Решение № 87 от 12.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 53/2025 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №72/14.12.2022г. по НОХД №102/2022г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимите Р. Б. Н., Л. Й. М. и Р. И. М. били признати за виновни както следва:

• Подсъдимата Р. Б. Н. за това, че на 08.08.2020 г. в гр.Варна, в съучастие с Л. Й. М., като съизвършители, отнела чужди движими вещи на стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., гражданин на Република Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим. На основание чл.304 от НПК подсъдимата била оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи. Съдът зачел предварителното задържане на подс. Н., считано от 13.08.2020 г.

• Подсъдимият Р. И. М. за това, че на 08.08.2020 г. в гр.Варна, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., собственост на М. Х. М. за които знаел, че са придобити от Р. Б. Н. и Л. Й. М., чрез престъпление и на основание чл.215, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим. На основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Подс.М. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.354а, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13.08.2020 г.

• Подсъдимият Л. Й. М. за това, че:

1.На 08.08.2020 г. в гр.Варна, в съучастие с Р. Б. Н., като съизвършители, отнел чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим. Подсъдимият бил оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.

2.В периода 03.08.2020 г. - 08.08.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг. и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален строг режим, както и глоба в размер на пет хиляди лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. М. е наложено най- тежкото от определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на пет хиляди лева. Зачетено е предварителното задържане на подс.М., считано от 13.08.2020 г.

С присъдата подсъдимите Р. Н. и Л. М. са осъдени да заплатят солидарно на М. С. Х. М., Х. М., Б. К. М., Б. К. М., А. Х. М., Рехан Х. М., П. Х. М., Й. Х. М. и Б. Х. сумата от по 250 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Л. М., в която се навеждат доводи за необоснованост на съдебния акт, за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Отправя се искане за оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.199, ал.2, т.1 от НК, и частично - по това по чл.354а ал.1 от НК.

Във въззивна жалба на защитника на подс.Р. Н. се твърди незаконосъобразност на присъдата. Иска се постановяване на нова, с която да бъде оправдана по предявеното й обвинение, съответно гражданските искове - отхвърлени.

В жалбата подс.Р. М. се е твърдяло нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на М. наказание. Искало се е от въззивния съд постановяване на нова присъда, с която той да бъде оправдан, алтернативно – да се намали наложеното наказание.

Срещу присъдата е постъпил и въззивен протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се твърди нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подс.Р. М. по предявеното му обвинение по чл.199, ал.2, т.1 от НК и по чл.354а, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК. Иска се отмяна на присъдата в частта, в която Р. М. е оправдан, и да се постанови нова, с която той да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения. Иска се също да бъде изменена присъдата и по отношение на останалите двама подсъдими, като те бъдат признати за виновни да са извършили деянието по чл.199, ал.2, т.1 от НК във вр. чл.20, ал.2 и 4 НК - т.е. в съучастие помежду си като съизвършители, и с М. - като помагач.

С решение № 64 от 16.05.2024 г., постановено по ВНОХД № 135/23г. на Варненският апелативен съд е изменил присъда №72/14.12.2022г. по НОХД №102/2022г. на Варненски окръжен съд в наказателната й част :

1.По отношение подс.Л. Й. М.

1.1.Приложил закон за по-леко наказуемо престъпление по отношение подс.Л. Й. М. и преквалифицирал деянието от чл.199, ал.2, т.1 пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 от НК в такова по чл.194, ал.1 НК и на основание чл.194, ал.1 НК и чл.54 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода, като го оправдавал за това деянието да е извършено в съучастие с Р. Н..

1.2.Приложил закон за същото наказуемо престъпление по отношение деянието по чл.354а, ал.1 от НК като признал подс.Л. Й. М. за виновен в това, че на 03.08.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - на стойност 8.58 лева, или всичко на обща стойност 609,08 лева и на 08.08.2020г. в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови наркотични вещества - хероин и метамфетамин, и рискови вещества - 4 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., като го оправдал по първоначално предявеното му обвинение, деянието да е извършено в съучастие с Р. М. - чл.20, ал.2 от НК.

1.3.На основание чл.23, ал.1 от НК наложил на подс.Л. Й. М. по-тежкото от така определените наказания за престъпленията по чл.194, ал.1 НК и чл.354а, ал.1 от НК, а именно - четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 5000лв.

2.По отношение подс.Р. Б. Н. - приложил закон за същото наказуемо престъпление като приел, че деянието по чл.199, ал.2, т.1 от НК не е извършено в съучастие с подс.Л. Й. М., и я оправдал по първоначалното обвинение във вр. чл.20, ал.2 НК.

С решението подс.Р. Б. Н. е осъдена да заплати на М. С. М. Х. и Х. М. сумата от по 130 000лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 08.08.2020г., и на Б. М. Х., Б. М. Х., А. М. Х., Рехан М. Х., П. М. Х., Й. М. Х. и Б. М. Х. сумата от по 100 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от датата на деянието 08.08.2020г., като отхвърля исковете до пълния им размер от 250 000лв.

Отхвърлени са предявените от ищците М. С. М. Х., Х. М., Б. М. Х., Б. М. Х., А. М. Х., Рехан М. Х., П. М. Х., Й. М. Х. и Б. М. Х. искове солидарно срещу подсъдимите Л. Й. М. и Р. И. М. за сумата от 250000лв.

В останалата й част присъдата е потвърдена.

С решение №76/13.02.2025 г. по к.н.д. №687 по описа за 2024 година Върховният касационен съд е отменил въззивно решение № 64 от 16.05.2024 г., по ВНОХД №135/23г. на Варненски апелативен съд по отношение на подсъдимия Л. Й. М. в частта относно:

-прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.194, ал.1 от НК и оправдаването му по обвинението по чл.199, ал.2, т.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и относно съучастието с Р. Н.;

-осъждането за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК в частта да е разпространил на Р. Н. високорискови наркотични вещества в неустановено количество и на неустановена стойност;

-в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК.

Решението е отменено и в частта, с която подсъдимата Р. Б. Н. е оправдана да е извършила престъплението по чл.199, ал.2, т.1 от НК в съучастие с подсъдимия Л. М. - във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В останалата му част решението е оставено в сила.

С решение №76/13.02.2025 г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение в посочените части, като е приел, че въззивният съд не е извършил необходимия цялостен анализ на доказателствата относно наличието на общ умисъл между подсъдимите и участието на М. в механизма на престъплението и е постановил ново разглеждане на делото в отменените части от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане въззивният съд е ограничен в предмета на проверката съобразно задължителните указания на ВКС и пределите на отменителното решение.

В останалата част присъдата и въззивното решение са влезли в законна сила и не подлежат на ново обсъждане.

При новото въззивно разглеждане на делото представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста и счита, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин съществуването на съучастие между подсъдимите Н. и М. при извършване на престъплението по чл.199 от НК. Според държавното обвинение от съдържанието на комуникацията между двамата, поведението им преди, по време и след деянието, както и от последващото им разпореждане с отнетите вещи се установява наличие на общност на умисъла и съгласувана престъпна дейност. Прокуратурата поддържа още, че по несъмнен начин е доказано и разпространението на наркотични вещества от страна на подсъдимия М..

Повереникът на частните обвинители се присъединява към становището на прокуратурата и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда в отменените части.

Защитникът на подсъдимата Н. оспорва протеста и поддържа, че липсват доказателства за предварителен или инцидентно възникнал общ умисъл между Н. и М.. Според защитата действията на подсъдимата са били самостоятелни, а настъпилата смърт е резултат от доброволната употреба на наркотични вещества от страна на пострадалия.

Защитникът на подсъдимия М. оспорва наличието на съучастие и поддържа, че не е доказано подсъдимият да е участвал в привеждането на пострадалия в безпомощно състояние. Развиват се доводи, че липсват доказателства за общ умисъл между подсъдимите, че комуникацията чрез приложението „Месинджър“ не установява по несъмнен начин съгласувана престъпна дейност, както и че обвинението по чл.354а от НК е недоказано, поради липса на данни относно точното количество на разпространените наркотични вещества.

В последната си дума подсъдимата Р. Б. Н. заявява, че не е имала намерение да причинява смъртта на пострадалия и моли съда да вземе предвид зависимостта й към наркотични вещества към момента на деянието.

Подсъдимият Л. Й. М. поддържа становището на своя защитник и моли съда да постанови справедлив съдебен акт.

Апелативният съд възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, като след самостоятелна преценка на доказателствата я намира за правилно изяснена и съответстваща на събрания доказателствен материал.

Подсъдимите Р. Н., Л. М. и Р. М. се познавали от години и поддържали близки отношения, свързани основно с употребата на наркотични вещества. След завръщането си от Испания Н. се установила в гр. Варна, където възобновила контактите си с М. и М..

На 03.08.2020 г. служители на Първо РУ – Варна извършили проверка в хотел „Виктория“, където по това време били настанени М. и М.. В хотелската стая били открити различни наркотични вещества, сред които хероин, метамфетамин, кокаин и таблетки „Ривотрил“, както и електронна везна със следи от наркотични вещества. Част от веществата били доброволно предадени от М..

След напускане на хотела двамата се придвижили до гр. Русе, а впоследствие на 07.08.2020 г. се настанили в хотел „Каприз“ в гр. Варна.

В същия хотел на 07.08.2020 г. се настанил и пострадалият М. Х. М., гражданин на Република Австрия и студент по дентална медицина.

В ранните часове на 08.08.2020 г. Н. осъществила комуникация с М. чрез приложението „Месинджър“, в хода на която поискала наркотични вещества. Между двамата била уговорена среща в хотел „Каприз“.

След пристигането си в хотела Н. се запознала с пострадалия М. Х., който й предложил възнаграждение срещу интимни услуги. Двамата се качили в стаята му.

Впоследствие Н. уведомила М., че се намира в хотелската стая на чужд гражданин, който желае да употреби наркотични вещества. В хода на комуникацията между двамата били обсъждани състоянието на пострадалия, притежаваните от него вещи и банкови карти.

Малко по-късно Н. слязла на стълбищната площадка между първия и втория етаж, където се срещнала с М., който й дал наркотични вещества - хероин, стъклена лула с метамфетамин и таблетки „Ривотрил". Тяхната среща станала достояние на св.П., който чул шум и се качил на площадката. След като взела наркотиците, подсъдимата се върнала в стаята на пострадалия. Н. склонила пострадалия да употреби доставените от М. наркотици, след което влезли във ваната. След като излезли от банята, пострадалият легнал на леглото, тъй като му прилошало от поетите различни видове наркотични вещества. Н. влязла в банята. След известно време излязла и видяла, че пострадалия Х. е заспал, като тялото му било на леглото, а краката на земята. Тогава написала по приложението „Месинджър" на М., че „яко е надрусала" чужденеца и той е заспал, и го попитала какво да прави. М. и отговорил да взима телефона, дебитната карта, и направо цялото портмоне, и да донесе всичко в неговата стая. Известно време подсъдимата и М. обсъждали по „Месинджър", какво точно да вземе Н., като накрая М. й писал, че е пред стаята и влязъл при нея. Двамата заедно взели следните вещи, собственост на пострадалия - черен на цвят мобилен телефон марка „Sony", СУМПС на името на М. Х. М., удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в РБ на М. Х. М. с № 800069445, издадено на 28.12.2018 г. от МВР Варна, карта за медицински университет Варна на лицето М. М. Х. с №076462980, дебитна карта Мастър кард на банка ERSTE SPARKASSE с № 5356859058103233 на M.M.K дебитна карта Маестро, издадена от Easy bank с айбан № АТ 301420020012446439 на M.M.K един брой Ecard с № 1901051184 на името на M.M.K часовник марка „SEIKO", модел „7S36 - 05Z2 - 10 bar и таблет марка „HUAWEI", модел „5487998445", в едно с кожен калъф с надпис „HUAWEI". Заедно с отнетото двамата слезли в наетата от М. и М. стая № 12. Около 07.30 тримата решили да напуснат хотела, като първа го сторила подсъдимата Н.. Нейното излизане било забелязано от служителя на рецепцията св.Н. Н., която поела смяната от св.П.. Тя се опитала да догони подсъдимата, за да разбере дали освобождава стаята. Н. успяла да избяга и уведомила М. по „Месинджър", че е завила по улицата. Малко по-късно и М. и М. напуснали хотела, като взели със себе си часовника марка „Seiko" и таблета марка „HUAWEI".

По-късно същия ден част от вещите на пострадалия били заложени в заложна къща „Корект“ в гр. Варна.

Около обяд на 08.08.2020 г. служители на хотела открили пострадалия в стаята му. Пристигналият медицински екип констатирал смъртта му.

При извършените огледи и последвалите процесуално-следствени действия били иззети вещи, документи, наркотични вещества, мобилни устройства и други веществени доказателства, имащи отношение към предмета на делото.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за смъртта на М. Х. е остра интоксикация с наркотични вещества, основно морфин, довела до потискане на жизненоважните центрове на дишането и сърдечната дейност.

От комплексните експертни заключения се установява, че употребените наркотични вещества са довели до тежко нарушение на съзнанието и до състояние, ограничаващо възможността на пострадалия да възприема адекватно случващото се и да оказва съпротива.

Настоящият съдебен състав извърши самостоятелна и цялостна проверка на всички събрани по делото доказателства съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, като ги обсъди както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Фактическите изводи на съда се основават на съвкупната преценка на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, писмените доказателства, заключенията на назначените експертизи, веществени доказателства и данните, извлечени от електронната комуникация между подсъдимите.

При новото въззивно разглеждане подсъдимата Н. даде подробни обяснения относно отношенията си с пострадалия, комуникацията си с М. и механизма на деянието. В значителна част обясненията й съответстват на останалия доказателствен материал и поради това съдът ги кредитира. Не може да бъде възприета защитната й теза, че първоначалните обяснения от досъдебното производство са били резултат единствено от внушение от страна на полицейски служители или от нейното психическо състояние към момента на разпита. Същите са дадени в присъствието на защитник и съдържат множество конкретни факти, които впоследствие намират потвърждение в други независими доказателствени източници. Особено значение има обстоятелството, че обясненията от 10.08.2020 г. /ДП том 1, лист 26/, приобщени от състава на въззивния съд по реда чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК /протокол от с.з. 15.09.2025 г., стр.7 на ВАпС/ съдържат данни относно: комуникацията между Н. и М., срещата им в хотел „Каприз“, предоставянето на наркотични вещества, действията след привеждането на пострадалия в безпомощно състояние, последващото разпореждане с вещите. Тези данни се потвърждават както от Messenger-кореспонденцията, така и от показанията на свидетелите и експертните заключения.

Съдът не кредитира обясненията на Н. в частта, в която се опитва да омаловажи или изключи участието на подсъдимия М.. Тази част от защитната версия противоречи както на собствените й първоначални обяснения, така и на останалия доказателствен материал. Особено показателно е, че самата Н. не отрича воденето на комуникацията с М., а единствено дава различно тълкуване на съдържанието й. Съдът приема, че именно първоначалните й обяснения, подкрепени от останалите доказателства, отразяват по-пълно и достоверно действително случилото се.

Подсъдимият М. упражни правото си да не дава обяснения. Това процесуално поведение не може да бъде тълкувано във вреда на подсъдимия и не се отчита като доказателство за неговата виновност. Обсъдиха се подробно възраженията, развити от защитата относно: липса на предварителна уговорка между подсъдимите, липса на доказателства за общ умисъл, отсъствие на участие в привеждането на пострадалия в безпомощно състояние, липса на данни за количеството на наркотичните вещества и недоказаност на обвинението по чл.354а от НК.

