Решение № 206 от 14.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 396/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение № •68/09.05.2024 г., постановено по гр.д.№545/2023 г. на ОС – П., по предявени от ищеца А. П. Б., против ответника В•••“ЕООД, обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди, настъпили в резултат от осъществило се на 20.01.2023 г. наводнение на приземния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••.••••.• по КК и КР на гр. В., находяща се на адрес: гр. В., ул."Д. Т." № •, с отходни води от запушена улична канализация на ул.“Д. Т.“:

• Иск за сумата от 38 211 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от увреждане на стените и таваните на помещенията на приземния етаж, както и увреждане и унищожаване на находящите се на този етаж движими вещи;

• Иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – психически и морални страдания и физически неудобства от наводняването с фекални води на жилището, на което е ползвател;

• Предявени са акцесорни претенции за присъждане на двете обезщетения ведно със законната лихва върху всяка главница, за периода от 20.01.2023 г. до датата на погасяване на задълженията;

• При условията на евентуалност същите обезщетения, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, се претендират и на основание чл.50 от ЗЗД.

С обжалваното Решение № •68/09.05.2024 г. съдът частично е уважил предявения иск за обезщетение за имуществени вреди до размера от 20 465, 85 лв., като за разликата над тази сума до размера от 27 287, 80 лв. е отхвърлил иска като неоснователен, поради приет принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат в размер на 25%, а за сумата над 27 287, 80 лв. до пълния предявен размер от 38 211 лв. искът е отхвърлен, като недоказан. Уважена е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение от 20 246, 85 лв., за периода от 20.01.2023 г. до окончателното плащане. Изцяло е отхвърлен предявеният иск за обезщетени за неимуществени вреди, като недоказан. Присъдени са на страните разноски по съразмерност.

С Въззивна жалба вх.№5003/27.05.2024 г., ответникът В•••“ЕООД, чрез адв. Д. С., обжалва решението изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал исковата си претенция – същата е недоказана както по основание, така и по размер, не се сочат конкретните обстоятелства, на които се основава искът. Съдът не е съобразил релевирани от ответника възражения. От събраните доказателства не се установяват ведите, за които се претендира обезщетение. Съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, тълкувал е неправилно нормите на закона, въз основа на което неправилно е приел, че за ищеца са настъпили вреди. Съдът е направил необосновани фактически и правни изводи, които не кореспондират на доказателствата и им противоречат. Направените изводи от съда са логически неправилни. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част, включително и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото, и да бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен, като се присъдят на ответника направените от него разноски за двете съдебни инстанции.

Възивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез процесуален представител, чиито действия по подаване на въззивната жалба са надлежно потвърдени, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№6564/09.07.2024 г., подаден от А. П. Б. лично. Поддържа се становище за недопустимост на въззивната жалба /не се излагат конкретни основания за това/, като се настоява същата да се остави без разглеждане. В случай, че въззивната жалба се приеме за допустима, се настоява същата да се остави без уважение, като неоснователна, а решението в обжалваната осъдителна част да се потвърди, като правилно и законосъобразно. По делото се установява по несъмнен начин от събраните доказателства, че ответното дружество е осъществило нехайство по отношение на изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи и другите съоръжения, установена е липса на редовна профилактика и липса на изградена ревизионна шахта на ул.“Д. Т.“. Причинявайки по този начин наводнение, ответникът е причинил вреди на ползвания от ищеца приземен етаж от жилищната сграда с идентификатор •••••.•••.••••.•., която е изградена в съответствие с одобрените проекти и разрешения за строеж и е въведена в експлоатация по установения ред с удостоверение №••/•••••••• г. С изходяща от ответника служебна бележка ответникът е признал, че на 20.01.2023 г. е констатирно запушване на уличната канализация на ул.“Д. Т.“, при което уличната канализация е върнала отходни води по сградното канализационно отклонение в имота на ул."Д. Т." № •, след което канализацията е отпушена. От показанията на св. И. се установява, че се правят проверки само при сигнали, и едва след наводнението са били предприети необходимите мерки. В частта, в която свидетелката твърди, че водата е била чиста, показанията й не следва да се кредитират, тъй като тя е служител на ответника. Впоследствие ответникът е изградил ревизионна шахта, но действието е предприето несвоевременно. Бездействието на ответника правилно е прието за противоправно, тъй като е в нарушение на разпоредбите на чл.1, чл.9, ал.2 от ЗРВКУ, чл.198о и чл.126, ал.1 от ЗВ, на чл.47, ал.2, т.2 във вр. чл.42, ал.1, т.2 и чл.7, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Установено е от приетата СТЕ, че причина за запушването е липсата на редовна профилактика на градската канализация и поради липса на изградена ревизионна шахта. Същото е довело до повреждане и унищожаване на имущество на ищеца, като причинените вреди са установени от приетата съдебно-оценителна експертиза в производството по обезпечаване на доказателства. Неоснователни са оплакванията, че възраженията на ответника не са били обсъдени – при постановяване на решението съдът е обсъдил и взел предвид всички възражения и е преценил доказателствата пооделно и в съвкупност, и е извел логически правилни и обосновани изводи, които са в съответствие със събраните доказателства. Настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение, като бъде потвърдено постановеното решение в неговата осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и Насрещна въззивна жалба вх. №6565/09.07.2024 г., подадена от ищеца А. П. Б. лично, с която се обжалва решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над размера от 20 465, 85 лв., до пълния предявен размер от 38 211 лв., както и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 2788, 77 лв., както и в която е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от ищеца част. В приетата СТЕ по гр.д.№ •32/2023 г. на РС – В. са оценени причинените вреди. Поради оспорване на констатациите на тази експертиза, пред първостепенния съд са изготвени други две оценителни експертизи. Съдът неправилно е приел, че приетата стойност от 7062 лв. е стойност за един гардероб, който се предлага на цена от 900 лв. до 1400 лв., поради което е намалил оценката му със сумата от 6062 лв. Този извод на съда не отговаря на установеното по делото, че са увредени 10 броя идентични гардероби, всеки от които е оценен и от двете експертизи на стойност 706, 20 лв., поради което не е следвало съдът на намалява стойността на тези вещи със сумата от 6062 лв. Така съдът неправилно е изчислил общата стойност на вредите в размер на 27 287, 80 лв. Неправилно стойността на обезщетението е намалена с 25%, като се приема, че ищецът има принос за настъпване на увреждането. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за имуществени вреди, като неправилно, и вместо това да се постанови решение, с което да се уважи този иск до действителния размер на претъпените вреди. Настоява се за коригиране на решението на първостепенния съд в частта му за разноските, като се присъди съответната част от направените разноски от ищеца за първоинстанционното производство, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок и от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.3 от ГПК, не се е възползвала от въможността да депозира отговор. С допълнителна молба се поддържа неоснователност на въззивната жалба на ищеца.

Решението на първостепенния съд в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявения иск за сумата от 3000 лв., представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди, не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част е влязло в сила, и е извън предмета на въззивното производство.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият в обжалваната му част е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По правилността на решението в обжалваната му част съдът се произнася по релевираните с въззивната жалба оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 20.01.2023 г., в град В., в резултат от запушване на уличната канализация на улица „Д. Т.“, са се върнали отходни води по сградното канализационно отклонение в имота на ул."Д. Т." № •, при което е настъпило наводняване на целия приземен етаж на жилищната сграда на същия адрес. Тези обстоятелства са и установени от изходящ от ответника свидетелстващ писмен документ – Служебна бележка изх.№••/•••••••• г. /на л.17 от делото на ПзОС/. Не се спори, че наводнената сграда, находяща се на ул."Д. Т." № •, е с кадастрален идентификато𠹕••••.•••.••••.• по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед ••-••-••••/•••••••• г. на ИД на АГКК, и че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение, в качеството си на ползвател на същата сграда по силата на учреденото му вещно право на пожизнено ползване, съгласно представен по делото Нотариален акт от •••••••• г., вх.рег. №•••/•••••••• г., дв.вх.рег.№•••, акт № •, т. ••, д.№••• на С• – гр. В. /на л.13 от делото на ПзОС/. Не се спори, че ответникът е дружество, чийто основен предмет на търговска дейност е поддържането и експлоатацията на мрежи, системи и съоръжения на водоснабдяването, пречистването, канализацията, проектиране, инвестиране и строителство на обекти на инфраструктурата, и осъществява дейността си на територията на гр. В.. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал правоизключващо възражение за липса на основание за ангажиране на деликтната отговорност на дружеството на главното предявено основание по чл.49 от ЗЗД, поради липса на действия или бездействия на дружеството, негови служители или подизпълнители, които да са в причинна връзка с настъпването на наводнението - наводнението не се дължи на недостатъци на канализационната мрежа или неосъществена поддръжка, а е настъпило като резултат от други причини, за които ответникът не отговаря - паднали проливни валежи, неправилно включване в сградното канализационно отклонение както на битовите, така и на атмосферните води, и липсата на изградена в имота ревизионна събирателна шахта. По отношение на предявеното евентуално основание по чл.50 от ЗЗД, се сочи липса на пасивна материално-правна легитимация на ответника да отговаря по този иск, тъй като собственик на всички В•• системи и съоръжения е Община В.. При условията на евентуалност се поддържа възражение с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, за принос на ищеца за настъпване на увреждането, поради неуведомяване на ответното дружество за наличие на недостатъци и проблеми с канализацията на ул.“Д. Т.“, несвоевременно уведомяване за възникналото наводнение, включване на атмосферните води в сградното канализационно отклонение, и неизграждане на ревизионна шахта в имота.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните (В••) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл.2 от ЗРВКУ всички предприятия, осъществяващи В•• услуги, са В•• оператори, и осъществяват дейността си в съответстветствие със ЗРВКУ. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от ЗРВКУ, В•• операторите следва да осигуряват надеждност и сигурност на В•• услугите, и да предотвратяват изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа. Съгласно чл.9, ал.2, т.10 от ЗРВКУ, допускането на наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията, е основен показател за измерване и оценка на качеството на В•• услугите от КЕ••. Следователно, недопускането на изтичане на отпадъчни води от канализационната мрежа е вменено от ЗРВКУ като едно от основните задължения на В•• операторите, и показател за оценка на качеството на предоставяната канализационна услуга на потребителите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /нататък „Наредба №4“/, лицата, на които е учредено вещно право на ползване на водоснабдявани имоти, и/или на имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, имат качеството на „потребители на услугите В••“. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №4, отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор – собственост на потребителите. Съгласно чл.7, ал.3, канализационните отклонения са част от общата канализационна система, и се изграждат и поддържат от операторите. Съгласно чл.7, ал.4, потребителите осигуряват условия за присъедняване, като предоставят на оператора достъп до изградената от тях ревизионна шахта. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗУТ и чл.26 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, присъединяването на нови потребители към канализационните системи се извършва по реда и при условията на чл.12- 16, чл.24 и чл.25, ал.1 от Наредба № 4, при изпълнение на последователни стъпки:

1. Осъществяване на проучване от оператора и изготвяне на становище с изходни данни и условия за присъединяване, необходими за проектирането на канализационно отклонение, както и на инсталациите и мрежите, разположени в имота на потребителя, които се предоставят на заявителя на основание чл.140а от ЗУТ и по реда на чл.13 от наредбата – т.е. въз основа на подадено от потребителя писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване. В заявлението за присъединяване се включва информация за прогнозните оразмерителни отпадъчни водни количества, които ще се отвеждат от имота чрез канализационното отклонение, и техния вид /битови, производствени, дъждовни/. Становището следва да съдържа указания за начина и мястото на присъединяване към канализационния провод, както и изискванията на оператора, гарантиращи експлоатационната сигурност на присъединяването и качеството на канализационната услуга, както и други специфични данни и изисквания на оператора, необходими за проектиране на канализационното отклонение и на сградната инсталация и/или на разположените канализационни мрежи в имота;

2. Издаване на виза за проектиране – с нея се предоставя на потребителя и издаденото становище с изходни данни и условия за присъединяване на В•• оператора;

3. Преди внасянето за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, проекта за сградата в частта В•• се предоставя на оператора, който сравнява изготвения и инвестиционен проект с издаденото становище, и при несъответствие с предоставените изходни данни или условия, връща инвестиционния проект за преработка /чл.14б, ал.3 от Наредба №4/.

4. След одобряване на инвестиционния проект, възложителят сключва договор за присъединяване на имота към канализационната мрежа с В•• оператора /чл.14в/, в който се определят приложимите данни от изходните данни и условия за присъединяване по чл.13, ал.6 от Наредбата, както и изискванията за разположение (местоположение) и вида на ревизионната шахта и ограниченията за количеството и качеството на отпадъчните води /чл.24, ал.5 от Наредбата/. Присъединяването на потребителите се осъществява със сключването на този договор /чл.84, ал.2 от ЗУТ/;

5. Изграждане на канализационното отклонение съгласно одобрения инвестиционен проект, съответстващ на предоставените изходни данни и условия за присъединяване – в процеса на строителството се осъществява строителен надзор за изграждането на канализационните системи в съответствие с одобрените проекти.

6. Въвеждане на строежа в експлоатация по реда на чл.117, ал.3 от ЗУТ, се осъществява след изготвянето на окончателен доклад, съставен и подпечатан от лицето, упражняващо строителен надзор, и подписан от всички квалифицирани специалисти, определени за надзор на строежа по съответните части, в това число и относно свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура /пар.3 от ДР от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. За въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти/.

Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата, В•• операторите са длъжни да поддържат канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа.

При така съществуващата правна рамка, в конкретния случай от фактическа страна се установява следното:

За установяване на причината за наводнението е приета СТЕ вх.№2351/11.03.2024 г. /на л.119-123/, изготвена от в.л. А. П.. След извършен оглед на имота на ул."Д. Т." № •, експертизата е установила, че към момента на изготвяне на експертизата в имота не е изпълнена ревизионна шахта за отпадни води. Има изграден линеен дъждоприемник, който е заустен в битовата канализация, като времето на изграждането му не може да се определи. Установява се, че ул.“Д. Т.“ е с голяма денивилация, и е на две нива, като между двете нива има зелена ивица със засадени дървета. Уличната канализация е изградена в тази зелена ивица. Първоначалното заустване на сградната канализация е било извършено в уличната канализация, разположена в зелената ивица на ул.“Д. Т.“. В момента на изготвяне на заключението канализацията на имота е заустена в новоизградена ревизионна шахта на ул.“Д. Т.“, находяща се пред имота на № •, и от тази ревизионна шахта започва нова канализация към ревизионната шахта на ул.“Н. Х.“, която е с голям наклон и скоростта на оттичане на водата е голяма. Има новоизградени 2 броя дъждоприемни шахти на ул.“Д. Т.“ пред имота на ищеца. Вътре в имота на ул.“Д. Т.“, в приземния етаж е извършен цялостен ремонт, и не може да се установи какви са били щетите от наводнението. При изготвяне на заключението на вещото лице са представени одобрени проекти за изграждане на жилищната сграда и предварителен договор с „ВК••“ЕООД за условията и реда на присъединяването на новата сграда към В•• мрежите на оператора. Сградата е изградена съгласно одобрените проекти. В част „В••“ на одобрените строителни проекти на сградата има отразена ревизионна шахта в имота, като липсва конкретизация как и в какъв вид да бъде изградена – липсват размери и котировка, и дали ще е проходна или отворена. В становището на „ВК••“ЕООД за условията на присъединяване към В•• мрежите не е коментирано изграждането на ревизионна шахта – нито в имота, нито в точката на присъединяване.

По реда на чл.207 от ГПК, по молба на ищеца, е било образувано ч.гр.д.№ •32/2023 г. на Районен съд – В., приобщено към първоинстанционното дело, по което е проведено производство за обезпечаване на доказателства за механизма на възникване на наводнението на 20.01.2023 г. и претърпените от ищеца имуществени вреди от унищожаване и повреждане на находящите се в приземния етаж на сградата движими вещи, съставляващи обзавеждане и оборудване на приземния етаж, както и за причинените увреждания пода, стените и таваните на приземния етаж на сградата. В хода на производството е била назначена съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза, изготвени от вещото лице М. Б., която е изслушана и приета в о.с.з. на 27.06.2023 г., с участието на двете страни по делото. От същата се установява, че при извършения от вещото лице оглед на имота на 09.05.2023 г. експертизата е констатирала, че причината за възникналото наводнение на 20.01.2023 г. е била запушване на уличната канализация на ул.“Д. Т.“, вследствие на което е било нарушено нормалното гравитачно протичане на водата в тръбите, и се е получило вътрешно налягане (напор) и обратен поток, през сградното отклонение на процесния имот и връщане на канални води в имота на ул."Д. Т." № •, който се намира в най-ниската точка на ул.“Д. Т.“. Констатирано е, че част от застрояването на процесния имот е на по-малко от 5 м. отстояние от дворищната регулационна линия, а другата част от сградата е на самата регулационна линия, поради което няма дворна канализационна шахта. Към момента на наводнението не е имало и улична ревизионна шахта. Уличната канализация преди наводнението е минавала непосредствено до коритото на реката, и не е имало ревизионни шахти, които да служат за ревизия на канализационната мрежа и в случай на запушване – за отпушване на канали и почистване, както и за промиване на каналите. В тази канализация са се оттичали битово- фекалните води от всички имоти по улицата. В деня на наводнението е имало и дъждовалеж. Експертизата разяснява, че по принцип уличните канали са изложени на ежедневни замърсявания от малки предмети, пръст, камъчета, като в тях могат да попаднат и по-големи предмети от всякакъв вид, които лесно стават причина за запушване на канализацията. Тогава при наличие на дъжд, водата не може да се оттича и започва да се връща през сградното канализационно отклонение. В конкретния случай, нивото на приземния етаж от сградата на ул."Д. Т." № • е под кота на подприщване, поради което при липса на ревизионна шахта е започнал да се пълни с обратни води през подовите сифони в помещенията. Експертизата установява, че причината за наводнението е авария (запушване) на градската канализация, поради липса на редовна профилактика, както и поради липса на изградени ревизионни шахти на ул.“Д. Т.“. Констатирано е, че след наводнението е изграден нов канализационен участък и прилежащите му ревизионни шахти по улицата пред процесния имот. Експертизата констатира, че в действащите към момента на изготвяне на заключението и публично обявени Общи условия на „ВК••“ЕООД – В., в чл.12 е предвидено, че съгласно ал.1 „Отпадъчните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи, чрез канализационно отклонение.“ Съгласно ал.2 на същата разпоредба „Канализационно отклонение е частта от уличния канал или колектор до първата ревизионна шахта, и се изгражда и поддържа от В•• оператора“.

Съдът кредитира заключението на СТЕ, изготвена от в.л.М. Б. в производството по реда на чл.207 от ГПК в частта му относно анализ и оценка на причините за наводнението, както и заключението на СТЕ, изготвена от в.л.А. П., като ги намира за компетентно изготвени, обосновани, логични, непротиворечиви помежду си, и изцяло кореспорниращи на събраните по делото писмени доказателства Служебна бележка изх.№••/•••••••• г., издадена от ответника /на л.17/, Удостоверение рег.№••••••-•• от 23.01.2023 г. от МВР – РД“ПБ••“-П. /на л.16/, Телефонограма за Произшествие № •5 от 20.01.2023 г. /на л.49/, извлечения от част „В••“ на одобрените строителни проекти за сградата /на л.89-91/, както и на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. К. /служител на ОДМВР – РД“ПБ••“ – П./, св. Й. Р., св. В. И. /служител на ответника/.

От представеното с исковата молба писмено доказателство - Удостоверение №••/•••••••• г. за въвеждане в експлоатация на строеж /на л.15 от делото на ПзОС/ се установява, че еднофамилната жилищна сграда с два гаража, находяща се в ПИ с идентификатор •••••.•••.•••• по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., ул."Д. Т." № •, е въведен в експлоатация на 14.12.2022 г., като строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти, и е водоснабден съгласно сключен Догово𠹕•••/•••••••• г. с „ВК••“ЕООД – В. за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответникът има законово уредено задължение да осигурява надеждност и сигурност на предоставяните от него В•• услуги, и да предотвратява изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа, като не допуска наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията. За изпълнение на тези задължения, ответникът е задължен да поддържа канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. В тази връзка, ответникът е оправомощен и задължен по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, да осъществява предварителен и текущ контрол върху изграждането на сградните канализационни системи в новоизгражданите обекти на потребителите, като е задължен да извършва проучване, да направи преценка и да даде предварителни указания на възложителите в процеса на инвестиционното проектиране на сгради, за изискванията към проектирането на канализационните системи на новоизгражданите сгради и начина на свързването им с канализационните проводи. В процеса на одобряването на строителните книжа той извършва текущ контрол за съответствие на изготвения инвестиционен проект с дадените предварителни предписания, преди проектът да бъде одобрен. Впоследствие, след одобряването на инвестиционния проект, сключва с възложителя на строителството договор за присъединяване на новостроящата се сграда към канализационната система, в който се определят и изискванията за разположение (местоположение) и вида на ревизионната шахта, както и ограниченията за количеството и качеството на отпадъчните води. Впоследствие, след изграждането на канализационната система в имота на потребителя, осъществява свързването с общия канализационен провод, след осъществяване на проверка за съответствие на изградената вътрешна канализационна система с дадените предписания, и изпълнението на условията за присъединяване, съгласно сключения с възложителя договор за присъединяване. Фактът, че към момента на наводнението сградата е била въведена в експлоатация по надлежния ред, и към момента на наводнението е била водоснабдена, обуславя извод, че всички тези проверки са били извършени от В•• оператора. От приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице Пецев, се установява, че сградата е построена съобразно с одобрени проекти, а в становището на „ВК••“ЕООД за условията на присъединяване към В•• мрежите не е коментирано изграждането на ревизионна шахта – нито в имота, нито в точката на присъединяване. В част „В••“ на одобрените строителни проекти на сградата има отразена ревизионна шахта в имота, като липсва конкретизация как и в какъв вид да бъде изградена – липсват размери и котировка, и дали ще е проходна или отворена. Тези строителни книжа са били съгласувани от ответника, преди одобряването им, но той не е отказал съгласуването им, и не е дал предписания за доработването им с отразяване на необходимите характеристики на ревизионната шахта. Въпреки неизграждането на ревизионна шахта, имотът е бил включен в канализационната мрежа чрез свързване на сградното канализационно отклонение с канализационния провод, както и с изградената сградна канализация. При липса на дадени предписания в процеса на инвестиционното проектиране, съгласуване без предписания на инвестиционните проекти преди одобряването им, и осъществено фактическо присъединяване на така изградената сградна канализация към канализационната мрежа, неизграждането на ревизионна шахта от възложителя на строежа не може да освободи от отговорност ответника. Това е така, тъй като именно на ответника, в качеството на „В•• оператор“, е вменено задължение да поддържа канализационната система в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа, да прави предварително проучване и да дава на инвеститорите указания за необходимите параметри и условия, на които следва да отговарят инвестиционните проекти в частта „В••“, да следи за изпълнението на предписанията, да осигуряват надеждност и сигурност на В•• услугите, и да предотвратяват изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа, като не допуска наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията. Като не е изпълнил тези свои вменени от закона задължения, ответникът е осъществил противоправно бездействие, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря за обезщетяване на причинените вреди.

Неоснователни са и направените в тази връзка от ответника възражения за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, чрез неизграждането на ревизионна шахта, чрез включване на атмосферните води от имота в сградното канализационно отклонение. Съгласно нормативната уредба, задължение именно на ответника е да извърши проучване, като изиска от възложителя всички необходими данни във връзка с проектираната нова сграда, да извърши компетентна преценка на какви изисквания следва да отговаря сградната канализация, като съобрази какви видове и количества отпадни води /в това число битови и атмосферни/ ще се отвеждат от имота, да даде на възложителя указания за изискванията и условията, при които ще се осъществява канализационната услуга, и след това да извърши проверка дали са спазени дадените изходни данни и условия за присъединяване, които са и задължителна част от договора за присъединяване. След като такива изисквания и условия не се твърди, и не се установява да са били поставени от ответника, и да са били включени в договора за присъединяване на процесната сграда, сключен между възложителя на строителството и ответника, неизпълнението на тези изисквания не може да бъде вменено в отговорност нито на ищеца, като потребител на канализационната услуга, нито на инвеститора на строителстовото на процесната сграда.

Във връзка с релевираното възражение за неуведомяване на ответника за предходни наводнения в имота, и несвоевременно уведомяване за конкретното наводнение, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й. Р. и св. В. И.. От показанията на св. Р. се установява, че в имота и преди процесното наводнение, се е случвало канализацията да връща отпадни води през подовия сифон, но при тези случаи нивото на водата е било с дълбочина „един пръст“. В тези случаи обитателите на имота /ищецът и свидетелката/ не са бездействали, а са се обаждали по телефона на В••, обявен в сайта на дружеството. При предишния случай на връщане на канални води по сградното канализационно отклонение свидетелката се обадила веднага на своя позната, която била служител на ответника, и веднага изпратили служебна кола и екип, който и тогава действал по същия начин и отпушил шахтата. В конкретния случай свидетелката и ищецът отново най-напред се опитали да се обадят на В•• – на обявения в сайта на дружеството телефон, но този момент никой не приел обаждането, поради което веднага се обадили на телефон 112. Когато уведомили служителя на тел.112, че не са успели да се свържат с В••, тя казала, че ще изпратят пожарната. От показанията на св. И. /технически ръководител при ответника/ се установява, че работи от пет години на тази длъжност във В••. Тъй като всички сигнали минавали през нея, тя е сигурна, че преди това наводнение за тази къща в дружеството не бил получаван писмен сигнал от ползвателите, с който да уведомят дружеството какво се случва в имота. Свидетелката счита, че ако ползвателите са били уведомили дружеството по-рано, то веднага щяло да предприеме мерки, и инцидентът нямало да се случи, тъй като дружеството се стреми да реагира бързо. Винаги, когато има проблеми, дружеството съдействало на абонатите с каквото може. Дружеството правело проверки по сигнал, жалба, заявление – тогава се отива на място, оглежда се, прави се предписание и ако има нещо, което абонатите не могат да направят, прави го дружеството, съвместно с Общината. В деня на инцидента тя узнала за проблем на кръстовището на ул.“Д. Т.“ и ул.“Н. Х.“ от управителя, който дошъл при нея в канцеларията й. Дружеството било уведомено за аварията от пожарната, както и от кмета на града. Когато отишли на място, заварили пожарникарите да източват вода от имота, която според свидетелката била чиста, дъждовна вода, а не фекална. Когато служителите на В•• отишли на място, отводнили шахтата на ул.“Н. Х.“. Установили, че шахтата не е запушена, тъй като имало движение на водата – в противен случай шахтата щяла да е пълна, и от нея да прелива вода по улицата, което в този случай не се случвало.

Съдът преценява показанията и на двете свидетелки при условията на чл.172 от ГПК. По отношение на св. Р. съдът отчита съпружеските й отношения с ищеца, обуславящи интерес от приключване на делото в негова полза. Въпреки това, съдът отчита, че свидетелката има и най-подробни лични впечатления както от конкретния инцидент – неговото възникване и развитие, така и от предшестващите го събития. Показанията на тази свидетелка са подробни, логични, и напълно кореспондират на показанията на свидетеля К., който е присъствал лично на инцидента във връзка със служебните си задължения като пожарникар. Показанията на свидетелката кореспондират на изготвената по делото СТЕ, на изготвената СТЕ в производството по чл.207 от ГПК, както и на представения по делото изходящ от ответника писмен документ – служебна бележка изх.№••/•••••••• г. /на л.17/, и на Удостоверение рег.№••••••-•• от 23-01.2023 г., издадено от МВР – РД“ПБ••“-П.. Ето защо, съдът кредитира показанията на св.Р.. По отношение на показанията на св. И., съдът отчита, че същата е в служебно правоотношение с ответника, като изпълнява длъжност „Технически ръководител“, която я определя като едно от отговорните лица в случай на авария с канализационната система – в подкрепа на този извод е и твърдяния от свидетелката факт, че всички жалби, сигнали и заявления от потребителите се докладват на нея. Ето защо, съдът намира, че свидетелката има интерес от изход на делото в полза на ответника, поради служебното си правоотношение с него, но също така тя има личен интерес да защити себе си от евентуална отговорност пред работодателя във връзка с настъпилия инцидент. Съдът констатира, че показанията на свидетелката в частта им, че канализацията не била запушена, противоречат на писменото изявление на самия ответник, инкорпорирано в служебна бележка изх.№••/•••••••• г. /на л.17/, както и на показанията на свидетеля К., който има преки впечатления за начина, по който е станало наводняването в имота, и разполага с необходимите специални знания и опит, за да се ориентира в ситуацията в момента на наводнението. Показанията на свидетелката И. не опровергават показанията на св. Р. относно обстоятелството, че ответното дружество е било уведомявано за предходните наводнения в имота, доколкото св.И. конкретизира, че до инцидента в дружеството не са били получавани писмени сигнали, но не твърди да не са били получавани сигнали по телефона във връзка с предишни инциденти. От друга страна, св. Р. твърди, че именно по телефона, обявен в публичния сайт на дружеството, е уведомявала дружеството за предходни случаи на връщане на отпадни води по сградното канализационно отклонение в приземния етаж на сградата – при предходен подобен инцидент, дружеството е реагирало, изпратило е веднага екип със служебен автомобил, и служителите на дружеството са действали по идентичен начин – отпушили са шахтата на ул.“Н. Х.“. Показанията са логични, тъй като именно по телефона се очаква дружеството да бъде уведомявано за възникнала авария, изискваща незабавна намеса на авариен екип. Ето защо, съдът кредитира показанията на св. Р. в частта, в която същата твърди да е подавала и преди сигнали до ответното дружество по телефона, при които дружеството е реагирало незабавно с изпращане на екип на място. Същевременно не кредитира показанията на св. И., че до настъпването на инцидента дружеството не е било уведомявано за наличие на проблеми с канализацията в частта й, обслужваща имота на ул.“Д. Т.“№ •.

От правна страна съдът намира, че с оглед съществуващата нормативна база, регламентираща дейността на В•• операторите, настъпилите инциденти на наводняване на имоти от канализационната система следва да бъдат отбелязвани в документацията на дружеството, да бъдат анализирани, и да бъдат вземани адекватни мерки за предотвратяване на подобни аварии в бъдеще, независимо по какъв начин дружеството е получило сигнал за авария – по телефона на дружеството, чрез телефон 112, чрез обаждане от кмета, устно в офиса на дружеството, или по друг начин. Предвид обстоятелството, че наводненията в имота на трети лица от канализацията, са един от основните показатели за качество на канализационната услуга, преценявани от ДК•••, потребителите не са длъжни да подават писмени заявления, сигнали или жалби до дружеството, за да бъдат предприети мерки за отстраняване на установените дефекти на канализационната система.

По така изложените съображения съдът намира за неоснователно и възражението за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, чрез неуведомяване на ответното дружество за наличие на предходни проблеми с канализация на имота на ул."Д. Т." № •, както и за несвоевременно уведомяване на дружеството за конкретното наводнение, настъпило на 20.01.2023 г. Във връзка с установяване на претърпените от ищеца вреди в резултат от наводнението, е приета Съдебно-оценъчна експертиза в проведеното производство по чл.207 от ГПК, от която се установява, че при направения оглед в имота на 09.05.2023 г., са констатирани видими на място следи от наводняване на помещенията в приземния етаж на сградата – кухня с трапезария, коридор, стая с гардероби и килер. Констатирано е надуване на вратите от МДФ, повреждане на гардероби, рафтове, шкафове, табуретки, столове, както и на находящите се в тях движими вещи. Констатирано е, че всички електроуреди в приземния етаж – хладилник, фризер, съдомиялна машина, фурна и котлони, мултикукър, както и домашни посуди - са напълно негодни за употреба. Експертизата е извършила опис и изготвила снимки на състоянието на имота и на наличните към момента на огледа повредени от наводнението електроуреди и обзавеждане.

От експертизата са описани и оценени, след приспадане на амортизацията им в резултат от ползването им, следните вещи:

1. Увредени електроуреди на обща стойност 2644, 40 лв., в това число:

Хладилник с фризер марка „Либхер“, инокс – 1039, 20 лв.; Фризер „Веко“ – 527, 20 лв.;

Фурна за вграждане „Самсунг“ – 482, 00 лв.; Съдомиялна машина „Самсунг“ – 560, 00 лв.; Мултикукър – 36, 00 лв.

2. Унищожени лични вещи на обща стойност 3719 лв., в това число:

Кожени ботуши за лов - 701 лв.; Непромокаемо яке за лов – 339 лв.; Дишащ панталон за лов – 79 лв.; Дамски обувки 20 бр. – 1600 лв.; Кош с детски играчки – 1000 лв.

3. Налични повредени вещи, съставляващи обзавеждане на приземния етаж на сградата, на обща стойност 11764, 29 лв.: вградени кухненски шкафове – долен ред шкафове напълно увредени - изработване на нови три броя шкафове без чекмеджета - общо 664, 23 лв. /анализ на л.139/, и 1 брой шкаф с 3 чекмеджета –265, 00 лв., на обща стойност 929, 23 лв., и стойност за монтажа им 181, 88 лв. – или общо 1111, 11 лв.; вградени кухненски шкафове горен ред – смяна само на врати, с оглед уеднаквяване на горния и долния ред кухненски шкафове – изработване на нови врати и монтаж – общо 591, 18 лв. вграден шкаф-гардероб – състоящ се от 10 еднотипни модула с дължина на всеки от тях от 1, 00 м., височина 2, 20 м. и дълбочина 0, 60 м., с плъзгащи врати – на единична стойност от 706, 20 лв. за всеки от тях, общо за целия гардероб – 7062, 00 лв.; кухненски шкаф с 5 врати и 1 чекмедже – 1000, 00 лв. ъглов миндер – изработване и сглобяване – общо 1000 лв. дървени табуретки 2 бр., изработени по индивидуален проект – общо 400 лв. рафт за обувки, Г-образен, общо 5 м. дължина – 600 лв.

4. Експертизата установява повреди по стените и подовете, налагащи извършването на ремонтни СМР в помещенията, подробно описани от експертизата по видове, количество и стойност, както следва:

СМР в предверие – общо на стойност 2869, 15 лв. с ДДС СМР в стая-склад – общо на стойност 3128, 24 лв. без ДДС, с допълнително увеличение за трудоемкост 20% /=4129, 28 лв./, с начислени непредвидени разходи 5% /=4335, 74 лв./, и с начислен ДДС – общо в размер на сумата от 5202, 89 лв. с ДДС. Във връзка с таблицата на л.101-103 от делото на ВРС съдът констатира, че вещото лице е вписала на две места един и същи разход – на позиция №2 и на позиция № •3 е посочена и остойностена една и съща дейност по разглобяване на шкаф-гардероб от 10 модула на стойност общо 334, 90 лв., поради което съдът включва в изчисленията тази стойност само веднъж. Също така от изчисленията са изключени дейностите на позиция 12 /изработване на кухненски шкаф с 5 врати и чекмедже на стойност 1000 лв./, позиция 14 /изработване на гардероб с плъзгащи врати от 10 модула на обща стойност 7062, 00 лв./, тъй като същите се анализират от съда в друга група вреди – тази на увредените вещи, съставляващи обзавеждане на приземния етаж. От изчисленията на описаните от експертизата СМР в тази таблица съдът изключва и разходите по позиции 15 /демонтаж на подов сифон/, позиция 16 /подмяна на подов сифон/ и позиция 16 /изкърпване на гланцирана циментова замазка около подов сифон/, тъй като подмяната на подовия сифон не се установява от експертизата като последица от конкретното наводнение, а като препоръчително, с оглед постигане на по-голяма защита на помещението от връщане на канални води – тези СМР са извън предмета на експертизата да опише и остойности причинените щети в приземния етаж, поради което не следва да се включват в изчисленията.

СМР в стая – механа – общо на стойност 1271, 94 лв. без ДДС, с допълнително увеличение 20% за трудоемкост /=1526, 33 лв./, с начислена печалба 10% /=1678, 96 лв./, начислени непредвидени разходи от 5% /=1762, 91 лв./, и с начислен ДДС – общо на стойност от 2115, 49 лв. с ДДС. Във връзка с таблицата на л.104-105 от делото на ВРС, съдът не включва в тези изчисления дейностите по позиции 11 /изработване на вратички за горни кухненски шкафове/, позиция 12 /пасване на вратички/, позиция 14 /изработване на долни кухненски шкафове/, позиция 15 /изработване на долни кухненски шкафове с три чекмеджета/ и позиция 16 /монтаж на кухненски шкафове първи ред/, позиция 22 /табуретки/ и позиция 23 /ъглов миндер/, тъй като тези позиции съдът анализира в друга група – повредени движими вещи, съставляващи обзавеждане. СМР в килер – общо на стойност 580, 13 лв. без ДДС /изключва се стойността на рафтове с дължина 5 м., тъй като същата е анализирана в друга група вреди – повредени движими вещи, съставляващи обзавеждане/. Тази стойност следва да се увеличи с 20% за трудоемкост /=696, 16 лв./, с начислена печалба 10% /=765, 77 лв./ и непредвидени разходи 5% /=804, 06 лв./, и с начислен ДДС – в размер общо на стойност 964, 87 лв.

Така извършеното остойностяване на вредите от изготвената експертиза в производството по чл.207 от ГПК е потвърдено от назначената и приета в исковото производство СТЕ, изготвена от в.л. инж. М. с вх.№2926/27.03.2024 г. /на л.131 от делото на ПзОС/. Същата е посочила, че остойностяването е извършено правилно, при приемане на констатациите на в.л.Б. при извършения от нея оглед на имота, преди извършване на ремонта. От същата експертиза се установява, че към момента на извършения оглед от в.л. М., ремонтът вече е извършен, като са отстранени причинените от наводнението щети в помещенията, а увредените движими вещи са заменени с нови. Ето защо, съдът намира за установени по основание и размер претендираните от ищеца вреди от увреждане на стените и подовете на приземния етаж от сградата, до размера от общо 11 152, 40 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Б., изготвено и прието в производството по чл.207 от ГПК, в частта му, в която са описани причинените от наводнението щети на помещенията, обзавеждането и електроуредите, като намира същото в тази част за подробно, основано на извършен оглед на помещенията и обзавеждането в кратък срок след наводнението, и подкрепено с изготвени от вещото лице снимки за нуждите на експертизата. Съдът кредитира заключението и в частта, в която е извършена оценка на увреденото имущество и остойностяване на необходимите СМР и ремонтни дейности за отстраняване на щетите в помещенията, за поправка на повредените вещи и изработване на заместващи вещи от същия вид като унищожените. В тази част експерното заключение на в.л. Б. е подкрепено и потвърдено от приетата в исковото производство експертиза на в.л. инж. М.. Във връзка с претърпените вреди по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. А.ов. От същите се установява, че свидетелят е сервизен работник в сервиз „Б. т.“, към който ищецът се е обърнал, за да прегледа електроуредите, увредени от наводнението. Отишъл на място в имота на следващия ден след наводнението. При посещението му вече помещенията били отводнени. Констатирал, че всички електроуреди са изгорели, и било невзъможно възстановяването им, тъй като са били заляти от мръсни води, и имало лоша миризма. Видял увредени хладилник –фризел „Либхер“, фризер „Веко“, фурна „Самсунг“ с вградена плоча, и съдомиялна машина. Всички електроуреди не работели и били пълни с вода. Уредите видимо били нови, но изглеждали в окаяно състояние. В устройството на фризера има мемори пяна, която при попиване на вода, впоследствие отделя лоша миризма, и уредът повече не може да се ползва. Съдомиялната била в същото състояние. При посещението му забелязал на двора купчина изхвърлени вещи – обувки, играчки.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за безпристрастни, логични, основани на личните впечатления на свидетеля непосредствено след наводнението, и кореспондиращи на заключението на приетата СТОЕ в производството по реда на чл.207 от ГПК.

От показанията на свидетелката Р. се установява, че в имота били увредени комбиниран хладилник с фризер, съдомиялна, фурна с котлони, отделно само фризер, играчки за децата, купени за Нова година, обувки, шкафове, скъпи ловни дрехи на ищеца.

От така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с наводнението ищецът е претърпял също вреди от увреждане на движими вещи, както следва:

1. Вреди от унищожаването на електрически уреди, находящи се в приземния етаж, на обща стойност 2608, 40 лв., в това число Хладилник с фризер марка „Либхер“, инокс, на стойност 1039, 20 лв., Фризер „Веко“ на стойност 527, 20 лв., Фурна за вграждане „Самсунг“ на стойност 482, 00 лв., Съдомиялна машина „Самсунг“ на стойност 560, 00 лв.

Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин ищецът да е претърпял вреди от увреждането на мултикукър на стойност 36, 00 лв. Тази вещ не е описана от вещото лице Б. с нейните индивидуализиращи белези. От заключението не се установява тази вещ да е била непосредствено огледана и оценена от вещото лице, като същото заявява, че за остойностяването й е възприело цена на подобен уред /марка „Филипс“/, който е най- широко разпространен. Свидетелят А.ов, поВ••ан от ищеца именно за оглед на електрическите уреди, не установява наличие на такъв увреден уред. За такъв увреден уред не споменава и свидетелката Р.. Наред с това, съдът съобразява ноторния факт, че мултикукърът е сравнително малък и лесно преместваем уред. Той е можел да бъде изнесен своевременно от наводнените помещения при проява на дължимата грижа от ищеца или неговата съжителка св. Р., за разлика от големите електрически уреди, като хладилник, фризер, съдомиялна, фурна за вграждане, доколкото от показанията на св. Р. се установява, че св. Р. и ищеца са били в имота по време на наводнението. Ето защо, съдът намира, че претендираната вреда в размер на стойността на този уред, не се установява по несъмнен начин да е настъпила.

2. Вреди от унищожени вещи, съставляващи обзавеждане на приземния етаж, на обща стойност 11 764, 29 лв. без ДДС, в това число: вградени кухненски шкафове – долен ред шкафове напълно увредени -изработване на нови три броя шкафове без чекмеджета - общо 664, 23 лв. /анализ на л.139/, и 1 брой шкаф с 3 чекмеджета –265, 00 лв., на обща стойност 929, 23 лв., и стойност за монтажа им 181, 88 лв. – или общо 1111, 11 лв.; вградени кухненски шкафове горен ред – смяна само на врати, с оглед уеднаквяване на горния и долния ред кухненски шкафове – изработване на нови врати и монтаж – общо 591, 18 лв. вграден шкаф-гардероб – състоящ се от 10 еднотипни модула с дължина на всеки от тях от 1, 00 м., височина 2, 20 м. и дълбочина 0, 60 м., с плъзгащи врати – на единична стойност от 706, 20 лв. за всеки от тях, общо за целия гардероб – 7062, 00 лв.; кухненски шкаф с 5 врати и 1 чекмедже – 1000, 00 лв. ъглов миндер – изработване и сглобяване – общо 1000 лв. дървени табуретки 2 бр., изработени по индивидуален проект – общо ремонт на стойност 400 лв. рафт за обувки, Г-образен, общо 5 м. дължина – 600 лв.

Тъй като вещите са били вградени или направени по поръчка, а след унищожаването им са били заменени с нови вещи от същия вид, които са били сглобявани и монтирани на място, съдът намира за уместни приложените от вещото лице увеличения на стойността им с 20% за трудоемкост /= 14 117, 15 лв./, с начисляване на печалба от 10% /= 15 528, 86 лв./, и прибавянето на 5 % от стойността им за непредвидени разходи /=16 305, 31 лв./, както и начисляването на ДДС върху така изчислената стойност, с което стойността на претърпяната от ищеца вреда от унищожаването на посочените вещи, съставляващи обзавеждане, се установява в размер на общо 19 566, 37 лв. с начислен ДДС.

3. Вреди от унищожаването на лични вещи:

Ищецът е претендирал вреди от унищожаване на кожени ботуши за лов, непромокаемо яке за лов и дишащ панталон за лов. Тези вещи обаче не са описани по надлежния ред от експертизата, изготвена от в.л. Б. – същата не сочи да ги е видяла, а напротив – изрично заявява при изслушването, че не е видяла ловните дрехи и обувки, защото всички те били изхвърлени, като по сведение на ищеца ботушите били много скъпи, защото били ограничени бройки за ловната дружинка. Експертизата е дала оценка на вещи от подобен вид, която съдът кредитира. Въпреки това, съдът намира да не се установява по несъмнен начин, че тези вещи са съществували и са били в имота към момента на наводнението – те не са описани подробно от св. Р., която се е ограничила в обобщението „ловните дрехи, които бяха много скъпи“. Свидетелят К. и свидетелят А.ов не споменават в показанията си за такива вещи. По делото не са представени писмени доказателства – фактури за закупуването на вещите или други доказателства, от които може да се направи извод, че ищецът е притежавал такива вещи, и те са били съхранявани именно в приземния етаж. При липса на проведено пълно главно доказване относно претърпяната вреда от унищожени ловни дрехи и ботуши, претенцията за обезщетяване на такава вреда следва да се отхвърли, като неоснователна.

По отношение от претенцията за претърпени вреди от унищожаването на обувки и детски играчки, съдът намира, че данни за такива вреди са налице по делото – св. К. установява, че в деня на наводнението е било видимо, че приземният етаж е обитаем, тъй като там се виждали движими вещи, в това число детски играчки и обувки. Свидетелят А.ов също е възприел при посещението си в имота в деня след наводнението, че на двора има купчина изхвърлени вещи, в това число детски играчки и обувки. Макар тези вещи да не са индивидуално описани, съдът приема за установено, че ищецът е понесъл вреди от унищожаването на обувки, както и детски играчки, закупени като подаръци за децата в семейството. Съдът намира, че претърпяната от ищеца вреда от унищожени обувки и детски играчки на семейството, е доказана по своето основание, но счита, че определената от вещото лице ориентировъчна стойност от 1600 лв. за всички обувки, и 1000 лв. за всички играчки, е необосновано завишена, поради което на основание чл.162 от ГПК, приема по своя преценка стойност от 1000 лв. за всички обувки, и стойност от 500 лв. за всички играчки, унищожени от наводнението.

Приетата СТЕ в производството по чл.207 от ГПК, изготвена от вещото лице Б., са начислени и суми за професионално почистване и дезинфекция на сутерена в общ размер от 541, 20 лв., съгласно таблица към СТЕ на л.99 от делото на ВРС. Съдът намира, че искът за обезщетение за тази вреда не е доказан по основание – в исковата молба ищецът навежда твърдения, че „след наводнението се наложило сам да почисти целият приземен етаж, тъй като въпреки опитите му да осигури човек, който да почисти, срещу финансово обезпечение, никой не се съгласил…Не можел да дезинфекцира, да боядиса стените, докато не се направи оглед от вещо лице“. От така наведените твърдения в исковата молба, както и липсата на представени от ищеца доказателства за извършени разходи за професионално почистване и дезинфекция на приземния етаж на имота, такива разходи не са направени от ищеца, и претендираната вреда от този вид не е претърпяна.

По така изложените съображения, съдът намира за доказан по основание предявеният от ищеца иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, и до размера от общо 34 827, 17 лв., в това число:

За вреди от унищожени електрически уреди на обща стойност 2608, 40 лв.; за вреди от унищожени вещи, съставляващи обзавеждане на приземния етаж на обща стойност 19 566, 37 лв.; за вреди от унищожени вещи – обувки и играчки, на обща стойност 1500 лв.; за вреди от увреждане на стените, таваните и пода на приземния етаж, в размер общо на сумата 11 152, 40 лв. за извършени ремонтни СМР за отстраняване на щетите от наводнението в приземния етаж на сградата.

Като е достигнал до частично различни изводи относно размера на вредите, и относно наличието на принос на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение, което частично следва да се отмени в неговата отхвърлителна част, за сумата над уважения размер от 20 465, 85 лв., до размера от 34 827, 17 лв., като в тази част следва да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен за размера от сумата 20 465, 85 лв., до размера от 34 827, 17 лв., като на ищеца се присъди допълнително обезщетение в размер на 14 361, 32 лв. Съдебното решение на първостепенният съд е правилно и законосъобразно в частта му, в която предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен до размера от 20 465, 85 лв., поради което в тази част следва да се потвърди. Също така, решението следва да се потвърди частично и в отхвърлителната му част - за разликата над сумата от 34 827, 17 лв. до предявения размер от 38 211 лв., в която същото се явява правилно и законосъобразно.

Поради уважаване на предявения иск на предявеното предпочитано от ищеца основание – чл.49 от ЗЗД, не следва да се разглежда претенцията на ищеца на предявеното при условията на евентуалност основание чл.50 от ЗЗД.

При този изход от спора пред въззивната инстанция, следва да бъде коригирано решението и в частта му за разноските, с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска. Със списък по чл.80 от ГПК ответникът е претендирал разноски в общ размер от 5540 лв., в това число 4740 лв. за адвокатски хонорар и 800 лв. за експертизи. С решението на първостепенния съд е бил изцяло отхвърлен предявеният от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., и в тази част решението е влязло в сила. С въззивното решение се отхвърля частично предявеният иск да сумата над 34 827, 17 лв. до предявения размер от 38 211 лв., т.е. за размер от 3383, 83 лв. Или общо от предявените претенции в размер на 41 211 лв. са отхвърлени претенции в общ размер от 6383, 83 лв., поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени 6383, 83 / 41211 части от направените от него разноски в общ размер от 5540 лв. –т.е. сумата от 858, 18 лв. Над този размер, до размера от 2788, 77 лв., който ищецът е бил осъден да заплати на ответника, първоинстанционното решение също следва да се отмени.

В производството пред въззивната инстанция общият материален интерес по двете въззивни жалби е в размер на 38211 лв., от който 20465, 85 лв. е обжалваемият интерес на ответника, а 17 745, 15 лв. е обжалваемият интерес на ищеца. С въззивното решение обжалваемият интерес на ответника по неговата въззивна жалба е изцяло отхвърлен. Обжалваемият интерес на ищеца е отхвърлен частично – за сумата от 3383, 83 лв. Следователно, в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят 3383, 83 / 38211 части от направените от него разноски за въззивното производство във връзка с жалбата на ищеца. Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски за въззивното производство в размер на 409, 31 лв. за държавна такса, и 2400 лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като разноските за държавна такса са направени във връзка с неговата въззивна жалба, която е изцяло отхвърлена, тези разноски следва да останат изцяло за сметка на ответника. От направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са направени във връзка с двете въззивни жалби, в полза на ответника следва да се присъдят 3383, 83 / 38211 части, или сумата от 212, 53 лв.

Ищецът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски за въззивното производство в размер общо на 4914, 90 лв., в това число 414, 90 лв. за държавна такса за насрещната въззивна жалба, и 4500 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските за държавна такса за насрещната въззивна жалба следва да бъдат уважени съобразно уважения обжалваем интерес на ищеца по тази жалба, а именно 14 361, 32 / 17 745, 15 части от сумата 414, 90 лв. – т.е. сумата 335, 78 лв. От направените разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същите са направени по двете въззивни жалби, следва да се присъдят на ищеца 34 827, 17 / 38211 части – т.е. сумата от 4101, 50 лв.

В полза на ищеца следва да се присъдят и допълнителни разноски за производството пред първостепенния съд, съобразно резултата от въззивното производство. Уваженият материален интерес на ищеца за първоинстанционното производство е в размер на 34 827, 17 лв., от общо претендираните от него 41211 лв. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 9092, 06 лв., в това число направени разноски за производството по чл.207 от ГПК по ч.гр.д.№ •32/2023 г. на РС – В. в общ размер на 3063, 62 лв., и разноски за първоинстанционното производство в общ размер от 6028, 44 лв., в това число 4310 лв. за адвокатско възнаграждение, 1648, 44 лв. за държавна такса и 70 лв. депозити за призоваване на свидетели. От така направените от ищеца разноски, следва да му бъдат възстановени 34 827, 17 / 41211 части, или сумата от 7 683, 65 лв. От тази сума, с решението на първостепенния съд му е присъдена сумата 4515, 22 лв., поради което с въззивното решение следва да му се присъдят още 3 168, 43 лв., представляващи допълнителни разноски за първоинстанционното производство Или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4437, 28 лв. за производството пред въззивната инстанция и сумата 3 168, 43 лв. за първоинстанционното производство – или общо сумата от 7605, 71 лева.

Така мотивиран, съдът