Решение № 77 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 114/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 1724/05.03.2026 г., подадена от „Бест Кепитъл България“ ЕАД (предишна фирма „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД), ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез юрк. В. Л., преупълномощена от З.Н. Д. – представляваща дружеството, против решение № 705/05.11.2025 г. постановено по гр.дело № 1506/2025г. на Районен съд-Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено, на осн. чл. 439 ГПК, че А. Е. Г., ЕГН ••••••••••, не дължи поради изтекла погасителна давност на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 2024232225, сумите: 2 962,29 лева - главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-01188505 от 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2011 год., до окончателното изплащане на вземането, 1 236,28 лева - договорна лихва за периода от 20.08.2009 год. до 20.04.2011 год., 650,93 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., както и направените разноски - 96,99 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.11.2011 год. по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд – Оряхово и е осъдено дружеството да заплати на А. Е. Г. сумата 1 582,93 лева, представляваща разноски в производството, от които 198,07 лева - държавна такса и 1 384,86 лева - адвокатски хонорар. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е в абсолютен противовес с практиката на Върховния касационен съд, което обосновава неговата неправилност и отмяната му на това основание. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че след 26.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност и погасителната давност е изтекла, като не е взел предвид всички изпълнителни действия, извършени в хода на образуваното производство. Счита, че давността за процесното вземане е започнала да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г., като след тази дата по изп. дело № 1047/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., впоследствие получило нов номер по описа на ЧСИ Найденов и по-късно преобразувано под № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне давностния срок. Като такива изпълнителни действия посочва депозирани молби на 13.06.2016 г. за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, на 05.10.2016г. за извършване на справка от НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 29.03.2018г. за справка от БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника; наложен запор през м. август 2018г. по банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД, „Централна кооперативна банка" АД и „Юробанк България" АД; молба от 04.12.2020 г. до ЧСИ Ц.Н. /приел архива на ЧСИ Й./ с искане за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запори върху откритото имущество. Посочва, че неправилно районния съд е приел, че за доказване на тезата му, че след 26.05.2015 г. са извършвани изпълнителни действия по делото, не е представил никакви доказателства, тъй като с молбата за открито съдебно заседание с вх. № 15374/07.10.2025 на РС-Враца е приложил набор от доказателства, с които цели да докаже, че е бил активен в рамките на изпълнителното производство и регулярно е предприемал изпълни действия. Изтъква, че РС-Враца не е съобразил обстоятелството, че запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020г. и де факто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателят би могъл да отправи искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му и от процесуалната му активност причини. Твърди, че след прекратяването на изп. дело № 1047/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, през м. февруари 2025 г. по негова молба е образувано изпълнително дело № 158/2025г. при ЧСИ М.Н., рег. № 723, с район на действие - ОС – Враца и с молбата за образуване е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори, насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което е прекъснало погасителната давност за вземането. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Посочва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. На 19.03.2025г. са изходирани запорни съобщения до няколко банки, както и запорно съобщение до работодател „Сънотех ПВ Сървисис" ЕООД. Моли съда, да отмени обжалваното решение на РС-Враца като неправилно и да отхвърли предявения от ищеца А. Е. Г. иск, като неоснователен и недоказан, както и да му присъди разноските, направени в настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение от 80.00 лв. на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал. 5 от ГПК на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия А. Е. Г., чрез пълномощника му адв. Ц. М. от АК - Враца, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на PC – Враца - за правилно и законосъобразно. Твърди, че от образуването на изпълнително дело № 1047/2012 г. на ЧСИ Й. до неговото прекратяване на 01.11.2023 г. са правени периодично справки и извършвани действия, като последното извършено действие е запор на банкова сметка на длъжника от 20.08.2018 г. и не са ангажирани доказателства за други извършени изпълнителни действия от взискателя, поради което правилно PC - Враца е възприел, че към 28.02.2025г., когато е образувано ИД при ЧСИ Нелов, е изтекъл давностния срок за принудително изпълнение по приложения изпълнителен лист. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението на PC-Враца - в сила, като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски. С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания. При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от А. Е. Г., ЕГН ••••••••••, чрез адв. А.К., против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването по давност принудителното изпълнение сумата 2 962,29 лева - главница по договор за кредит от 05.04.2008 год., 1 236,28 лева - възнаградителна лихва, 650,93 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2011 год. до изплащане на вземането и разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.11.2011г. по ч.