Решение № 293 от 17.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3842/2025 г.

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК. С Присъда от 19.09.2024г., постановена по НОХД № 9071/2022г., Софийски районен съд, НО, 101-ви състав е признал подсъдимия В. А. Й. за виновен в това, че: на 07.05.2019г. около 13:40ч. в гр. София, по ул. „Левски Вековен“, с посока на движение от ул. „Тодорини кукли“ към бул. „Владимир Вазов“, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ •••••••• и при условията на независимо съпричиняване с Г. Н.Г., който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ••••••••, е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП, съгласно която: „Светлините на светофара имат следното значение - 1.червена светлИ. „ПремИ.ването е забранено“, като потеглил с автомобила си на червен забранителен сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Левски Вековен“ и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: -на В. Ю. В. – счупване на лявата голямопищялна кост, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост вдясно и в областта на сакрума вдясно, като поради анатомичната и функционална свързаност с функцията на долните крайници, както поотделно, така и в съвкупност представляваща трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на дясната голямопищялна кост в горния й край, което е наложило извършване на репозиция под рентгенов контрол и поставяне на имобилизация, което представлява трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; -на Б. Ж. Х. – счупване на малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малкопищялна кост /Бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става/, наложило извършване на оперативни интервенция за наместване на констните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на лявата колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. На основание чл.343, ал.3, б.„а“, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл. 54 НК на В. Й. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което Й. е бил лишен от това право по реда на чл. 69а НПК с Постановление на СРП от 04.11.2020г., считано от 16.11.2020г. до 26.01.2021г. На основание чл. 68, ал. 2 НК съдът е привел в изпълнение частично наказанието „лишаване от свобода“, наложено на В. Й. с Определение от 25.11.2016г. по НОХД № 3253/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, влязло в сила на 25.11.2016г., а именно: за срок от една годИ., което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК са възложени направените по делото разноски, както следва: 2570,40 лева – разноски, сторени в хода на досъдебното производство и 3231,36 лева – разноски, сторени в хода на съдебното производство. На същото основание подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител В. В. направените от нея разноски пред първата инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, както и да заплати на частния обвинител Б. Х. направените от него разноски пред първата инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева. В негова тежест е възложена и сумата от 5,00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия В. Й. – адв. М. П. /по отношение на този защитник впоследствие е оттеглено пълномощието от страна на подсъдимия/, с която е инициирано настоящото въззивно производство. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон. Твърди неправилна преценка на събраните по делото доказателства, а от там и неправилни изводи относно фактологията по делото. Възразява се за постановяване на осъдителната присъда при недоказан механизъм на ПТП. Не бил отчетен и факта на липса на предходни нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия. Моли се за отмяна на първостепенния съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда. В допълнението, представено пред въззивния съд, новият защитник на подсъдимия – адв. Н. Д. навежда и твърдения за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с противоречия в мотивите. Направен е доказателствен анализ, въз основа на който се извежда липса на конкретни противоправни действия, които да могат да се вменян във вИ. на подсъдимия, и които да се намират в причино-следствена връзка с причинените на пострадалите лица вреди. Поддържа и неясно описание на обвинението в обвинителния акт. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. С определение по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи. В съдебно заседание по искане на защитата е допуснат и проведен разпит на свидетелката А.В. Й.а. Подсъдимият дава обяснения и пред въззивния съд, в които твърди, че е тръгнал на жълто-зелен сигнал на светофара с лека скорост и след не повече от един метър спрял предвид приближаващия лек автомобил с висока скорост от неговата лява страна /визира автомобила, управляван от свидетеля Г./. В хода по същество защитата поддържа становище, аналогично на изложеното в първаначалната въззивна жалба и допълненията към нея, като извежда необоснованост на първостепенния акт с по-задълбочен доказателствен анализ. Прави няколко алтернативни искания: за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нов съдебен акт, с който неговият подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото обвинение; за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на СРС от друг състав на съда; за намаляване на наложеното наказание с приложение на чл. 55 НК. Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник. В последната си дума моли присъдата на СРС да бъде отменена, като бъде постановена нова справедлива присъда. Отново твърди, че не е мИ.л на червен сигнал на светофар. Изразява и съжаление за случилото се. Представителят на СГП счита присъдата на първата инстанция за правилна, обоснована и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло. Счита обвинението за доказано по безспорен начин, като с действията си /премИ.ване на червен светофар/ при условията на независимо съпричинителство подсъдимият допринесъл за настъпване на съставомерните последици. Намира присъдата за правилна и справедлива и в частта относно наложените наказания. В тази насока обръща внимание и на обстоятелството, че подсъдимият опитал да напусне местопроизшествието. Частните обвинители Б. Х. и В. В. редовно уведомени, не се явяват пред въззивната инстанция. Повереникът на частния обвинител Б. Х. – адв. П. Р. поддържа становище, аналогично на това на представителя на прокуратурата. Също счита, че първоинстанционната присъда е постановена при правилна преценка на събраните доказателства. Допълва, че показанията на свидетелката А. Й.а не следва да бъдат кредитирани предвид наличието на близки роднински връзки между нея и подсъдимия /дъщеря и баща/ и поради опровергаване на твърденията й от останалите събрани по делото доказателства. Възразява срещу твърденията на защитата за допуснати процесуални нарушения при формулиране на обвинението в обвинителния акт. Претендира присъждане на разноски в полза на частния обвинител, направени във връзка със заплащането на адвокатско възнаграждение. Повереникът на частния обвинител В. В. – адв. Б. Б. оспорва възраженията на защитата и счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. Присъединява се към изложеното от представителите на държавното и частното обвинение /адв. Р./ относно показанията на свидетелката А. Й.а. Намира за неоснователно твърдението за неяснота на описание на обвинението. Позовава се и на осъществена спасителна маневра от страна на другия водач Г.. Моли атакуваният акт да бъде потвърден изцяло. В реплика адв. Д. припомня, че неговият доверител е спрял своевременно преди другият автомобил „Мерцедес“ да навлезе в кръстовището, а спасителната маневра принципно не била оневиняващо обстоятелство. Припомня също така, че нормата на чл. 55 НК би могла да намери приложение, независимо от вида на престъплението. Софийски градки съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, прие следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Възраженията на защитата за непълнота на доказателствата поради отказа на въззивния съд да допусне нова автотехническа експертиза се явяват неоснователни, за което конретни доводи ще бъдат обективирани по-долу в изложението. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела фактическа обстановка, която с малки изключения, се споделя и от настоящия съд. От своя страна, възползвайки се и от правомощията си по чл. 316 НПК, СГС прие следното от фактическа страна: Подсъдимият В. А. Й. с ЕГН •••••••••• е роден на ••••••••г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование. Същият се занимава с търговия /внася автомобили втора употреба от чужбИ./ и живее на адрес: гр. София, ж.к. „••••••••-III”, бл••••••••. Подсъдимият е осъждан с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 3253/2016г., по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, с което за извършено в периода от неустановена дата на месец юни 2014г. до 17.02.2015г. престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години. Към месец май 2019г. подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС за категории „В“ и „АМ“. На 07.05.2019г. подсъдимият В. Й. управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № •••••••• в гр. София, като се движел по ул. „Левски Вековен“ с посока от ул. „Тодорини кукли“ към бул. „Владимир Вазов“. Платното за движение в неговата посока се състояло от четири пътни ленти, като най-лявата по посоката на движение на автомобила била с широчИ. 3,00 м., а останалите три ленти били с широчИ. 3,50 м. В колата на подсъдимия била и дъщеря му – свидетелката А. Й.а, която към него момент била на 14 години. Същата седяла на предна дясна седалка до тази на водача. В този период свидетелката Й.а била със счупен крак, поради което се придвижвала с патерици. Движейки се по ул. „Левски Вековен“ и, стигайки кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ подсъдимият спрял автомобила си в крайна лява лента спрямо посоката си на движение, тъй като за него светофарната уредба светела червен забранителен сигнал. Автомобилът на подсъдимия бил първа кола. Зад него бил спрял с автомобила си свидетелят П.Б., който също изчаквал да светне зелено, за да продължи напред. В същото време в срещуположна посока на ул. „В. Кънчев“, която също образувала кръстовище с бул. „Владимир Вазов“, на светофара били спрели с автомобилите си свидетелите Т.Т., който бил в най-лявата лента на улицата и П.Т., който бил в съседната лента за движение. Колите им също били първи на светофара. Междувременно от лявата страна на подсъдимия, движейки се по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул. „Неофит Бозвели“ към ул. „Витиня“, се приближавал лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ••••••••, управляван от свидетеля Г. Г.. Платното за движение на бул. „Владимир Вазов“ по посоката на автомобила на Г. се състояло от четири пътни ленти, всяка с широчИ. от 3,50 метра. Пътната настилка била дребнозърнест асфалт, суха, без неравности, наклони, дупки и посипаности. Времето било сухо и с добра видимост. В района преди кръстовището с ул. „Левски Вековен“ свидетелят Г. се движел с автомобила си с около 64 км./ч. в третата пътна лента за движение от дясно наляво, считано спрямо неговата посока на движение. Максимално разрешената скорост на движение в района била 50 км./ч. /за населено място/. Светофарната уредба, регулираща движението на ППС по посоката на движение на автомобила, управляван от свидетеля Г., светела зелена светлИ. и свидетелят имал право да навлезе в него и да премине. В същото време около 13:40ч., докато автомобилът на свидетеля Г. приближавал кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Левски Вековен“, докато все още светел червен сигнал на светофарната уредба, регулираща посоката на движение на автомобила на Й., последният потеглил и навлязъл в кръстовището с автомобила си. След като тръгнал с автомобила си, подсъдимият достигнал скорост 27 км./ч. и, стигайки на два метра от мисленото продължение на пътната маркировка, очертаваща лентата за движение на лекия автомобил „Мерцедес“ на свид. Г., спрял. Свидетелят Г. възприел навлизащия в кръстовището лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от подсъдимия, който се движел отдясно наляво на управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“. За да избегне удар с него, свидетелят Г. предприел отклоняване наляво на управлявания от него автомобил „Мерцедес“, променяйки посоката си на движение. Предвид скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ - около 64 км./ч. и рязката промяна на движението, МПС загубило страничната си устойчивост и, отклонявайки се наляво спрямо първоначалната си посока на движение, се качил върху втората тротоарна площ на мостовото съоражение над река „Перловска“, където ударил с предната си част намиращите се там пешеходци: М.Р.З., В. Ю. В., А.С.А. и Б. Ж.. Последните изчаквали да им светне зелен сигнал на светофара, за да пресекат платното за движение на бул. „Владимир Вазов“, по което се двежел автомобила на свид. Г.. Към момента на инцидента до пострадалите, чакайки на светофара заедно с тях, се намирали и свидетелите С. Х.а и А.А., които видели случващото се, включително и навлезлия в кръстовището преди това автомобил, управляван от подсъдимия. Самите те не пострадалали. Навлизането на автомобила на подсъдимия в кръстовището непосредствено преди инцидента, било забелязано и от свид. Б., който бил спрял с колата си на светофара зад тази на Й.. Това навлизане на лекия автомобил „Алфа Ромео“ било забелязано и от свид. Т.Т.. В момента на реакция на водача Г., лек автомобил „Мерцедес“ остоял на 54,5 метра от мястото на удара с пешеходците. Отстоянието на автомобила „Мерцедес“ до левия край на лентата за движение на лекия автомобил „Алфа Ромео“ било 39 метра. В момента на удара скоростта на автомобила „Мерцедес“ била около 56 км./ч. След удара с пешеходците, автомобилът на свид. Г. се ударил в указателната табела и парапета на мостовото съоръжение, след което паднал по таван в коритото на реката. Мястото на удара между лекия автомобил „Мерцедес“ и пешеходците се намирало на платното за движение на бул. Владимир Вазов“ в района на кръстовището с ул. „Левски Вековен“ – по широчИ. на пътното платно на 1,5 метра до 3,00 метра вляво от левия край на платното за движение на бул. „Владимир Вазов“, считано по посоката на движение на автомобила и по дължИ. на пътното платно на 0,5 метра – 2,5 метра след линията на ориентира, считано в същата посока. В резултат на удара, свидетелите В. В., Б. Х. и А.А. паднали в коритото на реката, а свидетелката М.З. паднала на земята. Във връзка с ПТП бил подаден сигнал на тел. 112, като на място пристигнали полицейски служители, които запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативно-следствена група. Свидетели на инцидента станали и свидетелите С.С. и И.Д., които се намирали в района на кръстовището като пешеходци. Междувременно, непосредствено след инцидента, свид. Б. слязъл от автомобила си и мИ.вайки покрай автомобила на подсъдимия му казал да не си тръгва, защото му е запомнил регистрационния номер на автомобила. Подсъдимият направил обратен завой с автомобила си и спрял, след което слязъл и отишъл да види какво се случва. Дъщеря му се изплашила и започнала да плаче. При нея дошли свидетелите С.С. и И.Д. и започнали да я успокояват. Д. познавал детето по физиономия, тъй като то тренирало заедно с неговата дъщеря гимнастика. На място пристигнали екипи на Бърза помощ, които откарали пострадалите лица за оказване на спешна помощ в болнично заведение. Пристигнал и екип на група „тежки ПТП“ при ОПП-СДВР. Бил извършен оглед на местопроизшествието от огледна група, констатациите от което следствено действие били обективирани в протокол за оглед. Към протокола за оглед била приложена и скица на местопроизшествието и фотоалбум. Съгласно писмо от СО /л. 222, т. 3 от ДП/ - Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към СО – на инкриминираната дата и времеви период няма информация за временна неизправност на светофарната уредба в района на кръстовището, както и за промяна на организацията на движението. Във връзка с инцидента било образувано ДП № 11155/2019г. по описа на СРТП-ОР- СДВР. В хода на ДП била назначена СМЕ, която дала заключение относно телесните увреждания, причинени на пострадалите и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както следва: Телесни увреждания на свид. М.Р.З.: навяхване на лявата глезенна става, което е резултат на действията на твърди тъпи предмети и може да бъде получено в резултат на ПТП и, което налагало лечение чрез имобилизация за около 20-25 дни, като при оздравяване без усложнения, реализирало критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Телесни увреждания на свид. ВВ. В.: счупване на лявата голямопищялна кост; счупване горното и долното рамо на срамната кост вдясно; счупване на сакрума вдясно; съмнение за счупване на дясната голямопищялна кост; мозъчно сътресение; разкъсноконтузна рана на дясна вежда, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и могат да бъдат получени в условията на ПТП, а именно: удар от лек автомобил и последващо падане от височИ.. Счупването на лявата голямопищялна кост при оздравяване без усложнения реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни“. Счупването на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост вдясно и в областта на сакрума вдясно, поради анатомичната и функционална свързаност с функцията на долните крайници, при оздравяване без усложнения, както поотделно, така и в съвкпупност реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“. Закритата черепно-мозъчна травма, преценена като мозъчно сътресение, не е съпроводена със загуба на съзнанието, поради което реализира критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Мекотъканните увреждания – разкъсно-контузни рани на крайниците и на дясната вежда, поотделно и всъвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Вещото лице изрично е посочило, че травмата на дясната подбедрица, преценена като съмнение за счупване на дясната голямопищялна кост, следва да бъде уточнена чрез допълнителни изследвания, за да се даде категоричен отговор относно нейната медико-биологична характеристика. Телесни увреждания на свид. Б. Х.: бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става; счупване на лявата колянна капачка, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в резултат на ПТП. Счупването на малеоралните израстъци на големия и малкия пищял на десен долен крайник /бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става/, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, при оздравяване без усложенния поотделно и в съвкупност реализират критериите на медико биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“. Счупването на лявата колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, като при оздравяване без усложнения реализира медико-биологичния признак „Трайно затрудение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“. Телесни увреждания на А.А.: разкъсно-контузна рана на дясното коляно и частична лезия на сухожилието на дясната колянна капачка, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в резултат на ПТП. Мекотъканната травма на дясното коляно – разкъсно-контузната рана с частична лезия на сухожилието на колянната капачка, които са наложили зашИ.е, по литературни данни налагат обездвижване на колянната става с туторна шИ. за срок около 20 дни и при оздравяване без усложнения тези увреждания реализират критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. След приключване на лечението на пострадалите и въз основа на цялата медицинска документация, била назначена допълнителна СМЕ. Съгласно представеното заключение - в резултат на настъпилото ПТП на пострадалите лица са пречинени следните телесни увреждания: На свид. М.З.: навяхване на лявата глезенна става, което налага лечение чрез имобилизация и при оздравяване без усложенения осъществява медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Н а свид. В. В.: счупване на таза – горно и долно рамо на срамната кост вдясно; счупване на сакрума вясно трансфорамИ.лно; счупване на тялото на лявата голямопищялна кост; счупване на дясната голямопищялна кост в горния й край; разкъсно-контузни рани на долните крайници; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на дясна вежда. Счупването на лявата голямопищялна кост при оздравяване без усложнения реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни“. Счупването на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост в дясно и в областта на сакрума в дясно, поради анатомичната и функционална свързаност с функцията на долните крайници, при оздравяване без усложнения, както поотделно, така и в съвкпупност реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“. Счупването на дясната голямопищялна кост, наложило извършване на рерпозиция под рентгенов контрол и поставяне на имобилизация, реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крйник за срок повече от 30 дни“. Закритата черепно-мозъчна травма, преценена като мозъчно сътресение, не е съпроводена със загуба на съзнанието, поради което реализира критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Мекотъканните увреждания – разкъсно контузни рани на крайниците и на дясната вежда, поотделно и в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. На свид. Б. Х.: счупване на малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малкопищялна кост /Бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става/, наложило извършване на оперативни интервенции за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, при оздравяване без усложнения поотделно и в съвкупност реализира критериите на медико-биологчния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“. Счупванет о на лявата колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, при оздравяване без усложнения реализира критериите на медико-иологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“. На свид. А.А.: разкъсно-контузна рана на дясното коляно; частична лезия на сухожилието на дясната колянна капачка. След проведено хирургично лечение свидетелката е изписана за домашно лечение и пет дни по-късно е хоспитализирана отново поради данни за възпалителен процес на дясното коляно и е поставена дигноза: открита рана на коляното; разкъсно-контузна рана на дясно коляно; контузия на дясното коляно и хематом на дясната подбедрица. При повторна хоспитализация на свид. А. е описано и нараняване в областта на лява подбедрица. Мекотъканните травми и на двете подбедрици поотделно и в съвкупност осъществяват медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Настъпилото усложнение на травмата на дясното коляно реализира критериите на медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Съгласно заключението на СППЕ касателно свидетелката В. В. – същата не страда от същинско психично заболюване – психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието в юридическия смисъл. При нея не се установяват данни за специфични задръжки и разстройства в развитието, характерни за нейната възраст. Няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Няма данни за преувеличаване на факти, тя не е склонна към фантазмени преживявания. Наличието на спомени относно предхождащите инцидента обстоятелства и съответно липсата на спомен относно самия инцидент могат да бъдат обяснения с мозъчното сътресение, при което е възможно да има липса на спомен за известен период преди инцидента, т.нар. ретроградна амнезия и също известен период след това – антероградна амнезия. Това може да се обясни и с остра реакция на стрес от случващото се, виждайки връхлитащата кола, което може да доведе до изтласкване на травмиращите факти извън полето на ясното съзнание. Тези преживявания към момента на осведетелстването са отзвучали и не са довели до възникване на психично разстройство, като в заключение същата към инцидента с оглед психичното си състояние може правилно ва възприема и възпроизвежда фактите от действителността, т.е. при нея е налице свидетелска годност. Съгласно заключението на СППЕ касателно свидетеля Б. Ж. – същият не страда от същинско психично заболюване – психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието в юридически смисъл. При него не се установяват данни за специфични задръжки и разстройства в развитието, характерни за неговата възраст. Няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Няма данни за хиперболизиране на преживяното и склонностт към фантазмени преживявания. Преживяната остра стресова реакция от инцидента, която към момента на освидетелстването е отзвучала, не би могла да наруши базисните му психични годности и съответно способността му да дава свидетелски показания. В заключение вещите лица сочат, че към момента на инцидента, освидетелстваният с оглед психичния си статус, може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от действителността, т.е. при него е налице свидетелска годност. Съгласно заключението на СППЕ касателно свид. М.З. – същата не боледува от психично заболяване. Могла е да възприема правилно случилото се пред инкриминирания период. Психичната травма от преживяното към момента на осведетстването е отзвучала и не е довела до психични последици, поради което същата може да възпроизвежда хронологично и точно възприетите в мИ.лото факти и обстоятелства, което позволява участието й като свидетел в наказателното производство. Съгласно заключението на Автотехническата експертиза /АТЕ/, която е работила преди приобщаване на циклограмата на светофарната уредба на кръстовището: Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ С••••••••, управляван от свид. Г., в района на произшествието е от порядъка на 64 км./ч, а в момента на удара с пешеходците – около 56 км./м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ за конкретните пътни условия и скорост 64 км./ч. е 44-45 м., а при движение с разрешената скорост 50 км./ч. за населено място - 31-32 м. В момента на реакция на водача на л.а „Мерцедес“ с промяна посоката на движение на превозното средство наляво, автомобилът се е намирал на около 53-54 м. от мястото на удара. В момента на реакция на водача с промяна на посоката на движение на автомобила наляво, свидетелят Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, както при избраната от него скорост 64 км./ч., така и при движение с разрешената за населено място скоост 50 км/ч. В момента на реакция на водача на л.а „Мерцедес“ с промяна посоката на движение на автомобила наляво, при конкретните пътни условия и скорост на движение от 64 км./ч. същият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на л.а „Мерцедес“ и л.а. „Алфа Ромео“. При движение с разрешената скорост от 50 км./ч., водачът Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Алфа Ромео“. В хода на досъдебното производство била назначена комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, която в медицинската част потвърждава изводите на допълнителната СМЕ относно вида и медикобиологичните характеристики на телесните увреждания на визираните по-горе пострадали лица, включитено относно релевантните телесни увреждания, причинени на свидетелите В. В. и Б. Ж.. В авто-техническата част вещите лица приемат стойности, аналогични на тези на първата АТЕ относно: мястото на удара между лекия автомобил „Мерецедес“, управляван от свид. Г. и пострадалите на платното за движение на бул. „Владимир Вазов“, в района на къстовището с ул. „Левски Вековен“; скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ •••••••• в района на произшествието - 64 км./ч, а в момента на удара с пешеходците – около 56 км./м.; опасната зона за спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ – при скорост 64 км./ч. - 44-45 м., а при движение с ъ с 50 км./ч. - 31-32 м; разстоянието, на което се е намирал автомобил „Мерцедес“ от мястото на удара с пешеходците, в момента, в който същият е възприел навлизащия на забранителен сигнал лек автомобил „Алфа Ромео“ – 53-54 метра. След анализ на приобщената по делото циклограма относно светофарната уредба на процесното кръстовище, вещите лица установяват, че цикълът на светофарната уредба бил 89 сек. Разрешителен режим по направлението на придвижване на л.а „Мерцедес“ се подавал от 54-та до 76-та секунда на цикъла. Разрешителен сигнал по посока на движение на л.а „Алфа Ромео“ се подавал от 25-та до 45-та секунда от цикъла. Разрешителен сигнал за пресичане на пешеходците се подавал от началото на цикъла до 40-та му секунда. През цялото време, в което за л.а „Мерцедес“ се подавал разрешителен сигнал, сигналът за пешеходците бил забранителен. Светофарната уредба не подавала едновременно разрешителен сигнал по направленията на движение на л.а „Мерцедес“ и л.а „Алфа Ромео“. През времето, за което по направлението, противоположно на това на л.а. „Алфа Ромео“ /1Н на циклограмата/ се подавал забранителен сигнал, сигналът по направление 4Н на циклограмата, по което се придвижвал л.а „Алфа Ромео“, бил забранителен, с изключение на 3 секунди преди подаване на разрешителния сигнал. В същото време за тези 3 секунди сигналът за пешеходците бил разрешителен – т.е. при свидетелски показания на пешеходците, че за тях е светел забранителен сигнал, следва да се изключи възможността водачът на „Алфа Ромеото“ да е навлязъл на разрешителен сигнал. Според вещите лица механизмът на произшествието показва, че водачът на л.а „Мерцедес“ е предприел промяна на посоката си на движение наляво, поради навлизането на л.а „Алфа Ромео“ на платното за движение на л.а „Мерцедес“, като водачът Й. е навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба. Подобно на първата АТЕ, и тази дава заключение, че в момента на реакция на водача с промяна на посоката на движение на автомобила наляво, свидетелят Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара както при избраната от него скорост 64 км./ч., така и при движение с разрешената за населено място скорост - 50 км/ч. В момента на реакция на водача на л.а „Мерцедес“ с промяна посоката на движение на автомобила наляво, при конкретните пътни условия и скорост на движение от 64 км./ч. същият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на л.а „Мерцедес“ и л.а. „Алфа Ромео“. При движение с разрешената скорост на движение от 50 км./ч., водачът Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Алфа Ромео“. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че продължителността на жълтия сигнал по правило е 2 секунди, като сочат изрично, че анализът относно периода на навлизане на двата автомобила, няма да промени изводите на заключението за това на какъв сигнал е навлязъл лек автомобил „Алфа Ромео“ в кръстовището и на какъв сигнал лек автомобил „Мерцедес“. Съгласно заключението на изготвената в хода на съдебното следствие и приета допълнителна авто-техническа експертиза, която е работила на база всички събрани и проведени в хода на съдебното следствие доказателства: Мястото на удара между л.а „Мерцедес“ и пострадалите пешеходци е определено от описаните в протокола за оглед на местопроизшествие обективни находки /деформацията на металния парапет, разположението на автомобила след удара, както и положението на страничното огледало на автомобила/. Мястото на удара се намира на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ в района на кръстовището с ул.“Левски Вековен“, по широчИ. на пътното платно – на 1,5 м.- до 3 м. вляво от левия край на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“, считано по посоката на огледа /посоката за движение на автомобила/; по дължИ. на пътното платно –на 0,5 – 2,5 м. след линията на ориентира, считано в същата посока. Скоростта на движение на л.а „Мерцедес“ в района на произшествието е от порядъка на 64 км./ч, а в момента на удара -около 56 км./ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ за конкретните пътни условия и скорост 64 км./ч. е 44,5 м., а при движение с разрешената за населено място скорост 50 км./ч. - 31,5 м. В момента на възприемане на л.а „Алфа Ромео“ и реакция с промяна на посоката на превозното средство на ляво л.а. „Мерцедес“ се е намирал на 54,5 м. от мястото на удара с пешеходците. В момента на реакция от водача на л.а „Мерцедес“ с промяна на направлението му на движение наляво, пострадалите лица са се намирали на тротоарната площ върху моста на реката на разстояние от 0,5 до 2,5 м. от приетия при огледа ориентир и на не повече от 4 м. от зоната на удара. В момента на потеглянето си от място л.а „Алфа Ромео“ е бил на около 12 м. от десния край на платното за движение на ул.“Левски Вековен“ спрямо посоката си на движение и на 14 м. от лентата за движение на л.а. „Мерцедес“. Водачът на л.а. „Мерцедес“ е реагирал с промяна на посоката си на движение наляво в момента на потеглянето на л.а. „Алфа Ромео“. В момента на реакция на водача с промяна на посоката на движение на автомобила наляво, свидетелят Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходците, както при избраната от него скорост 64 км./ч., така и при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/ч. В момента на реакция на водача на л.а „Мерцедес“ с промяна посоката на движение на автомобила наляво, при конкретните пътни условия и скорост на движение от 64 км./ч. същият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на л.а „Мерцедес“ и л.а. „Алфа Ромео“. При движение с разрешената скорост на движение от 50 км./ч., водачът Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Алфа Ромео“. Пътят, измИ.т от л.а. „Алфа Ромео“ от момента на потеглянето му до момента на спирането му на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ е 12 м. При отстояние на предната част на л.а „Алфа Ромео“ до лентата за движение на л.а. „Мерцедес“ - 14 м. в момента на потеглянето му, то предната част на л.а „Алфа Ромео“ се е установила на 2 м. преди лентата за движение на л.а „Мерцедес“, т.е с предприетото спиране водачът на л.а. „Алфа Ромео“ е избегнал възможен удар с л.а. „Мерцедес“ дори и при праволинейно движение на последния без отклоняването му наляво. Водачът на л.а. „Алфа Ромео“ след навлизането си в кръстовището на забранителен сигнал е предприел аварийно спиране и е предотвратил възможен удар с л.а. „Мерцедес“ дори и при праволинейно движение на последния без отклоняването му наляво. В момента на реакция на водача Г. с промяна посоката на движение на автомобила на ляво, при конкретните пътни условия и при скорост на движение 64 км./ч., не е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане коридорите на движение на лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Алфа Ромео“. В момента на реакция на водача с промяна посоката на движение на автомобила наляво, при конкретните пътни условия и скорост на движение в рамките на разрешената за населено място скорост 50 км./ч., Г. е имал технически възможност да спре преди мястото на пресичане коридорите на движение на лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Алфа Ромео“. Според вещите лица - технически правилните действия на водача Г. при така възникналата ситуация са - да предприеме аварийно спиране от момента, в който е възприел л.а „Алфа Ромео“. Предприетата от него промяна на траекторията на движение на л.а. „Мерцедес“ наляво е технически неправилно действие. Анализирайки работата на светофарната уредба в процесното кръстовище и, преценявайки показанията на разпитаните по делото свидетели, вещите лица стигат до извод, че водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ е навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба, като сочат, че технически правилните действия на водача Й. са били да не навлиза в кръстовището при подаден забранителен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение. Вещите лица сочат следния механизъм на настъпване на ПТП: На 07.05.2019г. около 13,40ч. в гр. София, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••••••••, управляван от Г. Г., се движи по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул. „Неофит Бозвели“ към ул. „Витиня“ в третата лента за движение от дясно наляво спрямо посоката му на движение. В района преди кръстовището с ул. „Левски Вековен“ скоростта на движение на автомобила е от порядъка на 64 км./ч. Пътното платно е сух асфалт, при добра видимост на дневна светлИ., кръстовище регулирано със светофарна уредба за автомобили и пешеходци, работеща в момента на произшествието. В същото време лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № •••••••• управляван от подс. В. Й., е спрял в лявата от трите ленти по посоката му на движение на ул. „Левски Вековен“ вдясно спрямо посоката на движение на лек автообил „Мерцедес. В даден момент водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ привежда автомобила в движение при червен сигнал на светофара, достигайки скорост 27 км./ч., след което спира на 2 метра преди мисленото продължение на пътната маркировка, ограничаваща лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“. В момента на потеглянето на лек автомобил „Алфа Ромео“ от състояние на покой, лек автомобил „Мерцедес“ е на разстояние 54,5 метра преди мястото на удара с пешеходците. Водачът Г. възприема навлизащия от ул. „Левски Вековен“ лек автомобил „Алфа Ромео“ и преприема отклоняване на автомобила „Мерцедес“ наляво, с цел избягване на удар с лек автомобил „Алфа Ромео“. Вследствие избраната скорост на движение и рязката промяна на направлението на движение, лек автомобил „Мерцедес“ губи страничната си устойчивост и отклонявайки се наляво спрямо първоначалната си посока на движение, се качва върху втората тротоарна площ на мостовото съоръжение над река „Перловска“, удря с предната си част намиращите се на тротоара пешеходци М.З., В. В., А.А. и Б. Х. със скорост 56 км./ч. и след удар с указателна табела и парапет на мостовото съоръжение пада в коритото на реката на мястото, където е установен при огледа. Като причини за настъпване на ПТП вещите лица сочат следните: Технически неправилните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“, който при конкретните пътни условия е задал траектория на движение на автомобила, която е довела до загуба на странична устойчивост и възможност превозното средство да бъде контролирано. Навлизането на л.а „Алфа Ромео“ на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ е оказало влияние върху поведението на водача Г.. Взетото решение от водача на лек автомомобил „Мерцедес“ за промяна на направлението на движение, довело да загуба на странична устойчивост, вместо правилното решение за спиране, е субективно. Извършените изчисления показват, че при запазване на праволинейното движение на лек автообил „Мерцедес“ не биха настъпили нито удар с пешеходците, нито с лек автомобил „Алфа Ромео“. Дали водачът Й. е следвало да навлиза на забранителен сигнал на платното за движение на бул. „Владимир Вазов“, без да навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“ е въпрос по същество. Свидетелят Г. Н.Г. бил привлечен към наказателна отговорност за извършено при условията на независимо съпричиняване с подс. В. А. Й. деяние по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Вменено му било нарушене на ЗДвП – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която: при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категория „В“ в населено място му е забранено да превишава 50 кв./ч.“, като в случая Г. управлявал лекия автомобил със скорост 64 км./ч. С протоколно определение от 19.03.2021г., постановено по НОХД № 4100/2021г., по описа на СРС, НО, 1 състав, по реда на чл.381 от НПК било одобрено споразумение на досъдебното производство, с което Г. се признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една годИ. и шест месеца, като било приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по реда на чл.69а от НК. Въззивният съд направи фактическите си изводи на база следните доказателства и доказателствени средства, събрани по делото: обясненията на подсъдимия В. Й., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в хода на въззивното съдебно следствие пред СГС; показанията на свидетелката А. Й.а, дадени в хода на въззивното съдебно следствие; показанията на свидетелката В. В., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 62-63, т. 1 от ДП/; показанията на свидетелката А.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК такива от ДП /л. 57-58, т. 1 от ДП/; показанията на свидетелката М.З., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 59-60, т. 1 от ДП/; показанията на свидетеля А.А., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП, дадени пред съдия /л. 88-89, т. 1 от ДП/, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 75-76, т. 1 от ДП/; показанията на свидетеля Б. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 67-68, т. 1 от ДП/; показанията на свидетелката С. И.ова, дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 77-78, т. 1 от ДП/; показанията на свидетеля П.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 91-92, т. 1 от ДП и л. 73-74, т. 1 от ДП/; показанията на свидетеля Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свиделя П.Т., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Р.И., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Т.Т., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 80, т. 1 от ДП/, и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК такива, дадени пред съдия в хода на ДП /л. 85-86, т. 1 от ДП/; показанията на свидетеля С.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля И.Д., дадени в хода на съдебното следствие; заключението на СМЕ /л. 95-101, т. 1 от ДП/; заключението на СМЕ /л. 108-117, т. 1 от ДП/; заключение на АТЕ /л. 121-135, т. 2 от ДП/; заключението на комплексна СМЕ и АТЕ /л. 191-203, т. 2 от ДП/; заключението на допълнителна АТЕ /л. 220-251 от съд.дело на първата инстанция/; заключението на СППЕ относно свид. В. В. /л. 139—150, т. 2 от ДП/; заключението на СППЕ относно свид. Б. Х. /л. 156-167, т. 2 от ДП/; заключението на СППЕ относно свид. М.З. /л. 173-184, т. 2 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум /л. 38-47, т. 1 от ДП/; писмо на Столична общИ. –дирекция „Управление и анализ на трафика” изх.№ СОА19-ДИ04-1310 /1/ от 10.05.2019 г., ведно със схема на организация на движението и проект за разположение на светофарната уредба /л. 222-225, т. 3 от ДП/; писмо на СДВР – отдел ОДЦ рег.№ 513р41340 от 16.05.2019 г., ведно с оптичен носител /л.226-228, т. 3 от ДП/; писмо на Дирекция Национална система 112, Районен център София УРИ 10581р 1396/09.05.2019 г., ведно с оптичен носител /л. 230-231, т. 3 от ДП/; постановление за привличане като обвиняем на свид. Г. Г. /л. 228-330, т. 3 от ДП/; писмо на ОПП –СДВР рег.УРИ № 4332р-17163 от 09.05.2019 г., ведно със справка „картон на водача” на подсъдимия /л. 305-307, т. 3 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 16.11.2020 г., ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата /л. 321, т. 3 от ДП/; копие на удостоверение за раждане на името на Б. Ж. Х., издадено от СО, р-н Подуяне /л.335, т. 3 от ДП/, заверен препис от протокол от 19.03.2021 г. по НОХД № 4100/2021 г., по описа на СРС, НО, 1 състав /л. 215-217 от съд.дело на първата инстанция/; 2 бр. писма на ОПП –СДВР УРИ № 433200-43024 от 18.04.2024 г. и № 433200-62869 от 12.06.2024 г. /л. 261 и л. 263 от съд.дело на първата инстанция/; справка за съдимост за подсъдимия /л. 272-273 от съд.дело на първата инстанция/. Сведения относно относно датата, мястото и времето на възникване на инцидента, се съдържат в показанията на по-голяма част от свидетелите, като тези обстоятелства не са и спорни. В тази насока по делото е приобщен и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум /л. 38-47, т. 1 от ДП/, който няма пречка да бъде кредитиран. Процесуално-следственото действие - оглед на местопроизшествие е извършено по правилата на НПК – през деня, в присъствие на 2 поемни лица, като в него са отразени всички констатации, установени на място. Протоколът съдържа подписите на всички лица, участвали в това действие. Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира изцяло показанията на свид. В. В., като съобази, че същите са логични, последователни и вътрешно безпотиворечиви. Свидетелката като пострадала от деянието, се явява и очевидец на същото, макар да не си спомня самия удар на колата, а обстоятелствата, които го продхождат. Именно тези обстоятелства, обаче, имат значение за разкрИ.е на обективната истИ., поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсата на частични спомени относно част от конкретиката по случая, правилно първата инстанция е отстранила чрез приобщаване показанията на свидетелката от ДП в цялост, които са били потвърдени от нея без колебание. Доколкото разпитът на свидетелката пред разследващ орган е бил проведен на дата, близка до инцидента, когато спомените у свидетелката са били по-ясни, настоящият съдебен състав постави именно тях във фактическите си изводи относно релевантните по делото факти, а именно: дата, място, време на инцидента; конкретното местонахождение на постадалите лица, както и относно обстоятелството, че същите са изчаквали да светне зелен сигнал на светофарната уредба, за да пресекат платното на бул. „Владимир Вазов“, по което се е движил и лекият автомобил „Мерцедес“. Няма пречка, разбира се, показанията на свидетелката да бъдат кредитирани и в частта, в която същата дава информация относно телесните увреждания, които е получила в резултат на ПТП, като в тази част твърденията й намират подкрепа в приетите по делото СМЕ и комплексна СМЕ и АТЕ. По отношение заявеното от свидетелката, че няма спомен да е имало причИ. за действието на водача на автомобила, който ги е ударил, то напълно допустимо е, същата да не е забелязала навлезлия в кръстовището лек автомобил „Алфа Ромео“, доколкото вниманието й е било съсредоточено към автомобила, идващ срещу тях – лек автомобил „Мерцедес“. Във връзка с липсата на спомени относно самия удар, СГС съобрази заключението на СППЕ касателно свид. В., която обяснява наличието на спомени при свидетелката относно предхождащите инцидента обстоятелства и съответно липсата на спомен относно самия удар именно с мозъчното сътресение, което допуска възможността за липса на спомен за известен период преди инцидента, т.нар. ретроградна амнезия и също известен период след това – антероградна амнезия. При всички случаи, вещите лица по СППЕ дават заключение за наличие на свидетелска годност у свидетелката В., поради което съдът не намери основание да дискредитира показанията й от съдебното и досъдебното производство. Тук съдът ще добави, че кредитира изцяло и приетата по делото СППЕ, назначена с оглед непълнолетието на пострадалата към него момента, която е дала пълни и обосновани отговори на поставените въпроси относно психичното състояние на В. и наличието на свидетелска годност при същата. Твърденията на свидетелката В. относно релевантните по делото факти: дата, време и място на инцидента; мястото, където са се движели със своите приятели; мястото, където са спрели, за да изчакат зелен светофар за пешеходците с цел да пресечат второто платно на бул. „Владимир Вазов“, по което се е движел автомобила, който ги е ударил, намират подкрепа в показанията на друг очевидец на инидента - А.А.. Именно с оглед корелацията между показанията на тези две свидетелки, настоящият съдебен състав кредитира относно визираните обстоятелства както показанията на В., така и тези на свид. А.. Няма пречка твърденията на А. А. да бъдат кредитирани и в частта, в която същата сочи, че в резултат на удара с лекия автомобил, идващ по бул. „Вл. Вазов“ към тях, тя заедно с В. В. и Б. Х. са се отзовали в коритото на реката, както и относно събитията, следващи самия инцидент /получените от нея телесни увреждания и тези на пострадалите В. и Х./. Що се онася до заявеното от свидетелката пред районния съд за наличие на удар между автомобил „Мерцедес“ /който ги е ударил/ и автомобила, навлязъл в кръстовището от ул. „Левски Вековен“ /автомобил „Алфа Ромео“/, то в тази част показанията й се опровергават от всички останали събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Ето защо, настоящият съдебен състав не даде вяра конкретно на тези твърдения, както правилно това е сторила и първата инстанция. Отделно, в тази насока съдът съобрази, че подобни твърдения не се съдържат в показанията А. от ДП, които са били приобщени в цялост именно поради констатирани противоречия и поради липсата на частични спомени относно конкретиката по случая. Напротив, пред разследващия орган свидетелката е заявила, че на практика автомобилът, който ги е ударил, се е отклонил поради навлизане в кръстовището на автомобил от ул. „Левски Вековен“, без да стоменава за удар между двете коли. Подобни противоречия между показанията на А., дадени в хода на ДП и в хода на съдебното следствие пред СРС могат да бъдат оправдани с измИ.лия период от време от датата на инцидента до разпита на свидетелката пред първия съд – близо 4 години. Този състав, подобно на СРС, не се довери и на твърденията на свидетелката А. /дадени пред съда и в хода на ДП/ в частта, в която същата сочи, че автомобилът, идващ от ул. „Левски Вековен“, навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, регулираща неговото движение, докато другият автомобил, който се движел по бул. „Вл. Вазов“, навлязъл в кръстовището на червен ситнал. И в тази част показанията й се опровергават от останалите гласни доказателствени средства, а така също и от заключенията на комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ /назначена в съдебното производство/. Тези заключения дават недвусмислен отговор след изследване на приобщената по делото циклограма, че за лек автомобил „Мерцедес“, движещ се по бул. „Владимир Вазов“ и управляван от свид. Г., светофарът е светел зелен сигнал и на този сигнал автомобилът е навлязъл в кръстовището, докато за лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от подсъдимия, сигналът на светофарната уреда е бил червен, когато последният е навлязъл в кръстовището. В тази връзка СГС съобрази и заявеното от самата свидетелка при разпита й в хода на съдебното производство, че същата не е имала видимост нито към светофара, регулиращ движението на автомобилите, идващи от ул. „Левски Вековен“, нито към светофара, регулиращ движението на автомобилите, движещи се по бул. „Вл. Вазов“ в посока от центъра към жк. „Левски“. Т.е., изводите й относно сигналите на светофарните уредби на процесните автомобили на практика представлява неин субективен прочит на случилото се, който, се опровергава от останалите, събрани по делото доказателства. Изводите на настоящият съдебен състав в горния смисъл не се променят, въпреки заявеното от свидетелката А. след приобщаване на показанията й от ДП, а именно, че ги потвърждава изцяло, както и потвърждава настъпването на удар между двата автомобила, тъй като, както беше посочено по-горе, тези нейни твърдения се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. Във връзка с показанията на свидетелката този състав ще обърне внимание и на твърдението й - да е чула самия удар между двете коли, което няма как да се е случило при липса на такъв удар реално. Не може да бъде отмИ.то без забележка и твърдението на свидетелката - да е видяла как светофарът, регулиращ премИ.ването на пешеходците по бул. „Владимир Вазов“ /т.е. техния светофар/ да е светнал зелен сигнал, след като били ударени от автомобила, тъй като от доказателствата по делото се установява, че самата тя в резултат на удара се е отзовала в коритото на реката, откъдето при всички случаи не е имала видимост към светофарната уредба. Този състав /както и СРС преди това/ кредитира и показанията на свидетелката М.З., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 59-60, т. 1 от ДП/, като съобрази, че същите се отличават с житейска логика, изключваща вътрешни противоречия относно релевантните по делото факти. Твърденията на З. относно случилото се кореспондират изцяло на заявеното от свидетелката В., включително относно мястото, на което са били пострадалите, чакайки да светне за тях зелен сигнал на светофара, за да пресекат платното на бул. „Владимир Вазов“. И при тази свидетелка липсата на спомени относно конкретиката по случая е била санирана чрез прочитане показанията й от ДП в цялост, които са били потвърдени без колебание. Що се отнася до заявеното от свид. З., че няма спомен нещо да е препятствало автомобила, който ги е ударил, то тук важи изложеното от съда по-горе касателно аналогичните твърдения на свидетелката В., а именно, че същите могат да се обосноват от факта - вниманието на свид. З. да е било насочено изцяло към идващия към тях автомобил, който е представлявал непосредствена заплаха. Относно свидетелката З. съдът кредитира изцяло заключението на СППЕ, което е дало пълни и обосновани отговори за наличие на свидетелската годност при нея въпреки непълнолетието си към него момент. По отношение показанията на свидетеля Б. Х., СГС споделя изцяло разсъжденията на първата инстанция, като също не намери основание да ги дискредитира /с изключение на една част, която ще бъде обсъдена по-долу/. И този свидетел също е пострадал от инидента и в този смисъл се явява пряк очевидец на случилото се. В тази насока съдът съобрази, че показанията му относно събитията преди и след инцидента, кореспондират на заявеното от свидетелите В. и З., включително относно мястото, където са спрели, за да изчакат зелен светофар за тях и да пресекат бул. „Владимир Вазов“; относно приближаващия автомобил, който ги е ударил, както и относно начИ., по който са се развили събитията след самия инцидент. Съдът и тук ще обърне внимание на заявеното от свидетеля, че не е видял нещо да препятства автомобила, който ги е ударил, преценявайки, че вниманието и на този свидетел явно е било съсредоточено върху приближаващия се към тях автомобил, управляван от свид. Г.. Липсата на спомени относно част от конкретните обстоятелства, правилно от първата инстанция са били отстранени чрез прочитане показанията на свидетеля от ДП, които са били потърдени от него. От тези показания, настоящият съдебен състав изключи единствено твърдението на свидетеля - автомобилът, който ги е блъснал, да се е движил по ул. „Левски Вековен“ към бул. „Вл. Вазов“, което се опровергава от останалите гласни доказателствени средства /никой друг от свидетелите не сочи подобен факт/. Подобно твърдение, обаче, би могло да се дължи на объркване от страна на самия свидетел относно имената на улиците. Правилно освен това, първата инстанция е изключила твърдението на свидетеля от ДП - автомобилът, който ги е ударил, да е мИ.л на червен светофар, тъй като с оглед местоположението на свидетеля, същият не е имал видимост към светофарната уредба, регулираща движението на автомобила „Мерцедес“, движещ се по бул. „Вл. Вазов“. В тази насока съдът съобрази и изявлението на самия свидетел в хода на съдебното производство, че не е имал видимост към този светофар. И по отношение на този свидетел СГС съобрази заключението на СППЕ, която пълно и обективно е дала отговор на поставените въпроси относно свидетелската годност на Х. с оглед непълнолетната му възраст към момента на инцидента, приемайки наличието на такава, въпреки изживения стрес. По отношение показанията на свидетеля А.А., настоящият съдебен състав ще посочи следното: СГС кредитира заявеното от този свидетел в хода на съдебното и досъдебното производство /показанията му от ДП пред разследващ орган и пред съдия законосъобазно са били приобщени в цялост от първата инстанция поради липсата на спомени относно част от конкретиката по случая/ касателно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Изключение прави единствено твърдението му пред разследващ орган - след първоначалното изчакване на червен светофар, за да пресекат, преди самия инцидент, да е светнал зелен сигнал за пешеходците. В тази част показанията му се опровергават от показанията на останалите свидетели /В., А., З., Б. Х. и С. И.ова/, които са чакали на същото място, където е стоял и свид. А., и които недвусмиселно заявяват, че всички те са изчаквали на червен сигнал на светофара, за да пресекат, като нито един от тях не сочи преди самия удар да е светнал зелен сигнал на светофара за тях. Конкретно тази част от твърденията на А. противоречат и на заключението на комплексната СМЕ и АТЕ, както и на заключението на допълнителната АТЕ /допусната и приета от СРС/, които са категорчини, че лекият автомобил „Мерцедес“, който се е движел по бул. „Владимир Вазов“, управляван от свидетеля Г., е премИ.л на зелен /разрешителен/ за него сигнал на светофарната уредба, докато управляваният от подсъдимия автомобил „Алафа Ромео“ е навлязъл в кръстовището на червен /забранителен/ сигнал на светофарната уредба. В тази насока съдът съобрази, че вещите лица по двете коментирани експертизи са дали заключенията си, освен съобразявайки показанията на самите свидетели, разпитани по делото, така и приобщената по делото циклограма, от която е видно, че докато по направление 5Н /по което се е движел „Мерцедес“/ свети зелен /разрешителен/ сигнал на светофара, светофарът, регулиращ направлението на движението на пешеходците, които следва да пресекат бул. „Владимир Вазов“ на процесното платно в посока „Герена“ /направление 3Н/, вИ.ги свети червен сигнал. Това изключва възможността непосредствено преди инцидента за пострадалите и свидетеля А. светофарната уредба да е светнала зелен /разрешителен/ за тях сигнал. С аналогични доводи СГС не даде вяра и на показанията на свидетеля А., дадени в хода на досъдебното производство при разпита му пред съдия, които имат същия смисъл /“Изчакахме да стане зелен за пешеходците. След сигнала имахме намерение да потеглим.“/, както и на заявеното пред първата инстанция в хода на съдебното следствие – самият той да е тръгнал да пресича платното за движение. Относно последното негово твърдения /че е тръгнал да пресича/, този състав съобрази, че същото се намира в противоречие със заявеното от същия свидетел пред разследващия орган, а именно, че самият той, за да избегне удара с идващия към тях автомобил, е скочил на пътното платно /т.е., същият не е тръгнал да пресича, както заявява при разпита му в хода на съдебното следствие/. С аналогични доводи на изложените по-горе, съдът не кредитира и твърдението на свидетеля А. в хода на ДП /пред разследващ орган при първия му разпит/, лек автомобил „Мерцедес“ да е навлязъл на червен сигнал на светофара, още повече, че самият той от мястото, където е стоял преди инцидента, не е имал видимост нито към светофара на този автомобил, нито към светофара на лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от подсъдимия. Съдът не кредитира и друго твърдение на този свидетел при първоначалния му разпит /пред разследващ орган/ - МПС-то, управлявано от подъдимия да е навлязло чак в средата на кръстовището, тъй като в тази част показанията му се опровергават от твърденията на свид. Б., стоящ непосредствено след автомобила на подсъдимия, имайли обективната възможност да наблюдава ситуацията от много по-близко разстояние и в много по-спокойно психично състояние, отколкото пострадалите и всички останали лица, към които се е бил насочил автомобила на Г.. Именно свидетелят Б. при първия си разпит пред резследващ орган /показанията му от 08.05.2019г. са били приобщени от първата инстанция изцяло/ е заявил, че след потеглянето си от място, автомобилът, управляван от подсъдимия, е спрял в кръстовището на ниво – първата дясна лента на бул. „Владимир Вазов“. Анологично на така заявеното при първия си разпит, в хода на съдебното производство, свидетелят Б. конкретизира, че задната част на МПС „Алфа“ се е намирала на разтояние от предницата на автомобила на свид. Б. /към момента, когато е спрял след потеглянето/, на около 10-15 метра, като бил подмИ.л леко дясната лента на бул. „Владимир Вазов“, като впоследствие отново конкретизира „Алфата спря плюс – минус върху самата линия между дясното и средното платно на бул. „Владимир Вазов“. Отделно, след прочитане показанията му от ДП, дадени пред разследващ орган отново сочи „Подробно не помня, по моя преценка Алфата измИ. една лента“. Съдът отново ще се върне към показанията на свид. Б. по-долу в мотивите си. Показанията на свид. А. в коментираната по-горе част се опровергават и от приетата по делото допълнителната АТЕ /назначена и приета от СРС/, която съобразявайки всички събрани и проверени в хода на съдебното производство доказателства, и след необходимите изчисления възприема, че след навлизане в кръстовището, лек автомобил „Алфа“ е спрял на 2 метра преди мисленото продължение на пътната маркировка, ограничаваща лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“. В останалата част, показанията на свидетеля А., настоящият състав, подобно на първата инстанция кредитира, доколкото същите намират подкрепа в твърденията на свидетелите В., А., З., Б. Х. и С. И.ова, които са наблюдавали ситуацията именно от мястото, където е бил и самият А.. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката С. И.ова, дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 77-78, т. 1 от ДП/, като съобрази от една страна, че същата е един от очевидците на инцидента, а от друга страна, твърденията й относно релевантните по делото факти кореспондират на показанията на свидетелите В., А., З. и Б. Х., а така също и на тези на свидетеля А. в частта, в която настоящата инстанция ги кредитира. Настоящият съдебен състав дискредитира само част от заявеното от свидетелката И.ова, а именно заявеното от нея - лекият автомобил „Мерцедес“ да се е движел в най-лявата лента по бул. „Владимир Вазов“, тъй като в тази част показанията й се опровергават от твърденията на самия водач - свид. Г., който сочи лента за движение на управлявания от него автомобил непосредствено преди кръстовището – втората лента от ляво надясно по посоката му на движение /респективно - трета лента от дясно наляво - бележка на съда/. Що се отнася до заявеното от свидетелката относно мястото, на което е забелязала лек автомобил „Алфа Ромео“, то същите следва да бъдат преценени, съобразявайки, че свидетелката е наблюдавала случващото се отстрани, но на много по-голямо разстояние, отколкото свид. Б., който е бил непосредствено зад автомобила на подсъдимия. Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира изцяло показанията на свидетеля П.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК такива от ДП /л. 91-92, т. 1 от ДП и л. 73-74, т. 1 от ДП/, последните правилно прочетени изцяло поради липса на пълни спомени относно конкретиката по случая, която има значение за установяване на обективната истИ.. Правилно първата истанция е съобразила, че като очевидец на инцидента, свидетелят Б. пресъздава логични и без съществени противоречия сведения относно обстоятелствата, при които е настъпил същия. Както вече беше посочено по-горе в мотивите на съда, именно този свидетел е имал непосредствена обективна възможност да наблюдава действията на подсъдимия, доколкото се е намирал зад МПС-то на Й., изчаквайки заедно с него светването на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, за да продължи напред. Ето защо, съобразявайки както показанията на свид. Б., така и заключението на комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ, които са изследвали циклограмата на светофарната уредба на кръстовището, настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, прие за безспорно установено, че подсъдимият Й. е тръгнал с автомобила си „Алфа Ромео“ на червен „забранителен“ сигнал на светофарната уредба, регулираща неговата посока на движение, навлизайки именно на такъв сигнал в процесното кръстовище. Показанията на свидетеля относно обстоятелствата, при които е станал инцидента, кореспондират изцяло на останалите гласни доказателствени средства, които съдът кредитира, като същите намират подкрепа и в заключенията на комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ /назначена от СРС в хода на съдебното следствие/. Тук съдът отново ще припомни изложеното и по-горе относно показанията на свид. Б. при обсъждане показанията на свидетеля А., че Б. с оглед местоположението си преди инцидента е имал възможност да наблюдава ситуацията от много по-близко разстояние, както и в много по-спокойно психично състояние, отколкото пострадалите и всички останали лица, към които се е бил насочил автомобила на Г.. Това от своя страна му е позволило да възприеме и съответно да възпроизведе впоследствие с много по-голяма точност всички факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване на обективната истИ., включително фактът, че подсъдимият, който е бил спрял първа кола на светофара в най-лявата лента за движение на ул. „Левски Вековен“, е потеглил на червен за него светофар, което кореспордира и на заключението на комплекната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ /изследвали и циклограмата на светофарната уредба на кръстовището/. СГС споделя становището на СРС относно показанията на този свидетел, а именно, че в същите не се забелязват съществени противоречия, които да будят съмнение относно тяхната достоверност, като свидетелят се явява трето, незаинтересовано от изхода на делото лице. В тази връзка СГС отново ще припомни, че този свидетел при първия си разпит пред разследващ орган на дата 08.05.2019г. /приобщени от първата инстанция изцяло/ е заявил, че след потеглянето си от място, автомобилът, управляван от подсъдимия е спрял в кръстовището на ниво – първата дясна лента на бул. „Владимир Вазов“. Анологично на така заявеното при първия си разпит, в хода на съдебното производство, свидетелят Б. конкретизира, че задната част на МПС „Алфа“ след спирането си се е намирала на разстояние от предницата на неговия автомобил на около 10-15 метра, като бил подмИ.л леко дясната лента на бул. „Владимир Вазов“ и впоследствие отново конкретизира „Алфата спря плюс – минус върху самата линия между дясното и средното платно на бул. „Владимир Вазов“. След прочитане показанията му от ДП, дадени пред разследващ орган, отново сочи „Подробно не помня, по моя преценка „Алфата“ измИ. една лента“. Показанията на свид. Б. в коментираната част кореспондират и на заключението на приетата по делото допълнителната АТЕ /назначена и приета от СРС/, която съобразявайки всички събрани и проверени в хода на съдебното производство доказателства, и след необходимите изчисления възприема, че след навлизане в кръстовището, лек автомобил „Алфа Ромео“ е спрял на 2 метра преди мисленото продължение на пътната маркировка, ограничаваща лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“. Тук съдът ще обърне внимание, че заявеното от свид. Б. при разпита му от ДП пред съдия, че след потеглянето си от място МПС - „Алфа Роемо“ е спряло почти в средата на пътното платно не може да послужи за категоричен извод, това да е било именно така, тъй като от една страна, самият свидетел използва израза „около“, а в други негови разпити, визирани по-горе, дава доста по-конкретни сведения относно местоположението на автомобила на подсъдимия при спирането му след навлизане в кръстовището на червен светофар. Действително, налице е частично противоречие в заявеното от свидетеля Б. относно този конкретен въпрос при разпита му в хода на съдебното производство /сочи разстояние между автомобилите 10-15 метра/, докато при разпита му по реда на чл. 223 НПК /тук сочи разстояние между автомобилите 7-8 метра/. Това размИ.ване, обаче, се санира от самия свидетел при разпита му пред съда, при който, както беше посочено по-горе, конкретизира ситуацията, сочейки: „Алфата спря плюс – минус върху самата линия между дясното и средното платно на бул. „Владимир Вазов“, а след прочитане показанията му от ДП, дадени пред разследващ орган отново сочи „Подробно не помня, по моя преценка „Алфата“ измИ. една лента“. Ето защо, и СГС не намери основание да дискредитира показанията на свидетеля Б. в разглежданата до тук част. Що се отнася до заявеното от свид. Б. в показанията му от ДП, че излизайки от автомобила си след инцидента, и мИ.вайки покрай автомобила на подсъдимия, му е казал да не мърда от мястото, защото е запомнил регистрационния му номер, то тези твърдения по никакъв начин не водят до извод – подсъдимият да се е опитал да напусне местопроизшествието. В тази връзка съдът ще посочи, че свид. С. И.ова единствено сочи, че е видяла придвижване на заден ход на автомобила, управляван от подсъдимия, а неговата дъщеря – свид. А. Й.а изрично сочи, че е направил обратен завой, за да не пречи и е спрял, поради което неправилно първата инстанция е приела за установено – подсъдимият да е направил опит да напусне местопроизшествието. Съдът счита, че няма пречка да кредитира показанията на свиделя П.Т., дадени в хода на съдебното следствие, като съобрази, че същите са логични и вътрешно безпротиворечиви. Същият е и трето незаинтересовано от изхода на делото лице, а твърденията му като цяло кореспондират на останалите гласни доказателствени средства. Доколкото същият е бил първа кола, спряла на светофара на ул. „В. Кънчев“, изчаквайки да пресече именно платното на бул. „Владимир Вазов“, по което се е движел автомобила „Мерцедес“, но срещуположно на положението на автомобил „Алфа Ромео“, то явно свид. Томов също е имал възможност да възприеме фактическата установка преди и към момента на инцидента непосредствено. Обстоятелството, че свидетелят Томов не е забелязал навлезлия в кръстовището и идващ от ул. „Левски Вековен“ автомомобил, управляван от подсъдимия, по никакъв начин не оборва показанията на свидетелите С. И.ова и свид. Б., които са категорични, че този автомобил е навлязъл в това кръстовище. По отношение показанията на свидетеля Т.Т., настоящият съдебен състав ще посочи следното: СГС кредитира показанията на свидетеля Т., дадени пред първата инстанция, както и приобщените от ДП такива поради липса на спомен относно някои конкретни обстоятелства /л. 80, т. 1 от ДП и л. 85-86, т. 1 от ДП/. Твърденията на този свидетел относно мястото, откъдето е наблюдавал случващото се; действията по навлизане в кръстовището на лек автомобил „Алфа Ромео“ от ул. „Левски Вековен“, както и действията на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, движещ се по бул. „Владимир Вазов“ кореспондират на показанията на останалите свидетели. Няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Т. в частта, в която същият сочи, че автомобилът на подсъдимия е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, а „Мерцедес“-ът на зелен, доколкото тези свои изводи въпреки липсата на видимост към светофарните уредби, регулиращи движението на двете МПС, свидетелят мотивира с дългогодишния си опит на водач на МПС, многократно премИ.вал през това кръстовище. В тази част твърденията му кореспондират и на заявеното от свидетеля Б., а така също и на заключенията на комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ. Този състав, обаче, за разлика от първата инстанция, не кредитира твърдението на свид. Томов - автомобилът, управляван от подсъдимия, да е навлязъл чак до средата на кръстовището, включително твърдението пред първата инстанция, предницата на автомобила да е навлязла в лентата за движение на лек автомобил „Мередес“, тъй като в тази част показанията му се опровергават както от показанията на свидетелите Б. и И.ова, така и от заключенията на приетите по делото комплексна СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ /назначена от първата интанция/. СГС не кредитира и твърденията на свидетеля Т., дадени в хода на съдебното следствие, а така също и тези, дадени в хода на ДП по реда на чл. 223 НПК, в частта, в която същият сочи - след инцидента подсъдимият да е тръгнал да напуска местопроизшествието. За да дискредитира тази част от показанията на свидетеля, настоящият съдебен състав съобрази следното: От една страна тези твърдения противоречат на заявеното от свидетелите С.С. и И.Д., които също са наблюдавали случващото се на място като пешеходци, а така също и на заявеното от свидетелката А. Й.а - дъщеря на подсъдимия. И тримата свидетели, противно на заявеното от Т., сочат, че, след като е направил обратен завой, подсъдимият е спрял с колата си, като слязъл от автомобила, за да види какво се случва. Отделно, настоящият съдебен състав съобрази и вътрешни противоречия по този въпрос в показанията на свид. Т. при различните му разпити. Така, при първия разпит в ДП /л. 80, т. 1 то ДП/, проведен на 10.05.2019г., свидетелят в нито един момент не е споменал – водачът на навлезлия в кръстовището автомобил „Алфа Ромео“ да е правил обратен завой и да е искал да си тръгне. За първи път подобно твърдение се повявява при разпита на свидетеля пред съдия по реда на чл. 223 НПК, когато Т. е посочил, че водачът на автомобил „Алфа Ромео“ се опитал да си тръгне, като направил обратен завой на кръстовището и имало 2-3 човека, които го били спрели. Още при този разпит, обаче, свидетелят уточнява, че самият той не е видял подобна ситуация, но бил чул това от други хора. Доколкото, свид. Т. не е бил пряк очевидец на конкретните действия на подсъдимия след инцидента, а пресъздава твърдения на други лица, които не могат да бъдат проверени по надлежния ред чрез разпит, тъй като не са установени, настоящият съдебен състав игнорира тази част от показанията на свидетеля Т., като опровергани и от визираните по-горе показания на свидетелите С., Д. и А. Й.а. С аналогични доводи съдът отхвърли и твърденията на свид. Т. пред първата инстанция в горния смисъл, още повече, че при този разпит свидетелят твърди и допълнителни обстоятелства, които не намират подкрепа в останалите доказателства, а именно, че подсъдимият направил опит да си тръгне, тъй като бил с жена си и децата си, като от показанията на свид. А. Й.а, а така също и от показанията на Д. и Стойев се установява, че подсъдимият е бил в автомобила си единствено с дъщеря си. Софийски градски съд, за разлика от първата инстанция, не намери основание да дискредитира показанията на свидетеля С.С. и на свидетеля И.Д., дадени в хода на съдебното следствие, като не констатира вътрешни противоречия или липса на житейска логика, които да будят съмнение относно тяхната безпристрастност. Отделно, не се установява свидетелите да се намират в близки приятелски или роднински отношения с подсъдимия, а показанията им относно случилото се кореспондират помежду си. Така, и двамата свидетели дават логични сведения относно причините да се намират на процесното кръстовище, а обстоятелството, че не могат да посочат конкретни улици, по никакъв начин не разколебава настоящата инстанция, че свидетелите разказват именно за релевантния инцидент. Това е така, тъй като събитията, за които раказват, че са набюдавали, съответстват именно на процесния случай. Нещо повече, свидетелите, независимо един от друг дават еднопосочни сведения, че след инцидента са видели автомобила на подсъдимия, който е направил обратен завой и е спрял, след което е слязъл от автомобила, за да види какво се случва, докато в колата имало и дете с патерици, което започнало да плаче /свид. Д. дори е разпознал дъщерята на подсъдимия като едно от момичетата, което тренира заедно с неговата дъщеря/. Фактът, че и двамата свидетели не са видели момента, в който автомобилът на подсъдимия е бил навлязъл в кръстовището преди инцидента, може да се дължи на факта, че към него момент са се предвижвали пеша и в този смисъл логично е да не обръщат съществено внимание конкретната ситуация в самото кръстовище като пътна обастановка непосредствено преди инцидента. Тук е моментът СГС да обсъди и показанията на свидетелката А. Й.а, разпитана в хода на въззивното съдебно следствие. При преценка достоверността на заявеното от свидетелката Й.а съдът на първо място съобрази, че същата се намира в близки роднински отношения с подсъдимия /дъщеря и баща/, което създава необходимост от внимателен анализ на заявеното от нея. СГС кредитира твърдението на свидетелката Й.а, че същата към момента на инцидента е била в колата на баща си, седейки на мястото до шофьорското, както и че към него момент е била със счупен крак /с патерици/, доколкото в тази част показанията й намират подкрепа в показанията на свидетелите С. и Д.. Няма пречка показанията й да бъдат кредитирани и в частта, в която същата потвърждава, че преди инцидента са изчаквали с колата на баща й на светофара, за да светне зелено, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите Б. и Т.. Настоящият съдебен състав прие за достоверно и твърдението й, че след настъпването на инцидента подсъдимият е направил обратен завой, за да не пречи и е спрял, след което слязъл от автомобила и отишъл, за да види какво се случва, доколкото тази част кореспондира на показанията на свидетелите С. и Д.. СГС, обаче, не даде вяра на твърденията на А. Й.а - баща й да е тръгнал да навлиза в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, както и да е спрял почти върху пешеходната пътека без да навлиза в него, тъй като в тази част показанията й се опровергават както на показанията на свидетеля Б., така и на показанията на свидетелката С. И.ова, а така също и на заключението на комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ. В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че към датата на инцидента свидетелката е била 14-годишна, поради което и вероятността да е наблюдавала изрично пътната обстановка, включително на какъв сигнал на светофара е потеглил баща й с автомобила, е сведена до минимум. Още по-малко вероятно е същата и да си спомня подобни обстоятелства след близо седем години. С аналогични доводи СГС не даде вяра на заявеното от свидетелката Й.а, другият автомобил, който е идвал с висока скорост от тяхно ляво /лек автомобил „Мерцедес“/ да се е движил в неговата най-лява лента, тъй като в тази част показанията й е се опровергават от тези на свидетелите Г. Г. и Р.И.. По отношение показанията на свидетеля Г. Г. и свидетелката Р.И. въззивният съд ще посочи следното: За разлика от СРС, настоящият състав не се довери изцяло на показанията на двамата свидетели, като съобрази, че част от твърденията им се опровергават от останалите доказателства. СГС кредитира показанията на свидетелите Г. и И. в частта, в която същите обективират твърдения относно мястото на инцидента; лентата, в която се е движел автомобила, управляван от свид. Г. /втората от ляво надясно спрямо неговата посока на движение, което съответства на трета от дясно наляво/; фактът, че самият Г. е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба; действията му по отклоняване на управлявания от него автомобил наляво и последващия удар с пешеходците. В тази част твърденията им кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. СГС, обаче, не даде вяра на показанията на свидетеля Г. - автомобилът на подсъдимия да се е появил пред неговия и именно по този начин да го е засякъл, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите С. И.ова, Б. /трети незаинтересовани от изхода на делото лица/. В тази част твърденията на свидетеля се опровергават и от приетите по делото комплексна СМЕ и АТЕ и допълнителна АТЕ, която след съответните изчисления сочи, че подсъдимият е спрял автомобила си на 2 метра преди мисленото продължение на пътната маркировка, ограничаваща лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“. Твърдението на свидетеля Г., че след като видял автомобила на подсъдимия, е натиснал рязко спирачките, се опровергава от показанията на останалите свидетели, които изрично сочат, че не са чули звук на спирачки, както и от протокола за оглед, видно от който на местопроизшествието не са установени спирачни следи. Този състав не даде доверие и на твърденията на свидетелката И. – подсъдимият да е тръгнал да напуска местопроизшествието /да бяга/, тъй като самата свидетелка признава, че само е чула подобни твърдения от други хора, едва след като е излязла от коритото на реката след инидента. Т.е., тя самата не е била пряк очевидец на подобни действия на подсъдимия. Правилно първата инстанция не е дала вяра на обасненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство в частта, в която същият навежда твърдения да е тръгнал с автомобила си след светването на жълт сигнал на светофара, последван от зелен, както и да е спрял веднага след това, виждайки идващия отляво автомобил с висока скорост, без да навлиза в самото кръстовище. В тази част твърденията на подсъдимия се опровергават изцяло от показанията на свидетеля Б. и С. И.ова, както и от заключенията на визираните по-горе експертизи /комплексна СМЕ и АТЕ и допълнителна АТЕ/. В останалата част обясненията на подсъдимия не се опровергават от събраните по делото доказателства, поради което няма пречка да бъдат кредитирани. От тях съдът единствено ще коментира изрично заявеното от подсъдимия, че е преместил чрез извършване на обратен завой автомобила си, за да не пречи на останалите автомобили, след което спрял, като съобрази, че същите намират подкрепа освен в заявеното от свид. Й.а, така и в показанията на свидетелите С.С. и И.Д., коментирани по-горе. Подсъдимият дава аналогични обяснения и пред въззивния съд, поради което същите не е необходимо да бъдат подлагани на отделен анализ. Правилно първата инстанция е направила изводи относно вида и медикобиологичните характеристики на телесните увреждания на пострадалите лица, въз основа заключенията на приетите по делото СМЕ /л. 95-101, т. 1 от ДП/; допълнителна СМЕ /л. 108-117, т. 1 от ДП/ и комплексна СМЕ и АТЕ /л. 191-203, т. 2 от ДП/, които дават пълни и обосновани отговори на поставените въпроси. В тази връзка следва да бъде съобразено, че след първоначалната СМЕ, допълнителната такава, а така също и комплексната СМЕ и АТЕ са имали възможност да работят въз основа на цялата медицинска документация на пострадалите лица, изготвена след приключване на лечението на пострадалите, обосновавайки в пълнота отговорите на поставените им въпроси. Във връзка с възраженията на защитата за липса на конкретни действия на подсъдимия, които да се намират в причинно-следствена връзка именно с причинените на пострадалите телесни увреждания, съдът ще посочи, че тази връзка е налице именно предвид предприетите от Й. действия по навлизане в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофара и спирането на 2 метра от маркировката, очертаваща лентата, в която се е движел автомобила на свид. Г., именно които действия на подсъдимия са станали причИ. за последващите такива на самия Г. по отклонение на автомобила наляво и удрянето на пешеходците с автомобила си. Наличието на причинно-следствена връзка между действията на подс. Й. и причинените телесни увреждания на пострадалите лица ще бъде коментирана и по-долу в изложението. По отношение приетите по делото: заключение на АТЕ /л. 121-135, т. 2 от ДП/; заключение на комплексна СМЕ и АТЕ /л. 191-203, т. 2 от ДП/; заключение на допълнителна АТЕ /л. 220-251 от съд.дело на първата инстанция/, Софийски градски съд намира следното: Вещите лица и по трите експертизи са отговорили в пълнота и обективно на поставените въпроси, като същите са били съобразени с етапа, на който се е намирало наказателното производство и събраните именно към него момент доказателства. Следва да се съобрази факта, че първата от експертизите е работила в етап от досъдебното производство, в който все още не е била приобщена циклограмата на светофарната уредба, регулираща движението на процесното кръстовище. Именно и поради това вещото лице е посочило, че няма възможност да бъде дадено заключение при какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Ето защо, и настоящият съдебен състав не кредитира първата от експертизите, а именно АТЕ /л. 121-135, т. 2 от ДП/ в частта относно изводите на вещото лице - причИ. за настъпване на пътнотранспортното произшествие да са били единствено технически неправилните действия на водача Г., изразяващи се в избор на скорост на движение от 64 км./ч., която при конкретните пътни условия не му е позволявала да спре безопасно в случай на възникнала необходимост. От друга страна, както комплексната СМЕ и АТЕ, така и допълнителната АТЕ /допусната от първата инстанция и приета в хода на съдебното следствие/ са работили след приобщаване на изпратената от Столична общИ. циклограма на светофарната уредба на процесното кръстовище, като са я анализирали подробно, стигайки до обоснован извод, базиран и на свидетелските показания, че подсъдимият Й. е навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, докато лекият автомобил „Мерцедес“ е премИ.л на зелен за него сигнал на светофара. Във връзка с тези експертизи, съдът ще обърне внимание, че относно мястото на удара между л.а „Мерцедес“ и пострадалите пешеходци по ширИ. и дължИ. на пътното платно; опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ за конкретните пътни условия и скорост 64 км./ч., респективно при 50 км./ч., първите две експертизи дават едни и същи стойности, а допълнителната АТЕ единствено прецизира същите, но в рамките на параметрите, посочените преди това от предходните две експертизи. Относно разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Мерцедес“ в момента на възприемане на л.а „Алфа Ромео“ от свид. Г. и реакция с промяна на посоката на превозното средство наляво н а л.а. „Мерцедес“, допълнителната АТЕ сочи стойност 54,5 метра, която е по-голяма от посочената от предходните две експертизи. Това по-голямо разстояние, обаче, дава възможност за повече време за реакция на свид. Г. като водач на лекия автомобил „Мерцедес“, т.е., това разстояние е в негова полза. И трите експертизи, обаче, са единодушни, че в момента на реакция на водача с промяна на посоката на движение на автомобила наляво, свидетелят Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходците, както при избраната от него скорост 64 км./ч., така и при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/ч. Не е налице противоречие в заключенията и относно това, че в момента на реакция на водача на л.а „Мерцедес“ с промяна посоката на движение на автомобила наляво, при конкретните пътни условия и скорост на движение от 64 км./ч. свид. Г. не е имал техническата възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на л.а „Мерцедес“ и л.а. „Алфа Ромео“, но при движение с разрешената скорост на движение от 50 км./ч. Г. е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на двете МПС. Ето защо, съдът прие за безспорно установени тези обстоятелства. Конкретно относно мястото, където е спрял лек автомобил „Алфа Ромео“ след навлизането в кръстовището на червен сигнал на светофара – 2 метра от крайната линия, очертаваща лентата за движение на лек автомобил „Мередес“, настоящият съдебен състав възприе изцяло заключението на допълнителната АТЕ. Тази своя преценка, СГС обоснова с обстоятелството, че именно тази експертиза е била изготвена след събирането и проверката на всички доказателства по делото. Нещо повече, експертите по тази експертиза са работили, включително извършвайки измервания с възможностите на „Google maps“ и „Google Eahrt Pro“, както и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, а така също и извършвайки съответните изчисления. Ето защо, конкретно относно разглеждания тук въпрос съдът се позова на тези експертиза. Що се отнася до въпроса дали автомобилът на подсъдимия е навлязъл в т.нар. „дИ.мичен коридор“ на движение на лек автомобил „Мерцедес“, до който извод са достигнали вещите лица по комплексната СМЕ и АТЕ, то този въпрос не се явява съществен относно изхода на делото. Това е така, тъй като реакцията на свид. Г. /другият участник в инцидента/, е била предизвикана и предпоставена от предходните действия на подс. Й. по навлизане в кръстовището на автомобила на подсъдимия. Т.е., макар и подсъдимият да не е навлязъл с автомобила си в мисленото продължение на лентата за движение, в която се е движел лек автомобил „Мерцедес“, а да е спрял на 2 метра от нея, то именно тези негови действия са предивзвикали действията на свид. Г. и се намират в пряка причинно следствена връзка както с тях, така и с последвалите съставомерни телесни увреждания, причинени на пострадалите в резултат на ПТП. Именно поради тази причИ. настоящият съдебен състав не намери за необходимо назначаването на нова АТЕ, която да извърши конкретни изчисления относно безопасната странична дистанция, в какъвто смисъл беше направено и искане от страна на защитата. С аналогични на изложените по-горе доводи относно максималният обем от доказателства, на база на които е обоснавана допълнителната АТЕ /допусната и приета от СРС/, този състав кредитира именно нея относно причините за настъпване на ПТП, а именно: от една страна - технически неправилните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“, който при конкретните пътни условия е задал траектория на движение на автомобила, довела до загуба на странична устойчивост и възможност превозното средство да бъде контролирано, а от друга - навлизането на л.а „Алфа Ромео“ на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ на червен сигнал на светофарната уредба, което е оказало влияние върху поведението на водача Г.. Действително, вещите лица сочат, че взетото решение от водача на лек автомомобил „Мерцедес“ за промяна на направлението си на движение, довело да загуба на странична устойчивост, вместо правилното решение за спиране, е субективно, както и че при запазване на праволинейното движение на лек автомобил „Мерцедес“ не биха настъпили нито удар с пешеходците, нито с лек автомобил „Алфа Ромео“. Факт е, обаче, че първопричИ.та за извършване на конкретните действия на свид. Г., довели до настъпване на удар между неговия автомобил и пострадалите пешеходци, са именно предхождащите действия на самия подсъдим по навлизане с автомобила му на червен за него сигнал на светофара, което е достатъчно, за да бъде ангажирана и неговата наказателна отговорност. Отново във връзка с доказателственото искане на защитата, направено пред въззивния съд за допускане на нова АТЕ със задачи, поставени в заседанието, както и във връзка с възраженията на защитата по същество, настоящият съдебен състав ще припомни заявеното от вещите лица по комплексната СМЕ и АТЕ пред първата инстанция, че продължителността на жълтия сигнал по правило е 2 секунди, но анализът относно периода на навлизане на двата автомобила няма да промени изводите на заключението за това на какъв сигнал е навлязъл лек автомобил „Алфа Ромео“ в кръстовището и на какъв сигнал лек автомобил „Мерцедес“. В този смисъл възраженията на защитата пред въззивния съд, свързани именно с този въпрос и конкретно с режима на светофарната уредба, с които беше мотовирано искането за нова АТЕ, се явяват ирелевантни. Що се отнася до въпроса, поставен от защитата към исканата от него нова АТЕ, относно достигната скорост на движение на лекия автомобил „Алфа Ромео“ след тръгването му от мястото, то на този въпрос е било отговорено отново от допълнителната АТЕ - 27 км./ч. Тази скорост, обаче, принципно е и без значение за изхода на делото при повдигнато обвинение за нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофара, който факт безспорно се установява. Безспорно се установява, освен това, че след потеглянето си, подсъдимият е спрял на 2 метра от крайната линия, очертаваща лентата за движение на л.а „Мерцедес“, именно поради което и скоростта, с която същият се е движел до този момент е без значение. Без значение се явяват и другите въпроси, сдързани с достигнатата от този автомобил скорост. Що се отнася до останалите въпроси, поставени от защитата към исканата от него пред въззивната инстанция АТЕ, то видно е, че на всички тях са отговорили предходните експертизи, приети от първата инстанция по надлежния ред, а що се отнася до марката и модела на процесните леки автомобили, а от там и свързаните с тях техните харакеристики, то доколкото тези факти /марка и модел на леките автомобили/ са били известни на вещите лица към момента на изготвяне на заключенията, то явно е, че са били взети предвид, включително и с оглед техните характеристики, ако същите са имали значение. Въпросът, поставен от защитата към исканата АТЕ, относно мястото, на което е бил спрял лек автомобил „Алфа Ромео“, докато е изкачвал на светофара преди да потегли, е въпрос на факти, за които не са необходими специални знания. Същият не е и съществен при така повдигнатото обвинение. Ето защо, настоящата инстанция не прие за необходимо назначаването на нова АТЕ, в какъвто смисъл беше направено искане от страна на защитата. Тук съдът ще продължи с доказателствения си анализ, коментирайки приобщените по делото писмени доказателства, като счита, че няма пречка да кредитира следните: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум /л. 38-47, т. 1 от ДП/, коментиран по-горе в изложението; писмо на Столична общИ. –дирекция „Управление и анализ на трафика” изх.№ СОА19-ДИ04-1310 /1/ от 10.05.2019 г., ведно със схема на организация на движението и проект за разположение на светофарната уредба /л. 222-225, т. 3 от ДП/, която циклограма е била изследвана от вещите лица по комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ; писмо на СДВР – отдел ОДЦ рег.№ 513р41340 от 16.05.2019 г., ведно с оптичен носител /л.226-228, т. 3 от ДП/, постъпили във връзка с изискани записи от системата за видеонабюдение на СО на процесното кръстовище; писмо на Дирекция Национална система 112, Районен център София УРИ 10581р 1396/09.05.2019 г., ведно с оптичен носител /л. 230-231, т. 3 от ДП/ във връзка с подадения сигнал за инцидента. Съдът кредитира и постановление за привличане като обвиняем на свид. Г. Г. /л. 228- 330, т. 3 от ДП/ и заверен препис от протокол от 19.03.2021 г. по НОХД № 4100/2021 г., по описа на СРС, НО, 1 състав /л. 215-217 от съд.дело на първата инстанция/, видно от който наказателното производство по отношение на свид. Г. е приключило с влязло в сила определение за одобрение на споразумение касателно повдигнатото срещу него обвинение по повод процесното ПТП. Правилно първата инстанция е кредитирала и писмо на ОПП –СДВР рег.УРИ № 4332р-17163 от 09.05.2019 г., ведно със справка „картон на водача” на подсъдимия /л. 305- 307, т. 3 от ДП/, от които се установяват издадените срещу него НП за нарушение на ЗДвП. В този смисъл, твърдението на защитата за липса на такива нарушения, не отговаря на действителността. Настоящият съдебен състав кредитира протокол за доброволно предаване от 16.11.2020 г., ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата /л. 321, т. 3 от ДП/, видно от които във връзка с воденото ДП подсъдимият е предал СУМПС на разследващия орган, както и 2 бр. писма на ОПП –СДВР УРИ № 433200-43024 от 18.04.2024 г. и № 433200- 62869 от 12.06.2024 г. /л. 261 и л. 263 от съд.дело на първата инстанция/, от които се установява, че СУМПС на подсъдиямия му е било върнато на 26.01.2021г. Няма пречка да бъде кредитирано и удостоверението за раждане на името на Б. Ж. Х., издадено от СО, р-н Подуяне /л.335, т. 3 от ДП/, което допрИ.ся за разкрИ.е на обектИ.та истИ.. О т справката за съдимост за подсъдимия /л. 272-273 от съд.дело на първата инстанция/ се установява предходното му осъждане по НОХД № 3253/2016г. СГС намира за неотносими към настоящото производство следните писмени доказателства: уверение № 45910 от 09.05.2019 г., издадено от НБУ на името на Г. Н.Г. и препис от акт за смърт на Найден Г. /л. 302, т. 3 от ДП/; писмо на ОПП –СДВР рег.УРИ № 4332р-17160 от 09.05.2019 г., ведно със справка „картон на водач” на името на Г. Н.Г. /л. 324- 325, т. 3 от ДП/; справка за съдимост на Г. Г. /л. 326, т. 3 от ДП/. Ето защо, не кредитира същите. Относно Констативен протокол № К-262, изготвен на мястото на ПТП, доколкото именно на него се позовава защитата в част от доводите си за недоказаност на обвинението, съдът ще посочи, че същият няма доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, свързани с причините за настъпване на процесното ПТП, поради което и не би могъл да бъде кредитиран. Всичко изложено до тук мотивира настоящата съдебна инстанция да не възприеме както доказателствения анализ, направен от защитата в хода по същество пред първата инстанция, така и този, направен от адв. Д. пред въззивния съд, чрез който се мотивира липса на доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. С изложните доводи съдът не се съгласява и доказателствения анализ, направен от защитата в допълненията към жалбата. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че въпреки частичните размИ.вания между доказателствения анализ на двете инстанции, крайните изводи относно основните релевантни факти, касаещи виновността на подс. Й., съвпадат. В тази насока съдът съобрази, че първата инстанция при преценка на доказателствата не е допуснала съществени процесуални нарушения, които да водят до неяснота или непълнота на мотивите, като СРС е посочил надлежно кои доказателства кредитира и кои не, както и причините за това. Не се констатират и вътрешни противоречия в мотивите на първата инстанция, каквито необосновано се твърдят от защитата във второто допълнение към първоначалната жалба. Неоснователно е възражението на защитата, обективирано в допълненията към въззивната жалба за постановяване на осъдителна присъда от СРС при неизяснена фактическа обстановка предвид възприетото от първата инстанция, че подсъдимият бил спрял на около 2 метра преди мисленото продължение на пътната маркировка, очертаваща лентата за движение на автомбил „Мерцедес“. От една страна, относно конкретното място, където е спрял подсъдимия с автомобила си след навлизането в кръстовището, настоящата инстанция коригира при условията на чл. 316 НПК фактическите изводи, приемайки, че подсъдимият е спрял на 2 метра от визираната лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“. От друга страна, независимо от тази корекция, изводите и на двете инстанции относно виновността на подсъдимия съвпадат, поради което и възраженията на защитата в горния смисъл са неоснователни. По делото безспорно се установява, че подсъдимият, навлизайки в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофара, е станал причИ. за последващите действия на другия водач – свид. Г., и този извод не се променя въпреки, че автомобилът на Й. не е навлязъл навлязъл в лентата за движение на свид. Г. /нейното мислено продължение/. С аналогични доводи СГС отхвърли и следващото възражение на защитата, базирано на заключението на авто-техническите експертизи, че при движение на автомобила, управляван от Г. с разрешена скорост на движение от 50 км./ч., същият е имал техническа възможност да спре преди мястото на пресичане на коридорите на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Алфа Ромео“, а при положение, че подсъдимият е спрял преди лентата за движение на автомобила „Мерцедес“ и в този случай, ако свид. Г. е бил продължил напред, не би се стигнало нито до сблъсък между двете коли, нито до сблъсък с пешеходците. Визираните обстоятелства, които на практика са в сферата на хипотетичното, по никакъв не санират съпричастността на подсъдимия към настъпването на съставомерния резултат, тъй като от една страна безспорен факт е, че свид. Г. се е движел с превишена скорост от 64 км./ч., а от друга страна - безспорно е, че е предприел действия по отклоняване на движението на автомобила си наляво, блъскайки стоящите на тротоара пешеходци, като за тези негови действия е допринесло непавомерното действия на подсъдимия Й. по навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофара. При така установеното, и доколкото това действие на свид. Г. е било изначално предизвикано и е резултат на предхождащите действия на подсъдимия Й. по навлизане в кръстовището при забранителен червен сигнал на светофара, регулиращ неговата посока на движение, то следва да бъде прието наличие на съпричиняване и от страна на самия подсъдим. С оглед на горното, ирелеватни са възраженията, обективирани в допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. Д., за липса на съпрокосновение между двата процесни автомобила и в този смисъл за липса на ПТП по сисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Най-сетне, СГС не възприе и възражението на защитата, обективирано в допълнението, депозирано от адв. П., че в диспозитива на първостепенната присъда неправилно лек автомобил „Алфа Ромео“ се третира като „навлязъл“ в кръстовището, без да се дава отговор това навлизане след стоп линията ли е, след линията на светофара ли е. В диспозитива на присъдата се съдържат всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят и очертават състава на вмененото престъпление, а въпросът докъде точно е достигнал автомобила на подсъдимия след навлизането си, съвсем логично е бил разгледан в мотивите на първата инстанция, като не бива да бъде забравяно, че мотивите на практика представляват неразделна част от самата присъда. В заключение, следва да бъде обобщено, че корекциите, направени от СГС относно доказателствени анализ по никакъв начин не мотивират изводи относно съществото на спора и в частност съставомерността на деянието, за което е привлечен подсъдимия, които да са различни от тези на първоинстанционния съд. Не е допуснато и съществено процесуални нарушение в хода на ДП, като самият обвинителен акт съдържа в всички факти и обстоятелства, на база на които прокуратурата е повдигнала обвинение срещу подсъдимото лице, и които очертават престъпния състав на чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Възраженията на защитата за липса на описани конкретни действия, които да се намират в прочинно-следствена връзка с престъпния резултат, се явяват неоснователни. В обвинителния акт изрично е посочено, че се касае за съпричиняване на двама водачи – самият подсъдим и свид. Г., като са описани конкретните действия и на двамата, свързани с нарушените правила за движение по пътищата, довели до независимото съпричиняване на престъпния резултат. Изрично е посочено и конкретното правило за движение по пътищата, което е било нарушено от подсъдимия – премИ.ване на червен забранителен сигнал на светофара, което е регулирано в разпоредбата на чл. 37, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, поради което и в тази част възраженията се явяват неоснователни. Настоящата инстанция, подобно на СРС, също счита, че фактическата обстановка, установена по делото, обуславя извод от правна страна, че подсъдимият В. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Безспорно е установено от обективна страна, че на инкриминираната дата, време и място подсъдимият Й. е управлявал МПС, и като след като първоначално спрял на червен /забранителен/ сигнал на светофарната уредба на ул. „Г. Вековен“, образуваща кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ в най-лявата лента за движение, за да изчака светването на разрешитилен зелен сигнал, в един момент, но докато все още за него светел забранителен /червен/ сигнал, нарушавайки правилата за движение по пътищата, конкретно правилото на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, същият потеглил с автомобила си и навлязъл в кръстовището, спирайки на два метра от мисленото продължение на пътната маркировка, ограничаваща лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“, управляван от свид. Г. по бул. „Владимир Вазов“. Тук съдът ще припомни бланкетния характер на нормата на чл.343 от НК, която в случая е попълнена от правилото на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП. Съгласно чл.31, ал.1 от ППЗДвП - за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлИ.та. В ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че последователността на подаване на светлинните сигнали от един светофар е следната: червена светлИ. - едновременно светещи червена и жълта светлИ. - зелена светлИ.- жълта светлИ.. В ал.7 е указано, че светлинните сигнали имат следното значение 1. червена светлИ. - означава "ПремИ.ването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да премИ.ват "стоп-линията" или, ако няма такава, да премИ.ват линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. В случая, подсъдимият не е изпълнил задължението си като водач на МПС, съдържащо се в посочената разпоредба на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, потегляйки с автомобила си при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, като същият навлязъл в кръстовището, образувано от бул.“Владимир Вазов“ и ул.“Левски Вековен“, което от своя страна е довело до описаната във фактическата обстановка реакция на другия участник в ПТП, а именно – свидетелят Г., който е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с превишена скорост във втората от ляво надясно лента за движение /спрямо неговата посока на движение/, а именно със скорост от 64 км./ч. и въпреки, че е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофара, именно предвид превишаване на допустимата скорост за движение за населено място /50 км./ч./, променил траекторията на движения на неговия автомобил, отклонявайки го наляво, което е довело загуба на страничната устойчивост на автомобила му и до удара с пешеходците /пострадалите/, изчакващи на тротоара, за да пресекат именно това платно на бул. „Владивир Вазов“, по което се е движил свид. Г.. Във връзка с възраженията на повереника адв. Б., в смисъл, че предпиетите действия на Г. са целели избягване на удар между управлявания от него автомобил и навлезлия в кръстовището автомобил на подсъдимия, ще припомни, че съгласно трайно установената практика на съдилищата - водач на МПС, който нарушава правилата за движение по пътищата, не би могъл да се позовава на т.нар. „спасителна маневра“, когато тя е осъществена в нарушение на закона и е довела до съответните съставомерни последици. Това, обаче, има значение за виновността на самия Г., спрямо когото производството е приключило с влязло в сила определение за одобрение на споразумение. В котекста на изложеното, фактът на управление от страна на свид. Г. със скорост, надвишаваща максимално допустимата в района /50 км./ч./, обуславя извод за наличие именно на съпричиняване на общественоопасните последици и от страна на подс. Й., който от своя страна е премИ.л на червен сигнал на светофара, навлизайки в кръстовището, ставайки причИ. за последващите действия на свид. Г., приключили с удар в пострадалите лица. Фактът, че именно навлизането на подс. Й. в кръстовището на забранен сигнал на светофарната уредба, независимо, че същият е спрял на 2 метра от линията, очертаваща лентата за движение, в която се е движил свид. Г., е довело до неправилните действия и на другия водач, води до извод за наличие на виновно съпричиняване на съставомерния резултат и от страна на самия Й.. Както е посочила и първата инстанция, фактът, че свид. Г. виновно е причинил конкретния съставомерен резултат, не може да наложи извод за липса на виновно поведение от страна на подсъдимия, за който безспорно е установено, че е навлязъл на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ на забранителен сигнал на светофарната уредба, с което е създал предпоставките за настъпване на произшествието. Т.е., причИ.та за процесното ПТП е комплексна - първоначално това са технически неправилните действия на подсъдимия Й., който е навлязъл на платното за движение на бул.“Владимир Вазов“ на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, което от своя страна е довело до технически неправилните действия на водача на л.а „Мерцедес“, който при конкретните пътни условия е избрал скорост на движение около 64 км./ч., която е над установената в този пътен участък, като предприемайки действия по отклоняване на движението си на ляво, същият е причинил процесното ПТП, ведно със съставомерните последици. Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първата интанция касателно направените от защитата възражения, като също счита, че в случаите на неправомерно поведение на друг участник в движението, водачът на превозното средство – участник в ПТП, не се освобождава от отговорност във всички случаи. Наличието на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на другия водач /свид. Г./ не може да се разглежда изолирано в полза на подсъдимия в насока неговото оневиняване, тъй като подсъдимият обективно не е изпълнил задължението си да не премИ.ва на червен забранителен сигнал на светофара и именно неговите действия са станали изначална причИ. за осъществяване на редицата от събития, довели до съставомерните последици, т.е., ако не биха били така предприетите от самия подсъдим действия в нарушение на правилата за движение по пътищата, не би се стигнало и до действията на другия водач, които също са били извършени в нарушение на ЗДвП. Подсъдимият е имал обективна възможност да не навлиза на червен сигнал в кръстовището и като н е г о е сторил, самият той е допуснал нарушение на правилата за движение и има вИ. за настъпилия общественоопасен резултат. С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че допуснатото нарушение на посоченото правило за движение от страна на подсъдимия се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, предвиден в квалифицирания състав на чл.343, ал.3 от НК – причинени средни телесни повреди на повече от едно лице. От заключенията на двете СМЕ /първоначална и допълнителна/, а така също и от комплексната СМЕ и АТЕ безспорно се установява вида и медикобиологичните характеристики на причините на двамата пострадали лица телесни увреждания, както следва: -на пострадалата В. Ю. В. – счупване на лявата голямопищялна кост, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост вдясно и в областта на сакрума вдясно, като поради анатомичната и функционална свързаност с функцията на долните крайници, както поотделно, така и в съвкупност представляваща трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на дясната голямопищялна кост в горния й край, което е наложило извършване на репозиция под рентгенов контрол и поставяне на имобилизация, което представлява трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; -на Б. Ж. Х. – счупване на малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малкопищялна кост /Бималеоларно счупване с изкълчване на дясната глезенна става/, наложило извършване на оперативни интервенция за наместване на констните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на лявата колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. Отново на база заключенията на медицинските експертизи и комплексната такава, може да направи безспорен извод за наличието на причинно-следствена връзка между така причинените телесни увреждания и настъпилото ПТП, обусловено както от действията на подсъдимия, така и от действията от една страна на самия свид. Г., при условията на независимо съпричиняване. Правилни са изводите на първата инстанция и относно субективната страна деянието, извършено от подсъдимия В. А. Й. , а именно, че същото е извършено виновно, при форма на вИ. непредпазливост. Като водач на МПС подсъдимият е бил длъжен и е могъл да спази правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за приложение на ЗДвП, като не премИ.ва на червен сигнал на светофараната уредба. Подсъдимият е бил длъжен и е имал обективната възможност да спази това правило, но не го е сторил, проявайки небрежност. Както е посочил и първостепенният съд, липсват обстоятелства, които да мотивират наличие на хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно деяние, поради което и този институт не би могъл да намери приложение. С оглед на всичко изложено, изводите на СРС относно съставомерността на действията на подсъдимия от обективна и субективна страна, които изпълват състав на повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, б. “а“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК се явяват правилни и законосъобразни, поради което и правилно подсъдимият е признат за виновен. За така извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години /редакция на чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б. “б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК – бр. 95/2016г., действаща към датата на деянието/, както и лишаване от правоуправление съгласно чл. 343г НК /в редакция ДВ бр. 50/95г., действаща към датата на деянието/. Предвид датата на деянието през 2019г. приложение не намира новата норма на чл. 343, ал. 5 НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на МПС на дееца, ако е негова собственост или присъждане на равностойността му, тъй като същата не е действала към него момент. Приложение не намира и нормата на чл. 343г, ал. 2 НК, лимитираща минималния размер на наказанието лишаване от права, когато то се налага наред с наказание лишаване от свобода. П р и индивидуализация на наказанието по отношение на подсъдимия В. А. Й. правилно на първо място СРС е взел предвид факта на реализиране на повече от една средна телесна повреда на всеки от пострадалите – три на В. и две на Х., като на тези лица наред със средните телесни повреди, са били приченни и леки такива. Не може да бъде отмИ.т и факта, че пострадали от деянието, макар и с несъставомерни телесни повреди /леки такива/ са и свидетелките М.З. и А.А.. Тези обстоятелста следва да се отчетат в тежест на подсъдимото лице. Настоящият състав не счита, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се взима предвид дИ.миката и разпространеността на престъпления от този вид в наши дни, тъй като при индивидуализация на наказанието следва да се вземат предвид само тези факти и обстоятелства, които са свързани с конкретния казус. Фактът, че е допуснато нарушение на основно правило за движение по пътищата /премИ.ване на червен сигнал на светофара/ също не следва да се отчита в тежест на подсъдимия, тъй като последното обстоятелство представлява и съставомерен елемент от самото обвинение, при положение, че именно нормата на чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП попълна бланкетната норма на чл. 343, ал. 3, б. “а“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Доколкото настоящият съдебен състав не прие за безспорно установено, подсъдимият да е направил опит да напусне местопроизшествието, то и този факт не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Правилно първата инстанция е приела като смекчаващо отговорността обстоятелство трудовата ангажираност на подсъдимия, както и наличието на съпричиняване от другия водач на МПС – свид. Г.. Настоящият съдебен състав, обаче, за разлика от първата инстанция счита, че в полза на подсъдимия следва да бъде отчетен и факта на измИ.лия период от време, през който е протекло наказателното производство. Видно от материалите по делото, подсъдимият Й. е бил привечен като обвиняем с постановление от 04.11.2020г., като същото му е предявено на 16.11.2020г. Считано от този момент спрямо него поправително въздействие е започнал да осъществява самия наказателен процес. Считано от този момент до приключване на делото през 2026г. е измИ.л значителен период от време, а именно – около 6 години, който следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това обстоятелство, обаче, според настоящия съдебен състав не е изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като се касае за дело с фактическа и правна сложност. Въпреки установения паритет на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, СГС прие, че наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода за срок от две години е прекомерно тежко, като същото следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум от една годИ., съобразявайки факта, че самото деяние също е със значителна давност, а именно от 2019г. Поради това присъдата следва да бъде изменена в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, като същото бъде намалено от две години на една годИ.. Наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години от друга страна според СГС се явява обосновано, предвид факта за причиняване на поведе от една средни телесни повреди на пострадалите лица, както и причиняването на телесни увреждания и на други лица, извън пострадалите В. В. и Б. Х.. Тук съдът ще отбележи, че доводите на защитата за липса на наложени административни наказания за нарушение на ЗДвП по отношение на подсъдимия се явяват неоснователни, доколкото видно от справката – картон за водач /л. 306-307, т. 3 от ДП/, същият към датата на деянието през 2019г. е имал поне две влезли в сила НП за нарушение на ЗДвП, за които давността все още не е била изтекла. В тази част писъдата на СРС подлежи на потвърждаване. Така визираните наказания, а именно една годИ. лишаване от свобода и две години лишаване от правоуправление, според настоящия съдебен състав биха изпълнили в пълнота целите на наказанията, предвидени в чл. 36 НК, като същите се явяват съответни както на тежестта на обществена опасност на конкретното престъпление, така и на тежестта на обществена опасност на самия деец. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „общ„ режим, доколкото не са налице нито едно от основанията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и на ал. 2 ЗИНЗС. Ето защо, в тази част присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена. Правилно на чл.59, ал.4 от НК първата инстанция е приспаднала наказанието лишаване от правоуправление времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по реда на чл.69а от НПК с Постановление на СРП от 04.11.2020 г. по досъдебното производство, считано от 16.11.2020г. до 26.01.2021г. Съобразявайки, че деянието по настоящото наказателно производство е било извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, СРС на основание чл. 68, ал. 2 НК е привел в изпълнение част от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 3253/2016г. на Специализирания наказателен съд, а именно – една годИ., което да се изтърпи при първоначален общ режим. Видно от справката за съдимост подсъдимият е бил осъден по това дело от Специализиран наказателен съд, 6 състав, за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.1 във вр. с ал.1, пр.2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 /четири/ години. Дейсвително, деянието по настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане по НОХД № 3253/2016г. Настоящият съдебен състав, обаче, за разлика от СРС счита, че за поправянето на подсъдимия Й. не следва да търпи дори и част от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 3253/2016г. Нормата на чл.68, ал.2 от НК предоставя на преценката на съда, когато в изпитателния срок на предходно осъждане е извършено престъление от общ характер по непредпазливост, дали деецът да изтърпи изцяло или частично предходното наказание лишаване от свобода, или да не го търпи изобщо. СГС в този си състав счита, че подсъдимият не следва да търпи изцяло наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 3253/2016г. За да достигне до този извод, настоящата инстанция съобрази, че деянието по това наказателно производство е със значителна давност, а именно - извършено е в периода от неустановена дата на месец юни 2014г. до 17.02.2015г., т.е. преди повече от десет години. Този факт мотивира извод, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо тепърва същият да търпи дори и част от предходно наложеното наказание. Напротив, при деяние с такава давност, постановяваване на изтърпяването дори на малка част от така наложеното наказание, би могло да предизвика обратен демотивиращ ефект, още повече при условие, че се касае за лице, което явно е положило необходимите усилия след приключване на предходното наказателно производство по НОХД № 3253/2016г. за ресоциализация и спазване на законоустановените норми, регулиращи обществения живот. В тази връзка съдът отново ще посочи, че настоящото престъпление е осъществено при форма на вИ.та непредпазливост и въпреки не малките неблагоприятни последици, все пак и то е изършено в един отдалечен период от време, през който спрямо подсъдимия вече е било осъществено поправителното и превантивно въздействие на наказателния процес. Ето защо, присъдата на СРС следва да бъде отменена в частта, в която съдът е привел в изпълнение изпълнение частично наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия с Определение от 25.11.2016 г., по НОХД № 3253/2016 г., по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, а именно за срок от една годИ., което да бъде изтърпяно при първоначален „общ„ режим. Вместо това, на основание чл. 68, ал. 2 ЗИНЗС следва да бъде поставено отложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца по това наказателно производство да не бъде търпяно. Правилно при този изход на делото на основние чл. 189, ал. 3 НПК първата инстанция е възложила в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както следва: 2570,40 лева – разноски, сторени в ДП и платими по сметка на СДВР и 3231,36 лева – разноски, сторени в хода на съдебното производство, платими по сметка на СРС. На същото основание при този изход на делото правилно СРС е осъдил подсъдимия да заплати в полза на частния обвинител В. В. сумата от 1200,00 лева – разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на частния обвинител Б. Х. сумата от 1500,00 лева – разноски сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. В тази насока изрично е било направено и искане от поверениците. Най-сетне, правилно в тежест на подсъдимия е възложена и сумата от 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Предвид изхода на делото, подсъдимият Й. следва да бъде осъден да заплати направените от частния обинител Б. Ж. Х. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие възлиза в размер на 600,00 лева, равняващи се на 306,78 евро. Визираната сума от 600,00 лева е платена по банков път /платежно нареждане – л. 139 от въззивното дело/. Другият частен обвинител В. В. не представя доказателства за направени разноски пред въззивния съд, като такива не се и претендират. Водим от всичко изложено, Софийски градски съд, НО, Х V-ти Въззивен състав,