Решение № 8 от 8.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 865/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1022 от 12.08.2023 г. по т.д. № 1289/ 2022 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, 6 с-в по иска с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен от „Клейрмонт Холдингс Лимитед“, дружество регистрирано и осъществяващо дейността си по законодателството на Република Кипър, са отменени решенията на общото събрание на акционерите на „София- Булгартабак“АД, взети на 29.06.2022г., които са както следва: т.1/ за приемане на доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021г.; т.2/ приемане на доклад на регистриран одитор за резултатите от извършената проверка на ГФО на дружеството за 2021г.; т.3/. одобряване на заверения ГФО за 2021г.; т.4/. приемане на решение за неразпределяне на печалба, като печалбата на дружеството за 2021г. да остане като неразпределена печалба; т.5/. назначаване на О. М. като одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2022г.; т.6/. за освобождаване от отговорност на членовете на СД на дружеството, осъществявали дейност през 2021г.; т.7/ за това досегашните членове на Съвета на директорите, а именно В. Г. Ж., С. Р. М. и С. Д. С., да продължат да бъдат членове на Съвета на директорите в „София- Булгартабак“АД с нов мандат от три години; т.8/. за промяна във фирменото наименование на дружеството, а именно да бъде СВ-Б Трейдинг; т.9/. за промяна в предмета на дейност на дружеството; т.10/. за изменение на устава на дружеството в частта на неговото заглавие, в частта относно фирменото наименование и в частта за предмета на дейност, като така изброените решения са били отменени от съда като незаконосъобразни поради това, че са били взети в нарушение на разпоредбата на чл.224, ал.3 ТЗ, вр. с чл.14, ал.6 от действащия Устав на ответното дружество. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „София Булгартабак“АД, чрез процесуалния представител адв. Т. Й., в която се твърди да е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необосновано, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. На първо място, счита се че постановеното решение е недопустимо – в частта, в която съдът се е произнесъл по основания за незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание, с които не е бил изрично сезиран. В тази връзка жалбоподателят се позовава на заявеното в уточнителната молба на ищеца от 12.09.2022г., с която в изпълнение указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности, е заявил изрично, че исковете се основават единствено и само на нарушение на нормата на чл.224, ал.3 ТЗ като твърдяното нарушение засяга законосъобразността на всичките 10 решения, взети на Общото събрание на акционерите на „София Булгартабак“АД. Тоест твърди се, че ищецът се е позовал само на нарушения на нормата на чл.224 от ТЗ, но не и на първоначално заявените в исковата молба основания за нарушения и на устава в рамките на които първоначални твърдения съдът се е произнесъл, отменяйки като незаконосъобразни всички оспорени решения и на основания, които не са били заявени, респ. които ищецът не е поддържал вече. Твърди се във въззивната жалба, че е неправилен, в пълно противоречие на събраните по делото доказателства и в пълно вътрешно противоречие изводът на съда за наличие на нарушение по чл.224, ал.3 от ТЗ. Счита че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и относимите по делото доказателства, без да съобрази, че в случая не е надлежно искане от страна на акционера „Клейрмонт Холдингс Лимитед“ за получаване на материалите по дневния ред, поради което и за „София Булгартабак“АД не следва да е възникнало валидно задължение по чл.224, ал.3 ТЗ. Позовава се на обстоятелството, че представителят на акционера „Клейрмонт Холдингс Лимитед, адв. Т. не е бил надлежно упълномощен да го представлява на общото събрание и поради липсата на надлежно упълномощаване е липсвало задължение на „София Булгартабак“АД да предостави точно на това лице документите и материалите, имащи отношение към предмета на това общо събрание. Твърди се и че не са нарушени правата на акционерите по см. на разпоредбата на чл.224, ал.1 и ал.3 от ТЗ предвид изрично обявеното в поканата за свикване на общото събрание, че писмените материали и книжата имащи отношение към предмета на проекторешенията на общото събрание ще бъдат предоставени за достъп на всички акционери на адреса на управление на дружеството при поискване от тяхна страна. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност като неправилно е кредитирал изцяло свидетелските показания на г-н Т., който бидейки упълномощен представител на ищцовото дружество по повод провеждането на общото събрание се явява заинтересован да дава показания в полза и интерес на ищеца, обслужвайки по този начин защитната теза на ищеца. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и превратно е интерпретирал и съдържанието на чл.224 ТЗ, абсолютизирайки по този начин задължението на дружеството да изготви писмени материали по всички точки от дневния ред на свиканото общо събрание. Поддържа довод, че с оглед съдържанието на предложенията за решения по т.т.5, 7, 8, 9 и 10 от дневния ред, в случая не е било нито задължително, нито необходимо наличието на писмени материали за формиране волята на акционерите за упражняването на правото им на глас. Абсолютизирайки по този начин задължението на дружеството да изготви писмени материали по всички точки от дневния ред на свиканото общо събрание, съдът неправилно и в нарушение на закона е изключил възможността за упражняване правото на акционер и на друго предложение, т.е. свобода на предложенията при условията на чл.223а от ТЗ с оглед спецификата на акционерното дружество, като в този случай се позовава на съществуваща съдебна практика/ Решение № 216 от 20.01.2014г. по търг.дело № 45/2013г. на ВКС/. Искането към съда е решението да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Ответникът по въззивната жалба „Клейрмонт Холдингс Лимитед“ в писмения отговор я оспорва като неоснователна по съображения изложени в писмения отговор. Молбата му е решението да бъде потвърдено. Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното: Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. При обсъждането на нейната основателност въззивният съд приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Клейрмонт Холдингс Лимитед“, дружество регистрирано и осъществяващо дейността си по законодателството на Република Кипър, с твърдения, че е акционер в ответното дружество „София- Булгартабак“АД, по партидата на което в търговския регистър била обявена покана за свикване на общо събрание на 29.06.2022 г. от 12.30 часа на адреса на управление на дружеството при посочения в поканата дневен ред. Ищецът се е позовал в исковата молба на това, че съгласно разпоредбата на чл.224, ал.3 ТЗ при поискване от акционер дружеството е длъжно да му предостави писмените материали за ОСА, съгласно чл.14, ал.5 от устава на ответника, след обявяване на поканата за свикване на ОСА в ТР, поканата следва да е публикувана на интернет страницата на „София Булгартабак“ АД заедно с писмените материали за събранието. Изложил е твърдения, че в настоящия случай тези разпоредби не са били спазени. По-конкретно заявил е че на интернет страницата на ответника не са били публикувани писмените материали за събранието, което е нарушение на устава и представлява нарушение по свикване на общото събрание на акционерите. Ищецът твърди и, че поради липсата на публикувани материaли за ОСА на интернет страницата на ответника след обявяване на поканата в ТР и на основание чл.224, ал.3 ТЗ, от адв. Т., като пълномощник на ищеца, писмени материали са били неколкократно изисквани от ответника, конкретно от С. М., в качеството й на член на съвета на директорите и представител на дружеството- по телефон и по електронен път, чрез съобщение от 17.06.2022г., изпратено на посочения в поканата електронен адрес. Ищецът твърди, че в отговор на направеното искане на 28.06.2022г., след 18: 00 часа, в извън работно време, С. М. е предала на адв. Т. флаш памет, съдържаща сканирани документи от ответника, а именно: доклад на регистрирания одитор и ГФО за 2021г.; приложение към ГФО за 2021г.; доклад на СД за дейността на ответника през 2021година и писмо до ОСА- предложение по дневния ред. Ищецът е изложил твърдения, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да предостави писмените материали по дневния ред на събранието, които е бил длъжен да състави и представи на акционерите, а именно: професионални биографии съгласно чл.224, ал.2 ТЗ, които са задължителни при обсъждане и гласуване на решението по т.7 от дневния ред- подновяване на мандата на членовете на СД; информация за участията по чл.237 ТЗ, която е задължителна за обсъждане и гласуване на решение по т.7 от дневния ред- подновяване на мандата на членовете на СД; проект за решение за разпределяне на печалбата и информация за съответната печалба, които са задължителни при обсъждане и гласуване на решение по т.4 от дневния ред- приемане на решение за разпределяне на печалбата; проект на устав с промени относно новото фирмено наименование и предмет на дейност, който е задължителен при обсъждане и гласуване по т.10 от дневния ред-изменение на устава. Ищецът е изложил твърдения, че поради непредставяне в пълнота на материалите за общото събрание на акционерите, в извънработно време и едва на 28.06.2022година, не е имал разумно време да се запознае с тях и да вземе решение относно упражняване на правото на глас в общото събрание. Поддържа се, че това бездействие на ответника и частично и несвоевременно изпълнение на задълженията на дружеството по чл.224 ТЗ е нарушение на принципа за равноправно третиране на акционерите и правото им на информирано участие в общото събрание на акционерите в рамките на 30-дневния срок от свикване на събранието. Сочи се, че е налице нарушение на императивна норма на закона, която води до процесуална незаконосъобразност на взетите от общото събрание на акционерите решения на 29.06.2022 година, като прави искане те да бъдат отменени от съда като незаконосъобразни. От страна на ответното дружество в срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора: По делото между страните не се спори относно обстоятелството, че ищецът „Клейрмонт Холдингс Лимитед“, дружество регистрирано и осъществяващо дейността си по законодателството на Република Кипър е акционер в ответното дружество „София- Булгартабак“АД с притежание на 10 038 броя обикновени поименни безналични акции към момента на провеждане на процесното общо събрание на акционерите на 29.06.2022 година. Между страните не се спори, а и се установява от направената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника, че общото събрание на акционерите е свикано с покана, обявена по партидата на ответното дружество на 27.05.2022 г. Съобразно тази покана Общото събрание на акционерите на „София- Булгартабак“АД за 29.06.2022 година е свикано въз основа на решение на управителния орган на дружеството за посочената дата от 12: 30 часа при посочения дневен ред и с обективираните в поканата проекти за решения от органа на дружеството. В обявената покана в търговския регистър по партидата на ответника е посочено, че писмените материали, свързани с дневния ред на събранието, както и образецът на пълномощно за представляване на акционер в общото събрание, са на разположение на акционерите в седалището на дружеството на адрес гр.София, бул.“Цар Борис III“ №134, административната сграда на дружеството, всеки работен ден от 10: 00 ч. до 12: 00 ч. и от 14: 00ч. до 16700ч. Посочено е, че материалите се получават от акционерите срещу документ за самоличност, а от пълномощниците на акционерите – и срещу оригинално изрично писмено пълномощно. По делото не е налице спор, че на определената и посочена в поканата дата е проведено общото събрание на акционерите на ответника, на което са взети решения, обективирани в представения от ответника протокол от ОСА, чиято истинност не е оспорена по делото. От приложения по делото Устав на ответника, за който не е налице спор, че е актуален и действащ към датата на свикване и провеждане на процесното общо събрание, се установява, че съгласно чл.14, ал.2 от дружествения акт общото събрание на акционерите се свиква с покана, обявена в търговския регистър по партидата на дружеството, като нейното обявяване следва да е не по-малко от 30 дни от датата на общото събрание. Съобразно чл.14, ал.5 от устава се въвежда изискване поканата, ведно с материалите за общото събрание по чл.224 ТЗ да се публикуват на интернет страницата на дружеството. Съобразно чл.14, ал.6 от дружествения акт писмените материали, свързани с дневния ред трябва да бъдат предоставени на разположение на акционерите най-късно до деня на обявяването и при поискване те да се предоставят на всеки акционер безплатно. От показанията на разпитания в хода на производството пред първата инстанция като свидетел Б. Т. се установява, че той е имал качеството на пълномощник на акционера „Клейрмонт Холдингс Лимитед“ и поради това е потърсил съдействие от ответника, за да се снабди с писмените материали за процесното общо събрание. Съдействие е потърсил конкретно от С. М., в качеството й на член на Съвета на директорите на ответното дружество и която се е занимавала с организацията на събранието. Свидетелят заявява, че е получил част от материалите – ГФО в цифровата му част, без приложения, като са му били предадени само част от тези материали, вечерта преди общото събрание, на флаш памет- ГФО, заедно с доклад на съвета на директорите, пояснения към него и други документи. Изрично е посочил, че не е получил материали имащи отношение към членския състав на съвета на директорите, промените в Устава и промените в предмета на дейност на ответника. Твърди, че материалите относно преизбирането на членовете на съвета на директорите са му били предадени в деня преди провеждането на общото събрание. В производството пред първата инстанция е допусната СТЕ със задача вещото лице да извърши обследване на представената от ищеца флаш памет и да констатира какво съдържа устройството и др., въпроси, поставени от ищеца и въпроси, поставени от съда. От депозираното заключение по делото се установява, че изследваната флаш памет има две директории като едната е наименована Sofia BT AD. Тази директория съдържа описаните файлове, представляващи електронни текстови документи в PDF формат. Въз основа на извършеното обследване на тези директории, вещото лице е констатирало, че датата на запис относно директория Sofia BT AD. Е 28.06.2022г. в 18: 20часа- за четири от документите, а за документ SFBT-2022- OSA- MATERIALI – SD – Predlojenia – po – dnevnia – red – SM – в 18: 23часа. По отношение на това кога е извършена последната модификация на тези документи, вещото лице е констатирало, че това е станала в 12: 08ч. на 28.06.2022г. за първите три документа, а за документ SFBT-2022- OSA- MATERIALI – SD – Predlojenia – po – dnevnia – red – SM – в 18: 23часа. Видно от разпечатаните от вещото лице документи на хартиен носител от лист 328 – 406 от делото се намират материалите за ответника и те включват: доклад на регистрирания одитор и ГФО за 2021г.; доклад на СД за дейността на ответника от лист 407 до 417 от делото и от лист 419 кореспонденция между адв. Т. и ответника във връзка с пълномощни, правосубектност и др. на кипърското дружество. В производството пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. При тези факти правните изводи на съда са следните: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, при което е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното: С иска по чл.74 от Търговския закон се реализира постестативното право на съдружника или акционера да иска отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на устава на дружеството, което право може да бъде упражнено при спазване на преклузивните срокове по ал.2 на Чл.74 от Търговския закон. В настоящия случай искът е предявен в предвидения от Търговския закон преклузивен 14 –дневен срок от датата на общото събрание на което са взети атакуваните решения- на 29.06.2022г., а исковата молба е предявена в регистратурата на съда на 13.07.2022г., т.е непосредствено преди изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ. Искът е предявен и от надлежна страна- „Клейрмонт Холдингс Лимитед“, дружество регистрирано и осъществяващо дейността си по законодателството на Република Кипър, който се установява, че е акционер в ответното дружество „София- Булгартабак“АД, с акционерно участие съответстващо на 10 038 броя обикновени безналични акции с право на глас. Следователно ищецът е активно легитимиран да оспорва законосъобразността на актовете на органите на ответното дружество, вкл. и да ги оспорва пред съда с предявяването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ законосъобразността на взетите от общото събрание, проведено на 29.06.2022г., решения за приемане доклада на съвета на директорите и за освобождаването им от отговорност, за приемане на финансовия отчет за 2021г. и за вземане на решения дали да се разпредели печалба между акционерите на дружеството съобразно акционерното им участие, както и за избор на нов състав на управителен орган и за промяна в устава на дружеството. Неоснователен е и не може да бъде споделен доводът на въззивния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че съдът според него е разгледал непредявен иск като се е произнесъл по основания за незаконосъобразност на решенията на процесното общо събрание, различни от тези с които е бил изрично сезиран. В обстоятелствената част на исковата молба, която настоящият съдебен състав намира, че отговаря изцяло на изискванията за редовност по чл. 127, ал.1 ГПК, намира, че в нея е налице подробно и изчерпателно изложение на фактите и обстоятелствата на предявения иск, което позволява да се определи както правилната правна квалификация на иска като такъв по чл.74, ал.1 ТЗ, така и предмета и обхвата на спорното материално право, което обуславя предмета на делото и по който съдът ще дължи произнасяне с акта си по съществото на спора. Изложени са фактически твърдения за незаконосъобразност на оспорените решения на ОСА, основана на съществуващо нарушение на нормата на чл.224, ал.3 ТЗ за липса на своевременно предоставяне на достъп до писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и че са нарушени предвидени с действащия устав на дружеството допълнително поставени изисквания, гарантиращи правото на информираност на акционерите, намиращи израз в това, че писмените материали следва да бъдат обявени едновременно с това и на електронния сайт на дружеството. С уточнителната молба от 12.09.2022г. ищецът не е казал нищо по-различно от вече първоначално заявеното в исковата молба- че иска отмяната като незаконосъобразни на всичките общо 10 решения на ОСА поради противоречието им с чл.224, ал.3 ТЗ- относно неизпълнението от страна на „София Булгартабак“АД на задължението за предоставяне на писмените материали за свиканото общо събрание на акционерите при поискване от акционер. Както се разясни по-горе, разпоредбата на чл.14, ал.5 от Устава на дружеството само допълва и „надгражда“ предвиденото от законодателя право на информираност на акционера като въвежда допълнително изискване писмените материали да бъдат поставени и на електронната страница на дружеството в интернет като по този начин те да бъдат общо достъпни за всички акционери, но не поражда отделно и ново право на сведение, което да е различно от това по чл.224 ТЗ, нарушаването на което да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на решенията на ОС на акционерите. Тоест като е заявил, че иска отмяната на оспорените решения на акционерите на основание нарушение на нормата на чл.224 от ТЗ ищецът безспорно е имал предвид едновременно с това и неспазването на допълнително предвидените в устава на акционерното дружество допълнителни възможности за гарантиране правото на информираност на акционера, като такъв подразбиращ се от само себе си извод следва освен друго и от правилата на елементарната формална логика. В обобщение първоинстанционният съд се е произнесъл по иска изцяло съобразно заявения петитум и съобразявайки изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения на ищеца, поради което и няма достатъчно основания да се счита, че постановеното от него решение е недопустимо и като такова да подлежи на обезсилване. По съществото на настоящия правен спор относно законосъобразността на взетите и оспорени решения на общото събрание на акционерите настоящият състав на съда намира, че освен в конкретните хипотези на чл. 224, ал. 2 ТЗ / избор на членове на съвета на директорите и на надзорния съвет /, дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 ТЗ, писмени материали и в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид / напр. годишният доклад за дейността на дружеството - арг. от чл. 187д и чл. 250 ТЗ, годишният финансов отчет - арг. от чл. 248 и чл. 250 ТЗ, годишният одиторски доклад - арг. чл. 250 ТЗ, оценката от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала - изрично в чл. 193, ал. 2 ТЗ /, както и когато по включените в дневния ред на Общото събрание точки изготвени конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид. В разглеждания случай се твърди, че е допуснато нарушение в процедурата като на първо място се поддържа, че е нарушено правото на ищeца на информираност, закрепено в чл. 224 от ТЗ. В конкретния случай това нарушение се изразявало в неспазването на изискването на чл. 14, ал. 5 от Устава писмените материали заедно с поканата да бъдат публикувани на интернет страницата на дружеството. Ответното дружество не твърди да е направило такова публикуване, но поддържа, че това е една само факултативна възможност без да съществува нормативно задължение за извършване на това действие. Разпоредбата на устава, в която се предвижда, че материалите се публикуват на интернет страницата на дружеството била диспозитивна такава и поради това нейното неизпълнение не се отразявало на законосъобразността на процедурата по свикване на общото събрание на акционерите. Законът изисквал писмените материали да бъдат налични по седалището на дружеството, а това в случая било направено. Въззивният съд намира по този довод на въззивния жалбоподател, че след като в устава на дружеството е предвидено, че писмените материали и поканата трябва да се публикуват на интернет страницата на дружеството, оттук насетне това изискване е станало част от процедурата по свикване на общото събрание на акционерите, тъй като уставът поражда действие както за акционерите, така и за дружеството. Законът урежда обичайните отношения между дружеството и акционерите, но не ги изчерпва. Той въвежда минимално необходимите изисквания, но с устава могат да бъдат предвидени и допълнителни такива. След като при приемане на устава е преценено, че посещението на седалището на дружеството ще доведе до съществени неудобства за акционерите и ще затрудни запознаването им с материалите за събранието, то разпоредбата, която гарантира възможност тези неудобства да бъдат преодолени следва да бъде спазена. В случая това безспорно не е направено, поради което е налице нарушаване на правото на информираност на акционерите само на това основание. Последните са запознати с устава и разчитат на това, че процедурата ще бъде осъществена по предвидения в същия начин, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционният съд, които и настоящият съд напълно споделя, поради което и изцяло препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК. В тази връзка и следва да се посочи и обстоятелството, че е неоснователно възражението на ответника, че писмени материали не са били искани от ищците по адреса на управление на ответника, защото с посочената разпоредба се цели избягване именно на това действие. Обстоятелството, че представител на ищците впоследствие все пак е получил писмени материали/макар и не всичките и не в непълен обем/ в деня преди заседанието не санира допуснатото нарушение в процедурата по свикване на общото събрание на акционерите, тъй като материалите са предоставени изключително късно- в деня, предшестващ събранието и не може в срок от няколко часа и то извън работно време да се счита за разумен за запознаване с тези материали. Освен това и нормата на чл.224, ал.1 ТЗ, която е възпроизведена изцяло в съдържанието на чл.14, ал.6 от Устава пределно ясно и изчерпателно казва кога точно в темпорално отношение трябва да бъде сторено това- едновременно или най-късно до датата на обявяването на поканата за свикване на общото събрание, а в настоящия случай, съобразно предвиденото с дружествения договор, такъв краен темпорален момент се явява обявяването на поканата на интернет страницата на ответното дружество. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.224 ТЗ защитава контролните права на акционера, чието упражняване е гаранция за защита на правото му да участва в управлението на АД, чрез информирано упражняване правото на глас при вземане на решения от ОС. Контролът му спрямо риска от вземане на незаконосъобразни решения от ОСА както в хипотезата на чл.224, ал.2, така и в другите изброени по-горе хипотези/като например приемане и одобряване на годишния доклад за дейността на дружеството, годишния финансов отчет и годишния одиторски доклад, за освобождаване от отговорност на членовете на управителния орган и за изплащане на печалбата- измежду които спадат и всички оспорени решения на ОСА, които са предмет на делото/, няма как реално и компетентно да бъде осъществен, ако преди това всеки от акционерите не е имал пълен достъп до всички писмени материали, въз основа на запознаването с които да може да осъществи информиран избор как да гласува и кое от предложените решения да подкрепи чрез гласа си. Настоящият състав на съда съобразява това, че в трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че изискването за изготвяне на писмени материали с конкретни предложения не следва да се абсолютизира по отношение на всички възможни точки от дневния ред на ОСА, извън посочените такива в чл. 224 от ТЗ, в какъвто смисъл са и доводите на въззивния жалбоподател. Съобразявайки същата обаче въззивният съд намира, че единствено по отношение на решенията по т.10- за изменение на устава, е основателно възражението на ответника, че изготвянето на такива материали не е необходимо. Това е така, защото в поканата за свикване на общото събрание е посочено, че изменението на устава е свързано с взетите решения по дневния ред, т. е ще бъдат отразени само направените промени с предходните решения по т. 8 и 9- за промяна в наименованието и в предмета на дейност на дружеството, а няма да се изменят и други разпоредби, които да уреждат статута на дружеството или други въпроси относно неговото функциониране. По отношение на решението по т.7 – за подновяване мандата на членовете на съвета на директорите не може да бъде възприето становището на ответника въззивен жалбоподател, че не е необходимо да бъдат предоставяни професионалните биографии на лицата, които ще бъдат преизбрани. Това е така, защото принципно е възможна и напълно вероятна хипотеза, при която акциите, които дават право на дадено лице да участва в общото събрание да са придобити в кратък период преди събранието и конкретният акционер да няма впечатления от досегашните членове на съвета на директорите. Също така към датата на новия избор е напълно вероятно да е възникнало някое от условията по чл.237, ал.2 ТЗ, които да задължават предложеното за член на съвета лице да уведоми преди избирането си членовете на ОСА- това за евентуално възникнало участие в търговско дружество като неограничено отговорен съдружник, че е придобил притежанието на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Както ясно сочи цитираната норма в случай, че тези обстоятелства са възникнали след като лицето е избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление, а това обстоятелство още повече налага необходимостта при новия избор досегашните членове на съвета писмено да декларират пред дружеството възникването на това ново обстоятелство, което и на самостоятелно основание има ще значение за информираността при вземането на решение от акционерите за това как да гласуват при избора на членове на новия състав на съвета на директорите. В този ред на мисли следва да се допълни и че използваният от дружеството израз „подновяване на мандата“ не означава нищо друго освен предложение за преизбиране на членовете на управителния орган в хипотезата на изтекъл мандат по чл.233, ал.1-ал.3 ТЗ, при която законодателят не поставя разграничение дали са касае до първоначален избор или за нов мандат тъй като мандатите на членовете на СД са самостоятелни. И в двата случая акционерите като участници в ОСА трябва да упражнят правомощието си по чл. 221, т.4 ТЗ да участват в избора на членовете на съвета на директорите, съотв. на надзорния съвет при условията на информираност- да знаят за кого и при какви условия предоставят правото са на глас, без значение дали предложените за членове на ръководните органи са от досегашния състав или са нови членове. Касае се до приложението на императивна норма, която не може да бъде тълкувана стеснително в посока ограничаване съществуващите права на акционерите. По отношение на всички останали взети от ОСА решения по т.1 до 6, вкл.- за приемане на доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021г.; за приемане на доклад на регистриран одитор за резултатите от извършената проверка на ГФО на дружеството за 2021г.; за одобряване на заверения ГФО за 2021г.; за приемане на решение за неразпределяне на печалба, като печалбата на дружеството за 2021г. да остане като неразпределена печалба; за назначаване на О. М. като одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2022г. и за освобождаване от отговорност на членовете на СД на дружеството, осъществявали дейност през 2021г., настоящият съдебен състав също както и първоинстанционният съд е на мнение, че за вземането на информирано решение от акционера е необходимо преди това той да се е запознал достатъчно добре и пълноценно с всички писмени материали имащи отношение към вземането на тези решения. Без запознаване с доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021г., финансовия отчет и доклада на одитора няма как да се вземе информирано решение от акционера за освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност за вреди. Тази информация освен че е обуславяща за преценката относно отговорността на членовете на съвета на директорите, предпоставя имплицитно и извършване на самостоятелна и задълбочена проверка относно съдържанието на ГФО в аналитичната му част и доклада за дейността на СД, като съобразени със същите, което няма как да стане пълноценно само в рамките на няколко часа преди провеждането на общото събрание. Също така от правилността на съдържанието на ГФО обективно следва и формирането на решение за това налице ли са предпоставки за разпределение на печалба и изплащане на дивиденти, съгласно чл. 247а ал. 1 ТЗ, вземането на решения по които въпроси също са били в предметния обхват на ОСА. Ето защо и възможността за осигуряване на пълноценно и задълбочено запознаване с всичките тези материали, някои от които предполагат и необходимостта от използване на специални умения и познания в съответната област на познанието, които не е задължително всички акционери да притежават, обуславя и предпоставя при всички положения възможността за осигуряване в пълен обем на информиран избор на акционера дали да подкрепи вземането на предложеното от дружеството решение, в т.ч. и за приемане на финансовия отчет и за неразпределяне на печалба, каквото е било предложението в случая. Не е спорно между страните, а и се установява от показанията на свидетеля Б. Т., че писмени материали, имащи отношение към дневния ред на ОСА и то не в пълен обем са му били предоставени от представителя на ответника С. М. едва вечерта преди провеждане на общото събрание на 29.06.2022г. Свидетелят е получил само част от материалите- ГФО в цифровата му част, без приложенията и без които, както се посочи по-горе, акционерите не могат да извършат проверка на верността и правилността на счетоводните записвания, което да има значение за вземането на информирано решение дали да се приеме отчета, да се освободят от отговорност членовете на съвета на директора и да не се разпределя измежду акционерите печалба за предходната година, каквито са били предложенията в дневния ред на събранието. Изрично свидетелят заявява, че не е получил и материали имащи отношение към членския състав на съвета на директорите, предоставянето на които е станало едва непосредствено преди събранието, отново в нарушение на императивната норма на чл.224, ал.1 ТЗ, която изрично сочи това да стане най-късно до датата на обявяване на поканата за общото събрание. Въззивният съд намира, че събраните гласни доказателства на свидетеля Т. следва да бъдат ценени при изясняване на фактическата обстановка по спора, тъй като същите са ясни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото, в. т.ч и със заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, която при анализа на предоставената й флаш памет потвърждава изцяло казаното от свидетеля какви точно документи са му били предоставени от ответника вечерта преди общото събрание. Поради това и недоказани и неоснователни останаха твърденията на жалбоподателя за нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, като е дал вяра единствено на свидетелските показания на Т., без да отчете неговата евентуална заинтересованост. Бидейки упълномощен представител на „Клейрмонт Холдингс Лимитед“ в отношенията му с ответника, свидетелят безспорно е имал интерес да свидетелства в полза на ищеца. Показанията на този свидетел обаче не се опровергават по пряк или косвен от нито едно друго събрано доказателство по делото, вкл. и от заключението на вещото лице, което потвърждава достоверността на казаното от свидетеля какви точно документи са му били предоставени предния ден, като по същество заявеното от този свидетел не се опровергава и от самия ответник, който в производството пред първата инстанция никога не е твърдял, че писмените материали са били предоставени на този или друг акционер в момент по-ранен от установения по делото. Напротив, ответникът неизменно е поддържал тезата си, че писмените материали са се намирали в офиса на дружеството, където са били на разположение на всеки акционер, който е имал интерес и желание да се запознае с тях. В тази връзка преклудирани са и поради това не следва да бъдат обсъждани фактическите твърдения на ответника, направени за пръв път в производството пред настоящата инстанция, че Б. Т. не бил надлежно упълномощен представител на акционера „Клейрмонт Холдингс Лимитед“ в отношенията му с дружеството, поради това и те не са му били предоставени своевременно преди общото събрание. Както е констатирал и първоинстанционния съд ответникът не се е възползвал от правото си на отговор по чл.367 ГПК, поради което и това ново по характер правоизключващо възражение няма как да бъде обсъждано едва сега в производството пред настоящата инстанция тъй като то предполага установяването и проверката на факти, което е могло да стане на много по- ранен етап от производството, а съгл. чл.133 ГПК и по арг. от чл. 147 ГПК това вече няма как да се случи. Освен това и заявяването на такава защитна позиция от процесуалния представител на жалбоподателя едва във въззивната жалба е в противоречие с досегашните твърдения на ответника, че писмените материали са били на разположение в офиса на дружеството, но до датата на събранието никой не ги е искал и не е желал да се запознае с тях. Независимо от горното и само за пълнота на изложеното следва да се добави и че видно от съдържанието на приложения по делото Протокол от проведеното на 29.06.2022г. редовно годишно общо събрание на акционерите в „София Булгартабак“АД, никъде в него не е отразено да е налице оспорване на представителната власт на Б. Т. по отношение на акционера „Клейрмонт Холдингс Лимитед“, респ. да е посочена някаква причина, поради която да е налице пречка това лице да го представлява при провеждане на ОСА, вкл. и поради причина, че пълномощникът не е надлежно упълномощен. Напротив, представителят на този акционер е бил допуснат без възражения от органите на дружеството и от останалите акционери да участва и да гласува на общото събрание като това обстоятелство изрично е било отразено в протокола от общото събрание. Очевидно е че това възражение се прави сега за пръв път и е предназначено да обслужи единствено целите и интересите на ответника в настоящия процес. Предвид гореизложеното, поради изчерпване възраженията на въззивния жалбоподател, настоящата въззивна инстанция също, както и първостепенният съд, достигна до правния извод за основателността на предявения иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, поради което обжалвания съдебен акт, като правилен и постановен в съответствие със закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът: