Решение № 341 от 9.7.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 375/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от С.И.-прокурор в Районна прокуратура- Русе, в качеството на упълномощен представител на Административния ръководител на Районна прокуратура-Русе, против Решение № 314 от 24.02.2025 г., постановено по гр.дело № 4428/ 2024 г. по описа на Районен съд- Русе, с което са били уважени предявените срещу тях искове на С. В. Н. за заплащане на 9 257, 35 лв., представляваща сбор от брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера съгласно чл.218 ал.2 ЗСВ и действително начислените и получени от служителя суми през периода м.септември 2021 г.-м.декември 2022 г., със законната лихва от подаване на исковата молба, както обезщетение за забава за времето м.октомври 2021 г.- 30.07.2024 г. на стойност 2 417, 46 лв. и разноски за производството. Считат, че обжалваният акт е недопустим, тъй като Районна прокуратура-Русе не е пасивно легитимирана страна в настоящото производство. В тази връзка се иска обезсилване на решението и прекратяване на делото. Развити са доводи и за неправилност на акта, поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на решението. Въззиваемата страна С. В. Н., чрез адв.Б. Ц. В. от АК-С., своевременно е подал отговор на въззивната жалба. Счита същата за неоснователна.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като му се присъдят разноски за въззивното производство. Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред районния съд е било образувано по молба на С. В. Н. срещу Районна прокуратура-Русе, като са били предявени обективно съединени искове по чл.128, т.2 КТ във вр. с чл.218, ал.2 ЗСВ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 257, 30 лв., съставляваща сбор от брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между следващото се възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера съгласно чл.218, ал.2 от ЗСВ и действително начислените и изплатени на ищеца суми по пера и размери, както е заявено по исковата молба, ведно с обезщетения за забава. Насрещната страна е направила възражение, поддържано и пред тази инстанция, че Районна прокуратура-Русе не следва да е ответник по спора, защото не е пасивно легитимирана по исковете, тъй като ръководителят на РРП няма правомощия да определя възнагражденията на магистратите, а само да изплати последните съобразно възприетите от Висшия съдебен съвет стойности по Таблица № 1. Настоящият състав не споделя изложения довод. Правилен се явява изводът на основния съд, че по своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд макар и правоотношението по заемане на магистратска длъжност да е специфично, различно както от трудовото, така и от служебното правоотношение. Магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт /чл.161 ЗСВ/, който се явява техен работодател, а не Висшият съдебен съвет. Законово правомощие на последния, като колективен административен орган на съдебната власт е да определя възнагражденията на магистратите, но при условията, посочени в Закона за съдебната власт. Магистратите се назначават на длъжност след проведен конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет – чл.160 от ЗСВ. Въз основа на това решение магистратът встъпва в длъжност, което се удостоверява писмено от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, който съобразно разпоредбата на чл.161, ал.3 от ЗСВ издава акт за заемане на длъжността, съдържащ определени реквизити- наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността, правното основание за заемането на длъжността, наименованието на длъжността и ранга, размера на основното и допълнителните възнаграждения и датата на встъпване в длъжност. От посочената дата магистратът започва изпълнението на служебните си задължения в съответния орган на съдебната власт. Правата и задълженията на магистратите са уредени в Раздел V от Глава девета на ЗСВ. В разпоредбите на чл.218 от ЗСВ са регламентирани правомощията на ВСС, действащ като Пленум, с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ, да определя възнагражденията за съответните магистратски длъжности, средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Разпоредбата на чл.229 ЗСВ предвижда, че за неуредените в Раздел V от Глава девета на ЗСВ въпроси се прилага Кодекса на труда. Независимо, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, в процесния случай Районна прокуратура–Русе се явява надлежен ответник по делото, тъй като има качеството на работодател на ищеца по аргумент на чл.61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл.229 от ЗСВ и § 1, т.1 от ДР на КТ. По делото е безспорно, че в периода 30.08.2021 г.-30.08.2023 г. ищецът е заемал длъжността “мл. п.” при Районна прокуратура – Русе, като със Заповед № РД-07-1503/15.11.2022г. на Главния прокурор, считано от 03.01.2023 г. той е бил командирован на свободна щатна длъжност “прокурор” в Софийска районна прокуратура, от която дата същият е получавал и съответното по- високо възнаграждение. С Решение по т.4.27 от Протокол № 27 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 19.07.2023 г., ищецът е бил назначен на длъжност „прокурор” в РРП. Няма спор, че С. Н. е изпълнявал добросъвестно своите служебни задължения до освобождаването му от длъжност на 08.01.2024 г. Съгласно нормата на чл.218, т.2 от ЗСВ, за процесния период на ищеца се е дължало основно месечно възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на наетите лица в бюджетната сфера, съобразно данните на Националния статистически институт.Няма разногласие по въпроса, че за времето 30.08.2021 г.-31.12.2022г., С. Н. е получавал по-ниско възнаграждение от дължимото му се по закон. Причината за това е била, че работодателят е престирал възнаграждение, съобразно изчисленията на колективния кадрови орган на съдебната власт, който е определял размер на основната заплата на младшите магистратски длъжности под посочения в ЗСВ минимум / с Решение от 04.02.2021 г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2021г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2021г. възлизат на 2 720 лв., а с Решение от 31.03.2022г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са в размер на 2 992 лв./. При съобразяване на представената по делото справка от НОИ, удвоеният размер на средномесечната заплата на наетите лица в бюджетната сфера е бил на по-висока стойност, като по делото няма спор, че при съблюдаване нормата на чл.218 ЗСВ, то ищецът е следвало да получи възнаграждение в общ размер така, както е посочено по исковата молба. Правилно районният съдия е приел, че законът следва да се спазва такъв, какъвто е. Работодателят е трябвало, след като констатира, че гласуваният от Пленума на ВСС размер на възнаграждението на младшите магистрати не е съобразен с предвидената по закон стойност, да игнорира решението и да приложи по-високият по степен нормативен акт. След като не е направил това, то ответникът трябва да заплати в пълен размер следващото се на служителя възнаграждение за положения от него труд през процесния период. По делото е нямало спор, че ответникът е изпаднал в забава, без да е било необходимо да бъде поканен да изпълни, от 1-во число на следващия месец, през който служителят е престирал работна сила. Страните нямат разногласие и относно стойността на търсеното обезщетение за забава, поради което и акцесорният иск е бил уважен така, както е предявен. Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. В тежест на Районна прокуратура-Русе са направените от насрещната страна разноски пред тази инстанция. По изложените съображения, Окръжен съд-Русе