Решение № 2804 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 22147/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от ЕТ „К.-99-К. Ж.“, ЕИК 126179796, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 181, 58 лева /92, 84 евро/, представляваща обезщетение за ползването на собствения на ищеца трафопост с площ от 29 кв.м. по скица на СГКК ••, с идентификатор •• по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на ••, одобрена със Заповед РД – ••. за периода 22.04.2021 г. – 22.04.2024 г. , както и сумата от 11, 93 лева /6, 10 евро / – обезщетение за ползването на трафопоста за периода 01.06.2024 г. – 24.09.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното плащане. Размерът на предявените искове е намален по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание на 09.12.2025г., като за горницата ищецът е депозирал оттегляне на исковете по реда на чл. 232 ГПК и производството е частично прекратено. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор •• по КККР на ••, ведно с построените в имота сгради – административна делова сграда с идентификатор ••.1; гараж с идентификатор ••.2 и сграда за енергопроизводство с идентификатор ••. Имотите били закупени от праводателя на ищеца с договор от •• г., вписан в СВ – ••, от който момент праводателят, а впоследствие ищецът, се грижели за имота, в т.ч. плащали данъци и такси. Излага, че тъй като трафопостът бил включен в електроразпределителната мрежа и се ползвал от ответника, без да има сключен договор за достъп до енергиен обект по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, с покана от 22.04.2024 г. ищецът предоставил на ответника възможност в срок до 01.06.2024 г. да му заплати сумата от 21 600 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода 22.04.2021 г. – 22.04.2024 г. /по 600 лева месечно/, както и възможност в срок от две седмици от получаване на поканата да сключат договор за достъп и ползване, по силата на който ответникът да заплаща на ищеца обезщетение за ползване по реда на пар. 4, ал. 4а ЗЕ в размер на 600 лева, считано от 01.06.2024 г., доколкото към датата на влизане на ЗЕ в сила трафопостът следвало да бъде закупен от ответника, но и към настоящия момент бил собственост на ищеца. Твърди, че в предоставения срок ответникът не заплатил посочената сума, като страните не сключили и договор за ползване, а обектът не бил освободен. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Изразява становище за недопустимост на производството, тъй като искът по чл. 59 ЗЗД бил субсидиарен, а ищецът разполагал с възможност да уреди взаимоотношенията си с ответника по административен ред. По основателността, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е собственик на сграда с идентификатор ••, изградена и предназначена за трафопост. Твърди, че собственик на същата – трафопост с диспечерско наименование •• /••/, с масивна конструкция, находяща се в ••, изградена в ПИ с идентификатор ••, както и на съответната част от ПИ, както и на съоръженията в сградата, е ответникът, съобразно Акт № •• от * г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Областна администрация, както и предхождащ го Акт № •• от •• г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от ОНС – ••. В т. 11 на АДС № ••/* г. било вписано, че имотът е включен в капитала на „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД – клон Хасково, чийто правоприемник бил ответникът. Трафопостът бил заведен и като дълготраен материален актив в баланса на дружеството. Същият бил построен и въведен в експлоатация през •• г., към който момент действащ бил Законът за електростопанството (обн. ДВ бр. 95 от 1975, отм. ДВ, бр. 64 от 1999). Посочва, че съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон, електрическите централи за производство на ел. енергия, ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост, поради което и на основание чл. 6 ЗС в ред. му изв. бр. 92/1951 г., счита, че от момента на построяване на трафопоста – като съвкупност от земя, сграда и оборудване, същият е станал държавна собственост и не е могъл да премине в собственост на праводателя на ищеца, съответно последният не е придобил собствеността върху него и поради това, че се касае за вещ, изключена от гражданския оборот, като излага подробни съображения в тази насока. По тези съображения оспорва договор за продажба на недвижим имот със стопанско предназначение общинска собственост – чрез търг с явно наддаване на основание чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗПСК, сключен на •• г., с който ищецът в качеството на правоприемник се легитимира като собственик на сградата. Поддържа, че той е собственик по силата на настъпило правоприемство с „НЕК“ ЕАД, доколкото от момента на изграждане на трафопоста, същият бил собственост и стопанисван от Държавен стопански електроснабдителен комбинат, а впоследствие от „НЕК“ ЕАД, чийто правоприемник бил ответникът, като излага в хронологичен ред настъпилите правоприемства. Признава, че владее и ползва процесния трафопост от въвеждането му в експлоатация до настоящия момент. В тази връзка релевира възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, поради осъществявано трайно и необезпокоявано владение, на годно правно основание. Излага, че относно размера на претенцията, ако се приеме, че сграда с идентификатор •• е собственост на ищеца, възразява, че от негова страна не са извършвани разходи за обслужване на трафопоста за процесния период, поради което не било възможно да се изпълни фактическия състав на чл. 3 от Методиката по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Посочва, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, което следва да се определи на база приетата от КЕВР Методика. От страна на ищеца не били представени данни за разходите за обслужване на съоръженията и доказателства за стойността на дълготрайните материални активи. Твърди, че разходите са били изцяло за сметка на ответното дружество, поради което ищецът не сторил такива. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото Акт № •• от * г. за държавна собственост на недвижим имот (АДС), издаден от Областна администрация, както и предхождащия го Акт № •• от •• г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Общински народен съвет -гр. Д, се установява, че поземлен имот с идентификатор ••, съставляващ ••, кв. •• в ••, представляващ •• кв.м. земя и трафопост № * кв. „••със застроена площ от 40 кв.м. е актуван като частна държавна собственост. Като бивш собственик на имота е посочено „Електроснабдяване“ – р-н Димитровград. По делото се установява, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД - клон Хасково , чийто правоприемник е ответникът „Електроразпределение Юг" ЕАД. Видно от представената с отговора на исковата молба справка за дълготрайни материални активи •• - земя, •• — сгради, ••• - машини и оборудване , процесният трафопост е заведен като дълготраен материален актив в баланса на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Страните не спорят, че ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД е ползвало процесния трафопост през исковия период от 22.04.2021г. – 22.04.2024г., както и през периода 01.06.2024 г. – 24.09.2024 г. Страните не спорят, че ответното дружество притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР. От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Л. К. се установява, че намиращият се в квартал •• на •• ТП ••• с мощност 400 KVA е свързан с електроразпределителната мрежа средно напрежение на града и се електрозахранва по 2 извода 6 KV, единият от КТП ••, а другият от КТП ••Процесният трафопост обслужва и други абонати на ниво ниско напрежение, същият още с изграждането му е бил с предназначение да електрозахранва не само електрически консуматори на ответника, но и трети лица електропотребители. Изслушано е и заключение на вещото лице В. Ш. по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза. Видно от заключението, месечният размер на обезщетението за ползване на процесния трафопост ••, кв.•• (Трафопост КАТ- кв. *) за периода 22.04.2021 г. до 22.04.2024 г., и за периода 01.06.2024 г. до 24.09.2024 г. включително, е определен съобразно начина за определяне на цената за достъп, определен съгласно „Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ“ на КЕВР възлиза в размер на исковите суми, съобразно тяхното намаление. Съдът кредитира заключенията на извършените по делото експертизи, неоспорени от страните, тъй като намира същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица. От представеното по делото Решение от * г. по ф.д № * г. на Софийски градски съд се установява, че е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма: „Национална електрическа компания“ АД („НЕК“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Триадица“ № 9, с предмет на дейност: производство, пренос и пласмент на електрическа енергия; съществуващо производство на топлинна енергия; внос и износ на електрическа енергия и енергийни ресурси; изкупуване на електрическа енергия от други местни производители; строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството и топлопроизводството; инвестиционна дейност. Страните не спорят, а и от разпоредбата на чл. 15 от представеното по делото Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерския съвет се установява, че „НЕК“ АД е поело всички активи и пасиви на предприятията, описани в Решение от * г. по ф.д № * г. на СГС, сред които са Стопански електроснабдителен комбинат-Пловдив: Предприятие „Електроснабдяване“ – Хасково, Предприятие „Електроснабдяване“ – Кърджали, Предприятие „Електроснабдяване“ – Смолян, Предприятие „Електроснабдяване“ – Пазарджик и Предприятие „Електроремонтстрой“ – Пловдив. От представената по делото Заповед № ДВ-133-A от 24.04.2000 г. на п. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси се установява, че считано от 24.04.2000 г. е извършено преобразуване на „НЕК“ ЕАД чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество със следните реквизити: фирма „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с едноличен собственик на капитала - Държавата, като дружеството е правоприемник на съответна част на активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. Съгласно клаузата на т. 2.1 от представената по делото Спогодба от 15.12.2004 г., сключена между „НЕК“ ЕАД и осем новообразувани търговски електроразпределителни дружества (всички, образувани през 2000 г. чрез отделянето им от „НЕК“ ЕАД), едно от които е „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, по силата на отделянето всяко новообразувано електроразпределително дружество е придобило право на собственост върху следните недвижими имоти, правото на собственост върху които е принадлежало на „НЕК“ ЕАД към датата на отделянето, а именно: всички недвижими имоти, които са разположени на лицензираната територия на съответното електроразпределително дружество и представляват елементи от електроразпределителната мрежа (изрично е посочено, че това понятие включва и всички недвижими имоти, в които има изградени електроразпределителни енергийни обекти, включително площадкови електроразпределителни енергийни обекти) на тази територия и не са електропроводни линии високо напрежение и електрически уредби високо напрежение; всички електропроводни линии високо напрежение и електрически уредби високо напрежение, посочени в лицензията за разпределение на електрическа енергия на съответното електроразпределително дружество и всички недвижими имоти или част от тях, които са изброени в Приложения 2.1.2.1 до 2.1.3.7 към спогодбата. Съгласно чл. 2.2 от визираната спогодба по силата на отделянето „НЕК“ ЕАД е запазило право на собственост върху всички недвижими имоти, които са разположени на лицензираната територия на съответното електроразпределително дружество и представляват елементи от електроразпределителната мрежа на тази територия и всички недвижими имоти или части от тях, които не са изрично изброени в чл. 2.1 от спогодбата. Видно от представеното Решение № 5347/28.04.2000 г. по ф.д. № 2436/2000 г. на Пловдивски окръжен съд, в търговскиа регистър е вписано еднолично акционерно дружество „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала – Държавата, като дружеството поема съответната част от активите и пасивите на „НЕК“ ЕАД по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. От представеното Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436/2003 г. на Пловдивски окръжен съд се установява, че по същото фирмено дело № 2436/2003 г. на Пловдивски окръжен съд е вписано в търговския регистър преобразуването на „Електроразпределение – Пловдив“ АД по смисъла на чл. 262в, ал. 2 от ТЗ, под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Електроразпределение Стара Загора“ ЕАД, рег. по ф.д. № 1024/2000 г. по описа на ОС – Стара Загора, под формата на отделяне чрез придобиване, при което част от имуществото на „Електроразпределение – Пловдив“ АД - всички активи и пасиви, свързани с дейността му по разпределение на електрическа енергия ще бъдат прехвърлени на „Електроразпределение Стара Загора“ АД и част от имуществото на „Електроразпределение Стара Загора“ АД - всички активи и пасиви, свързани с дейността му по разпределение на електрическа енергия ще бъдат прехвърлени на „Електроразпределение – Пловдив“ АД, както е описано в проекта на Договора за преобразуване, представен в търговския регистър. Със същото решение е вписана промяна на наименованието на „Електроразпределение Пловдив“ АД от „Електроразпределение Пловдив“ АД на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Последното е преименувано на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, считано от 19.05.2017 г., видно от данните в търговския регистър. Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. при хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Установи се по делото, че процесният трафопост с идентификатор •• по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на ••, одобрена със Заповед РД – ••. е изграден в с монолитна конструкция в поземлен имот с идентификатор •• и е въведен в експлоатация през ••г. Доколкото трафопостът е изграден при действието на Закона за електростопанството (обн. ДВ бр. 95 от 1975, отм. ДВ, бр. 64 от 1999). Съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон електрическите централи за производство на ел.енергия, ел.уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост. Според чл. 8 от Закон а за електростопанството (обн. 1975 г., отм. 1999 г.) общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители (в случая видно от заключението по СТЕ трафопостът захранва петима потребители по изводи ниско напрежение), са държавна собственост, като същите не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот - налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване (в този смисъл Решение № 440 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1605/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 563 от 08.10.2025 г. по к.гр.д. № 4648/2024 г. на ВКС, I г.о). В случая процесният трафопост е бил изграден с държавни средства през •• г. и с оглед разпоредбата на чл. 2 от Закона за електростопанството (обн. ДВ бр. 95 от 1975, отм. ДВ, бр. 64 от 1999г). е бил държавна собственост до 01.06.1996 г., когато по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС е преминал в собственост на „НЕК“ АД, чиито правоприемник е ответното дружество (в този смисъл Решение № 619 от 07.11.2007 г. по т.д. № 258/2007 г. на ВКС, II о.). Ответникът има лицензия за извършване на дейност по електроразпределение и в баланса му е заведен като дълготраен материален актив въпросния трафопост. При действието на последващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (обн. 1999 г., отм. 2003 г.) процесният трафопост съставлява енергиен обект съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 17 от ДР на закона , като обект, в който се извършва преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на същата, но това не променя правния режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са собственост на кооперативни или други обществени организации. Залегналият в този закон и в действащия Закон за енергетиката (обн. 2003 г.) принцип е, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в бластта на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 от ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката, които предписват енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а са собственост на трети лица, да бъдат изкупени от тях в определен от закона срок. С тези разпоредби се създават условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., да премине в собственост на енергийните предприятия (в този смисъл Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС) . Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) позволява кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал. 1 (електрически централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия) за задоволяване на собствените си (на един потребител) нужди от електрическа енергия. По силата на § 4 от ПЗР на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) само те (кооперативните и другите обществени организации), които при влизането на този закон в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. В случая праводателят на ищеца не е бил от вида на посочените в цитираните закони органи и организации. По делото не се твърди и няма данни ищецът да е имал лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Процесният трафопост не е установено да е за задоволяване нуждите на един потребител, а напротив – установи се, че е за задоволяване на нуждите на множество консуматори на ел. енергия Ето защо, съдът приема, че договорът за продажба на недвижим имот със стопанско предназначение общинска собственост чрез търг с явно наддаване на основание чл.31 ал.1 и чл.32 от ЗПСК, сключен на ••г. /л. 7-10 от делото на РС – Димитровград/ не би могъл да породи вещно – транслативен е ф е к т ефект относно сградата, предназначена за трафопост, с оглед императивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 Закон за електростопанството (обн. ДВ бр. 95 от 1975, отм. ДВ, бр. 64 от 1999г). Предвид гореизложеното, доколкото ищецът не е собственик на процесния трафопост, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и като такива, следва да бъдат изцяло отхвърлени. При този изход на правния спор, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има ответникът, като видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, същите възлизат в размер на 273, 55 евро, като съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 184, 07 евро /360 лева/. Мотивиран от гореизложеното, съдът