Решение № 225 от 15.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7210/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от „Д.З.“АД срещу решение № 20059091/05.03.2021г. постановено по гр.д. № 37017/2019г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 32 състав, с което са отхвърлени предявените от него спрямо ЗАД „Е.“ АД искове:

• с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ /отм/ за сумата от 1810, 28 лв., представляваща регресно обезщетение за изплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице по имуществена застраховка „Е.“АД, претърпяло вреди вследствие на прекъсване на външно електрозахранване в застрахована сграда в гр. Севлиево на 25.07.2015г. по вина на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИТЕМЕН ОПЕРАТОР“ЕАД, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 550, 00 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 11.08.2017г. – 12.08.2020г.

В жалбата се твърди, че твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото, превратно е тълкувал същите и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи относно липса на отговорност на застрахованото при ответника лице за причинените вреди. Излага подробни мотиви за отговорността на електроразпределителното дружество да поддържа в изправност всички съоръжения и липса на непреодолима сила, която би го освободила от отговорност.

Въззиваемата страна „ЗАД „Е.“ АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Твърди, че ищецът се домогва чрез въззивната жалба да твърди нови факти и обстоятелства, за които е настъпила преклузия.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 213 ал.1 КЗ /отм/ - в настоящият случай е приложима уредбата на гл.ІV на КЗ /отм/ предвид &22 от ДР на КЗ, предвид датата, на която е настъпило твърдяното застрахователно събитие –на 25.07.2015г.

От разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ /отм/ се установява, че предпоставките уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

По делото не са спорни, а и се установяват безпротиворечиво от събраните писмени доказателства и експертно заключение изслушано пред първоинстанционния съд, неоспорено от страните и ценено и от въззивната инстанция като обективно и компетентно, че: между ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка и юридическото лице „Е.“АД към дата 25.07.2015г. е съществувало действително правоотношение по договор за имуществена застраховка „всички рискове на имущество“, част от чийто е предмет е и „продукция“ вкл. и незавършено производство и отпадък; между ответника и юридическото лице „Електроенергиен системен оператор“ е съществувало действително правоотношение по договор за застраховка – гражданска отговорност на юридическо лице покриваща отговорността му за причинени на трети лица вреди; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка – прекъсване на захранването с електроЕ. на 25.07.2015г. в 01, 08 ч. в производствена сграда на застрахованото лице, като прекъсването е вследствие повреда на диференциалната защита в подстанция Е. 110/20kV, и вследствие на което застрахованото лице е произвело некачествена продукция – 313 кг, която е бракувана; изплащане на обезщетение от ищеца на застрахованото лице за стойността на бракуваната продукция в размер на 1785, 28 лв.

Спорен въпрос по делото е дали е възникнало вземане на увреденото лице – „Е.“АД спрямо застрахованото при ответника лице по застраховка „гражданска отговорност на юридически лица“.

Във връзка с наведени доводи за неправилност на решението във въззивната жалба от страна на ищеца и необсъждане от първоинстанционния съд на всички основания за отговорност на разпределителното дружество, съответно възраженията на ответника в отговора на въззивната жалба, настоящият състав, счита за необходимо да направи уточнението: в исковата молба ищецът претендира вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването в застрахован от него обект и това е противоправното действие, за което се твърди оператора на електропреносната мрежа да носи отговорност. Допълнително наведените в настоящото производство доводи за неподдържане от страна на електроразпределителното дружество на съоръженията и причинна връзка на това поведение с настъпване на вредите, не следва да бъдат взети предвид при разрешаване на правния спор т.е.същите са преклудирани.

Безпротиворечиво се установява по делото от писмените документи – писма, включително от оператора на електропреносната мрежа и най –вече заключението по СТЕ, че обектите на „Е.“АД се захранват е електроЕ. от подстанция Е. 110/20 кв. с 8 извода от първа секция и 8 извода от втора секция на КРУ-20 кв., като при нормална схема подстанцията работи един трансформатор 25 МВА, а втория е в резерв, съобразно изискванията за потребители II-ра категория – чл.45 ал.1 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии.

На 25.07.2015г. в 01, 08 ч. заработва диференциалната защита на работещия трансформатор и същия изключва. Това е тежка авария, при която всички консуматори захранени от подстанцията остават без електрозахранване. От този момент и всички оперативни манипулации са записани в дневниците на ТДУ-Север на „ЕСО“АД подстанция. Дежурният оператор в подстанцията извършва ръчно включване на резервния трансформатор и нормалното електрозахранване е възстановено след 7 минути т.е. в 01, 15ч.

Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроЕ. в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроЕ. е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/.

Следователно спиране/ прекъсване на еректрозахранването е вид договорна отговорност, като спорът следва да се съсредоточи на плоскостта дали за посоченото неизпълнение оператора на електопреносната мрежа отговаря.

Законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа Е.. Разпределителното предприятие управлява електро-разпределителната мрежа /§ 1 т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа Е. /§ 1, т. 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т. е. правото за използване на тази мрежа – § 1 т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на § 1 т. 41а ЗЕ – доставчици и потребители на елекрическа Е.. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа Е. се осъществява от доставчици, получили съответната лицензия /търговец на ел. Е., обществен доставчик или краен снабдител – чл. 39 ал. 1 т. 5, 7 и 10 ЗЕ в действащата през процесния период редакция/, които сключват договори за продажба с потребителите при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл. 44 ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа Е., не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ.

Субект на договорното задължение по чл. 94а ал. 1, във вр. с чл. 97 ал. 1 т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа Е. на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27 г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а б. "а" от ДР на ЗЕ.

Субект на договорното задължение по чл. 117 ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ /решение № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на IV г. о. на ВКС/.

Потребителите на електрическа Е. за битови нужди /§ 1, т. 42 ЗЕ/ могат да купуват ел. Е. само от крайния снабдител, получил лицензия за съответната обособена територия от страна. Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. Е. на потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в изправност – чл. 120 ЗЕ.

В съответствие с тези им функции законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с електрическа Е.. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел. Е. /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т. ч. крайният снабдител, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122 ал.2 и 4 ЗЕ.

Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършен – настоящият случай не попада в цитираната хипотеза.

Очевидно, процесният случай попада в първата група хипотези. В разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.122 ал.2 от ЗЕ са посочени изчерпателно основанията, на които оператор на електропреносната мрежа, може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа Е., без предварително уведомяване на производителите и клиентите, като по т.1 ал.1 чл.73 е „възникване или за предотвратяване на аварии“, а по т.2 ал.2 чл.122 - „при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини“. Редът, по който се извършват горните действия се регламентира в наредба № 3/09.06.2004г. по законова делегация от разпоредбата на чл.74 ЗЕ.

Според разпоредбата на чл.45 ал.2 от цитираната наредба допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от втора категория /а допустимите спирания са уредени в разпоредбите на чл.73 и чл.122 от ЗЕ/ е за времето на ръчното превключване от единия източник към другия, извършвано от оперативен или оперативно-ремонтен персонал.

От заключението по СТЕ се установява, че извършването ръчно превключване за 7 минути от дежурен оператор е изключително бърза, адекватна и навременна реакция, като с оглед обстоятелството, че са извършени 22 изключвания и 23 включвания на високоволтови съоръжения ръчно, то е обективно невъзможно това да се случи за по – кратко време от 7 минути.

Следователно, настоящата инстанция счита, че ответникът проведе пълно и насрещно доказване, че макар и да е допуснато прекъсване на захранването, то това е направено в рамките и при условията на допустимите такива действия от закон /при наличие на фактическите предпоставки за прекъсване и реакция за възстановяване/ т.е. същите не са неправомерни, поради което и спрямо застрахованото при ответника лице не е възникнало основание за търсене на отговорност за вреди - нито договорно, нито на извъндоговорно основание.

При горното и липса на една от кумулативните предпоставки от сложния фактически състав, обуславящ възникване на притезателното регресно право на ищеца спрямо ответника, предявеният главен иск се явява неоснователен.

Доколкото не е възникнало главно вземане, то неоснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.

Следователно, поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските: Въззиваемата страна е направила своевременно искане за присъждане на разноски, съответно е представила списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането на 474, 00 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.05.2021г. и които на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени.

Решението на въззивната инстанция на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд