Решение № 2412 от 18.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1430/2017 г.

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК. Ищецът - синдиците на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност твърди, че н а 30.03.2010 г. е сключен Договор за банков кредит между банката и „Г.“ ЕАД, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 2 200 000 лева, предназначен за закупуване на акции от капитала на трети лица. Към договора за банков кредит били сключени седем анекса, като съгласно последния Анекс №7/25.02.2014 г., страните договорили дължимата остатъчна главница по кредита да бъде издължена при следния погасителен план: на 20.06.2014 г. - сума в размер на 546 704.74 лева; на 20.09.2014 г. - сума в размер на 880 000 лева. Към 16.10.2014 г. задълженията на ответника „Г. “ ЕАД по договора възлизали на общо 1 453 434, 93 лева, от които: просрочена главница - 1 425 360, 82 лева, просрочени лихви върху редовна главница - 12 610, 31 лева, текущи лихви върху просрочена главница - 14 966, 29 лева, неустойка върху просрочена лихва - 497, 51 лева. На 17.09.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх.№ 8845/17.09.2014 г. за извършена цесия на вземане от 12.09.2014 г., съгласно което „ПМУ“ АД прехвърлило на „Г.“ ЕАД свои парични вземания от КТБ АД: вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит между КТБ АД и „ПМУ“ АД, сключен на 28.07.2011 г., с анекси към него, в размер на 433 428 лева, както и вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, сключен на 17.02.2014г. между КТБ АД и „ПМУ“ АД (вземане в размер на 1 000 000 лева). Общият размер на цедираните вземания бил 1 433 428 лева. Договорът за цесия на вземания не бил представен в Банката. Уведомлението съдържало и искане за извършване на вътрешен банков превод, което по същество представлявало искане за извършване на платежна услуга по смисъла на чл.4, т.З от ЗПУПС, във вр. чл.2, ал.2, т.1 ЗКИ. Исканата платежна операция представлявала банкова дейност, която КТБ АД към момента на постъпване на искането не можело да осъществява, поради забраната за извършване на банкова дейност, наложена съгласно Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ и искането не било уважено. На 17.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Изявление с вх.№ 9414/17.10.2014 г., съгласно което „Г.“ ЕАД отправило изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 1 433 428 лева по договора за цесия, срещу свои задължения към КТБ АД, произтичащи от Договор за банков кредит от 30.03.2010 г. и Анекси № 1 - 7 към него. Ищците твърдят, че изявлението за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. от „Г.“ ЕАД не отговаряло на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН, тъй като нямало нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо лицето, от което произлиза изявлението, поради което същото било нищожно. Погасяването на насрещните задължения в случая на прихващане не настъпвало по право, а като резултат на упражняването на субективно право с вторичен характер, с което всяка от страните разполагала. Правото на прихващане се упражнявало срещу лицето, което трябва да има едновременно качеството на длъжник и кредитор на прихващащия. Със сключване на договор за цесия ответникът придобил вземания към своя кредитор - КТБ АД, като договорът за цесия произвел действие спрямо последното, след съобщаването му на съответната дата /чл.99, ал.4 ЗЗД/. С достигане на изявлението за прихващане на ответника до банката, което станало след постановяване на решението за отнемане лиценза за банкова дейност, прихващането породило правна промяна в правната сфера както на прихващащия, така и на Банката - двете насрещни задължения били погасени (прекратени) до размера на по-малкото от тях. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1./ след началната дата на неплатежоспособността; 2./ след датата на поставянето на б.та под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. Дори и да се приемело, че настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл.59, ал.5 ЗБН бил конституитивен иск. Правото на иск възниквало за кредиторите на несъстоятелността и синдика на банката, като техен процесуален субституент, в момента на обявяване на КТБ АД (н.) в несъстоятелност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД, което означавало, че приложимото право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН била нормата в редакцията й към тази дата. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, Ill -състав, срещу което са оставени без разглеждане касационните жалби с Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС, Т.колегия, Първо отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Т.колегия, Второ отделение, за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г., която съвпада и с датата на поставяне на банката под специален надзор. П роцесиите прихващания са извършени на 17.10.2014 г. чрез представянето им в деловодството на банката и именно тогава са достигнали до знанието на ищеца, с което бил завършен фактически състав на института на компенсацията. Ищците твърдят, че процесиите изявления за прихващане, направени от ответника „Г.“ ЕАД, са извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето на КТБ под специален надзор (съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ - обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на КТБ под № 20140623173928) и следователно попадали в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се прогласи недействителността им спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ. Ищците твърдят, че са налице предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН. Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, била обявена неплатежоспособността на КТБ. Процесните прихващания, респективно придобиването на вземанията били извършени преди 22.04.2015 г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Знанието за неплатежоспособността било налице към 20.06.2014 г., предвид поставянето на банкатай под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.115, ал.1, т.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ)), направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г., поради спирането на плащанията към клиенти било ноторно известен факт. Знанието касаело затрудненията и невъзможността на банката да обслужва своите клиенти и за това, че се намира в неликвидно състояние. Знание било налице у всеки средностатистически гражданин с оглед големия поток от информация. Към 12.09.2014 г. - момента на придобиване на вземането, предмет на процесиите прихващания, предстоящата неплатежоспособност на б.та била обществено известен факт предвид настъпилото непосредствено преди това оповестяване от Б.Н.Б. на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД - документ с наименование “Информация за основните балансови позиции на “К.Т.Б.” АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми “Ъ.Е.Я.О.” ООД, “Д.Б.” ООД и “АФА” ООД”. Резултатите от доклада показвали, че банката е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което имало за неизбежна законова последица отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност - чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗКИ.Докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. и изявленията на управителя на БНБ във връзка с доклада били свързани касаели това, че капиталът на банката е отрицателна величина и сочели на единствено следващите от закона последици - отнемане на лиценза. Тези факти били ноторно известни на обществото и в още по-голяма степен на пряко засегнатите лица, каквито са кредитополучателите, но и онези с вземания от депозити в банката, какъвто именно е ответникът. Ответникът придобил вземането към ищеца в периода непосредствено преди оповестяването на посочения доклад и само няколко дни преди заседанието на Управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г., на което било взето решение за отнемане на лиценза на КТБ АД за осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност. Няколко дни по-рано в публичното пространство очакванията за предстоящото решение на БНБ били особено засилени, основани на изявленията на представителите на БНБ. По отношение на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. Ищецът предявява следните искове: 1./ Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД (н.): 1./.прихващане, извършено с Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „Г.“ ЕАД до КТБ АД (н.), с вземане по зявлението за прихващане в размер на 433 428 лв., придобито от ответника чрез цесия, съгласно У ведомление за извършена цесия с вх.№ 8845/17.09.2014 г. по регистъра на банката, според което „ПМУ“ АД, ЕИК •••••••, е прехвърлило на „Г.“ ЕАД вземането си по банкова сметка ••• •••, открита с Договор № 11726 от 28.07.2011 г. за индивидуален срочен депозит, в размер на BGN 433 428, 00. и 2./ прихващане, извършено с Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „Г.“ ЕАД до КТБ АД (н.), с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 000 000 лв., придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№ 8845/17.09.2014 г. по регистъра на банката, според което „ПМУ“ АД, ЕИК •••••••, е прехвърлило на „Г.“ ЕАД вземането си по банкова сметка ••• •••, открита с Договор № 39434 от 17.02.2014 г. за индивидуален срочен депозит, в размер на 1 000 000 лв.. Прихващанията били извършени срещу задължения на ответника към КТБ АД (н.), произтичащи от Договор за банков кредит от 30.03.2010 г. и Анекси № 1 - 7 към него. При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи главния иск, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.59, ал.З ЗБН, да обяви прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н/. Ищецът моли на основание чл.59, ал.2 ЗБН, да прогласи за нищожни, поради неспазване на установената в закона форма процесните прихващания. Ответникът „Г.“ ЕАД счита, че като главен иск следва да бъде разгледан искът за прогласяване на нищожността на прихващането, защото другите два конститутивни отменителни иска могат да имат за предмет само поначало действителни прихващания. Ответникът счита искът за прогласяване на нищожност на прихващането поради липса на формата, предвидена в чл.59, ал.2 от ЗБН /нотариална заверка на подписите/ недопустим. Твърди, че ищците в качеството им на синдици нямат активна процесуална легитима­ция да предявят този иск. Исковете, които синдиците на банката могат да предявят от свое име в качеството им на процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността били посочени из­черпателно в ЗБН и искът за прогласяване на нищожност поради липса на изиску­ема от закона форма не бил сред тях. Освен недопустим, искът за установяване на нищожност бил неоснователен. Изискването, установено с чл.59, ал.2 ЗБН прихващането да е с нотари­ална заверка на подписа на лицето, от което произлиза едностранното волеизявле­ние и да е отправено до синдика на банката, се отнасяло до прихващания, извършени след откриване на производството по несъстоятелност. Процесното прихващане, извършено с писмено изявление на „Г.“ ЕАД, отправено до банката, достигнало до нея на 17.10.2014 г., към която дата все още не било постановено решението от 22.04.2015 г. за откриване про­изводство по несъстоятелност на банката, не е бил назначен синдик и не било приложимо императивното изискване за форма по чл.59, ал.2 ЗБН. Невярно било твърдението на ищците, че п рихващането е извършено след постановяване на решението за отне­мане на лиценза за банкова дейност, защото лицензът бил отнет с решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. или 20 дни след прихващането. Ответникът твърди, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, уреждаща предпоставките, при наличието на които извършени от кредитор или от банката прихващания са относително недейс­твителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна. На изменението на тази законова разпоредба, обнародвано в ДВ, бр.98 от 2014 г. и влязло в сила на 28.11.2014 г. не било придаде­но обратно действие, поради което нормата в новата й редакция действа занапред и е прило­жима само за правоотношения, възникнали след 28.11.2014 г. Съгласно чл.59, ал.5 ЗБН в приложимата към процесното правоотношение редакция, обнародвана в ДВ, бр.59 от 21.06.2006 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би полу­чил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Процесното прихващане било извършено от кредитора „Г.“ ЕАД с уведомление от 17.10.2014 г. /преди 28.11.2014 г./ и следователно също­то попадало в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията преди посоченото по-горе изменение, обнародвано в ДВ, бр.98/2014 г. Правните последи­ци на прихващането са се осъществили окончателно още при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в старата й редакция и липсвало каквото и да било основание към това прихващане да бъде прилагана нормата в новата й редакция в сила от 28.11.2014 г. С използваното от законодателя в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН (в старата й редакция) понятие „длъжник“ се означавала банката в качес­твото й на лице, което има задължения към друго лице - неин кредитор. В тази хи­потеза кредитор било лицето, притежаващо вземане спрямо банката, на което тя от своя страна е длъжник и спрямо което тя е отправила изявление за прихващане. Действалата до 28.11.2014 г. редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, приложима към процесното правоотношение, не съдържала пра­вило, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежоспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специа­лен надзор, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ответникът твърди, че фактическият състав на чл.59, ал.3 ЗБН е неприложим към процесния случай. Съгласно чл.59, ал.З ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недейст­вително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Ответникът счита, че систематичното място на ал.З в цялостния текст на правната норма и упот­ребената членувана форма „ прихващането “ показват волята на законодателя да уреди отменителен иск, който е приложим към прихва­щането по ал.1 и ал.2 на същата разпоредба. Във всяка една от редакциите на чл.59 ЗБН хипотезите на двата отменителни искове за прихващанията били ясно разграничени. С иска по ал.З ЗБН можело да бъде оспорено прихващането, извърше­но от кредитор (ал.1) посредством изявление до синдика (ал.2), ако при придобиването на вземането или задължението кредиторът е бил не­добросъвестен в гражданскоправния смисъл /вече е знаел, че е нас­тъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на произ­водство по несъстоятелност за длъжника/. С иска по чл.59, ал.5 ЗБН се оспорвали прихващанията, извършени през т.нар. подозрителни периоди след началната дата на неплатежоспособността, а при новата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН и след евентуалната по-ранна дата на поставянето на банката под особен надзор. Разпоредбата на чл.59, ал.З ЗБН не се отнасяла до всички прихващания, а са­мо до прихващането, визирано в предходните две алинеи на разпоредбата. Про­цесното прихващане не е извършено след откриването на производството по не­състоятелност чрез изявление до синдиците на банката. Такива синдици към мо­мента на прихващането не са били назначени. Процесното прихва­щане не било това, визирано в правната норма. Отделно ответникът поддържа липса на знание за обстоятелствата по чл.59, ал.З ЗБН. Изявлението за прихващане постъпило в банката на 17.10.2014 г., а уведомлението относно договора за цесия, по силата на който ответното дружество придобило вземането си спрямо „КТБ“ АД, постъпило в банката на 17.09.2014 г. Двете дати предхождали вписването на решението на БНБ за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД, извършено на 07.11.2014 г. В случая не била приложима необоримата презумпция за знание по чл.59, ал.4 ЗБН. Договорът за цесия бил сключен на 12.09.2014 г. и имал достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК от 17.09.2014 г., когато в деловодството на банката е представено Уведомление вх.№ 8845/17.09.2014 г. Фактическите твърдения на ищците касаели събития след достоверната дата на цесията и не се отнасяли към датата на цесията 12.09.2014 г.. Това важало за: Доклад от 22.10.2014 г. до БНБ за балансовите позиции на банката към 30.09.2014 г.; Поведението на БНБ и на тогавашния й управител във връзка с посо­чения доклад; Отразяването на доклада както в телевизионните, така в Интернет ме­диите; Заседанието на УС на БНБ от 06.11.2014 г.; Особено засилените очаквания в публичното пространство за предс­тоящото решение на БНБ няколко дни преди то да бъде прието. Ищците се позовават на общоизвестност на фактите на поставяне на банката под особен надзор и фактите на затрудненията и невъзможността на банката да обслужва клиентите си, както и на състоянието й на неликвидност. Ответникът оспорва общоизвестността на тези факти. По отношение на знанието ищецът следвало да проведе пълно доказване - това, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б., съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011 г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД (н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928. С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б., съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата на б.та в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617. С Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Б.Н.Б., съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г., на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г„ вписване № 20141107140740. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД. С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III -състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Представен е Договор за банков кредит от 30.03.2010 г., сключен между „К.Т.Б.“ АД в качеството на кредитор и „Г.“ ЕАД, в качеството на кредитополучател, по силата на който, банката предоставя кредит в размер на 2 200 000 лева за закупуване на акции от капитала на трети лица. Договорени са годишни лихви върху фактически ползваните средства по кредита в размер на 8 % по т.10 от договора; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно - т.12; неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва- т.13. В т.17 от договора е посочено, че кредитополучателят трябва да погаси всички свои задължения в срок до 15.03.2013 г. Представени са Анекс № 1 от 14.04.2011 г.; Анекс № 2 от 19.09.2011 г., Анекс № 3 от 19.09.2012 г., Анекс № 4 от 19.11.2012 г., Анекс №5/19.09.2013 г., Анекс № 6/19.11.2013 г., Анекс № 7/25.02.2014 г. към Договор за банков кредит от 30.03.2010 г. С последния анекс страните по договора се договарят дължимата остатъчна главница по кредита да бъде издължена при следния погасителен план: на 20.06.2014 г. - сума в размер на 546 704.74 лева; на 20.09.2014 г. - сума в размер на 880 000 лева. Няма спор и видно от Извлечение от счетоводните книги на „К.Т.Б.“ АД от банковата сметка на „Г.“ ЕАД, към 16.10.2014 г. задълженията на ответника „Г. “ ЕАД по договора за кредит са възлизали на общо 1 453 434, 93 лева, от които: просрочена главница - 1 425 360, 82 лева, просрочени лихви върху редовна главница - 12 610, 31 лева, текущи лихви върху просрочена главница - 14 966, 29 лева, неустойка върху просрочена лихва - 497, 51 лева. Представено е Уведомление за извършена цесия с вх.№ 8845/17.09.2014 г., постъпило в „К.Т.Б.“ АД на 17.09.2014 г., с което „ПМУ“ АД и „Г.“ ЕАД уведомяват „К.Т.Б.“ АД чрез квесторите за извършена цесия на вземане от 12.09.2014 г., съгласно която „ПМУ“ АД прехвърля на „Г.“ ЕАД свои парични вземания от КТБ АД, както следва: вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит между КТБ АД и „ПМУ“ АД, сключен на 28.07.2011 г., с анекси към него, в размер на 433 428 лева, както и вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, сключен на 17.02.2014г. между КТБ АД и „ПМУ“ АД (вземане в размер на 1 000 000 лева). Общият размер на цедираните вземания е 1 433 428 лева. Уведомлението съдържа искане за извършване на вътрешен банков превод. Представени са Договор № 11726 от 28.07.2011 г. за индивидуален срочен депозит; Договор № 39434 от 17.02.2014 г. за индивидуален срочен депозит, сключени между „К.Т.Б.“ АД и „ПМУ“ АД. Представено е Изявление с вх.№ 9414/17.10.2014 г., постъпило в „К.Т.Б.“ АД на 17.10.2014 г., с което „Г.“ ЕАД отправя изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 1 433 428, 00 лева по договора за цесия, срещу свои задължения към КТБ АД, произтичащи от Договор за банков кредит от 30.03.2010 г. и Анекси № 1 - 7 към него. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.2 от ЗБН и чл.59, ал.5 ЗБН, евентуално съединени с иск с правно основание чл.59, ал.З ЗБН. Съдът намира, че към процесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г., неговите правни последици, действителност и евентуалните предпоставки за неговата недействителност е приложима редакцията на чл.59 от ЗБН, действала след изменението на ЗБН, направено с ДВ, бр. 59 от 2006 г. Разпоредбата на чл.59 от ЗБН е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария - ДВ, бр. 98 от 2014 год. (в сила от 28.11.2014 г.), но тази редакция на нормата не намира приложение в случая. Съгласно §12 от ПЗР на същия закон, с който се внасят изменения в ЗБН (в т.ч. и в чл. 59 от ЗБН), същите влизат в сила от деня на обнародването им в ДВ, а именно на 28.11.2014 г. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то само, ако с изрична разпоредба е предвидено наличието на такова ретроактивно действие. В акта, с който е изменена нормата на чл. 59 ЗБН ( обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.) липсва разпоредба, с която изрично да е придадено обратно действие на изменението на нормата. Нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, като евентуално придаване на обратна сила на изменената с ДВ, бр. 98 от 2014 г. правна норма би влязло в противоречие с основен конституционен принцип - а именно забраната за отнемане с обратна сила на законно придобити права. Новата редакция на нормата на чл. 59 ЗБН (в сила след 28.11.2014 г.) - като действаща за напред във времето е приложима единствено спрямо правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са се сбъднали и/или са породили своите правни последици след влизането й в сила, т.е. след 28.11.2014 г., като същата е неприложима и не може да бъде прилагана спрямо процесното прихващане, извършено на 17.10.2014 г. I./ По иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН. И звършената на 28.11.2014 г. законодателна промяна на тази правна норма и обстоятелството, че това е станало след датата на входиране на процесното изявление за прихващане / Изявление за прихващане с вх. № 11748/13.11.2014 г./, а също и с принципа, установен в чл.14, ал.1 от ЗНА, според който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, което тук не е сторено от законодателя дава основание на съда да приеме, че законодателната промяна на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /приета и вляза в сила на 28.11.2014 г./ е неприложима по отношение на процесното прихващане. Законодателното изменение, извършено със Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., при липсата на изрично предвидено обратно действие на закона, действа занапред и обхваща единствено и само прихващания, извършени след датата на влизане в сила на законодателната промяна - т.е. безспорно би обхванало прихващания, които са извършени след 28.11.2014 г. П роцесното прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г., е извършено два месеца преди 28.11.2014 г. Следователно, по отношение на процесното прихващане и всички негови погасителни правни последици, които са настъпили автоматично и незабавно са породили своето правно действие, е приложима разпоредбата на чл. 59. ал. 5 от ЗБН в старата й редакция, обн. в ДВ, бо. 59 от 2006 г. Съгласно тази редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от ДЛЪЖНИКА след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения." Целият фактически състав на процесното прихващане е осъществен изцяло по време на действие на тази редакция на законовата разпоредба, като пак при действието й са настъпили и правните последици, с които законодателят свързва извършеното прихващане. В случая е без значение за преценката за приложимата правна норма относно недействителността на извършеното прихващане, момента, в който възниква за синдика и кредиторите на несъстоятелността правото на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Действителността или недействителността на извършено прихващане се преценява само и единствено към онзи момент, в който е осъществена и завършена съвкупността от всички материалноправни предпоставки на прихващането на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Този момент за процесното прихващане е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до банката - длъжник, а това се е случило на 17.10.2014 г. Откриването на производството по несъстоятелност на банката е последващ и по-късен факт, с който действително законодателно се свързва възникването на правото на иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН и надлежното му упражняване в законовия 2-годишен срок, но моментът, в който е открито това производство не е и не може да бъде определяш относно определяне на приложимата правна уредба към прихващания, извършени и напълно осъществили всички свои правни последици в по-ранен момент. Тези прихващания и предпоставките за тяхната действителност/респ. недействителност са били регламентирани от действала към момента на извършването им различна правна уредба. Преди да обсъди дали процесното прихващане може да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на ищеца, съдът следва да се произнесе по неговата действителност, защото в случай на констатиране на неговата нищожност, прихващането не следва да бъде обявявано за недействително. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗБН и зявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. е без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като е направено през времето на специалния надзор на КТБ АД на основание и по реда на ЗЗД. Доколкото прихващането е извършено във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД /открито едва на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по т.д.№ 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писменото изявление за процесното прихващане е адресирано до квесторите на банката, тъй като тогава същата още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното прихващане. Писменото изявление за прихващане, направено с Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. е редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирано до квесторите, на основание Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, като съгласно чл.106, ал.3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик. С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г.. VI - 4 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД. Видно от вписванията по партидата на Банката в търговския регистър, към датата на получаване от „К.Т.Б.“ АД на писменото изявление за процесното прихващане – 13.11.2014 г., по отношение на Банката не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение именно поради липсата въобще на открито производство по несъстоятелност и на синдик. По отношение на изявлението за прихващане, направено на 31.10.2014 г. на общо основание намират приложение общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Това следва и от систематическото тълкуване на ал. 2 на чл. 59 ЗБН в рамките на чл. 59 ЗБН, както и от систематическото място на целия чл.59 ЗБН (озаглавен „Прихващане"), който е в Раздел III (озаглавен „Попълване на масата на несъстоятелността"), част от който е. Процесното прихващане е извършено след 20.06.2014 г. - датата, определена с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г., 3 състав на САС за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. На 20.06.2014 г., КТБ АД е поставена под специален надзор с Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., с което се постановява спиране изпълнението на всички задълженията на КТБ АД, съгласно чл. 116 от ЗКИ. Тези обстоятелства са неотносими и без каквото и да било значение към действителността на процесното прихващане. Правната норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от 2006 г., също е неприложима и неотносима към процесното прихващане предвид това, че визираната в нея недействителност се отнася единствено и само за прихващанията, извършени от страна на ДЛЪЖНИКА в несъстоятелността (Банката) и не засяга и не може да се приложи по отношение на прихващанията, извършени от трети лица - кредитори на Банката, като този извод следва и е очевиден от граматическото и систематическо тълкуване на нормата и от буквалния текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. II./ По евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН: Съгласно чл.59, ал.3 от ЗБН: „ Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.“. З а да бъде уважен евентуалният иск ищецът следва да докаже при пълно главно доказване, че ответникът, извършил процесното прихващане със свое вземане към банката, има качеството на кредитор на банката, който е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /датата на решението на СГС по т.д. № 7549/2014 г., VI - 4 състав е 22.04.2015 г./, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Ответникът не оспорва факта, че е придобил вземането срещу банката, с което е извършено процесното прихващане по силата на Договор за цесия от 12.09.2014 г. Прехвърлителният ефект е настъпил незабавно, тъй като действието на договора не е било поставяно в зависимост от отлагателни условия. Ответникът не оспорва, че е придобил вземането си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката на 22.04.2015 г. О т представения към исковата молба договор за банков кредит на ответника, същият е подписан на 30.03.2010 г. - о тветникът е придобил и задълженията си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката. Следователно са изпълнени обективните предпоставки на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Съдът намира, че не е доказано наличието на третата задължително изискуема предпоставка от субективен характер - знанието на ответника, че към момента на придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД. Знанието у ответника не следва да се предполага, а безспорно да се докаже по делото. Липсва законова презумпция за знание, каквато би била налице по силата на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, която в случая била неприложима, тъй като вземането, с което е извършено процесното прихващане, е придобито преди 08.11.2014 г., от която дата насетне би могла да бъде приложена въведената от чл.59, ал.4 ЗБН закона презумпция за знание. Вземането, с което е извършено процесното прихващане, било придобито дори преди 06.11.2014 г. датата, на която е отнета лицензията на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност. След 20.06.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е в период на специален надзор и липсват доказателства за знание у ответника, че банката е в състояние на неплатежоспособност. Специалният надзор има характера на охранителна и оздравителна мярка по отношение на банката, която мярка по дефиниция е с временен характер. След изтичане на срока на специалния надзор, откриването на производство по несъстоятелност на банката е само една от възможните, но не и единствена и задължителна последица за банката. Специалният надзор е производство, което е отделно и различно от производството по несъстоятелност на банката. Банка, която е била поставена под специален надзор /дори и поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове/, може да не е в неплатежоспособност и може никога да не бъде в процес на несъстоятелност, както и обратното производство по несъстоятелност на банка може да бъде открито и без б.та да е била поставяна под специален надзор. Твърдението за извод за наличие на знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на КТБ АД поради големия поток от информация след 20.06.2014 г. е необосновано, тъй като информацията, която обществото получава в този период е неясна и противоречива и включва и сведения, че банката ще бъде стабилизирана. Изискването на законодателя е кредиторът да е знаел и да му е била известна настъпилата неплатежоспособност, а не да е предполагал, да е бил длъжен или да е могъл да предположи, или да е допускал настъпването на неплатежоспособност или на вероятност или опасност от такава. Понятието „неплатежоспособност" се използва със собствен смисъл и в Закона за банковата несъстоятелност, и в Закона за кредитните институции. В чл.36, ал.2 от ЗКИ неплатежоспособността е налице когато собственият капитал на банката е отрицателна величина и не са изпълнени условия за преструктуриране. Спирането на плащанията към вложители, което ищецът смята за релевантното съдържание на знанието, не е равнозначно на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и ЗБН, нито пък води до прекратяване на дейността на банката. Едва с постановеното на 22.04.2015 г. Решение № 664/ 22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/ 2014 г., VI - 4 състав на СГС, обявено и в Търговския регистър, с което е открито производството по несъстоятелност на КТБ АД е постановено прекратяване на дейността на Банката. В Решения № 73/ 20.06.2014 г. и № 74/ 22.06.2014 г. на УС на БНБ във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца не поради настъпила неплатежоспособност, а поради опасност от неплатежоспособност. Съгласно ЗКИ ликвидната криза е предпоставка за поставяне под особен надзор, а състоянието на неплатежоспособност има съвсем друга последица - отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Съгласно ЗКИ БНБ задължително в срок до 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато: 1. не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с Финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал е отрицателна величина. С Решение № 114 по Протокол № 23 от заседание на УС на БНБ от 16.09.2014 г., обявено в ТР специалният надзор на КТБ АД е продължен до 20.11.2014 г. В публикувания на 31.07.2014 г. доклад на квесторите за текущото състояние на КТБ АД към 30.06.2014 г. собственият капитал на „К.Т.Б.“ АД е бил положителна величина и е в размер на 521 208 000 лева. През времето на специалния надзор и към 04.11.2014 г., към която датата е придобито вземането, с което е извършено процесното прихващане, липсват доказателства УС на БНБ да е установил състояние на неплатежоспособност. В случай, че е бил установил такава е следвало в срока от 5 работни дни да отнеме лиценза на банката. Не може да се приеме, че към момента на придобиване на вземането 4.11.2014 г., предмет на процесното прихващане, неплатежоспособността на банката е била обществено известен факт, предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД /с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.Т.Б." АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката/, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД"".. Резултатите от доклада не сочат, че банката е с отрицателен собствен капитал /неплатежоспособна/. Отделно липсват доказателтва, че Доклада или информацията за основните балансови позиции са стигнали до знанието на ищеца до момента на узнаването за тях от исковата молба. На 22.10.2014 г. БНБ публикува Прессъобщение за това, че УС на БНБ разгледал доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД, в което е посочено, че към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лева, но заключението на одиторските фирми било, че има необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4 222 млн. лева. В това съобщение е посочено, че УС на БНБ обявява, че други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ АД са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. В констатациите в последните четири абзаца от мотивите на Решение № 138 по Протокол № 27/6.11.2014 г. на УС на БНБ /обявен в ТР/ е посочено, че едва след и въз основа на финансови и надзорни отчети за състоянието на КТБ към 30.09.2014 г, които са били внесени от квесторите на банката в БНБ на 4.11.2014 г. и на база информация, съдържаща се във входирано от квесторите в БНБ Писмо вх. № БНБ-127951 от 05.11.2014 г., на 06.11.2014 г. УС на БНБ се е запознал с обстоятелства, въз основа на които установил, че собственият капитал на банката е отрицателна величина - т.е. че банката е неплатежоспособна. Едва към този момент 06.11.2014 г. и поради това конкретно основание от УС на БНБ е прието посоченото решение за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност. В информацията в публичното пространство относно случая с „К.Т.Б.“ АД в периода от 20.06.2014 г. до 4.11.2014 г. съществуват позитивни изявления и съобщения от представители на БНБ, официални длъжностни лица, лидери на политически партии, във връзка със загрижеността им за стабилизиране на банката и т.н., поради което липсва основание да се приеме, че въпреки бездействието на компетентните институции и БНБ в законовия срок, средностатистическия гражданин е успял сам и въпреки това да формира непротиворечиво знание, което УС на БНБ не е бил способен да направи и не е направил. В решението на Конституционния съд, постановено след сезирането му, във връзка с отнетия лиценз на „К.Т.Б.“ АД, е посочено, че въпросът за несъстоятелността на банката се решава в производството по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред ВАС - чл. 151 ЗКИ. Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на Централната банка (чл. 9, ал. 2 и 3 ЗБН) и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката (чл. 11, ал. 5 ЗБН), т.е. такъв който подлежи на съдебен контрол. Конституционният съд сочи, че само БНБ е органът, който може да прецени основанията за наличието на предпоставки за несъстоятелност като дори съдът не може да го направи, а само може да определи датата. Това е допълнителен аргумент за настоящият състав на съда да приеме, че при липса на пряко доказване на знание у ответника за състоянието на неплатежоспособност на „К.Т.Б.“ АД, да не може да обуслови наличие на знание по аналогия със знанието, съществуващо за това обстоятелство у всеки средностатистически гражданин. Съдът намира, че средностатистическият гражданин не бил в състояние да знае какво точно е било състоянието на банката след 20.06.2014 г., а още по-малко, че банката е в състояние на неплатежоспособност и така до момента на отнемането на лиценза на КТБ АД. III./ По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.59, ал.2 от ЗБН за установяване нищожност на Изявление за прихващане с вх.№ 9414/17.10.2014 г. По изложените в т. I при обсъждане на иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН мотиви съдът намира иска неоснователен. Воден от горното съдът