Решение № 105 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 58/2026 г.

наказателно дело № 20262150200058 по описа за 2026 година Производството се образува по жалба на О. Ф. Ю. против Наказателно постановление № 25-0304-001776/14.01.2026 г., издадено от началник група в РУ Несебър при ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя се налага административно наказание глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради противоречие с процесуалните правила и материалния закон, като се излагат съответните съображения. В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и моли за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна не изпраща представител. Фактически констатации на съда: Съдът намира жалбата за допустима, тъй като се подава в срок и от процесуално легитимирана страна. Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН. По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите рекзизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика, вкл. относно мястото му на извършване. По делото се установява, че жалбоподателката, управлявайки л.а. Хонда Джаз, рег. № ••• в гр. Свети Влас, в 8:00 часа сутринта спира за престой в дясната пътна лента на ул. Цар Симеон, за да остави детето си до намиращата се на отсрещната лява страна ДГ „Делфинче“. След като се връща до автомобила жалбоподателката заварва св. Р. Д.-мл.полицейски инспектор, която й съставя Фиш за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДВП, който впоследствие се анулира и на негово място св. Д. съставя АУАН № 4991201/03.12.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Въз основа на издадения АУАН и въпреки постъпилото от жалбподателката възражение, АНО-началник група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър издава процеснотоНП, с което се налага глоба на жалбоподателката в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Аргументите на актосъставителя Д., които излага в о.с.з. в качеството си на свидетел, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са, че автомобилът не е спрян плътно, най-дясно на лентата, а по средата на дясната пътна лента, с което пречи на движението. Жалбоподателката отрича това изявление на свидетеля и заявява на съда в о.с.з., че е спряла плътно, в дясно до бордюра. Съдът намира следното: Престоят на пътното платно в населените места е позволен от закона, като изискването на чл.94, ал. 3 от ЗДВП е пътното превозно средство да се спре възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП престоят е забранен на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Съдът намира, че следва да се даде вяра на полицейския орган, че в действителност жалб. Ю. е спряла по средата на пътната лента за движение, като приема обясненията на жалб. . в о.с.з. като нейна защитна теза, оставаща недоказана в процеса. В действителност, спирането на лекия автомобил по средата на пътното платно представлява пречка за движението, но съдът намира, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като: първо – липсват данни по делото за наличието на друго място, предназначено за спиране на автомобили на лицата, който искат да оставят децата си на ДГ „Делфинче“; второ превозното средство е спряно за престой за много кратък период от време; трето – липсват настъпили вредни последици за други участници на пътя; четвърто – липсват данни водачът Ю. да е санкциониран за други нарушение на правилата за движение по пътищата. Ето защо, следва да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, поради което не следва да се налага наказание на нарушителя, а да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Наказателното постановление следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Мотивиран от горното съдът,