описите на претенция и Описзаключението на претенция № ••• се намират в причинна връзка с процесното ПТП и са били необходими за отстраняване на вредите по автомобила, като стойността им към момента на инцидента е в размер на 1971,55 лв. с равностойност 1008,04 евро. Посочва, че в материалите по делото няма описани измервания на находки от процесното ПТП и няма данни за наличието на спирачни следи, поради което е технически невъзможно и няма методика, по която да се изчисли точната скорост на движение на автомобила. Предвид посочената от свидетеля скорост и максимално допустимата за тази отсечка скорост по ЗДвП, приема, че същият се е движил със скорост 110 км./ч., при която може да се направи извода, че поведението на водача не е предпоставило и не е влияе за настъпване на ПТП. По делото е представено допълнително задание за периода м.март до м. септември 2022 г. и възлагателно писмо /стр. 13-17/, както и договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/10.03.2022 г. (стр. 18-47), съгласно който възложителят Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложил на „•••“ ЕАД да извърши всички дейности по „Поддържане на АМ „•••“от км 00+000 до км 56+170 на територията на ОПУ С., ОПУ П. и ОПУ К.. Приети са четири броя квитанции за платени вноски от по 122,40 лв. от „•••“ ООД с основание ••• по полица •••. Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По допустимостта: В исковата молба да се съдържат твърдения, че ищецът е титуляр на правото – предмет на делото, а ответникът оспорва принадлежността на това право, поради което следва, че е налице надлежна процесуална легитимация на страните по делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя, както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото, а действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора. С оглед изложеното, възражението на ответника за недопустимост на предявения иск по съображения, че отговорност за причинените вреди следва да носи Министъра на земеделието и храните, е неоснователно. По основателността: По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: В чл. 410 от КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 от ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Съгласно Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция "Пътна инфраструктура“ е възложила да поддържат в изправност пътища част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. За уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличието на валиден застрахователен договор между него и собственика на увредения автомобил; възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; изплащане на застрахователно обезщетение, неговия размер и встъпване в правата на застрахованото лице; предпоставките за ангажиране отговорността ответника като възложител на работата - реално настъпилата вреда – покрит риск да е настъпила при или по повод изпълнение на възложената работа на служители на ответника, както и нейния вид; причинна връзка между вредата и неправомерното бездействие на служители на ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищецът докаже тяхната дължимост, в т. ч. и наличието на съпричиняване, респ. случайно деяние. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на проценото ПТП увреденият автомобил е бил застрахован по застраховка "Каско“ в ищцовото дружество. Предвид липсата на доказателства, че договорът за застраховка е прекратен преди настъпване на ПТП, възражението на ответника срещу действителността му поради неплащане на застрахователни премии е неоснователно. За пълнота обаче следва да се посочи, че по делото са представени и квитанции, установяващи, че дължимите вноски са заплатени. Установява се настъпването на ПТП, което е застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка от 11.10.2021 г., поради което възражението на ответника, че щетите не подлежат на възстановяване съобразно ОУ на ищцовото дружество е неоснователно. Относно установяване на претърпените вреди и механизма на процесното ПТП, съдът кредитира изцяло представения протокол за ПТП, свидетелските показания и заключението на САТЕ. На първо място, следва да се отбележи, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него действия". В конкретния случай, протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице – автоконтрольор при ОДМВР П. и отразява констатациите на длъжностното лице за ситуацията на пътя, разположение на автомобила в момента на извършения оглед, видимите щети по автомобила, които са направени при посещение на място. Съдът намира оспорването от ответника на материалната доказателствена сила на протокола за недоказано. Макар местопроизшествието да е посетено час след настъпването му, което се установява от протокола за ПТП, в същото са отразени непосредствените впечатления и констатации на компетентното длъжностно лице относно тези факти. От друга страна, констатациите в конкретния протокол за ПТП относно повредите се подкрепят и останалия събран доказателствен материал по делото. С оглед заключението на САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че така описаният механизъм на ПТП в протокола – чрез удар в диво животно /лисица/, съответства на описаните повреди по автомобила. В подкрепа на този извод са и показанията на водача на автомобила Д. В. относно начина на настъпване на ПТП. Дори и да се преценяват тези показания при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото може да се приеме, че този свидетел е заинтересован да се приеме така описания механизъм на ПТП, с оглед установяване настъпването на застрахователно събитие, същите не са опровергани от останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги цени като достоверни. По изложените съображения, съдът приема, че по делото са установени настъпилите материални щети по застрахования автомобил и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и повредите. Установява се също своевременното уведомяване на застрахователя, съставянето на опис-заключение на увредените детайли по автомобила, възлагането извършването на ремонта на процесния автомобил на „•••“ ЕООД и изплащането на последния по възложената поръчка на сумата 1856,60 лв., а сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. са обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение съгласно чл. 410, ал. 1, предл. 2 от КЗ. Следователно, установява се правото на ищеца да се суброгира в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, респ. неговия възложител при гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД до размер на изплатеното застрахователно обезщетение. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имущество то при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, се установява, че действителната стойността на повредите по застрахования лек автомобил възлиза на 1971,55 лв., която надвишава стойността на заплатените ремонтни дейности, поради което ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата в пълния размер на платената сума. Относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника АПИ по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, ал. 7 и ал. 2 от Закона за пътищата - •••те са републикански пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 от ЗП, като се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“ - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Управлението на пътищата, съгласно, чл. 19, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: „организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата“ и „организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя“, като в § 1, т. 4 от ДР на ЗП е посочено, че „предпазната ограда“ е „пътна принадлежност“ по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на „поддържане на пътищата“ (т. 14, § 1 от ДР на ЗП ) - „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“. Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители. Следователно, както е посочено и в решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата (цитираната по-горе т. 7 от ППВС № 7/1959 г.). В конкретния случай, по делото се установява, че процесното ПТП е настъпило на •••а •••, км 34+400 (след разколна за с. Студена), т.е участък от републиканската пътна мрежа. Служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък, като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на диво животно на пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи скорости. Основното възражение на ответника АПИ, е че не се установява противоправност в поведението на служителите на АПИ. Ответникът АПИ сочи, че няма задължение да се поставя предпазна ограда по протежение на цялата магистрала, а в конкретния случай процесното ПТП е настъпило на място, в близост до което (доколкото е в близост до пътен възел Б.), според ответника, съгласно „Технически правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни мрежи) за •••“, издание на ГУП, 1995 г., при мостови съоражения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен. Посочено е, че съгласно правилата, при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влИ.е на връзката във второстепенния път, и е възможно животното е навлязло от такова място или да е минало през водоскок или канавки, където се изтича водата от магистралата. Към момента на процесното ПТП е приложима Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Съгласно чл.10, ал.3, т.16 от наредбата текущото поддържане и текущият ремонт на пътищата включват поставяне на нови или подмяна на отделни повредени пътни знаци, предпазни огради и направляващи стълбчета, както и поставяне на допълнителни такива при необходимост. Задължението да осъществява тази преценка за процесния участък – за местоположението на предпазните огради, вкл. и необходимостта от поставяне на допълнителни такива, е на лицето, което управлява републиканските пътища – ответника АПИ – чл.10, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. По делото не е доказано, че в конкретния участък на •••ата поставената предпазна мрежа е с нарушена цялост, но наличието на диво животно на пътното платно, означава, че не е изпълнено общото законово задължение на ответника АПИ по чл. 30, вр. чл. 19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от нахлуване на диви животни. В компетентността на ответника, чрез съответните служители е да определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното платно на магистралата от навлизането на диви животни, така че да се обезпечи безопасното движение с висока скорост. При невъзможност да се поставят предпазни огради, в тежест на ответника като отговарящ за поддръжка на републиканските пътища, е да осигури други способи за защита на пътя, по който се осъществява движението с много висока скорост – аргумент и от чл. 36, ал.1 от ППЗП, с оглед задължението на АПИ да разработва годишни инвестиционни програма за основни дейности по републиканските пътища: проучване, проектиране и отчуждаване, изграждане на нови и реконструкция на съществуващи пътища, поддържане и ремонт, доколкото това е и един от елементите на поддържане на републиканските пътища, възложено на ответника – чл. 47 от ППЗП. Не се твърди и не се установява невъзможността да се предприемат подобни действия в конкретния участък. Не се установява, че ответникът е изпълнил всички възложени му по закон функции, свързани с гарантиране безопасността на конкретния пътен участък от републиканската пътна мрежа, която не включва само поставяне на предпазни мрежи, а цялостен комплекс от действия, така, че да се изключи наличието на пътното платно на •••ата на диви животни. Както бе посочено и по-горе, изборът на този набор от средства е в компетентността на ответника АПИ, в рамките на възложените му по закон задължения като юридическо лице, отговарящо за поддръжката на републиканската пътна мрежа. Не се доказа при условията на пълно, главно доказване от ответника, че дивата лисица, която е излязла на пътя и е предизвикала процесното ПТП е навлязла през участък, в който няма задължение и възможност да се постави предпазна мрежа. И доколкото ответникът АПИ не доказа при условията на пълно, главно доказване, че е изпълнил всички законови изисквания съгласно действащата нормативна уредба за обезпечаване безопасното движение на МПС по АМ ••• в процесния участък, където е настъпило процесното ПТП, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие на съответните физически лица, чрез които АПИ като юридическо лице изпълнява законовите си задължения по чл. 30 от Закона за пътищата. С оглед механизма на увреждането това бездействие е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Съдът намира, че не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък, приложима по силата на чл. 49, вр чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, с оглед твърдението, че е налице „случайно събитие“. Както е посочено и в решение № 47 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, „случайното събитие“ съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство - което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди (т.е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му); необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. В разглеждания случай е налице неизпълнение на възложената по закона работа на ответника - на задължението за поддържане на републиканската пътна мрежа, което включва и изключване на нахлуването на пътното платно на диви животни, чрез надлежно обезопасяване на същото. Нахлуването на животни на платното, което съдът прие за доказано, води на извод за настъпване на събитие, изключването на което е възложено на ответника по закон, т.е не съставлява случайно събитие, което да изключва вината. Не се доказа от ответника, че се касае за толкова непредотвратимо събитие, което е настъпило въпреки полагането на предвидената по закон грижа. Съдът намира за недоказано и възражението на ответника за съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Както е посочено в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретната хипотеза, ответникът твърди, че водачът на застрахования автомобил е допринесъл за настъпване на процесното ПТП в резултат на собственото си противоправно поведение – неспазване на изискването на чл. 20 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото не е установено, че водачът на застрахованото МПС е управлявал същото със скорост над разрешената на този път, няма данни за употреба на алкохол или други упойващи вещества. С оглед изложеното и предвид установеното от свидетелските показания на водача на увредения автомобил – Д. Й., и заключението на вещото лице по САТЕ, което е в смисъл, че поведението на водача не е предпоставило и не влияе за настъпването на ПТП, съдът приема, че движението на водача е било съобразено с правилата за движение по този участък на •••ата. Не се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест, че водачът е могъл да възприеме внезапно излязлото на платното диво животно, за да се сочи, че има негово противоправно поведение. Не може да се очаква, че при движение по •••а водачите на МПС следва да се движат по начин, по който да могат да избегнат удар с внезапно нахлули на пътя диви животни, чието присъствие не може и не следва да се очаква на такъв път. Следва да се отбележи, че при движение, особено по •••, водачите следва да спазват и правилото на чл. 22 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства. В тази връзка съдът приема установеното и от вещото лице по САТЕ, че водачът не е имал възможност да предотврати произшествието. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на дължимата сума, който с писмо с вх. № ••• г. е отказал изплащането й. Изчислено от съда с онлайн калкулатор, обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 03.01.2023 г. – 23.10.2023 г. възлиза на 184,70 лв. с равностойност 94,44 евро. С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер. По разноските: Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който своевременно е направил искане за присъждането им. От материалите по делото се установява, че ищецът е сторил разноски в размер на 63,84 евро – държавна такса, 120,00 евро – депозит за СТЕ, и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на 150,00 евро. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството по делото в общ размер 333,84 евро. Водим от горното, съдът