Решение № 15 от 17.1.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 204/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от К. Г. Е. чрез пълномощника му адвокат Ю. Н. от САК против решение № 9/06.01.2023 г. по гр.д. № 826/2020 г. по описа на ВтОС, в частта, в която съдът е отхвърлил частично предявените от него против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София искове, както следва: иска с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за сумата от 16 900 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 15 910 лв. до предявеният размер от 32 900 лв. на застрахователното обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане и иска с правно основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 232, 52 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 4 472, 48 лв. до предявения размер от 9 705 лв. на обезщетението за забава върху главницата на застрахователното обезщетение за периода от 21.09.2017 г. до 28.06.2020 г. вкл., както и за периода от 03.08.2017 г. до 20.09.2017 г. вкл. и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на другата страна разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете. Въззивникът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни съображения относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Счита се, че при наличие на две единични съдебни агротехнически /САТЕ/ експертизи, които се намират в противоречие помежду си съдът е следвало да допусне тройна експертиза по същите задачи за да се изяснят противоречията между вещите лица относно възстановителната способност на растенията, засегнати от застрахователното събитие и размера на щетите за въззивника от погиването. Поддържа се, че след настъпването на застрахователното събитие, изразяващо се в ураганен вятър, придружен с градушка и проливен дъжд отглежданата от него култура царевица е засегната в значителна степен, с оглед етапа на който се е намирало развитието й – фаза „млечна зрялост“, изхранването на кочана на царевицата е било затруднено и поради това щетите му от неполучена продукция се в размера, определен в акта за щета на застрахователя от м. юли 2017 г., а не в изготвеният втори акт за щета при прибиране на продукцията през м. септември 2017 г., за който не е уведомен и не е присъствал на извършен оглед, респ. не е изготвен съгласно изискванията на закона. Позовава се на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели И. С. и А. С., които имат непосредствени впечатления от пораженията върху отглежданата от него култура и установяват действителния обем на щетите върху нея. Сочи се съдебна практика на други съдилища по идентични казуси, в които вредите са причинени от същото застрахователно събитие. В заключение се иска от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи предявените искове, като присъди на въззивника направените по делото разноски. В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му адвокат П. А. от ПАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържа се, че вещото лице по първата назначена САТЕ С. Д. не е изготвило компетентно заключение по поставените задачи, а е възпроизвело акта за щета от 13.07.2017 г. и е извършило преценка на действията на лицата, съставили акта, както и че заключението по втората САТЕ е компетентно и обосновано и правилно след съобразяването им първоинстанционния съд е възприел второто заключение при постановяване на решението си. Поддържа се, че актът за оценка на щети е изготвен на основание т.8.15 от Общите условия /ОУ/ за застраховане на земеделски култури на застрахователя след изпълнение на процедурите по т. 8.5 и сл. от ОУ, като се позовава и на т.8.7 от ОУ, съгласно която в зависимост от развитието на увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на първоначалната щета се извършват две оценки – първоначална, която е непосредствено след застрахователното събитие и окончателна, която е непосредствено преди прибиране на реколтата. Поддържа се, че изготвения акт на 13.07.2017 г. с участието на въззивника съставлява именно първоначална оценка на щетите и тъй като комисията, извършила огледа не е взела решение за ожънване на царевицата в хипотезата на т. 9.1 от ОУ и е имало очаквания да намалеят щетите в последствие царевицата е ожъната от въззивника през есента, когато е било възможно царевицата да узрее и да даде плод. Счита, че косвено доказателство в тази насока е волеизявлението на въззивника в писмо от 18.09.2017 г., с което е уведомил застрахователя, че царевицата е ожъната по-късно. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да присъди на застрахователното дружество направените пред въззивната инстанция разноски. В о.с.з. въззивникът лично и чрез пълномощника си адвокат Ю. Н. от САК поддържа подадената въззивна жалба. Позовава се на заключението на приетата във въззивната инстанция тройна САТЕ, която доказва претенциите му и твърденията му във връзка с възстановителната способност на царевицата след застрахователното събитие. Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. В о.с.з. въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат П. А. от ПАК депозира писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Не оспорва заключението на приетата тройна САТЕ, но поддържа, че първоинстанционното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С исковата молба /ИМ/ ищецът К. Г. Е. е предявил против ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София следните обективно съединени искове: Иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за сумата от 32 900 лв., представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане и Иск с правно основание чл. 409 от КЗ чл. 86 от ЗЗД за сумата от 9 705 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата на застахователното обезщетение от 32 900 лв. за периода от 21.09.2017 г. до 28.06.2020 г.. Искът за главницата на застрахователното обезщетение ищецът К. Г. Е. е основал на твърденията си за настъпило в рамките на застрахования период по договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г. застрахователно събитие – буря с проливен дъжд и градушка, което нанесло поражения върху засети от него с царевица площи, предмет на договора за застраховка, както следва: в землището на с. Караисен: 70 % щета върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, 35 % щета върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“ и 30 % щета върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“ и в землището на с. Горна Студена: 40 % щета върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. Ищецът твърди, че на 03.07.2017 г. е уведомил писмено ответното застрахователно дружество /ЗД/, заведена е щета № 61010441700083, направен е оглед в негово присъствие от експерт на застрахователя П. Х. на 13.07.2017 г. и е съставен окончателен акт за оценка на щетите при земеделските култури, подписан от страните. Твърди, че щетите са описани, така както ги претендира и са оценени общо на 32 900 лв., но ЗД не е изпълнило задължението си по чл. 108 от КЗ и не е изплатил обезщетението в 15 - дневен срок без да откаже мотивирано плащането му, което обуславя правния му интерес да потърси защита на правата си по съдебен ред. Твърди, че ЗД е изпаднало в забана на 03.08.2017 г. след изтичане на посочения по-горе срок, поради което му дължи обезщетение за забавено плащане на сумата от 32 900 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 28.06.20220 г. в претендирания размер. С отговора на ИМ ответното ЗД е признало, че между страните е бил сключен твърденият договор за имуществена застраховка с предмет посочените от ищеца земеделски площи с култури, както и че е уведомено от застрахования за настъпило на 03.07.2017 г. в рамките на договорения период застрахователно събитие и е изготвен акт за оценка на щети при земеделски култури на 13.07.2017 г., но е възразило, че не дължи застрахователно обезщетение по сключения между страните договор за имуществена застраховка, тъй като съставеният акт от 03.07.2017 г. представлява предварителна оценка на щетите върху млади растения по смисъла на т. 8.15 вр. т. 8.7.1 от Общите условия за застраховане на земеделски култури /за краткост ОУ/ и след това на основание т. 8.7.2 от ОУ е съставена окончателна оценка на щетите след извършен нов оглед на 29.08.2017 г. и е установено, че културите са се възстановили в голяма степен, размерът на щетите е под 5 % за всички засети култури в застрахованите площи и в този обем същите не подлежат на обезщетяване при условията на т.10.6 от ОУ. Твърди се, че застрахованият е отказал да подпише протокола за оглед от 29.08.2017 г.. За да уважи частично предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение ВтОС е приел за безспорно доказано в производството, че между страните е налице сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г., че на 03.07.2017 г. е настъпило застрахователно събитие – буря с проливен дъжд и градушка, че на 13.07.2017 г. е извършена предварителна оценка на щетите върху младите растения от царевица от застрахователя, че извършената на 29.08.2017 г. оценка от ЗД не е подписана от ищеца и не доказва твърденията на ЗД. Приел е за доказано въз основа на показанията на свидетелите, изготвеният снимков материал при огледа и заключението на вещото лице И. М. по назначената съдебна агротехническа експертиза /САТЕ/, че при застрахователното събитие някои младите култури царевица са унищожени напълно и не са възстановени, но друга част от тях са се възстановили и окончателният размер на щетите към м. ІХ 2017 г., когато е събрана царевицата е както следва: в землището на с. Караисен: 26 % крайна загуба върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, 18, 5 % крайна загуба върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“ и 18 % крайна загуба върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“, а в землището на с. Горна Студена: 20 % крайна загуба върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. При съобразяване на начина на определяне на застрахователното обезщетение, предвиден в т.10.5 вр. с т. 6.1 на ОУ, ВтОС е приел, че размерът на обезщетението в резултат на застрахователното събитие възлиза общо на 15 910 лв. и искът с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за разликата до предявения размер от 32 900 лв. се явява недоказан и поради това неоснователен. За да достигне до изводите относно етапа на развитие на засятата царевична култура към датата на настъпване на застрахователното събитие, възстановителната й способност и крайните загуби на царевица в резултат на застрахователното събитие за застрахования, ВтОС не е възприел заключението на приетата САТЕ, изготвена от вещото С. Д., тъй като същото не е отчело възстановителната способност на царевицата, а е възприел изцяло заключението на вещото лице И. М., което е отчело тази възстановителна способност. За да уважи частично предявеният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 15 910 лв. на застрахователното обезщетение ВтОС е приел, че ответното ЗД е изпаднало в забава относно изпълнението на паричното си задължение и дължи обезщетение за забава, считано от 21.09.2017 г. - денят, следващ този по чл. 84 ал.1 ЗЗД, в който е изтекъл срока по т.11.1.2 на ОУ, с начало - 29.08.2017 г., когато ищецът е осигурил достъп до имотите за извършване на окончателния оглед и не е било нужно да представя писмено поискани му документи. Съдът е приел, че ЗД не е изпаднало в забава на посочената от ищеца дата 03.08.2017 г., тъй като огледът на 13.07.2017 г. е предварителен и е бил необходим втори оглед за извършване на окончателна оценка на щетите преди прибиране на реколтата, поради което изпадането на ЗД в забава е настъпило в по-късен момент при съобразяване на задължението му да определи размера на обезщетението в срок от 15 - работни дни, предвиден в т. 11.1.2 на ОУ и чл. 108 ал. 1 т. 1 от КЗ. Решението на ВтОС по гр.д. № 826/2020 г. като необжалвано от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София е влязло в законна сила в частта, в която съдът е уважил частично предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за сумата от 15 910 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане и искът с правно основание чл. 409 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4 472, 48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата на застахователното обезщетение за периода от 21.09.2017 г. до 28.06.2020 г., както и в частта относно присъдените в полза на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски по делото в общ размер от 2 585, 40 лв.. Не се спори между страните в първата и въззивната инстанция, а се уставява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, че между страните е налице сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г., в чиито предмет, наред с останалите засети площи общо в размер на 1 300 дка са посочените в ИМ площи в землищата на с. Караисен и с. Горна Студена, засети с царевица, че застрахованият е изпълнил задължението си да заплати застрахователната премия, че застрахователното събитие, настъпило на 03.07.2017 г. - буря с проливен дъжд и градушка е от кръга на рисковете, които подлежат на обезщетяване в рамките на застрахотелния период по договора от 06.05.2017 г. до прибиране на реколтата, но не по–късно от 20.11.2017 г., че претендираното застрахователно обезщетение е в рамките на общата застрахователна сума от 130 000 лв., определена като 100 лв./дка застрахована площ, че с писмо вх. №15/03.07.2017 г. застрахованият е уведомил застрахователя и последният е образувал преписка по щета № 61010441700083, както и че на 13.07.2017 г. в присъствие на застрахования екперт на застрахователя е извършил оглед на щетите и е съставен акт за оценка на щети при земеделски култури, подписан от застрахования и експерта на застрахователя. Не се спори, че към датата на подаване на ИМ и приключване на съдебното дирене в първата инстанция застрахователно обезщетение не е заплатено на застрахования. Спорни във въззивното производство са обстоятелствата във връзка с начина на определяне на размера на щетите в резултат на застрахователното събитие, действителният обем на същите и налице ли е задължение на въззиваемото ЗД да обезщети същите съгласно клаузите на договора за застраховка между страните, респ. дължи ли претендираните от въззивника парични суми за главница на застрахователното обезщетение и лихва за забава. Установява се по делото, че неразделна част от договора за застраховка на земеделски култури между страните са ОУ на застрахователя за застраховане на земеделски култури, с които застрахованият е декларирал, че е съгласен при сключване на договора. Установява, че в т. 8 на ОУ застрахователят подробно е уредил процедурата по установяване на застрахователното събитие, провеждане на оглед и оценка на увредените култури, като подробно са посочени правата и задълженията на страните. Установява се, че в т. 16 на ОУ са посочени основни дефиниции, имащи отношение към договора за застраховка, в т.ч. „срокове за прибиране на реколтата съгласно т.5.3“. Установява се от представеният в първата инстанция акт за оценка на щети при земеделски култури, подписан от застрахования и експерта на застрахователя П. Х. на 13.07.2017 г., че след извършен оглед на царевица във фаза на развитие към момента на огледа млечна зрялост по повод на застрахователно събитие - ураганен вятър, проливен дъжд и градушка, настъпило на 03.07.2017 г., с характерни белези при събитието разкъсани листа и пречупени стъбла, при липса на неизпълнени агротехнически или застрахователни причини е извършена следната оценка на щетите: за землището на с. Караисен: 30 % щета върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“, 35 % щета върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“, 70 % щета върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, за землището на с. Горна Студена: 40 % щета върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. Установява се, че по отношение на застрахованите площи в землището на с. Александрово в местостите „Белилките“ и „Копусчика“ е посочено, че липсват щети и не се дължи обезщетение. Установява се от акта, че същият съдържа графа предварителен оглед и оценка, която не е попълнена от страните, както и че страните са се подписали в графата на акта окончателен оглед и оценка. Установява се от акта, че в същият е посочена от първа до четвърта степен на пораженията на царевица без да се разграничи посочените по-горе проценти на щетите за кои от пораженията се отнасят. Установява, че съгласно посоченото от застрахователя при четвърта степен на пораженията са налице унищожени плодове/оронени зърна или семена, откъснати класове, съборени плодове и др. и/или унищожени растения със загуба на реколтата от тях, а при трета степен на увреждане е налице нараняване на растенията, които могат да причинят значително намалямане на добива без нараняване на плодовете. Установява се, че при огледа, извършен от експерта на въззиваемото ЗД е изготвен снимков материал, който е част от доказателствата по щетата. Установява се от представеният в първата инстанция акт за окончателна оценка на щети при земеделски култури от 29.08.2017 г., подписан от двама експерти на застрахователя П. Х. и д-р П. П. и неподписан от застрахования, че след извършен оглед на царевица във фаза на развитие към момента на огледа техническа зрялост по повод на застрахователно събитие - ураганен вятър, проливен дъжд и градушка, настъпило на 03.07.2017 г., с характерни белези при събитието разкъсани листа, повалени растения и повредени кочани, при липса на неизпълнени агротехнически или застрахователни причини е извършена следната оценка на щетите: за землището на с. Караисен: 4 % щета върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“, 3 % щета върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“, 3 % щета върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, за землището на с. Горна Студена: 2 % щета върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. Установява се от акта, че същият съдържа графа предварителен оглед и оценка, която не е попълнена, както и че експертите на застрахователя са се подписали в графата на акта окончателен оглед и оценка. Установява се от акта, че в същият е посочена от първа до четвърта степен на пораженията на царевица, като отново не е уточнено посочените по-горе проценти на щетите за кои от пораженията се отнасят. Установява се, че при огледа, извършен от експертите на въззиваемото ЗД е изготвен снимков материал, който е част от доказателствата по щетата. Установява се, че с писмо от 18.09.2017 г. застрахованият въззивник е уведомил въззиваемото ЗД, че застрахованата царевица реколта 2017 г. е ожъната и следва да му бъде изплатено полагаемото му се обезщетение. Установява се, че в писмо от 10.11.2017 г., за което няма данни да е връчено на въззивника, въззиваемото ЗД е изразило решението си, че по щета № 61010441700083 настъпилите вреди са необезщетими съгласно акт за оценка след извършен контролен оглед, неподписан от застрахования, тъй като царевицата като култура след образуване на кочана е изключително устойчива на механични въздействия, т.к. кочаните са плътно обвити с тънки жилави листа и по тях не се наблюдават повреди, които биха могли да причинят увреждания на зърната, като самите растения са видимо здрави, добре облистени и здрави. Установява се от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели И. С. П. и А. И. С., посочени от въззивника, че същите са работили като тракторист и комбайнер при въззивника през 2017 г. и имат непосредствени впечатления от състоянието на посевите му от царевица в землищата на с. Караисен и с. Горна Студена след градушката, която е паднала в началото на м. юли 2017 г.. Свидетелите установяват, че към момента на събиране на реколтата голяма част от царевицата 80-90 % в местностите „Совата“, „Канишерника“ и „Потока“ е била вече унищожена, тъй като градушката е повалила стеблата царевица на земята с кочаните, кръстосала ги е, пречупила е някои от тях, ударила е листата и в последствие тези стебла са изсъхнали. Свидетелят Сергеев установява, че комбайнът не е можел да поеме падналите на земята стебла, а свидетелят П. установява, че падналата на земята царевица не е могла да узрее и не е обирана. Установява се от показанията на разпитаният в първата инстанция свидетел П. Й. П., посочен от въззиваемото ЗД, че същият е ветеринарен лекар по образование, но дълги години, вкл. към 2017 г. е работил като експерт - оценител на щети във въззиваемото ЗД. Установява, че първият оглед на пораженията върху царевицата в с. Караисен и с. Горна Студена е извършен от обучаващия се експерт П. Х., който извършил оценки и направил снимки, но не взел млечна маса на зрялост и поради което след като свидетелят се върнал от отпуск след 15.08.2017 г. и разгледал снимките на колегата си е издадена заповед от шефката им и са направени втори огледи с негово участие, срещу които застрахованите имали възражения, тъй като първоначално дадените оценки били за големи поражения. Установява, че при вторият оглед застрахования въззивник е бил с експертите и ги е водил до площите, но е стоял в джипа си, а след като били взети пробите и направени изчисленията в резултат на което се установили поражения от 2 % същият отказал да подпише акта. Свидетелят установява, че е подписал акта за оценка на щети от 29.08.2017 г. след като са взети предвид нарушените зърна от царевица и е изчислено процентно съотношение по посочения от застрахователя начин. Установява, че при втория оглед царевицата е била във фаза млечна зрялост и е била по-устойчива на градушки, както и че той е правил снимките при този оглед. Установява, че техническа зрялост като фаза на развитие означава, че царевицата започва да зрее, а преди това е млечната зрялост, при която има кочан и зърна, които като се натиснат излиза течност като мляко. Установява, че са взети проби от там, където са заведени от застрахования, но не може да посочи конкретните местности. Установява, че е не видял пречупени растения, но и да има според него това е добре за растението, тъй като силата на растението отива в зърната, а не в листата. Установява, че е видял много разкъсани листа, но те не влият на продукцията, тъй като листата не са изсъхнали и това са малки щети. Според него увредени кочани са само тези, които са на земята, а останалите имат зърно и дори да са увредени могат да се прибират като реколта. Установява се от заключението на приетата в първата инстанция САТЕ, изготвено от вещото лице агроном С. Д., че същото след като се е запознало с представените по делото доказателства, вкл. снимков материал, предоставен на диск от ЗД е дало заключение, съгласно което царевицата, на която е извършен оглед на 13.07.2017 г. е във фаза на развитие млечна зрялост, че царевицата, която е засята в средата на м. ІV 2017 г., преминала над 75 дена период на вегетация и висока 2 м. не е младо растение, че с оглед степента на увреждане на растенията и техните регенериращи възможности и е възможно някои от тях да стигнат до технологична зрялост с цената на големи загуби от планираните добиви. Вещото лице установява, че щетите върху царевицата, които е възприело от снимковия мателиал съответстват на описаните в акта за оценка на щетите – наранени, разкъсани, отчупени листа, пречупени стъбла, като някои от стеблата заедно с кочавна са съборени на земята от бурята. Вещото лице установява, че кочанът със зърна в млечна зрялост се нуждае от 2 месеца за да достигне технологична зрялост, но това е невъзможно когато горната част на кочана е пречупена, долните листа са изсъхнали, а малкото останали листа върху растението са разкъсани или нацепени. Вещото лице установява, че след като зелените части на растението са унищожени, не може да се създаде органично вещество, което да изхранва плода /кочана/ и зърната в този кочан ще останат дребни, спаружени, неизхранени, а във върха на кочана неразвити. Установява, че от снимковия материал, предоставен от застрахователя се установяват увреждания, които съответстват на описаните в акта за щети от 13.07.2017 г.. Установява, че в зависимост от степента на увреждане някои от листата изсъхват и умират, други остават разкъсани на ленти и макар да са зелени, тяхната ефективност да създадат органично вещество, което да изхранва растението и кочана е силно редуцирана, а в пречупените стъбла възможността да се изхранва растението е намаляла, което ще доведе до ниски и незадоволителни добиви. Според вещото лице четвърта степен на увреждане съгласно скалата на увреждания, ползвана от застрахователя означава бракуване на културата и разораване на почвата, освен ако се ползва за силаж за животни. Установява, че с оглед констатираните поражения възможностите на разстенията да създават асимилати, да изхранят кочана и зърната са силно затормозени, кочаните ще останат неразвити, зърната спаружени и дребни, добивите слаби. Установява се, че вещото лице е възприело изцяло обема на щетите, описан в акта за щети от 13.07.2017 г. и приема, че това е окончателният размер на щетите на застрахованата култура царевица в тези местности. При разпита на вещото лице същото поддържа, че към 13.07.2017 г. растенията са във фазата на млечната зрялост и това се установява от предоставеният му снимков материал от застрахователя. Установява, че не може да даде заключение за различен обем на щетите, както и за спепента на намаляването на добивите от културата, тъй като не е присъствал на огледа. Установява се от заключението на приетата в първата инстанция повторна и допълнителна САТЕ, изготвено от вещото лице агроном инж. И. М. по искане на въззиваемото ЗД, че вещото лице след като се е запознало с представените по делото доказателства, вкл. снимков материал, предоставен на диск от ЗД е дало заключение, съгласно което царевицата, на която е извършен оглед на 13.07.2017 г. към датата на застрахователното събитие е била във фаза на развитие млечна зрялост на зърното, че колкото е по- напреднала в своето развитие, толкова по-устойчива е на механични външни въздействия, че след наблагоприятни външни фактори като метереологични процеси въстановителната й способност е 15 %, че уврежданията на конкретните площи с царевица, изразяващи се в накъсани, откъснати и наранени листа, обелени кочани, пречупени стъбла над кочана, заедно с кочана, други силно наклонени над 30 градуса, завлечени и съборени на земята цели растения, които са видни на снимките съответстват на констатациите в акта от 13.07.2017 г., че зърната в кочаните на увредените растения ще останат по-дребни на върха и недоразвити, някои от тях ще погинат, а добивите от засегнатите местности ще бъдат по-ниски. Вещото лице заключава, че при поражения от констатирания от него тип засегнатите растения редуцират жизнения си цикъл с цел по-бързо достигане на биологична зрялост и поради нарушените физиологични процеси функциите им са силно затормозени и изхранването на зърната в кочаните е с намалени възможности. Според вещото лице при съобразяване на данните от 13.07.2017 г. и при съобразяване на възстановителния процес до акта за оглед на 29.08.2017 г. загубите при окончателното прибиране на реколтата при добивите според него са: за землището на с. Караисен: 18 % щета върху ниви с площ 40 дка в м.“Потока“, 18, 5 % щета върху ниви с площ 60 дка в м.“Суватя“, 26 % щета върху ниви с площ 80 дка в м.“Суватя“, за землището на с. Горна Студена: 20 % щета върху ниви с площ 600 дка в м.“Канишерника“. Установява се от приетата във въззивната инстанция САТЕ, изготвена от вещите лица агрономи С. И., А. К. и М. Д., назначена при условията на чл. 203 от ГПК поради противоречие в заключенията на описаните по - горе единични САТЕ, че вещите заключават, че щетите, нанесени в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 03.07.2017 г. върху застрахованата култура царевица във фаза млечна зрялост възпрепятстват по-нататъшното наливане и узряване на зърната и оказват неблагоприятно въздействие върху развитието на културата и водят до намаляване на реколтата и загуби върху получените добиви са в размерите, определени от експерта на застрахователя в акта за щети от 13.07.2017 г.. При отговор на конкретно поставените от страните въпроси, на които са давали отговор и единичните САТЕ, вещите лица заключават, че към момента на настъпилото застрахователно събитие царевицата е била във фаза „млечна зрялост“, в която зърната са меки, при натискане се смачкват и от вътрешността им излиза млечна течност. Установяват, че пораженията върху застрахованата култура царевица са описани в акта за оценка на щети от 13.07.2023г. и в акта за оценка на щети о т 29.08.2017 г., но и в двата акта са описани пораженията от първа до четвърта степен без да се посочва коя степен колко процента от площта обхваща и те не могат да направят това, като са възприели за четвърта степен на поражение описанието на пораженията, посочено от застрахователя в акта. Вещите лица установяват, че царевицата проявява различна степен на устойчивост на механични въздействия в различни етапи от растежа си, като след формирането на кочана и по време на етапа на млечна зрялост устойчивостта на растението на механичен стрес зависи от няколко фактора, съответно: генетични, условия на растеж и стадий на развитие. Установяват, че възстановителната способност на царевицата в етапа на образуване на кочана е силно ограничена, дори невъзможна, защото растението се нуждае от хранителни вещества, които да подпомагат формирането на кочана, неговото израстване и образуване на зърната. Установяват, че конкретно градушка, ураганен вятър и проливен дъжд, настъпили на 03.07.2023 г. не спомагат за развитие на растението, а получените увреждания от пречупени стебла, наранени и разкъсани листа възпрепятстват изхранването на растенията с хранителни вещества, неговият жизнен цикъл както и целостта на развиващите се кочани. Установяват, че способността на растенията да фотосинтезират и да пренасят хранителни вещества е нарушена, вследствие на което зърната в кочана остават недоразвити, а недостатъчното наличие на продукти на фотосинтезата необходими за развитие на зърната в периода на наливане на зърната не дава възможност за възстановяване на царевичната култура. Установяват, че пораженията имат неблагоприятно въздействие върху развитието на растенията и върху техните добиви, че пречупените стебла възпрепятстват възможностите на растенията да се изхранват и развиват, че разкъсаните и наранени листа изсъхват или нарушават процеса на фотосинтеза, вследствие на което намалява количеството на хранителни вещества, необходими за поддържане на цели и здрави стебла и за наливане на зърното, кочаните остават недоразвити или загиват, дори и тогава когато останат малко листа, които до произвеждат необходимите въглехидрати /чрез фотосинтза/ за завършване на зърното. Установяват, че пречупените стебла водят до деформации в растежа на растението, връзката между растението и зърната се нарушава, в резултат на редуцираното количество хранителни вещества и растенията остават слаби и недоразвити, което води до силно намаляване на добива. При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по- дълъг от срока по чл. 108 ал. 1 – 3 или 5 от КЗ. Съгласно разпоредбата чл. 409 от КТ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380 ал. 3 от КЗ. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405 ал. 1 от КЗ срок, като обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, т.е. да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно ОУ на договора. В конкретната хипотеза между страните по делото е налице сключен застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ при приложими ОУ на застрахователя с предмет земеделската реколта от царевица, находящи се в описаните в застрахователния договор земеделски масиви, обработвани от въззивника. Съгласно т. 8.5 от ОУ на застрахователя оглед и оценка на щетите се извършват от застрахователя или негов представител в присъствието на застрахования или негов представител, а процентът на щетата се определя при спазване на правилата, уредени в т. 8.6 от ОУ на застрахователя по метода на преброяване и пресмятане на изцяло или частично увредени и напълно запазени растения, взети от пробни парцели с еднакви размери, на равен интервал и разстояние, разположени така, че дадат точна представа за размера на щетата, като оценяването на културите се извършва по масиви. Съгласно т. 8.7 на ОУ на застрахователя в зависимост от развитието на увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на първоначалната щета се извършват две оценки: първоначална - веднага след събитието и окончателна – непосредствено преди прибиране на реколтата. В т. 8.7.1 на ОУ са посочени само две хипотези, в които се извършва предварителна оценка на щетите, а в т. 8.7.2 на ОУ застрахователят е посочил хипотезите, в които се извършва окончателна оценка, една от които е т. 8.7.2.1 при напълно унищожена култура. При съобразяване на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че първоначалната оценка на щетите върху застрахованото имущество на въззивника, извършена след оглед от представител на застрахователя на 13.07.2017 г. като окончателна оценка е именно тази, която въз основа на която следва да се определи обема на щетите на царевицата по договора между страните, тъй като по делото не се доказа, тежестта за което е върху въззиваемото ЗД да са възникнали основания за извършване на две оценки на щетите при царевицата – предварителна и окончателна. Установява се от съдържанието на акта за определяне на щети, подписан от страните на 13.07.2017 г., изготвен по т.8.15 от ОУ че в същият не е посочено, че се касае за първоначална оценка на щетите, а напротив посочено е, че е извършен окончателен оглед и оценка. Това съдържание на акта кореспондира с показанията на свидетеля на ЗД П. П., с на акта за щети от 29.08.2017 г. и с писмото на застрахователя от 10.11.2017 г., от които се установява, че първата оценка на щетите е окончателна, а втората контролна окончателна. Свидетелят П. установява ясно и непротиворечиво, че първоначалните оглед и оценка са оформени като окончателни, но тъй като експертът Хубенов не спазил правилата на застрахователя при определяне на щетите комисия от двама експерти на ЗД извършила втори контролен оглед, при които е съставен втория протокол за щети от 29.08.2017 г. с втора окончателна оценка на щетите, неподписан от въззивника като застрахован поради несъгласието му с констатациите. Свидетелят не установява вторите оглед и оценка да са нормална част от работата им и да са извършени след достигане технологична зрялост на царевицата и преди прибиране на продукцията, към който момент следва да се извърши окончателна оценка при извършена предварителна такава. Посочените обстоятелства, както и обстоятелството, че по делото не се доказват обстоятелствата по т. 8.15 вр. т. 8.7.1 и т. 8.7.2 от ОУ на застрахователя, а именно да е извършена предварителна оценка на щетите поради това, че вредите са нанесени на млади растения, за които съществува възможност да се възстановят или трудност за застрахователя да определи с точност размера на щетата, а след това е извършен окончателен оглед на тези култури с цел оканчателна оценка на щетите обосновават извод, че вторият т.нар. от застрахователя контролен окончателен оглед е извършен с цел ревизиране на работата на експерта, извършил първата оценка на щетите на застрахованото имущество, а не поради настъпване на предпоставки за окончателна оценка след предварително направена такава. И в двата акта за оценка на щети, подписани от служители на ЗД липсва посочване на предприета процедура по предварителна оценка, предполагаща в последствие на окончателна оценка, като свидетелят П. установява неизгодните за ЗД обстоятелства, че при вторият оглед царевицата, която е изследвал все още е била в етапа на млечната зрялост, а не в етапа на технологичната зрялост, т.е. оценката не е имала за цел за установи размера на щетите поради достигане на технологичната зрялост на културата преди прибирането й съгласно правилата на застрахователя, което кореспондира със сроковете за прибиране на продукцията от царевица, определени от застрахователя за региона – м. Х, а не м. VІІІ. С оглед заключението на приетата във въззивната инстанция тройна САТЕ, която не е оспорена от страните и като компетентно изготвена възприема, съдът намира за доказано по делото, че към датата на осъществяване на застрахователното събитие – 03.07.2017 г. застрахованата царевица не е била младо растение, а е била във фаза на развитие млечна зрялост, при която по отношение на растенията, които са получили поражения от четвърта степен по скалата на застрахователя и са засегнати плодовете или растенията в степен да не дават реколта възстановяването не е възможно и за застрахователя е възникнало задължение да заплати обезщетение съобразно установения от него процент на пораженията от тази степен във всяка от местностите, посочени в акта за оценка за щети от 13.07.2017 г., оценени от негов служител в общ размер от 32 900 лв.. Обстоятелството, че служител на застрахователя е нарушил правилата за определяне на размера на щетите е ирелевантен и не води до други изводи, тъй като в ОУ на застрахователя не е предвидена възможност за извършване на нова окончателна оценка на щетите в такава хипотеза. Наред с това следва да се посочи, че в т. 8.13 и т. 8.14 от ОУ е предвидена възможност при окончателна оценка, ако застрахованият не е съгласен със същата по негово искане да се прави втора оценка, при която застрахованият може да ползва вещо лице за своя сметка и ако има различие и не се стигне до споразумение, двете страни посочват трето вещо лице, чието заключение е окончателно. Следва да се приеме, че същите права има и застрахователя и при несъгласие с окончателната оценка, определена от негов експерт и извършена втора такава оценка, с която не се е съгласил застрахования е следвало да пристъпи към извършване на независима оценка от вещо лице, посочено от страните, чието заключение да е окончателно. Застрахователят не е приложил всички процедури по правилата, въведени с приетите от него ОУ, поради което не може да черпи права от това си поведение и да отказва да заплати обезщетение, основавайки на обстоятелства, които се дължат на виновно поведение на негови служители. При тези правни изводи въззивният съд приема, че като не е определил размера на дължимото обезщетение на въззивника въз основа на процента на щетите, посочен в акта за оценка за щети от 13.07.2017 г. съгласно определената със същия акт окончателна оценка на щетите от 32 900 лв., първоинстанционният съд е постановил частично неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ бъде уважен и в частта за сумата от 16 990 лв., представляваща разликата на застрахователното обезщетение за причинени имуществени вреди над присъдения размер от 15 910 лв. до предявеният размер от 32 900 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане. На основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и съгласно т. 11.1.2 от ОУ лихва за забава се дължи след изтичане на 15 работни дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В конкретният случай страните не спорят, че застрахованият е уведомил застрахователя още на 03.07.2017 г. за настъпилото метереологично застрахователно събитие, поради което следва да се приеме, че срокът от 15 работни дни е изтекъл на 25.07.2017 г.. Въззивникът, ищец в първата инстанция е претендирал обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 03.08.2017 г., поради което следва да се приеме, че за периода от 03.08.2017 г. до датата на предявяване на иска - 29.06.2020 г. въззиваемото ЗД дължи на въззиваемия обезщетение за забавено плащане на дължимата главница от 16 990 лв. в размер на законната лихва. При извършено самостоятелно изчисление с помощта на онлайн програма въззивният съд приема, че въззиваемото ЗД следва да заплати на въззивника обезщетение за забава в размер на 9 705, 51 лв. за посочения по- горе период на забава, поради което следва да се приеме, че искът е доказан изцяло по основание и размер в претендирания размер от 9 705 лв.. При съобразяване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4 472, 48 лв. за периода от 21.09.2017 г. д о 28.06.2020 г. въззиваемото ЗД следва да заплати на въззивника допълнително сумата от 5 232, 52 лв., представляваща сбор от сумата от обезщетението за забавено плащане на главницата от 16 990 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 28.06.2020 г. вкл. и сумата от обезщетението за забавено плащане на главницата от 15 910 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 20.09.2017 г.. По изложените съображения въззивният съд приема, че подадената въззивна жалба е изцяло основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което въззиваемото ЗД бъде осъдено да заплати на въззивника допълнително на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ сумата от 16 990 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020 г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 5 232, 52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 16 990 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 28.06.2020 г. вкл. и обезщетение за забавено плащане на главницата от 15 910 лв. за периода от 03.08.2017 г. до 20.09.2017 г. вкл.. По разноските: В първата инстанция ищецът, въззивник в настоящото производство е направил разноски в общ размер на 5 404, 20 лв., от които 3 500 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът, въззиваем в настоящото производство е направил разноски в общ размер на 3 085 лв.. Пълномощникът на ЗД е направил в първата инстанция възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца и при съобразяване на датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция въззивният съд приема, че същото е основателно. Минималното адвокатско възнаграждение по предявените искове към този момент е в размер на 1 808, 15 лв. при съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС към 18.01.2022 г. и въпреки по - голямата фактическа сложност на делото възнаграждението се явява завишено за разликата над 2 500 лв.. Въззивният съд съобрази, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и при липса на молба по реда на чл. 248 от ГПК от ЗД в първоинстанционното производство намира, че следва да определи разноските по делото при съобразяване на възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК само по отношение на обжалваната част от решението. С оглед уважаването на исковете пред въззивната инстанция за сумата от 22 222, 52 лв., която сума представлява 52, 16 % от първоначално претендираната сума от 42 605 лв., въззивният съд приема, че от разноските по делото в първата инстанция общо в размер на 4 404, 20 лв. след намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на въззивника следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 2 297, 23 лв. за първата инстанция. Решението на първоинстанционният съд в частта, в която са присъдени разноски за първата инстанция в полза на въззиваемото дружество следва да бъде отменено изцяло. Във въззивната инстанция въззивникът е направил разноски в общ размер от 6 295 лв. и с оглед уважаване изцяло на въззивната жалба въззиваемото ЗД следва да бъде осъдено заплати тази сума на въззивника. Водим от горното, Съдът