Решение № 373 от 30.3.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 245/2025 г.

Производството е по реда на чл.6, ал.6, предл.3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. С влязло в законна сила решение №8090 от 22.07.2025г. постановено по адм. дело №2056/2024г. по описа на Върховен административен съд е обявено за нищожно Решение №494 от 19.01.1998г. (1999г.), с което областния управител на Област Монтана е признал правото на наследниците на А. С. А. на обезщетение по реда на ЗОСОИ по искане №1191/30.10.1998г., в ЧАСТТА с която е определено обезщетение чрез съсобственост именно чрез „съсобственост върху обекта“, изграден върху земите на наследодателя им в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на земята и сградите, които са одържавени към действителната пазарна цена на целия обект в деня на влизането в сила на ЗОСОИ. Обявено е за нищожно Решение №494 от 19.01.1998г. (1999г.) на областния управител на Област Монтана, с което е определена съсобственост в размер на 10/52 идеални части от административната сграда на ТПК „Септември“. Определено е на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОСОИ на Б. А. А. способ за обезщетяване с компенсаторни записи, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – Монтана за окончателно решаване на претенцията за размера на обезщетяване с помощта на експертиза от лицата по чл.4 от ЗОСОИ. Производството по обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ лица протича в две фази: в първата се преценява основателността на искането за обезщетяване, за кои точно одържавени имоти по реда на ЗВСОНИ и за кои лица, а във втората съдът определя размера на дължимото обезщетение, както и квотите на определения начин на обезщетение въз основа на подадени от самите правоимащи декларации. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6, изр. последно ЗОСОИ, съдът назначава експертиза от лица по чл. 4 ЗОСОИ и решава окончателно претенцията. В тази връзка по делото е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л. Б. А., включени в списъка по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ с моминска фамилия „Л.“. Съгласно чл.4, ал.3, т.1, буква "б" ЗОСОИ стойността на имуществата, срещу които се издават компенсаторни записи, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на закона в сила. Действителната пазарна цена се определя по реда на § 3а от ПЗР ЗОСОИ – а именно по отмененото приложение 1 към ЗМДТ, като получената стойност се удвоява – чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 ЗОСОИ получената стойност в лева се превалутира и закръглява в евро съгласно правилата, предвидени в чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като предвид разпоредбата на чл.4, ал.5 ЗОСОИ в действащата редакция към момента на изготвяне на заключението, правото на лицето да получи компенсаторни записи се закръглява надолу или нагоре до едно евро. Настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице инж. Л. Б. А. по окончателното коригирано заключение от съдебно-техническа експертиза, според което оценката възлиза на общо 19128 евро или 37410,8лева, тъй като е обективно и компетентно дадено при спазване на утвърдената в чл. 4, ал. 3 ЗОСОИ методика относно имуществата, за които е признато право на обезщетение с влезлия в сила съдебен акт по първата фаза на производството по ЗОСОИ. Въпросите за начина на обезщетяване и като какви следва да бъдат оценени имотите, за които се дължи обезщетение, е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на производството по ЗОСОИ – а именно: недвижими имоти, находящи се в [населено място] - незастроено дворно място от 332 кв.м., находящо се в парцел VIII от кв.45 по стария регулационен план от 1907г. на [населено място] тогава, сега [населено място], три дюкянски помещения с две стаички зад тях от двуетажна сграда, построени върху 183кв.м. и една дюкянска сграда в същия парцел, построена върху 45кв.м. находящи се на [улица] (понастоящем с построена сграда на ТПК „Септември“ с административен адрес [населено място], [улица]), т. е. не може да бъде преразглеждан в настоящото производство, поради което и неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, чрез процесуалните му представители адвокат Т. И. и адвокат В. Л. от САК относно оспорване квадратурата на незастроеното дворно място и за приложението на чл.2, ал.1,т.3 във вр. с т.1 от ЗОСОИ, тъй като чл.2, ал.1,т.1 от ЗОСОИ предвижда „наличието на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизането на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците, се увеличават с тяхната стойност“, какъвто не е настоящият начин на обезщетяване. Според окончателно коригираното заключение на вещото лице общата площ на застрояване е 183 кв.м. + 45кв.м. касеща три дюкянски помещения с две стаички зад тях от двуетажна сграда, построени върху 183кв.м. и една дюкянска сграда в същия парцел, построена върху 45кв.м, като начална базова цена за такъв вид имот е определило 6,60лв. на кв.м. деноминирани предвид масивността на построената сграда, тъй като около 1902г. не се е прилагало стоманобетон. Към базовата стойност от 1504,8лв. деноминирани са приложени коефициентите за местоположение 14.0 за [населено място], сега [населено място], определени в ЗМДТ, като е отчетена първа зона. Приложен е коефициент овехтяване, който е най-много 25% за масивни сгради и след корекцията с коефициентите е определена пазарна стойност на одържавените сгради от 15800,4 деноминирани лева. Пазарната стойност на незастроеното дворно място от 332кв.м. е определен по алгоритъм – базисна цена на кв.м. и увеличение със 125 на сто за незастроени имоти или по 0,625лв. кв.м. деноминирани, като е прието, че пазарната цена на 332 кв.м. незастроени е 207,50лв. деноминирани. Тази стойност е увеличена с коефициент за местоположение, който е 14,0 за първа зона на [населено място], сега [населено място] и окончателната пазарна стойност на незастроената земя е определена на 2905лв. деноминирани. Общата пазарна стойност на земя от 332 кв.м. и сгради - три дюкянски помещения с две стаички зад тях от двуетажна сграда и една дюкянска сграда в същия парцел, съгласно алгоритъма на ЗОСОИ са 18705,4лв. деноминирани. Удвоената цена на определената 18705,4 по 2 е 37410,8лв. деноминирани, като след превалутиране и закръгляне в евро е 19128евро. Общата стойност на обезщетението с компенсаторни записи на насл. на А. А. са 19128 компенсаторни записи. Няма основание за възприемане на вариант на оценката, по изготвяне на съдебно-техническа експертиза – по действителна пазарна цена към момента на Решението на ВАС – 22.07.2025г., както счита жалбоподателят, позовавайки се на неприложимост на нормите на ЗОСОИ, които установяват начин за определяне на стойността на имуществото, срещу което се дължат компенсаторни записи на правоимащите. Нормата на чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС не отрича правото на засягане на собствеността, когато това засягане е установено в законодателството на отделните държави в интерес на обществото и съгласно условия, изрично предвидени в него. Със ЗВСОНИ въз основа на изведен значим обществен интерес е допуснато засягане на правото на собственост в посочените в него случаи, а в ЗОСОИ са определени условията и редът за обезщетяване от държавата на подлежащи на обезщетяване отнети права. С оглед приложението в частност на относимия нормативен акт – ЗОСОИ следва да бъде отречено нарушение на принципа на "справедлив баланс" между нуждите на генералния интерес и изискванията за защита на основните индивидуални права. Именно ЗОСОИ предписва по какъв метод да се остойности имуществото, за което се дължи обезщетение. В закона не е уредена друга алтернативна възможност за определяне на стойността на имотите, срещу които се издават компенсаторни записи. Приложимите, посочени по-горе, разпоредби не са търпели изменения от момента на приемането на ЗОСОИ – ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., като по този начин оценката на имуществата на всички засегнати лица се определя по една и съща методика, предсказуема с гарантирана равнопоставеност. Обезщетенията по ЗОСОИ се определят за имоти, отчуждени преди повече от 50 години, във връзка с тогавашната промяна на политическата и обществена система в страната. Най-справедливото обезщетение би било това, което ще измери стойността на имота към момента на отчуждаването, след което тази цена бъде преизчислена към днешния курс на националната валута. Може да се приеме, че при определяне на методиката на изчисление на оценката, законодателят се е стремил да получи приблизително тази цена /разумно свързано с пазарната цена обезщетение/. Оценката по действителни пазарни цени към настоящия момент би била в пъти по-висока от стойността на имота към момента на отчуждаването. Причина за това е не само разликата във времето, но и проведените градоустройствени мероприятия на държавата. В случая не е поискано определянето на наследствени квоти, а и това не е нужно, тъй като в хода на производството Б. А. А. е починал, като е видно от удостоверение за наследници №000681/02.03.2010г., същият е оставил за свой единствен наследник по закон жалбоподателя Б. А. А.. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Областна администрация – Монтана да заплати на жалбоподателя поисканите разноски по заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00лева, съгласно договор за правна защита и съдействие приложен на л.9 по делото. На основание чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъждането му следва да се извърши в официалната валута на страната – евро. При спазване на условията на чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като по аргумент от чл. 24 от същия закон, сумата следва да се обозначи двойно в диспозитива на решението т.е. 306,78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента) равностойността на 600,00лева, както и 2,56 евро (левова равностойност от 5,00 лева) държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 АПК Административен съд Монтана, първи съдебен състав,