Решение № 357 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2279/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.4, във връзка с чл.43 ал.2 т.5 от ЗЗП във вр. с чл.146 ал.1 ЗЗП; чл.26 предл.1 от ЗЗД; чл.342 ТЗ, чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД; чл.209 ЗЗД,; чл.108 ЗС, чл.34 ЗЗД.

Ищецът Х. В. К., твърди, че сключил с ответника поредица от договори в следната последователност:

• Договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г., със страни: ищецът - лизингополучател и ответникът - лизингодател, с уговорка за задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, представляващ МПС ••••••••, ••••••••, рама: ••••••••••••••••••••, с общ размер на лизинга 6 500,00 лв., с цена на лизинговия актив в размер на 6 500,00 лв., лихвен процент 40,00 %, годишен процент на разходите 48,21 %. и срок 24 месеца, с обща дължима от лизингополучателя сума - 9 545,29 лв.

• Договор за продажба на МПС №•••••••• с рег.№ ••••••••/•••••••• г. на н-с Чавдарова, с продавач – ищеца и купувач – ответника за същото МПС, предмет на договор за лизинг ••••••••, с продажна цена 6 500,00 лв.

• Договор за лизинг № ••••••••/•••••••• г. с лизингодател – ответника и лизингополучател – ищеца, за същото МПС със срок на лизинга 36 месеца, общ размер на лизинга на 9 000,00 лв., годишен лихвен процент е 40,00 %, годишен процент на разходите 48,21 %. и обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 15 587,65 лв.

• Договор за лизинг №••••••••/•••••••• г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, за същото МПС, със срок на лизинга 36 месеца, с обща парична сума, дължима от лизингополучателя, в размер на 15 509,51 лв., с цена на лизинговия актив при директно закупуване от 9 500,00 лв., годишен лихвен процент 35,20 %, годишен процент на разходите е 41,47 %. и общата сума, дължима от лизингополучателя в размер на 15 509,51 лв.

Освен това с ответника сключил и следните споразумения:

На •••••••• г., - споразумение за изкупуване на права по последния договор за финансов лизинг №••••••••/•••••••• г. с цел предоставяне на ново финансиране, в който същите са се споразумели, че лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 на споразумението, страните договорили, че за да придобие правата на Лзингополучателя, Лизингодателят заплаща на Лизингополучателя сума в размер на 9 500,00 лв. В споразумението не било уточнено кой е лизингодател, което водило до неяснота в правната сфера на ищеца.

На •••••••• г., - споразумение за изкупуване на права по договор за обратен лизинг №•••••••• с цел предоставяне на ново финансиране. Съгласно чл. 1 страните се споразумяват, че Лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 било посочена цел предоставяне на ново финансиране, при което лизингодателят заплаща на лизингополучателя сума в размер на 9 000,00 лв. Отново не било уточнено кой е лизингодателят.

Ищецът счита първия договор № •••••••• за обратен лизинг за нищожен, а от там и всички подписани в последствие договори и споразумения между страните. Твърди нищожност поради противоречие със закона - липса на правно основание (чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД), тъй като към датата на подписване на договора за обратен лизинг - •••••••• г., лизингодателят не е бил собственик на процесното МПС, тъй като договорът за покупко-продажба бил сключен едва на •••••••• г. След като, към момента на сключване на договора, лизингодателят не притежавал правото на собственост, договорът за лизинг бил лишен от основание. Твърди още, че договорът бил с невъзможен предет. - чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД), тъй като лизингодателят не е могъл да предостави процесното МПС на ищеца, тъй като не е бил негов собственик. Била налице първоначална невъзможност на предмета на договора. Твърди още за противоречие с естеството на договора, тъй като договорът за обратен лизинг е акцесорен на договора за покупкопродажба - т.е. възниквал въз основа на прехвърлянето на собствеността върху вещта от физическото лице към лизинговото дружество. Подписването му преди договора за покупко-продажба, противоречало на естеството на този вид договори, тъй като изискваната правна последователност липсва: не може да бъде сключен валиден лизинг върху вещ, която още не е придобита от лизингодателя. Сочи още формално несъответствие с чл. 342 от ТЗ, в която норма било уредено, че лизингодателят е този, който придобива вещта и я предоставя за ползване. В конкретния случай, това условие не е било изпълнено, поради което налице било несъответствие със задължителната правна уредба. Твърди още, че договорът бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите (ЗЗП) и всички останали относими нормативни актове. Не били спазени изискванията към формата на договора по чл. 10 от ЗПК допуснати нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗПК, тъй като в него липсвали достатъчно разяснения за общия размер на вземането и условията за усвояването му, както и информация по чл. 12, ал. 1, т. 8 - 12 от ЗПК. Сочи, че ответното дружество не било собственик на процесното МПС лизингов актив, както и че ответното дружество не било осигурило необезпокояваното му ползване. Отделно смята, че ответникът не разполагал със заявка за сключване на процесния договор, поради което, липсвало задължение за заплащане на претендираните от ответното дружество суми. Излага оплаквания, че ГПР бил по-висок от петкратния размер на законната лихва, също основание за нищожност на договора. Счита още, че при определяне на размера на претенциите за главница и договорна лихва, не били отчетени посочените в исковата молба плащания, за които прилага и разписки. В тази връзка оспорва дължимостта на каквито и да е плащания по лизинговия договор след •••••••• г., когато процесното МПС било предадено на лизингодателя. Счита за неравноправни на основание чл.143 ЗЗП уговорките в договора и в Общите условия към договори за лизинг и договори за обратен лизинг с физически лица (Общите условия), за дължимостта на лизингови вноски с падеж след датата •••••••• г., а именно, датата на подписване на Приемо - предавателния протокол, с който ищецът доброволно предал държането на лизинговия актив, с оглед подадено от "••••••••" АД и адресирано до ищеца уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № •••••••• от •••••••• г.

Посочва още, че съгласно т. 14.7 от общите условия, при разваляне на договора от страна на лизингодателя по реда на т. 14.2., при върнат лизингов актив, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка в размер на 10 % от общата сума, дължима от лизингополучателя, обезщетение за всички претърпени от лизингодателя вреди, надвишаващи размера на неустойката, както заплащане на разходите по изпълнението, включително разходите по възстановяване на държането на лизинговия актив, а съгласно т. 14.9 от общите условия, в случай на прекратяване на договора, включително развалянето му, независимо от основанията за това, лизингополучателят не се освобождава от задълженията си по договора, свързани с обезщетяване на лизингодателя за претърпени от последния вреди под формата на уговорена неустойка или обезщетение за вреди в резултат на неизпълнение по договора, независимо дали вредите са претърпени или установени преди или след прекратяването на договора. Съгласно т. 16.3 от Общите условия, при разваляне на договора за лизинг по реда на т. 14.2, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка в размер на 10% от общия размер на лизинговите вноски. Счита, че тези текстове от общите условия противоречали на принципа на добросъвестността, тъй като целели създаване на предпоставки за начисляването на неустойка, което не отговаря на присъщата й обезпечителна функция. Били още съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като водили до скрито оскъпяване на задълженията на лизингополучателя, водили до неоснователно обогатяване на лизингодателя. Освен това, за лизингополучателя, не ставало ясно, защо уведомлението за прекратяване на договор за финансов лизинг № •••••••• от •••••••• г., е свързано с договор за финансов лизинг № •••••••• от •••••••• г., в който, общата сума е в размер на 15 509,51 лв., и как паричното задължение на лизингополучателя, се увеличавало от 9 545,29 лв., на 15 509,51 лв.

При финансовия лизинг, лизингодателят се задължавал да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение и за разлика от оперативния лизинг, съчетавал поръчката с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването, чрез заплащане на лизингови вноски. Тъй като нормата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ била диспозитивна в практиката и теорията се приемало, че няма пречка третото лице, от което се придобива активът, да бъде същото, на което впоследствие се предава по договора или т. нар. обратен лизинг.

Към датата на подписване на договора за обратен лизинг - •••••••• г., лизингодателят обаче не бил собственик на процесното МПС, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен едва на •••••••• г.

В Общите условия (ОУ) към договори за обратен лизинг на ответното дружество, била е установена процедура, стартираща със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на договор за обратен лизинг (т. 3.1 от ОУ). В тази заявка, наред с личните си данни, сума на исканото финансиране, информация за кредитоспособността си и др., клиентът предоставя и данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора за обратен лизинг. Следващата стъпка (т. 4.3 от ОУ) била лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността на кандидата за финансиране и на предложеното МПС (лизинговия актив), след което клиентът прехвърля правото на собственост върху МПС на лизингодателя (т. 5.1 от ОУ) на цена определена на база извършените оценки. Непосредствено след това, страните сключват договор за обратен лизинг, с който същото МПС се предоставя на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на сума в размер на цената по първия договор, платима на вноски заедно с уговорена възнаградителна лихва. След изплащане на кредита, лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив. Видно от т. 2.2 от Общите условия, страните от самото си встъпване в преговорния процес целяли сключване на три взаимно свързани сделки - (1) продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на лизингодателя; (2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на лизингополучателя.

В тази връзка твърди още, че сключеният на •••••••• г. договор за лизинг № •••••••• със задължително придобиване на собсвеността върху лизинговия актив, представлявал по своята същност договор за продажба с уговорка за изкупуване, тъй като в него било изрично посочено, че целта на сделката е лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. МПС предмет на договора да бъде предоставено за възмездно ползване от купувача на продавача при условията на договор за обратен лизинг. Условията на договора за лизинг, включвали задължение на лизингополучателя да изкупи вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т. 13 от ОУ). Завява нищожност на договора на основание чл. 209 от ЗЗД, като продажба с уговорка за изкупуване е недействителна, като излага съображения за забраната на такива сделки съгласно разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД.

Излага съображения че, сделките били търговски за ответника, тъй като били свързани с упражняването от него занятие, но специалните разпоредби за търговската продажба в т.ч. чл. 333 от ТЗ, който регламентирал търговска продажба с уговорка за изкупуване, не намирали приложениие в правоотношенията между страните и отношенията се регулирали от общите разпоредби на гражданското право. Съгласно чл. 333 от ТЗ. продажбата с уговорка за изкупуване трябва да е в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасявало. В случая, формата на договора била спазена, но не било спазено второто изискване, тъй като вместо право на изкупуване, било уговорено задължение за изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за лизингови вноски, при това в тежест на икономически слабата страна - потребител по договора за обратен лизинг, като неизпълнението на задължението за изкупуване е скрепено с неустойка. Наред с това, продавач по първия договор за продажба на МПС е бил физическо лице и сделката не била свързана с упражнявано от него занятие, следователно, за продавача сделката не е търговска.

Втората сделка, по същество, представлявала договор за потребителски кредит, по който ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и се ползва със засилена потребителска защита. Специалните правила на търговското право, уреждащи отношенията между търговци, са неприложими.

Третата сделка - „обратната“ покупко-продажба не е търговска, тъй като купувачът по договора за покупко-продажба е физическо лице и сделката има за предмет вещ за лично потребление, съгласно чл. 318, ал. 2 от ТЗ. Трите сделки били неразривно свързани и нито един от договорите не би бил сключен без предварително да е уговорено сключването на другите два, като същинската цел била предоставяне на паричен кредит от търговец на физическо лице - потребител, а целта на първата сделка е да се обезпечи вземането на лизингодателя по договора за потребителски кредит с имущество на кредитополучателя.

Ето защо, счита, че договорът за покупко-продажба на МПС от •••••••• г., като неделима част от комплексното правоотношение между страните по договор за лизинг № ••••••••, представлява продажба с уговорка за изкупуване и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно, поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД. Счита още, че нищожността произтичала пряко от сделката. Тъй като договорът за покупко-продажба на МПС от •••••••• г. бил нищожен, лизингодателят не бил придобил и право на собственост върху лизинговата вещ. Собственик на процесното МПС останал лизингополучателят. Това обстоятелство лишавало сключения договор за обратен лизинг от основание, тъй като причината лизингополучателят да се съгласи да заплаща лизинговите вноски е да получи като насрещна престация необезпокоявано ползване на лизинговия актив за срока на договора, както и в последствие да придобие право на собственост върху същия. Като собственик на вещта, ищецът имал право необезпокоявано да ползва същата и не би могъл да я придобие отново от самия себе си. Доколкото договорът за лизинг е каузална сделка, липсата на основание водила до нищожност на същия на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.

Моли съда да обяви за нищожен договор за обратен лизинг № •••••••• със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, поради противоречието му с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД; Да обяви за нищожен Договор за покупко - продажба на МПС № ••••••••, поради противоречието му с чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД; да обави за нищожен Договор за лизинг № •••••••• със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, поради противоречието му с чл. 209 от ЗЗД; да обяви за нищожен Договор за лизинг № •••••••• със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, поради противоречието му с чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, да осъди ответника да възстанови всички платени от ищеца парични суми по процесния договор, ведно със законната лихва. Моли, съда, да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че извършеното едностранно изземване на МПС •••••••• •••••••• рама: ••••••••••••••••••••, е незаконосъобразно, както и да осъди ответното дружество да предаде владението върху посоченото моторно превозно средство на ищеца. При условията на евентуалност, моли, съда, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сборът от всички платени до момента вноски по всички сключени договори, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „••••••••“АД, оспорва предявените искове. Моли съда да прекрати производството по делото, тъй като процесуалното поведение на ищеца било злоупотреба с право. Оспорва изложените твърдения и фактическа обстановка. Твърди, че договор за обратен лизинг № •••••••• е сключен въз основа на договор за покупко-продажба на МПС, между същите страни. Договорът за обратен лизинг бил прекратен и на основание чл.6,ал.1 от споразумение за изкупуване на права сключено на ••••••••г. Лизингополучателят се отказал от правата си по договор за лизинг № •••••••• от ••••••••г. и прехвърля същите в полза на Лизингодателя за сумата от 9000лв. при условията посочени в споразумението. На база така сключеното споразумение от ••••••••г. е сключен и нов договор за Финансов лизинг № •••••••• от ••••••••г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. На ••••••••г. между същите страни било сключено споразумение за изкупуване на права по договор за лизинг № •••••••• от ••••••••г. с цел предоставяне на ново финансиране. Лизингополучателят се отказал от правата си по договор за лизинг № •••••••• от ••••••••г. и прехвърлил същите в полза на Лизингодателя за сумата от 9500лв. На основата на това споразумение бил сключен и нов договор за финансов лизинг № •••••••• от ••••••••г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за обратен лизинг № •••••••• от •••••••• г. бил сключен един ден преди договора за покупко-продажба на процесното МПС, като неправилно сочи дата •••••••• г. Твърди, че действителната дата на подписване на Договора за обратен лизинг е •••••••• г. Посочената от ищеца дата •••••••• г. представлявала очевидна техническа грешка, възникнала при оформяне и автоматичното генериране на документите. Първоначално уговорката е била, сделката да се изповяда на ••••••••г., като именно поради тази причина на тази дата били генерирани и документите. Това се

