Решение № 17529 от 13.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8514/2024 г.

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Образувано е по искова молба н а „.......... АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ..........., срещу ........, ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. .........., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 1 789,52 евро, с левова равностойност от 3 500,00 лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № .........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 16.11.2023 г., до окончателното плащане; 2./ 1 461,51 евро, с левова равностойност от 2 858,46 лева – договорна лихва за периода 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г.; 3./ 828,00 евро, с левова равностойност от 1 619,43 лева – наказателна лихва за периода 09.09.2020 г. – 25.10.2023 г.; 4./ 13,69 евро, с левова равностойност от 26,78 лева – законна лихва за периода 26.10.2023 г. – 15.11.2023 г.; 5./ 30,68 евро, с левова равностойност от 60,00 лева – разноски за връчване на писмено предизвестие и 6./ 65,96 евро, с левова равностойност от 129,00 лева – такса поддръжка на кредитна карта, за които суми по ч. гр. д. № 63077/2023 г. по описа на СРС, 148 състав, е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В исковата молба се твърди, че на 24.04.2019 г. между „.......... АД, като кредитор, и ........, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №............ по силата на който банката е предоставила на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер до 3 500,00 лева. Твърди се, че сумата по кредита е изцяло усвоена, като ответникът е преустановил плащанията на задълженията си по договора, считано от 19.08.2020 г. За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит, кредитополучателят е учредил в нейна полза залог върху всички свои вземания по банковите си сметки, в това число депозитни, открити в банката, за срок до окончателно погасяване на задълженията. Съгласно т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Съгласно т. 9 от договора, при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит, независимо от причината за това, съгласно бюлетина за лихвите титулярят заплаща на банката върху непогасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т. 8 от договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на транзакцията – лихвата по т. 8 от договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната сума. В т. 10 от договора е уредена възможността при наличието на просрочени плащания и/или неизпълнение на други клаузи от договора, сумата по кредита да бъде обявена за предсрочно изискуема. В т. 11 от договора е посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 11,16 %, а общата сума, дължима от титуляря, е 3 879,56 лева. В т. 13 от договора е уредено задължението на кредитополучателя да заплаща на банката лихви, такси и комисионни за поддържането и ползването на кредитната карта съгласно действащата към деня на операцията Тарифа. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт, банката е изпратила на кредитополучателя покана в 7-дневен срок да заплати задълженията си по договора, която е получена на 10.10.2023 г. от него лично, но плащане не е последвало. Тъй като кредитополучателят не е заплатил просрочените задължения по договора в предоставения му срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.10.2023 г. Поради това, на 16.11.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника, по което е образувано ч. гр. д. № 63077/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав. С разпореждане от 24.11.2023 г. съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, тъй като настоящият адрес на длъжника е на територията на ............ Предвид изложеното, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на осъдителни претенции. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адвокат В. Д., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения, че исковата молба е подадена след изтичане на едномесечния срок от получаване на указанията на заповедния съд, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК – не е написан на разбираем език, в текста не са посочени разпоредбите от Общите условия на банката, към които договорът препраща, и размерът на шрифта е помалък от 12. Излагат се още и съображения за нарушение на чл. 8 и чл. 15 ЗПК. Навеждат се доводи, че претендираната наказателна лихва всъщност представлява неустойка, размерът на която обаче надхвърля очакваните от неизпълнението на задължението в срок вреди, поради което се поддържа, че клаузата за наказателна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Счита се, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно и сумата по кредита следва да се счита за предсрочно изискуема от датата на получаване на препис от исковата молба. Релевира се възражение за погасяване на вземанията на банката по давност. Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на предявените искове. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено заповедно дело № 63077/2023 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, от материалите по което се установява следното: На 16.11.2023 г. „.......... АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ........, ЕГН ••••••••••, за следните суми: 1./ 3 500,00 лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2023 г. до окончателното плащане; 2./ 2 858,46 лева – договорна лихва, начислена за периода 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г., дължима на основание т. 8 от договора; 3./ 1 619,43 лева – наказателна лихва, начислена за периода 09.09.2020 г. – 25.10.2023 г., дължима на основание т. 9 от договора; 4./ 26,78 лева – законна лихва, начислена за периода 26.11.2023 г. – 15.11.2023 г.; 5./ 60,00 лева – разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост; 6./ 129,00 лева – такса за поддръжка на кредитната картна, дължима на основание т. 13 от договора за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и сторените по делото разноски. С разпореждане № 148249/24.11.2023 г. по ч. гр. д. № 63077/2023 г. по описа на СРС, 148 състав, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и е указал на „.......... АД, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си против длъжника, в едномесечен срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса, и му е указал, че при непредявяване на иска в посочения срок, не би могъл да се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя „.......... АД на 30.11.2023 г. и не е обжалвано в законоустановения едноседмичен срок, поради което е влязло в сила. В срока по чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2 ГПК „.......... АД е предявила осъдителни искове за вземанията си, за които по ч. гр. д. № 63077/2023 г. по описа на СРС, 148 състав, е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по исков ред. Между вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и вземанията, предмет на осъдителните претенции, е налице обективен и субективен идентитет. По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка ............г. (л. 20-22 от гр. д. № 47/2024 г. на СГС, ГО, I-9 състав) , от който се установява, че между „.......... АД – като кредитор, и ........ – като кредитополучател и „титуляр“, е сключен договор за паричен заем, по силата на който банката, по искане на кредитополучателя, е поела задължение да открие и води на негово име разплащателна (картова) сметка с IBAN: BG........., да издаде към нея на името на титуляря и/или други посочени от титуляря оправомощени ползватели револвираща/и международна/и кредитна/и карта/и с чип, както и да му предостави правото да ползва кредитен лимит в размер до 3 500,00 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря при условията и реда, определени в Общите условия (ОУ) на „.......... АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип .............Срокът на ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафта) е до 24.04.2020 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката. С договора титулярят се задължава да погасява усвоената част от кредитния лимит (овърдрафта) в сроковете и по начина, договорен в ОУ. Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Съгласно т. 8, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката при условията на т. 7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 16 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Съгласно чл. 8.1, за първите четири отчетни периода от датата на издаване на картата титулярят заплаща промоционална лихва в размер на 0 % при условие, че е заплатил размера на минималната погасителна вноска, няма просрочени плащания повече от тридесет дни от датата на падежа на всяко дължимо плащане към банката съгласно договора и ОУ, както и при условие, че до 31.12.2019 г. титулярят не закрие вече издадената на негово име кредитна карта от банката и сметка към нея. При неизпълнението на което и да е от условията по предходното изречение, считано от неизпълнението, титулярят дължи на банката размера на лихвата, определена по т. 8 по-горе в пълен размер, както и такса при теглене с карта от АТМ устройство на банката в пълен размер, поради което отпадат правата по т. 13.2 по този договор като последица от неизпълнението. При сключване на този договор титулярят е информиран за условията и за приложимите по кредита лихвени проценти и началният момент за прилагане на всеки от тях, като банката не дължи допълнително уведомяване във връзка с прилагането им. Съгласно чл. 8.2, лихвата се начислява върху непогасените суми за всяка отделна транзакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на транзакцията в картовата система на банката, до датата на погасяването. Съгласно чл. 8.3, в случай, че до датата на падежа, посочена в извлечението по картовата сметка на отчетния период, следващ изтичането на първите четири отчетни периода от датата на издаване на картата, титулярят не погаси задълженията си по пълния размер на дебитното салдо (включително формирано и през първите четири отчетни периода), банката ще начисли договорения размер на лихвата съгласно т. 8 по-горе. Съгласно чл. 9, при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението, по картовата сметка на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит (наричан „неразрешен овърдрафт“) , независимо от причината за това, съгласно Бюлетина за лихвите, титулярят заплаща на банката върху непогасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т. 8 по-горе, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на транзакцията – лихвата по т. 8 по-горе, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута. Съгласно чл. 10, наличието на просрочени плащания и/или неизпълнение на други клаузи от настоящия договор и ОУ може да доведе до сериозни неблагоприятни за титуляря последици, включително предсрочна изискуемост на целия кредитен лимит, повишаване на лихвения процент по кредита, в т. ч. надбавката. Съгласно чл. 11, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 11,16 %. Общата сума, дължима от титуляря, е в размер на 3879,56 лева. ГПР и общата сума, дължима по кредита, са изчислени в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит и при следните допускания: а) овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС за първоначалния срок съгласно т. 3 по-горе и се дължи лихва съгласно т. 8 и т. 8.1; б) към сметката има издадена една карта, като при промяна на някой от параметрите, послужили като база за изчисляването им, независимо от причината за това, същите се променят. Съгласно т. 12, всички права и задължения на страните по настоящия договор във връзка с издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне, и погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) се уреждат от ОУ на „.......... АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип .............., а отношенията между страните във връзка с откриване и водене на сметката се уреждат от ОУ на банката за откриване и водене на банкови сметки, и предоставяне на платежни услуги, неразделна част към настоящия договор. Съгласно т. 13, за поддържане и ползване на кредитната/ите карта/и и ползване на кредитния лимит при условията на сключения договор, титулярят заплаща на банката лихви, такси и комисионни според вида и класа на картата, и съгласно действащата към деня на операцията Тарифа. Съгласно т. 13.1, титулярят не дължи такса за поддържане на първата карта ...... през първата година от датата на издаването й, а за всяка следваща година, в случай на удължаване на срока на договора, посочен в т. 3, дължи годишна такса в размер съгласно Тарифата, която към датата на сключване на договора, е в размер на 39 лева. За всяка следваща карта към сметката, издадена след първата, титулярят дължи такса за поддържането й в размер съгласно Тарифата. Съгласно т. 13.3, за откриване на сметката по т. 1 по-горе, титулярят не дължи такса. За поддръжка на сметката титулярят дължи такса в размер съгласно действащата Тарифа на банката. Съгласно чл. 14, банката има право едностранно да промени общия разход по кредита, като го увеличи или намали чрез увеличаване, съответно намаляване, на един или повече от един от видовете разходи, съставна част от общия разход по кредита, ако е налице някое от обстоятелствата, предвидени в сключения договор и ОУ на банката. От приетия като писмено доказателство по делото Протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип .......... без депозит (л. 23 от гр. д. № 47/2024 г. на СГС) се установява, че на 24.04.2019 г. ответникът .......тгелов е получил кредитна карта с номер •••......., валидна до 04/2024 г., и ПИН-код в запечатан плик. От приетото като писмено доказателство Извлечение от счетоводните книги на „.......... АД за размера на дълга на ........ по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № .......... г. (л. 11-13 от гр. д. № 47/2024 г. на СГС) се установява, че последното усвояване на сума по кредита е извършено на 17.08.2020 г., на която дата е извършено и последното погасяване на задължение по договора. От приетото като писмено доказателство по делото Писмено предизвестие вх. № 63045/28.09.2023 г. на ЧСИ .........(л. 14-15 от гр. д. № 47/2024 г. на СГС) се установява, че банката е поканила ответника в 7-дневен срок да заплати всички дължи суми по Договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период ................. като го е уведомила, че в случай, че не плати задълженията в дадения срок, на основание раздел XIII, т. 13.1, във връзка с чл. 13.1.1 от Общите условия, приложими към договора за кредит, във връзка с/или с Общите условия на „.......... АД, неразделна част от договора, банката обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за кредит, в това число цялата усвоена и неплатена главница, лихва, наказателна лихва, такси, комисионни и др., които към 20.09.2023 г. са в общ размер на 7 576,07 лева. От представена по делото разписка за връчване (л. 16 от гр. д. № 47/2024 г. на СГС), съдържаща саморъчно положен за ответника подпис, чиято автентичност не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, се установява, че ........ е получил писменото предизвестие, в което се съдържа и изявление за обявяване на дължимите суми по кредита за предсрочно изискуеми на 10.10.2023 г. От изслушаното и прието без възражения от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещо лице Н. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че шрифтът на процесния договор за кредит е „...........“, а размерът на текста е 11 пункта (рt). От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че на ........ е предоставен кредитен лимит (овърдрафт) по Договор № .............. в размер на 3 500,00 лева, считано от 24.04.2019 г. – датата на сключване на договора, по картова разплащателна сметка № ........., открита на името на кредитополучателя в банката. Предоставеният кредитен лимит е усвоен изцяло – до пълния разрешен размер от 3 500,00 лева. Усвояването е извършвано чрез картови операции (теглене на пари в брой от АТМ и плащания на ПОС), извършени в периода 24.04.2019 г. – 20.10.2020 г. Предвид револвиращия характер на картата, лимитът е ползван многократно. Брутният оборот на усвоените суми за периода 24.04.2019 г. – 20.10.2020 г. е 8 172,55 лева, а непогасената усвоена главница е в размер на 3 500,00 лева. Кредитът е обслужван (частично погасяван) в периода 03.05.2019 г. – 17.08.2020 г. с общо постъпили плащания в размер на 5 174,68 лева. Считано от 19.08.2020 г. кредитът не е обслужван (с изключение на служебно погасяване от 13,95 лева на 18.05.2021 г. по наказателната лихва). Остатъчните задължения по пера към 16.11.2023 г. (датата на заявлението по чл. 417 ГПК) са: неплатена главница – 3 500,00 лева; договорна (възнаградителна) лихва за периода 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г. – 2 858,46 лева; наказателна лихва за периода 09.09.2020 г. – 25.10.2023 г. – 1 619,43 лева; законна лихва върху главницата за периода 26.10.2023 г. – 15.11.2023 г. – 26,78 лева; такси за поддръжка на кредитна карта (2021, 2022 и 2023 г.) – 129,00 лева; разноски за връчване на покана – 60,00 лева. Общото задължение към 16.11.2023 г. е в размер на 8 193,67 лева. Към датата на изготвяне на заключението размерите по пера остават непроменени, като върху главницата продължава да тече законна лихва от 16.11.2023 г. до окончателното плащане. Прилаганите по време на действие на договора годишни лихвени проценти на възнаградителната (договорна) лихва са 16 % – за дебитни салда от ПОС транзакции (т. 8, буква „а”), и 18 % – за всички останали дебитни салда (т. 8, буква „б”), при лихвена база ACT/360. Лихвата е начислявана двукомпонентно според вида на формиралата салдото транзакция. Лихвеният процент не е изменян едностранно от банката извън първоначално уговорения по т. 8 размер за целия процесен период 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съдът е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 1./ 1 789,52 евро, с левова равностойност от 3 500,00 лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № .........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 16.11.2023 г., до окончателното плащане; 2./ 1 461,51 евро, с левова равностойност от 2 858,46 лева – договорна лихва за периода 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г.; 3./ 828,00 евро, с левова равностойност от 1 619,43 лева – наказателна лихва за периода 09.09.2020 г. – 25.10.2023 г.; 4./ 13,69 евро, с левова равностойност от 26,78 лева – законна лихва за периода 26.10.2023 г. – 15.11.2023 г.; 5./ 30,68 евро, с левова равностойност от 60,00 лева – разноски за връчване на писмено предизвестие и 6./ 65,96 евро, с левова равностойност от 129,00 лева – такса поддръжка на кредитна карта. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, е обусловена от кумулативното позитивно установяване на страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните материални предпоставки: 1./ възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ......... г. между „.......... АД – като кредитор, и ........ – като кредитополучател, с посоченото в исковата молба съдържание, клаузите на който договор са индивидуално уговорени; 2/ изпълнение на задълженията по договора за овърдрафт за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя – че кредиторът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3 500,00 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя; 3./ уговорената възнаградителна и непогасения й размер; 4./ надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на сумата по кредита на кредитополучателя; 5./ размерът и основанието за начисляване на такси за поддръжка на кредитна карта; 6./ наличие на обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията. Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ уговорената между страните наказателна лихва; 2./ датата на изпадане на ответника в забава, 3./ размерът на задължението за наказателна лихва за процесния период Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/ съществуването и размера на главния дълг, 2/ изпадането на ответника в забава, и 3/ размера на обезщетението за забава. Основателността на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД е обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ виновно неизпълнение от страна на ответника на сключения договор, 2./ сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 3./ наличие на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди; 4./ размер на обезщетението. При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответната страна, е да докаже плащане на процесните задължения, вкл. че това е сторено срочно. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК: Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В настоящия случай, по делото не се спори, а и се установява категорично от представения Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №.................. г. възникването на облигационно правоотношение между ищеца „.......... АД, като кредитор, и ответника ........, като кредитополучател, по силата на което банката, по искане на ответника, е приела да открие и да води на негово име разплащателна (картова) сметка, да издаде към нея на негово име револвираща международна кредитна карта с чип, и да предостави на титуляря на сметката и картата правото да ползва кредитен лимит в размер до 3 500,00 лева. В т. 3 от договора е уговорено, че срокът на ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафта) e до 24.04.2020 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ. Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена парична сума /кредитен лимит/ в случая – в размер до 3 500,00 лева, която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части, както е при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, съответно кога и каква част от тях ще се връща. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължими такси и комисионни. От представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „.......... АД за размера на дълга на ........ по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ...........г. (л. 11-13 от гр.д. № 47/2024 г. на СГС) се установява, че последното усвояване на сума по кредита е извършено на 17.08.2020 г., на която дата е извършено и последното погасяване на задължение по договора. От неоспорените констатации на вещото лице по приетата без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 16.11.2023 г. по процесния кредит има непогасени задължения за главница в размер на 3 500,00 лева, формирана от теглене на пари в брой от АТМ устройство, плащания на ПОС терминали и картови такси по операциите. Към същата дата непогасени са и договорни лихви, дължими на основание т. 8 от договора, в размер на 2 858,46 лева за периода 19.08.2020 г. – 25.10.2023 г., както и начислени наказателни лихви, дължими на основание т. 9 от договора, в размер на 1 619,43 лева за периода 09.09.2020 г. – 25.10.2023 г. Начислената законна лихва върху главницата за периода 26.10.2023 г. – 15.11.2023 г. възлиза на 26,78 лева. Неплатената годишна такса за поддръжка на кредитната карта, дължима на основание т. 13 от договора, възлиза на 129,00 лева, от които 39,00 лева годишна такса за поддръжка на картата за 2021 г., 45,00 лева годишна такса за поддръжка на картата за 2022 г. и 45,00 лева годишна такса за поддръжка на картата за 2023 г. Разноските за връчването на писмено предизвестие/покана за предсрочна изискуемост възлизат на 60,00 лева. Общият размер на задълженията на ответника към 16.11.2023 г. е 8 193,67 лева. Общата сума на постъпилите плащания за погасяване на задълженията по договора за кредит възлиза на 5 174,68 лева, а общият размер на усвоените суми за периода 24.04.2019 г. – 20.10.2020 г. възлиза на 8 172,55 лева. Спорът между страните в процеса е съсредоточен върху въпросите действителен ли е сключеният помежду им Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, както и погасени ли са по давност процесните вземания на ищеца. Процесният договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност информацията относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Ако договорът е с размер на шрифта, по-малък от 12, той е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по смисъла на чл. 23 ЗПК. След анализ на практиката на СЕС различни състави на ВКС приемат, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за изписване на всички елементи от договора за потребителски кредит с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, не противоречи на чл. 10, параграф 2 и чл. 22, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 23 и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно Директивата, и вземат всички необходими мерки за гарантиране прилагането на тези санкции, като предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В съответствие с тези правила със ЗПК, въвеждащ разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, е регламентирано, че нарушението на разпоредбата относно размера на шрифта води до недействителност на договора за потребителски кредит и за него кредиторът се санкционира с лишаване от лихва и другите разходи по кредита. С решение по дело С-42/15 СЕС е разяснено, че за неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загуба правото си на лихви и разноски. С определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 е прието, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи от договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Доколкото в Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде представена на длъжника при сключване на договора за потребителски кредит, държавите-членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването му – в този смисъл и актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 27/29.01.2026 г. по т. д. № 1126/2024 г., II т.о., ВКС; Решение № 180/15.07.2026 г. по т. д. № 1439/2025 г., I т.о., ВКС. С Решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на І т.о., ВКС, е прието, че „полагането на грижата на добрия търговец изисква съобразяване на всички обстоятелства, които са относими към въведените от закона изисквания. Математическото закръгляне на измерения размер на шрифт от 11.6 към 12 не съответства на законовото правило, според което размерът на шрифта следва да е не помалък от 12, а съображенията, че тази разликата в размера е незначителна, не са относими при прилагане на императивното законово правило“. В разглеждания случай, за установяване на спорния по делото въпрос относно размера на използвания шрифт при изготвяне на процесния договор за револвиращ кредит, по искане на ответната страна е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото лице Н. С. по допуснатата СТЕ. Съгласно констатациите на вещото лице по СТЕ, шрифтът на процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит е Times New Roman, а размерът на шрифта е 11 пункта (pt). Противно на възраженията на ищеца, съдът намира, че преценено по реда на чл. 202 ГПК, експертното заключение на СТЕ следва да бъде кредитирано, като компетентно изготвено и неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, вкл. и неопровергано от събрания по делото доказателствен материал. В тази насока, следва да бъде посочено, че заключението на СТЕ е изготвено на база на приобщен по делото по искане на ищцовата страна доказателствен материал, съответно неоспорен от последната, като при допускане на СТЕ, при предоставена му нарочна възможност да изрази становище по искането, ищецът не е възразил за несъответствия между представения от него договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ............ г., и съхранявания у него оригинал на документа, както и не е направил искания за изследване на друг документ, различен от лично и двукратно представения от него договор. Нещо повече, при обикновеното съпоставяне на представения с исковата молба договор № ............ г. с представения от банката пред заповедния съд договор № ............ г. се установява пълно съответствие между двата документа, поради което настоящият съдебен състав намира за необосновани наведените едва в последното открито съдебно заседания възражения на ищеца относно годността на доказателствения материал, използван от вещото лице при изготвяне на СТЕ. Следва да бъде отбелязано, че макар безспорно ищецът да разполага с оригинал на процесния договор, същият, релевирайки възражения относно доказателствената стойност на вече приетото по делото заключение на СТЕ, не представя пред съда оригинал на договора, чрез който по нагледен начин да подкрепи твърденията си за разминавания в размера на шрифта, използван в оригинала на документа и в приетия по делото договор, а единствено представя ксерокопие на първата страница на договора, копирана и принитирана от банката в различна резолюция, което процесуално поведение на страната съдът счита, че подкрепя формирания по-горе извод за необоснованост и голословност на възраженията й. Предвид изложеното, съдът намира, че заключението на СТЕ следва да бъде изцяло кредитирано и съобразено при преценка на спорния в процеса въпрос, касаещ спазването на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта, на който е изготвен, е по-малък от законоустановения минимален размер на шрифта от 12 пункта. Както беше посочено по-горе, изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да осуети използването на дребен шрифт. Затова и изготвянето, и представянето на длъжника на текста на договора на шрифт по-малък от 12 пункта, ограничава възможността на потребителя да възприеме съдържанието на договора, което законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. По силата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Следователно потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - така Решение № 180/15.07.2026 г. по т. д. № 1439/2025 г., I т.о., ВКС. Нарушаването на нормата на чл.10, ал.1 ЗПК има за последица недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради което не следва да се обсъждат останалите основания за недействителност на договора. Както беше посочено по-горе, въз основа на приетото без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на ССчЕ, съдът приема за установено, че ответникът е усвоил по договора общо 8 172,55 лева, като за погасяване на задълженията си по договора е заплатил общо 5 174,68 лева. Поради обстоятелството, че се дължи единствено чистата стойност на договора за кредит, от задължението за главница в размер на 8 172,55 лева следва да бъде приспадната сумата от 5 174,68 лева, която е заплатена от кредитополучателя, и част от която е отнесена за погасяване на други задължения. Така задължението на ответника към ищеца възлиза на сумата от 2 997,87 лева. По възражението за изтекла погасителна давност: По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от 5 години /приложима давност за главницата в процесния случай/, кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право. Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесното вземане за главница е погасено по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. По правната си същност овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. За разлика от типичните договори за банков кредит, при които е налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето и изискуемостта му настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита, тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени от кредитополучателя. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Предвид спецификата на договора за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, т. е. частични плащания на едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. №1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. В разглеждания случай, съобразно Глава I, т. 1, б. "ф", изр. второ от действащите към момента на сключване на процесния договор ОУ, "за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден". Същевременно, в Глава VIII, т. 8.1 от ОУ е посочено, че за усвоения овърдрафт титулярят ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва. Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от ОУ, при спазване на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на 5-то число всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема. Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. Следва да се посочи и че кредитът-овърдрафт разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране. При последното, сумата се усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове. При кредита-овърдрафт е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника. Същият се усвоява по избран начин и период от кредитополучателя, като последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Предвид това, релевантно за началния момент, от който ще се отброява давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника. В процесния случай, съобразно представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „.......... АД усвоявания по процесния овърдрафт е имало до 17.08.2020 г. Съобразно уговореното между страните и горепосочените особености на кредита овърдрафт, падежът на вземането за главницата следва да се отброява от 05-то число на месеца, следващ последната транзакция, или изискуемостта настъпва на 05.09.2020 г. и от този момент е започнала да тече погасителната давност за процесните вземания. От 05.09.2020 г. до датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед на парично задължение по чл. 417 ГПК – 16.11.2023 г., не са изтекли повече от 5 години, поради което вземането за главница, съответно за чистата стойност на кредита не е погасено по давност. Ето защо, релевираното в срока по чл. 133 ГПК възражение за давност е неоснователно. Предвид горното, искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 2 997,87 лева с равностойност в евро 1 532,79 евро, а в останалата част до пълния предявен размер от 1 789,52 евро с левова равностойност 3 500,00 лева искът следва да се отхвърли. По исковете с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД: Предвид това, че процесният договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка 000СС-R-152387/24.04.2019 г. е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, предявените искове за възнаградителна и наказателна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Поради недействителността на договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка 000СС-R-152387/24.04.2019 г., върху просрочените вноски не се дължи и законна лихва. Недействителността на договора е основание за отхвърляне на вземанията за мораторна лихва, но само за периода до подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК. По иска за такса за поддръжка на кредитната карта: Поради недействителността на договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка ........... г., на основание чл. 23 ЗПК потребителят не дължи разходи по кредит, в това число и такса за поддръжка на издадената кредитна карта, тъй като последната е издадена за целите на договора. Относно разходите за уведомяване: Претенцията за разходи за уведомяване следва да се квалифицира по реда на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД, тъй като представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на договор. Предявените в настоящото производство разноски за уведомяване не са направени в хода на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията, а представляват такси, заплатени от ищеца за връчване от ЧСИ на уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Съдът намира за неоснователна претенцията за разноски за връчване на поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит в размер на 60,00 лева, доколкото същите са сторени през 2023 г., към който момент не е било възможно да настъпи предсрочна изискуемост, доколкото същата представлява загуба на преимуществото на срока, а всички задължения по договора вече са били дължими от ответника още през 2020 г., поради което така посочената сума не следва да се възлага в негова тежест. Относно разноските: При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 369,12 лева или 188,73 евро – държавна такса (платежно нареждане на лист 11 по делото), 850,00 лева или 434,60 евро – депозит за особен представител (платежно нареждане на лист 64 по делото), 300,00 евро – депозит за съдебносчетоводна експертиза (л.93), и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 974,46 евро, от които, съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъди сумата от 358,90 евро. Ответникът не е сторил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав