Решение № 9449 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 684/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Ви Скай“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК 204454900, срещу Решение № 98/28.01.2026г. постановено по НАХД №33/2025г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 03-02400434/27.11.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. с ал. 9 от ЗАНН за нарушение по чл. 75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че са предприели редица процесуални действия включително и по оспорване подписа положен в декларацията, на която се позовава органа и която е послужила за основа на решението на PC-Варна, без да се извърши проверка на възражението. Касаторът счита, че РС-Варна не е изпълнил законовото си задължение да назначи експертиза или евентуално, ако приеме за приложимо да открие производство по реда на чл. 193 от ГПК. Оспорването на декларацията е извършено своевременно, още с въззивната жалба, както и в откритото съдебно заседание на 20.05.2025 г. Твърди, че санкционираното дружество не разполага с други средства за защита срещу твърденията и доказателствата, събрани едностранни от органа. Претендира се отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП изцяло. В условие на евентуалност, ако се прецени, че са допуснати процесуални нарушения да се върне делото за ново разглеждане. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност, в случай че се претендират от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение над минимално установения размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на случая. В депозирани преди съдебното заседание писмени бележки процесуалният представител заявява, че поддържа касационната жалба и излага отново оплакванията в нея. Моли за отмяна на Решението на РС и вместо него да бъде отменено НП, а в условие на евентуалност – да бъде намален размера на санкцията. Претендира присъждане на разноските по делото, съгласно приложен списък. Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Счита решението на РС за правилно, постановено след като е изяснено делото от фактическа страна, въз основа на анализ на събраните доказателства. Правилно РС потвърдил НП, тъй като безспорно е установено, че в обекта на дружеството е полагало труд лице- гражданин на трета страна – Узбекистан, което няма разрешение или регистрация в Агенцията по заетост за достъп до пазар на труда в страната. Несъстоятелна счита тезата на касатора, че в стопанисвания от него обект в продължение на 30 минути работи самостоятелно непознато за дружеството лице, което борави с цялото оборудване и материални активи, включително ползва касовия апарат и има достъп до касовата наличност. Ч. Н. З. е установен да полага труд в полза на касатора се потвърдило и от показанията на свидетелите, които лично са го възприели да обслужва клиенти. Показанията им се подкрепяли и от попълнената от него декларация, в която било посочено действителното работно време на обекта, точния период на пребиваване на лицето в страната, а и приобщения касов бон бил с посочен оператор 4 – „нощна *“. Ответникът оспорва твърденията, че дружеството не разполагало с друг способ за защита, освен да оспори декларацията, тъй като могло да прави доказателствени искания - да ангажира експертизи, но такива не били поискани, породи това правото му на защита не било ограничено. Излагат се съображения за правилност на извода на РС, че НП е издадено с необходимите реквизити, при правилно и в пълнота установени факти и обстоятелства от значение за случая, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. С тези доводи моли касационната жалба да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност при уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като съобразно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С жалбата се твърди наличие на основание за отмяна в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Решението на ВРС е валидно и допустимо. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС при провеждане на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на извода, че от „Ви Скай“ ЕООД, гр. Варна е извършено нарушението описано в НП. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Правилно от РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен извода в Решението, че извършеното от работодателя нарушение е било установено по категоричен начин от писмените доказателства в преписката и от показанията на свидетелите. Безсъмнено е било установено лицето, което е полагало труд на обекта в деня на проверката. Правилно РС установил, че АУАН и НП са издадени със съдържание съответно на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в законосъобразно производство, проведено при спазване на законовите срокове. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства РС направил извода, че нарушението извършено от дружеството в качеството му на работодател е описано в пълнота, ясно и правилно квалифицирано. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. Производството пред ВРС е проведено и решението по него е постановено при спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства. Жалбоподателят и представителят му не са поискали или ангажирали доказателства, с които да оборят установеното в акта. Декларативното оспорване на съдържанието на попълнената от страна на работника декларация, изискана на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ от контролния орган, не е в състояния да изключи същата от доказателствената съвкупност по делото, а следва да бъде ценена, заедно с всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото. Обстоятелствата, изложени в декларацията, напълно се потвърждават от показанията на свидетелите И. и С., лично възприели лицето на полага труд, да обслужва клиенти и да борави свободно със стоката и оборудването в обекта, както и с касовия апарат и касовата наличност. Съдът правилно е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като не са налице каквито и да било данни, за наличието на възможна заинтересованост в показанията им и едновременно с това, показанията на тези свидетели, напълно кореспондират с писмените доказателства, събрани в хода на протеклото административнонаказателно производство, завършило с издаването на обжалваното наказателно постановление. Поради това при спазване на правилата е изяснена от въззивния съд фактическа обстановка, при която е извършено нарушението и извършителя му. Правилно и в съответствие с доказателствата е направен извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е доказано. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания. В решението е описано установеното от доказателствата, че на 04.09.2024 г., около 23.10 ч. свидетелите С. И. и М. С. - служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, извършили проверка в магазин „••••“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни Пясъци“, стопанисван от „Ви Скай“ ЕООД, при която констатирали, че в обекта полага труд на длъжност „продавач“ лицето Н.(N.) З. (Z.), роден на [дата]., гражданин на трета държава - Узбекистан, пребиваващ законно в Република България, със статут на пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“, издадена на основание чл.24л ЗЧРБ и валидна за срок 90 дни в периода от 31.05.2024 г. до 13.09.2024 г. Лицето попълнило предоставена му от проверяващите бланка на декларация на узбекски език, в която саморъчно вписало, че работи като продавач в магазин „Ви Скай“ ЕООД с основно задължение обслужване на клиенти, работно време от 20.00 ч. до 08.00 ч. с един почивен ден седмично при договорена заплата 500 лв. Към момента на проверката било констатирано, че установения да осъществява трудови функции като продавач Н. З. е единственият работник на смяна в магазина. Установено е от РС, че с призовка, връчена на 04.09.2024г. от дружество са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд в проверения обект като сред представените от работодателя документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения не фигурирали трудов договор и разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда за З.. В хода на проверката, с писмо изх.№УРИ365000-63450 от 18.09.2024г. от ОД МВР-Варна била получена справка, сочеща издадена Z. N. Z. U., роден на [дата]., виза „С“ на основание чл.24л от ЗЧРБ за краткосрочна заетост, валидна за срок от 90 дни в периода от 31.05.2024г. до 13.09.2024г. и разрешение за краткосрочна заетост РКЗ-10-00-0338 от 28.02.2024г. с посочен работодател „Роял Ресторант“ ЕООД-гр.Варна. РС установил, че свидетелката [населено място] съставила срещу въззивника АУАН №03- 2400434 от 09.10.2024 г. за нарушение по чл.75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, извършено на 04.09.2024г. в гр.Варна, състоящо се в приемане на работа в съответния обект на Н. З., роден на [дата]. - гражданин на трета държава – Узбекистан, законно пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“ на основание чл.24л от ЗЧРБ, валидна за срок 90 дни в периода от 31.05.2024 г. до 13.09.2024 г., да осъществява трудови функции като „продавач“ при определено работно място, работно време от 20.00 ч. до 08.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение 550 лева и почивен ден веднъж седмично, без съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда като лицето Н. З. не попада в регламентираните в ЗТМТМ изключения, свързани в възможността на работник – гражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до пазара на труда на територията на Република България. АУАН е предявен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. Такива не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН. Възприемайки изцяло установената в АУАН фактическа обстановка, Директорът на Дирекция „ИТ“-Варна издал НП №03-02400434 от 27.11.2024г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500лв за нарушение по чл.75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Изцяло неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите направени от РС за законосъобразност на НП. Правилно РС достигнал до изводите, че нарушението е ясно описано в АУАН и в НП, доказано и правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.75а, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност - за това, че в качеството му на работодател на Н. З. -гражданин на трета държава, дружеството го приело на работа в обекта да осъществява трудови функции като "продавач", без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Правилно РС постановил, че след като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява с категоричност и без съмнение , че Н. З. е полагал труд в полза на "Ви Скай" ЕООД на посочената дата и място. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства Районен съд е направил необходимите установявания за релевантните факти и обстоятелства, за съдържанието на акта и на НП и при правилно приложение на визираните в тях разпоредби от ЗТМТМ и ЗАНН достигнал до обоснования извод за законосъобразност на НП. Поради това доводите и оплакванията в касационната жалба са изцяло неоснователни. Правилно РС, а и издателя на НП са отчели всички относими и релевантни за случая факти и обстоятелства като са постановили, че обществената опасност на нарушението извършено от „Ви Скай“ ЕООД не е явно незначителна и за случая чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложен. Основателно и законосъобразно за деянието с НП е ангажирана имуществената отговорност на „Ви Скай“ ЕООД за нарушението, като му е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв., която е малко над минималния размер предвиден в чл.75а от ЗТМТМ. Дори това да е първо такова нарушение на дружеството, законосъобразно за него е било издадено НП, което правилно РС потвърдил, вкл. в частта на размера на санкцията, която е съответна на обществената опасност на нарушението. Въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на граждани на трети държави, включително и съблюдаването на съответните режими (регистрационен и разрешителен) има за цел да не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания (чл.2 от ЗТМТМ). Т.е. основната цел на всички предвидени ограничения е да не се допусне незаконосъобразна експлоатация на работници от трети държави на територията на Република България. В случая е установено, че гражданина на третата страна е работил само нощна смяна в магазина на дружеството и то с продължителност от 12 часа, само с един почивен ден в седмицата, за което е получавал възнаграждение от 500лв. Тези условия не кореспондират с нормативните изисквания в КТ за продължителност на работната смяна, за седмична почивка, както и на действащия в страната от 01.01.2024г. размер на минималната работна заплата от 933 лв. бруто. С оглед изложеното в съответствие с обществената опасност на извършеното от „Ви Скай“ ЕООД нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ е преценката на издателя на НП, както и на РС, че за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. В случая не са налице факти и обстоятелства, които да обосноват извод за маловажност на случая по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Ангажирането на гражданина на трета страна да престира труд в обекта на търговеца при описаните по-горе условия за работно време, почивка и трудово възнаграждение не отговарят на нормативните изисквания в КТ и свидетелстват за по-висока степен на обществена опасност на извършеното. Вредните последици от нарушението не може да се квалифицират като незначителни, поради което дори това да е първо такова установено нарушение за работодателя, в съответствие с обществената му опасност за него е наложена санкцията в размер на 2500лв. Във връзка с направеното в условие на евентуалност искане за намаляване на този размер на наложената имуществена санкция с НП, настоящият състав взе предвид диапазона на санкцията, предвиден в чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ от 2000 до 20 000лв. При този размер на санкцията предвиден от законодателя за този дадения нарушение, правилно РС е отчел, че с процесното НП наложената на дружеството малко над минималния размер санкция е справедлива и съответна на тежестта на нарушението. Касационният състав счита наложената санкция от 2500лв. за съобразена с обществената опасност на конкретното деяние и с обстоятелството за липса на данни за други такива нарушения на дружеството. Поради това наложената с НП санкция е достатъчна за постигане на целите на превенцията и не е налице основание за намаляването й. С оглед тези изводи правилно РС намерил оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и потвърдил НП като правилно и законосъобразно издадено. В съответствие с този изход на спора РС осъдил дружеството да заплати на Дирекция „ИТ“-Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед гореизложеното касационната жалба срещу Решението на РС е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като не се установиха основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяната му, нито за изменение на размера на санкцията наложена с НП. При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът „Ви Скай“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 66,47 евро за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минимално предвиденото от 130лв. в действащата редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с извършените процесуални действия от юрисконсулта по делото. Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът