Решение № 11 от 11.1.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 580/2023 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. № •••г. от А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН ••••••••••, и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул."К." №• – чрез пълномощника им адв. М. Р., със съдебен адрес: гр. С.З., ул."Ц.К." №•, вх.•, ет.•, ап.• против решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г., поправено с Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА с която преди акта да бъде поправен са осъдени, а след поправката - е признато за установено по отношение на А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН •••••••••• и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, че дължат на „П.И.•“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева - главница, 6664.72 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263, 64 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662.07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № •••г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522, 63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане и с което са осъдени А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН •••••••••• и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, да заплатят на „П.И.•“ АД - гр. С. разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли: 824.05 лева - държавна такса и 49.69 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 1840.48 лева - разноски в производството пред ОС – Стара Загора. Жалбоподателите считат решението /преди то да бъде поправено/ за недопустимо, тъй като при предявени установителни искове, съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив. Считат, че е налице произнасяне свръхпетитум и молят решението да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. Ако съдът намери обжалвания акт за допустим, молят съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. В противоречие с изводите на съда, поддържат, че са налице неравноправни клаузи в договора за банков кредит – клаузите на чл.4.1 б. „б“ и чл.4.8 от договора - касателно определяне размера на договорната лихва върху непогасената главница за периода след 25.02.2018г. Твърдят, че клаузата на чл.4.1 б. „б от договора не позволява на потребителя да прецени икономическите последици при сключване на договора и позволява на Банката едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Считат, че клаузата на чл.4.8 от договора не позволява на потребителя да предвиди какъв би бил реалния размер на възнаградителната лихва по кредита, което е в нарушение чл.143 т.19 и чл.143 т.11 от ЗЗП и в нарушение на правилото по чл.33а от ЗПК. Считат, че представената от Банката Методика за определяне на референтен лихвен процент не е част от подписания между страните договор, а представлява вътрешен акт на Банката, който не е установено да е изменен или отменен и дали е в сила. Считат за неравноправна клауза и възможността Банката едностранно да променя размера на дължимата лихва, като дори и при повишаване на стойностите потребителят няма право да се откаже от договора или да измени неговите клаузи. Поддържат, че е неравноправна и клаузата на чл.10 и чл.10.1 от договора, тъй като с нея се договоря допълнително олихвяване на просрочени плащания като към възнаградителната лихва се прибавя и наказателна надбавка, ведно със законна лихва, което според жалбоподателите противоречи на чл.143 т.5 от ЗЗП и чл.33 ал.2 от ЗПК. Поддържат, че е неравноправна и клаузата на чл.11 от договора, предвиждаща възможността Банката да променя едностранно общия разход по кредита. Постъпила е въззивна жалба вх. №10338 от 24.08.2023г. от А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН ••••••••••, и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул."К." №• – чрез пълномощника им адв. М. Р., със съдебен адрес: гр. С.З., ул."Ц.К." №•, вх.•, ет.•, ап.• против Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г. като вместо осъдителния диспозитив е прието, че се признава за установено дължимостта на сумите, а именно, че А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН •••••••••• и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, дължат на „П.И.•“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева - главница, 6664.72 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263, 64 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662.07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ••• г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522, 63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателите считат, че по реда на чл.247 от ГПК не може да бъде поправено едно недопустимо решение. Счита, че не е налице очевидна фактическа грешка, а до порок на обжалвания съдебен акт – произнасяне свръхпетитум, който води до неговата недопустимост. Молят Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 221 от 30.06.2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по т.д. № 473/2022г., да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да бъде отменено като неправилно. Въззиваемата страна „П.И.•” АД - гр. С., район "М.", бул."Ц.ш." №•••, ЕИК••• чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Х. е депозирала отговор по въззивната жалба против основното решение, с който оспорва същата и моли обжалваното решение да се потвърди. Счита, че след поправката на очевидната фактическа грешка в диспозитива на решението, не може да се твърди произнасяне по непредявен иск и да се обоснове неговото обезсилване. Посочва, че от мотивите е видно, че съдът разглежда предявени установителни искове по чл.422 от ГПК, че петитумът е за установяване вземанията на Банката по издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, а едновременно с това постановеният диспозитив не е установителен, а осъдителен. Поради това счита, че се касае за противоречие между мотиви и диспозитив, което подлежи на поправка въз основа на решение по чл.247 от ГПК. Счита за неоснователни оплакванията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Счита, че клаузите относно възнаградителната лихва са ясни и разбираеми, а уговарянето на такава е в съответствие с чл.430 ал.2 от ТЗ. Обстоятелството, че лихвата се формира от два компонента, според страната, не води до неясното, тъй като изисква едно аритметично действие за изчисляването и. Посочва, че размерът на годишната възнаградителна лихва към датата на сключване на договора е изрично посочен и след тази дата не е бил увеличаван от Банката. Намира, че дори и да се приеме, че уговорката в чл.4.1 от договора за кредит относно измененията на годишната възнаградителна лихва са неравноправни, то тогава ответниците биха дължали лихва, в размера, уговорен при сключване на договора. Намира, че разпоредбата на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП е неприложима към казуса, тъй като нормата е приета след сключване на договора за кредит, а Директива 93/13 няма директно приложение към частноправните субекти, а дори и да има – тя не съдържа разпоредба, съответстваща на нормата на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. Поддържа, че в методиката, която е неразделна част от договора, е посочен начина на изчисляване на лихвата, ясно е посочена изчислителната формула, както и къде са обявени стойностите на СЛП. Счита, че Банката не би могла да влияе на данните, които се обявяват от БНБ, нито да ги променя едностранно. Намира за неоснователно и оплакването относно нищожността на клаузата на т.10 от договора да кредит, поради противоречие с чл.33 ал.2 от ЗПК. Счита, че длъжникът е недобросъвестна страна в отношенията, тъй като не е изпълнил поетите задължения да заплаща месечните вноски за погасяване на предоставения му кредит, поради което следва да бъде санкциониран за това неизпълнение чрез заплащане на наказателна надбавка. Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното: Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на ответниците, че А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН •••••••••• и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. в условията на пасивна солидарност, дължат на „П.И.•“ АД - гр. С. сумата 40 624.40 лева, от които 27 522.63 лева - главница, 6664.72 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 263, 64 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г., 2662.07 лева - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит за периода от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3 320.21 лева - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020г. до 12.06.2022г. и 191.13 лева - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № •••г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Харманли, ведно със законната лихва върху главницата - 27 522, 63 лева от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане. Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 06.10.2022г. възражения с вх. №••• и ввх. №•• по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. №591/2022г. на Районен съд – Харманли. Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за банков кредит № ••• по който се твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя А. Ж. А. и по който М. Ж. И. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя като поръчител. От страна на ответниците е подаден отговор на исковата молба. С него предявените искове се оспорват. Прави се възражение за недействителност на клаузите на чл.4.1 и 4.8 от договора за кредит, поради тяхната неравноправност по ЗЗП, противоречие със закона – чл.146 от ЗЗП и чл.58 от ЗКИ, както и недействителност на клаузите на чл.10.1 и 11 от договора, поради противоречие с чл.33 ал.2 от ЗПК и чл.58 ал.2 от ЗКИ. С допълнителна искова молба „П.И.•” АД - гр. С. изразява становище за неоснователност на направените възражения и твърдения с отговора. С допълнителен отговор се поддържат от ответниците вече изложените доводи и възражения. По въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК: Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност на същото не може да се говори. По отношение на недопустимостта – по аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. Следователно налице е недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт, въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявените пред него искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че основанието за предявяване на иск по този ред е наличие на издадени заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на длъжника, респ. връчването на заповедта при условията на чл.47 ал.45 от ГПК. В случая тези предпоставки са налице видно от представените по делото доказателства за образуване на ч. гр. дело № 591/2022 г. по описа на Районен съд - Харманли и извършените по същото действия от съда и страните. По оплакванията относно недопустимост на основното решение, тъй като при предявени установителни искове, съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив: доколкото това решение е поправено с Решение №287/15.08.2023г., постановено по т.д. №473/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, първо следва да се разгледа въпроса за допустимостта и правилността на тази поправка. Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В основното решение е допусната такава грешка, тъй като в мотивите на акта съдът ясно е посочил, че са предявени установителни искове и е разгледал точно такива, а в диспозитива е посочено осъждане на ответниците. Макар че осъдетелния диспозитив съдържа и установителна част, в случая с оглед предхождащото заповедно производство, действителната воля на съда е била само да установи дължимостта на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ••• г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд – Харманли. Ето защо съдът правилно е приел, че се касае за грешка във формираната воля при изразяването и в диспозитива и е поправил същата с решение по чл.247 от ГПК. След влизането му в сила, решението за поправката на очевидна фактическа грешка, ще се инкорпорира в първоначалното решение. Те двете ще съставляват едно цяло. Затова не може да се приеме, че след като е сгрешил при изписване на вида претенция в диспозитива и е похправил тази грешка, съдът е постановил недопустим акт. Поправката е премахнала несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява допустимо. Това съобразено с нормата на чл. 271 от ГПК налага, съставът на ПАС да реши пренесения пред него спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти решението в обжалваната му част, при която преценка с оглед текста на чл.269, изр. 2 от ГПК е ограничен от изложеното в жалбата. Видно от представения договор за банков кредит № •••, сключен между страните, ищецът „П.И.•” АД - гр. С. предоставя на ответника А. Ж. А. - кредитополучател кредит в размер на 30 000 лв. за погасяване на съществуващи задължения и за текущи нужди. Крайният срок за погасяването му е уговорен на 25.02.2025г. /чл.3 от договора/. Уговорено е, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането до 25.02.2018г. годишна лихва в размер на 8.7 %, а след изтичане на този срок, за остатъчните срок и размер на кредита годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, увеличен с надбавка от 5.7 пункта. Съгласно уговорката в чл.4.6 от договора към датата на неговото сключване лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/ е в размер на 3 % годишно. Съгласно чл.4.7 от договора Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по см. на ЗПК - лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, е неразделна част – Приложение към договора. Неразделна част от него е и погасителен план – чл.4.8. Дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично, в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план като размерът на вноските и лихвените плащания в него са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора СЛП, увеличен с надбавката по чл.4.1 от същия. Предвидено е, че при промяна на СЛП в размер, при който със сумата на лихвата се надхвърля договорения размер на погасителната вноска /главница, лихва/ банката изменя погасителния план и уведомява кредитополучателя като му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита. Предвидено е дори и при промяна на СЛП договореният размер на погасителните вноски да се запази като на падежа на последната изравнителна вноска, кредитополучателя се задължава да погаси остатъка от дължимата главница, ведно с начислената лихва. Съгласно клаузата на чл. 10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения по т. 4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска. Съгласно чл.10 от договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при наличие на просрочени плащания. Съгласно чл.11 от договора банката има право едностранно да промени общия разход по кредита като го увеличи или намали, чрез увеличаване, съответно – намаляване на един или повече от видовете разходи, съставна част от Общия разход по кредита, ако е налице някое от обстоятелствата, предвидени в договора и Общите условия на банката за кредити на физически лица. На същата дата – 24.02.2015г. между „П.И.•“ АД и М. Ж. И. е сключен договор за поръчителство, съгласно който М. Ж. И. се задължава спрямо ищеца да отговаря за изпълнението на задълженията на А. Ж. А. за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 лева, съгласно договор за банков кредит № •••., сключен между „П.И.•” АД - гр. С. и А. Ж. А.. Видно от Методиката, приета от УС на „П.И.•” АД в сила от 23.07.2014г., за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК с нея се регламентира начина за определяне и изчисление на лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, който се прилага от банката при определяне на лихвите по кредитите на физически лица съгласно ЗПК. Предвидено е, че той се определя ежемесечно на база данните, които БНБ публикува в края на месеца, отнасящи се за предходния месец. Посочена е секцията, от която се взимат данните от интернет страницата на БНБ, както и адреса на страницата. Посочена е и конкретната формула, по която се изчислява СЛП. С покана, изпратена от банката до ответника, връчена на 03.06.2022г. чрез ЧСИ И., с рег. № ••• в КЧСИ, получена от майката на ответника А., той е уведомен за наличие на просрочени изискуеми задължения по кредита. С поканата му е предоставен седемдневен срок за доброволно изпълнение на просрочени изискуеми задължения по договора в общ размер на 40 712.89 лв. Поради липсата на плащане в предоставения срок, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.За същите обстоятелства на 16.02.2022г. е уведомен и поръчителя М. И., като уведомлението е получено от неговата съпруга. Не се спори нито относно сключването на договорите за кредит и за поръчителство, нито относно усвояване на кредита от кредитополучателя. Видно от заключението на вещото лице К.В.К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, сумата от 30 000 лева, колкото е разрешения кредит, е усвоена изцяло от кредитополучателя на 24.02.2015 г. Размерът на извършените плащания от кредитополучателя са в общ размер от 7 431.04 лева. Те са отнесени за погасяване на задължения по кредита, както следва: 2 477.37 лева за погасяване на главница, 3 688.35 лева - за погасяване на договорна /възнаградителна/ лихва и 1 265.32 лева – за погасяване на наказателна лихва. Последната погасена вноска е с падеж 25.05.2016г. и е платена на 24.06.2016г. Към датата, от която е обявена предсрочната изискуемост – 13.06.2022г. – кредитополучателят е в забава на плащанията на 72 вноски по погасителния план, последната с падеж 25.05.2022г. След приспадане на внесените от ответника суми размерът на непогасените му задължения са както следва: за главница – 27 522.63 лв., за договорна лихва - 10 168.75 лв. и за наказателна лихва – 3 320.21 лв. за периода 25.06.2020г. до 12.06.2022г. Стойността на законната лихва от предсрочната изискуемост до 07.07.2022г. е 191.13 лева. Извършената от експерта проверка в счетоводството е установила, че от страна на банката не е извършвано нито едностранно изменение на стойността на надбавката към СЛП и тя остава в размер на 5.7 процентни пункта. Стойностите на СЛП са дадени в Приложение №3 към заключението като за периода от 01.02.2015г. до 01.07.2022г. той само и непрекъснато намалява – от 3.00 процента в началото на периода до 0.0695 процента в края му. Вещото лице К. в съдебно заседание на 23.05.2023г. посочва, че наказателната лихва е начислявана само върху размера на главницата. По възражението, че клаузите на чл.4.1 и чл.4.8 от договора са в нарушение на чл. 58, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗКИ и като такива са нищожни: В чл. 58, ал.1, т.2 от ЗКИ е предвидено изискване за уведомяване на кредитополучателя за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. В ал. 2 е предвидено изискване разходите по кредита да се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. В процесния договор са материализирани волеизявления, съдържащи информация по посочените по- горе обстоятелства, т.е. не може да се говори за сключването му при противоречие с разпоредбите на чл. 58 от ЗКИ. Отделен въпрос е дали определената с договора методология за изчисляване на лихвата, респ. начините за изменението й са валидни. По отношение на оспорените като неравноправни клаузи на чл.4.1, 4.8, 10.1 и 11 от договора: Следва да се отбележи, че преценката за действителността на договора или части от него, се дължи и служебно от съда - с оглед на факта, че кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това според чл. 7, ал. 3 от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Съгласно §13, т.1 от ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Това води до извод, че разпоредбите на този нормативен акт са приложими по отношение на всяко физическо лице, което е сключило договор за придобиване на стоки или ползване на услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая кредитополучателят е ползвател на финансова услуга по сключен с ищеца договор за кредит. От съдържанието му не може да се направи извод, че тази услуга е предназначена за задоволяване на търговски или професионални интереси на ответника А.. Затова разпоредбите на ЗЗП са приложими. Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От страна на законодателя е направено и примерно изброяване на уговорки даващи основание да се достигне до извод за неравноправност. Съгласно чл. 145, ал.1 на ЗЗП неравноправната клауза в договор сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В разпоредбата на ал. 2 са посочени уговорките /клаузите/, за които не се прави преценка за неравноправност. Те касаят тези, свързани с определяне на основния предмет на договора. Изрично е посочено, че преценката за неравноправност не се прави ако тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да извърши преценка и на тази част от уговорките в сделката. При изследване на въпроса дали в процесния договор има неравноправни клаузи следва да се изхожда и от факта, че предмет на същия е доставка на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП, касаеща неприложимост на определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на договори с предмет доставка на финансови услуги. Имайки предвид тези разпоредби, настоящия състав намира, че не може да се говори за автоматична приложимост на същите при всеки един договор за финансова услуга. Реално това ще е възможно само, когато съдържанието на съответната клауза дава основание да се достигне до извод, че причината за материализираната с нея уговорка е съобразена с посоченото в текстовете на чл. 144 от ЗЗП. Липсата на възможност да се извърши преценка, че предвижданията за изменение в условията на сделката са следствие на тези хипотези е основание за заключение, че чл. 144 от ЗЗП е неприложим. В подкрепа на това си становище ПАС намира за нужно да посочи, че изискването за яснота и разбираемост на договорите е залегнало в чл. 147 от ЗЗП, а при липса на такава е прието, че те следва да се тълкуват в полза на потребителя. Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тежестта за доказване на това, че дадена уговорка е индивидуална е в патримониума на търговеца или доставчика твърдящ това обстоятелство, т.е. изключване на извод за нищожност поради неравноправност на дадена клауза по договор с потребител е възможно само при възражение от страна на търговеца, че същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства в тази насока. В случая такова възражение не е направено. Напротив – в приложените Общи условия е записано изрично волеизявление на кредитополучателя, че приема същите. От изложеното по- горе съдържание на договора за кредит е видно, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането до 25.02.2018г. годишна лихва в размер на 8.7 %, а след изтичане на този срок, за остатъчните срок и размер на кредита годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, увеличен с надбавка от 5.7 пункта. Съгласно уговорката в чл.4.6 от договора към датата на неговото сключване лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/ е в размер на 3 % годишно. Съгласно чл.4.7 от договора Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по см. на ЗПК - лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, е неразделна част – Приложение към договора. Неразделна част от него е и погасителен план – чл.4.8. Дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично, в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план като размерът на вноските и лихвените плащания в него са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора СЛП, увеличен с надбавката по чл.4.1 от същия. Предвидено е, че при промяна на СЛП в размер, при който със сумата на лихвата се надхвърля договорения размер на погасителната вноска /главница, лихва/ банката изменя погасителния план и уведомява кредитополучателя като му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита. Предвидено е дори и при промяна на СЛП договореният размер на погасителните вноски да се запази като на падежа на последната изравнителна вноска, кредитополучателя се задължава да погаси остатъка от дължимата главница, ведно с начислената лихва. От изложеното на първо место следва заключение, че за периода след 25.02.2018г. лихвения процент на лихвата по кредита зависи от лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/. Той – съгласно приложимата Методика – неразделна част от договора - се определя ежемесечно на база данните, които БНБ публикува в края на месеца, отнасящи се за предходния месец. В нея е посочена секцията, от която се взимат данните от интернет страницата на БНБ, както и адреса на страницата, както и конкретната формула, по която се изчислява СЛП. Това води до извод, че в случая договорената /възнаградителна/ лихва не зависи от едностранната воля на доставчика на финансови услуги като страна по договора за кредит. От друга страна не може да се говори и за липса на яснота при определянето и. Във всеки момент от периода за страната е ясно какви са данните и каква е формулата, в която тези данни следва да се заместят за определянето на СЛП. Това изключва възможността да приеме неравноправност на договорката определяща размера на възнаградителната лихва като сбор между лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева /СЛП/, увеличен с надбавка от 5.7 пункта. Не се касае и за непредвидено основание, при което доставчикът на финансови услуги да може да промени условията. Не може да се приеме и че потребителят не може да предвиди икономическите последици от даоговора. Същият е получил погасителен план – неразделна част от договора и още към сключването му знае, че дължи 120 равни месечни вноски по 377.21 лева. В договора е предвидено, че при промяна на СЛП в размер, при който със сумата на лихвата се надхвърля договорения размер на погасителната вноска /главница, лихва/ банката изменя погасителния план и уведомява кредитополучателя като му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита. Предвидено е, че дори и при промяна на СЛП договореният размер на погасителните вноски се запазва като на падежа на последната изравнителна вноска, кредитополучателя се задължава да погаси остатъка от дължимата главница, ведно с начислената лихва. В чл.9 от договора е предвидено право на кредитополучателя да упражни правото си на отказ от договора като в този случай дължимата лихва се изчислява на база на уговорения в чл.4.1 от същия лихвен процент. Следователно, дори и да не е съгласен с изменението с оглед промяната в СЛП, кредитополучателят може да се откаже от договора като ще дължи връщане на главницата с лихвата, която е уговорена по чл.4.1. Той не е упражнил това свое право, а и видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ за периода от 01.02.2015г. до 01.07.2022г. СЛП непрекъснато намалява – от 3.00 процента в началото на периода до 0.0695 процента в края му. Дори и фактически липсва изменение на договорната лихва, което да не е в интерес на кредитополучателя. По отношение на клаузата по чл.10 от договора, според която плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения по т. 4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска. Противоречи ли тя на закона – чл.33 от ЗПК? Съгласно чл.33 ат ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Няма пречка страните по един договор, включително и по договор за кредит, да уговорят при неизпълнение на парично задължение размер на мораторното обезщетение /неустойка/, различен от този, уреден в чл.86 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, I т.о. Основанието за присъждане на наказателната лихва за просрочие е уговорката между страните в договора за кредит. Обстоятелството, че в клаузата е налице препращане към размера на възнаградителната лихва по чл. 4.1 от договора, следва да се тълкува само като начин за определяне размера на неустойката. Касае се за договорен размер на дължимата мораторна неустойка при евентуално неизпълнение на паричното задължение от страна на кредитополучателя, а не за начисляване на лихва върху лихва. От обясненията на вещото лице К. в съдебно заседание на 23.05.2023г. се установява, че наказателната лихва е начислявана само върху размера на главницата. Не може да се приеме неравноправност на договорката определяща размера на наказателна лихва за просрочие. Не се установява банката да се е възползвала от възможността по чл.11 от договора едностранно да промени общия разход по кредита. Ето защо каквато и да е тази клауза, дори и да се приеме, че е недействителна, тя не се отразява по никакъв начин на размера на дълга. В случая настъпването на предсрочната изискуемост се свързва от страна на банката с преустановяване на плащането на дължими месечни вноски за главница и договорни лихви. Съгласно чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение в случаите, когато кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост се свързва с отпадане на правото кредитополучателя да ползва предоставената му в кредит сума за определения с договора за кредит срок и с възникване на задължението да върне напълно и незабавно всичко получено по договора, вкл. и падежираните и неплатени задължения за главница и лихва. Настъпването на предсрочната изискуемост предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за отпускане от страна на банката на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и за задължаване на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Правото да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем, е потестативно по характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез едностранно волеизявление на носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква получаване на волеизявлението от насрещната страна. Тя не може да стане факт автоматично при настъпване на опредени събития, а изисква и извършване на действия от правоимащата страна по упражняване на потестативното право, т.е. направа на самото волеизявление в тази насока и връчване на същото на насрещната страна. В този смисъл е и тълкуването, намерило израз в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в клаузата на чл. 10 от договора е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост с писмено предизвестие, отправено до длъжника, в случай на неплащане на което и да е дължимо плащане по договора, след като то е станало изискуемо. Настъпването на предсрочната изискуемост според клаузите от договора е съобразено с даденото по-горе тълкуване. От изложеното следва, че извод за предсрочна изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно от момента на достигане на изявлението до нея и дадените в същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването на самото изменение на договора. От заключението на вещото лице К. по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява по несъмнен начин, че е налице забава, респективно неплащане на дължими вноски. Следователно в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Действия по уведомяване на кредитополучателя са предприети чрез изпращане на покана чрез ЧСИ, която е получена от ответника на 03.06.2022г. В поканата са посочени както просрочения дълг, който следва да бъде заплатен в седемдневен срок, така и пълния размер на дълга, който ще стане предсрочно изискуем, ако не бъде платено просроченото задължение. В дадения седемдневен срок просрочените задължения не са платени. Горното налага извод, че кредитът е основателно е обявен за предсрочно изискуем на 13.06.2022 г., от който момент за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на всички дължими по него суми – както падежирани, така и непадежирани. С оглед на изложеното не е налице нито едно от изложените оплаквания за незаконосъобразност на решението. Същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно във всички обжалвани части. На основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК следва жалбоподателите А. Ж. А. ЕГН •••••••••• и М. Ж. И. ЕГН ••••••••••, и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул."К." №• солидарно да бъдат осъдени да заплатят на „П.И.•“ АД – гр. София сумата 540 лева – разноски пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Съдът