Решение № 810 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5001/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Елпак лизинг“ ЕООД ЕИК 200872196 със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. И.–А.Ч. Н. от САК, против НП № 01466-90/07.11.2025год. на Директора на РОСВ - Варна, с което на жалбоподателят е било наложено административно наказание имуществена санкция размер на 5000лв. на осн. чл.162, ал.1 вр. чл. 149, ал.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В жалбата въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, съставено е при нарушения на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено. В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н. от САК, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли жалбата да бъде уважена като препраща към доводите изложени в нарочно депозирана молба (писмени бележки). Претендира присъждане на разноски. В депозираните в съдебното заседание писмени бележки излага допълнителни доводи в подкрепа на позицията си. На първо място твърди, че в НП е посочена като нарушена санкционната разпоредба, но не и тази, въвеждаща задължения за нарушителя. Счита, че липсва надлежна правна квалификация на вмененото на дружеството нарушение. На следващо място сочи, че нормата на чл.149, ал.3 от ЗООС е неотносима към приетите от наказващия орган факти, доколкото не се твърди дружеството да е отказало достъп, да е възпрепятствало проверка или да е пречило на контролни органи да упражнят правомощията си. Изтъква, че проверката на дейността на дружеството е извършена по реда на Закона за управление на отпадъците, във връзка с което намира, че претендираното бездействие попада в приложното поле на посочения закон. В тази връзка счита, че е следвало да бъде приложена специалната разпоредба на чл.135 от ЗУО, предвиждаща изрична санкция при непредставяне на документи, информация или отчетност. Оспорва наличието на административно нарушение поради липса на съзнателно неизпълнение на задължения от страна на дружеството като отделно от това сочи, че посочените от административния орган срокове за представяне на документи са инструктивни, поради което и евентуалното забавяне в представянето на документацията не може да се приравни на отказ да се съдейства. Навежда доводи за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като сочи, че липсва надлежно описание на нарушението. Излага доводи и за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност за намаляване размера на наложената санкция до законоустановения минимум. В съдебното производство въззиваемата страна се представлява от ю.к. О., който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки в които излага становище, че НП е издадено при стриктно спазване на процесуалния и материалния закон. ВРП, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Въззивното дружество „Елпак лизинг“ ЕООД извършвало дейност свързана с пускане на пазара в Република България на опаковани продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. В изпълнение на задълженията си по чл.14, ал.1 от ЗУО за разделното им събиране и третиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, на 01.03.2019г. същото сключило Договор за поемане на задължение по управление на отпадъците от опаковки с „Екопак България“ АД - дружество, притежаващо разрешение за развиване на дейност като „организация по оползотворяване“ на отпадъци. На 07.05.2025г. от Министерство на околната среда и водите било изпратено писмо изходящо от зам. министъра, адресирано до директорите на РИОСВ относно извършване на проверка на лица, пускащи на пазара опаковани стоки -членуващи в организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. С писмото на директорите на РИОСВ били дадени указания да извършат проверка на посочени в приложението юридически лица, които имали сключени договори за изпълнение на задълженията по ЗУО и НООО с организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Били дадени указания за обстоятелствата, които следва да бъдат установени, както и за документите, които следва да се съберат. Сред посочените в приложението към писмото юридически лица било и въззивното дружество. В тази връзка, в изпълнение на дадените от МОСВ указания, на 16.05.2025г. до управителя на „Елпак лизинг“ ЕООД било изпратено писмо, с което се изисквало представянето на определени документи, а именно: 1. Месечни справки-декларации, съгласно Приложение № 15 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (Обн. ДВ, бр. 30/2016 г. с изм. и доп.) за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 2. Фактури от ВОП (придружени с пакинг листи или друг документ, от който е видна опаковката на продуктите) и/ или митнически декларации за внос за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 3. Дневници за покупки за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. 4. Договори с организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки. 5. Платежни нареждания за платена продуктова такса в ПУДООС и/или фактури и платежни нареждания за платени възнаграждения на организацията по оползотворяване за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. В писмото бил даден срок за представянето им до 27.05.2025г. като било посочено документите да бъдат изпратени на електронна поща. Писмото било получено на адреса на управление на дружеството на 20.05.2025г., но исканите документи не били представени не само в предоставения срок, а и след това. Това обстоятелство било отразено в Констативен протокол №021667/10.06.2025г., изготвен от експерти при РИОСВ-Варна сред които и св. Р. А. като след проверка в деловодната програма на РИОСВ Варна било установено, че изисканите документи не са представени. На 12.06.2025г. била изпратена покана до управителя на въззивното дружество за явяване или изпращане на представител на 02.07.2025год. в 10:30ч. за съставяне на АУАН по Закона за опазване на околната среда. Поканата била получена на 16.06.2025г. на адреса на управление на дружеството. На същата дата дружеството изпратило писмо чрез електронна поща, с което уведомявало проверяващите, че отговорът се е забавил поради липса на счетоводители. Била отправена молба отново да се укаже какви документи следва да бъдат представени. На 20.06.2025г. проверяващите изпратили повторно по електронна поща на дружеството списък на исканите документи, като бил предоставен нов срок за представянето им - до 25.06.2025г. На 02.07.2025г. (датата определена за явяване с оглед съставяне на АУАН) представител на въззивното дружество не се явил. На същата дата отново била извършена проверка в деловодната програма на РИОСВ - Варна, при която било установено, че изисканите документи все още не са постъпили. При тези констатации, в отсъствието на представител на въззивното дружество, св. Р. А. съставила срещу него АУАН № 01466/02.07.2025год. за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗООС вр. чл. 149, ал.3 от същия закон. Актът бил връчен на управителя на въззивното дружество на 15.09.2025год. който го подписал вписвайки че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 07.11.2025год. въз основа на него, директорът на РИОСВ Варна издал атакуваното НП с което за нарушение на чл. 162, ал.1 вр. чл. 149, ал.3 от ЗООС наложил на въззивното дружество административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и допълнително представените в хода на съдебното следствие) така и гласни. В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана актосъставителката Р. М. А., която в показанията си пред съда поддържа констатациите в акта. Същата потвърждава хронологията на събитията – изпращането на писмото, липсата на отговор в срок, последвалата покана за съставяне на акт и получения в същия ден имейл от дружеството, в който то се извинява за забавянето с липса на счетоводители. Показанията на св. А. съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви като по делото липсват данни водещи на извод за съмнение в тяхната достоверност. Отделно от това показанията на св. А. са в пълен унисон с приобщените по делото писмени доказателства - Договор за поемане на задължение по управление на отпадъци от опаковки, Констативни протоколи, писма покани и др. По искане на защитата, с оглед оспорването на представителната власт на лицето, получило първоначалното писмо, съдът е изискал и приобщил справка от ТД на НАП за ТД и справка от „Български пощи“ ЕАД. Приобщени са и представени от въззивното дружество Трудов договор № •••г, както и и Заповед за прекратяване на ТД № •••год. и допълнително споразумение към ТД № •••год.. Всички приобщени по делото писмени доказателства съдът също кредитира изцяло с доверие. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същите се съдържа и нарушената законова разпоредба, а именно посочена е нормата на чл. 149, ал.3 от ЗООС. В тази връзка възражението направено в допълнителните писмени бележки в тази насока не се споделя от съда. Въпреки горното обаче съдът констатира, че в хода на досъдебната фаза на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно: На първо място съдът констатира, че в АУАН не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението. Посочено е, че на определена дата въззивното дружество като задължено лице не оказало съдействие като не е представило изискуемите с писмо ••• документи ••••. На първо място в обст. част липсват факти сочещи на това, че въззивното дружество е задължено лице по смисъла на ЗООСИ. На следващо място липсват факти, които да обосноват посочената в АУАН дата на която е следвало да да представят документи. Напротив от обст. част става ясно, че се касае за покана, за определен срок в който следва да се представят документи, но какъв е бил този срок, до кога е следвало да се представят документи не е ясно. На следващо място в НП наказващия орган вече е изложил факти сочещи на това, че въззивното дружество е било обект на проверка като лице пускащо на пазара продукти след употребата на които се образува масово разпространение на отпадъци (т.е. факти от които може да се изведе извод, че е задължено лице), посочил е и срока до който е следвало да се представят документи. Горното обаче е недопустимо. Безспорно съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН НП се издава и при допусната нередовност в акта. Няма спор обаче в съдебната практика, че тази нередовност не може да касае фактическото обвинение. И това е така защото НП по своята същност представлява правораздавателен акт постановен след опростен състезателен процес. АНО е длъжен да се произнесе по фактическото обвинение което е повдигнато с акта, а не в НП (акта с правораздавателен характер еквивалент на съдебно решение – присъда постановена от първоинстанционен съд) да приема нови фактически положения досежно съставомерни факти. На следващо място и въпреки привнесените факти, в НП не се съдържат дата и място на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която нарушението е установено, посочена е и датата, на която е изтекъл срокът за изпълнение на задължението, но липсва яснота, не е посочено коя дата административнонаказващият орган приема за такава на извършване на нарушението. Посочено е, че нарушението е установено в РИОСВ-Варна, но липсват твърдения за мястото на неговото извършване, в частност факти къде е следвало да се представят документите. Датата и мястото на извършване на нарушението са едни от съществените обективни признаци за индивидуализацията му и не напразно, самоцелно са предвидени като императивен, задължителен реквизит на АУАН и НП. Те са от съществено значение както с оглед реализиране на правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице (последното правото на защита се реализира срещу фактите) така и с оглед извършването на съдебния контрол за законосъобразност тъй като имат отношение при определяне на компетентния орган (съд) и приложимия към съответния момент материалния закон. Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание. За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон и в тази връзка изцяло споделя становището на защитата изразено в приложените писмени бележки, че не правилно е бил определен приложимия материал закон. В случая видно НП с него въззивникът е наказан за нарушение на чл. 149, ал.3 от ЗООС, която норма въвежда общо правило, че органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции. Доколкото обаче видно от възлагателното писмо изходящо от зам. министъра на министерство на околната среда и водите (писмото с което се разпорежда извършването на проверка), а и от писмото изпратено до въззивника за представяне на документи, в случая проверката е била извършена в качеството на последния на лице по чл.14, ал.1 от ЗУО и е свързана с установяване изпълнение на задължения по ЗУО и заплащане на продуктова такса съобразно Наредбата за определяне на реда и размера на заплащане на продуктова такса (подзаконов нормативен акт издаден въз основа на ЗУО) то относимата към казуса нормативна уредба е именно ЗУО, ако и съдът да не споделя становището на защитата за приложимост на нормата на чл. 135, ал.4 от ЗУО. Посочената норма предвижда наказване с с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., за едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не осигури достъп до площадки или помещения или документи на длъжностно лице, извършващо проверка. В случая обаче видно от приложения договор за поемане на задължение по управление на отпадъци от опаковки, въззивното дружество е лице по чл. 14, ал.2, т.2 от ЗУО, поради което и попада в изключението посочено в цитираната по-горе норма на чл. 135, ал.4 от ЗУО. Конкретното бездействие да се представят и то няколкократно изисканите документи попада изцяло в хипотезата на чл. 149, ал.3 от ЗУО. Посочената норма предвижда санкция за лице, което пуска на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, и изпълнява задълженията си чрез колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2, в случай, че откаже проверка или одитиране на данните. В тази връзка следва да се посочи, че е константна съдебната практика, че не представянето на документи се приравнява на отказ от проверка. Що се касае, до наведеното становище, че въззивното дружество не било надлежно известено за поканата да представи документи, тъй като тя била връчена на лице което не било служител на фирмата, то не се споделя, наймалкото защото от приложената към преписката комуникация по ел. път се установява, че показана е достигнала до адресата като комуникация е водена и от публично обявения в ТР имейл за връзка с въззивното дружество. С оглед на всичко изложено по–горе съдът счете, че атакуваното НП се явява издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззивното дружество съответно искане, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК на последното следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 552евро с ДДС за процесуално представителство (видно от приложеното копие на Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане). И предвид липсата на възражение за прекомерност посочената претендираната от въззивника сума за адвокатско възнаграждение следва да му бъде присъдена в пълен размер. Водим от горното Варненският районен съд