Решение № 1338 от 6.7.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 280/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник, против Решение № 85 от 06.04.2026 г., постановено по АНД № 52/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1-74-25/ 08.01.2026 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на С. Н. Р. с [ЕГН], в к. му на к. на О. •••, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) евро, представляваща левовата равностойност на санкция от 3031,54 лева, за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от ЗУО; и е осъдена РИОСВ – Стара Загора да заплати в полза на С. Н. Р., [ЕГН], разноски в размер на 225 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като претенцията до претендирания размер от 400 евро е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Посочва, че: актът и наказателното постановление са съставени за това, че к. не е предприел необходимите мерки за недопускане на нерегламентирани замърсявания с отпадъци в землището на [населено място], •••, в имот, който е о. ч. с.; последващото почистване на терена е изпълнение на дадено предписание, което не заличава факта на извършеното вече нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Счита за неправилни изводите на съда, че: случаят е маловажен; посочването на грешно ЕГН е съществено нарушение, а техническа грешка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди обжалваното НП № 1-74-25/08.01.2026 г. От ответника е депозиран отговор на касационната жалба, чрез пълномощник, който счита същата за неоснователна. Сочи, че в проведеното административнонаказателно производство нито една от трите ключови предпоставки по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО не е била установена по несъмнен начин. Твърди, че нормата не санкционира самото съществуване на нерегламентирано замърсяване, а конкретното бездействие на длъжностното лице – непредприемането на мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища, и/или организирането на почистването на такива места. Посочва, че: к. на О. ••• е изградил и поддържа постоянна система за управление на отпадъците; реакцията му е била адекватна, бърза и ефективна, като в рамките на по – малко от 5 дни от датата на проверката замърсеният имот е бил изцяло почистен; отпадъците са били транспортирани до регионалното депо. Счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН: от поведението на санкционираното лице не са произлезли вреди; не са налице отегчаващи обстоятелства; деянието е извършено за пръв път. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа изцяло касационната жалба. Счита за неправилен извода на Районния съд, че извършването на нарушението не е доказано, с оглед установените в о. имот, в землището на [населено място], нерегламентирани замърсявания с различни видове отпадъци. Сочи, че: последващото почистване на имота, извършено след намесата на контролния орган и след даденото задължително предписание, не заличава вече осъщественото административно нарушение; изпълнението на предписанието представлява последващо поведение, което може да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, но не води до отпадане на административнонаказателната отговорност; необходимите действия са предприети след сигнал, извършена проверка и дадено предписание, поради което случаят не разкрива по – ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не е налице маловажност; допуснатата грешка в ЕГН-то има технически характер, като не е довела до неяснота относно личността на нарушителя и не е ограничила правото му на защита; на нарушителя е била осигурена възможност да се запознае с обвинението и да упражни правото си на възражение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В рамките на предоставения от съда срок представя писмени бележки с доводи за неправилност на обжалваното решение, като прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – С. Н. Р. в к. му на к. на О. •••, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа депозирания отговор. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на заплатеното изцяло и в брой адвокатско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от установената по делото фактическа обстановка, по повод сигнал за замърсяване с отпадъци, на 10.09.2025 г. от служители на РИОСВ – Стара Загора била извършена проверка на имот с идентификатор № 68117.10.91 (ч. о. с.), в землището на [населено място], •••. Констатирано било наличие на нерегламентирани замърсявания с отпадъци. Съставен бил Констативен протокол № 013995/ 10.09.2025 г. До к. на О. ••• и било издадено предписание в срок до 30.09.2025 г. да предприеме действия по почистване на нерегламентираните замърсявания. На 12.09.2025 г. от РИОСВ – Стара Загора до С. Н. Р., в к. му на к. на О. •••, била изпратена покана да се яви на 03.10.2025 г. в РИОСВ – Стара Загора за съставяне на АУАН за констатираното замърсяване с битови, строителни и растителни отпадъци в имот № 68117.10.91, връчена на 16.09.2025 г. На 15.09.2025 г. от О. ••• до Директора на РИОСВ – Стара Загора е било изпратено писмо, с което уведомяват, че предписанието в Констативен протокол № 013995/ 10.09.2025 г. на РИОСВ – Стара Загора за почистване на замърсяване с отпадъци в имот в землището на [населено място] е изпълнено, както и че отпадъците са транспортирани до Регионално депо - •••, [населено място], за което са приложени доказателства. Във връзка с изпълнение на дадените предписания с Констативен протокол № 013995/ 10.09.2025 г., на 30.09.2025 г. служители на РИОСВ – Стара Загора извършили проверка за последващ контрол, при която установили, че отпадъците в имот с идентификатор № 68117.10.91 са почистени. П. С. Н. Р., в к. му на к. на О. •••, бил съставен АУАН № 74 от 03.10.2025 г. за това, че не е предприел необходимите мерки за недопускане на нерегламентирани замърсявания с отпадъци в землището на [населено място], •••, в имот с идентификатор № 68117.10.91 (ч. о. с.), с което виновно е нарушил чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от ЗУО. В АУАН било отразено, че нарушението е извършено и установено на 10.09.2025 г. Актът не бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен на 16.10.2025 г. В АУАН не били вписани възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП. Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: в АУАН и в НП е посочено ЕГН на друго неизвестно лице, а не на нарушителя; не се установява дали актът е подписан от нарушителя, доколкото на ред „нарушител“ е положен подпис и дата без име, от неизвестно лице; неподписана е разписката за получения препис от АУАН, поради което е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за надлежно предявяване, подписване и връчване на акта. Формирал е извод, че не е установено по несъмнен начин извършено от санкционираното лице административно нарушение, доколкото е останало недоказано твърдението, че не са предприети необходимите мерки по организиране на почистването на нерегламентираните замърсявания. Приел е, че дори в имота да са установени известно количество неизвозени отпадъци към датата на повторната проверка, е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. С такива мотиви Районният съд е отменил НП. Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт като краен резултат, при следните съображения: Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. За неизпълнение на императивно вменените му задължения, съгласно санкционната разпоредба на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в АУАН и НП се посочват собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер /ЕГН/ на нарушителя. В процесния случай е допусната неточност при изписване на ЕГН на нарушителя. Коректно са посочени собственото, бащиното и фамилното му име, както и к. му на к. на О. •••, които данни са достатъчни за идентификацията на лицето. Задълженията по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО са вменени на кмет на общината, на когото се налага административното наказание по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО при неизпълнението им. По делото не се спори, че към посочения период санкционираното лице е било к. на О. •••. Предвид посоченото, в процесния случай допусната неточност при изписване на ЕГН на нарушителя не може да се приеме като нарушение от категорията на съществените, което да обоснове отмяна на НП. Не се споделя и формираният от Районния съд извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при предявяване, подписване и връчване на съставения АУАН, предвид липсата на изписани име и фамилия в графата „нарушител“. По делото на Районния съд е представено Писмо изх. № ПО-10-13995/ 12.09.2025 г. до к. на О. ••• С. Р. с покана да се яви за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение на 03.10.2025 г. на посочено място и час. Писмото е получено на 16.09.2025 г. АУАН е съставен на 03.10.2025 г., като е бил връчен на нарушителя на 16.10.2025 г., което се установява и от писмо изх. № 3200-577(1)/ 17.10.2025 г. на О. •••. АУАН е подписан, изписана е датата 16.10.2025 г., поставен е печат „к. на О. •••“. Посоченото мотивира настоящия касационен състав да приеме, че актът е връчен при спазване разпоредбата на чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 5 от ЗАНН. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението е с правна квалификация по чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от ЗУО, според който кметът на общината отговаря за организиране на почистването съответно на изхвърлени отпадъци на неразрешени за това места и/или на незаконни сметища. При словесното описание на нарушението е посочено, че нарушителят, в к. му на к., не е предприел необходимите мерки за недопускане на нерегламентирани замърсявания с отпадъци в описания имот, което не съответства на предл. 3 от т. 15 на цитираната разпоредба. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е допуснато несъответствие между правната квалификация на деянието и словесното му описание, с което е нарушено правото на лицето да разбере за кое деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоящият касационен състав приема, че посоченото съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и е основание за отмяна на санкционния акт. По изложените съображения, решението на Районен съд – Сливен като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателна е претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касация. На основание чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН същото следва да се определи в размер на 400 евро, договорени с договор за правна помощ и съдействие от 12.05.2026 г. и платени в брой при подписване на договора. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда съдът да преценява конкретно наведени от насрещната страна основания, а доколкото такива липсват, то възражението следва да бъда оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен