Решение № 1119 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2575/2026 г.

Производството е образувано по жалба на „ТРИЛЕНИУМ“ ООД, ЕИК 103940897, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „•••“ № •••, представлявано от управителя М.С.Б., подадена чрез пълномощник адвокат Т. С. Д. от Адвокатско дружество „•••“, АК – Варна, срещу Наказателно постановление № 010067 от 26.05.2026 г., издадено от Вр.И.Д. Председател на Комисия за защита на потребителите (КЗП), със седалище гр. София, ул. „Врабча“ № 1, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), във връзка с § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР), чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „ТРИЛЕНИУМ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 560 (две хиляди петстотин и шестдесет) евро за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4, изречение първо от ЗВЕРБ.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. жалбоподателят оспорва изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, се твърди липса на индивидуализация на нарушението относно мястото на извършване, тъй като е посочен адресът на управление на дружеството, а дружеството стопанисва 18 търговски обекта във Варна с различна разходна структура и ценова политика. На второ място, се поддържа, че административният орган не е изяснил и доказал фактическия състав на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, като е приложил вътрешен, непроверим алгоритъм („екселска таблица“), без ясни критерии за отчитане на обективните икономически фактори по § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. На трето място, се сочи съществено противоречие в предмета на нарушението, тъй като в Констативен протокол № Ц-03-2922-3 проверяваният артикул е посочен като замразен хек, а в АУАН и НП е квалифицирано нарушение за замразено филе от скумрия. Изтъква се и пълно необсъждане на представените от търговеца писмени доказателства за увеличен фонд „Работна заплата“, повишени доставни цени, приключили промоции, разходи за електроенергия и наеми. Прави се искане за цялостна отмяна на атакувания акт и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък и фактура.

Въззиваемата страна – Комисия за защита на потребителите, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на правомощията си по контрол върху спазването на правилата за ценообразуване в периода на двойно обозначаване на цените по ЗВЕРБ, длъжностни лица от Териториален отдел Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП са извършили служебна проверка чрез анализ на информацията, публикувана на интернет страницата ••• на основание чл. 55б от ЗВЕРБ относно регистрираните продажните цени на стоки, предлагани от „ТРИЛЕНИУМ“ ООД (верига магазини „Ситимаркет“). При проверката е констатирано увеличение на продажните цени за периода от 01.12.2025 г. до 30.12.2025 г. на група стоки.

С писмо изх. № Ц-03-2922 от 15.01.2026 г., подписано от Главния директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на основание чл. 15, ал. 4, изр. второ от ЗВЕРБ от дружеството жалбоподател е изискано в 5-дневен срок да представи писмена информация и доказателства за обосноваността на повишението на цените на посочени в табличен вид 45 артикула, включително фактури за доставка, договори за отстъпки, документи за логистични и енергийни разходи и счетоводни разчети.

С писмо вх. № Ц-03-2922 от 28.01.2026 г. управителят на „ТРИЛЕНИУМ“ ООД е представил подробно писмено становище (изх. № 1828/28.01.2026 г.), ведно с доказателствен пакет, съдържащ: таблици със съпоставка на стари и нови доставни и продажни цени; фактури за доставка и уведомления от доставчиците („Клио Комерс – ТБ“ ЕООД, „Обединена Компания Варна“ ООД, „Еко Плод Варна“ ЕООД, „Проше Трейд“ ООД, „Фортуна-КОМ“ ЕООД, „Домейн Бойар България“ ЕООД); формуляри и графици за приключили дългосрочни промоции за част от артикулите; разчети по счетоводна сметка 6010 и 6020 за месеците август, септември и октомври 2025 г.; справки за назначен персонал от НАП и рекапитулации за фонд „Работна заплата“ (ФРЗ). От представените документи дружеството е обосновало, че общият му ФРЗ бележи непрекъснат ръст – от 407 584.45 лв. през м. 08.2025 г. на 450 120.11 лв. през м. 09.2025 г. (ръст от 10.44%) и на 483 725.05 лв. през м. 10.2025 г. (ръст от 7.47%), като относителният дял на разходите за труд спрямо общите разходи на предприятието възлиза на 72.11% на тримесечна база (съответно 69.30% за август, 70.57% за септември и 76.27% за октомври 2025 г.), което е наложило пропорционална корекция на надценките.

На 30.01.2026 г. инспектор И. Е. А., в присъствието на свидетеля В.М.Г., е съставила три броя констативни протоколи, в които чрез прилагане на табличен алгоритъм е формирала извод за наличие на необосновано повишение на цените за три отделни стоки, както следва:

1. Констативен протокол № Ц-03-2922-3 от 30.01.2026 г.: В констативната част и заглавните полета на протокола е вписан артикул „Ариел фиш хек-в“ / „Ариел фиш хек-вакуум“ (с COICOP код 01.1.3), с референтна цена на 01.12.2025 г. от 26.99 лв. и текуща цена на 30.12.2025 г. от 28.65 лв. (изменение от 6.15%). В текстовото описание на констатациите обаче е посочено, че търговецът предлага „скумрия филе, вакуум замр. Ариел фиш“. След отчитане на принос на външни фактори в размер на 1.50% и технически толеранс от 2.30%, проверяващият е изчислил „остатъчно необосновано увеличение“ от 4.65% (с превишение над толеранса от 2.35%).

2. Констативен протокол № Ц-03-2922-5 от 30.01.2026 г. относно „брашно Клио, тип 500, 1 кг“ (COICOP код 01.1.9): отчетено е увеличение от 1.39 лв. на 1.45 лв. (4.32%), като след приспадане на изчислен отрицателен принос на външни фактори от -0.45% и толеранс от 3.00% е изведено остатъчно необосновано увеличение от 1.77% над толеранса.

3. Констативен протокол № Ц-03-2922-7 от 30.01.2026 г. относно „Домати, 1 кг“ (COICOP код 01.1.7): отчетено е увеличение от 3.45 лв. на 5.25 лв. (52.17%), като след признаване на външни фактори (промяна в доставна цена) от 43.84% и толеранс от 3.00% е определено остатъчно необосновано увеличение от 8.33% (превишение над толеранса 5.33%).

Въз основа на горните констатации, на 27.03.2026 г. инспектор И. Е. А. е съставила срещу „ТРИЛЕНИУМ“ ООД Акт за установяване на административно нарушение № 010067. В акта като дата на нарушението е посочена 30.12.2025 г., а като място на извършване – гр. Варна, ул. „•••“ № ••• (седалището на дружеството). Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 4, изр. 1 от ЗВЕРБ за това, че дружеството е увеличило продажните цени на скумрия филе вакуум замр. „Ариел фиш“ (с 4.65% остатъчно необосновано увеличение), Клио брашно тип 500, 1 кг (с 1.77% необосновано увеличение) и Домати 1 кг (с 8.33% необосновано увеличение). АУАН е предявен и връчен на управителя на дружеството на 27.03.2026 г., като в него е вписано възражение.

В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, на 03.04.2026 г. дружеството е депозирало писмено възражение (вх. № Ц-03- 2922/03.04.2026 г.), в което подробно е развило доводите си за неправилно определено място на нарушението, необсъждане на разходите за труд и енергия, непроверимост на методиката и грешка в идентификацията на стоката.

На 26.05.2026 г. Вр.И.Д. Председател на КЗП А.К. е издал оспореното Наказателно постановление № 010067, с което е възприел изцяло фактическото описание от АУАН и е наложил на „ТРИЛЕНИУМ“ ООД имуществена санкция в размер на 2 560 евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция е

разпитана в качеството на свидетел актосъставителката И. Е. А.. В показанията си свидетелката потвърждава констатациите по акта и изяснява, че проверката е била служебна, а преценката за обоснованост е извършена посредством изпратена от централната администрация на КЗП в гр. София програмна таблица (алгоритъм), в която инспекторите само нанасят предоставените стойности. Свидетелката изрично заявява пред съда, че не е известно с какъв административен акт или заповед е утвърдена тази методика и алгоритъм, нито от кого е разписана. По искане на защитата съдът е приел като относими писмени доказателства заверени копия от таблици за търговските обекти на „Трилениум“ ООД, кореспондентни сметки за разходи и фактури за доставена електрическа енергия от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД за ноември и декември 2025 г. и януари 2026 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, допълнително представените в съдебно заседание писмени документи и показанията на свидетелката А., които съдът кредитира като последователни и кореспондиращи на писмените материали.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от длъжностно лице – инспектор в ТО Варна към КЗП, надлежно оправомощено със Заповед № 7878 от 21.10.2025 г. на Председателя на КЗП, издадена на основание чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН вр. чл. 60, ал. 1 от ЗВЕРБ. Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗВЕРБ вр. чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН – Вр.И.Д. Председател на КЗП. Нарушението е установено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното дружество и съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта.

На първо място, налице е липса на надлежна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП като място на извършване е посочен адресът на управление на търговеца: гр. Варна, ул. „•••“ № •••. На този адрес се намира административният офис на дружеството, а не търговски обект, в който се осъществяват продажби на дребно на крайни потребители. От събраните доказателства безспорно се установи, че „ТРИЛЕНИУМ“ ООД оперира търговска верига от 18 отделни магазина в гр. Варна с различни локации, наемни нива и персонал. В оспорения акт липсва каквото и да е пояснение дали проверката касае конкретен магазин, дали цените са усреднени за цялата верига, или нарушението е фиксирано в определен обект. Непосочването на конкретния търговски обект, в който стоките са били реално предлагани на завишени цени, лишава дружеството от възможността да организира адекватно защитата си чрез представяне на специфични за дадения обект разходни документи.

На второ място, съдът констатира противоречие относно предмета на административнонаказателното обвинение. По отношение на първия санкциониран артикул, в съставения Констативен протокол № Ц-03-2922-3 от 30.01.2026 г., който служи като първичен доказателствен източник за проверката, продуктът е описан като „Ариел фиш хек-вакуум“. В обстоятелствената част на съставения АУАН и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление обаче търговецът е санкциониран за необосновано повишаване на цената на коренно различен продукт – „скумрия филе, вакуум замр. Ариел фиш“. Това несъответствие между събраните в преписката контролни доказателства и повдигнатото обвинение не представлява явна техническа грешка, тъй като касае различен артикул с различни доставни цени, тегла и себестойност. Наказващият орган не може да налага санкция за стока, чието ценообразуване не съвпада с данните от първичния контролен протокол. Това разминаване нарушава правото на защита и препятства проверката на материалната законосъобразност на акта.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. първо от ЗВЕРБ предвижда, че в периода на двойното обозначаване търговците формират цените на стоките и услугите добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ, „обективни икономически фактори“ са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документирани промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – непреодолима сила, както и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността на стоките или услугите.

В административнонаказателния процес доказателствената тежест за пълното и главно доказване на факта на нарушението и липсата на обективни икономически фактори лежи изцяло върху административнонаказващия орган (чл. 170, ал. 1 от АПК вр. чл. 84 от ЗАНН). Санкцията не може да почива на предположения или на субективна преценка на контролните органи.

В настоящия случай АНО не е провел надлежно доказване на твърдяното нарушение. Изводите за „необоснованост“ на увеличението са формирани чрез автоматизиран софтуерен инструмент (таблица), чиято правна същност, нормативна опора и параметри остават напълно неизяснени по делото. От разпита на свид. А. се установи, че органът прилага вътрешен алгоритъм, изпратен от София, без да съществува нормативен акт или надлежно оповестена методика, която да регламентира как се претеглят отделните разходи, какъв е размерът на допустимите толеранси и по какъв математически способ се формира величината „остатъчно необосновано увеличение“. Прилагането на непрозрачен и непроверим помощен инструмент не може да замести дължимия обективен икономически анализ.

Наред с това, наказателното постановление страда от пълна липса на мотиви относно представените от търговеца писмени доказателства. В отговор на искането на КЗП дружеството е депозирало обстойни счетоводни справки и рекапитулации, от които е видно, че разходите за фонд „Работна заплата“ съставляват близо 3/4 (72.11%) от всички разходи на търговеца и са нараснали значително в месеците непосредствено преди декември 2025 г. Представени са доказателства за увеличени доставни цени, повишени разходи за електроенергия, ръст на наемите и приключване на промоционални периоди.

Наказващият орган бланкетно е посочил в НП, че за част от стоките разходите се признават, а за останалите е налице остатъчно увеличение, без да изложи нито един конкретен аргумент защо игнорира нарастването на разходите за труд, електроенергия и наеми и как точно е калкулирал приноса им към себестойността на процесиите стоки.

При тези данни съдът намира, че твърдяното нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е останало недоказано, а атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални пороци, поради което следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 5 от ГПК, при преценка на фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че размерът на адвокатското

възнаграждение следва да бъде определен в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По делото материалният интерес се определя от размера на наложената имуществена санкция – 2 560.00 евро (с левова равностойност 5 006.92 лв.). По реда на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при материален интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 на сто за горницата над 1 000 лв. Върху горницата от 4 006.92 лв. (5 006.92 лв. минус 1 000.00 лв.) се дължат 400.69 лв., което формира базов минимален размер от 800.69 лв. (равностойност 409.39 евро). Тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. върху това възнаграждение се начислява дължимият данък върху добавената стойност в размер на 20% (160.14 лв. / 81.88 евро), който е неразделна част от дължимото възнаграждение. Така общият минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 960.83 лв. (равностойност 491.27 евро) с включен ДДС. Ето защо претенцията за разноски следва да бъде уважена до размера на нормативния минимум от 491.27 евро с включен ДДС (с левова равностойност 960.83 лв.), а за разликата над този размер до претендираните 720.00 евро разноските не следва да се възлагат в тежест на въззиваемата страна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът