Решение № 368 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 199/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК. Производството е образувано по жалба на „МБАЛ - Попово“ ЕООД, ЕИК - 000874028, със седалище и адрес на управление в гр. Попово, сградата на бившата общинска болница, представлявана от управителя Й. Я. Я., против Заповед № РД-01-48/23.04.2024 г. на Директора на РЗИ-Търговище, с която е разпоредено откриване на ТЕЛК в „МБАЛ - Попово“ ЕООД. В жалбата се обосновава правния интерес от подаването ѝ. Като отменителни основания се сочат липсата на фактически основания за издаването ѝ и несъответствието на посоченото в същата правно основание с действащи нормативни актове от по - висока степен от национален, общностен и международен характер, в частност се визират посочените в акта норми на чл.10, ал.1 и ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ и § 42, ал.1 от ПМС № 47 от 13.03.2024 г. Оспорващата страна счита, че с последните разпоредби по недопустим начин се извършва административна намеса, както в стопанската дейност на общинските болници, така и в автономните им трудовите взаимоотношения с наетите в тях лекари, други медицински лица и администрация. Позовава се на закрепени в КРБ, ЗОАРАКСД и ХОПЕС принципи и права. Като сочи, че цитираните норми от ПУОРОМЕРКМЕ и ПМС № 47 от 13.03.2024 г. противоречат на визираните нормативни актове от по - висша степен, намира същите за неприложими и несъществуващи в правния мир, което лишавало процесната заповед от правното ѝ основание и водело до невъзможност да произведат правно действие. Ето защо моли съда да обезсили оспорената заповед поради недопустимост /вероятно се има предвид обявяване на заповедта за нищожна предвид разписаните в чл. 172 ал.2 АПК правомощия на съда/, а алтернативно - да отмени същата изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. В съдебно заседание, оспорващият, действащ чрез адв. Цв. И., Ответникът – Директор на РЗИ – Търговище, депозира писмено становище, в което излага съображения за недопустимост на жалбата. Задължението за жалбоподателя произтича от подзаконов нормативен акт, а не от оспорената заповед, поради което и евентуалната и отмяна не би обусловила отпадане на това задължение. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от следното от фактическа страна: Началото на административното производство е поставено с писмо № 16 – 00 – 13/ 27.03.2024 г. на министъра на здравеопазването, адресирано до директорите на РЗИ, относно предприемане на действия, в изпълнение на последните промени в Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). В същото се съдържат указания за предприемане на незабавни действия за откриване на ТЕЛК в лечебните заведения на територията на съответната РЗИ, в изпълнение на изискванията на чл. 10 от ПУОРОМЕРКМЕ, като след съгласуване с министъра на здравеопазването, със заповед съответния директор на РЗИ открие ТЕЛК, във всяко лечебно заведение, попадащо в обхвата на чл. 10, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Със същото писмо, директорите на РЗИ са задължени, в срок до 24.04.2024 г. да представят доклади в Министерство на здравеопазването относно изпълнението ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с откриване на ТЕЛК и привеждане на съставите на съществуващите ТЕЛК в съответствие с изискванията на чл. 11 от Правилника- Видно от писмо вх. № 15 – 100/ 29.03.2024 г. на РЗИ – Търговище, от НЕЛК са дадени указания и препоръки до директорите на РЗИ във връзка на приложението на изменените разпоредби на ПУОРОМЕРКМЕ. С писмо изх. № 03 – 156 – 1/ 29.03.2024 г., във връзка с писмото от министъра на здравеопазването, Директора на РЗИ – Търговище уведомява ръководителите на МБАЛ – Търговище, МБАЛ – Омуртаг и МБАЛ – Попово за необходимостта за предприемане на незабавни действия за откриване на ТЕЛК в ръководените от тях лечебни заведения, в изпълнение на изискванията на ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от приобщения на л. 33 от делото протокол, ъв връзка с гореописаното писмо, на 10.04.2024 г., в МБАЛ – Попово е проведен медицински съвет относно изпълнение на промените в ПУОРОМЕРКМЕ, в рамките на който началниците на отделения в болничното заведение изразяват становище за невъзможност да вземат участие в създаване на ТЕЛК в МБАЛ – Попово. Видно от писмо вх. № 03 – 156 - 7/ 18.04.2024 г. на РЗИ – Търговище, от министъра на здравеопазването са дадени указания и препоръки до директорите на РЗИ във връзка на приложението на изменените разпоредби на ПУОРОМЕРКМЕ. С писмо изх. № 03 – 156 -8/ 19.04.2024 г., адресирано до министъра на здравеопазването, Директорът на РЗИ – Търговище предлага за съгласуване три заповеди за създаване на ТЕЛК в МБАЛ – Търговище, МБАЛ – Омуртаг и МБАЛ – Попово. С писмо вх. № 03 – 237/ 23.04.2024 г. на РЗИ – Търговище, от министъра на здравеопазването е съгласуване създаване на ТЕЛК в МБАЛ – Търговище, МБАЛ – Омуртаг и МБАЛ – Попово. Заповед № РД-01-48/ 23.04.2024 г., издадена от Директора на РЗИ-Търговище, е разпоредено откриване на ТЕЛК в „МБАЛ - Попово“ ЕООД. С Решение № 11980/ 26.11.2025 г. на Върховен административен съд, Петчленен състав – първа колегия, по адм. дело № 1721/ 2025 г., са отменени чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приети с Постановление № 47 от 13.03.2024 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, както и незаконосъобразната разпоредба на § 42, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби към Постановление № 47 от 13.03.2024 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, обн. в ДВ, бр. 23 от 19.03.2024 г. Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, който по силата на принципното правило на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и предвид липсата на изрична забрана за обжалването му, подлежи на оспорване. По делото липсва документ, удостоверяващ датата на съобщаване на оспорената заповед, но предвид датата на издаването ѝ - 23.04.2024г., и с оглед липсата на изрично посочен в същата срок и ред за обжалването ѝ, то съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 АПК срокът за обжалване е двумесечен. Жалбата е подадена на 30.04.2024г., предвид поставената дата на регистрирането ѝ в РЗИ – Търговище, което сочи, че същата е подадена в рамките на законния срок дори считано от датата на издаване на заповедта. Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорената заповед. Съгласно чл. 105, ал.3 от ЗЗдр ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. Последното означава, че ТЕЛК не е самостоятелен правен субект, поради което надлежна активно и пасивно легитимирана страна по правния спор е юридическото лице, в чийто състав е тази ТЕЛК, в случая „МБАЛ - Попово“ ЕООД, която има правен интерес от обжалване на акта, тъй като със същия се пораждат задължения за нея. По изложените съображения се налага извод за допустимост на предприетото оспорване. Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно законовите разпоредби на чл. 101, ал. 2 и чл. 105, ал. 1 от Закона за здравето, както и на чл. 10, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, правомощието за откриването, респективно закриването на ТЕЛК, е предоставено на директорите на регионалните здравни инспекции (РЗИ) съгласувано с министъра на здравеопазването. Процесната заповед е издадена от директора на РЗИ – Търговище, което обуславя извод за компетентност на административния орган, респ. за липса отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Настоящият състав приема издадената заповед за незаконосъобразна, по следните съображения: Като правно основание за издаване на писмото са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В оспорения акт липсва каквото и да е словесно описание на фактическите основания, послужили за основание за издаване на акта. Посочването на разпоредби от ПУОРОМЕРКМЕ и на Устройствения правилник на РЗИ не е в състояние да санира този пропуск на административния орган. В случая не е налице и препращане към друг акт на директора на РЗИ или на негов помощен орган, в който евентуално да се съдържат същински мотиви, послужили за издаване на уведомителното писмо по смисъла на Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. По изложените съображения процесната заповед следва да се отмени като издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Независимо от горните изводи, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е налице е и отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалния закон. С влязло в сила на 12.12.2025 г. решение на ВАС, разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, предвиждаща, че териториалните експертни лекарски комисии се откриват към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове и са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, е отменена. Последното следва да бъде съобразено от настоящия състав, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, доколкото датата на влизане в сила на решението предшества датата на приключване на устните състезания в настоящото производство. Гореизложеното налага извода за отсъствие на материалноправно основание за издаване на процесната заповед Същевременно, нито в Закона за здравето, нито в друг нормативен акт, е предвидено задължение за компетентните органи - директорите на РЗИ, след съгласуване с министъра на здравеопазването да създават ТЕЛК във всички държавни и общински многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове. По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт – същият е издаден при неспазване на изискването за форма и съдържание и в противоречие с материалния закон, поради което и следва да се отмени. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващото лице следва се присъдят извършените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 230.08 евро (равностойността на 450.00 лева), от които 25.56 евро (равностойността на 50 лв.) – заплатена държавна такса и 204.52 евро (равностойността на 400 лева) – заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище