Решение № 7732 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК Образувано е по жалба на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано заедно и поотделно от управителите М. Л. Л. и С. Ф., чрез адв. Г., със съдебен адрес: [населено място] 1142, район „Средец“, [улица], първи надпартерен етаж, против Ревизионен акт № Р-32003224001743-091-001 от 11.03.2025г., издаден от Й. Д. М. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Б. И. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 507 от 22.05.2025г., издаден от ЗА директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 527 254,33 лева и са определени лихви за забава в размер на размер на 374 458,68 лева. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие на материалния закон. Сочи се, че приходните органи са приели без да извършат последваща проверка, че стоките се изпращат не към Канарските острови, където е седалището на ревизираното лице, а на крайни клиенти на територията на Италия, без да преминават през територията на България или Канарските острови. Според жалбоподателя, при извършване на ревизията не е определено мястото на изпълнение по отношение на доставките, извършени от ревизираното дружество, както и не е изяснено от къде започва транспорта или се прехвърля собствеността на продаваните от българското дружество стоки. Посочва, че от страна на приходните органи не е отчетено обстоятелството, че данъчнозадълженото лице управлява електронен интерфейс, като не е изяснено дали този електронен интерфейс улеснява доставките без намесата на РЛ, както и не е изяснен въпроса за определяне на приложимото законодателство, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета. В жалбата се сочи, че дружеството-жалбоподател е взело необходимите мерки, за да се увери, че осъществяваните от него доставки не го довеждат до данъчна измама, както и се счита, че незаконосъобразно от страна на приходните органи е изискана информация от ревизираното дружество относно негови клиенти в Италия. Възразява се, че в РА и РД не са изложени мотиви относно данъчния режим, който следва да се приложи по отношение на клиент от трета страна (Канарските острови), като в тази посока се сочи, че са осъществени продажби на стоки от юридическо лице с български данъчен номер на юридическо лице със седалище и адрес на управление на Канарските острови. Сочи се, че юридическото лице, регистрирано на Канарските острови, за целите на облагането с ДДС, има статут на трета територия, която е извън обхвата на прилагане на Директивата за ДДС, но е в митническата територия на съюза, въпреки че прилага собствени мита за стоки както от трети страни и територии, така и от ЕС. Възразява се, че съгласно Директивата за ДДС, данък е необходимо да се плаща за операции, които се извършват в държава членка или територия, която е едновременно част от ДДС територията и от митническата територия на Съюза. С позоваване на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС жалбоподателят посочва, че към момента на тяхната продажба, стоките са собственост на юридическо лице, придобило ги под български данъчен номер. Твърди, че в страната на произход е ползван данъчен кредит от продавача, а в България посредникът в тристранната операция е декларирал ВОП на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС, т.к. клиентът му - дружество, регистрирано на Канарските острови, не притежава VAT номер. Възразява, че в РА не е обсъдено твърдението на ревизираното дружество, че режимът, по който е извършена продажбата представлява износ, като се сочи, че Канарските острови, макар да не са извън митническата територия на Съюза, имат свой митнически режим на внос. Иска се отмяна на РА и се претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита. Ответникът - директор на дирекция „ОДОП“ София, чрез процесуалния си представител юриск. М., изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи в представената по делото писмена защита. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, а РА да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от ЗА директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-32003224001743-020-001/09.04.2024г., която обхваща установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2023г. до 29.02.2024г. Определен е срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 15.04.2024г. Производството по извършване на ревизията е спряно със Заповед № Р-32003224001743-023-001/19.06.2024г. и е възобновено със Заповед № Р-32003224001743-143-001/30.09.2024г. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р- 32003224001743-020-002/23.10.2024г. на Началник сектор при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, срокът на ревизионното производство е удължен и е определен нов краен срок на ревизията до 27.12.2024г. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-32003224001743-092-001/21.01.2025г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу РД е депозирано възражение № Р-32003224001743-ВЗР-001-И/04.03.2025г., към което не са представени допълнителни доказателства. На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-32003224001743-091-001/11.03.2025г., въз основа на констатациите в РД. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед № 001 от 02.01.2024г., Заповед № 012 от 03.01.2024г. и Заповед № З-СДО-95 от 27.12.2024г. за органи по приходите в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, които изпълняват функциите на ръководители на екипи, както и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/09.06.2023г.и Заповед №3-ЦУ-30-582 от 29.04.2025г. на ИД на НАП, с които на Заместник -директора на Дирекция ОДОП София – Д. Х. К. е възложено да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция ОДОП София, включително правомощията по чл. 152, ал.2 ДОПК. (л.25-26) на 09.05.2025г. и за периода от 21.05.2025г. до 23.05.2025г. вкл. Представена е и Заповед № 5459/25.04.2025г. на изпълнителния директор на НАП за разрешаване на отпуск на директора на дирекция ОДОП София, считано от 21.05.2025г. до 23.05.2025г. вкл. (л.1761). Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Посочените по-горе ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които, с оглед фикцията установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) №910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от Регламент (ЕС) №910/2014. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали удостоверение за КЕП, са представени от ответника на л.17, 24, 25, 26 и л.643. От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ - удостоверения за валидни КЕП на членовете на ревизиращия екип /л. 78-79, л. 1814-1823/. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това компетентен административен орган. Ревизията е с обхват определяне на задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2023г. до 29.02.2024г., като в хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното: През ревизирания период основен предмет на дейност на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД е търговия на автомобилни гуми на територията на Европейския Съюз. В отговор на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-32003224001743-040-001/15.04.2024г., РЛ е депозирало писмени обяснения (л.152 и сл.), съгласно които търговска дейност се фокусира върху две дейности: Интеграция и дистрибуция. Описано е, че дружеството е B2B продавач, нямат никаква електронна търговия нито в Amazon, нито в E-bay, нито в други канали и не притежават B2C уебсайтове. Посочено е, че имат само собствен B2B и това е тяхна собственост. Според писмените обяснения техните покупки се правят от избрани търговци на едро, продажбите се извършват в цяла Европа, само за професионални потребители. Посочено е, че те се регистрират в техния сайт - B2B и се приемат след проверка на техния ДДС номер. Доставката на стоките се извършва на адрес за доставка, посочен от клиента. Плащането на доставчиците от клиенти е по банков път, или клиентите им предоставят SEPA B2B мандат, след което дебитират плащането от тяхната банкова сметка след доставка на стоките. Описано от ревизираното дружество е, че тяхната система автоматично избира доставчика, на когото ще възложат поръчката. Администрацията им проверява дали адреса за доставка, посочен от клиента съществува. След проверка „натискат изпращане“ и поръчката се изпраща на доставчика, който от своя страна я обработва и доставя на посочения от клиента и проверен адрес за доставка. Доставчикът им изпраща проследяващ код на куриера, който използва. Съхраняват този код за проследяване и го препращат на клиента. Фактурите, които получават от доставчиците и плащанията, които правят към доставчиците, също се регистрират в разплащателна сметка (всеки доставчик също има собствена разплащателна сметка) и се изпращат на счетоводителя. Посочено в писмените обяснения е, че нямат собствени складове, нито наети. Предлагат наличностите на техните доставчици само на професионални клиенти. Те обработват поръчки и плащания по електронен път и с възможност за проследяване, както и всички кодове за проследяване, адресите за доставка се предоставят от клиентите им. Доставчиците им изпращат стоките чрез куриер или камион до тези адреси за доставка. Всеки техен професионален клиент купува и продава автономно без участието на дружеството. В писмените обяснения е описан подробно начина и реда на доставка и плащане по доставките. Към писмените обяснения са представени: Хронологии на счетоводна сметка 702 за периода от м.12.2023г.- до м.02.2024г.; Дневници за продажби на дружеството за периода от м.12.2023г. - до м.02.2024г.; Справка с данните за всички клиенти на дружеството, съдържаща данни за име на клиента, VAT номер, мейл, от който е правена поръчката, брой поръчки, дата на последната поръчка. В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-32003224001743-040-002/28.05.2024 г. от дружеството са представени оборотна ведомост за м.12.2023 г.; ДАП и САП за 2023 г. и 2024 г.; хронологии на счетоводни сметки за клиент AZ SMART SHOP 10396 SL; съпоставка между гр.70 на оборотните ведомости и декларираните продажби в СД за ревизирания период; декларация от управител на дружеството - С. Ф. за свързани лица, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Представени са и писмени обяснения (л.294) относно начина на регистрация и ползване на техния уебсайт - www.interservicetrade.com. Посочено е, че ревизираното дружество няма договори с техните клиенти и всичко е напълно автоматично. От дружеството са представени и: общи условия за доставка и продажба на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД; политика за поверителност на ревизираното лице; дневници за продажби на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД, за периода от 01.12.2023 г. -до 29.02.2024 г. От страна на ревизираното дружество са представени писмени обяснения относно наложеното на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0001201/16.04.2024г. (л.262), според които „ревизиращия екип неправилно е констатирал, като верижни извършените от дружеството сделки и незаконосъобразно прилага чл.62, ал.3 от ЗДДС, при който е необходимо представяне на доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките следва е обложено в държава членка където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В конкретния случай няма извършени верижни сделки, а ВОП и последващ износ към AZ SMART SHOP 10396 SL, дружество регистрирано на Канарските острови, които са трета територия за целите на ДДС, тоест за канарското дружество няма вътреобщностното придобиване и не следва да бъде обложено. Поради факта, че стоките са продадени и доставени на крайните клиенти в държави членки на ЕС отговорност на канарското дружество е да начисли и да заплати съответното ДДС по регистрация в съответните държави или по Специалния режим за облагане OSS. … Действителната фактология е, че за ревизирания период дружеството ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД ООД купува стоките от европейски доставчици, регистрирани за целите на ДДС, в страните си на регистрация като за нашето дружество е налице ВОП по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от същия, а именно територията на страната, поради факта, че стоките се транспортират между държави членки. За извършения ВОП дружеството притежава документи, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС като е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. За извършения ВОП съгласно чл.69, ал. 2 дружеството начислило данък върху добавената стойност и в същото време да упражнило правото на приспадане на данъчен кредит като по този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени вътреобщностнипридобивания) е нула. За същия период „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД извършва последващи продажби на стоките към клиента AZ SMART SHOP 10396 SL, дружество регистрирано на Канарските острови, които са трета територия за целите на ДДС, което дружество, от своя страна, чрез онлайн магазин продава стоките на крайни потребители от ЕС. Стоките се превозват директно от европейски доставчици до крайните потребители, които са също в ЕС, като „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД разполага с потвърждения за всички тези извършени доставки. За тези доставки следва да се приложат разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, според който място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя. Т.е. мястото на изпълнение на последващите доставки, извършени от „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД, е извън територията на страната. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Извършените продажби към AZ SMART SHOP 10396 SL, дружество регистрирано на Канарските острови, които са трета територия за целите на ДДС са регистрирани като износ, което води до незаконосъобразното прилагане на чл.62, ал.3 от ЗДДС." В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-32003224001743-040-003/14.06.2024г., от ревизираното дружество са представени писмени обяснения, съгласно които „стоките са доставени на крайни клиенти физически лица в Италия, като доставките са извършени от куриерски фирми GLS, DPD. …AZ SMART SHOP 10396 SL - ESB02876001, който номер не е регистриран във VIES системата и това е причината тези продажби да не са осчетоводени като тристранни операции. Стоките са получени на територията на Република Италия от крайни клиенти физически лица, но ни бе отказана информация от Италианската администрация." Във връзка с фактурираните на AZ SMART SHOP доставки жалбоподателят е дал обяснение, че стоките, закупени от дружества от ЕС от м. август 2022г., са продавани от контрагента му чрез електронен магазин на физически лица от страни-членки на ЕС, в случая Италия. Посочил е, че първоначално доставките са осчетоводявани като тристранни операции, но впоследствие „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД ги е сторнирало с протокол и ги е осчетоводило като вътреобщностни придобивания /ВОП/. Ревизиращият екип е изискал и описал в табличен вид представени от задълженото лице протоколи по чл. 117 от ЗДДС, в които като основание е посочено „сторно ВОП при тристранна операция“. Издадените от лицето протоколи по чл. 117 от ЗДДС са намерили отражение в дневниците за покупки и дневниците за продажби по чл. 124 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на 12 636 271.45 лв. и ДДС в размер на 2 527 254.33 лв. С представено придружително писмо вх. №Р-32003224001743-ПРД-010-И/24.09.2024г., ревизираното лице е декларирало, че стоките по процесните доставки са получени на територията на Република Италия от крайни клиенти физически лица, но е отказана информация от италианската администрация. По отношение на процесните доставки „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД е посочило, че няма извършени верижни сделки, а ВОП и последващ износ към AZ SMART SHOP 10396 SL, дружество регистрирано на Канарските острови, които са трета територия за целите на ДДС. Поради факта, че стоките са продадени и доставени на крайните клиенти в държави членки на ЕС, отговорност на канарското дружество е да начисли и да заплати съответното ДДС по регистрация в съответните държави или по Специалния режим за облагане OSS. Според писмените обяснения от РЛ за „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД е налице ВОП по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗДДС с място на изпълнение, определен по реда на чл.62, ал.2 от същия, а именно територията на страната, поради факта, че стоките се транспортират между държави членки. За извършения ВОП дружеството притежава документи, които отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС като е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Посочено е че за извършения ВОП дружеството е начислило данък върху добавената стойност и в същото време е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит. Представени са Справки за извършените доставки от AZ SMART SHOP 10396 SL за периода от 01.12.2023 г. - до 08.02.2024 г., съдържащи данни за име на клиент, тракинг кодове, ден на доставка, име на куриер, вид на закупените гуми, номер и дата на поръчка в системата на „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД, номер и дата на фактура, име на клиент, номер на клиент. В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-32003224001743-040-004/01.10.2024г., с придружителни писма за представяне на документи с вх. №Р-32003224001743-ПРД-011-И/14.10.2024г. и вх.№Р-32003224001743-ПРД-012-И/14.10.2024г., както и по електронната поща с вх. №Р-32003224001743/16.10.2024г. и вх. № Р-32003224001743/17.10.2024г. са представени банкови извлечения за получени и извършени плащания за периода 01.12.2023г. до 29.02.2024г. от белгийската сметка на „ИНТЕР СЕРВИЗ ТРЕЙД". Представени са писмени обяснения, в които е посочено, че транспортът е за сметка на крайния клиент, като се заплаща в момент, в които е направена поръчката на съответните гуми. Относно осчетоводяването на издадените към AZ SMART SHOP фактури и КИ са представени счетоводни документи, описани в РД. На 16.10.2024г. са представени писмени обяснения от ревизираното лице, съгласно които то получава списък на покупните и продажните фактури и извлечение от системата B2B. Представен е ''mvoice_ordersJisM369_20231207'' от 07.12.2023г. с покупните цени на гумите продадени към AZ SMART SHOP 10396 SL по инвойс 7000005530. Посочено е, че на база на този ''mvoice_ordersjist_1369_20231207'' дружеството създава протокол №1000000833, с който сторнира съответните гуми (отбелязан в дневника на покупките) и създава протокол №1000000854, за да осчетоводи съответния ВОП (отбелязан в дневника на покупките и продажбите) и създава продажна фактура, която осчетоводява като доставка за територията на държава членка на ЕС (отбелязан в дневника на продажбите). Допълнително на имейл от 17.10.2024г. с входящ № Р-32003224001743/17.10.2024г. е представено извлечение от системата B2B - ''mvoice_ordersJisM372_20240108'', представляващ списък с 32 поръчки, количество, цена и вид на стоката от 08.01.2024 г., продадени към AZ SMART SHOP 10396 SL по инвойс 8000000183. Посочено е в представени писмени обяснения, че дружеството създава протокол №1000000874/08.01.2024г., с който сторнира съответните гуми (отбелязан в дневника на покупките) и създава протокол №1000000898/08.01.2024г., за да осчетоводи съответния ВОП. Представени са осчетоводяванията на двата протокола и дневни отчети съдържащи всички фактури към клиенти, както и всички фактури от доставчици от 08.01.2024г. Съгласно писмени обяснения от ревизираното лице „Относно дублирането на номер 1000000854, причината е съвпадение на номерата на протоколите, които генерираме и протоколите по ЗДДС (ВОП).” В тази връзка са представени Протокол №1000000854/20.12.2023г., с който се сторнират съответните гуми (отбелязан в дневника за покупки) по инвойс 7000005977 и Протокол №1000000854/07.12.2023 г., за съответният ВОП по инвойс 7000005530 и осчетоводяване на протоколите. Относно осчетоводяването на получените доставки са представени Счетоводни регистри за осчетоводяване на получените доставки за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023г. и от 01.01.2024 г. до 29.02.2024 г. В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р- 32003224001743-040-005/11.11.2024г. с придружително писмо за представяне на документи вх. № Р-32003224001743-ПРД-013-И/20.11.2024г. са представени протоколи по чл. 117 от ЗДДС. С Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство с № Р- 32003224001743-ППД-001 са присъединени всички доказателства и писмени обяснения, предоставени в хода на производство с УИН №П-32003224046030, а в Протокол №АА 1940974 от 13.06.2024г. са обективирани резултатите от посещение и проверка на място в счетоводството на дружеството, находящо се в [населено място], [улица], които са подробно описани в РД С оспорения РА на дружеството жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 527 254,33 лв. и са начислени лихви в размер на 374 458,68 лв. по декларираното от него вътреобщностно придобиване. Прието е, че задълженото лице е декларирало данъчна основа за доставка на гуми по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, както и доставка на гуми като посредник в тристранна операция. Посочено е, че към AZ SMART SHOP са извършени доставки на стойност 13 034 979,43 лв. Получателят е регистриран на територията на Канарските острови, които за целите на облагането по ЗДДС не се включват в територията на Испания - §1, т. 2, б. а/бб от ДР на ЗДДС. Също така дружеството не е регистрирано за облагане с ДДС на територията на ЕС. Във връзка с така декларираното от българското дружество вътреобщностно придобиване на стоки ревизиращите органи са приели, че не са доказани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС. Тази констатация е обоснована с разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС и чл. 10 от ППЗДДС, които осигуряват функционирането на механизма на ДДС, като елиминират възможността крайното потребление на стоките да не бъде обложено. На основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 527 254,33 лв. по издадените от дружеството и включени в дневниците за покупки протоколи по чл. 117 от ЗДДС, ведно със съответните лихви. За да потвърди процесния РА в обжалваната част, решаващият орган е възприел изцяло констатациите на приходните органи като е посочил, че за сторнираното първоначалното деклариране на доставките като тристранни операции не са налице изискуемите от закона предпоставки, тъй като доставчиците и дружеството жалбоподател са регистрирани в страни-членки на Европейския съюз, но не и получателят AZ SMART SHOP. Описано е, че Канарските острови са изключени от територията на Испания за целите на облагането с ДДС. Според решаващия орган, при недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. По делото е допуснато и прието без възражения от страните заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според което InterServiceTrade управлява комплексна технологична платформа. Експертът е описал какво включва платформата и е посочил, че платформата на InterServiceTrade е специално проектирана за улесняване на доставките на гуми, като е описало начина на доставка. Според заключението платформата позволява ограничен контакт между получател и доставчик, като този контакт е чрез платформата. Вещото лице е описало начина на осъществяване на контакта и комуникацията през системата на InterServiceTrade, включително и процеса на управление на поръчките. Според експерта InterServiceTrade не извършва просто пренасочване, а активно участва в целия процес на доставката. Съдът кредитира заключението като обективно и безпристрастно изготвено. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Съдът не констатира съществени нарушения административно производствените правила. Доказателствата, послужили за издаването на РД и РА, са събрани по предвидения в ДОПК ред. Не са нарушени правата на жалбоподателя в административното производство по издаване на акта, като органите по приходите са осигурили на ревизираното лице субект в достатъчна степен правото му на защита - изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, обсъдили са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и въз основа на тях са формирали изводите си от фактическа и правна страна. Спор по фактите между страните не се формира. „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД закупува гуми от европейски доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си на регистрация, като впоследствие дружеството извършва последваща продажба на закупените стоки към клиент AZ SMART SHOP 10396 SL - дружество, регистрирано на Канарските острови - трета територия за целите на ДДС в Европейския съюз (ЕС) съгласно § 1, т. 2, б. а/бб от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. Канарското дружество AZ SMART SHOP 10396 SL, което няма регистрация за целите на ДДС в ЕС, от своя страна продава чрез онлайн магазин на физически лица от страни членки на ЕС закупените от българското дружество автомобилни гуми. Реализирането на стоките от купувача е чрез онлайн магазин към клиенти - физически лица на територията на Италия - страна-членка на ЕС. Стоките са превозвани директно чрез куриерски дружества DPD и GLS от европейските доставчици до крайните получатели, без да преминават през България. Не е спорно и деклариране на доставките от страна на задълженото лице като вътреобщностно придобиване, след като е сторнирано първоначалното им деклариране като тристранни операции. Спорът между страните се концентрира върху правилната правна квалификация, съобразно ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) на извършените от „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД доставки през ревизирания период от 01.12.2023г. до 29.02.2024 г. Тежестта на доказване на обстоятелствата за прилагане на облекчаващите данъчни режими на вътреобщностно придобиване (ВОП) е на данъчнозадълженото лице, което се ползва от тях. Спорът се свежда до това дали за жалбоподателя е налице право на приспадане на данъчен кредит във връзка с декларираните доставки по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството жалбоподател в писмени обяснения дадени в хода на ревизията посочва, че стоките достигат до клиенти на територията на Италия, като в придружително писмо вх. №Р-32003224001743-ПРД-010-И/24.09.2024г., ревизираното лице е декларирало, че стоките по процесните доставки са получени на територията на Република Италия от крайни клиенти физически лица, но е отказана информация от италианската администрация. Относно включването на Канарските острови в територията на Испания за целите на ЗДДС, според §1, т. 2, б. а/бб от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, Канарските острови не се включват в територията на Испания, което има значение за определяне на мястото на изпълнение и облагането с ДДС и е съществено при определяне дали доставката е вътреобщностна или не, и съответно за приложимостта на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗДДС, „Европейския съюз“ и „територия на Европейския съюз“ е територията на държавите членки. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС, „трета територия“ или „трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ППЗДДС, „трета територия“ е територия, която е част от митническата територия на Европейския съюз, но не е част от „територията на Европейския съюз“ по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на закона. Третите територии са част от митническата територия на Общността, но са изключени от обхвата на вътреобщностното ДДС. Трети територии, които не се включени в териториите на държавите членки са Канарските острови. По отношение правото на приспадане на данъчен кредит за въпросните ВОП, в хипотезата на фингиран ВОП по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС за получателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В тази хипотеза за място на изпълнението се приема територията на страната, когато получателят е придобил стоките под идентификационния си номер, издаден в страната, макар стоките да не пристигат и превозът им да не завършва тук. След като стоките не са внесени в държавата членка по идентификацията, получателят по ВОП не е субект правото на приспадане (така т. 39-42 от решението на Съда по съединени дела С-536/08 и 539/08). Според т. 41 и т. 42 от решението на Съда по съединени дела С-536/08 и 539/08, след като стоките, обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28б, А, § 2, първа алинея от Шеста директива, не са били в действителност внесени в посочената държава членка, то не може да се счита, че посочените сделки пораждат "право на приспадане" по смисъла на чл. 17 от Шеста директива. СЕС уточнява, че такива вътреобщностни придобивания не могат да се ползват от общия режим на приспадане, предвиден в посочения член и данъчно задълженото лице няма право да приспадне незабавно начисления по получено вътрешнообщностно придобиване ДДС. Разясненията на СЕС сочат, че правилата, според които придобиващият стоките при ВОП начислява и приспада данъка по облагаемата доставка, целят данъчното й облагане да се извърши в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки. В случая самото ревизирано лице „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД декларира, че стоките по процесните доставки са получени на територията на Република Италия от крайни клиенти физически лица, както и че е отказана информация от италианската администрация, съответно не са приложени документи, съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС удостоверяващи, че ВОП на стоките е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Следователно, за да е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, е необходимо стоките да са пристигнали на територията на страната, или придобиването да е осъществено под български ДДС номер – чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. А съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата-членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС, като при недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС се приема, че е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съответно, съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата-членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1) посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2) лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3) същият този посредник издаде фактура за последващата доставка, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4) лицето (посредникът) декларира последващата доставка във VIES-декларацията за съответния данъчен период. А.. 6 на чл. 62 от ЗДДС указва, че документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства са посочени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, към който препраща разпоредбата на чл. 62, ал. 6 от ЗДДС, а именно: 1) фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника; 2) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата-членка, където стоките пристигат; 3) VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2; 4) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. В ал. 3 на чл. 9 от ППЗДДС се съдържа законова фикция, съобразно която, в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Тъй като няма спор по делото, че „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД“ ООД е регистрирано лице по ЗДДС, притежава идентификационен номер и макар стоките от европейски доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си на регистрация, да не са пристигали директно на територията на страната, а в друга държава – членка Италия, както самото ревизирано лице е посочило, въпреки това съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 41, § 1 от Директива 2006/112/ЕО се счита, че е налице ВОП. Освен това ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС не се прилага, ако лицето (в случая ревизираното лице) разполага с доказателства, че ВОП на стоките е обложено в държава – членка, в случая в Италия. Такива доказателства по чл. 62, ал. 3 от ЗДДС обаче не са представени от ревизирания субект, чиято в случая е тежестта на доказване да ангажира доказателства във връзка с твърденията му, че са налице условия за ползване на данъчен кредит. При липсата на ангажирани доказателства, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътреобщностните придобивания е територията на страната. Ревизираното дружество е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. С издадените протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за вътрешнообщностни придобивания то е самоначислило дължимия ДДС, а спорът по делото се концентрира върху въпроса - има ли дружеството право да приспадне ДДС. По доставките от ВОП по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС за българското дружество не възниква автоматично право на приспадане на данъчен кредит, тъй като е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС. При наличието на документ по чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно разпоредбата на чл. 10 от ППЗДДС се извършва корекция на облагането по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, т.е. неправилно при издаването на протоколите по чл. 117 от ЗДДС същите са включени едновременно в дневниците за покупки и дневниците за продажби на българското дружество. Съгласно посоченото по-горе решение по съединени дела С-536/08 и С-539/08 от 22.04.2010г, данъчнозадължено лице, което е осъществило ВОП на стоки под идентификационен номер, издаден в държава – членка, различна от държавата – членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. В този смисъл, за получателя по доставката не възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС, тъй като по принцип мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, която е държавата членка на крайното потребление на стоките. В тези случаи, ако лицето начисли ДДС по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, но в последствие докаже, че е обложило придобиването и в държавата членка на пристигане на стоките, има право да приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС и да коригира начисления ДДС. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд: решение № 6024 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1830/2024 г. на ВАС, VIII o.; решение № 8809 от 10.11.2022г., постановено по адм. дело № 9719/2021г. на ВАС, I о.; решение № 7586 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2299/2024г. на ВАС, I о.; решение № 6549 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 11527/2023 г. на ВАС, VIII o. СЕС подчертава, че предвиденият в чл. 17 от Шеста директива общ режим на приспадане на данъка няма за цел да измести при положение като разглежданото в главното производство специалния режим по чл. 28б, А, § 2, втора алинея от тази директива, който се основава на механизъм за намаляване на данъчната основа, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Освен това предоставянето на право на приспадане в този случай би могло да лиши чл. 28б, A, § 2, втора и трета алинея от Шеста директива от полезно действие, тъй като данъчнозадълженото лице, след като се е ползвало от право на приспадане в държавата членка, издала идентификационния номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Едно такова решение би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление, каквато е целта на преходния режим. По тези съображения е прието, че чл. 17, параграфи 2 и 3, както и чл. 28б, A, § 2 от Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в чл. 28б, А, § 2, първа алинея няма право да приспадне незабавно начисления по получено вътреобщностно придобиване ДДС. В случай, че ревизираното лице докаже, че данъкът е обложен в другата държава членка, то разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ЗДДС предвижда коригиране на резултата от прилагането на ал. 2 на същата разпоредба (в този смисъл: Решение № 850 от 21.01.2019г. по адм. дело № 8323/2018г. на ВАС; Решение № 8809 от 11.10.2022г. по адм. дело № 9719/2021г. на ВАС; Решение № 1563 по адм. дело № 8597/2019г. на ВАС, Решение № 5712 от 12.05.2021г. по адм. дело № 2815/2020г.). Това разрешение произтича от принципа мястото на облагане с ДДС да е на територията на държавата-членка, където се осъществява крайното потребление на стоките. Поради това, в този случай е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС, респективно корекция на облагането по чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 10 от ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, поради което правилно е прието от приходните органи, че данъкът става изискуем от посредника и е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Неоснователни са възраженията в жалбата, че канарското дружество е задължено да начисли ДДС по специалния режим за облагане OSS. Чрез електронната система за обслужване на едно гише - one-stop shop (OSS) данъчно задължените лица, извъpшвaщи вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти с място на изпълнение в друга държава членка могат да я използват като за целта се регистрират за прилагането на режим в Съюза. Това е право на лицето, а не задължение. На лицата регистрирали се за прилагането на този режим не им се налага да се регистрират във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти доставката. В случая няма нито твърдения, нито доказателства, че канарското дружество е регистрирано по този режим, нито това е негово задължение. Неоснователни са възраженията, че от страна на приходната администрация не е изяснено дали управляваният от „ИНТЕР СЪРВИС ТРЕЙД" ООД електронен интерфейс улеснява доставките до AZ SMART SHOP 10396 SL - дружество, регистрирано на Канарските острови, до крайните му клиенти или не отговаря на условията за софтуер, който улеснява доставки. В тази връзка приложение намират РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2026 НА СЪВЕТА от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година), както и ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година). Според член 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година –„за целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО с термина „улеснява" се означава използването на електронен интерфейс, който позволява на клиент и на доставчик, предлагащ стоки за продажба посредством електронния интерфейс, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчнозадълженото лице обаче не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия: а) данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки; б) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане; в) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките. Вещото лице по изготвената по делото СТЕ е посочило, че платформата, чрез която се извършват доставките, позволява ограничен контакт между получател и доставчик, но този контакт е чрез платформата. Всички комуникации преминават през системата на InterServiceTrade. Директен контакт между клиент и доставчик не се осъществява и клиентите нямат достъп до директните данни на доставчиците. Съгласно чл. 5в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадължено лице, за което се смята, че самото то е получило и доставило стоките, не носи отговорност за плащането на ДДС над размер, надвишаващ декларирания и платен от него ДДС върху тези доставки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия: а) данъчнозадълженото лице е зависимо от информацията, подадена от доставчиците, които продават стоки чрез електронен интерфейс, или от други трети страни, за да декларира и плати правилния размер на ДДС върху тези доставки; б) информацията, посочена в буква а), е погрешна; в) данъчнозадълженото лице може да докаже, че не е знаело и не е могло да знае, че информацията е неточна. Според чл. 5г, б. „а“) от същия регламент, освен ако не разполага с информация за противното, данъчнозадълженото лице, за което се счита, че е получило и доставило стоките в съответствие с член 14а от Директива 2006/112/ЕО, третира лицето, което продава стоки чрез електронен интерфейс, като данъчнозадължено лице. Извършването на доставки на стоки по този начин действително улеснява продажбата, но за ревизираното лице остава задължението да докаже изпълнението на законовите предпоставки, като се снабди с документ, че стоката е обложена в съответната държава членка (в случая Италия), за да е налице право да ползва данъчен кредит. Когато предмет на доставката е стока, за да се определи правилното облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), облагаеми са доставките на стоки с място на изпълнение на територията на страната. В този смисъл, ако една доставка на стока е с място на изпълнение на територията на друга държава (държава-членка на ЕС или трета държава), не биха възникнали задължения по ЗДДС. Разпоредбите в ЗДДС, които регламентират мястото на изпълнение на доставката на стоки, са разписани в чл. 17. Тези разпоредби са транспонирани от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, където в чл. 31 е указано, че когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. Съгласно чл. 32 от същата директива, когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента. Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките. Все в тази насока разпоредбата на чл. 14а, т.2 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки гласи, че когато данъчно задължено лице улеснява чрез използването на електронен интерфейс, например пазар, платформа, портал или други подобни средства, доставките на стоки в рамките на Общността от данъчно задължено лице, неустановено в рамките на Общността, на данъчно незадължено лице, се счита, че стоките е получило и доставило самото данъчно задължено лице, което улеснява доставката. Тъй като разпоредбите на Директивата са транспонирани в законодателствата по ДДС на държавите членки, счита се, че разпоредбите на другите държави членки относно мястото на изпълнение на доставките на стоки са сходни. Един от основните принципи, заложени в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност е, че вътреобщностните сделки, извършвани от данъчно задължени лица, трябва да се облагат в държавата членка по местоназначението на стоката. Този принцип е разписан и в разпоредбите на ЗДДС, като по този начин при вътреобщностно придобиване възниква задължение за регистрация по ЗДДС за нерегистрираните данъчно задължени лица, а за регистрираните лица възниква задължение за облагане на придобиването на територията на страната. Независимо, че по конкретния казус стоката не е пристигнала на територията на страната, разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС указва, че в този случай е налице ВОП, тъй като българския търговец е предоставил своя ДДС номер. Това означава, че за българското дружество възниква задължение за начисляване на данък за този ВОП – издаване на протокол и отразяване в дневника за продажби. Няма да възникне задължение по горния ред, само ако лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Това би могло да се случи, ако лицето има ДДС регистрация в държавата на пристигане на стоката. За доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка по пристигането на стоките. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС). В конкретния случай стоките - предмет на вътреобщностното придобиване, осъществено под ДДС номера на българската фирма не пристигат и превозът не завършва на територията на страната и не може да се счита, че за този ВОП възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на ЗДДС. Ако се даде право на приспадане на данъчен кредит в този случай, това ще лиши от прилагане основния принцип стоката да се обложи в държавата по местоназначение. Още повече – последващата продажба на тази стока не попада в обхвата на ЗДДС, тъй като се намира извън територията на страната. Неоснователни са възраженията, че от приходните органи не е обсъдено, че режима, по който е извършена продажбата е износ, доколкото в хода на ревизията дружеството жалбоподател не е представило износна митническа декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит в страната в посочената хипотеза, е необходимо да е доказан износ по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, както и основание за прилагане на нулева ставка на данъка. За прилагането на нулева ставка за облагане на доставките по процесните фактури е необходимо да са спазени изискванията на чл. 28 от ЗДДС и конкретно да е изпълнено условието - стоката да се превозва от мястото на територията на страната до територията на трета страна или територия от или за сметка на доставчика. В разглеждания случай стоките не се превозват от място на територията на страната до територията на трета страна, а до територията на Италия за последваща доставка, както е посочено от жалбоподателя. По изложените съображения, обжалваният РА е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника, които са своевременно поискани. Към момента на устните състезания – 14.05.2026 г. е в сила нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК ред. ДВ бр. 13.02.2026 г. в сила от 17.02.2026 г., която предвижда, че юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е в размер от 130 лева до 450 лева. С оглед на изложеното, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 230.08 евро /равностойност на 450 лева/. Воден от горното, Административен съд – Пловдив