Решение № 5730 от 18.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 7364/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 36530/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е уважен предявеният от К. Т. К., ЕГН ••••••••••, срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД № 18047/2021 г. по описа на СРС, 23 състав, вследствие на прекратено наказателно производство, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 06.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 510 лв. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 07.05.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение. В първоинстанционното производство не били доказани претърпените имуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с процесното обвинение. Не били обсъдени възраженията на въззивника, че пасивно процесуално легитимирана страна по делото следвало да бъде съдът, а не Прокуратурата. Определеното от съда обезщетение за имуществените вреди в размер на 500 лв. не било съобразено с правилото на чл. 52 ЗЗД и не било справедливо. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлен искът, евентуално да бъде намалено обезщетението за имуществени вреди. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата К. Т. К., с който я оспорва като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно бил приложил по аналогия чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Цитира практика на ЕСПЧ, според която държавата била отговорна да възстанови всички разходи на физическото или юридическото лице, което е упражнило правото си на защита. Посочва, че са доказани имуществените вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело. Сочи, че чл. 52 ЗЗД е приложим само при обезщетяване на неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 06.07.2022 г., с която ищецът К. Т. К., ЕГН ••••••••••, е предявил срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД № 18047/2021 г. по описа на СРС, 23 състав, вследствие на прекратено наказателно производство, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 06.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.