Настоящият състав намира тези възражения за неоснователни. Действително доказателства за предварително планиране на деянието не са събрани. Липсата на предварителна уговорка обаче сама по себе си не изключва съучастие. Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че общият умисъл може да възникне и в хода на изпълнението на престъплението, когато участниците осъзнават действията си като част от обща престъпна дейност и насочват поведението си към постигане на единен престъпен резултат. Дали това е налице по настоящото дело следва да бъде преценено въз основа на цялата доказателствена съвкупност, а не въз основа на отделни доказателства, разглеждани изолирано.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. П., Н. Н., С. Я. и останалите разпитани свидетели. Същите са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Особено значение имат показанията на свидетеля Ц. П., който установява срещата между Н. и М. на стълбищната площадка на хотела непосредствено преди Н. да се върне в стаята на пострадалия. Този факт има съществено значение, тъй като кореспондира както с обясненията на Н., така и със съдържанието на електронната комуникация между подсъдимите.

Показанията на полицейските служители относно извършените огледи, претърсвания, изземвания и доброволни предавания също се подкрепят от писмените доказателства и не пораждат съмнение относно достоверността си.

Особено място в доказателствената система на делото заема електронната комуникация между двамата подсъдими чрез приложението „Месинджър“. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че тази комуникация представлява едно от найсъществените доказателства по делото, т. к. от съдържанието на разговорите се установява, че подсъдимите Н. и М. е наличен постоянен контакт през време на извършване на деянието. Двамата периодично са извършвали обмен на информация относно състоянието на пострадалия. Обсъждали са банковите карти и притежаваните от пострадалия вещи. М. е предавал на Н. указания относно последващите действия. Чрез тази електронна кореспонденция подсъдимите са координирали поведението си след настъпилото безпомощно състояние на пострадалия.

Не се възприема тезата на защитата, че кореспонденцията представлява обикновен разговор без отношение към предмета на делото - разговорите са конкретни, непосредствени и пряко свързани с развиващите се събития; използваните изрази следва да бъдат преценявани в контекста на цялата комуникация, а не изолирано. Именно от тази кореспонденция се установява непрекъснатата информираност на М. относно случващото се в стаята на пострадалия.

Кредитират се изцяло заключенията на назначените по делото съдебномедицински, химически, токсикологични, видеотехнически, компютърно-технически и оценителни експертизи, тъй като същите са изготвени от компетентни специалисти, почиват на научни методи и не са опровергани от други доказателства по делото.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че смъртта на пострадалия М. Х. е настъпила вследствие на остра наркотична интоксикация, довела до тежко потискане на жизненоважните функции на организма.

От токсикологичните изследвания е установено наличието на наркотични вещества и техни метаболити в организма на пострадалия, включително морфин и амфетаминови производни.

Съдът обсъди подробно възражението на защитата на подсъдимия М. относно липсата на категорични данни за наличие на клоназепам („Ривотрил“) в биологичните проби. Това възражение е фактически вярно, но правно ирелевантно. Обвинението не се основава единствено на твърдението, че пострадалият е приел конкретно вещество, а на цялостния механизъм на привеждането му в състояние, ограничаващо възможността му да възприема адекватно действителността и да оказва съпротива. По делото е безспорно установено, че пострадалият е употребил наркотични вещества, вследствие на което е изпаднал в тежко състояние, използвано за осъществяване на последващото отнемане на вещите.

Заключенията на видеотехническата и компютърно-техническата експертиза кореспондират с останалите доказателства относно придвижването на подсъдимите, срещите помежду им и времевата последователност на събитията.

Съдът кредитира и оценителните експертизи относно стойността на отнетите вещи, като същите не са били предмет на спор между страните.

След анализ на всички доказателства по делото съдът приема за безспорно установени следните обстоятелства:

Подсъдимата Н. е получила от М. наркотични вещества в хотел „Каприз“. Между двамата е съществувала постоянна комуникация през цялото време на престоя на Н. в стаята на пострадалия. М. е бил своевременно информиран от Н. за състоянието на пострадалия. Вещите на пострадалия са били отнети след настъпване на безпомощното му състояние. С част от отнетите вещите подсъдимите М. и М. са се разпоредили след деянието. М. е участвал в действията по осигуряване на наркотичните вещества и последващото реализиране на престъпния резултат.

Съдът приема, че отделните доказателства не следва да бъдат разглеждани изолирано, а като елементи от една последователна и непрекъсната доказателствена система, доколкото обясненията на Н., свидетелските показания, експертните заключения, данните от електронната комуникация и вещественият доказателствен материал взаимно се допълват и потвърждават. Не са налице такива противоречия, които да пораждат разумно съмнение относно авторството на деянията или участието на подсъдимите в тяхното осъществяване.

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че подсъдимата Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.1, пр.1 вр. чл.198, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимата е предоставила на пострадалия наркотични вещества, вследствие на което същият е бил приведен в състояние, ограничаващо възможността му да възприема адекватно обстановката и да оказва съпротива. Възползвайки се от това състояние, подсъдимите са отнели чужди движими вещи от владението на пострадалия без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.

Деянието е извършено при пряк умисъл относно отнемането на вещите. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на действията си, предвиждала е настъпването на престъпния резултат и е искала неговото осъществяване.

По отношение на квалифициращия резултат съдът приема наличие на евентуален умисъл, доколкото подсъдимата е съзнавала риска от настъпване на тежки последици вследствие употребата на наркотични вещества и въпреки това е продължила поведението си.

Съставът на апелативния съд приема, че подсъдимият Л. Й. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.199, ал.2, т.1, пр.1 вр. чл.198, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, като съизвършител по смисъла на закона. От събраните доказателства се установява, че М. е участвал активно в престъпния механизъм, довел до привеждането на пострадалия в безпомощно състояние и последващото отнемане на вещите му. По делото е безспорно установено, че именно М. е предоставил на Н. наркотичните вещества, които впоследствие са били приети от пострадалия. Установено е също така, че през цялото време на престоя на Н. в хотелската стая между двамата е съществувала непрекъсната комуникация, в хода на която тя го е информирала за развитието на ситуацията и състоянието на пострадалия. От съдържанието на тази комуникация се установява, че М. не е бил случаен наблюдател на случващото се, а лице, което е разполагало с актуална информация относно действията на Н. и последиците от тях. След привеждането на пострадалия в състояние, ограничаващо възможността му да оказва съпротива, от владението му са били отнети движими вещи, банкови карти и документи, като М. лично е участвал в тяхното отнемане.

Неоснователно е възражението на защитата, че липсва доказателство М. лично да е осъществил всички елементи на изпълнителното деяние. Грабежът представлява сложно съставно престъпление, включващо както посегателство срещу личността, така и посегателство срещу собствеността. При този вид престъпления не е необходимо всеки съизвършител лично да реализира всички елементи от изпълнителното деяние. Достатъчно е всеки от участниците съзнателно да участва в осъществяването на отделни негови елементи, когато действията на всички са насочени към постигане на единен престъпен резултат. В конкретния случай приносът на М. се изразява в осигуряването на наркотичните вещества, поддържането на постоянна координация с Н., информираността му относно състоянието на пострадалия и участието му в действията, свързани с отнемането на вещите. Поради това съдът приема, че поведението му представлява осъществяване на изпълнителното деяние отнемане от състава на съставното престъпление грабеж.

Неоснователно е и възражението, че не е установено предварително знание относно конкретните вещи, които ще бъдат отнети. Не е необходимо съизвършителите предварително да са индивидуализирали всяка вещ по вид, стойност или количество. Достатъчно е общата насоченост на поведението им да е към отнемане на намиращите се във владението на пострадалия ценности. Подобно разрешение е възприето и в практиката на Пленума на Върховния съд, според която при престъпленията против собствеността изпълнителното деяние може да бъде започнато и без предварителна конкретизация на всички вещи, които ще станат предмет на посегателството.

Подсъдимият М. е действал виновно. От доказателствата се установява, че той е съзнавал характера на действията на Н., знаел е за предоставянето на наркотични вещества на пострадалия и е бил информиран за настъпващите промени в неговото състояние. Независимо от това не само не се е противопоставил на случващото се, но е продължил да участва в комуникацията и действията, довели до окончателното реализиране на престъпния резултат. Съдът приема, че по отношение на отнемането на вещите М. е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че вещите принадлежат на друго лице, предвиждал е тяхното отнемане и е желаел настъпването на този резултат.

По отношение на квалифициращия резултат съдът приема наличие на евентуален умисъл. Към инкриминирания период подсъдимият е имал значителен опит с употребата и разпространението на наркотични вещества и е бил наясно с тяхното въздействие върху човешкия организъм.

При тези условия той е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността предоставяните вещества да доведат до тежко увреждане на здравето или до състояние, създаващо реална опасност за живота на пострадалия. Въпреки това е продължил участието си в престъпната дейност и е приел възможността за настъпването на тези последици.

Настоящият състав не споделя твърденията на защитата, че липсва общ умисъл между подсъдимите. Действително не са налице доказателства за предварително планиране на престъплението. За възникването на съучастие обаче законът не изисква предварителна уговорка. Общият умисъл може да възникне и в хода на изпълнението на деянието, когато участниците съзнават взаимния принос на действията си и ги насочват към общ престъпен резултат. Именно такава фактическа обстановка се установява по настоящото дело. От доказателствата се установява непрекъснат обмен на информация между подсъдимите, съзнание за развиващите се събития и координация на поведението им. Поради това съдът приема, че между Н. и М. е възникнал инцидентен общ умисъл за извършване на престъплението, който е съществувал към момента на осъществяване на изпълнителното деяние и е обхващал всички негови съществени елементи.

Съдът приема, че подсъдимият Л. Й. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК.

От събраните по делото факти се доказва по несъмнен начин, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал наркотични вещества и е предоставил част от тях на подсъдимата Н.. Този факт се установява от: обясненията на Н., съдържанието на Messenger-кореспонденцията, показанията на свидетеля Ц. П., протоколите за доброволно предаване, резултатите от извършените физико-химични експертизи, останалите косвени доказателства по делото.

По делото е безспорно установено, че М. е предоставил на Н. хероин и метамфетамин, както и таблетки „Ривотрил“, които впоследствие са били занесени в стаята на пострадалия.

Неоснователно е възражението на защитата, че обвинението е недоказано, поради липса на данни относно точното количество на предоставените вещества. Количеството на наркотичното вещество не представлява обективен признак от състава на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК. За съставомерността на деянието е достатъчно да бъде установено по несъмнен начин фактическото предоставяне на наркотично вещество на друго лице без надлежно разрешение. В случая именно този факт е доказан по категоричен начин. Липсата на възможност да бъде определено с абсолютна точност количеството на всяко от предоставените вещества не води до отпадане на наказателната отговорност и не обуславя оправдаване на подсъдимия. Изпълнителното деяние „разпространява“ е довършено още с предоставянето на наркотичното вещество на друго лице, независимо от последващата му употреба. Следователно съдът приема, че от обективна страна са налице всички признаци на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал характера на държаните от него вещества като високорискови наркотични вещества, съзнавал е, че не притежава надлежно разрешение за тяхното държане и разпространение, както и че ги предоставя на друго лице. Подсъдимият е предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните последици от деянието. Поради това съдът приема, че са налице всички елементи от субективната страна на престъплението.

Изводите на настоящия съдебен състав съответстват на трайно установената практика относно съучастието и възникването на общ умисъл. В съдебната практика последователно се приема, че съизвършителството не предполага задължително предварителна уговорка между участниците в престъплението. Общият умисъл може да възникне и в процеса на изпълнение на деянието, когато отделните участници съзнават взаимната обусловеност на действията си и ги насочват към постигането на единен престъпен резултат.

Също така трайно е възприето разбирането, че при съставните престъпления не е необходимо всеки съизвършител лично да осъществява всички елементи от изпълнителното деяние. Достатъчно е всеки участник да извършва част от действията, включени в общия престъпен механизъм, когато те са обединени от общ умисъл и общ престъпен резултат. Настоящият случай е именно такъв. Доказателствата установяват не изолирани и самостоятелни действия на двамата подсъдими, а последователна и взаимно допълваща се престъпна дейност, при която поведението на всеки от тях е било съобразено с поведението на другия. Изводът за съществуването на общ умисъл не се основава на отделно доказателство, а на цялостната доказателствена съвкупност, включително комуникацията между подсъдимите, предоставянето на наркотичните вещества, действията след привеждането на пострадалия в безпомощно състояние и последващото разпореждане с отнетите вещи.

Съставът на въззивния съд приема, че по отношение и на двамата подсъдими е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно продължителността на наказателното производство.

От извършване на деянията през месец август 2020 г. до постановяване на настоящото въззивно решение е изминал период от близо шест години. През този период делото е преминало през всички съдебни инстанции, включително касационен контрол и връщане за ново разглеждане. Наред с това съдът отчита и факта, че през този продължителен период спрямо подсъдимите е осъществявано наказателно преследване, което само по себе си представлява сериозна форма на държавна принуда и е оказало съществено въздействие върху личния и обществения им живот. Поради изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказания под предвидения от закона минимум.

Високата обществена опасност на деянията, начинът на извършването им и тежестта на настъпилите последици не позволяват наказанията да бъдат определени в минимален размер, но наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство позволява наложеното от първата инстанция наказание да бъде значително намалено. Съдът намира, че наказание лишаване от свобода за срок от осем години по отношение на всеки от подсъдимите създава необходимия бА.с между тежестта на престъпленията и изключителното смекчаващо отговорността обстоятелство. Периодът от осем години, през който подсъдимите ще бъдат изолирани от обществото в местата за лишаване от свобода и спрямо тях ще бъдат прилагани предвидените в закона средства за поправяне и превъзпитание, е достатъчен за постигане целите на наказанието по чл.36 НК.

Така определеното наказание е годно да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимите, да ги възпре от извършване на нови престъпления и същевременно да изпълни целите на генералната превенция, като въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

Поради изложеното съдът приема, че наказание лишаване от свобода в размер на осем години е справедливо, съответно на обществената опасност на деянията и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

Отделно относно подсъдимата Р. Н. при определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимата към момента на деянието, тежката наркотична зависимост, частичното съдействие за разкриване на обективната истина, значителния изминал период от извършване на деянието.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете: високата обществена опасност на деянието, използването на наркотични вещества като средство за осъществяване на престъплението.

При тези условия наказанието следва да бъде определено под предвидения от закона минимум.

Относно подсъдимия Л. М. ри определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства - социалната и семейната му ангажираност към настоящия момент; липсата на данни за извършени нови престъпления през изминалия период.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете- високата степен на обществена опасност на деянията; предоставянето на наркотични вещества; активното участие в престъпната дейност.

Поради това наказанията следва да бъдат определени под предвидения в закона минимум.

Съдът приема, че престъпленията по чл.199 от НК и чл.354а от НК са извършени преди постановяването на влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание. Общото наказание следва да бъде определено в размер на най-тежкото от наложените наказания. На основание чл.23, ал.3 НК към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединено и наказанието глоба. При определяне размера на наказанието „глоба“ съдът отчете същите смекчаващи обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55 от НК. Продължителността на производството, изминалият период от време и актуалното имуществено състояние на подсъдимия налагат извода, че първоначално определената глоба от 5000 лева е несъразмерно тежка. Съдът приема, че глоба в размер на 2500 лева е достатъчна за постигане целите на наказанието. Поради това към общото наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединена глобата в размер на 2500 лева. Законът изрично предвижда присъединяване на наказанията от различен вид, когато същите са наложени за престъпления, намиращи се в отношение на реална съвкупност.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.3 във вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд