Решение № 750 от 26.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1949/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 68 от 13 април 2023г. по гр. д. № 350/2022г. Окръжен съд - Видин е осъдил И. С. И., ЕГН ••••••••••, да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ АД София, ЕИК 121076907, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща изплатеното от ищеца ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по щета № 110017100102014Н, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 09.11.2022г. до окончателното изплащане; осъдил И. С. И. да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ АД разноски в общ размер на 1 600 лева, както и сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба на И. С. И. срещу решението по гр. д. № 350/2022г. на ОС – Видин. С оплаквания, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния закон - необсъждане на всички събрани по делото доказателства и на възражение от защитата му по същество за липса на валиден застрахователен договор, и като резултат нарушение на материалния закон – чл. 274 КЗ (отм.), иска отмяната му и отхвърляне на иска. ЗАД „Армеец“ АД не е подал отговор на въззивната жалба, оспорил е жалбата в открито заседание във въззивното производство. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, вкл. и въз основа на задължителната сила на присъдата, с която ответникът е признат за виновен за причиняването на 04.08.2013г. на пострадалото лице (на което ищецът е платил обезщетение за вреди, търсено с предявения иск ) на непозволено увреждане, като управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта от 0, 74 промила, че са налице предпоставките на предявеното регресно право. За неоснователно е счетено основното възражение от защитата на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение между страните – съдът се е позовал на представените по делото досие на полица и заповед № 29 от 15.02.2021г. за унищожаването й, както и на направена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в информационната система на Гаранционния фонд, от която е установено, че към дата 04.08.2013г. МПС с ДКН •••••••• има активна ЗГО при ищеца с период на покритие от 26.04.2013г. до 25.04.2014г. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно. Решението е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност въззивният съд намира, че обжалваното решение е и правилно. Съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.), но приложим към спорното правоотношение с оглед датата, на която е настъпило процесното ПТП – 04.08.2013г., (вж. решение по чл. 290 ГПК № 192 от 14.08.2012г. по т. д. № 768/2010г. на ВКС, II ТО), на която ищецът е основал иска си, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Конкретното противоправно поведение на застрахования със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се изразявало в управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0, 74 промила, при което управление той е причинил на 04.08.2013г. ПТП. Твърдяното управление на МПС с ДКН № •••••••• в пияно състояние от ответника И. - когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС, а това са случаите, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0, 50 промила (ППВС № 1/1983г. и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 19/1985г.), както и причиняването при ПТП на тежка телесна повреда на 6-годишната П. М., изразяваща се в загуба на слезката, е установено със задължителен за гражданския съд акт на наказателния съд – влязла в сила присъда на 01.05.2017г. по НОХД № 65/2016г. по описа на РС - Видин, НК (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК ). Установено е по делото, което също не е спорно, и че изплатеното от ищеца на 26.01.2018г. обезщетение на пострадалата възлиза на 40 000 лв., на колкото възлиза и търсената с предявения иск сума. Ответникът И., в срока за отговор на исковата молба, е оспорил иска с правоизключващо предявеното право възражение, че няма валиден застрахователен договор с ищеца за управлението на л. а., посочен в исковата молба, - л.а. „Мерцедес 200 Д“ с ДКН № ••••••••, като счита, че представените справка от информационната система на ГФ и досие по полица не доказват съществуването на валидно застрахователно правоотношение, тъй като не е представената самата полица, във формата на която се сключва застрахователният договор. Спорът по основателността на това възражение е пренесен пред въззивния съд. САС намира, че фактите от фактическия състав на предявеното регресно право са установени по делото, както е приел и първоинстанционният съд. Във въззивното производство не се оспорват установените фактически положения в първоинстанционното производство, включително и при зачитане на задължителната сила на обсъдената присъдата, относно полученото травматично увреждане от ПТП, причинено от ответника – жалбоподател в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0, 74 промила, както и размера на дължимото и платено обезщетение за неимуществени вреди, на колкото възлиза цената на иска. Възражението на ответника, с което обосновава неправилност на обжалваното решение, за липса на застрахователно правоотношение по ЗГО, с която отговорността му при управлението на автомобила, с който е причинил процесното ПТП, е покрита от ищеца, е неоснователно. Действително застрахователният договор е формален – сключва се писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт с определено съдържание (чл. 184, ал. 1 и 3 КЗ отм. ). В случая ищецът поддържа, че застрахователната полица с № 11113001018314 със срок на застрахователно покритие 26.04.2013г. – 25.04.2014г., източник на процесното застрахователно правоотношение, е била унищожена с представената от него заповед № 29/15.02.2021г. (т. 1, първи абзац се отнася за полици по ЗГО, с дата на сключване 01.01.2013г. до 31.12.2013г. ) поради изтекли срокове да съхранение, към който момент не е имало висящо съдебно производство във връзка с полицата, за да бъде запазена. В извлечение от Информационния център към ГФ, възпроизведено на хартиен носител, е записано, че има активна застраховка ГО за МПС ДКН № •••••••• към 04.08.2013г. със застраховател ищцовото дружество (вж. чл. 292, ал. 1, т. 3 КЗ отм.; чл. 36, ал. 1, т. 3 ПУДГФ отм.; чл. 571, ал. 1, т. 1 КЗ; чл. 46 и чл. 47 ПУДГФ). Доказателствената сила на този документ с характер на официален документ не е оборена – до доказване на противното данните от Информационния център удостоверяват застрахователя, номера на договора за ЗЗГО на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС (чл. 295, ал. 7 КЗ отм.; чл. 574, ал. 12 КЗ). Така при съвкупната преценка на представените от ищеца доказателства, по делото се налага обоснован извод, че твърдението за съществувала застрахователна полица по ЗЗГО със срок на застрахователно покритие на отговорността на ответника и към 04.08.2013г. отговаря на действителното фактическо положение, поради което отговорността му като водач на посоченото МПС е била покрита към датата на причиняване на ПТП с валидна задължителна ЗГО. С оглед изложеното и въззивният съд прие, че предявеният иск, с който застрахователят претендира връщане от застрахования водач на платеното обезщетение на пострадалото лице при ПТП, причинено от водача в хипотеза на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.), е основателен, а решението, предмет на инстанционен контрол, с което той е уважен, e правилно и подлежи на потвърждаване. При този изход на спора съдът не присъжда разноски в полза на ответника по жалбата, тъй като не е изготвен отговор на въззивната жалба. Водим от горното, Софийски апелативен съд