гр.дело № 781/2011г. по описа на РС- Оряхово и за събирането на които е образувано изп. дело № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ. В исковата молба ищецът А. Е. Г., твърди, че по силата на издадена заповед за изпълнение № 395/12.10.2011 год. и изпълнителен лист от 23.11.2011 год., издадени по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Оряхово е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми: 2 962,29 лева - главница по договор за кредит от 05.04.2008 год., 1 236,28 лева - възнаградителна лихва, 650,93 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2011 год. до изплащане на вземането и разноски. Поддържа, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1047 по описа на ЧСИ В.Й. за 2012 год., по което от образуването му до неговото прекратяване на 01.11.2023 год. периодично били извършвани справки и изпълнителни действия, като последното такова било налагане на запор върху негова банкова сметка от 20.08.2018 год. Посочва, че по молба на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД от 28.02.2025 год. и въз основа на приложен към нея договор за цесия, за събиране на вземането по издадения по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Враца изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело под № 158 по описа на ЧСИ М.Н. за 2025 год., по което през месец март 2025г. е наложен запор на негова банкова сметка, по която получава трудовото си възнаграждение и от която е направен превод към съдебния изпълнител. Изтъква, че към момента на образуването на изпълнително дело № 158 по описа на ЧСИ М.Н. за 2025 год. вземането на взискателя по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Твърди, че независимо от това, че за времето от 13.03.2020 год. до 16.04.2020 год. давностен срок не е текъл във връзка с действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците, то същият е изтекъл на 22.09.2023 год., тъй като последното изпълнително действие по изпълнително дело № 147 по описа на ЧСИ В.Й. за 2012 год. е извършено на 20.08.2018 год. Поради това счита, че 5- годишната давност, с която се погасява възможността за принудително събиране на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение, е изтекла. В срочно подаден отговор ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, гр. София оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Оряхово. Поддържа, че в периода след 26.06.2015 год. по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, които прекъсват действието на погасителната давност. Посочва, че на 22.04.2016 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, и ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ответното дружество вземанията си по сключения с ищеца А. Е. Г. договор за кредит № PLUS-01188505, както и че ищецът е уведомен за извършената цесия. Изтъква, че по изпълнително дело № 1047/2012 год. е депозирал молба за конституирането му като нов взискател, което действие също прекъсва течението на погасителната давност. Поддържа, че с молбата си е поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнително действие - опис на движими вещи, собственост на длъжника, което представлява валидно изпълнително действие. Твърди, че през месец март 2018 год. е входирал молба за справка в БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки с титуляр длъжника и през месец август 2018 год. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД. Посочва, че изпълнително дело № 1047/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й. е прехвърлено през 2020 год. към ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, с район на действие Окръжен съд - Враца, тъй като ЧСИ В.Й. е загубил правоспособност на основание чл. 31 ЗЧСИ, поради което следва да бъде съобразено обстоятелството, че в периода от 06.07.2018 год. до 03.07.2020 год. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия с оглед разпоредбата на чл. 32 ЗЧСИ. Изтъква, че във връзка с чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците в сила от 14.05.2020 год. за времето от 13.05.2020 год. до 20.05.2020 год. погасителната давност с спряла да тече, поради което от периода, в който погасителната давност е текла следва да се приспадне период от 68 дни. Твърди също, че през месец ноември 2021 год. е депозирал молба за извършване на справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника, а през месец октомври 2024 год. получил Постановление от ЧСИ М.Н. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че въз основа на изтегления от изпълнителното дело изпълнителен лист от 23.11.2011 год., издаден по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд – Оряхово, и депозирана молба за образуване на изпълнително дело, е образувано ново изпълнително дело под № 158/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н., по което на 19.03.2025 год. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в "Централна кооперативна банка" АД. Иска от съда да остави без уважения предявения от ищеца А. Е. Г. иск като неоснователен и недоказан, като претендира и разноски. В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, вкл. заверени копия от документи по изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. и по изпълнително дело № 158/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н., въз основа на които е прието, че предявеният иск е допустим и основателен. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 3/2020 год. от 28.03.2023 год. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 год., като доколкото ответникът не е доказал да е прекъснал давността с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015 год., то същата би изтекла на 26.06.2020 год. Съдът е взел предвид и разпоредбите на чл. 3 и § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 год.) и е приел, че процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год. включително, и е изтекъл на 02.09.2020 год. Съдът се е позовал и на мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК и е приел , че не представляват действия, годни да прекъснат давността за вземането подаването на молбата за конституиране на нов взискател вх. № 2712/13.06.2016 год. по изп. дело № 1047/2012 по описа на ЧСИ В.Й., нито сочените от ответника извършени такива през месец октомври 2106 год., месец март 2018 год. и месец август 2018 год., а именно депозиране на молби за справка от ТП на НОИ и БНБ. В заключение съдът е приел, че от 26.06.2015 г. до 02.09.2020 г. е изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на давността. С оглед разпределената доказателствена тежест между страните по спора, съдът е приел също, че от ответника не е направил доказателствени искания в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото и не е представил и доказателства, поради което не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че след 26.06.2015 год. са били поискани и извършени по изпълнителните дела действия, водещи до прекъсването или спирането на погасителния давностен срок. Съдът е направил извод, че цялото вземане, обективирано в издадения на 11.08.2011 г. изпълнителен лист е погасено поради изтекъл давностен срок, поради което искът следва да бъде уважен като основателен. За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното: Установено е по делото и не е спорно между страните, че по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Оряхово, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца А. Е. Г. е издадена Заповед от 12.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и изпълнителен лист от 23.11.2011г. за сумите: 2 962,29 лева - главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-01188505 от 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2011 год., до окончателното изплащане на вземането, 1 236,28 лева - договорна лихва за периода от 20.08.2009 год. до 20.04.2011 год., 650,93 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., както и направените разноски - 96,99 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист първоначално е образувано изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие Окръжен съд - Враца, което през 2020 год. е прехвърлено към ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, с район на действие Окръжен съд - Враца, поради изгубване на правоспособност на ЧСИ В.Й. на основание чл. 31 ЗЧСИ, като делото е прекратено на 01.11.2023г. Установява се също, от приложения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2016 год. и приложенията към него, ч е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлило на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, вземанията си по сключения с ищеца А. Е. Г. договор за кредит № PLUS-01188505, както и че ищецът е уведомен за извършената цесия. С молба от 13.06.2016г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ В.Й. да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 1047/2012 год., като молителят се е легитимирал като кредитор със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2016 год., по силата на който е придобил вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо А. Е. Г., произтичащи от договора за кредит от 05.04.2008 год. С молбата, на основание чл.18 от ЗЧСИ, молителят е възложил на ЧСИ В.Й. да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С молба от 29.03.2018г. новоконституирания взискател е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива, да им наложи запор. На 03.08.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Банка ДСК” ЕАД, до „ОББ“ АД, до „Юробанк България“ АД и до „ПИБ“ АД, в качеството им на трети задължени лица, с които е наложил запор на вземанията на длъжника А. Е. Г. от банките. С писмо от 20.08.2018г. „ПИБ“ АД е уведомила ЧСИ В.Й., че във връзка с полученото запорно съобщение длъжникът А. Е. Г. има открита банкова сметка в банката, която е блокирана след получаване на запорното съобщение. С молба вх. № 16527 от 04.12.2020г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, с район на действие Окръжен съд – Враца взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива, да им наложи запор. Установи се също по делото, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД от 28.02.2025г. въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2011г. срещу А. Е. Г. е образувано изп. д. № 158/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н. с район на действие Окръжен съд - Враца за принудително събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, да приеме и връчи уведомление до длъжника за извършената цесия, да насрочи дата за опис на движими вещи на длъжника, извърши справки в електронния регистър на БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника и да наложи запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции. След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил изследване имуществото на длъжника – направил е справки за регистрирани трудови договори и за налични банкови сметки на негово име. На 19.03.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ЦКБ” АД, в качеството й на трето задължено лице, с което е наложил запор на вземанията на длъжника А. Е. Г. от банката. При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване н а изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие Окръжен съд - Враца до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие Окръжен съд - Враца е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. Следователно, предвид липсата на релевантни изпълнителни действия, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да тече от 26.06.2015 г. (както правилно е приел и първоинстанционния съд), тъй като до тази дата теченето на давностния срок е било спряно. Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Както вече се изложи, след датата 26.06.2015 г. приложение следва да намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В настоящия случай, първото действие, предприето по изпълнително дело № 1047/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. след 26.06.2015 г., е направеното искане от 13.06.2016 г. с молба с вх. № 2712/13.06.2016 г. на взискателяответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която последният е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, вследствие на договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Това действие прекъсва течащата относно вземанията погасителна давност, тъй като с нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Последвала е молба от 29.03.2018г., с която новоконституирания взискател е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива, да им наложи запор, въз основа на която молба на 03.08.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Банка ДСК” ЕАД, до „ОББ“ АД, до „Юробанк България“ АД и до „ПИБ“ АД, в качеството им на трети задължени лица, с които е наложил запор на вземанията на длъжника. Последното действие, предприето от взискателя по изпълнително дело № 1047/2012г. е подадената от него молба вх. № 16527 от 04.12.2020г. до ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, с район на действие Окръжен съд – Враца, с която отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива, да им наложи запор. Както бе посочено по-горе, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. В този смисъл е т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК. Следователно с молбата от 04.12.2020г. взискателят е прекъснал давностния срок и от този момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземанията му по делото, който изтича на 04.12.2025 г. Следва да се посочи също, с оглед възраженията на ответника, че в периода 06.07.2018г. – 03.07.2020г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне давностните срокове поради запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й., че в периода 15.05.2019 г. - 10.07.2020 г. - 1 година, 1 месец и 25 дни, не е било възможно да се извършват изпълнителни действия по изпълнително дело № 1047/2012г. Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие до началото на което е текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай такива събития са както чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, така и лишаването от права на ЧСИ В.Й.. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други действия, предвидени в закона и служебният му архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал.4 ЗЧСИ принудителното изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на ЧСИ може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на приемащия архива ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020 г. Следователно, по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал.1, т.7 ГПК - изпълнителното производство се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал.1 ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. В посочения период 15.05.2019 г. - 03.07.2020 г. влиза и периодът по чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. - 68 дни, през който период давност не е текла. В случая, тъй като петгодишния давностен срок за вземанията на взискателя по делото изтича на 04.12.2025 г., то към същия следва да се прибавят още 1 година, 1 месец и 15 дни, през които взискателят не е имал възможност да иска извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител по причини, независещи от него. Наред с това, към 28.02.2025г., когато е образувано второто по ред изпълнително дело № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н. рег. № 723 при КЧСИ, давността не е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години, считано от 04.12.2020г. Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, съгласно посоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че преди да изтече давностния срок по образуваното изпълнително дело № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н. са предприети изпълнителни действия, които са прекъснали течението на давностния срок, а именно - на 19.03.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ЦКБ” АД, в качеството й на трето задължено лице, с което е наложил запор на вземанията на длъжника А. Е. Г. от банката, което изпълнително действие, съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, поставя началото на нов петгодишен давностен срок. Този давностен срок не е изтекъл нито към момента на предявяването на настоящия отрицателен установителен иск на 09.05.2025г., с който давността за процесното вземане отново е прекъсната, тъй като през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна възможност да действа, за да осъществи правото си – предявяването на положителен установителен иск за същото спорно право е недопустим (така е прието в Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК); нито към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция – 09.04.2026г. /с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на ответника за исковите суми не са погасени по давност. С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищеца основание за недължимост на исковите суми, за които против същия е издаден изпълнителен лист от 23.11.2011 год. по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд – Оряхово, въз основа на заповед по чл. 410 ГПК - погасителна давност, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС-Враца следва да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските, поради нарушение на материалния закон, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което се отхвърли исковата претенция. Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира подадената въззивна жалба за основателна. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски има въззивното дружество, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро. Така определеното възнаграждение е в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, и с оглед обема на осъществената защита. С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното, Врачанският окръжен съд