Решение № 2519 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 482/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 197 от ДОПК. Административното дело е образувано по жалба на В. И. И. от гр. Плевен, [жк] [адрес] чрез адв. И. А. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Плевен, [улица]срещу Решение №66/21.05.2026г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 200 и чл. 205 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. В жалбата се посочва, че в мотивите на обжалваното решение, органът е приел, че публичният изпълнител правилно е наложил оспорената обезпечителна мярка, за да бъдат гарантирани интересите на държавата като кредитор с публични вземания, но този извод е неправилен. Посочва се, че законодателят поставя отмяната на наложената обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в чл. 197, ал. 3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл.195, ал. 5 от ДОПК, като от своя страна, разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на обезпечителната нужда, като тези характеристики на обезпечителните мерки са уредени в чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която поставя изискването обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Посочва се, че това означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка, както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника без прекомерното му обременяване, като това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Съобразно легалното определение на принципа на съразмерност съдържанието му се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. Посочва се, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона, като разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната цел. Счита се, че не е налице мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, а в самото постановление липсват мотиви, обосноваващи нуждата от налагането на предвидената обезпечителна мярка. В констативната част на постановлението само е отразено общо, че ще се затрудни събирането на установеното и изскуемо публично вземане, без да се съдържат конкретни съображения за налагане на обезпечение върху имуществото и съответно, за налагането на съответната обезпечителна мярка. Липсва мотивирано становище от публичния изпълнител, съдържащо съображения за обосноваване нуждата от обезпечаване, респ. мотивирано искане на органа по приходите, а в постановлението е посочен единствено общ размер на вземането. Посочва се, че с това се накърнява правото на защита на длъжника, тъй като в постановлението липсва подробно описание на изпълнителното основание за издаване на постановлението, липсва конкретизация на изпълнителните основания, въз основа на които е наложена обезпечителна мярка върху имуществото. Не е посочен размерът на задълженията поотделно по всяко изпълнително основание за конкретния период, което съставлява нарушение на изискванията за форма на постановлението по чл. 196, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Счита се, че публичният изпълнител е бил длъжен да посочи размера на задълженията отделно за всяко конкретно основание за всеки конкретен период - главница и лихви. Общото посочване на определена сума - главница и лихви не означава, че публичният изпълнител е спазил императивното изискване за конкретизация на размера на публичното задължение и дължимите лихви. Счита се, че публичния изпълнител не е обосновал наличието на обезпечителна нужда с оглед обстоятелството, че в рамките на същото изпълнително производство по отношение на същия длъжник е издадено и друго постановление за налагане на обезпечителни мерки, с което са запорирани негови банкови сметки. В процесното постановление не са налице мотиви, свързани със стойността на запорираните до този момент активи, съотнесени към размера на задължението. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 198, ал, 3 от ДОПК, запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213 от ДОПК, а според чл. 213, ал.1, т.2 от ДОПК, принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо, като се счита, че съдържанието на горните разпоредби води до извод, че с тях е предвидена императивна забрана за налагане на възбрана за публични вземания върху единственото жилище на длъжника, каквото е подробно описаното в Постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В случая, при налагане на процесната обезпечителна мярка не е извършена проверка на обстоятелствата по чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, като неизпълнението на горната процедура представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Иска се от съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение №66/21.05.2026г., с което е оставена без уважение жалба с вх. №Ж-15- 21/08.05.2026г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, подадена срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., издадено от С. Д., на длъжност старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, по изпълнително дело №15150007231/2015г., с което е наложена възбрана върху поземлен имот, КИД 16537.501.727, находящ се в село Горни Дъбник, община Долни Дъбник, съставляващ поземлен имот с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план-727, квартал 70, парцел II, заедно с разположените в поземления имот сгради. От ответникът не е изразено становище по жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят - В. И. И. не се явява, представлява се от адв. Д. Д. от Адвокатска колегия – Плевен, който заявява, че поддържа жалбата и моли да се отмени като неправилно и незаконосъобразно оспореното решението, постановено от директора на ТД на НАП Велико Търново, поради съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък с разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът – Директор на ТД на НАП Велико Търново, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., която заявява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, претендира заплащане юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските. Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: С. С. за доброволно изпълнение, на основание чл. 221 от ДОПК с изх. №007231/2015/000001/15.04.2015г. е образувано изпълнително дело в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен под № 7231 от 2015г. срещу В. И. И. /л.25/ С цел обезпечаване възможността за събиране на публичните вземания от държавата, от публичен изпълнител са предприети действия по реда на ДОПК, а именно издадени са Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0028802/21.05.2020г., с което е наложен запор върху два броя МПС – Мерцедес с рег. №[рег. номер] и Фолксваген с рег. № [рег. номер] /л.л.26-27/ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0050158/13.05.2025 г., с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател /л.28/. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0031298/02.04.2026 г. е наложен запор върху банкови сметки на И. в У. Б. АД и Юробанк България АД /л.29/. Издадено е и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., с което е наложена възбрана върху недвижим имот- поземлен имот с [идентификатор], находящ се в село Горни Дъбник, община Горни Дъбник, съставляващ поземлен имот с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план-727, квартал 70, парцел II, заедно с разположените в поземления имот сгради, подробно описани в посочения акт, с данъчна оценка на имота 2890.70 евро /л.14/ Възбраната е вписана в Служба по вписванията гр. Плевен на 28.04.2026г. /л.15/. Подадена е жалба до директор на ТД на НАП- Велико Търново с вх. рег. №Ж-15-21/08.05.2025г. /л.л.10-11/ срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., издадено от старши публичен изпълнител при териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Плевен. С решение №66/21.05.2026г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, жалбата е оставена без уважение, като е потвърдено обжалваното постановление, като органът е приел, че актът е правилен и законосъобразен. Посочено е, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа задължителните реквизити посочени в същата разпоредба. Посочва се, че в мотивите на процесното постановление изрично е посочено, че се налага във връзка с обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 13204,98 евро, като с оглед законовите правомощия на публичния изпълнител, същият правилно е извършил дължимата оценка на фактите, като е наложил оспорената обезпечителна мярка, която би гарантирала в необходимия обем интересите на държавата. Приема се, че е видно от данъчната оценка на възбранения имот, че същата е значително по- малка от сумата, отразяваща задължението на лицето, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по изпълнителното дело са наложени и други обезпечителни мерки- с ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0028802/21.05.2020 г. е наложен запор върху два броя МПС, автомобилите обаче не са открити за опис. С ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022- 0050158/13.05.2025г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател и с ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0031298/02.04.2026г. е наложен - запор върху банкови сметки в две различни банки, които запори, обаче са потенциално неефективни, поради липса на постъпващи суми, съответно липса на авоари по тях. Посочено е, че е спазено и изискването на чл. 195, ал.7 от ДОПК, съгласно което обезпечението трябва да съответства на вземанията на държавата или общините, като решаващият орган не споделя оплакванията за нарушаване на пределите на несеквестируемостта. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213, а съобразно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо. Посочено е, че в конкретния случай, видно от данните по преписката, от страна на публичния изпълнител, е извършена справка в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и по партидата на В. И., от която е видно, че освен процесния имот, И. притежава и друг недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Плевен, [жк], [адрес], поради което възбраненият имот не е единственото жилище на същата. Наред с това е посочено, че от направена справка в профила на задълженото лице в базата данни на НАП е видно, че В. И. е декларирала през годините като свой постоянен и настоящ адрес, единствено адреса на именно този имот в гр. Плевен, [жк], [адрес], aп. 1. Прието е, предвид изложените факти и обстоятелства, че недвижимите имоти, предмет на възбраната не се ползват за задоволяване на жилищните нужди на И., което води и до отпадане на необходимостта те да бъдат защитени от разпоредбата на чл. 198, ал.3 от ДОПК, а целта на законодателя с тази норма е не да се брани правото на собственост на длъжника, а да не бъде лишен той от основно място за живеене, като именно в тази насока следва да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 213 от ДОПК да не бъде налагана възбрана върху „единственото жилище“ на длъжника. Посочено е в заключение, че обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки, но той не е обвързан с тяхната поредност, нито с техния брой, а със спецификите на конкретния случай, а нуждата от налагане на обезпечителни мерки се определя съобразно размера на публичното задължение и на възможността в този си размер същото да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника. Посочено е, че с оглед на изложеното се налага обоснования извод, за това, че публичният изпълнител правилно е наложил оспорената обезпечителна мярка, за да бъдат гарантирани интересите на държавата като кредитор с публични вземания. По постъпилата жалба сезираният административен орган Директор на ТД на НАП – Велико Търново е постановил Решение №66/21.05.2026г. /л.л.8-9/, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 200 и чл. 205 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. Решението е връчено на неговия адресат, чрез упълномощен представител на 26.05.2026 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 7/ и жалбата е в срок. Към доказателствата са приобщени: Справка за проучено имуществено състояние на задължено лице изх. № [рег. номер]- 134-0002110/24.04.2026 г. /л.л.16-20/, Справка №448129/31.03.2026г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания /л.л.21-22/, Справка № 568122/24.04.2026г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания /л.л.23-24/, Писмо от УниКредит Булбанк peг. № [рег. номер]-000-0236035/27.04.2026 г. /л.30/, Писмо от Юробанк България peг. № [рег. номер]-000-0238354/28.04.2026 г. /л.31/, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № [рег. номер]-029-0021721/24.04.2026г. /л.32/, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № [рег. номер]-029-0021719/24.04.2026 г. /л.33/, Справка активна контактна информация към 16.05.2026 г. /л.34/. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по смисъла на чл. 197, ал.1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт. Правилно е приложен законът, като съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 200 и чл. 205 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-022-0038846/24.04.2026г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, поради несъразмерност /прекомерност/ на задължението с наложената обезпечителна мярка. Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 5 ДОПК, един от задължителните реквизити на постановлението за налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите. Видно от съдържанието на постановлението за налагане на обезпечителни мерки е, че е посочен размер на публичното вземане по изпълнителното дело, а именно 8620,20 евро главница, 4584,78 евро лихва, или общ размер на задължението към датата на издаване на постановлението от 13 204,98 евро. Съдът приема, че е неоснователно възражението на жалбоподателката, че е нарушен чл. 6 от АПК - принципът на съразмерност. В случая данъчна оценка на възбранените имоти е в размер на 2890,70 евро, както е посочено в постановлението, което е в пъти по- нисък размер от размера на публичното задължение /13 204,98 евро/, а чл. 195, ал.6, т.1 от ДОПК, предвижда, че обезпеченията се извършват по стойност на активите, с оглед данъчната оценка на имотите. Доколкото публичният изпълнител е преценил, че без обезпечението ще се затрудни събираните на публичните вземания, той може да наложи всякакви обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено въведеното с чл. 195, ал. 7 ДОПК задължение - обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата, а в случая според съда това е сторено. При налагане на обезпечението административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, съгласно която обезпеченията възбрана на недвижими имоти се налагат по стойност на активите с оглед данъчната оценка на имотите. Неоснователно е възражението, че публичният изпълнител не е извършил проверка за обстоятелствата по чл. 213, ал.1, т.2 от ДОПК, напротив в случая е извършена проверка и анализ на имущественото състояние на жалбоподателката, като от приложените справки, включително от Имотен регистър се установява, че освен възбранените имоти, И. е собственик и на апартамент в гр. Плевен в [жк] [адрес] – единствено жилище, придобит чрез дарение през 2005г. Според съда, не са налице основания за отмяна на наложената възбрана върху имотите, тъй като единствената хипотеза, в която съдът може да отмени обезпечителната мярка, е тази по чл. 197, ал. 3 ДОПК, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК. В настоящия случай обаче, тези предпоставки не са налице, защото жалбоподателката не е представила обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и съответно нейната отмяна. От друга страна, при висящо изпълнително дело, публичният изпълнител може да наложи всякакви обезпечителни мерки, с оглед защита на държавния интерес и събиране на публичното вземане, като следва да се съобрази единствено въведеното с чл. 195, ал. 7 ДОПК задължение - обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата, а в случая, според съда това е сторено, като не е налице и ограничение по чл. 213, ал.1, т.2 от ДОПК за наложената възбрана. Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателката пороци. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата срещу Решение №66/21.05.2026г., постановено от директора на ТД на НАП Велико Търново и потвърденото с него постановление, е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за основателно своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателката възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 евро, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, осъщественото процесуално представителство, с оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено за сумата от 102. 26 евро, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за горницата до претендирания размер от 250 евро да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 и 4 ДОПК вр. чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав