Решение № 3084 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 277/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на М. Р. Р. от гр. Стара Загора, ул. „Полк. Димитър Димитров“ № 9А, подадена чрез адвокат А. Д. Г., против Ревизионен акт № Р-16001624002530-091-001/ 10.12.2024г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 56/ 21.02.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. Р., на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е установена отговорност за непогасените задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, с [ЕИК] за данък върху добавената стойност за периодите 01.09.2018г. – 01.08.2019г. и 01.08.2019г. – 30.06.2022г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.01.2018г – 31.08.2022г., за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г., за вноски Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г., за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в общ размер на 70 526.67 лева главница и 37 248.01 лева лихви. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя не са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Излага съображения, че за реализирането на отговорността му по чл.19, ал.1 от ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките - декларации по ЗДДС относно неотразени кредитни известия не е налице. Твърди, че неотразяването на получените кредитни известия в дневниците за покупки по ЗДДС през периоди на 2021г. и 2022г. не е целенасочено действие, а е резултат от пропуск, имайки предвид и незначителният им размер. Счита, че по никакъв начин нито е обосновано, нито е доказано в РА наличието каузална връзка между сочените като укрити факти и обстоятелства, съотв. поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. Поддържа, че неправилен и необоснован е и изводът на ревизиращите органи, че в качеството си на управител е извършил действия, които са причина за непогасяването на задълженията на дружеството. По тези съображения счита, че не е изпълнен и фактическия състав по чл.19, ал.2 от ДОПК. Оспорва изцяло констатацията, че се е разпоредил в своя полза със суми, постъпили по личната му банкова сметка от контрагенти на дружеството. Твърди, че така получените суми, свързани с дейността на „АЛЕЗИ 2000“ ООД не са отклонявани за лична облага и не представляват „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на §1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, а са използвани с цел дружеството да продължи да функционира, предвид наложените запори на банковите му сметки от публичен изпълнител по образувано изпълнително дело от 2017г. Отрича недобросъвестност в действията си. По тези и подробно изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на оспорения ревизионен акт, потвърден изцяло с Решение № 56/ 21.02.2025г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт № Р-16002423005207-091-001/25.01.2024г./л.41-л.64, т.II/ с Решение № 165 от 17.04.2024г на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив/л.245-л.250, т.II/. В изпълнение на това решение със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624002530-020-001/27.05.2024 г./л.241, т.II/, издадена от Н. Ж. К. на длъжност Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на М. Р. Р., [ЕГН] от гр. Стара Загора, в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, с [ЕИК] за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Извършването на ревизията е възложено на С. Д. Й. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Н. Д. Г. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.06.2024г. по електронен път /л.243, т.II от делото/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001624002530-020-002/ 11.06.2024 г./л.235, т.II/, ЗИЗВР № Р-16001624002530-020-003/18.06.2024г./л.222, т.II/, ЗИЗВР № Р-16001624002530-020-004/02.09.2024г./л.187, т.II/, ЗИЗВР № Р-16001624002530-020-005 / 03.10.2024 г./л.34, т.II/ и ЗИЗВР № Р-16001624002530-020-006 / 22.10.2024 г./л.20, т.II/, издадени и подписани от Н. Ж. К., Началник сектор срокът за извършване на ревизията е удължен до 01.11.2024г. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г.; отговорност за данък върху добавената стойност за периодите 01.09.2018г.-30.06.2019г. и 01.08.2019г. – 30.06.2022г; отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. и отговорност за вноски за УПФ – за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице; извършени са справки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – С. Д. Й. - главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Н. Д. Г. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16001624002530-092-001/ 12.11.2024г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на ревизираното лице М. Р. Р. в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ЕООД да бъде установена отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задълженията на дружеството в общ размер на 107 026.96 лева, в т.ч. отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 10 570.78 лева и прилежащи лихви в размер на 6 194.81 лева, отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2018г. до 30.06.2019г. и за периода от 01.08.2019 г. до 30.06.2022 г. в общ размер на 17 292.33 лева и лихви 6 097.93 лева, отговорност за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2022г. в размер на 26 370.87 лева и лихви 14 792.46 лева, отговорност за задължения за вноски за УПФ - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 5 954.21 лева и лихви 3 351.24 лева и отговорност за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 10 570.78 лева и лихви 6 063.85 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от С. Й. и от Н. Г., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. По отношение на вменените задължения е посочено, че същите произтичат основно от установени и невнесени изискуеми данъчни задължения по Акт за установяване на задължение № П-16002424062516-135-001/01.07.2024 г., поправен с решение за поправка на АУЗ № П-16002424152898-188-001/23.08.2024 г., издаден на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, както и от декларирани от това дружество, но невнесени данъчни и осигурителни задължения по справки-декларации по ЗДДС и по декларации обр. № 1 и № 6 за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и дължими задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/. Направени са констатации, въз основа на които е прието, че отговорността на М. Р. Р. следва да бъде ангажирана в посочения размер, поради това, че е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, вследствие на което тези задължения не са могли да бъдат събрани, както и поради това, че недобросъвестно е извършил плащания в пари от имуществото на „АЛЕЗИ 2000“ ЕООД, представляващи получени по личната му банкова сметка суми, свързани с дейността на дружеството в размер на 45 200.94 лева, „изписани“ средства от касата на дружеството, използвани за погасяване на личните задължения на управителя за осигурителни вноски общо в размер на 12 263.74 лева, както и отклоняване на парични средства от касата на дружеството в размер на 42 111.63 лева, за които липсват данни за наличието им и тяхното разходване, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са били погасени дължимите задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че ревизираното лице – М. Р. e съдружник и управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, считано от 03.07.2015 г. до 27.04.2023г., когато за управител на дружеството в Търговския регистър е вписан М. С. А.. Предметът на дейност на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, деклариран пред НАП с годишните данъчни декларации по ЗКПО, е „други дейности по приготвяне и доставяне на храна“ с код по НКИД 5629. Констатирано е, че дружеството е било регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 20.08.2018г. и е дерегистрирано на 27.06.2022г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В РД е посочено, че „АЛЕЗИ 2000“ ООД има публични задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са внесени, по подадени от самото него декларации, както следва: данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по декларации обр. 6 за период 01.01.2018 г. - 31.08.2022 г., вноски за ДОО, УПФ и за здравно осигуряване по декларации обр. 6 за период 01.01.2018 г. - 31.08.2022 г., както и ДДС по справки-декларации за данъчни периоди 01.09.2018 г. - 30.06.2019 г. и 01.08.2019 г. - 30.06.2022г. Отбелязано е, че на „АЛЕЗИ 2000“ ООД е била извършена проверка, приключила с издаването на Акт за установяване на задължение(АУЗ) №П-16002424062516-135-001/01.07.2024 г. /л.265-л.269, т.II/, поправен с Решение за поправка на акт за установяване на задължение №П-16002424152898-188-001/23.08.2024 г. /л.270-л.273, т.II/, с който са установени допълнителни задължения за ДДС. В хода на тази проверка е било констатирано, че дружеството не е отразило в дневниците си за покупки по ЗДДС 17 бр. кредитни известия, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МОТОТЕХНИКА И АС – СТАРА ЗАГОРА“ АД в данъчните периоди от м.03.2020г. до м.06.2020 г., за м.08.2020 г. и от м.11.2020 г. до м.08.2021г. и за м.08.2023г. С оглед на това от настоящата ревизия е прието, че допълнително установените с АУЗ задължения, са във връзка с подадени от М. Р. неверни данни в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Изтъкнато е, че подаването на декларации с неверни данни представлява укриване на факти, което в случая е довело до определяне на задължения за данък върху добавената стойност в по-малък размер за посочените данъчни периоди. Във връзка с това е уточнено, че невярното деклариране, което може да бъде отнесено към периода, в който М. Р. е бил управител, касае 16 бр. от кредитните известия, подробно описани на стр.14 и 15 от РД. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за установяване на отговорността на М. Р., на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК, са връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001624002530-040-001/25.06.2024г./л.209, т.II/ и ИПДПОЗЛ № Р-16001624002530-040-002/07.10.2024г./л.28, т.II/, с които е изискано от М. Р. да представи документи за притежаваното от него движимо и недвижимо имущество и източниците на доходи, както и обяснения относно това кой е организирал и ръководил стопанската дейност на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г., продавани ли са активи на дружеството, отпускани ли са заеми, изплащани ли са дивиденти. Допълнително е изискана информация и за получени суми от физически лица за такси и храна по личните банкови сметки на М. Р. в ОББ АД, като посочи какъв е характера на получените суми и същите внесени ли са в патримониума на дружеството/ в касата или по банков път/ и с какви документи. Поискано е да представи информация и документи във връзка с разходвани средства от касата на дружеството през ревизирания период 01.2018г. - 08.2022г. В отговор на връчените му искания от М. Р. Р. е представена декларация/л.221, т.II/, с която същият декларира, че всички документи по искането са представени на ТД на НАП Пловдив в хода на предходната ревизия, съответно при предхождащата я проверка/л.171, т.II/. Допълнително е представено писмено обяснение/л.33, т.II/, в което посочва, че на 27.04.2023г. е прехвърлил дружествения си дял на М. А. и е предал всички документи свързани с дружеството и не разполага с тях. Във връзка с това с Протокол Кд73 № Р-16001624002530-ППД-001/02.10.2024 г./л.39, т.II/ са присъединени доказателства, събрани по реда на ДОПК в хода на проведеното ревизионното производство при извършената предходна ревизия на М. Р. Р., завършила с Ревизионен акт № Р-16002423005207-091- 001/25.01.2024г. /л. 41 и сл., т. II/. Освен това с протокол № Р-16001624002530-П73-002/30.10.2024 г. /л.251, т.II/, са присъединени и доказателства събрани при извършените предходни проверки за установяване на факти и обстоятелства. С оглед направените при проверките установявания и събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации: В РД е посочено, че в предоставени от М. Р. (в хода на извършена на лицето проверка за установяване на факти и обстоятелства) писмени обяснения с вх. № 5627/20.03.2023 г./л.100, т.3/, приобщени за целите на настоящата ревизия, е заявено, че за проверявания период е бил съдружник и управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД и като представляващ е извършвал всички действия от името на дружеството, като е подписвал и всички документи. В хода на тази, предхождаща ревизионното производство, проверка са били отправени ИПДПОТЛ до банкови институции, като получените отговори от тях са присъединени към настоящата ревизия. Въз основа на представените от ОББ АД с писмо вх. № 8506/ 03.05.2023г./л.3, т.III/ банкови извлечения и извършен анализ на движението по банкова сметка на М. Р., органите по приходите са установили получени през ревизирания период преводи на суми с основание: диетично меню, храна и др., в общ размер на 45 200.94 лв., както следва: през 2018 г. в размер на 5 802.37 лв., през 2019 г. в размер на 8 267.96 лв., през 2020 г. в размер на 11 527.81 лв., през 2021 г. в размер на 9 707.70 лв. и през 2022 г. в размер на 9 895.10 лв, описани в табличен вид от стр. 18 до стр. 30 в РД. Във връзка с това, в хода на ревизията, е било изпратено ИПДСПОТЛ/л.15, т.II/ до едно от физическите лица - Г. Г., извършвало преводи по банковата сметка на ревизираното лице, с което изискана информация за основанието за извършените преводи на суми по банковата сметка в ОББ АД през периода 2018 г. - 2022 г., както и по какъв начин е станало договарянето с лицето М. Р. Р. и дружеството – „АЛЕЗИ 2000“ ООД за плащането и получаването на доставки. В изпълнение на това искане от Г. Г. са получени писмени обяснения с вх.№19124/23.10.2024г./л.19, т.II/, в които заявява, че за посочения период е имала договор с фирма „АЛЕЗИ 2000“ ООД за доставка на храна за майка ѝ, като преводите, които е извършвала са за заплащане на тази услуга. С оглед на това от ревизията е прието, че преводите на суми по личната банкова сметка на ревизираното лице са свързани с дейността на „АЛЕЗИ 2000“ ООД „по приготвяне и доставяне на храна“. Освен това при анализа на дебита на банковата сметка на М. Р. в ОББ АД е констатирано, че получените суми са теглени от АТМ, извършвани са покупки с карта от ПОС терминал (бензиностанции, магазини за облекла, международни сайтове за стоки, хипермаркети и др.). От друга страна, отбелязано е, че не са установени данни за извършени преводи от личната сметка на лицето по сметка на дружеството, както и че не са представени документи, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието. Обоснован е извод, че М. Р. в качеството си на управител на „АЛЕЗИ 2000" ООД се е разпоредил в своя полза със суми общо в размер на 45200.94 лв., постъпили по личната му банкова сметка, преведени от контрагенти на дружеството. В хода на ревизията до „АЛЕЗИ 2000“ ООД също е било изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/ИПДСПОТЛ/ № Р-16001624002530-041-001/ 23.07.2024г./л.202, т.II/, с което са изискани първични счетоводни документи и счетоводни регистри на дружеството за периода 2018г. - 08.2022г. – главни книги, оборотни ведомости, банкови извлечения, хронология за движението на паричните средства, отчитани по сметка 501 Каса, както и съответните първични счетоводни документи, декларация за точното местонахождение на съхранението на парични средства в брой, отчитани по сметка 501-Каса и тяхната фактическа наличност, както и информация за това предоставяни ли са суми по лични банкови сметки на М. Р. Р. от клиенти на дружество „АЛЕЗИ 2000" ООД, използвани ли са същите за извършване на разходи за дейността на дружество и др. На 21.10.2021г. от ревизиращия екип е констатирано, че и по това искане не са представени документи, което е обективирано в Протокол обр.73 сер. АА № 1982002/21.10.2024 г. /л.25, т.II/. Във връзка с това, с цитираните по-горе протоколи, са присъединени представени от „АЛЕЗИ 2000“ ООД при ПУФО счетоводни документи - главни книги за всяка една от годините за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022г., Хронологичен регистър за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2023 г., Годишни финансови отчети(ГФО), систематични регистри на счетоводни сметки и дневници за покупки и продажби по ЗДДС за периода от м.09.06.2022г./л.179-л.445,т.III/. Присъединени са и писмени обяснения на управителя на „АЛЕЗИ 2000“ ООД/л.178, т.III/, в които е посочено, че от 01.01.2018 г. до момента дружеството не е извършвало продажби на ДМА, както и на друго имущество и не е разпределяло печалбата от минали години. Въз основа на присъединените главни книги за периода 2018г. – 2022г. от органите по приходите е установено, че по счетоводна сметка 498 - Други дебитори са осъществявани счетоводни записвания във връзка с плащани осигурителни вноски на управителя, за които няма информация да са постъпили от него, и които са дължими от М. Р. като самоосигуряващо се лице и са за негова сметка. Във връзка с това е направена констатация, че средства от касата на дружеството са използвани за погасяване на личните задължения на управителя М. Р. за осигурителни вноски общо в размер на 12 263.74 лв. Посочено е, че от страна на дружеството и от страна на ревизираното лице не са представени документи -приходни касови ордери(ПКО) и/или други, за това, че сумите са постъпили в дружеството от ревизираното лице. С оглед на това е обоснован извод, че ревизираното лице се е разпоредило с парични средства от касовата наличност на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, с които е погасило задължения за лични осигурителни вноски, които са изцяло за негова сметка, вместо да погаси с тях задължения на дружеството. Освен изложеното от посочените счетоводни регистри - главни книги, е установено още, че салдата по счетоводна сметка - Каса в лева за периода от 2018 г. до 2023г. са както следва: за 2018г. в края на периода е в размер на 35054.44 лв., за 2019 г. в края на периода – 6937.43 лв., за 2020 г. – 17.60 лв., за 2021 г. – 42.36 лв., за 2022 г. – 41.52 лв. и за 2023г. – 18.28лв. В тази връзка е посочено, че не са събрани доказателства за наличието или разходването на посочените касови наличности за дейността на дружество „АЛЕЗИ 2000“ ООД. С оглед на това е направен извод, че е налице отклонение на парични средства общо в размер на 42 111.63 лв. от дружеството, с което е намалено имуществото му и е възпрепятствано погасяването на задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Същевременно от органите по приходите е било констатирано, че е налице обективна несъбираемост на задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, съотв. невъзможност да бъдат погасени, както установените от органите по приходите, така и декларираните от дружеството данъчни и осигурителни задължения. Посочено е, че към датата на съставяне на РД – 12.11.2024г., съгласно справка за задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД/л.209 и сл., т.I/, са налице публични задължения в размер на 70 526.67(главници) и следващите се към тях лихви за периода 01.01.2018 г. - 31.08.2022 г., формирани по АУЗ № П-16002424062516-135-001/01.07.2024 г., поправен с решение за поправка на АУЗ № П-16002424152898-188-001/23.08.2024 г. за дължим данък по ЗДДС за периода от м.03.2020г. до м.06.2020 г., за м.08.2020 г. и от м.11.2020 г. до м.08.2021г.; по подадени СД по ЗДДС за периода от 01.09.2018 г. до 30.06.2022 г.; по подадени декларации образец 6 за дължими вноски за ДОО , ЗО , ДЗПО - УПФ за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. и по подадени декларации образец 6 за дължим данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2022 г. Отбелязано е, че декларираните, респ. установените задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски, не са внесени към момента на извършваната ревизия на М. Р.. В хода на ревизията е изискана/л.24 и л.199, т.II/, съответно е била предоставена информация от дирекция „Събиране“/л.11 и л.194, т.II/, от която е установено, че за събиране на изискуемите публични вземания на дружеството в общ размер на 118 483.56лв., от публичен изпълнител в тази дирекция е било образувано изпълнително дело № 170251423/2017г. към което са присъединени и задълженията по АУЗ № П-16002424062516-135/001/01.07.2024г., поправен с решение за поправка на АУЗ № П-16002424152898-188-001/23.08.2024 г., както и че е извършено пълно проучване на длъжника „АЛЕЗИ 2000“ ООД, за което е съставена Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице с изх. № [рег. номер]-134-0006888/03.11.2022г./л.255, т.II/ и дългът е бил категоризиран като несъбираем. В цитираната справка и въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК/л.253, т.II/, изготвени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“, присъединени за целите на ревизията с протокол от 30.10.2024г./л.241, т.II/, e отразено, че за събиране на задълженията по изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки, както следва: с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0030638/30.05.2017 г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в ПИБ АД. (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0030753/28.05.2020 г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в ДСК АД, с ПНОМ изх.№ [рег. номер]-022- 0001148/20.01.2022 г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в „ИЗИПЕЙ“ АД. Посочено е, че от наложените запори от 29.03.2022 г. не са постъпвали суми. В приложената справка се сочи още, че „АЛЕЗИ 2000“ ООД няма други налични активи освен тези, върху които е бил наложен запор, което е установено след извършване на служебни справки в съответните регистри. Описани са и отправените искания по чл.212 от ДОПК и извършени проверки в информационните системи на външни институции, направени с цел проучване на имущественото състояние на длъжника. Констатирано е, че дружеството не притежава имущество, върху което да се наложат обезпечителни мерки и да се пристъпи към изпълнение, съотв. да послужи за погасяване на дълга по изпълнителното дело. Публичният изпълнител е направил извод, че не е възможно да се удовлетвори събирането на задълженията, поради което дългът е категоризиран като „несъбираем“ считано от 03.11.2022г. Въз основа на направените констатации ревизиращите органи са обосновали извод, че са изпълнени кумулативните изисквания на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорност на управителя на дружеството – М. Р. Р., за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Прието е, че от събраните при ревизията доказателства се установявало, че М. Р. като представляващ и управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, е организирал, ръководил и представлявал дружеството през целия ревизиран период. Разпореждал се е с всички дела на дружеството, в т.ч. с паричните средства в касата, с формиране и непогасяване на данъчни и осигурителни задължения. В това си качество жалбоподателят се е разпоредил в своя полза със суми общо в размер на 45 200.94 лв., постъпили по личната му банкова сметка, свързани с дейността на дружеството, както и със сума в общ размер на 12 263.74 лв. от касата на дружеството, с която са били погасени на личните задължения на М. Р. за осигурителни вноски. Констатирано е още, че ревизираното лице се е разпоредило в своя полза и със сума в общ размер на 42 111.63 лв. представляваща сбора от крайните дебитни салда, за всяка от ревизираните години, по сметка 501-Каса в лева. Посочено е, че извършените разпореждания са в периоди, в които са акумулирани непогасените задължения към бюджета, което е довело до невъзможност от страна на дружеството за погасяване на публичните му задължения. Във връзка с това е пояснено, че „АЛЕЗИ 2000“ ООД не е погасявало данъчните и осигурителни си задължения, въпреки наличието на паричен ресурс както в касата му, така и по личната банкова сметка на управителя в размер общо на 99 576.31 лв. По този начин паричните средства на дружеството са били намалени, без да са изплатени установените и декларирани данъчни и осигурителни задължения. Ревизиращите органи са посочили, че се касае за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО. Действията на М. Р. са квалифицирани като недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задълженията към бюджета. В този смисъл е прието, че е налице и причинно-следствената връзка като пряка последица от недобросъвестното действие на ревизираното лице, обуславяща несъбираемостта на публичните задължения на дружеството. Налице е обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на това дружество, предвид установената липса на имущество, което да ги обезпечава и срещу което да бъде насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК. Обосновано е заключение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК за непогасените данъчни и осигурителни задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Отделно от това в РД е прието, че са налице и предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК за реализиране на отговорността на управителя на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за непогасените и несъбрани задължения на дружеството за данъци и ЗОВ. Във връзка с това, по отношение наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, са изложени мотиви, според които М. Р. като управител е съставил документи с невярно съдържание - дневник за покупките и СД по ЗДДС, в които не е посочил издадени кредитни известия, които биха формирали резултат за периода ДДС за внасяне в по-голям размер. В тази връзка е уточнено, че част от несъбираемите задължения са формирани именно от подадени от задълженото лице данни в СД по ЗДДС, които в последствие са променени и допълнително установени с АУЗ. Посочено е, че като не са включени издадените на дружеството кредитни известия в дневниците за покупки за съответните периоди, ревизираното лице е укрило конкретни факти и обстоятелства, които са довели до неизпълнение на данъчни задължения, тъй като след установяването им дружеството е било в невъзможност за тяхното погасяване. Обоснован е извод, че несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства, установени с издадения АУЗ на „АЛЕЗИ 2000“ ООД и тези, отразени в справките-декларации, следва да бъде квалифицирано като укриване, доколкото управителят представлява дружеството и в това си качество подписва първичните и вторични счетоводни документи. Въз основа на така установените факти ревизиращият екип е преценил, че в конкретния случай за М. Р. Р. е осъществен съставът на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и отговорността му следва да е за непогасените към момента данъчни и осигурителни задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за ревизираните периоди. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 14.11.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.203, т.I от делото/. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД. Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. И. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16001624002530-091-001/ 10.12.2024г., с който по отношение на М. Р. Р., в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК в общ размер на 70 526.67 лева и прилежащи лихви в общ размер на 37 248.01 лева, за задължения на дружеството, както следва: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 10 338.48 лева и лихви в размер на 6 304.41 лева; за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2018г. до 30.06.2019г. и за периода от 01.08.2019 г. до 30.06.2022 г. в общ размер на 17 292.33 лева и лихви 6 281.29 лева; за вноски за ДОО - за осигурители за периода от 01.01.2018г. - 31.08.2022г. в размер на 26 370.87 лева и лихви 15 072.00 лева; за задължения за вноски за УПФ - за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 5 954.21 лева и лихви 3 414.38 лева и за вноски за ЗО – за осигурители за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г. в размер на 10 570.78 лева и лихви 6 175.93 лева. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, от издателите на РА, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди, са приети за обосновани. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Н. К. и С. Й., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионен акт № Р-16001624002530-091-001/ 10.12.2024г. е връчен на М. Р. на 11.12.2024г., съгласно приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.87, т.I/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК М. Р. Р. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, с вх. № 94-00-9576/ 23.12.2024г./л.33-л.34, т.I/. С Решение № 56/ 21.02.2025г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.24-л.30, т.I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16001624002530-091-001 от 10.12.2024 г., е потвърден изцяло. С решението е потвърден като правилен и обоснован извода на ревизиращите органи, че са налице материалноправните предпоставки по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за непогасените публични задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. Посочено е, че съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено във времето поведение за невнасяне на задължения за данъци и ЗОВ, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. Налице е умишлено и съзнателно осуетяване заплащането на задълженията на дружеството-длъжник. Нормативно установените задължения в ЗСч и ЗДДС изискват извършените от дружеството продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани, съответно с действително осъщественото. Подаването на неверни данни в справки-декларации по ЗДДС, в отчетните регистри съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. За обоснован е приет и извода на приходните органи, че действията по разпореждане с имущество (финансови средства) на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Изтъкнато е, че М. Р. Р. като управител и представляващ „АЛЕЗИ 2000“ ООД е запознат с данните в годишния финансов отчет и с имущественото състояние на дружеството, с неговите задължения и наличните парични средства. Бил е наясно с възможността задълженията да бъдат погасени, но вместо това е получавал суми по собствената си банкова сметка(в общ размер на 45 200.94лв.), които е разходвал за лични нужди. Прието е, че резултатът от действията на М. Р. Р. е отчуждаване на имущество на „АЛЕЗИ 2000“ ООД безвъзмездно, вследствие на което не са платени изискуемите публични задължения към бюджета, което от своя страна е предпоставка за прилагане състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК Решение № 56/ 21.02.2025г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на М. Р. по електронен път на 24.02.2025г./л.12, т.I от делото/. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата Х. М. Х. и Ж. Г. Ж.. Свидетелят Х. М. Х. заявява, че със синът му имат фондация „Свети Мина“ към която е Дом за възрастни хора – Стара Загора. Посочва, че познава М. Р. от 7-8 години, тъй като неговата фирма „АЛЕЗИ“ е снабдявала домът за възрастни хора с храна през периода 2018-2020г. Пояснява, че тази фирма всъщност го е снабдявала с храна от около 2015г. до настоящия момент, макар и сега да е с друго име - „ГУРМЕ ПЛЮС“, но управителят е същия и доставките не са прекъсвали. Разплащането е ставало в края на всеки месец въз основа на издадена фактура и в брой, лично на М. Р.. Не е плащано по сметка. Свидетелката Ж. Г. Ж., твърди, че е ползвала услуги по доставка на храна от фирма „АЛЕЗИ“ по линията на социалния патронаж, за своята баба. Посочва, че е ползвала тези услугите 2 години и 6 месеца през периода 2019 – 2021 г., като отбелязва, че доставките се осъществявали ежедневно. За изясняване на обстоятелствата, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза/л.337-л.352, т.I/. Вещото лице, в изпълнение на поставените задачи, въз основа на приложените по делото банкови извлечения от ОББ АД, е изчислило размера на постъпилите по личната банкова сметка на М. Р. Р. суми, представляващи приходи на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, като ги е описало в табличен вид по дата, наредител, основание и размер. Във връзка с това констатира, че общия размер на тези суми е 43 751.51лв., в т.ч.: 2018г. – 5 796.60лв.; 2019г. – 8 117.96лв.; 2020г. – 10 234.15лв.; 2021г. – 9 707.70 лв.; 2022г. – 9 895.10лв. Пояснява, че така установената сума е с 1 449.43 лв. по-малко от установената от органите по приходите(45 200.94 лв), тъй като са изключени суми, които не са свързани с основната дейност на дружеството и такива, които се дублират. По отношение на въпроса, дали получените суми по личната банкова сметка на жалбоподателя са постъпили в патримониума на дружеството, вещото лице посочва, че от приложените банкови извлечения не се установяват преводи по банковата сметка на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Посочва, че през ревизирания период от личната банкова сметка на М. Р. са изтеглени суми на АТМ в общ размер на 7 840.00 лева, като във връзка с това изразява предположение, че е възможно изтеглените суми да са внесени в касата на дружеството и да са част от сумите осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лева, но поради липсата на първични счетоводни документи, не може да изрази становище, че тази сума действително е постъпила в дружеството. Единствено по отношение на сума в размер на 55.66 лв., получена на 22.10.2019г. по личната сметка на М. Р. Р. с наредител СУ „Максим Горки“ счита, че е постъпила в патримониума на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, тъй като същата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лева и по кредита на счетоводна сметка 411 – Клиенти, независимо че липсват първични документи (ПКО), въз основа на които е извършено осчетоводяването. Във връзка с извършени осчетоводявания по дебита на сметка 501 – Каса в лева и по кредита на сметка 411-Клиенти, за постъпления от контрагент „Етажна собственост“ и контрагент „частни лица“, експерта е посочил, че е възможно платените по личната банкова сметка на жалбоподателя суми от физически лица да са осчетоводени в дружеството, но поради обстоятелството, че осчетоводяването не е извършено аналитично по отделни физически лица, не може да изрази становище, че процесните суми са постъпили в патримониума на „АЛЕЗИ 2000” ООД. Вещото лице е изследвало извършените плащания от банковата сметка на М. Р., като ги е описало подробно в табличен вид, като е посочило, че не може да разграничи каква част от сумите е използвана за лични нужди и каква част за дейността на дружеството. В тази връзка заявява, че не се установява и с посочените средства да са погасявани задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. В заключение, вещото е изчислило във варианти задълженията на жалбоподателя за отговорността му по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, направи следните правни изводи: Оспорването на Ревизионен акт № Р-16001624002530-091-001/ 10.12.2024г., изцяло потвърден с Решение № 56/ 21.02.2025г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. По делото е представената и приета като доказателство Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на директора на ТД на НАП - Пловдив на Директора на ТД на НАП – Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с която като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.20-л.22, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Н. Ж. К., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624002530-020-001/ 27.05.2024г., както и заповедите за изменението ѝ, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Н. Ж. К.. Възложената ревизия на М. Р. Р. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001624002530-020-001/ 27.05.2024г. органи по приходите – С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите/ръководител на ревизията/ и Н. Д. Г. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001624002530-092-001/ 12.11.2024г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001624002530-091-001 от 10.12.2024г. е издаден от Н. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на М. Р. Р. и от С. Й. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, съставения въз основа на ревизията ревизионен доклад № Р-16001624002530-092-001/ 12.11.2024г. и РА № Р-16001624002530-091-001 от 10.12.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 12.11.2024г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: С оспорения РА е установена отговорност на М. Р. Р. в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, за непогасените задължения на дружеството за данъци и ЗОВ в общ размер на 70 526.67 лева и прилежащи лихви в общ размер на 37 248.01 лева, на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. В нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК е предвидено, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, като тази отговорност е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото /чл.19, ал.4 и чл.20 от ДОПК/. В случая, съгласно изложеното в съставения РД и в издадения въз основа на него РА, отговорността на М. Р., в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, за непогасени публични задължения на дружеството, е реализирана при възприето от органите по приходите наличие на основанието както по чл.19, ал.1 от ДОПК, така и по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. С оглед на което поотделно следва да бъде разгледано и преценено наличието на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл.19, ал.1, съотв. по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, с които законът свързва възлагането като отговорност на управителя на търговско дружество непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на това дружество. По отношение наличието на основанието по чл.19, ал.1 от ДОПК: Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл.14, т.1 или 2 ДОПК, 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал.1 АПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК, каквито указания са и дадени с разпореждане на съда от 15.04.2025г. В случая такова главно доказване на всички елементи от фактическия състав не е проведено успешно. По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че М. Р. Р. е бил съдружник и управител на задълженото лице „АЛЕЗИ 2000“ ООД от 03.07.2015 г. до 27.04.2023г., когато за управител на дружеството в Търговския регистър е вписан М. С. А., като този период съвпада и с времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество. Не се оспорват и съществуващите, ликвидни и изискуеми задължения на дружеството по подадени справки-декларации по ЗДДС за периодите от 01.09.2018 г. до 30.06.2019 г. и от 01.08.2019 г. до 30.06.2022г. и Декларации образец 6 за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2022г., както и установените с АУЗ №П-16002424062516-135-001/01.07.2024 г. /л.265-л.269, т.II/, поправен с Решение за поправка на акт за установяване на задължение №П-16002424152898-188-001/23.08.2024 г. /л.270-л.273, т.II/задължения за ДДС, отнесени към данъчни периоди от м.03.2020г. до м.06.2020г., м.08.2020г. и от м.11.2020г. до м.08.2021г. Безспорно е, че посочените задължения за данъци и ЗОВ не са събрани. Същите са били предмет на изпълнително дело № 170251423/2017г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, като видно от приложената справка за проучено имуществено състояние на „АЛЕЗИ 2000“ ООД към 03.11.2022г. дългът е категоризиран като „несъбираем“/л.255-л.258, т.II/, поради установената липса на парични средства и активи, с които дружеството да покрие задълженията си. Следователно спорът в случая се свежда до това дали са налице другите два елемента от отговорността – дали задълженото лице М. Р. е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и съществува ли причинно-следствена връзка - между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството. Преди всичко следва да се посочи, че отговорността на чл.19, ал.1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. В конкретния случай такова поведение на М. Р. не се установява от доказателствата по делото. Ангажирането на отговорността на ревизираното лице е мотивирано с обстоятелството, че от „АЛЕЗИ 2000“ ООД не са отразени в отчетните регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди, издадените на дружеството кредитни известия на обща стойност 3 337.52 лв. и ДДС 667.48 лв. Във връзка с това с цитирания по-горе АУЗ, са коригирани декларираните данни в справките декларации, за следните данъчни периоди от м.03.2020г. до м.06.2020 г., за м.08.2020 г. и от м.11.2020 г. до м.08.2021г. Съответно са преизчислени резултатите за периодите, установени са допълнителни задължения за ДДС и лихви. Гореизложените обстоятелства по които между страните не се спори, обуславят извод, че по отношение на М. Р. не е налице кумулативното проявление на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. На първо място, подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни, изразяващо се в неотразяване на издадени на задълженото дружество кредитни известия, в резултат на което е упражнено право на данъчен кредит в по-голям размер, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл.19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в СД по ЗДДС и в дневниците за покупки на „АЛЕЗИ 2000“ ООД не е доказана от ревизиращите органи. Укриване на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. В този смисъл е и съдебната практика по сходни дела: решение № 6366 от 14.06.2023 г. на ВАС постановено по адм. д. № 5855/2021 г., решение № 11718/16.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8255/2021 г., решение № 14533/24.11.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8802/2020 г., решение № 6250 от 28.05.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 1412/2020 г., решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11972/2019 г. Дори да се приеме за доказана тезата на ревизиращите органи, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред приходната администрация, в случая не е доказана пряка причинно-следствена връзка между поведението на лицето, състоящо се в подаване на некоректни СД и декларации и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Това е така, тъй като не може да се направи логически извод, че ако бяха своевременно установени данъчните задължения същите щяха да бъдат и заплатени в срок, съответно събрани от приходната администрация. От събраните по делото доказателства не може да се установи сочената несъбираемост да се дължи само и единствено на твърдяното укриване на факти и обстоятелства от управителя на „АЛЕЗИ 2000“ ООД – М. Р. във връзка с неотразени кредитни известия в отчетните регистри по ЗДДС. Още повече, че единствено по отношение на задълженията за ДДС в размер на 667.48 лева е налице некоректно деклариране, а със спорния РА е ангажирана отговорността на ревизираното лице и за други видове задължения – ЗОВ и ДДФЛ, включително и за задължения за ДДС, по подадени декларации, но невнесени към датата на ревизионния акт. В тази насока липсват твърдения на приходните органи за поведение на М. Р., обуславящо ангажиране на отговорността му за неплатените задължения на дружеството от посочения вид и размер. Ето защо съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. По отношение наличието на основанието по чл.19, ал.2 от ДОПК: Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; 4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Както вече бе посочено, по делото няма спор, че М. Р. Р. е бил управител на задълженото лице „АЛЕЗИ 200“ ООД от момента на учредяването му - 03.07.2015 г. до 27.04.2023г, като този период съвпада и с времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество. Установи се, че „АЛЕЗИ 2000“ ООД има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски за посочените по-горе периоди в размера, посочен в РА. За принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № 170251423/2017г., в хода на което е констатирано, че дружеството не разполага с имущество, поради което на 03.11.2022г./л.255 и сл., т.II/ дългът, чийто общ размер към тази дата е 92 042.27 лв. (главница и лихва) е категоризиран като „несъбираем“. Във връзка с ангажиране отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК спорни са въпросите относно това доказали ли са приходните органи, че управителят недобросъвестно е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, и ако да, налице ли е причинно-следствена връзка между това негово действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения. Констатациите в оспорения РА, на които се основа направения извод, че са изпълнени нормативно предвидените предпоставки за реализиране на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на М. Р. Р., в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, за непогасените публични задължения на дружеството, се свързват на първо място с извършените от него разпореждания с парични средства от касата на дружеството в размер на 42 111.63 лева - наличните парични средства в касата на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, за които няма първични счетоводни документи за разходването им за дейността и със сума в размер на 12 263.74 лв., с която са погасени личните задължения на управителя М. Р. за осигурителни вноски, както и разпореждането със суми в общ размер на 45 200.94 лв., постъпили по личната му банкова сметка, които са определени като недобросъвестни плащания от имуществото на задълженото лице, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени изискуеми и ликвидни задължения на юридическото лице за ДДС, ДДФЛ, и задължителни осигурителни вноски. За да обосноват тези свои констатации органите по приходите са приели, че въз основа на счетоводните записвания по сметка 498-Други дебитори се установява, че сума в общ размер на 12 263.74 лева, от касата на дружеството е използвана за погасяване на личните осигурителни вноски на управителя и същата не е възстановена от него. Във връзка с това следва да бъде посочено, че извършените осчетоводявания на база на които органите по приходите са изградили изводите си обаче не сочат на безвъзмездно разпореждане със средства на дружеството в полза на ревизираното лице. Ако и със средства от касата да са платени чужди задължения за лични осигурителни вноски, от същите счетоводни записвания е видно, че сумите са били възстановени на дружеството. Това се установява, както от констатациите в РД, в който е описано движението по сметка 498-Други дебитори, така и от заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните, според което в счетоводството на „АЛЕЗИ 2000“ ООД е отразено погасяване на вземанията на дружеството по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лева и по кредита на счетоводна сметка 498-Други дебитори, като към 30.04.2023г. счетоводна сметка 498-Други дебитори е с нулево салдо. Следователно, в случая не се установява намаление в размера на касовата наличност по счетоводните сметки на дружеството, респ. намаление на имуществото на задълженото лице. На следващо място, неправилно и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са приели, че е налице разпореждане със сумата 42 111.63 лв. - налични парични средства в касата на „АЛЕЗИ 2000“ ООД в полза на управителя М. Р., представляващо скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Всъщност, видно от констатациите в РД, посочената сума, представлява сбор от крайните дебитни салда, за всяка от ревизираните години, по сметка 501-Каса в лева. Предвид липсата на доказателства за наличието или разходването на посочените касови наличности за дейността на дружество е направен извод, че е налице отклонение на парични средства в посочения размер, с което е намалено имуществото му и е възпрепятствано погасяването на задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. Този извод е необоснован. Само въз основа на крайните салда на счетоводна сметка 501 – каса, не може да се обоснове извод за отклоняването на посочените суми в полза на управителя, още повече, че липсва дори индиция за извършено с тях разпореждане в негова полза. Фактът на парично плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба, подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 ДОПК, което в случая не е сторено. По делото няма каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари от касата на дружеството в полза на М. Р.. Не са налице и констатации, че е осъществено и намаление в размера на касовата наличност по счетоводни данни. Липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството и липсата на доказателства за местонахождението на касата на дружеството и нейната наличност, сами по себе си не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. По делото не са налице доказателства, че сумата от касата в общ размер на 42 111.63 лева е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на М. Р. или на свързано с него лице. Липсват и доказателства, в това число и косвени такива, че парична сума в размера на процесната е постъпвала под каквато и да е форма в патримониума на ревизираното физическо лице или че е налице нарастване на неговото лично имущество. Вероятно поради тези причини решаващият административен орган, не е възприел фактическите установявания и мотивите на ревизиращия екип за наличието на скрито разпределение на печалбата, реализирана във връзка с посочените разпореждания с парични средства от касата на дружеството – в размер на 12 263.74лв. и на 42 111.63лв., а само във връзка със сума в общ размер на 45 200.94лв., постъпила по личната банкова сметка на жалбоподателя. По делото няма спор, а и от приложените банкови извлечения, включително и от извършените насрещни проверки в хода на ревизията, се установява, че получените постъпления в общ размер на 45 200.94 лева по личната банкова сметка на М. Р. в ОББ АД, са свързани с дейността на „АЛЕЗИ 2000“ ООД и са средства на това дружество, което се потвърждава и от вещото лице. Според заключението обаче общия размер на тези суми е 43 751.51лв., или с 1 449.43 лв. по-малко от установеното от органите по приходите. Вещото лице въз основа на представените по делото банкови извлечения е констатирало дублирани суми в РД и такива, които не са свързани с основната дейност на дружеството, поради което ги е изключило от общия размер на получените суми, относими към дейността на „АЛЕЗИ 2000“ ООД. За разлика от РД, където сумите са идентифицирани единствено по дата и размер(стр.18-стр.30 в РД), в експертизата подробно е описан всеки превод по дата, наредител, основание и размер, което позволява да бъде да бъде установена допуснатата в РД грешка в изчисленията, дължаща се на дублиране на суми. В този смисъл, според съда, със заключението е даден систематичен, пълен и конкретен отговор на поставения въпрос с висока степен на категоричност. Няма как да бъдат приети и като средства на „АЛЕЗИ 2000“ ООД получените по личната банкова сметка на М. Р. суми, за които не са налице категорични данни да са във връзка с дейността на дружеството, т.е. да съставляват плащания от негови клиенти – напр. внесените от самото ревизирано лице суми и сторно преводи. По отношение на върнатата сума от ЧСИ, от предоставената по делото Сметка на размера на дълга по изпълнително дело № 20187660400606 по описа на ЧСИ К. А./л.365, т.I/, се установява, че посоченото изпълнително дело не касае дружеството, а е било образувано за личен дълг на М. Р.. При това положение, съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в тази му част, като намира за обоснован изводът, че общият размер на получените от жалбоподателя суми по банковата му сметка, съставляващи плащания от клиенти на дружеството е 43 751.51 лева. На следващо място, противно на твърденията в жалбата, по делото не се установи, получените суми по личната банкова сметка на ревизираното лице да са внесени в патримониума на дружеството, съотв. да са използвани за дейността му. Прегледът на движението по разплащателната банкова сметка с титуляр М. Р. в ОББ АД, по която са получени постъпления с наредители клиенти на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, показва, че след постъпване на сумите част от тях са изтеглени в брой на АТМ, а друга част са използвани за лични плащания от ПОС терминал (бензиностанции, магазини за облекла, международни сайтове за стоки, хипермаркети и др.). От друга страна не се установяват преводи по банковата сметка на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, което е потвърдено и от заключението на експерта. По отношение на изтеглените суми на АТМ според вещото лице е възможно същите да са внесени в касата на дружеството и да са част от сумите, осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лева, но в случая липсват първични счетоводни документи за това. Единствено по отношение на сума в размер на 55.66 лв., получена на 22.10.2019г. по личната сметка на М. Р. Р. с наредител СУ „Максим Горки“ експертизата приема, че е постъпила в патримониума на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, тъй като същата е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лева и по кредита на счетоводна сметка 411 – Клиенти. Действително, счетоводните записвания на дружеството съдържат информация, че сумата е постъпила в патримониума на дружеството. Видно е осчетоводяване на постъпление в касата, което обаче не е реализирано. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Според разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Счетоводните записвания на дружеството в случая, са извършени без наличието на съответния първичен счетоводен документ(ПКО), което впрочем е констатирано и от вещото лице, и не отразяват реално движението на посочената сума. Ето защо, при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение, в посочената част. В допълнение следва да се посочи, че и ангажираните по делото свидетелски показания също не установяват факта, че Р. е използвал получените по банковата му сметка суми за дейността на дружеството. В тази връзка показанията на свидетелите са твърде общи и не касаят релевантни за делото факти. Така напр. св. Х. заявява, че е ползвал услугите на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, като разплащанията са били в брой, което обстоятелство е неотносимо към получените по банковата сметка на жалбоподателя суми и използването им в дейността на дружеството. Другият свидетел - Ж. Ж., посочва единствено, че ползвала услуги по доставка на храна от фирма „АЛЕЗИ“ по линията на социалния патронаж, за своята баба в продължение на 2 години и 6 месеца през периода 2019 – 2021г. Липсата на каквато и да било конкретика в показанията на разпитаните свидетели, прави невъзможно същите да бъдат съпоставени с други доказателства по делото. Обстоятелството, че дружеството е продължило да работи, въпреки наложените от публичен изпълнител запори, не може да обоснове извод, че получените средства по банковата сметка са използвани за дейността на дружеството и не са отклонени за лична облага. Наведеният довод, че разпоредителните действия на управителя са извършени с цел дружеството да продължи да функционира, е несъстоятелен. Възникналите публичноправни задължения на дружеството, са с приоритет пред частноправните такива – аргумент от чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Търговския закон. С оглед на изложеното, съдът намира, че разпореждането със сумата от 43 751.51 лева, постъпила по личната банкова сметка на М. Р., безспорно съставлява скрито разпределение на печалбата, което следва да бъде субсумирано в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Ревизираното лице не е доказало и не е ангажирало безспорни доказателства, че посочената сума е била използвана във връзка с дейността на предприятието. Доказателствената тежест е изцяло за М. Р., като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на твърдените обстоятелства относно положителни факти от обективната действителност, по правило на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която тежест оспорващата страна не е изпълнила. Без съмнение извършените от управителя на „АЛЕЗИ 2000“ ООД плащания на парични средства от имуществото на дружеството в негова полза, представляват недобросъвестни действия по документално необосновано разходване на парични средства от патримониума на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, с което имуществото на дружеството е намаляло. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че лицето знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. В случая, като управител на дружеството, съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ, ревизираното лице М. Р. е организирал и ръководил дейността на „АЛЕЗИ 2000“ ООД и съотв. следва да е запознат с имущественото и финансовото състояние на дружеството. Съответно в чл. 105 от ДОПК е регламентирано, че задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Следователно с подадените пред НАП справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6, с декларирани в тях данъчни и осигурителни задължения, управителят на дружеството е следвало да бъде наясно за съществуването, изискуемостта и размера на задълженията за данъци и ЗОВ. Нещо повече, с оглед твърденията в жалбата, неговите действия са извършени именно с цел да избегне заплащането на публичните задължения на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, предвид наложени от публичен изпълнител запори върху банковите сметки на дружеството. При наличие на знание на управителя М. Р. за възникнали задължения на дружеството за ДДС, ДДФЛ и ЗОВ, направените плащания с парични средства на дружеството, получени по личната му банкова сметка, които плащания не са свързани с дейността на ЮЛ и фактически представляват плащания в полза на управителя, е основание да се счита, че ревизираното лице е действало недобросъвестно. Разпоредителните действия с парични средства на дружеството без съмнение препятстват събирането на недекларираните със СД по ЗДДС задължения за ДДС, съотв. на декларираните с декларации обр. 6 данъчни и осигурителни задължения, предвид липсата на каквото и да е било друго имущество на дружеството, което да бъде осребрено за изпълнение на задълженията. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и непогасяването на задълженията за данъци и ЗОВ на представляваното дружество, т. е. поведението на управителя следва да се явява причина за неплащането на публичните вземания. В случая съдът приема, че е налице такава връзка между поведението на М. Р. в качеството му на управител на „АЛЕЗИ 2000“ ООД и несъбирането на вменените му в отговорност данъчни и осигурителни задължения на дружеството. Съгласно трайната съдебна практика, причинно-следствената връзка по чл.19, ал.2 от ДОПК представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения, като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. От приобщените документи, събрани в хода на ревизията – извлечения от банкови сметки, вкл. счетоводни регистри, се установи по категоричен начин, че получените по личната банкова сметка на М. Р. суми от контрагенти на „АЛЕЗИ 2000“ ООД, не са постъпили в имуществото на юридическото лице, което е довело до липса на активи, които могат да послужат за обезпечаване и съотв. погасяване на съществуващите данъчни и осигурителни задължения на дружеството, както и на възникващите такива. Предвид несъмненото наличие на знание на ревизираното лице за всички тези обстоятелства, следва да се приеме за доказано, че в резултат на недобросъвестно извършените в периода 01.01.2018г. до 23.09.2022г действия, представляващи скрито разпределение на печалба, задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски, са останали непогасени. При реализиране на отговорността приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на длъжника, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е вследствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. Колкото до размера на задълженията, за който лицето отговаря, когато е привлечен към отговорност по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК – това е размерът на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, съгласно чл.19, ал.4 от ДОПК. В случая, по изложените по-горе мотиви, отговорността на ревизираното лице законосъобразно е ангажирана до размера на извършените плащания, за които се установи, че са в размер на 43 751.51 лева. С оглед на това съдът приема, че оспорения РА, потвърден с Решение № 56 от 21.02.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив следва да бъде отменен в частта му, в която се ангажира отговорността на М. Р. за задълженията на „АЛЕЗИ 2000“ ООД за разликата над 43 751.51 лв. В останалата ѝ част, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК и предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част на жалбата, в размер на 136.68 евро. Относно така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да се посочи, че с изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. законодателят в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е разпоредил, че размерът му не може да надвишава максималният размер за съответния вид дело по чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че не е приложима Наредба № 1/9.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд