Решение № 19 от 15.1.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 292/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ № 8 против решение № 91 от 23.02.2023 г., постановено по т. д. № 73/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Енерго-Про Продажби" АД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 2 361 656.80 лв., от които: 1/ главница в общ размер на 1 870 120.27 лв., формирана от недължимо платени суми при начална липса на основание за доставени в периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г. общо 7 582, 890 MWh електрическа енергия, като разлика между заплатената преференциална цена в размер на 218.89 лв./MWh без ДДС за продадена електрическа енергия и дължимата средноаритметична цена за излишък за съответния месец, и 2/ обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва от падежа на всяко вземане до завеждане на исковата молба в общ размер на 491 536.53 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, от които както следва: 1 / сумата от 517 650.69 лв. за м. Март 2019г. за закупена 2 072, 970 MWh количество електрическа енергия, формирана като разлика между заплатената обща цена от 453 752.40 лв. без ДДС по фактура № 0000003206/ 31.03.2019 г. и реално дължимата средноаритметична цена за излишък за м. март /по 10.79457389 лв./ - 22 376.83 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 137 177.52лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 517 650.69лв. за периода от 27.06.2019 г. до 03.02.2022 г.; 2/ сумата от 499 006.72лв. за м. април 2019 г. за закупена 2 015, 520MWh количество електрическа енергия, формирана като разлика между заплатената обща цена от 441 177.17лв. без ДДС по фактура № 0000003237/30.04.2019 г. и реално дължимата средноаритметична цена за излишък за м. април /по 12, 57156486 лв. / - 25 338.24 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 132 236.86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 499 006.72лв. за периода от 27.06.2019 г. до 03.02.2022 г.; 3/ сумата от 509 045.06лв. за м. май 2019г. за закупена 2 083, 200 MWh количество електрическа енергия, формирана като разлика между заплатената обща цена от 455 991.65лв. без ДДС по фактура № 0000003249/31.05.2019 г. и реално дължимата средноаритметична цена за излишък за м. април /по 15.25894409 лв. / - 31 787.43 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 134 896.93 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 509 045.06 лв. за периода от 27.06.2019 г. до 03.02.2022 г.; 4/ сумата от 246 012.71 лв. за м. юни 2019 г. за закупена 1008 MWh количество електрическа енергия, формирана като разлика между заплатената обща цена от 220 641.12 лв. без ДДС по фактура № 0000003276/30.06.2019 г. и реално дължимата средноаритметична цена за излишък за м. април /по 15.5064778 лв. / - 15 630.53лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 62 596.64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 246 012.71 лв. за периода от 04.08.2019 г. до 03.02.2022 г.; 5/ сумата от 98 405.08лв. за м. юни 2019 г. за закупена 403, 200 MWh количество електрическа енергия, формирана като разлика между заплатената обща цена от 88 256.45 лв. без ДДС по дебитно известие № 0000003286/23.07.2019 г. към фактура № 0000003276/ 30.06.2019 г. и реално дължимата средноаритметична цена за излишък за м. април /по 15.5064778 лв./ - 6 252.21 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 24 628.58лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 98 405.08 лв. за периода от 19.08.2019 г. до 03.02.2022 г., като неоснователни. Въззивникът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че „не се констатира липса на основание за заплащане на сумите по процесните фактури, издадени в отношенията между ищеца и ответника“, както и че „до уреждане на отношенията на крайния снабдител с производителя липсва основание да се търси сумата от ответника, т.е. той не се е обогатил неоснователно“. Намира същите за незаконосъобразни предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че за процесния период 01.03.2019г. – 30.06.2019г. произведената от „Топлофикация ВТ“ ЕЕ не е била сертифицирана като високоефективна. При това положение липсва основание същата да бъде изкупена по преференциални цени съгласно чл.162 от ЗЕ, съответно – за продаването й при условията на чл.94 от ЗЕ. Поддържа, че цената, която се дължи за тази енергия е средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец / арг. от чл.162 ал.2 ЗЕ/. Разликата между сумите, получени от КС за продадените по преференциална цена при условията на чл.94 от ЗЕ количества несертифицирана ЕЕ за съответния месец и сумите, които КС би получил за тези количества по средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар е платена без основание и следва да се възстанови на ищеца. Възразява срещу извода на съда, че не е изпълнил задължението си да плати на КС сумата, която последният е заплатил на производителя, че след като е оспорил извършеното от ответника изявление за прихващане по последните две фактури и дебитно известие и не е извършил осчетоводяване на сумите по изявленията за прихващане, не е погасил задължението, поради което и неоснователно претендира сума от ответника, която реално не е заплатил или погасил по друг начин, за да твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно. Твърди, че всички издадени от КС фактури са заплатени, вкл. и чрез прихващане на взаимни задължения, след направени изявления за прихващане от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД към НЕК ЕАД, както следва: на КС към НЕК по договор за продажба на краен снабдител и на НЕК към КС по договор за продажба на ЕЕ при условията на чл.94 от ЗЕ, като погасяването на процесните фактури, издадени от КС на ОД за исковия период м.март – м.юни 2019г. е потвърдено и от заключението на ССчЕ, което е констатирало, че в счетоводството на ответника процесните фактури са изцяло погасени, вкл. и чрез прихващане. Счита, че самият факт на оспорване от страна на НЕК, ЕАД на извършеното от ответника изявление за прихващане на процесните суми по фактури №№ 3249/31.05.19г., 3276/30.06.19г. и ДИ № 3286/23.07.19г. прави оспорените суми получени без основание от КС, който следва да ги върне на ищеца, т.к. активното вземане е оспорено, същото не е ликвидно и с него не може да се прихваща. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло с присъждане на разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на сключените между тях договори за покупко-продажба на електрическа енергия / ЕЕ/: 1/ за продажба на електрическа енергия на краен снабдител № 16ПЕ-0042000/ 22.12.2016г. и 2/ за продажба на електрическа енергия на основание чл. 94 от ЗЕ, произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство № 16HE-KG943E02/ 27.12.2016г., който договор регламентира взаимоотношенията между НЕК, ЕАД, в качеството му на обществен доставчик /ОД/ и „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител /КС/ във връзка с изкупуването на електрическа енергия по чл. 94 от ЗЕ. За периода от 01.03.2019г. до 30.06.2019г. „Енерго-Про Продажби" АД изкупило от производителя „Топлофикация-ВТ"АД по преференциална цена 218, 89 лв./MWh без ДДС количества електрическа енергия в размер на 7 582, 890 MWh на обща стойност 1 659 818, 79 лв. без ДДС (1 991 782, 55 лв. с ДДС), за които „Топлофикация-ВТ" АД писмено е декларирала пред крайния снабдител, че са от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Цената е определена от КЕВР с Решение Ц- 15/01.10.2018г. - т. 7. Производителят „Топлофикация-ВТ" АД е с обща инсталирана мощност 2, 8 MW, видно от Решение № С-15/ 05.06.2019 г. - стр. 2 и е присъединено към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. За същия период „Енерго-Про Продажби" АД е препродало на НЕК, ЕАД при условията на чл. 94 от ЗЕ изкупените количества електрическа енергия по преференциална цена 218, 89 лв./MWh, както следва: 1/ за м. март 2019 г. - с фактура № 0000003206/31.03.2019 г. за количество електрическа енергия в размер на 2 072, 970 MWh, на стойност 453 752, 40 лв. без ДДС (544 502, 88 лв. с ДДС); 2/ за м. април 2019 г. -с фактура № 0000003237/30.04.2019 г. за количество електрическа енергия в размер на 2 015, 520 MWh, на стойност 441 177, 17 лв. без ДДС (529 412, 61 лв. с ДДС); 3/ за м. май 2019 г. - с фактура № 0000003249/31.05.2019 г. за количество електрическа енергия в размер на 2 083, 200 MWh, на стойност 455 991, 65 лв. без ДДС (547 189, 98 лв. с ДДС); 4/ за м. юни 2019 г. - с фактура № 0000003276/30.06.2019 г. за количество електрическа енергия в размер на 1 008, 000 MWh, на стойност 220 641, 12 лв. без ДДС (264 769, 34 лв. с ДДС); 5/ за м. юни 2019 г.- с дебитно известие № 0000003286/23.07.2019 г. за количество електрическа енергия в размер на 403, 200 MWh, на стойност 88 256, 45 лв. без ДДС (105 907, 74 лв. с ДДС); Безспорно установено е още, че за периода 01.03.2019г. до 30.06.2019г. централата на „Топлофикация-ВТ" АД не е произвела електрическа енергия, която да е измерена и подадена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл. 163б, ал.1 от ЗЕ, КЕВР не е издала на „Топлофикация- ВТ" АД месечни сертификати за произход на електрическата енергия, доставена на „Енерго- Про Продажби" АД по регистрирани графици в системата за администриране на пазара. Производителят изрично е декларирал, че продаваната от него ЕЕ е от високоефективно комбинирано производство /ВЕКП/. НЕК е уведомила писмено ответника, че не са издадени сертификати за произход на ЕЕ, изкупена от „Топлофикация-ВТ" АД по преференциална цена и че дружеството не е произвеждало ЕЕ за периода 01.03.19 – 30.06.19г., като изискала от „Енерго- Про Продажби" АД да издаде кредитни известия към издадените фактури по преференциална цена, както и да възстанови разликата между преференциалната цена и цената, съобразно чл.162 ал.2 ЗЕ – средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец. С жалба по реда на чл.22 от ЗЕ НЕК е сезирала и КЕВР, която се е произнесла с решение № Ж-335/14.05.2020г., като изрично е указала на „Топлофикация-ВТ" АД да уреди взаимоотношенията си с „Енерго- Про Продажби" АД в 30-дневен срок във връзка с изкупеното от КС за периода 01.03.19г. – 30.06.19г. количество ЕЕ в размер на 7 582, 890 MWh, като се съобрази с приетото в мотивите на решението относно цената, на която ЕЕ е следвало да бъде продадена на КС, а именно - средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец. Според т.3 на решението в 10-дневен срок след уреждане на отношенията си с „Топлофикация-ВТ" АД „Енерго- Про Продажби" АД следва да уреди взаимоотношенията си с НЕК, ЕАД, съобразявайки се с приетото в мотивите на решението, че на осн.чл.94 от ЗЕ цената, на която НЕК е изкупило процесните количества ЕЕ за периода 01.03.19г. – 30.06.19г. също следва да е средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец. Въпреки многократните покани „Топлофикация-ВТ" АД не е предприела действия по възстановяване на сумите по решението на КЕВР. От приетата пред първа инстанция ССчЕ се установи, че в счетоводството на „НЕК“ ЕАД издадените при условията на чл. 94 от ЗЕ ф-ри № 0000003206/31.03.2019 г.; № 0000003237/30.04.2019 г.; № 0000003249/31.05.2019 г.; № 0000003276/30.06.2019 г. и ДИ № 0000003286/23.07.2019 г. към ф-ра № 0000003276/30.06.2019 г. от ответника на ищеца са погасявани чрез прихващане. В счетоводството на НЕК, ЕАД след извършените прихващания частично не са погасени следните фактури: Фактура No 3249 / 31.05.2019г. за сумата от 509 045.06 лв., Фактура No 3276 / 30.06.2019г. за сумата от 246 012.71 лв. и ДИ No 3286 / 23.07.2019г. за сумата от 98 405, 09 лв. В счетоводството на ответника е осчетоводено прихващане на задълженията по всички фактури. В.лице сочи като общ размер на разликата между стойността на продадената от производителя на КС електроенергия по преференциална цена от 218, 89 лв. /MWh без ДДС и средноаритметична цена за излишък на балансиращ пазар за съответния месец 1 870 120.31 лв., като подробно е посочило месечно по фактури как се начислява тази разлика. Изчислена е и лихвата за забава за всяка една от фактурите по периоди, която се явява в общ размер на 492 985.08лв. Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Отношенията между страните по спора са отношения между търговци, които осъществяват дейността си на регулирания пазар на ЕЕ от високо ефективно комбинирано производство и подлежат на изрична специална законова и подзаконова регламентация, установена в ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба № 7/19.07.2017г. за издаване, прехвърляне и отмяна на сертификати за произход на ЕЕ, произведена от високо ефективна комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, издадена от КЕВР. Основните приложими законови текстове са чл.162 от ЗЕ и чл.94 от ЗЕ. С нормата на чл. 162 от ЗЕ (редакция към ДВ бр. 56/2015 г.) е вменено на крайния снабдител да изкупува от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 94 от ЗЕ крайният снабдител продава на обществения доставчик количествата ел. енергия, които е закупил по реда на чл. 162 от ЗЕ, по цената, на която я е закупил, като удостоверява с протокол от измерванията и фактура количествата ел. енергия, закупена от всеки производител. Задължението за изкупуване е пряко свързано със съществуване на сертификат за произход на произведената ел. енергия от комбинирано производство. Сертификатите за произход се издават от КЕВР като официални непрехвърляеми документи, удостоверяващи производителя, количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, периода на производство, производствената централа и нейната мощност, съгласно чл. 2 от Наредба от 22.05.2007 г. за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин. В случая са налице две отделни продажбени отношения – между производителя на ЕЕ - „Топлофикация-ВТ" АД и крайния снабдител /КС/ - „Енерго- Про Продажби" АД и между КС и обществения доставчик /ОД/ - НЕК ЕАД. Безспорно е, че „Топлофикация-ВТ" АД е производител на ЕЕ от комбинирано производство, която енергия се изкупува по реда на чл.162 от ЗЕ по преференциална цена. За процесния период обаче – 01.03.2019г. – 30.06.2019г. закупеното количество ЕЕ от общо 7 582, 890 MWh по преференциална цена в размер на 218, 89 лв/MWh без ДДС не е сертифицирано с месечни сертификати за произход, като в този случай съгласно чл.162 ал.2 от ЗЕ производителят може да продава количествата ЕЕ, които се явяват извън тези по ал.1, на обществения доставчик, съответно крайния снабдител по средноаритметична цена за излишък на балансиращ пазар за съответния месец. Разпоредбата на чл.94 от ЗЕ, вменяваща задължение на крайния снабдител да продава на обществения доставчик количествата ел. енергия, които е закупил по реда на чл. 162 от ЗЕ по цената, на която я е закупил, съдът тълкува във връзка с изискването на чл.162 ал.1 от ЗЕ тази енергия да бъде от високоефективно комбинирано производство, регистрирано с месечен сертификат за произход. Само в този случай ЕЕ подлежи на изкупуване, респ. – препродаване по преференциални цени. При отсъствието на сертификат за произход, какъвто е и процесният случай, за така произведената ЕЕ се дължи средноаритметична цена за излишък на балансиращ пазар за съответния месец. В случай на заплащане на преференциална цена разликата между тази цена и цената за излишък на балансиращ пазар за съответния месец следва да бъде възстановена от КС на ОД, в рамките на самостоятелно развилото се продажбено правоотношение между тях по реда на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – като платена при начална липса на основание. В този смисъл съдът не възприема тезата на ответника, че в процесния случай е налице фигурата на косвения представител в лицето на КС по отношение на ОД. При приложимата нормативна уредба изкупуването на сертифицирана ЕЕ сложилите се между страните правоотношения, макар и формално уредени в сключен между тях договор, са нормативно предписани по отношение на основание и основни елементи. Съгласно решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4663/2018 г. на ВКС, IV г.о., както и задължителните разяснения, дадени с Постановление № 1 от 28.5.1979 г. на Пленума на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго – например когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Т.е. - при осъдителния иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил това благо. В случая от заключението на ССчЕ се установява, че в счетоводството на НЕК, ЕАД издадените при условията на чл.94 от ЗЕ ф-ри № 0000003206/31.03.2019 г.; № 0000003237/30.04.2019 г.; № 0000003249/31.05.2019 г.; № 0000003276/30.06.2019 г. и ДИ № 0000003286/23.07.2019 г. към ф-ра № 0000003276/30.06.2019 г. от ответника на ищеца са погасявани чрез прихващане. В счетоводството на НЕК, ЕАД след извършените прихващания частично не са погасени следните фактури: Фактура No 3249 / 31.05.2019г. за сумата от 509 045.06 лв., Фактура No 3276 / 30.06.2019г. за сумата от 246 012.71 лв. и ДИ No 3286 / 23.07.2019г. за сумата от 98 405, 09 лв. В счетоводството на ответника е осчетоводено прихващане на задълженията по всички фактури. Горното обстоятелство се признава от ищеца в уточнителната му молба вх.№ 17066/15.07.22г. - л.368, съгласно която всички задължения по процесните фактури и дебитно известие за периода от 01.03.19г. до 30.06.19г., издадени от КС на НЕК, ЕАД при условията на чл.94 от ЗЕ са погасени изцяло чрез прихващане след направени изявления от страна на КС към ОД за погасяване на взаимни насрещни задължения, както следва: на КС към НЕК, ЕАД по договор за продажба на ЕЕ на краен снабдител и на НЕК, ЕАД към КС по договор за продажба на ЕЕ при условията на чл.94 от ЗЕ, с изключение на посочените суми по фактурите за м.май и юни 2019г. и ДИ от м.юли 2019г. към ф-ра 3276/31.05.19г. Следователно ищецът не е заплатил на крайния снабдител сумата, по която ЕЕ е закупена и препродадена от „Енерго-Про Продажби“ АД. Липсва реално разместване на парични средства от патримониума на ищеца в патримониума на ответника. При това положение съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване в хипотезата на начална липса на основание, поради което исковата претенция за главницата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид неуважаването на главния иск, акцесорният иск за лихва за забава се явява също неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед на горното обжалваното решение се потвърждава. На въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 92 436лв с ДДС. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното такова е в минималните размери по чл.7 ал.2 от наредба № 1/2004г. за МРАВ. Водим от горното, съдът