Решение № 10 от 10.6.2026 г. на Военно-апелативен съд по дело № 36/2025 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по въззивна жалба (с допълнение) на подсъдимата капитан Й. М. С., чрез защитника адвокат Л. Т. от САК, против Присъда № 8/28.05.2024 г. постановена по НОХД № 1/2024 г. по описа на Военен съд – София, с която жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 03.04.2023 г., в ••••••••••••••, държала огнестрелно оръжие: пистолет „•••••••“, с фабричен № ••••••• и 29 бр. боеприпаси за него, не взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като не изпълнила задължението си да ги опази от достъп на други лица и от това е последвало причиняването на смърт на едно лице К. А. Б., ЕГН: ••••••••••, като подсъдимата С. не е искала и не е допускала това, поради което и на основание чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е била осъдена на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години. Съдебните разноски са възложени в тежест на подсъдимата. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като е постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на множество съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат са доводи, че присъдата е постановена въз основа на негодни доказателства, при селективен подход при анализа им, базирана единствено на предположения и е немотивирана. Твърдят се и нарушения на материалния закон, досежно правна квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт. Настоява се ВоАС да отмени обжалваната присъда и да постанови нова оправдателна при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По въззивната жалба се е произнесъл предходен състав на военноапелативния съд, който с Решение № 6 от 08.04.2025 г. по ВНОХД № 76/2024 г. по описа на същия съд е потвърдил атакуваната присъда като законосъобразна. По касационна жалба на защитниците на подсъдимото лице с Решение № 385 от 25.09.2025 г. по н.д.№ 548/2025 г. по описа на ВКС се е произнесла касационната съдебна инстанция. ВКС е отменил атакувания акт на Военноапелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същата съдебна инстанция със задължителни указания при новото разглеждане съдът да изпълни в цялост задълженията си за обективно и всестранно изследване на всички правнорелевантни факти по делото, като бъдат положени усилия за преодоляване на пропуска да бъде извършен оглед на касата за проверка на заключващото устройство и претърсвания за установяване местонахождението на ключовете. Указано е още да се разпита свид.К., да се изследва налице ли е корелация между изпълнителното деяние и резултата, а доколкото в обвинителния акт е разписано,че свид.К. е доминирал във връзката между него и подсъдимата и че често последната е ставала жертва на физическо и психическо насилие - да се изследва въпроса попада ли казуса в редките хипотези, при които принуденият няма право на избор при реализация на изпълнителното деяние. В съдебно заседание представителят на ВоАП счита, че постановената от ВС-София присъда е правилна и законосъобразна, а подадената срещу нея въззивна жалба намира за неоснователна като се предлага на въззивния съд да потвърди атакувания акт. Защитникът на подс.С. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подсъдимата С., упражнявайки правото си на защита и на последна дума се присъединява към становището на своя защитник. Сезира съда с искане да бъде отменена присъдата на първостепенния съд и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира подадената срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба за основателна, поради следните съображения: Производството пред ВС-София е образувано по внесен обвинителен акт от ВОП-София срещу подсъдимата С. за престъпление по чл.338, ал.3, вр.ал.1 от НК за това, че на 03.04.2023 г. в ••••••••••••• като държала огнестрелно оръжие-пистолет „•••••••“ и боеприпаси за него, не е взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и от това е последвало причиняване смърт на К. А. Б., без подсъдимата да е искала и допускала това. Престъплението по чл. 338 от НК е от кръга на общоопасните престъпения. Изпълнителното деяние се осъществява с общоопасни средства или предмети. Нормата е бланкетна като елементът от обективната страна на състава, посочен като "предвидените мерки за сигурност", се изпълва със съдържание от съответен нормативен акт ("правилници, наредби или инструкции") и на общо основание е предмет на доказване по делото. Съставът предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Формата на вината за нарушаването на тези правила за безопасност е умисъл в някой от неговите видове- пряк или евентуален. По отношение на вредоносния резултат по квалифицирания състав на чл. 338, ал. 3 от НК - последвалата смърт на лице, в резултат на осъществяване изпълнителното деяние по ал. 1 на същия член е при форма на вината - непредпазливост и отговорност за дееца възниква ако се установи, че смъртта е пряка и непосредствена последица от умишленото неизпълнение от дееца на вменените му задължения за безопасност при държане и употреба на оръжие. Съгласно внесеното срещу подс.С. обвинение, инкриминираното в обвинителния акт бездействие на дееца е за неизпълнение на предвидените мерки за сигурност по чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Според тази норма, лицето, което е получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и /или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, е длъжно да ги опазва от кражби, изгубване и достъп на други лица, и да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. Преценката на съда доколко са били изчерпани от подсъдимата С. всички необходими мерки за сигурност в конкретния случай е фактическа, тъй като в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ са формулирани общи правила с пожелания за мерки за сигурност, без конкретика в посочване на точното съдържание на действията на задълженото лице за характера, вида и начина на осъществяване на мерките, с които да се постигне необходимата степен на сигурност. При тази регламентация е несъмнено, че при държането, пренасянето и пр. на огнестрелно оръжие и боеприпаси задълженото лице, следва да се уповава на опита и наложилата се в тези случаи житейска практика за взимане мерки за сигурност. С решение № 360 от 08.10.2008 г. по н.д.№398/2008 г на ВКС, трето н.о. е прието, че поставянето на оръжието в предназначената за съхранение метална каса и заключването й след това не може да се окачестви като необходима и достатъчна мярка, изключваща достъпа до него, ако със същото внимание не е подходено и към достъпа до ключа от касата. Съдът е приел, че необходимите мерки за сигурност, които е следвало да вземе подсъдимата, за да предотврати достъпа на друго лице до оръжието, са съхраняването на оръжието на адреса, за който е дадено разрешителното й /чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ/ и отнемането на достъпа на свид. К. до ключа от металната каса, в която е съхранявала оръжието. В Решение № 385 от 25.09.2025 г. по н.д. № 548/2025 г. на ВКС, второ н.о. върховната инстанция е приела, че задължението за съхраняване на оръжието на постоянния или настоящия адрес не е такава мярка, както и че функцията му е да обезпечи отчетността и осъществявания чрез проверки на място контрол от страна на районните управления на МВР без да има отношение към сигурността. Относно първата мярка за сигурност, която принципно правилно военният съд е приел за необходима, военно-апелативният съд констатира следното: в обстоятелствената част на мотивите на атакуваната присъда е прието за установено, че в началото на 2020 г. след скарване със свид.К., с когото подсъдимата живеела на семейни начала, последният с цел да злепостави на С., отключил металната каса, в която държала оръжието си със своя ключ, изхвърлил оръжието й в кофа за смет и подал заблуждаващ сигнал на тел.112. След като подсъдимата платила наложената й глоба, оръжието й било върнато с изрични указания за начина на съхранение. Мотивите обаче не съдържат констатации относно достъпа до ключа от металната каса, в която е съхранявано оръжието след този момент до инкриминираната дата /л.3 от мотивите/. В правните изводи обаче съдът, без да се позовава на каквито и е възприети от него факти, е направил недопустими от гледна точка на чл.303, ал.1 от НПК предположения: „Самата подсъдима допуска К. да е взел втория ключ или да си е извадил дубликат, което означава, че касата е била отключена, а не е била разбивана. Ако е била разбита, то С. би съобщила това на съдебния състав, защото няма причина да не го направи, тъй като е в неин интерес, но тя не твърди Т.а нещо в обясненията си пред съда“; „Ако беше съхранявала оръжието си съгласно даденото й разрешение, то К. нямаше да има достъп до него“. Все в тази връзка и без нужната фактологическа обоснованост съдът е заключил, че тоталният контрол, на който е била подложена подс.С., изключва възможността същата да е взела след инцидента през 2020 г. ключа от металната каса от свид.К. и по този начин да е взела необходимите мерки по опазването на оръжието си от достъп до него на други лица. Този извод е направен без да се съобрази заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, която ще бъде обсъдена по-долу в съдебния акт и във връзка с възраженията на жалбоподателя относно субективната страна на деянието. Относно втория обективен елемент от състава на престъплението по чл.338, ал.3 от НК-резултата, в настоящото производство е следвало да се установи причинно-следствена връзка между невземането на необходимите мерки за сигурност, предвидени по чл.59, ал.1 от ЗОВВПИ и причиняването на смъртта на К. Б.. В обвинителния акт е посочено, че връзката е изведена от установения по експертен път факт, че изстрелите са произведени с оръжието на подсъдимата и е без значение кой е стрелял с него. Съдът декларативно е посочил, че този елемент от състава на престъплението се установява от балистична експертиза №23/БАЛ-69, изготвена от НИКК-МВР по досъдебно производство №77/23 г. по описа на СДВР, пр.пр.№9201/23 г. по описа на СГП, приобщена към настоящото наказателно дело. Направеният извод не кореспондира с цитираната експертиза. Чрез нея се установява, че пистолетът „•••••••“, кал.9х18 ммс № ••••••••• е предназначен за стрелба с патрони кал.9х18 мм, годен е да произведе изстрели и съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие; 27 бр бойни патрони и 2 бр „стоп“ патрони, кал.9х18 мм представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие; че представената за изследване гилза с надпис на дъното „PPU 9-M“ е част от патрон кал.9х18 мм и е стреляна с представения за изследване пистолет като по нея, по цевта на оръжието и по проби, иззети от лек автомобил •••••••••• ДКН № ••••••••• са регистрирани капсулни микрочастици със състав оловоантимон – барий. Във финалната част на заключението на експертите по балистична експертиза №23/БАЛ-69, изготвена от НИКК-МВР е посочено, че отговор на въпроса „Дали се установяват следи от изстрел по обтривки от дрехите, от отвори на тях и по дрехите от тялото на К. А. Б., представени за изследване, както и по 2бр крушки и пластмасова стъргалка?“ и на задачата „Да се определи дистанцията на произведените изстрели по дрехите от тялото на К. А. Б.“ ще бъдат дадени в последваща физикохимическа експертиза. Налага се извод, че от една страна съдът е изопачил доказателствения материал, а от друга се е позовал на материали, които не се намират по делото. Това е така, доколкото съдът не е проявил процесуална активност и не е събрал доказателства, които да обусловят причинно-следствената връзка между деянието по чл.338, ал.1 от НК и причинения резултат-смъртта на К. Б.. Неизяснени са останали въпросите кога, по какъв процесуален ред и от къде е иззета гилза с надпис на дъното „PPU 9-M“, по какъв начин се свързва същата с причинената смърт на К. Б.. Следователно като е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.338, ал.3 от НК при коментираната фактическа неизясненост на делото съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК като последица от нарушаването принципа на чл. 13 НПК / Решение № 359 от 14.09.2011 г. по н.д.. № 1758/2011 г., ІІІ н.о. на ВКС/. По отношение на субективната страна на престъпния състав по чл.338, ал.3 от НК военният съд в правните си изводи бланкетно е посочил, че деянието е извършено с евентуален умисъл, пропускайки да изложи мотиви каква е формата на вината по отношение на настъпилия резултат от невземането на необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ. Вместо това лаконично е посочил, че подсъдимата не е взела ефективни мерки по опазване на оръжието си, макар това да се дължи на тоталния контрол на който е била подложена. Ако военният съд бе подложил на всестранен и пълен анализ доказателствените източници и бе посочил кои от тях кредитира, за да стигне до този извод, то за въззивната инстанция не биха съществували пречки да разкрие действителната воля на ВОС-София. Необходимо е да се посочи, че част от гласните доказателствени средства разкриват факти от съвместния живот на подсъдимата със свид. К., от които може да се наложи извод за доминиране на посочения свидетел във връзката му с подс.С.. В заключението на тройната комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза обаче е посочено /т.2, л.37 от досъдебното производство/, че няма данни да се приеме, че С. е живеела със свид.К. поради принуда и заплахи за живота си и този на близките. В с.з. , проведено на 28.05.2024 г. по НОХД№1/2024 г по описа на ВОС-София/л.102 от делото/ е уточнено от експертите, че в конкретния казус се касае за „проблемни взаимоотношения с партньора, които не са толкова изразени до степен, че да има поне регистрирани опити да се отдалечи, да се дистанцира от този човек. Виждаме многократно в този четиригодишен период планове за имат общо семейство, да имат деца…..Това, което се е случвало в тяхното съвместно съжителство, по никакъв начин не е повлияло върху нейните решения …Тя не е проявявала желание да се дистанцира от този човек“. Първостепенният съд е игнорирал задължението си да обсъди подробно доказателствения материал и евентуално да констатира противоречия в тяхното съдържание. В Решение № 385/25.09.2025 г. по н.д.548/2025 г. на ВКС, с което е отменено предходното решение на ВоАС, е обсъдено правното значение на обстоятелството, свързано с доминирането на свид.К. във връзката му с подсъдимата като е отбелязано, че с въведената в чл.16а от НК фикция фактът, че извършителят притежава качеството „жертва“ е приет за изключващо вината обстоятелство, но тя не се отнася до жертвите на домашно насилие.Извън посочения текст теорията и съдебната практика са категорични, че по принцип принудата не изключва вината. Само в крайните и редки случаи, при които принуденият няма никакъв избор, вина не може да се формира. При ново разглеждане на делото от първостепенния съд следва да се прояви процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка и да се прецени дали конкретният казус е именно такъв. Доколкото военният съд не е обсъдил значителна част от доказателствените материали по делото, които имат значение за релевантните факти по случая, то е налице съществено процесуално нарушение при формиране на обективната страна на вътрешното си убеждение. Неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, като ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случая военният съд е следвало да изложи фактическа обстановка, която да е резултат на самостоятелна оценка на съвкупния доказателствен материал по делото; да обсъди пълно и обективно конкретните доводи на страните по отделните наведени фактически, доказателствени и правни въпроси. Не на последно място фактическите изводи на първостепенния съд е следвало да почиват на всестранна, пълна и внимателна проверка на всички доказателствени материали по делото, при съобразяване с процесуалните правила за тяхната оценка и без да се допуска превратно тълкуване и недопустими предположения, което е гаранция за законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на първата съдебна инстанция, релевираните с въззивната жалба претенции за процесуална незаконосъобразност на атакуваната присъда се явяват основателни. Това налага отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на военния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните процесуални нарушения, да се проведе пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина. По така изложените съображения и на осн. чл.334, т.1 и вр.чл.335, ал. 2 вр.чл. 348, ал. 3, т. 2 и т.3 от НПК, съдът