потвърждавало и от представения от ищеца договор за покупко - продажба на МПС № ••••••••, в който първоначално генерираната чрез софтуера дата •••••••• г. е коригирана ръчно на •••••••• г., като срещу поправката били положени подпис и официален печат на дружеството. Тези реквизити удостоверявали че страните са извършили необходимото поправяне на техническата неточност и че действителната дата на сключване на сделката е •••••••• г. Подписът и печатът до поправката имали характер на изрично потвърждение на правилната дата и удостоверявали действителната воля на страните. Оспорва твърдението на ищеца, за нищожност на договор за обратен лизинг № •••••••• поради противоречие със закона и невъзможен предмет. Договорът за лизинг бил абсолютна търговска сделка съобразно чл. 1, т.15 от ТЗ , като съгласно призната в трайната съдебна практика, финансовият лизинг /вкл. неговата разновидност обратния лизинг/ съдържала както кредитни, така и наемни елементи, но е отделна правна сделка. Обратното изкупуване предполагало изрична уговорка в този смисъл и идентичност като цена и обект, каквито в случая не били налице. Обратният лизинг бил признат от съдебната практика като валиден. Относно основателността на иска. Оспорва мотивите за нищожност на договора за обратен лизинг поради накърняване на добрите нрави и противоречи на закона, тъй като договорът изцяло отговарял на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и действащото законодателство, към датата на сключването му, тъй като в същия било предвидено, че собствеността върху актива ще се придобие от лизингополучателя с изтичане на срока на договора, респ. след заплащане на уговорените лизингови вноски, не се установявало и твърдяното от противоречие на договора с разпоредбата на чл. 152 ЗЗД както се твърди в исковата молба. Разпоредбата на чл.152 от ЗЗД била неприложима и поради обстоятелството, че лизинговият актив е собственост на лизингодателя още преди сключване на договора за финансов лизинг № •••••••• от •••••••• г. Дори и да било нарушено правилото на чл.152 от ЗЗД, то не водило до недействителност. Лизингополучателят фактически бил в държане и ползване на лизинговото имущество, плащал възнаграждение, имуществото не се явява обезпечение, а пряк обект на лизинговото правоотношение, а придобиването на собствеността върху лизинговото имущество е станало в един по-ранен етап и в резултат на друго правоотношение между страните. Безспорно било, че продажната цена по договора за продажба е била заплатена от Лизингодателя на Лизингополучателя.

Твърди още, че лизингът бил търговска сделка без значение дали едната страна по него е потребител и дали се прилага ЗПК или не. Следователно за лизинга ще бъдат приложими общите правила за търговски сделки. Покупката на актива с цел отдаването му на лизинг също е абсолютна търговска сделка, тъй като се извършва от търговец /лизингодателя/ с цел последващата реализация на вещта /чл.318, ал.1 вр. чл. 286, ал.1 и 2 вр. чл. 1, ал.1 ТЗ/. Като търговска продажба за тази сделка били приложими разпоредбите на чл. 287 ТЗ. Разпоредбите засягащи търговските сделки се прилагат и за двете страни, независимо дали по отношение на едната от тях сделката е търговска, а за другата не/, респ. на чл. 333 от ТЗ. Съгласно действащата правна уредба чл. 209 от ЗЗД, респ. чл. 152 от ЗЗД са неприложими по отношение на покупката на активи с цел отдаването им на лизинг.

Оспорва твърдението в исковата молба за противоречие със ЗЗП и ЗПК, тъй като на ищеца била предоставена цялата преддоговорна информация в подписан от него стандартен европейски формуляр съдържащ всички съществени елементи на договорното правоотношение — размер на заетата сума, срок на погасяване, договорна лихва, ГЛП, ГПР и други параметри уговорени в последствие и транспонирани в сключения Договора за лизинг. Сам бил избрал срока и погасителния план, съобразен с разпоредбите на действащия закон и съобразно неговите възможности за погасяване на лизинговите вноски. Оспорва, че размерът на ГЛП по процесния Договор за лизинг е прекомерен и нарушава добрите нрави. В настоящия случай ГПР не надвишавал 5 кратрия размер, не се явявал прекомерен и размерът на ГЛП, уговорен в Договора за лизинг. Прагът за нищожност в съдебната практика бил праг на ГПР от 50 %, в който ГЛП е компонент. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Предявява насрещен иск в условията на евентуалност на основание чл.211 ГПК срещу Х. В. К. за дължимите суми по Договор за лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив No •••••••• от ••••••••г. Предявява частични претенции по отношение на част от задълженията по същия договор, като претендира непогасените задължения до датата на разваляне на Договора за лизинг ••••••••г., както и допълнителните разходи във връзка с Договора за лизинг в общ размер на 3581,35лв./1831,12евро, с таблично изобразени и изброени компоненти. Твърди, че по договора били напълно погасени първите 5лизингови вноски и частично 6-та лизингова вноска със сума в размер на 430.76 лв. с падеж 31.05.2025г. Остатъчното падежирало и дължимо вземане по договора за лизинг било в размер на 559.05 лв / 285.84 € - главница и 865.76 лв / 442.66 - договорна лихва от 31.5.2025г. до ••••••••г. Дължимата договорна лихва за периода от 01.09.2025г. до датата на разваляне на договора ••••••••г. била в размер на 132,29лв./67,64 евро. Предявява и евентуален иск, като в случай, че бъде уважен иска на ищеца в частта, с която се иска обявяването на процесния договор за покупко-продажба за нищожен, то ищецът, ще дължи на „••••••••“ АД, ЕИК ••••••••, вземане в общ размер на 6 265,33лв., произтичащо от договор за покупко-продажба на МПС № •••••••• от ••••••••г. по силата на който „••••••••“АД е заплатило на ищеца покупнопродажна цена в размер на 6500лв., като до момента на подаване на исковата претенция върху тази сума е дължима законна лихва за периода ••••••••г. до 02.12.2025г. в размер 2350.19 лева, или общата дължима сума от Х. В. К. към „••••••••“ АД, е в размер на 8850.19лв. По Договора за финансов лизинг № •••••••• от •••••••• г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, Х. В. К. с ЕГН •••••••••• бил погасил сума в общ размер на 2 584,86 лв. (главница в размер на 982.46 лв. и договорна лихва в размер на 1602.40 лв ) (5бр. лизингови вноски и една частично платена в размер на 430.76лв.) които ще са дължими от „••••••••“ АД към Х. В. К.. Прави волеизявление за съдебно прихващане до размера на по-малката от двете насрещно дължими суми, като в този случай счита,че Х. В. К. дължи на „••••••••“ АД, разликата в размер на 6 265,33 лв. с която сума неоснователно ще се е обогатил.

Моли съда да прекрати производство по исковете на ищеца като недопустими, евентуално като неоснователни, да уважи предявените от ответника искове, с които да осъди ищеца да заплати на ответника сумата в общ размер от 3581,35лв. от които - главница в размер на 559,05лв., както и всички начислени или подлежащи на начисляване до датата на разваляне на договора лихви в размер на 865,76лв. (31.05.2025-••••••••), законна лихва за забава върху непогасено задължение (главница и Лихви) за периода от 01.06.2025- •••••••• г. в размер на 53,34 лв., както и обезщетение за забава върху дължимото непогасено задължение (главница и Лихви), считано от датата на развалянето на договора до пълното погасяване на дълга, както и други разходи и неустойка по договора за лизинг в общ размер на 2103,20 лв, подробно конкретизирани по основание и размер в т.4.1. от настоящия отговор на ИМ.

В условията на евентуалност при уважаване на иска на ищеца за обявяването на Договор за покупко-продажба за нищожен, моли съда да осъди ищеца да му заплати сумата от 6 265.33лв. представляваща разлика между заплатената продажна цена по договор за покупко-продажба на МПС № •••••••• от ••••••••г., ведно с дължимата законна лихва, в общ размер на 8850.19 лв. и заплатената сума в полза на лизингодателя по Договора за финансов лизинг № •••••••• от ••••••••г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от в общ размер на 2 584,86 лв. ( главница в размер на 982.46 лв. и договорна лихва в размер на 1602.40 лв ). Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца.

Ищецът оспорва предявените насрещни искове от ответника, тъй като всички сключени между страните договори били нищожни. Излага отново съображенията си за нищожност, посочени в исковата молба и счита исковете за неоснователни, тъй като ответникът не можело да претендира права по нищожни договори. Тъй като договорите били нищожни, то и задълженията по тях не можели да обвържат лизингополучателя, включително и добивите. Неоснователни били и претенциите за разходи, тъй като също произтичали от нищожни договори. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Страните по делото са сключили следните договори и споразумения:

Договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г., със страни: ищецът - лизингополучател и ответникът - лизингодател, с уговорка за задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, представляващ МПС ••••••••, ••••••••, рама: ••••••••••••••••••••, с общ размер на лизинга 6 500,00 лв., с цена на лизинговия актив в размер на 6 500,00 лв., лихвен процент 40,00 %, годишн пропент на разходите е 48,21 %. и срок на лизинга 24 месеца. И съгласно чл. 13 от договора - общата дължима от лизингополучателя била е в размер на 9 545,29 лв.

Договор за продажба на МПС №•••••••• с рег.№ ••••••••/•••••••• г. на н-с Чавдарова, с продавач – ищеца и купувач – ответника за същото МПС, предмет на договор за лизинг ••••••••, с продажна цена 6 500,00 лв.

Договор за лизинг № ••••••••/•••••••• г. с лизингодател – ответника и лизингополучател – ищеца, за същото МПС със срок на лизинга 36 месеца, общ размер на лизинга на 9 000,00 лв., годишен лихвен процент е 40,00 %, годишен процент на разходите 48,21 %. и обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 15 587,65 лв.

Договор за лизинг №••••••••/•••••••• г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, за същото МПС, със срок на лизинга 36 месеца, с обща парична сума, дължима от лизингополучателя, в размер на 15 509,51 лв., с цена на лизинговия актив при директно закупуване от 9 500,00 лв., годишен лихвен процент 35,20 %, годишен процент на разходите е 41,47 %. и общата сума, дължима от лизингополучателя в размер на 15 509,51 лв.

На •••••••• г., - споразумение за изкупуване на права по последния договор за финансов лизинг №••••••••/•••••••• г. с цел предоставяне на ново финансиране, в който същите са се споразумели, че лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 на споразумението, страните договорили, че за да придобие правата на Лзингополучателя, Лизингодателят заплаща на Лизингополучателя сума в размер на 9 500,00 лв.

На •••••••• г., - споразумение за изкупуване на права по договор за обратен лизинг №•••••••• с цел предоставяне на ново финансиране. Съгласно чл. 1 страните се споразумяват, че Лизингополучателят се отказва от правото си да придобие МПС в полза на Лизингодателя. В чл. 2, ал. 1 било посочена цел предоставяне на ново финансиране, при което лизингодателят заплаща на лизингополучателя сума в размер на 9 000,00 лв.

Ответникът уведомил ищеца, че прекратява договор за финансов лизинг №••••••••/•••••••• г.

На •••••••• г. ищецът предал на ответника с протокол лизинговия автомобил.

За установяване на всички плащания и задължения по договорите за лизинг по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието по делото като компенетно и добросъвестно, като са приети и множество счетоводни документи за плащания между страните.

От така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор между страните по делото, че същите са сключили всички договори за обратен лизинг, лизинг, договор за продажба на МПС, както и всички споразумения за изкупуване на права по два от договорите за лизинг, включително, че са подписали приемо-предавателен протокол за връщане на лизинговата вещ на лизингодателя и същата е върната и се намира при ответника.

Спорен между страните е фактът действителни ли са всички договори за обратен лизинг и договорът за продажба на МПС, на коя дата е сключен първия договор за обратен лизинг, както и какви са размерите на дължимите суми по договорите и дължат ли се те, дължи ли връщане на лизинговата вещ от лизингодателят на лизингополучателя.

Ищецът твърди, че Договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г., е сключен на •••••••• г., а ответникът, че датата на сключване е •••••••• г., а изписването на дата •••••••• г. било резултат на техническа грешка допусната при автоматично генеририране на системата в офиса на дружеството. Това се потвърждавало и от представения от ищеца договор за покупко - продажба на МПС № ••••••••, в който първоначално генерираната чрез софтуера дата •••••••• г. е коригирана ръчно на •••••••• г., като срещу поправката били положени подпис и официален печат на дружеството, които реквизити имали характер на изрично потвърждение на правилната дата и удостоверявали действителната воля на страните. Не сочи други доказателства в тази насока.

Съдът не споделя твърденията на ответното дружество, че договорът за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г. бил исключен на дата •••••••• г. и след сключване на договора за покупка на МПС, тъй като договора за покупка на МПС е заверен нотариално на •••••••• г. с рег.№•••••••• на н-с С.Ч., която е и официалната му дата, с оглед изискването за форма. Върху договора за обратен лизинг от •••••••• г. няма никаква подписана и от двете страни поправка на датата, от която да е видно, че страните са сключили договора не на •••••••• г., а на друга дата. По делото липсват и каквито и да били други докозателства, от които да бъде възприето, че датата на договора не е •••••••• г. Оветникът не ангажира никакви допълнителни доказателства във връзка с оспорването на датата, поради което съдът приема, че договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г. е сключен на дата •••••••• г., т.е. преди договора за покупка на МПС. Хронологичното подписване на договора за обратен лизинг преди договора за покупко-продажба на МПС в настоящи случай обаче не води до нищожност на договора за обратен лизинг, тъй като последният е консенсуален и като такъв поражда действие в момента, в който страните постигнат съгласие по неговите съществени условия - срок, вноски, обект. Не е задължително лизингодателят да притежава собствеността върху МПС към момента на подписване на договора за лизинг. Негово задължение е да придобие тази собственост и да предостави ползването на вещта. Подписването на договора за продажба на МПС, който изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно Закона за движение по пътищата следва логически като изпълнение на уговореното в лизинговия договор.

Съдът намира, че въпросът за валидността на възникналите между страните правоотношения въз основа на всички сключени между тях договори за обратен лизинг и приложимите към тях ОУ, е обусловен от действителността на договора за покупко продажба на МПС от •••••••• г., с който ищецът е продал на ответника собствения си автомобил, който представлява и лизинговия актив по договорите.

Ищецът в исковата молба е навел възражения за нищожност на договорите, между които и нищожност на основание чл.209 ЗЗД, като съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът също е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В настоящия случай всички сключени между страните договори за лизинг са нищожни, тъй като е нищожен договора за продажба на МПС с рег. №•••••••• на н-с С.Ч. с предмет ••••••••, ••••••••, рама: ••••••••••••••••••••. В т. 2 от договора за продажба е посочено, че купувачът иска да придобие собствеността върху МПС с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача при условията на Договор за обратен лизинг по смисъла на чл. 342 - 347 във вр. С чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ. В т. 3 от договора страните са договорили, че желаят да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който продавачът да получи правото да използва МПС при условията, в сроковете и срещу възнаграждението, които страните ще уговорят в договора за обратен лизинг по текстове на ТЗ в предходната т.2.

Видно от Общите условия (ОУ) към договори за обратен лизинг на ответното дружество, същото е установило процедура, стартираща със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на договор за обратен лизинг (т. 3 от ОУ). В тази заявка, наред с личните си данни, сума на исканото финансиране, информация за кредитоспособността си и др., клиентът предоставя и данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора за обратен лизинг. Следващата стъпка (т. 4 от ОУ) е лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността на кандидата за финансиране и на предложеното МПС (лизинговия актив), след което клиентът прехвърля правото на собственост върху МПС на лизингодателя (т. 5 от ОУ) на цена определена на база извършените оценки. Непосредствено след това страните сключват договор за обратен лизинг, с който същото МПС се предоставя на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на сума в размер на цената по първия договор, платима на вноски заедно с уговорена възнаградителна лихва. След изплащане на кредита, лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив. Видно от т. 2. 2 от Общите условия, страните от самото си встъпване в преговорния процес целят сключване на три взаимно свързани сделки – (1) продажба на МПС (лизингов актив) от лизингополучателя на лизингодателя; (2) предоставяне на ползването на лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен лизинг срещу заплащане и (3) прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на лизингополучателя.

В договора за покупко-продажба на МПС от •••••••• г. изрично е посочено, че целта на сделката е МПС предмет на договора да бъде предоставено за възмездно ползване от купувача на продавача при условията на договор за обратен лизинг. Условията на всички договори за обратен лизинг включват задължение на лизингополучателя да изкупи обратно вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т. 13 от ОУ). Следователно, сключеният на •••••••• г. договор за покупко-продажба на МПС представлява договор за продажба с уговорка за изкупуване.

Съгласно чл. 209 от ЗЗД продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Продажбата с уговорка за изкупуване е обявена за недействителна, защото крие опасности за стопански по-слабата страна.

В настоящия спор, макар и сделките да са търговски за ответника, тъй като са свързани с упражняваното от него занятие, съдът намира, че специалните разпоредби за търговската продажба, в т. ч. чл. 333 от ТЗ, който регламентира търговска продажба с уговорка за изкупуване, не намират приложениие в правоотношенията между страните, а отношенията се уреждат от общите разпоредби на гражданското право. Съгласно хипотезата на чл. 333 от ТЗ продажба с уговорка за изкупуване е допустима при наличие на две кумулативни условия – договорът да е сключен в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. В случая формата на договора е спазена, но не е спазено второто изискване, тъй като вместо право на изкупуване е уговорено задължение за изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за лизингови вноски, при това в тежест на икономически слабата страна – потребител по договора за обратен лизинг, като неизпълнението на задължението за изкупуване е скрепено с неустойка. Наред с това, продавач по договора за продажба на МПС е физическо лице и сделката не е свързана с упражнявано от него занятие, следователно, за продавача сделката не е търговска. Тази сделка по същество представлява договор за потребителски кредит, по който ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и се ползва със засилена потребителска защита. Специалните правила на търговското право, уреждащи отношенията между търговци, са неприложими. Третата сделка – "обратната" покупко-продажба не е търговска, тъй като продавачът по договора за покупко-продажба е физическо лице и сделката има за предмет вещ за лично потребление – чл. 318, ал. 2 от ТЗ. Трите сделки са неразривно свързани и нито единият от договорите не би бил сключен без предварително да е уговорено сключването на другите два, като същинската цел е предоставяне на паричен кредит от търговец на физическо лице – потребител, а целта на първата сделка е да се обезпечи вземането на лизингодателя по договора за потребителски кредит с имущество на кредитополучателя.

Ето защо, договорът за покупко-продажба на МПС от •••••••• г., като неделима част от комплексното правоотношение между страните по договора за обратен лизинг, представлява продажба с уговорка за изкупуване и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД. Нищожността произтича пряко от сделката и от събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде установена и съобразена от съда.

Поради обстоятелството, че договорът за покупко-продажба на МПС от •••••••• г.е нищожен, лизингодателят не е придобил право на собственост върху лизинговата вещ. Собственик на процесното МПС е останал лизингополучателят. Това обстоятелство лишава всички сключени договори за обратен лизинг от основание, тъй като причината лизингополучателят да се съгласи да заплаща лизинговите вноски е да получи като насрещна престация необезпокоявано ползване на лизинговия актив за срока на договора, както и в последствие да придобие право на собственост върху същия. Като собственик на вещта ищецът има право необезпокоявано да ползва същата и не би могъл да я придобие отново от самия себе си. Доколкото договорът за лизинг е каузална сделка, липсата на основание води до нищожност на същия на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД е оборена в резултат на установената нищожност на договора за покупко-продажба на МПС от •••••••• г., поради което на осн. чл. 23 ЗПК ищецът – потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а всички получени от ответника суми, лихви и разноски по договорите се явяват получени на изначала липса на основание. Без основание ответникът дължи и владението върху лизинговата вещ, предадена му с протокол •••••••• г.

С оглед произнасянето на съда по едно от основанията за нищожност и приемането му за основателно, съдът приема, че не е необходимо да се произнася по всички останали наведени в исковата молба основания за нищожност

Поради недействителността на договорите, ищецът не дължи на ответника нито възнаградителна лихва, нито неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, нито неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, тъй като на практика страните не са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договори за финансов лизинг.

По изложените по-горе доводи, сключените между страните договор за продажба на МПС рег.№••••••••/•••••••• г. и договори за обратен лизинг ••••••••/•••••••• г., №••••••••/•••••••• г.; и №••••••••/•••••••• г. са недействителни на осование чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД, а главната искова претенция за прогласяване на недействителността се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. С оглед основателността на исковете за прогласяване на нищожността на договорите, основателен се явява и искът с правно основание чл.108 ЗС относно лекия автомобил, предмет на договора за продажба на МПС.

Ответникът не оспорва, че държи владението върху лекия автомобил, предаден му с протокол от •••••••• г., но тъй като с оглед нищожността на договор за покупка, същият не е станал собственик на автомобила, същият го държи и без основание и следва да предаде същият във владение на ищеца. Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

След прогласяване на нищожността на договорите за обратен лизинг, то тези суми са платени от ищеца на ответното дружество без основание – хипотезата на изначална липса на основание.

След обявяване на нищожността, страните си дължат връщане на даденото по чл. 34 от ЗЗД. В хипотеза на нищожност, отношенията между страните се уреждат от нормите на неоснователното обогатяване. Всяка страна дължи връщане на реално полученото от другата.

Въз основа на назначената ССЕ, съдът установи, че ищецът е заплатил суми, които надвишават реално получената от него главница. Разликата представлява неоснователно обогатяване за ответника и следва да бъде възстановена. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е превело на ицеща сумата от 4360.79 евро по договор за лизинг №••••••••/•••••••• г. ; 6956.60 евро по договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г.; 1374.30 евро по договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г. Така надплатеното по договор за лизинг №••••••••/•••••••• г. е 1557.03 евро; надплатеното по договор за обратен лизинг №••••••••/•••••••• г. – 2555 евро.

Що се отнася до последния договор за лизинг, който е развален поради неизпълнение от ответника - №••••••••/•••••••• г., то по него ищецът няма основание да търси надплатени суми, тъй като не е изплатил изцяло главницата по договора.

Основателността на предявените искове прави неоснователни претенциите на ответника по предявените насрещни такива за заплащане на дължимите суми по договорите, с изключение на претенцията за дължимата до датата на развалянето на договора главница в размер на 285.86 евро, тъй като същата е получена от ищеца и на основание чл.34 ЗЗД подлежи на връщане. Тъй като процесните договори, включително и последният такъв №••••••••/•••••••• г. са нищожни, никое от акцесорните задълженията, посочени и претендирани от ищеца по насрещните искове не е правно обвързващо, ключително и твърденията за плащания и забави. Лизингодателят не може да претендира, разходи, лихви и други плащания по договора за обратен лизинг, тъй като същият не е породил никакви правни последици. Тъй като между страните не са налице договори, то не е налице и договорна отговорност. Дори и да е налице счетоводно отразяване на такива парични суми, същото не може да създаде задължение, тъй като липсва валиден източник на облигационно отношение. По тези съображения неоснователно се явява и направеното от ответното дружество възражение за прихващане към ищеца на акцесорните задължения.

Основателна се явява обаче евентуалната претенцията на ответника за връщане на платената договорна цена по договора за продажба на МПС, с оглед нищожността му на основание чл.34 от ЗЗД и като такава следва да бъде уважена, макар и не като разлика, както я претендира в производството. Няма спор между страните по делото, че продажната цена на автомобила е заплатена от купувача на продавача и с оглед прогласяване на нищожността на договора за продажба на МПС следва да бъде върната на купувача.

С оглед уважаването на всички главни искове на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да му заплати направените от него разноски, обективирани в списък и възлизащи на общо 1674.30 евро, от които 460.16 евро адвокатско възнаграждение, 964.14 евро д.т. по делото и 250 евро депозит за вещо лице. Съдът не възприема направеното от ответника възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото е съобразено с цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото, както и с броя на съдебните заседания.

Водим от горното съдът