Решение № 9931 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител Е. Е.-Р. срещу Решение № 18 от 02.02.2026 г., постановено по НАХД № 20253120200308/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, с което е отменено наказателно постановление № BG2025/9999-35/НП от 11.08.2025 г. на директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Централно митническо управление на Агенция „Митници“ С. С. Т., с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 2267,04 лева /след превалутиране 1159,12 евро/ за административно нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. 1. от ЗАДС, а именно 147 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем 70,10 % vol. В касационната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно установил фактическата обстановка, неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, които освен това не са обсъдени в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен правен извод. Изводът на районния съд, че С. В. не е осъществила изпълнителното деяние държане на акцизни стоки, без документ, удостоверяващ плащане, начисляване или обез печаване на дължимия за нея акциз, поради обстоятелството, че лицето не е било собственик на процесните акцизни стоки, според касатора е неправилен, тъй като ЗАДС не поставя подобни изисквания към лицата, които осъществяват дейност по държане на акцизни стоки. Сочи се, че процесното нарушение безспорно е осъществено посредством неправомерно поведение от С. В., чрез изпълнителното деяние "държане", като субект на санкцията по чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, което във връзка с осъщественото държане на акцизни стоки, не притежава и не може да представи документи, удостоверяващи заплащането, начисляването или обезпечаването на акциз. В подкрепа на това твърдение, касаторът се позовава на ЗАДС, Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО ОВ, L9/12 от 14 януари 2009 г. (Директива 2008/118/ЕО) и Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета от 2 май 2012 година относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 и на Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 2/2022 г. на Първа и Втора колегия на ВАС, както и на целта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Изтъква се, че чл. 33, § 3 от Директива 2008/118/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че акцизното законодателство се прилага спрямо всички лица, без значение в какво качество и с каква цел те произвеждат, държат, получават, разпореждате се или превозват акцизни стоки, като в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 10.06.2021 г. по С-279/19. Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, като сочи, че лицата, които се разпореждат или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично, могат да бъдат субекти на административнонаказателна отговорност по чл. 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство. Изтъква се, че не са представени документи, удостоверяващи заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, а представените документи се отнасят до дестилатен етилов алкохол с алкохолен градус 40% vol., докато процесната стока е с алкохолен градус – 70, 10% vol. Сочи се, че съдът неправилно е установил доказателства по делото и е допуснал съществено процесуално нарушение при изследването на същите, тъй като с Протокол за вземане на проба № 135 от 20.10.2024 г. е взета проба за лабораторен анализ от акцизната стока, която е доказатество по друго разглеждано дело, образувано по спор относно законосъобразността на Предупреждение № BG2025/9999-32-П от 27.03.2025 г. Подробни доводи са изложени в допълнението към касационната жалба. Настоява се, че районният съд не е обсъдил възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, не е съобразил, че съдът не е обвързан с посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатското възнаграждение. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждение на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от Н. Й. – началник отдел „АНДРО“, редовно упълномощена и приета от съда в открито заседание. Ответната страна – С. Д. В., редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Окръжна прокуратура – Варна, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо. В хода на въззивното производство, съдът е установил от фактическа страна, че на 05.12.2024г. в с. Чернево, общ. Суворово била извършена от служители на Митницата проверка в имот находящ се на [улица], по сигнал, че в този имот се продава алкохол – ракия в наливно състояние. Преди проверката бил проведен телефонен разговор със собственика на имота- св. В. Х., който казал, че не може в момента да продаде ракия, тъй като не е в имота си, а ракия ще им даде сина му – св. Д. Х.. При пристигането на място на служителите, от къщата излязъл св. Д. Х. от когото служител на Митницата извършил контролна покупка на 15 литра алкохол – ракия , съдържащи се в две туби – съответно по 10 и по 5 литра. След заплащането на контролната покупка, към имота се приближили и останалите служители на Митницата, представили се и заявили, че извършват проверка. В хода на действията по проверката на място пристигнали и родителите на св. Д. Х. – ответника по касация С. В. и св. В. Х., които се съгласили да бъде извършена проверка в къщата и прилежащите към нея помещения – гараж и казан за ракия. В гаража служителите на Митницата установили 147 литра алкохол , който се съдържал в пластмасови туби. При извършено измерване с полеви контролен уред било установено , че в тубите се съдържа метилов алкохол със съдържание средно 70.7 % vol. Намереният в гаража алкохол бил иззет, като на ответника по касация В. по късно бил съставен АУАН за това, че държала в гараж, находящ се на територията на частен имот в с. Чернево, общ. Суворово, [улица]акцизни стоки – 147 литра алкохол, без да притежава данъчен документ по ЗАДС или фактура. АНО Директор на Дирекция „МРР“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ са съгласил с констатациите на проверяващите органи и съставил атакуваното НП за нарушение по чл.128 ал.2 вр. чл. 126 ал.1 пр.3 от ЗАДС. Преди изготвянето на НП иззетата проба от алкохола била изпратена за анализ в лаборатория при ТД Митница Пловдив. Според заключението изследваната проба представлявала дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% vol. За да отмени обжалваното пред него Наказателно постановление, РС - Девня е приел, че не се налагат различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е издадено от компетентен орган, но АУАН и Наказателното постановление страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяна. Едно от основанията за отмяна е допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е приел, че проверката е извършена на 05.12.2025 г., съответно и пробата от алкохола е иззета на тази дата, като в същото време в издаденото наказателно постановление е описано, че алкохолът е иззет с Протокол за вземане на проба № 135/20.10.2024 г., т. е. очевидно става въпрос за друга проба, иззета при друга проверка, на друга дата, от друга година, различна от 05.12.2025 г., като това нарушение очевидно съществено нарушава правото на защита на въззивника, който не може да разбере за какво точно нарушение е наказан и в същото време у настоящия съдебен състав възниква сериозно съмнение въз основа на каква точно проба и от каква проверка на въззивника е наложено административно наказание. На следващо място е прието, че е налице сериозно нарушение на материалният закон, състоящо се в неправилно насочване на административнонаказателната отговорност срещу С. В., доколкото от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че обекта за дестилиране, респективно гаража, в който се е съхранявала акцизната стока е собственост на фирма „ВАЛ ХРИС 2015“ ЕООД, с представляващ В. Х., който е и адресно регистриран на адрес в с. Чернево, [улица] е собственик на имота /вкл. къщата, гаража и обекта за дестилиране/, съответно държател на стоката е той, а не С. В.. Въззивният съд е приел, че е установено също, че В. не живее на адреса, на който е извършена проверката, както и че стоката е собственост на собственика на имота или на фирмата на собственика на имота, който е и нейн държател, но не и на ответника по касация В.. Поради горепосоченото съдът не е приел извода на митническите органи за това, че В. е държала акцизна стока без да притежава данъчен документ по ЗАДС или фактура, а оттам и за извършено от въззивника нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС. С оглед изхода на спора, РС – Девня е осъдил МРР в ЦМУ на Агенция Митници гр. София да заплати на С. Д. В., [ЕГН] от гр. Суворово, [улица], вх. Б, ет.1, ап. 10 сумата от 409,03 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението на районния съд е неправилно - постановено е при неправилно приложение на материалния закон, т. е. налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяната му. Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, които не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. РС – Девня не е извършил преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от закона не е постановил правилен съдебен акт. Извършването в случая на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС – държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, неправилно е прието от РС - Девня, че не е извършено от С. Д. В.. Незаконосъобразен е изводът на РС -Девня, че С. Д. Х., като не била собственик на стоката, предмет на процесното държане на акцизни стоки, не може да осъществи процесното нарушение - държане на същата. Изложените от касатора доводи в този аспект са основателни. Действително разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС не поставя изискване към лицата, които осъществяват държане на акцизни стоки да са собственици нито на стоката, нито на обекта, в който се държи. Субект на административнонаказателна отговорност по чл. 126, ал. 1 ЗАДС законодателят е посочил всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без да притежава някой от съответните изискуеми от закона документи, като и че е без значение за реализирането на административнонаказателната отговорност по цитирания текст от кого е начислен, платен или обезпечен дължимият акциз. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което при разглеждане на действителната воля на законодателя е тълкувана редакцията на ал. 1 на чл. 126 ЗАДС и използването на родовото понятие "на лице, което... " и е достигнат извод, че субект на административноказателната отговорност може да бъде всяко лице, което извърши някое от изпълнителните деяния – държи, предлага, продава или превозва. В подкрепа на доводите си, с основание касаторът се позовава и на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, като сочи, че всяко лице, което се разпорежда или се е разпоредило с акцизни стоки е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС и като такова може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл. 126 ЗАДС, независимо дали притежава качеството на собственик на стоката. Освен това националният съд следва да съобрази и правилно да приложи в случая и Правото на ЕС. По аргумент от § 79 от ДР на ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) ЗАДС въвежда разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ, L 9/12 от 14 януари 2009 г.) Отделно, по отношение контрола по спазване на акцизното законодателство следва да се съобразява и Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004. С основание ответникът се позовава на Решение на СЕС от 10 юни 2021 г. по дело С-279/19, с което е прието, че чл. 33, § 3 от Директива 2008/118/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че акцизното законодателство се прилага спрямо всички лица, без значение в какво качество и с каква цел те произвеждат, държат, получават, разпореждат се или превозват акцизни стоки. Следва да се отбележи, че В. сама е манифестирала пред проверяващите, че именно тя държи ракията, като в писмените си обяснения към протокола за извършена проверка, собственоръчно е записала, че доброволно е допуснала митническите органи в „частния ми имот“, и след това, „В гаражна клетка им показах, че държа около 150 л. ракия.“ Държането е фактическо действие, което се установява на място от проверяващите и е следвало възраженията на В. да бъдат направени намясто, а не в последствие да се твърди, че държането е осъществявано от друго лице. Неправилен е и изводът на РС – Девня за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на обжалваното Наказателно постановление. Неправилно въззивният съд приема, че проверката е извършена на 05.12.2025 г. и че съответно пробата от алкохола е взета на тази дата. Така приетото не намира опора в извличащото се от доказателствата по делото. Протоколът, обективиращ констатациите от процесната извършена проверка и самата проверка са извършени на 05.12.2024 г., а не както РС – Девня приема на 05.12.2025 г. Неправилен е и изводът, че посоченият в Наказателното постановление протокол за вземане на проба е от друга дата и друга година. Ясно и недвусмислено в Наказателното постановление, както и в Протокола от извършената проверка от 05.12.2024 г., е посочено, че още при проверката на място на 05.12.2024 г., със служебен полеви уред – денситометър Anton Paar DMA 35 Ex № 82740931 е установено алкохолното съдържание по обем на държаните 12 броя пластмасови туби с вместимост 10 л всяка, 2 броя пластмасови туби с вместимост по 11 л всяка и 1 брой пластмасова туба с вместимост 10 л, съдържаща 5 л течност с мирис на алкохол, в резултат на което било констатирано алкохолно съдържание по обем 70,7 % vol. при 20. В процесното Наказателно постановление е посочено, че с цел установяване на вида на стоката, определяне на алкохолното  съдържание и годност за консумация е взета с Протокол за вземане на проба № 136/05.12.2024 г. 1 брой представителна проба. Посочено е, че пробата е била изпратена за анализ до Митническа лаборатория – Пловдив, при ТД Митница Пловдив със Заявка за анализ с рег. № 32-1105719/06.12.2024 г., като е налице и позоваване на Митническата лабораторна експертиза № 00007_10.12.2024 г. и лабораторния код 7556_9999_24 на изпитаната проба. В Протокола за извършена проверка № 24BG009999А011823/05.12.2024 г., подписан от С. В., ясно и недвусмилено е посочено, че е взета проба за анализ с Протокол за вземане на проба № 136/05.12.2024 г., който е неразделна част от Протокола за извършване на проверката от 05.12.2024 г. От съдържанието на обжалваното пред РС – Девня Наказателно постановление не се установява да е налице неяснота на вмененото за извършено от С. В. административно нарушение, а именно – държане на 05.12.2024 г. (при контролна проверка от митнически инспектор) на акцизна стока – 147 литра дестилатен етилов алкохол, без някой от съответните изискуеми от ЗАДС документи. Предвид изложеното РС – Девня е отменил обжалваното пред него Наказателното постановление при неправилно приложение на материалния закон и решението на въззивната инстанция следва да се отмени. Единствено за пълнота на изложението следва да посочи, че доводите на касатора във връзка с размера на присъденото от районния съд в полза на С. В. адвокатско възнаграждение са неоснователни, предвид изискването възражението за прекомерност да бъде обосновано. Посоченото обаче е без значение в случая, доколкото крайният извод, направен с настоящото решение е за наличие на основания за цялостна отмяна на съдебния акт на районния съд. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му. Безспорно от доказателствата по делото се установява осъществяването на вмененото на С. В. административно нарушение на чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. С процесното Наказателно постановление е прието нарушение, с което е наложено административно наказание глоба в в размер на 2267,04 лева /след превалутиране 1159,12 евро/ и е отнет в полза на държавата 147 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем 70,10 % vol. Не са налице основания за маловажност. Касационната инстанция намира, че не са налице основания, налагащи отмяна на постановеното Наказателно постановление, поради което следва да се потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ С. Д. В. следва да бъде осъдена да заплати на Агенция "Митници" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът