Решение № 8694 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 482/2026 г.

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ . Образувано е по жалба на С. А. С., [ЕГН], гр.Пловдив, [улица],чрез адв. Н.К.-пълномощник, против Заповед № РД-24-863/13.09.2024 г. на Кмета на Район „Централен“ Община Пловдив. Твърди се незаконосъобразност на заповедта с основен довод, че разпореденият за премахване незаконен строеж не представлява такъв по смисъла на §5, т.38 ЗУТ, не е от „шеста категория“ съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника по изложените съображения. Претендират се разноски пред настоящата инстанция по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът- Кмета на Район „Централен“, Община Пловдив, в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, излага съображения и в писмени бележки в подкрепа законосъобразността на оспорената заповед, вкл. с позоваване на §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Настоящото разглеждане е в изпълнение на решение № 1691/16.02.2026 г. по АД № 11056/2025 г. на ВАС, Второ отд. Предмет на оспорване е заповед № РДЦ-24-863/13.09.2024 г. на Кмета на Р. Ц. при Община Пловдив, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2,60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове“, разположен в жилищна сграда с идентификатор 56784.524.141.1 и административен адрес [улица], гр.Пловдив. За да издаде процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е извършен без издадено разрешение за строеж. Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при Р. Ц. О. Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 25/13.06.2024 г. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателката, която е подала и възражение срещу него, прието за неоснователно. Въз основа на КА е издадена оспорената заповед. Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед № 24ОА-964/24.04.2024 г. на Кмета на Община Пловдив на л.54 по АД № 2560/2024 г. Заповедта е издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е издаден КА. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство. Заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон. Не е спорно по делото, че на кота -2,60 в процесната жилищна сграда с идентификатор 56784.524.141.1 са разположени избени помещения като в избено помещение, разположено в непосредствена близост до стълбищното рамо (с обща стена) е изградена инсталация с водогреен котел. Коминът е метален, разположен е във вертикална вентилационно-осветителна шахта, намираща се зад стълбищната клетка. От извършената проверка на инвестиционния проект, разрешение за строеж № 397/06.10.2004 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №6/15.02.2008 г. на процесната сграда процедираната инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2,60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове не е посочена т.е. инсталацията не е била предвидена нито в хода на проектирането, нито в хода на строителството. Спорният момент по делото е дали процесната, разпоредена за премахване инсталация с водогреен котел и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове представлява строеж по смисъла на ЗУТ или не. АО е приел, че процесната инсталация и стоманеният комин представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който строеж попада в приложното поле на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, за който строеж се изисква разрешение за строеж, съответно липсата на такова го прави незаконен и подлежащ на премахване - чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. В подкрепа на констатациите по заповедта са и изложените доводи по представената по делото писмена защита по АД № 2560/24г., вкл. с позоваване на §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Настоящият състав на АС-Пловдив не споделя изводите на АО, че процесната инсталация с водогреен котел, разположен в сутерена на кота -2,60 и стоманен комин за отвеждане на изгорелите газове представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ вкл. във връзка с §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Процесната инсталация и свързаната с нея отоплителна система не представлява съоръжение на техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ и не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване по реда на чл.225а във вр. с чл.225 ЗУТ – в този смисъл е и практиката на ВАС по аналогичен случай - Решение № 5451 от 13.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2005 г., II о., докладчик съдията Е. З.. Процесната инсталация представлява „Отоплителна инсталация“ съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 5.04.2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл.50, ал.1 и на климатичните инсталации по чл.51, ал.1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл.52 от ЗЕЕ. Съгласно легално определение, дадено в §1, т.1 по смисъла на тази наредба „отоплителна инсталация“ е комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позволява температурата да се повишава, с изключение на сградни инсталации, присъединени към топлопреносна мрежа. Отоплителната инсталация не е техническа инфраструктура съгласно чл.64, ал.1 ЗУТ и в този смисъл не попада в приложното поле на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 ЗУТ в какъвто смисъл е заключението на приетата СТЕ при първото разглеждане на делото. Според заключението на ВЛ процесната инсталация представлява именно отоплителна инсталация без повишена опасност и не е строеж. При настоящото разглеждане на делото в изпълнение на задължителните указания при инстанционния контрол беше прието заключение по СТЕ, в което вещото лице поддържа, че разпоредената за премахване отоплителна инсталация не представлява преместваем обект, а инсталация която обслужва микроклимата и санитарно-хигиенните норми в сградата, в която е разположена. Същата е проектирана и изградена специално за тази сграда и не може да бъде премествана на друго място със същото или подобно предназначение, поради причината, че същата е със строго определени технически характеристики и елементи, които не биха могли да бъдат използвани на друго място с подобно предназначение. Вещото лице е установило, че в случая става въпрос за сградна инсталация и същата не може да се класифицира като преместваем обект. В заключението е прието, че процесната отоплителна инсталация не представлява обект от техническата инфраструктура и същата не представлява строеж, а инсталация в сградата с идентификатор 56784.524.141.1 с административен адрес- [улица], гр. Пловдив. Съобразявайки горното се налага извод за основателност на жалбата. Оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон следва да бъде отменена – щом процесният разпореден за премахване обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, то същият не подлежи на премахване като незаконен строеж по реда на този закон. При този изход на спора на жалбоподателката се следват сторените по делото разноски, искането за което е направено своевременно и е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Община Пловдив ще следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 1100 евро- 300 евро, заплатено възнаграждение за ВЛ и 800 евро адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 09.06. 2026 г. Воден от изложеното, съдът