Решение № 5282 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Образувано е по жалба от А. Х. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], подадена чрез адв. Х. Д., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД 6610003410-1/11.09.2025 г., издаден от Т. Я. Т. – младши експерт „АО“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, потвърден с Решение № 4/06.10.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на акта в частта относно начислената такса за битови отпадъци. Жалбоподателката поддържа, че услугата не е предоставяна реално спрямо нейния имот, тъй като не ѝ е предоставен съд за битови отпадъци от Община Първомай. Твърди, че наличието на заповеди на кмета на общината не е достатъчно основание за начисляване на ТБО, а следва услугата действително да се предоставя. Наред с това сочи, че таксата е определена незаконосъобразно на база промили, въпреки че съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата, а друга основа може да се приеме само при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането ѝ. Поддържа, че в случая не е доказана такава невъзможност. Моли съда да отмени акта в обжалваната част относно начислената такса за битови отпадъци и да присъди сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателката А. Х. Д., редовно уведомена, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Заявява, че не се спори, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя на територията на населеното място, но се оспорва начинът, по който тя е предоставяна спрямо конкретния имот, както и начинът на определяне на таксата. Моли съда да уважи жалбата и да отмени акта в обжалваната част, както и да присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът – началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, редовно уведомен, се представлява от юрк. К., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, след съобразяване на становищата на страните, съдържанието на оспорения административен акт, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Жалбоподателката А. Х. Д. е декларирала пред Община Първомай недвижим имот с партиден № 6610Н31730, находящ се в [населено място], представляващ земя с площ 1680 кв.м., без застроена площ, с данъчна оценка към 2025 г. 7224,00 лв. / 3693,57 евро, при декларирана собственост 1/1 идеална част. Имотът е деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 6610014483/11.04.2022 г., отнасяща се за имот с партиден № 6610Н31730. На 11.09.2025 г. е издаден Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД 6610003410-1/11.09.2025 г. от Т. Я. Т., младши експерт „АО“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, оправомощена със Заповед № РД-15-399/22.08.2025 г. на кмета на Община Първомай. С акта са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2025 г., с общ размер 474,40 лв. / 242,56 евро, от които за такса за битови отпадъци общо 383,09 лв. / 195,87 евро, включително главница 298,81 лв. / 152,78 евро и лихва 84,28 лв. / 43,09 евро. В обобщената част на АУЗД задълженията са групирани по видове задължения, като за данък върху недвижимите имоти са посочени главница 72,58 лв. / 37,11 евро и лихва 18,73 лв. / 9,58 евро, или общо 91,31 лв. / 46,69 евро, а за такса за битови отпадъци – главница 298,81 лв. / 152,78 евро и лихва 84,28 лв. / 43,09 евро, или общо 383,09 лв. / 195,87 евро. Актът е изпратен на 11.09.2025 г. и е връчен на 16.09.2025 г. чрез лицензиран пощенски оператор, видно от приложеното известие за доставяне. Срещу него е подадена жалба по административен ред, заведена в Община Първомай с вх. № 94-00-2292/26.09.2025 г. С Решение № 4/06.10.2025 г. Т. Г. В.-С. – началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, е потвърдила изцяло АУЗД № 6610003410-1/11.09.2025 г. В решението е посочено, че [населено място] е включено в заповедите на кмета на Община Първомай № РД-15-643/24.10.2024 г., № РД-15-598/11.10.2023 г., № РД-15-661/10.10.2022 г., № РД-15-628/01.10.2021 г., № РД-15-639/21.10.2020 г. и № РД-15-524/11.09.2019 г. По делото са представени решения на Общински съвет – Първомай относно одобряване на план-сметките за приходите и необходимите разходи за дейностите по управление на отпадъците и определяне размера на таксата за битови отпадъци за съответните години, а именно: Решение № 9/19.12.2019 г. по Протокол № 3, Решение № 125/17.12.2020 г. по Протокол № 15, Решение № 242/21.12.2021 г. по Протокол № 28, Решение № 15/21.12.2023 г. по Протокол № 3 и Решение № 162/19.12.2024 г. по Протокол № 16. По делото е представено писмо от Община Първомай, с което е заявено, че в [населено място], на [улица], където се намира и имотът на жалбоподателката, има поставени съдове за битови отпадъци тип „Кука“ с вместимост 0,24 куб.м. за общо ползване, обозначени на приложена план-схема. В писмото са изброени конкретни административни адреси по [улица], пред които са поставени съдове, като изрично е посочено, че на административен адрес [улица], пред имота на А. Х. Д., е поставен един брой съд за битови отпадъци. Приложени са план-схеми на част от [населено място], на които са отбелязани местата на поставяне на съдовете за битови отпадъци по [улица]. С писмо до съда Община Първомай е представила и заверени копия на пътни листове за периода 2019–2025 г., като е посочила, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от дейност „Чистота“ при Община Първомай. Представена е Заповед № РД-15-399/22.08.2025 г. на кмета на Община Първомай, с която на А. К. Б. – гл. експерт „МП“ при Община Първомай, С. К. Ф. – ст. експерт „МТ“ при Община Първомай, и Т. Я. Т. – младши експерт „АО“ към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, е възложено да изготвят актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Към преписката са приложени пътни листове и справки за изминати километри с автомобил [рег. номер], обслужващ дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, за периода 2019–2025 г. В справките са отразени дати, пътни листове, маршрути, изминати километри, заредено гориво и разход, като в маршрутите многократно фигурира направление, включващо [населено място], включително маршрути „Първомай – Искра – Асеновград – Първомай“ и маршрути с обозначение „Първомай – Градина – Искра – Асеновград“. Представени са справки за изминати километри с автомобил [рег. номер] за периода от м. януари 2020 г. до м. февруари 2021 г. В справките са отразени дати, пътни листове, маршрути, изминати километри, заредено гориво и разход. В маршрутите многократно фигурира направление „Първомай – Искра – Асеновград – Първомай“ или маршрути, включващи с. Искра. По делото са представени и решения на Общински съвет – Първомай, с които са приемани изменения и допълнения в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Първомай. С Решение № 323/31.05.2018 г. по Протокол № 34 е приета Наредба за изменение и допълнение на посочената наредба, с която са изменени и допълнени разпоредби от същата, включително чл. 23 и чл. 27, като в чл. 27, ал. 4, т. 4 са определени размери на такси по зони за ползване на тротоари, площадки, улични платна и други общински терени, както следва: I зона – 0,50 лв./кв.м., II зона – 0,40 лв./кв.м. и III зона – 0,30 лв./кв.м. С Решение № 61/30.04.2020 г. по Протокол № 7 е прието изменение на наредбата, с което е предвидено, че за 2020 г. отстъпка от 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни таксата за битови отпадъци за цялата година. С Решение № 70/28.05.2020 г. по Протокол № 8 е прието изменение на наредбата, с което е създаден нов чл. 24а, съгласно който не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставяни на читалищата, намиращи се на територията на Община Първомай, за частта от имотите, използвани за техни собствени нужди и пряко свързана с дейността, за която са регистрирани. Със същото решение е изменена и разпоредбата на чл. 21, ал. 2, като е предвидено, че при предплащане на таксата за битови отпадъци за цялата година до 30 април се прави отстъпка от 5 на сто. С Решение № 324/31.08.2022 г. по Протокол № 37 е приета Наредба за изменение и допълнение на наредбата, с която са изменени множество разпоредби относно местните такси и цени на услуги, включително такива, уреждащи различни видове такси за ползване на общински терени, административни и технически услуги. Към доказателствата по делото са приложени приемо-предавателен протокол от 28.09.2020 г., с който Б. Н. – управител на дейност „Чистота“ при Община Първомай, е предала на Т. Н. – кмет на с. Искра, 20 броя пластмасови съдове за твърди битови отпадъци тип „Кука“ с вместимост 240 литра, собственост на Община Първомай, за нуждите на жителите на с. Искра, както и протокол от 29.09.2020 г., в който са посочени конкретните административни адреси по [улица], на които са поставени съдовете. Сред тях е посочен и административен адрес [улица], пред имота на жалбоподателката А. Х. Д., където е поставен един брой съд за битови отпадъци. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона писмена форма и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Предмет на проверка в настоящото производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД6610003410-1/11.09.2025 г., издаден от Т. Я. Т. – младши експерт „АО“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2025 г., както и съответните лихви за забава. Общият размер на установените задължения възлиза на 474,40 лв. (242,56 евро), от които за такса за битови отпадъци – 383,09 лв. (195,87 евро). Актът е издаден от компетентен орган, оправомощен със Заповед № РД-15-399/22.08.2025 г. на кмета на Община Първомай, при спазване на изискуемата писмена форма, поради което представлява валиден административен акт, годен за съдебен контрол. По същество жалбата е основателна, поради следните съображения. Основният спор между страните е относно законосъобразността на установеното с АУЗД задължение за такса за битови отпадъци в обжалваната част. Данъкът върху недвижимите имоти не е предмет на съдебното оспорване. Не е спорно между страните, а и от събраните доказателства се установява, че за с. Искра е организирана услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, както и че населеното място е включено в заповедите на кмета на Община Първомай по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Не е спорно и че в хода на делото общината е представила доказателства за поставени съдове за битови отпадъци и за извършване на дейности по сметоизвозване. Спорът се концентрира върху това дали установеното задължение за ТБО е определено при спазване на изискванията на ЗМДТ относно начина на формиране на таксата, включително дали общинските органи са обосновали приложението на промил върху данъчната оценка вместо определяне на таксата според количеството битови отпадъци, което чл. 67 ЗМДТ поставя като водеща основа. В този смисъл подлежащите на преценка въпроси са: дали при определяне на ТБО е спазена законовата последователност на способите по чл. 67 ЗМДТ; дали са налице мотиви и данни за обективна невъзможност таксата да бъде определена според количеството битови отпадъци; дали АУЗД съдържа достатъчно мотиви относно начина на изчисляване на задължението; и дали представените от общината доказателства установяват не само предоставяне на услугата, но и законосъобразно формиране на нейния размер. Приложимата материалноправна уредба се съдържа основно в разпоредбите на ЗМДТ, регламентиращи таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От тази регламентация следва, че таксата има сложен фактически състав и обхваща отделни компоненти, съответстващи на различни по характер услуги. Именно поради това при определяне и съдебна проверка на задължението следва да се държи сметка както за наличието на услугата, така и за начина, по който е формирана таксата за всяка от относимите дейности. В съдебната практика също се приема, че ТБО е трикомпонентна такса и при преценка на дължимостта ѝ се изследва дали съответните услуги по чл. 62 ЗМДТ са организирани и предоставяни от общината. Разпоредбата на чл. 63 ЗМДТ урежда предпоставките, свързани с предоставянето на услугите на територията на общината. Съгласно ал. 1 такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Съгласно ал. 2 видът на предлаганите услуги по чл. 62, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Тази заповед има значение за очертаване на териториалния и функционален обхват на услугите, но сама по себе си се съотнася с последващото доказване на фактическото им предоставяне. По силата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на общината. Връзката между чл. 64 и чл. 11 ЗМДТ очертава кръга на задължените лица, като задължението за ТБО е поставено в зависимост от качеството на лицето като собственик или носител на ограничено вещно право върху облагаем недвижим имот, намиращ се на територията на съответната община. Чл. 66 ЗМДТ урежда план-сметката и разходната основа на таксата. В ал. 1 са описани дейностите, включени във всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ. За услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци това включва събиране на битовите отпадъци, транспортирането им до съоръженията за третиране и осигуряване на съдове за събиране. За услугата по третиране се включват дейности по третиране на битови отпадъци, както и дейности, свързани с депа, инсталации и съоръжения. За услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се включва поддържане чистотата на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места и селищните образувания, предназначени за обществено ползване. Чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ предвижда одобряване на план-сметката с решение на общинския съвет, а чл. 66, ал. 13 ЗМДТ обвързва разходите за сметка на ТБО с разходите за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, намалени и коригирани по предвидения в закона ред. Тази уредба показва, че таксата се формира през връзката между планираните разходи за съответните услуги и избраните от общинския съвет основи за тяхното разпределяне. Централно значение за настоящия спор има чл. 67 ЗМДТ, който урежда начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Ал. 2 предвижда, че размерът на таксата за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62 ЗМДТ, която се определя чрез разпределяне на разходите за съответната услуга от план-сметката според приетата от общинския съвет основа. В тази конструкция всяка услуга по чл. 62 има самостоятелно значение при определяне на крайния размер на ТБО. Чл. 67, ал. 4 ЗМДТ предвижда, че количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Същевременно чл. 67, ал. 5 ЗМДТ допуска общинският съвет да приеме основа или основи, различни от количеството битови отпадъци, само при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на водещата основа. Именно тази нормативна връзка между ал. 4 и ал. 5 определя последователността при избор на основа: първо се изхожда от количеството битови отпадъци, а отклонение е допустимо при установени обективни пречки. Чл. 67, ал. 6 ЗМДТ възлага на общинския съвет да приеме основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Същата разпоредба поставя и изискване решението за приемане или изменение на наредбата да съдържа мотиви, придружени с анализ, за избора на определената основа, а когато се приема основа, различна от количеството битови отпадъци – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване на размера на таксата. В съдебната практика това изискване се разглежда като съществен елемент от нормативната уредба на ТБО, тъй като изборът на основа не е самостоятелен технически акт, а предпоставка за законосъобразно разпределяне на разходите между задължените лица. Чл. 67, ал. 8 ЗМДТ изброява допустимите основи, които общинският съвет може да приеме. За услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци допустимите основи са индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби; количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове и честотата на транспортирането им; или брой ползватели на услугата в имота. За услугата по третиране на битовите отпадъци са предвидени същите три възможни основи. За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване допустимите основи са брой ползватели на услугата в имота или разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот. Този списък има значение при преценката дали избраната от общинския съвет основа съответства на законово допустимите критерии. С разпоредбата на чл. 67, ал. 9 ЗМДТ е предвидена възможност общинският съвет да приеме различни основи за отделни населени места, зони, селищни образувания, категории задължени лица и отделни услуги по чл. 62, като бъдат посочени изрично мотивите за различните основи. Тази уредба позволява диференциране, но го поставя в зависимост от мотивирано разграничаване на категориите случаи, за които се прилагат различни основи. Съществено значение има и чл. 71 ЗМДТ, който урежда хипотезите, при които такса не се събира. В приложимия контекст нормата има значение при разграничаване на случаите на непредоставяне на услуги от случаите, в които услугите са организирани, но се спори относно начина на определяне на размера им. Нормата предвижда недължимост за определени услуги при непредоставянето им в съответния район, както и при други предвидени предпоставки. Затова тя се разглежда във връзка както с чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ, така и с доказването на обхвата на предоставяните услуги. От значение е и чл. 9 ЗМДТ, който съдържа законовата делегация общинският съвет да приема наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. В систематична връзка с чл. 67, ал. 6 ЗМДТ именно тази наредба трябва да съдържа основите и правилата за изчисляване на ТБО. Нормативната уредба на общинско равнище следва да е съобразена с материалноправните изисквания на закона, включително с принципа на количеството като водеща основа и с изискването за мотивиран избор на друга основа. В тази връзка значение има и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА. Съгласно общото правило подзаконовият нормативен акт трябва да съответства на нормативния акт от по-висока степен, а при противоречие се прилага актът от по-висока степен. Макар спорът да е материалноправен, начинът на установяване на задължението чрез АУЗД налага съобразяване и на относимите разпоредби на ДОПК относно съдържанието и мотивираността на акта, тъй като те обслужват проверката дали материалноправните предпоставки са индивидуализирани в конкретното задължение. Чл. 107, ал. 3 ДОПК допуска издаване на акт за установяване на задължение, включително служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Чл. 107, ал. 2 ДОПК предвижда право на задълженото лице да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за лицето, вида, основанието, общия и неплатения размер. В съдебната практика се приема, че когато с АУЗД се установяват публични задължения, актът трябва да съдържа мотиви, позволяващи проверка на начина на формиране на задължението, включително основата, върху която е определена таксата, услугите, за които се начислява, и връзката с приложимите нормативни основания. В систематичен план приложимата уредба изисква разграничаване между два въпроса: първо, дали услугите по чл. 62 ЗМДТ са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и са предоставяни; второ, по какъв начин е определен размерът на таксата за тези услуги съобразно чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ. Първият въпрос е свързан с наличието на фактическа престация на общината, а вторият – с избраната основа за разпределяне на разходите и с изискването за мотивираност на отклонението от количествения принцип. В този нормативен контекст съдебната проверка по делото следва да обхване както материалноправните предпоставки за дължимост на ТБО, така и нормативно установения ред за формиране на нейния размер. Това включва проверка на приложимите заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ, разпоредбите на общинската наредба по чл. 9 ЗМДТ, както и съдържанието на индивидуалния акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК от гледна точка на това дали индивидуализира основанието, размера и начина на изчисляване на установеното задължение. По отношение на възражението, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна, съдът намира следното. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ видът на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране се определят със заповед на кмета на общината. В случая по делото са представени ежегодни заповеди на кмета на Община Първомай за процесния период, с които с. Искра е включено в районите, в които се организира събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В заповедите е определена и честота на сметосъбиране и сметоизвозване — един път седмично. Следователно е изпълнена първата предпоставка по чл. 63 ЗМДТ — процесният имот попада в район, за който услугата е нормативно организирана от общината. Наред с това по делото са събрани доказателства и за фактическо предоставяне на услугата. От приемо-предавателния протокол от 28.09.2020 г. се установява, че за нуждите на жителите на с. Искра са предоставени 20 броя пластмасови съдове за твърди битови отпадъци тип „Кука“ с вместимост 240 литра. От протокола от 29.09.2020 г. се установява, че съдовете са поставени по [улица], включително на административен адрес [улица] — пред имота на жалбоподателката. Представеното писмо на Община Първомай и приложената план-схема потвърждават разполагането на съдове за общо ползване на тази улица. При тези данни не може да се приеме, че спрямо процесния имот липсва възможност за ползване на организираната от общината система за събиране на битови отпадъци. Законът не поставя дължимостта на таксата в зависимост от предоставянето на самостоятелен съд за всеки отделен имот, а от организираното предоставяне на услугата в съответния район и от фактическото осигуряване на условия за събиране и транспортиране на отпадъците. Следователно липсата на индивидуално предоставен съд сама по себе си не обосновава извод за непредоставена услуга по смисъла на чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ. В тази връзка съдът съобразява, че поставените съдове са за общо ползване. Този начин на организация на услугата е допустим и съответства на характера на сметосъбирането в населените места, при който битовите отпадъци се събират чрез съдове, разположени на определени места за обслужване на повече от един ползвател. Следователно услугата може да бъде предоставяна и без индивидуализиране на съд за всеки имот, когато е създадена функционираща система за общо ползване. Фактическото извършване на дейностите се установява и от представените справки за изминати километри и пътни листове за специализиран автомобил, обслужващ дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. В тях многократно са отразени маршрути, включващи с. Искра, включително направления „Първомай – Искра – Асеновград – Първомай“ и други маршрути през населеното място. Тези доказателства установяват не само формално определяне на район за обслужване, но и реално осъществяване на дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на с. Искра. Доказването е на ниво организирана и функционираща общинска система – включване на населеното място в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, разполагане на съдове за отпадъци, включително в близост до процесния имот, и извършване на транспортна дейност по маршрути, включващи селото. При така установеното съдът съобразява, че в първоначалната жалба се поддържа възражение за непредоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като се твърди липса на съд за битови отпадъци за процесния имот и съответно липса на реално предоставяне на услугата. В хода на съдебното производство обаче, в проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката изрично заявява, че не се спори относно обстоятелството, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя в населеното място, като спорът се концентрира върху начина, по който тя е организирана и съответно върху начина на определяне на таксата. С оглед на това съдът приема, че възражението за изцяло непредоставена услуга следва да бъде преценено като неоснователно, доколкото както от събраните доказателства, така и от процесуалното поведение на страните се установява, че за с. Искра е била организирана и фактически предоставяна услуга по чл. 62 ЗМДТ. Следователно спорът по делото не се свежда до липса на услуга, а до законосъобразността на начина, по който е определен размерът на начислената такса за битови отпадъци, включително избора на основа за нейното изчисляване по смисъла на чл. 67 ЗМДТ. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци се определя при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. В разпоредбата на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ законодателят изрично е установил, че количеството битови отпадъци представлява водещата основа за определяне размера на таксата. Отклонение от тази основа е допустимо единствено при условията на чл. 67, ал. 5 ЗМДТ – при наличие на обективни обстоятелства, които възпрепятстват определянето на таксата според количеството отпадък. Разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ установява не алтернативност, а задължителна йерархия (евентуалност) при избора на основа за изчисляване на ТБО. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, количеството на битовите отпадъци е водещата и приоритетна основа за определяне на размера на таксата. Отклонение от този основен принцип, заложен в съответствие с европейския принцип „замърсителят плаща“, е допустимо само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) съществуването на обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането на водещата основа, съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ, и 2) надлежното им мотивиране съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ. Тази уредба е приложима за процесния период, доколкото съответните разпоредби на чл. 67 ЗМДТ са в сила към релевантните години, включително след измененията от 2019 г. и 2021 г. Тази задължителна поредност е трайно установена в практиката на Върховния административен съд, съгласно която способите за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност (в този смисъл Решение № 10517 от 18.11.2022 г. по адм. д. № 542/2022 г. на ВАС; Решение № 6201 от 25.05.2021 г. по адм. д. 1391/2021 г. на ВАС). Тежестта да установи и докаже наличието на такива обективни обстоятелства лежи изцяло върху административния орган, съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК. Органът е длъжен да изложи ясни, конкретни и недвусмислени мотиви, които да обосноват защо е пристъпил към прилагане на субсидиарната основа. От това следва, че тежестта за установяване на предпоставките за прилагане на алтернативната основа по чл. 67, ал. 5 ЗМДТ (респ. отклонението от водещата основа по чл. 67, ал. 4 ЗМДТ) е върху административния орган, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. В тази връзка следва да се подчертае, че мотивите за неприлагане на водещата основа по чл. 67, ал. 4 ЗМДТ следва да се съдържат в акта за установяване на задължението или най-малкото да се извличат от административната преписка към момента на неговото издаване. Липсата на такива мотиви не може да бъде заместена нито от разпоредби на подзаконов нормативен акт, нито от решения на общинския съвет относно размера на таксата, нито да бъде преодоляна чрез доказателства, събрани в хода на съдебното производство, доколкото това би означавало съдът да замести изцяло преценката на административния орган. В настоящия случай, оспореният АУЗД № АУЗД6610003410-1/11.09.2025 г. е изцяло немотивиран в тази му част. В него липсва каквото и да е изложение на фактически и правни основания относно избора на метод за изчисляване на ТБО. Не е посочено на каква основа е определен размерът на таксата, нито са изложени съображения за наличие на обективни обстоятелства по смисъла на чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ. Тази липса на мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и възпрепятства съда да извърши проверка за материалната законосъобразност на акта. Както приема ВАС в Решение № 688 от 23.01.2023 г. по адм. д. 2685/2022 г., липсата на яснота относно начина на формиране на ТБО по компоненти и основа е нарушение на формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Съгласно Решение № 14734 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2018 г., I о., докладчик председателят Е. М. „Безспорно е, че всеки административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания. Това изискване е изрично посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Макар в случая предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 ДОПК, нито друга разпоредба от този кодекс установява конкретно съдържанието на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, но изискването за мотивиране на актовете на органите по приходите е последователно проведено, както по отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се регулират материалноправните отношения, макар да не е изведено като единно, общо изискване към актовете на органите по приходите. Наред с това, съгласно § 2 ДОПК за неуредените в него случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс, което значи приложение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Безспорно е също, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита – чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Съгласно Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII о., докладчик председателят Т. В. „Задължението за заплащане на всеки вид услуга (сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване) изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материалноправна норма, въз основа на която се издава актът. Непосочването на фактическите основания за издаване на акта възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е постановил. Това води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт.“. В този аспект се съобразява и даденото тълкуване в Решение № 7948 от 15.07.2025 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2047/2024 г., съгласно което използването на автоматизирани способи за изчисляване на местните данъци и такси не освобождава органа по приходите от задължението да изложи мотиви, позволяващи проверка за съответствие на определеното задължение с материалния закон. При така изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на изискванията за форма, изразяващо се в липса на мотиви относно начина на формиране на задължението за такса за битови отпадъци. В акта не е посочено на каква основа е определен размерът на таксата, нито са изложени съображения относно избора на съответната основа и приложението на разпоредбите на чл. 67 ЗМДТ. Този порок сам по себе си препятства извършването на ефективен съдебен контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Този порок не е саниран и с последващото Решение № 4/06.10.2025 г. на Началника на отдел „МДТ“ при Община Първомай. Макар в него да са изложени съображения относно реалното предоставяне на услугата, в същото незаконосъобразно се отрича необходимостта от мотивиране на избора на основа, като се приема, че „няма нужда от специализирани мотиви“. Саниране на порока е възможно само ако горестоящият орган изложи липсващите мотиви (Решение № 16233 от 27.12.2018 г. по адм. д. № 12893/2017 г. на ВАС), а не когато отрича самото задължение за мотивиране. Подобно становище противоречи на закона и на константната съдебна практика, като в Решение № 2111 от 22.02.2024 г. по адм. д. № 7621/2023 г. на ВАС, съдът приема, че „в акта не са изложени никакви мотиви, които да позволяват преценката за съответствието на посочените в акта размери на задълженията с материалния закон“. В чл. 15 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Първомай е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, транспортирането и обезвреждането на битовите отпадъци, както и за поддържането чистотата на териториите за обществено ползване, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата границите на районите, видът на услугите и честотата на тяхното предоставяне се определят със заповед на кмета на общината. Чл. 17 от Наредбата предвижда определяне на таксата въз основа на одобрена план-сметка. Съществена за спора е разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, съгласно която размерът на таксата се определя според количеството битови отпадъци, а съгласно ал. 2 – когато не може да се установи количеството, таксата се определя по алтернативна основа. Следователно и наредбата възпроизвежда законовата последователност и не допуска автоматично преминаване към определяне на таксата върху данъчна оценка или друга заместителна основа без предварителна преценка за невъзможност за прилагане на количествения метод. Това означава, че административният орган е бил длъжен не само да съобрази закона, но и да приложи собствената подзаконова нормативна уредба на общината, която също поставя количеството като водещ критерий и допуска отклонение от него само при наличие на обективна невъзможност. В случая такова съобразяване не е извършено. В чл. 19 от Наредбата е уреден ред за определяне на таксата според количеството битови отпадъци чрез подаване на заявление-декларация, като видът и броят на необходимите съдове се определят съобразно характеристиките на имота. Тази уредба показва, че в общинската нормативна рамка съществува механизъм за определяне на таксата въз основа на обективни показатели, свързани с количеството отпадък. Обстоятелството, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Първомай (НОАМТЦУ) за определяне на ТБО въз основа на индивидуални съдове, не освобождава административния орган от задължението му да приложи закона правилно и да мотивира акта си. Макар в част от съдебната практика (напр. Решение № 8289 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2025 г., I о.) да се приема, че неподаването на декларация само по себе си е обективно обстоятелство, което позволява преминаване към алтернативна основа, този извод не е абсолютен и следва да се преценява с оглед конкретните факти. В настоящия казус, неподаването на декларация не може автоматично да се приравни на „обективно обстоятелство“, което прави невъзможно прилагането на количествения метод. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че услугата се предоставя чрез съдове за отпадъци с определена вместимост (240 литра) и при определена честота на извозване (веднъж седмично). Тези данни – брой и вместимост на съдовете и честота на транспортиране – представляват обективни показатели, които позволяват определянето на таксата именно на база количество, съгласно изричната разпоредба на чл. 67, ал. 8, т. 1, б. „б“ от ЗМДТ. Административният орган не само не е мотивирал защо не е приложил този метод, но не е представил и доказателства изобщо да го е обсъждал. С оглед на горното съгласно чл. 15 от Наредбата и чл. 62 ЗМДТ таксата следва да се определя за всяка услуга поотделно. В оспорения акт обаче задължението е определено общо, без ясно разграничаване на отделните компоненти, което препятства съдебния контрол. От съдържанието на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД6610003410-1/11.09.2025 г., издаден от Т. Т. – младши експерт „АО“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Първомай, се констатира, че същият не съдържа мотиви относно начина на изчисляването на таксата за битови отпадъци за имота на жалбоподателката. Не става ясно на каква конкретна основа е определен размерът на ТБО, нито за кои от услугите по чл. 62 ЗМДТ се отнася съответната част от начислената сума, при съобразяване на изискването на чл. 67, ал. 8 ЗМДТ за самостоятелно определяне на таксата за всяка услуга. От съдържанието на акта не може да се установи по какъв начин е формиран размерът на таксата по отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ, нито как е извършено разпределението на общия размер на задължението между тях, което препятства съдебния контрол. Мотиви в тази насока не се извличат и от приложените към административната преписка доказателства, не се извличат и от последващото Решение № 4/06.10.2025 г. на Началника на отдел „МДТ“ при Община Първомай, в което дори се заявява, че „няма нужда от специализирани мотиви“. АУЗД се издава по реда на ДОПК и към него са приложими правилата на чл. 107 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 2 ДОПК задълженото лице има право да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за вида, основанието и размера му. В чл. 107, ал. 3 ДОПК е уредено издаването на акт за установяване на задължение, включително служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено. В чл. 107 ДОПК не са изрично уредени реквизитите на акта за установяване на задължение, поради което съгласно § 2 от ДР на ДОПК приложение намират правилата на АПК, включително чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно задължението за посочване на фактически и правни основания. В този смисъл АУЗД следва да съдържа мотиви, позволяващи проверка на начина на формиране на задължението. При така изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на изискванията за форма. Административният орган е определил размера на таксата за битови отпадъци върху основа, различна от количеството битови отпадъци, без да установи и мотивира наличието на предпоставките по чл. 67, ал. 5 ЗМДТ и без да съобрази възможността за прилагане на количествения принцип, въпреки наличието на обективни данни за това. Наред с това в акта липсват ясни и конкретни мотиви относно начина на формиране на задължението и относно разпределението на таксата по отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ, което препятства извършването на пълноценен съдебен контрол. Поради това актът в обжалваната му част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Жалбоподателката А. Х. Д., чрез процесуалния си представител адв. Х. Д., е направила искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът съобразява, че настоящото производство е административно дело с определен материален интерес, съответстващ на размера на установените с акта задължения за такса битови отпадъци. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв., чиято равностойност възлиза на 204,52 евро. При тези данни съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът