Решение № 778 от 9.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3422/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 09.12.2021г. по гр.д. № 54111/20 19 г. на СРС, 175 състав е отхвърлен предявения от Министерството на вътрешните работи срещу Р. Т. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията, действала до 05.10.2018г./ за заплащане на сумата от 372. 35 лева, получена през периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. за явяване в съдебни заседания за изслушване на изготвени експертни заключения по дела в СГС, ОС- Враца и ОС- Пловдив, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на МВР, ведно със законната лихва от 24.09.2019г. до изплащане на сумата. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Министерство на вътрешните работи, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в чл. 19 от Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /Наредбата/ е уредено принципното положение, че вещото лице има право да получи възнаграждение за изготвената експертиза. Навеждат се доводи, че когато вещото лице е служител на МВР, на основание чл. 22 от Наредбата възнаграждението се изплаща на МВР. Твърди се, че по делото безспорно е установено, че задълженията на ответницата като служител на МВР са свързани с извършването на експертизи, в което се включва и защитата им в съдебни заседания. За тази си дейност тя получаваа ежемесечно възнаграждение от МВР. В случай, че се приеме, че на нея се дължи и възнаграждение за явяване в съдебно заседание, то тя би получила заплащане за една и съща дейност два пъти. Сочи се, че експертно- криминалистичната дейност е комплекс от действия и завършва с явяване на вещото лице пред съд за изслушване и защита на заключението. Предвид изложеното, действията по явяване в съдебно заседание се включват в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР /отм./, както и чл. 22, ал. 1 /стара редакция/. Поддържа, че всички разходи, свързани с изработване на експертизата – от изготвяне на експертното заключение до защитата му пред съда, следва да се подчиняват на един и същи режим. Излага съображения, че относно служителите на МВР не се прилага общото правило на чл. 150 от НПК. Твърди, че по делото безспорно се установява, че ответницата е получила възнаграждение за явяване в заседания по процесните дела по нейна лична сметка, вместо тези суми да бъдат изплатени на ищеца, поради което се е обогатила неправомерно за сметка на МВР. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Р. Т. Т. в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, че на ответницата, в качеството й на вещо лице, са изплатени възнаграждения за явяване в съдебни заседания по процесните дела на годно основание, независимо, че е служител на МВР. Излага доводи, че тези възнаграждения не могат да се подведат под правилото на чл. 22 от Наредбата /стара редакция/. Твърди, че вещото лице има право да получи възнаграждение за изслушване на заключението в заседание на основание чл. 21 от Наредбата, като същото е определено с акт на съда и е предназначено поименно за вещото лице взело участие в делото. Излага съображения, че МВР е получило паричните средства за самото изготвяне на заключението на експертизата, а до изменението на Наредбата от 05.10.2018г. не е съществувало основание възнагражденията за явяване в заседания да бъдат превеждани по сметка на МВР. Сочи, че ако това възнаграждение се е дължало на ищеца по старата редакция, не би имало причина за изменение на подзаконовия нормативен акт. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството е образувано по предявен от Министерството на вътрешните работи срещу Р. Т. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията действала до 05.10.2018г./ за заплащане на сумата 372. 35 лева, получена през периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. за явяване в съдебни заседания за изслушване на изготвени експертни заключения по дела в СГС, ОС- Враца и ОС- Пловдив, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на обедняването на МВР, ведно със законната лихва от 24.09.2019г. до изплащане на сумата. С отговора на исковата молба ответницата е навела доводи, че е получила възнаграждения за явяване в съдебни заседания по процесните дела на основание чл. 21 от на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./. Посочила е, че до изменението от 05.10.2018г. на чл. 22 от Наредбата, не е имало основание тези възнаграждения да бъдат изплащани в полза на МВР. С изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на процесния период ответницата Р. Т. Т. е била служител на НИК K- МВР и е заемала експертни длъжности в сектор „Трасология и балистика“. Установява се, че основно задълженията й се изразявали в осъществяването на експерти изследвания. Не е спорно също така, че в периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. се е явила в съдебни заседания за изслушване и разясняване на изготвени от нея експертни заключения по следните дела: нохд № 3807/2015г., нохд 695/2016г., нохд 5419/2016г. по описа на СГС; нохд № 67/2016г. на ОС- Враца и нохд № 488/2016г. по описа на ОС-Пловдив, за което е получила възнаграждения в общ размер на процесната сума от 372. 35 лева. Фактическият състав на претендираното вземане по чл. 59 от ЗЗД включва в случая следните елементи: установяване на имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответницата, в резултат на което ответницата да се е обогатила за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, която произтича от един и същи факт, липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали ответницата, в качеството й на вещо лице, назначено по процесните наказателни дела е имала право да получи възнаграждения за явяване в съдебни заседания, респ. дали вместо нея тези възнаграждения е следвало да бъдат получени от ищеца, който се е обеднил със стойността им. Процесните възнаграждения са изплатени в полза на ответницата по време на действието чл. 60 /в редакцията му в ДВ, бр. 53 от 2014 г./ и Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министъра на правосъдието /отм/, в редакцията й преди изменението и допълнението с ДВ, бр. 82/05.10.2018г. издадена на основание чл. 403, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР /Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г./, държавните служители, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложни институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски. В чл. 20 от Наредба № 2/29.06.2015г. е предвидено, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986г., /обн. ДВ, бр. 11/1987г. и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004г.). Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото, освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в ч. 20, ал. 2 разноски, се заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Съответно според разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредбата, при извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Следователно възникването на вземането за възмездяване на разходи във връзка с назначена експертиза е предпоставено от изготвяне на сметка по предварително определен образец. В конкретния случай, не се доказва претендираните суми да съставляват разходи за ищеца за изготвяне на експертизите по процесните дела. Дори да се приеме, че извършените от ответницата действия по явяване в съдебни заседания като вещо лице съставляват „труд“ по смисъла на чл. 60 от ЗМВР и чл. 22, ал. 1 от Наредбата, разходите за това не са били включени в представените по делата сметки по чл. 23, ал. 3 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че са надлежно установени. Отделно, от представените от ищеца заповеди, издадени въз основа на делегацията на чл. 23, ал. 3 от Наредбата, не се установява да е приет механизъм за определяне на разходите за явяване на вещо лице – служител на МВР в съдебно заседание за изслушване и разясняване на изготвено от него заключение, вкл. когато заседанието бъде отложено по независещи от вещото лице причини. От друга страна, не може да намери приложение нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, съгласно която определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството, тъй като тя е приета след процесния период – с изм., обн. ДВ, бр. 82/2018 г. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие и не може да се приеме, че регулира спорното правоотношение. Отделно това не изключва общото изискване на чл. 23, ал. 3 от Наредбата всички разходи да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Не се налага различен извод от мотивите на решение № 2983/25.02.2020г. по адм.д. № 11286/2019г. на ВАС, 5 членен състав, както се поддържа в жалбата. Предмет на проверка в него е съответствието на нормата на чл. 22 от Наредбата с чл. 60, ал. 3 ЗМВР, но за период извън процесния по делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 302 ГПК за относими за спора факти. Ето защо по делото не се установява възникнало за ищеца вземане за процесните възнаграждения, поради което не може да се приеме, че е налице разместване на имуществени блага, в резултат на което да е налице негово обедняване за сметка обогатяването на ответницата. С оглед липсата на установени всички елементи от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено. По разноските: при този изход на делото право на разноски има въззиваемата-ответница, на която следва да се присъдят разноски в доказан и заплатен размер от 250 лв. – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд