РЕШЕНИЕ

№ 6187

гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова Членове: Валерия Банкова Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509142 по описа за 2025 година Образувано е по жалба от С. Н. К. срещу решение Рег.№ 13155 / 04.07.2025 г. по гр.д. №10710/2025 г. на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да се разреши разпоредителна сделка с 1/2 ид. част от недвижим имот – ателие № 6 в град София, ж.к. ••••••••, с площ от 106.17 кв.м., като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен и иска отмяната му. Сочи, че е приела по опис наследството от покойната си майка и моли да й бъде разрешено разпореждане с недвижим имот от наследствената маса преди изтичане на 5-годишния срок по чл.65 от ЗН. Твърди, че процесният недвижим имот е ипотекиран в обезпечение на задължение по договор за банков кредит, който изпитва затруднения да обслужва и най-целесъобразното решение е имотът да бъде доброволно продаден, като всички суми, които ще бъдат получени от продажбата, ще бъдат използвани за погасяване на задължението към банката. Поддържа, че разпоредителна сделка с наследствения недвижим имот не е увреждащо за интересите на ипотекарния кредитор, с оглед на разпоредбата на чл. 173 от ЗЗД, съгласно която кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената по ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да й бъде разрешено да извърши продажба на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, включен в приетото по опис наследство.

Въззивният съд намира следното:

СРС е сезиран с молба по чл.65, ал.1 ЗН. Молителят твърди, че е приела по опис наследството от покойната си майка и моли да й бъде разрешено разпореждане с недвижим имот от наследствената маса преди изтичане на 5- годишния срок по чл.65 от ЗН. Твърди, че процесният недвижим имот е ипотекиран в обезпечение на задължение по договор за банков кредит, че изпитва затруднения да обслужва кредита и най-целесъобразното решение е имотът да бъде доброволно продаден, като всички получени суми ще бъдат използвани за погасяване на задължението към банката.

С обжалвания акт СРС е приел, че искането е неоснователно, без да изложи мотиви към този свой извод и е оставил без уважение молбата.

Решението е законосъобразно.

Установява се от представените с молбата пред СРС писмени доказателства, че молителката, наред с други лица, е длъжник по договор за ипотечен кредит от 28.06.2022 г., както и че за обезпечение на задълженията по договора е учредена в полза на кредитора – „Банка ДСК“ АД ипотека върху процесния недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. ателие № 6 в град София, ж.к. ••••••••, с площ от 106.17 кв.м. Имотът е сред активите, посочени в решение №6129/05.04.2024 г. по гр.д. №11266/2024 г., с което молителката, като наследник по закон, е приела по опис наследството, останало от Е.М.Р., починала на 11.12.2023 г. По силата чл.65, ал.1 ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи и не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Последното представлява гаранция в интерес на кредиторите на наследодателя.

Видно от служебно известните на настоящия състав: молба за приемане на наследство по опис и справка за кредитна задлъжнялост на наследодателя Е.М.Р., съдържащи се в гр.д. №11266/2024 г. на СРС, освен по договора за банков кредит с банка „Банка ДСК“ АД, наследодателят е оставил като пасив към наследството задължения към множество други кредитори, едно от които – към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на 464 807 лв. В производството по чл.65, ал.1 ЗН при преценка дали да даде разрешение за разпореждане с имота, съдът следва да съобрази интересите на всички кредитори на наследството. Ето защо, макар разпореждането с имота да не засяга интереса на ипотекарния кредитор, който може да се удовлетвори от имота и след прехвърлянето му, това действие може да увреди останалите кредитори на наследодателя, които няма да могат да се ползват от стойността на имота, останала след погасяване на дълга на ипотекарния кредитор. По изложените съображения следва да се приеме, че отчуждаването на имота, макар и възмездно, не е в интерес на кредиторите на наследството, защото ще ги лиши от съществен материален актив, който може да послужи за удовлетворяване на вземанията им.

С оглед изложените съображения, жалбата се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът