Решение № 84 от 7.7.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 205/2025 г.

Производство по чл. 32 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване на решение рег. № BH-GS/03/256000013347/25 на несъдебен орган в Австрия - Областна администрация Гюсинг/ Bezirkshauptmannschaft Güssing/, с адрес - Hauptstraße 1, 7540, Güssing/Гюсинг/, постановено на 05.03.2025 г., влязло в сила на 25.03.2025 г., с което на българския гражданин Н. М. Г., роден на •••••••••• г., с последен известен адрес в град Исперих, област Разград, ул. ••• и обичайно пребиваване на същия адрес, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80.00 евро за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер •••, движейки се в населено място Никелсдорф /Nickelsdorf/ Австрия, на магистрала A4, StrKm 61, 95, в посока на движение Унгария /Fahrtrichtung Ungarn/, е превишил на 15.01.2025 г. в 05: 03 часа, максимално допустимата скорост с 16 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) - административно нарушение, което се санкционира по австрийския закон, съгласно codice della strada austriaco (StVO) i.V.m. legge austriaca sulla protezione da immissioni - aria (IG- L) - § 98 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 80/2002 i.V.m. § 58 Abs. 1 Z 2 lit. e Kraftfahrgesetz-Durchfuhrungsverordnung 1967 - KDV 1967, BGBI. Nr. 399/1967 zuletzt geandert durch BGBI. II Nr. 161/2021 и § 134 Abs. 1 Z 1 und Z 2 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 35/2023. Представителят на Окръжна прокуратура - Разград в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, поради което предлага на съда да го признае, като обаче с оглед извършеното пълно изпълнение /плащане, за което са налице доказателства по делото/ на наложената финансова санкция в размер на 80.00 евро/ от страна на засегнатото лице, изразява становище, че следва да се приспадне изцяло тази сума, и поради което да бъде отказано принудително изпълнение на решението. Засегнатото лице Н. М. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище, подписано от него и депозирано в съда с вх. № 3010/07.07.2025г., ведно с приложени към копие от лична карта и вносна банкова бележка/с печат от ОББ и подпис/за платена сума от 80.00евро по посочената в Решение на Австрийския несъдебен орган/на лист 10-11 в превод на български език и на лист 12-13 на немски език в оригинал/, банкова сметка, по която засегнатото лице е следвало да внесе глобата/финансовата санкция/, посочена по–горе, което решение е връчено на засегнатото лице на 10.03.2025г., което обстоятелство е посочено от австрийския несъдебен орган, видно от стр.11 от процесното удостоверение, на лист 9 от делото, Н. Г. заявява, че не оспорва и не възразява срещу административната санкция, наложена му от компетентните австрийски органи. В становището засегнатото лице твърди, че едва от съдебното разпореждане е научил за наложеното му финансова санкция. Съдът съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при което прие за установено следното: Видно от приложената справка от НБД “Население“, засегнатото лице Н. М. Г. е български гражданин, роден на •••••••••• г., с ЕГН ••••••••••, с последен известен адрес /идентичен с регистрираният му в Република България - постоянен и настоящ адрес / в град Исперих, област Разград, ул. •••, който е и обичайният му адрес на пребиваване, тоест компетентен да се произнесе е Окръжен съд - Разград. От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Гюсинг/ Bezirkshauptmannschaft Güssing/, с адрес - Hauptstraße 1, 7540, Güssing/Гюсинг/, постановено на 05.03.2025 г., влязло в сила на 25.03.2025 г., срещу българския гражданин Н. М. Г., роден на •••••••••• г., е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80.00 евро. Решението е на несъдебен орган в Австрия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение. В графите Обобщено представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, включително време и място, както и вид, и правна квалификация и законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на лицето изпълват състава и се санкционират съгласно законодателството на Австрия за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер •••, движейки се в населено място Никелсдорф /Nickelsdorf/ Австрия, на магистрала A4, StrKm 61, 95, в посока на движение Унгария /Fahrtrichtung Ungarn/, е превишил на 15.01.2025 г. в 05: 03 часа, максимално допустимата скорост с 16 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) - административно нарушение, което се санкционира по австрийския закон, съгласно codice della strada austriaco (StVO) i.V.m. legge austriaca sulla protezione da immissioni - aria (IG- L) - § 98 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 80/2002 i.V.m. § 58 Abs. 1 Z 2 lit. e Kraftfahrgesetz-Durchfuhrungsverordnung 1967 - KDV 1967, BGBI. Nr. 399/1967 zuletzt geandert durch BGBI. II Nr. 161/2021 и § 134 Abs. 1 Z 1 und Z 2 Kraftfahrgesetz 1967 - KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 35/2023. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице Н. М. Г., роден на •••••••••• г., с последен известен адрес /идентичен с регистрираният му в Република България - постоянен и настоящ адрес / в град Исперих, област Разград, ул. •••, който е и обичайният му адрес на пребиваване, е видно, че същият е извършил административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 вкл. от ЗПИИРКОРНФС. С оглед горното, актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 80.00 евро е 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/. Според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN. Предвид обстоятелството, че засегнатото лице представя доказателство за пълно изпълнение на наложената му финансова санкция по решението на несъдебния орган на Република Австрия, прието като доказателство от съда, за сумата от 80 евро, на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, процедурата по събиране на вземането от НАП не следва да бъде осъществявана. Искането за признаване на решението следва да бъде уважено изцяло, като се приспадне изцяло равностойността на изпълненото задължение. В подкрепа на предходното е приложената към подаденото от засегнатото лице писмено становище с вх. № 3010/07.07.2025г., вносна банкова бележка /с печат от ОББ и подпис/ за платена сума от 80.00евро по посочената в Решение на Австрийския несъдебен орган /на лист 10-11 в превод на български език и на лист 12-13 на немски език в оригинал/, банкова сметка, по която засегнатото лице е следвало да внесе глобата/финансовата санкция/, посочена по – горе. Това решение е връчено на засегнатото лице на 10.03.2025г., което обстоятелство е посочено от австрийския несъдебен орган, видно от стр.11 от процесното удостоверение, на лист 9 от делото, като освен това, видно от стр. 9 от същото и лист 8 от делото, австрийският несъдебен орган е посочил и, че засегнатото лице е било уведомено, че производството е било писмено, както и за постановеното решение, с което му е наложена финансовата санкция глоба, поради което съдът намира за неоснователни доводите на засегнатото лице, че едва от съдебното разпореждане е научил за наложеното му финансова санкция. Като по същество засегнатото лице в посоченото по - горе писмено становище, заявява, че не оспорва и не възразява срещу административната санкция, наложена му от компетентните австрийски органи. С оглед наличните данни за пълно изпълнение на задължението от засегнатото лице преди приключване на настоящото производство и на основание чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС следва да се извърши приспадане изцяло на дължимата по решението сума от 80.00 евро с равностойност в български лева - 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/. Предвид пълното приспадане на дължимата по решението сума, то същото не следва да се изпраща на НАП – Варна. Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. чл. 16, ал. 7, т. 1, във вр. чл. 33, във вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Разград