Решение № 5 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 54, ал. 6 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по жалба, подадена от И. Б. Ц.-Ч. против заповед № 18-5948/12.06.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Габрово, с която е одобрено изменение в КККР на гр. Габрово чрез нанасяне на самостоятелни обекти /гаражи/ с идентификатори 14218.518.517.3.1 и 14218.518.517.3.2, съгласно схема-проект № 15-972143/12.06.2025 г. и схема – проект № 15-972157/12.06.2025 г. Жалбоподателката, представляван в процеса от адв. Т. И. и адв. Р. И., оспорва заповедта като незаконосъобразна. В жалбата и в хода по устните състезания се поддържа, че заповедта е издадена в резултат на недопустимо административно производство, инициирано от ненадлежна страна и въпреки нейното несъгласие със заявеното изменение, имащо за цел разделяне на съсобствения между него и трети лица имот с [идентификатор]. Оспорва се наличието на непълнота или грешка в кадастралното отразяване на имота като самостоятелна сграда, респ. оспорва се съществуването на нанесените самостоятелни обекти в тази сграда по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР. Сочи се, че така извършеното нанасяне е несъответстващо на правото й на собственост на сграда с КИ 14218.518.517.3, представляваща един гараж. Възразява се, че наличието на две гаражни врати не е аргумент за обособеност на отделни обекти в сградата, както и че такава не е установена от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на разноски, съгласно представен списък /л. 107/. Ответникът – началникът на СГКК – Габрово, представляван от адв. Й. Ц.-Кашавелова, изразява становище за неоснователност на оспорването, поддържайки че актът е издаден законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени сторените разноски по делото /л. 90 - 92/. По отношение допустимостта на производството, съдът намира, жалбата е редовно подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, доколкото жалбоподателят се легитимира по делото като съсобственик към датата на подаване на жалбата с 2/3 ид. части от имот с КИ 14218.518.517.3, съгласно представените по делото документи за собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182/28.07.2021 г., том I, рег. № 2952, дело № 163/2021 г. на нотариус Н. М. при РС – Габрово и нотариален (л. 5) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98/16.04.2025 г., том I, рег.№ 2556, дело № 89/2025 г. на нотариус И. К. при РС – Габрово /л. 6/. В хода на процеса жалбоподателят е придобил изцяло собствеността върху имота, изкупувайки идеалните части от собствеността върху същия от Г. Н. Г. и М. И. Г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89/26.08.2025 г., том II, рег.№ 6558, дело № 252/2025 на нотариус И. К. при РС – Габрово /л.122/. Следователно, жалбоподателят е заинтересована страна по см. на чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 ЗКИР. Предмет на оспорване е акт, издаден на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал 1 АПК на 27.06.2025 г., като актът е съобщен на 18.06.2025 г. /л. 67/. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 АПК и чл. 54, ал. 6 ЗКИР с оглед местонахождението на имота в съдебния район на Административен съд Габрово. По делото, в качеството им на заинтересовани страни по см. на чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 ЗКИР /заинтересовани лица/, са конституирани Г. Н. Г. и М. И. Г., двамата от гр. Габрово. Доколкото същите след издаване на оспорвания административен акт и в хода на производството са се разпоредели с правото си на собственост върху имот с КИ 14218.518.517.3 в полза на жалбоподателката, съгласно посочения по-горе нотариален акт № 89/26.08.2025 г., то съдът намира, че техният правен интерес от участие по делото е отпаднал, поради което същите следва да бъдат заличени като заинтересовани страни. При тези съображения и като не се установиха отрицателни процесуални предпоставки по чл. 159 АПК за произнасяне по съществото на спора, Административен съд Габрово, осми състав, на основание чл. 168, ал. 1 АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление с вх. № 01-228643-21.03.2025 г. при ответника, подадено от „Габровски териториален регистър“ ЕООД, в качеството му на непосочено от кого „упълномощено лице“ е заявено приемането на проект за изменение на КК /л. 19/. Предмет на проекта е „създаване на самостоятелни обекти в сграда 14218.518.517.3“ с възложител И. Ц.-Ч. (л. 20), съгласно „челна страница“ и съгласно схема имоти с идентификатори 14218.518.517.3.1 и 14218.518.517.3.2 /л. 24, л. 26 и л. 28/. По делото е представена обяснителна записка към проекта, датирана към 21.03.2025 г. от положения електронен подпис на инж. Р. М., според която целта на възложителя И. Ц. – Ч. е „разделяне на двата гаража“, а основанието е „желанието на възложителката да се разделят двата гаража“ /л.45/. Към проекта е представена скица № 1198/07.07.1980 г. /л. 33 – гръб/, имаща характер на схема за разрешаване „монтиране на 2 бр. временни сглобяеми гаражи“. Доказателства за упълномощаването на „Габровски териториален регистър“ ЕООД от И. Ц.-Ч. или трето лице за подаване на заявлението от 21.03.2025 г. или изготвяне на проект по делото не са представени. Проектът е приет, съгласно удостоверение № 25-122431/15.04.2025 г. /л. 35 и л. 38/ и въз основа на него е подадено от М. Г. заявление за изменение на кадастралната карта и регистри с вх. № 01-316201-22.04.2025 /л. 43/, съгласно одобрения проект. В заявлението на Г. не се сочи, че същата действа като пълномощник на трето лице, макар по преписката да е представено пълномощно за Г. с упълномощител Г. Г., но формален възложител на одобрения проект да е И. Ц.-Ч.. С уведомление от 15.05.2025 г. /л. 48/ е извършено съобщаване до И. Ц. – Ч. и М. Г., в качеството им на заинтересовани лица и съсобственици в имота, предмет на проекта за изменение, за подаденото заявление и е указана възможността в 7–дневен срок да направят своите искания и възражения. Същевременно на 22.05.2025 г., съгласно дата на електронния подпис на инж. Р. М., действаща от името на „Габровски териториален регистър“ ЕООД, е съставена нова обяснителна записка към вече приетия проект, според която „възложител на проекта“ е Г. Н. Г., който има за цел „разделяне на двата гаража“ и „създаване на сам. обекти“. От представената по делото преписка не може да бъде установено кога и от кого е представена обяснителната записка, съставена на 22.05.2025 г. Не се представят и доказателства за упълномощаване на „Габровски териториален регистър“ ЕООД от Г. Н. Г.. Уведомленията от 15.05.2025 г. са получени от И. Ц.-Ч. и М. Г. на 22.05.2025 г. /л. 49-50/, респ. същите не могат обективно да обхващат съдържанието на обяснителната записка от 22.05.2025 г. На 28.05.2025 г. от страна на настоящия жалбоподател И. Ц. – Ч. е подадено възражение, с което е оспорила качеството си на възложител на приетия проект за изменение, както и е оспорила наличието на непълнота или грешка в кадастралното отразяване на [имот номер], сочейки, че проектните обекти не са съществували като такива преди приемането на КК. Поискано е прекратяване на производството. По делото не могат да бъдат установени извършвани процесуални действия от ответника в периода от 28.05.2025 г. до 12.06.2025 г. На 12.06.2025 г. са издадени схема-проект № 15-972143/12.06.2025 г., касеща обект 14218.518.517.3.1, и схема – проект № 15-972157/12.06.2025 г. касеща обект 14218.518.517.3.2, двете издадени съгласно удостоверение № 25-122431/15.04.2025 г. и заявление от 21.03.2025 г., но без посочен заявител. Въз основа на тези схеми - проекти е издадена от ответника сега оспорваната заповед № 18-5948/12.06.2025 г., с която е одобрено изменение в КККР на гр. Габрово чрез нанасяне на самостоятелни обекти /гаражи/ с идентификатори 14218.518.517.3.1 и 14218.518.517.3.2. Заповедта е издадена при посочен заявител на изменението Г. Н. Г., действащ чрез пълномощника си М. Н. Г.. Заповедта е мотивирана като издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и при твърдение, че се отстранява „непълнота или грешка“ чрез нанасяне на двата обекта, за които се твърди, че съгласно скица № 1198/07.07.1980 г. /л. 33 -гръб/ „на терен има два броя гаража под един покрив, всеки от който със самостоятелен вход, т.е. всеки един от тях има самостоятелно функционално предназначение“. Отразено е, че спор за материално право няма, както и че възраженията от 28.05.2025 г. на възложителя са неоснователни, тъй като „Преди подаване на възражението се установи, че е допусната техническа грешка в обяснителната записка от правоспособното лице, което грешно е посочило друго лице за заявител вместо действителния заявител Г. Н. Г.. Тази грешка бе отстранена, като бе представена коригирана обяснителна записка.“ Във връзка със спора по фактите относно състоянието на [имот номер] преди приемане на КК на гр. Габрово по делото са събрани гласни доказателства при разпита на свидетеля Й. Г. Ч., който е лице с висше образование инженер-геодезист, брат на съпруга на жалбоподателката и има преки дългогодишни впечатления да състоянието на имота. Според свидетеля „Този гараж представлява една сграда с две врати и за удобство е направен с две врати. Има денивелация между вратите, заради наклона на улицата. Отвътре също съм виждал, присъствал съм, когато са си прибирали колите в гаража. Както казах, това е една сграда, която в средата има едни железни подпори, които са сложени, за да подпират покрива. Покривът е общ, това е един покрив, не си личи външно нито пък вътре съм виждал да има разделителни фуги, той е на едно ниво, изпълнен като един покрив. Вътре подът е според вратите, има малка разлика в нивото между 20–30 см. Вътре е имало стена, която от брат ми знам, че е премахната… В имота има два гаража.В сравнение с малкия гараж, този е два пъти по-голям, около 30 кв.м. Не са искали съдействие от мен за разделяне, имота беше в съсобственост между трима съсобственици и никога не е ставало въпрос за делба на този имот … жилищната сграда и гаражите.“ След указания на съда, жалбоподателката – чрез процесуалния си представител в о.с.з. на 18.11.2025 г., и заинтересованите страни с изявление от 27.11.2025 г. по делото /л. 121/ са заявили изрично, че между тях не е налице спор за материални права. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКИР административен орган - началника на СГКК –Габрово, доколкото със същата е допуснато изменение на КККР, касаещо обект, намиращ се в гр. Габрово, което изменение има за предмет отстраняване на грешки в действителното състояние на обекта на кадастъра по см. на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР /ред. преди ДВ, бр. 95 от 2025 г/. Актът е постановен в предписаната от закона форма, но по отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че същите са съществено нарушени. Доколкото по делото ответникът изрично е заявил в о.с.з, че всички документи по преписката са част от делото, като съответно не се събраха каквито и да е доказателства, че „Габровски териториален регистър“ ЕООД е упълномощено лице от реда на чл. 18, ал. 2 АПК да представлява както жалбоподателя, така и Г. Н. Г. по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа в инициираното производство със заявлението от № 01-228643-21.03.2025 г., съдът намира, че ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 30, ал. 1 АПК, пропускайки да отстрани този недостатък и да установи на първо място кого представлява това дружество, както и да изиска от представляваното лице потвърждаване на действията на „упълномощено“-то лице. В този смисъл, приемането на заявения от „Габровски териториален регистър“ ЕООД проект, съгласно удостоверение № 25-122431/15.04.2025 г., е негодно да служи като легитимно основание за разглеждане на последващото искане за изменение на КК, съгласно този проект. На отделно основание, дори да бъде кредитирано твърдението на ответника, че служебно и преди подаване на възражението на жалбоподателя от 28.05.2025 г. е установена техническа грешка в обяснителната записка от 21.03.2025 г. относно действителния заявител Г. Н. Г., следва да се посочи, че тази „грешка“ по никакъв начин няма отношение към недоказаното по делото представителство на Г. в хода на административното производство от „Габровски териториален регистър“ ЕООД или от инж. Р. М.. Независимо от изложените съображения за процесуална незаконосъобразност на акта, същият следва да бъде отменен и на основание чл. 146, т. 4 АПК във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според настоящия съдебен състав е необоснован изводът на ответника, направен в оспорвания акт, че скица № 1198/07.07.1980 г. може да бъде пряко доказателство, че „на терен има два броя гаража под един покрив, всеки от който със самостоятелен вход, т.е. всеки един от тях има самостоятелно функционално предназначение“. Видно от скицата, същата има характер на схема за разрешаване „монтиране на 2 бр. временни сглобяеми гаражи“ на мястото на [имот номер], за която нито от приложения по делото снимков материал, нито от събраните гласни доказателства, нито от представените документи за собственост може да се направи извод, че представлява нещо различно от строеж на допълващото застрояване по см. на § 1, т. 1б ДР на ЗКИР. Всъщност мотивът, че 2 бр. монтирани, временни сглобяеми гаражи може да бъде основание за отстраняване на непълнота или грешка в КК сам по себе си изключва законосъобразността на акта, тъй като по арг. от чл. 23 ЗКИР само недвижими имоти, но не и поставяемите и поради това преместваеми обекти по см. на ЗУТ, които винаги не са строежи, могат да бъдат обект на кадастъра. Липсата на самостоятелни обекти със самостоятелно функционално предназначение като отделни гаражи в имот /сграда/ 14218.518.517.3 се опровергава и от показанията на свидетеля Ч., който заявява, че „Този гараж представлява една сграда с две врати и за удобство е направен с две врати.“. Свидетелят не твърди целенасочено обособяване на два отделни гаража, а за създаване на удобства в единния гараж. Превратно се тълкуват показанията от страна на ответника, че е имало преградна стена, която е премахната. Свидетелят сочи, че е премахната „стена“ от лек материал /гипсфазер или гипскартон/, която покрива и на място продължават да съществуват „метални подпори“, от което по никакъв начин не може да се направи извод, че тази неуточнена като време на съществуване „стена“ има за цел обособяване на два отделни гаража. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК обжалваната заповед следва да бъде отменена. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски. По делото е представен списък за сторените разноски за държавна такса 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 1500 лв., изплатено в брой съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 03.10.2025 г. и списък на разноските, възражение за прекомерност не е отправяно. Съдът съобразява, че съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следва да се присъдят разноски в размер 1510 лв., съответно на осн. чл. 4, 5, 12, 13 и 24 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – в размер 772.05 евро. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Габрово, VIII състав,