Решение № 1603 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба, подадена от Т. И. П. [ЕГН] от гр. Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-001051/07.10.2025 г., издадена от Н. Г. към ОДМВР-Варна с-р „Пътна полиция“ Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП на П. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА" с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта като нищожна. В условията на евентуалност като издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК – липса на мотиви, като се е позовал на съдебна практика. Посочено е, че с оспорената заповед е нарушен чл.6 от АПК. Като се позовава на чл.150 и чл.150а от ЗДвП, навежда доводи, че законът разграничава хипотезите на неправоспособност на водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС и временното отнемане на СУМПС. Твърди, че липсват доказателства, че на 02.02.2025 г. е бил неправоспособен водач по смисъла на чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорва се фактическата обстановка за налагане на процесната принудителна административна мярка – не е било възприето от органите на реда управлението на МПС от П., установяване на вида и марката на автомобила са били установени от записи на камери. Липсват доказателства, актът с който на водача е отнето СУМПС да е влязъл в законна сила към датата на издаване на оспорената заповед. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата - Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата. Излага съображения, че към момента на извършеното нарушение П. е бил с отнета шофьорска книжка, като в последствие с оглед влязло в сила решение на АДмС-Варна, с което е отменена заповедта за отнемането й, свидетелството за управление на МПС ме е било върнато. Пояснява, че към момента на извършване на нарушението П. е бил лишен от това право по административен ред. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното: По преписката е представен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1415123/17.09.2024 г., издаден от мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, в който са посочени следните установявания: На 17.09.2024 г., в 12:20 ч., в гр. Варна, [улица], посока [улица]на пътен възел с [улица]управлява л.а. Л. Д. с рег. №[рег. номер], собственост на Ж. Т., след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM-0053, който отчел положителен резултат „метадон“. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0165452. Възприет е извод, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. АУАН е връчен на Т. П. на 17.09.2024 година. Предвид така съставения АУАН началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – С. С., издава Заповед № 24-0819-001223/18.09.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в която изрично е отразено нейното упълномощаване със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна. На 02.02.2025 г. около 02.30 ч. в гр. Варна по [улица]до бензиностанция „Еко“ по посока центъра, Т. П. управлява собствения си л.а „Опел Зафира“, с рег. №[рег. номер], като след извършена справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР, органите на реда установили, че на Т. П. му е отнето СУМПС на осн. чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП с издадена ЗППАМ №24-0819-001223/18.07.2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, връчена на 04.10.2024 г. Със Заповед № 25-0819-001051/07.10.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, наложил на Т. П. принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 2А, б. „А“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на л.а. „Опел Зафира“ рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. По преписката е представено Решение №1485/07.02.2025 г. по адм. д. №2531/2024 г. на АДмС-Варна, с което е отменена Заповед № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на Т. П. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. На основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване, съответно същото от 07.02.2025 г. е влязло в законна сила. С Постановление №10413/25.09.2025 г. прокурор при Районна прокуратура Варна е отказал да образува наказателно производство по материалите, съдържащи се в преписка 365000-51364/2025 г. по описа на ОД на МВР – Варна – прокурорска преписка №10413/2025 г. по описа на РП – гр. Варна и е прекратил същата. Разпоредено е препис от Постановлението, ведно с материалите по преписката, да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, за преценка и евентуално налагане на административно наказание на нарушителя. Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-001051/07.10.2025 г., издадена от Началник Група към ОДМВР-Варна с-р „Пътна полиция“ Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП на П. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА" с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 4 от адм. преписка), издадена във връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, назначените по график служители на длъжност „Началник на група в сектор „Пътна полиция““ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване. В оспорената по делото заповед има фактически неточности - неправилно е посочена ЗППАМ №24-0819-001223/18.09.2024 г.,, послужила като основание за постановяване на процесната заповед, като вместо това е описана като ЗППАМ №24-0819-001223/18.07.2022г. Макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да представляват самостоятелно основание за отмяна на ЗППАМ. Органът е издал процесния акт след като е спазил принципа на служебното начало, като е събрал всички относими и допустими доказателствени средства, издал е акта в съответствие с чл. 35 от АПК, след като е изяснил фактическата обстановка по спора. Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, на 02.02.2025 г. П. е управлявал собствения си л.а. „Опел Зафира“ рег. №[рег. номер], като административният орган „след извършена справка в автоматизираните информационни системи „административнонаказателна дейност“ и „български документи за самоличност“ – МВР, е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно, че на Т. П. му е отнето СУМПС на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП с издадена ЗППАМ №24-0819-001223/18.09.2024 г., връчена на 04.10.2024 г. Това фактическо установяване безспорно се констатира от събраните в преписката доказателства, то не се и оспорва от жалбоподателя. Тази заповед е била връчена на П. на 04.10.2024 г., което се установява от подписа върху нея. Принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 4 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдените в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. С Решение №1485/07.02.2025 г. по адм. д. №2531/2024 г. на АДмС-Варна, е отменена Заповед № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на Т. П. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. На основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване, съответно същото от 07.02.2025 г. е влязло в законна сила. В конкретния случай влязлото в сила решение следва да се съобрази съгласно нормата на чл.142, ал. 2 от АПК. Към датата на осъществяване на фактическия състав на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – 02.02.2025 г. производството по адм. д. №2531/2024 г. на АДмС-Варна все още не е било приключило с влязло в сила съдебно решение. Но, към датата на постановяване на процесната заповед, решението, с което е отменена Заповед № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на Т. П. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, е било влязло в сила. Административният акт, като всеки юридически факт и в частност юридическо действие, каквото актът е, съществува само въз основа на конкретна правна норма. Тя е тази, която регулира издаването и съдържанието на административния акт, и за да се прецени годен ли е да породи правни последици, тоест правомерно юридическо действие ли е, трябва да се провери съответствието му с правната норма, която го определя като релевантен за правото факт. Това изисква преценка на съответствие на административния акт с материалния закон да се извършва към момента на издаването му. Само последният може валидно да го определи като юридически факт и да регламентира условията за издаването и съдържанието му. Като съобрази гореизложеното, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-001051/07.10.2025 г., издадена от Н. Г. към ОДМВР-Варна с-р „Пътна полиция“ Варна не е съобразена с материалния закон към момента на издаването й. Това е така, защото към 07.10.2025г., съдебното решение, с което е отменена Заповед № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на Т. П. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е влязло в сила. С факта на отмяната на заповедта, отпада и основанието за налагане на ПАМ в конкретния случай, тъй като още от 07.02.2025г., основанието на чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е неприложимо, до колкото не се констатира. Ирелевантно е, че към момента на извършване на процесното нарушение, СУМПС на Т.П. е било отнето. За да се извърши преценка по правилното приложение на материалния закон, административният орган е следвало да съблюдава наличието на материалните предпоставки към момента на издаване на административният акт – 07.10.2025г., а не към момента на извършване на нарушението – 07.10.2025г. Изводите на административния орган, че П. е управлявал на 02.02.2025 г. собствения си л.а. с рег. № [рег. номер], след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001223/18.09.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са правилни, но с оглед обстоятелството, че тази заповед е отменена с окончателен съдебен акт и това е станало преди постановяване на процесната заповед, не обосновават приложението на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от същия закон. В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Съобразно изхода на делото, жалбоподателят принципно има право на разноски. В случая, обаче, по делото не е доказано между осъществилия процесуалното представителство адвокат и жалбоподателя да е сключен договор, установяващ размер на възнаграждение за предоставяне на правна помощ пред Административен съд Варна и постигнатото между тях съглашение да е изпълнено. При това положение не се доказват по делото реално сторени разходи, подлежащи на обезщетяване от ответника, съобразно изхода на спора. Предвид изложеното, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано на жалбоподателя. Следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 5.11 евро,съгл.чл.14 от ЗВЕРБ / равностойността на 10 лв./ за платена държавна такса, за които има безспорни доказателства. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна,