Решение № 79 от 30.4.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 561/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1.Въззивна жалба от „Терестра България“ ЕООД срещу решение № 109/11.09.2024г., постановено по гр. д. № 68/2023г. на ОС Търговище в частта с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над присъдените 231 363, 13лв. до претендираните 464 479, 44лв. и лихва за забава в размер на 28 135, 37лв. В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и материалния закон. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 ГПК, съдът при определяне на правната квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест, не е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже изпълнение на предвидените в Закона за опазване на селското стопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актова мерки с цел ограничаване на щети, които маже да нанесе дивечът /чл.78, ал.2 ЗЛОД/ С определението, с което е извършен доклад по делото, съдът е приел, че предявените искове са правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД, а наведените от ответника с отговора на исковата молба възражения – по чл.79, чл.78, ал.1 и 3 и чл.80, т.2 ЗЛОД. Съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи основанията за ангажирането на отговорността на ответника, наличието и размера на твърдените от ищеца вреди, като доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е за страните съобразно твърденията им, а в мотивите на решението е приел, че съгласно чл.79, ал.1 и чл.80 ЗЛОД обезщетенията се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча в съответния ловно-стопански район, освен ако земеделския производител не е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД за ограничаване на щетите, като ищецът не е доказал, че предприетите от него мерки за опазване на площите са своевременни и адекватни. В нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че е налице съпричиняване, без да е указал на ищеца да ангажира доказателства относно това какви по вид и обем действия е извършил, за да запази насажденията и в какъв период са прилагани мерките за охрана. Поради допуснатите процесуални нарушения, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и ищецът е лишен от възможността своевременно да ангажира относимите и допустими доказателства за доказване на претенциите си. Излага също, че по делото не е установено какви точно мерки по вид и обем са адекватни за опазване на реколтата, като не е проведена СТЕ от вещо лице специалист относно подходящите и възможни мерки по опазване на селскостопанската реколта, а заключението на определеното то съда вещо лице – агроном, необосновано не е кредитирано. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е организирал физическа охрана на засетите от него земеделските земи и не съществуват други нормативно предвидени нормативно действия, които е следвало да предприеме. Установено е, че ответникът не е изпълнил задълженията си да поддържа популацията на дивеча в установените норми, съгл.чл.33 от ЗЛОД, поради което са настъпили вреди за ищеца. По подробни доводи и съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат в предявените размери. Насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. 2.Въззивна жалба от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ срещу постановеното по делото решение, в частта, с която сдружението е осъдено да заплати на „Терестра-България“ ЕООД сумата от 231 363, 13лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението, изразяващи се в унищожаване на посеви от слънчоглед и царевица и представляващи пропусната полза от нереализиран добив за стопанската 2023/24г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, необсъждане в съвкупност на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява липсата на каквито и да е предприети от страна на ищеца мерки за опазване на посевите, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЛОД, което е довело и обусловило вредоносния резултат. При определяне на размера на реалната щета, неправилно е прието, че щетите в отделните землища по БЗС са в посочените от ищеца декари, взет е предвид средния добив на съответната култура за Община Попово, като на база на математически изчисления в САИЕ, във варианти, съдът е направил неправилни изчисления. Съдът грешно е приел че контролното разжънване е от засегнатите площи и е взел същото за база при определяне на щетата. По подробно изложени доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни. В срока по чл.263 ГПК „Терестра- България“ЕООД е подало отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. В с.з., чрез процесуални представители въззивните жалби, съответно отговорите се поддържат. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Със същото ОС – Търговище се е произнесъл по предявени от „Терестра България“ ЕООД срещу „Сдружение на ловците и риболовците“ гр.Попово искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че обработва земеделски земи в землищата на с. Глогинка, с. Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в община Попово. Съгласно доброволни споразумения за разпределение на масивите за ползване през стопанската 2021/2022г. и заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, дружеството обработва земеделски масиви с №№: 2, 4, 9, 10, 12, 16, 20, 2829, 38, 47, 52, 54, 58 и 55, с обща площ 2 737.254 дка, в землището на с. Глогинка; ЕКАТТЕ 15103, № 25, с площ от 348.372 дка., землище на с. Марчино; ЕКАТТЕ 474 1 1, с №№ 1409, 1410, 141 1, 1412. 1413, 1414, 1415, 1416, 1417 и 1418, с обща площ 745.462 дка, в землище на с. Паламарца, ЕКАТТЕ 55213, №№ 6622 и 6594, с обща площ 726.063 дка, в землището на е. Славяново, ЕКАТТЕ 67091 и ЕКАТТЕ 47634, № 83, с обща площ 121.839 дка, в землище на с. Медовина. През стопанската 2021/2022г. част от посочените обработваеми земеделски земи са били засети с маслодаен слънчоглед и царевица. В хода на обработването на земите ищецът установил, че посевите са увредени от диви животни и поискал от Държавно ловно стопанство „Черни Лом" гр. Попово формирането на комисия, която да установи размера на щетите. На 31.08.2022г., сформираната комисия обходила земеделските имоти и констатирала, че общата унищожена площ на посевите от маслодаен слънчоглед е 148.33 декара, а на 20.09.2022г. и 21.09.2022 г.- земеделските земи, засети с царева, като е констатирала, че общата унищожена площ възлиза на 1 750.30 дек. Твърди, че в резултат на унищожаване на продукцията е търпял загуби от унищожената продукция от царевица, в размер на 241 585.02 лв., а от слънчоглед - 45 016.55 лв. Счита, че на основание чл.79, ал.1 вр. чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД ответното сдружение, като стопанисващо дивеча в този ловностопански район, е отговорно за обезщетяване на така претърпяната вреда. Сочи се също така, че от страна на ищеца са положени предвидените по закон мерки с оглед предотвратяване на навлизането на дивеч в стопанисваните от него земеделски земи, докато ответникът не е изпълнил вменените му в чл.78, ал.1 ЗЛОД задължения. Въз основа на горните твърдения първоинстанционния съд е бил сезиран с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи нереализиран добив поради унищожаване и увреждане от дивеч на посеви от слънчоглед в размер на 192 833.04 лв. и от царевица в размер на 271 646.40 2 лв.; лихва за забава в размер на 12 338.53 лв., върху главницата от 192.833.04 лв. и 15 796.84лв., върху главницата от 271 646.40 лв., считано от датата на настъпване на вредоносния резултат до датата на предявяване на искова молба 04.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска. С отговора по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на сдружението, предвид точното изпълнение на нормативните задължения и неустановяване действителния размер на щетата, евентуално и относно размера на обезщетението, предвид допуснато от ищеца съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД, респ. на осн.чл.80, т.2 от ЗЛОД. Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД, изключващи правото на земеделския стопанин да бъде обезщетен, като едновременно с това се твърди, че от страна на стопанисващия дивеча са били предприети всички мерки по ЗЛОД с цел охрана на дивеча и ограничаване на вредите. Оспорва се размерът на претендираните вреди. За да се произнесе по спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, вкл. и заключението на СТЕ, че ищецът е земеделски производител и по силата на доброволни споразумения за разпределение на масивите за ползване през стопанската 2021/2022г. и заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, обработва земеделски земи в землищата на с. Глогинка, с. Марчино, с. Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в община Попово. Съгласно представените по делото заверени копия от протоколи от 31.08.2022г., 20.09.2022г. и 21.09.2022г., комисия по чл. 82 от ЗЛОД е констатирала унищожаване на посевите от слънчоглед от диви животни в обработваните от дружеството ниви, както следва: напълно унищожени са зесяти култури с площ от 2.830 дка, намираща се в долния край към гората, от земеделски имот с № 47411-52-5-1, ; на площ от 5.130 дка, намираща се по периферията на гората и части от вътрешността от земеделски имот № 39195- 1461-1-1, ; на площ от 30.240 дка, намираща се по периферията на гората и части от вътрешността от земеделски имот с № 39195-1458-1-1; на площ от 7 дка от земеделски имот № 11716-98-7-1; в земеделски имот № 1 1716-98-5-1, с площ от 1.23 ха, ; на площ от 3.310 дка от земеделски имот № 78077-403-5-1; на площ от 50.780 дка от земеделски имот № 15103-68-1-2; на площ от 7.180 дка от земеделски имот № 15103-388-1-1; на площ от 8.240 дка от земеделски имот № 15103-388-2-1; на площ от 17.140 дка от земеделски имот № 15103- 68-2-1; на площ от 4.180 дка от земеделски имот № 47411-208-4-1. Общите унищожени площи са в размер на 148.33 дек. Комисията е установила, че не са предприети мерки за опазване на земеделската култура. От площите засети с царевица, комисията е установила следното: засятата култура на площ 70-90% от земеделски имот с № 55213-104-1 в землището на с. Паламарца е увредена; засятата култура на площ 5-6 дка от земеделски имот с № 55213-912-1 в землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на площ 4-5 дка, по периферията на земеделски имот с № 55213-925-2 в землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на площ около 12 дка, по периферия та на земеделски имот с № 55213-107-1 в землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на площ около 5 дка от земеделски имот с № 47634-105-1 в землището на с. Медовина, е увредена; засятата култура в северната част на земеделски имот в землището на с. Славяново с № 67091- 129-1, целият с площ от 27.69 ха, е увредена; засятата култура в земеделски имот в землището на с. Марчино е № 4741 1- 210-2, целият с площ от 34.99 ха, е увредена неравномерно от три страни на нивата, на места от 5 до 15 метра, като не са унищожени всички растения; засятата култура на 130 дка от земеделски имот № 15103-14-1 в землището на е. Глогинка, унищожена. Общата площ на засетите с царевица земеделски земи, които частично са увредени от диви животни, възлиза на 1750.3 дка. Видно от Договор от 07.08.2009г., сключен между ДЛС“Черни лом“-гр. Попово и СЛР гр. Попово, по реда на чл. 30 от ЗЛОД, на СЛР Попово са възложени дейности по стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански райони, в които попадат и земите, обработвани от ищеца за срок до 2024г. С договор от 26.07.2019г. за предоставяне правото на отстрел по реда на организирания ловен туризъм на дивеча, сключен с ДЛС“Черни лом“- гр.Попово, на ответника е предоставено правото на отстрел на дивеч в ловностопанските райони на ГФ, стопанисвани и управлявани от СЛР гр. Попово. Териториите, за които се претендират щети от диви животни, попадащи в землището на с. Глогинка, с.Марчино, с.Паламарца, с.Медовина и с. Славяново, се стопанисват от ответника, като само 4 имота в землището на с. Глогинка не попадат в такъв район. Съгласно заключението на САТЕ в землищата на селата Паламарца, Марчино, Славяново и Глогинка, които се стопанисват от СЛР Попово, ищецът е обработвал и отглеждал царевица, унищожените от диви животни площи надхвърлят 5%, за всяко едно от землищата. Не съществуват адекватни мерки за опазване на засетите култури, тъй като площите не са окрупнени, големи са и през тях преминават полски пътища, което прави невъзможно ограждането им. Съгласно приетото пред въззивната инстанция заключение на КСТЕ част от нормативно предвидените мерки за защита от повреди на земеделските култури от благороден елен/физическа охрана в големи територии, светлинни и звукови средства за сплашване на дивеча/ не намират резултат – дивеча се премества; в нормативните актове липсват конкретни препоръчителни мерки за защита от повреди от дивеч; изборът на мерките е право на заинтересованите лица. От значение е начина и в кое време те се прилагат; съобразяването с екологичните и биологични особености, вида на дивеча, вида на земеделската култура. Използването само на физическа охрана като средство за защита е неефективна, тъй като дивечът би се премествал от една част на земеделските площи в друга и напрактика се увеличава размера на площите с повреди, т.е. допълнителни щети. Според вещите лица, завишената популация на благороден елен, с местообитание в съседство на земеделски култури, представляващи база за хранителна среда, налага прилагане на мерки от двете страни. В заключението е посочено, че предвид характеристиките на „благородния елен“, отседналостта му е свързана с наличните условия на местообитанията му за задоволяване на необходимостта от хранене, водопой, подходящи прикрития; разработването и изпълнението на планове за подхранване на елените с необходимите количества фуражи, направа на хранилки и солници, предопределят поведението на дивеча за отседналост без мигриране. Отседналостта и „наличния запас“ представлява фактор за определяне на размера на нанесените повреди на земеделските култури, като значение има и размера на популацията. Според вещите лица, на територията на процесните земеделски земи, популацията на благороден елен е рискова за инвестиционни намерения и действия за ползване на определени видове земеделски култури. Задължението за регулиране на числеността на дивеча и изпълнението на плана за отстрел, съгласно чл.33 от ЗЛОД, чл.34, ал.1, т.4 ЗЛОД, чл.37 и чл.44, ал.5 ЗЛОД е за стопанисващото дивеча в района Сдружение на ловците и риболовците гр. Попово. Последното е задължено да осъществява дейности по запазване и обогатяване на видовото разнообразие, опазване и възпроизводство на дивеча, достигане и поддържане на допустимите запаси. В заключение, вещите лица посочват, че при намалена или нормална популация, нанесените щети биха били в ограничени размери. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че отговорността по чл.79, ал.1 ЗЛОД се явява специална спрямо отговорността по чл.50 ЗЗД /в т.см. напр. решение № 50146/25.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 677/2022г., I г.о.; решение № 50028/23.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 1843/2022г., 1 г.о., решение № 50071 от 25.05.2023г. на ВКС по гр. д. № 1911/2022г., III г. о., ГК и др./. Тази отговорност се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при условията на чл.80 ЗЛОД. Едно от тези изключения е когато земеделският стопанин не е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.2 ЗЛОД, т.е. не е предприел посочените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. Цитираната съдебна практика приема още, че формалното изпълнение на задължението по опазване на селскостопанското имущество, т.е. предприемането на мерки, без отчитане на конкретните особености на съответния район и насочеността им към ефективна защита, не може да се приеме за изпълнение на мерките по чл.78, т.2 ЗЛОД. В същото време действащата правна уредба цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица /чл.79 вр. чл.78 ЗЛОД/. Лицата, които стопанисват дивеча, също имат вменени от закона задължения във връзка с предотвратяване и намаляване на щетите, нанасяни от дивеча – напр. да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район, в такова количество, при което има "равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство", т. е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел; да подхранват дивеча – чл.37, т.1 ЗЛОД, което също представлява мярка, която може да предпази посевите от увреждане. Ето защо във всеки конкретен случай следва да се прецени какви мерки по чл.78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху селскостопанската продукция и доколко предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания резултат. В зависимост от това отговорността ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно предприетите и непредприетите мерки и обективните обстоятелства, обусловили тяхната ефективност. Съгласно разпоредбите на чл.7 вр. чл.2 ЗЛОД стопанисването на дивеча се извършва по ловностопански райони от посочените в чл.34 организации и сдружения, при условията и реда, определени в ЗЛОД и Правилника за неговото приложение като в землището на едно населено място може да бъде обособен само един ловностопански район. Тези райони могат да бъдат ловностопански райони на ловните дружини по чл.29 от закона, на държавните ловни стопанства, ловностопански райони на оградени площи и ловностопански райони на дивечовъдни участъци /чл.7, ал.5 ЗЛОД/. От ангажираните по делото доказателства се установява, че територията на дейност на ответното сдружение включва и горите към землищата, в които ищецът обработва земеделски земи. Съгласно наведените от ищеца твърдения предприетите действия за опазване на обработваните от него земи от набезите на дивите животни са ползването на репеленти и назначаването на жива охрана, която да прави обход и прогонва дивеча. Осъществяването на тези мерки е установено изрично в съставения констативен протокол, от гласните доказателства и заключението по проведената САТЕ. Съгласно показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – служители на ищеца, охраната се извършвала от служители на ищеца, след работно време и предимно през м. август около седем пъти в месеца. Животните не се плашели от хората и машините. За да плашат животните използвали пиротехнически средства и светлини, на това нямало голям ефект. От показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел М.Х.Т., се установява, че ищецът е възложил охраната на процесните земеделски земи в периода м. октомври 2021г. -м. октомври 2022г. на охранителна фирма „Тайгър секюрити“, чиито служител е свидетеля. Охраната се изразявала в обхождане на района с автомобил, през нощта, прогонване на дивеча със звукови и светлинни сигнали, викове. Свидетелят И.Г., който е управител на фирма, която обработва земеделски земи в същия район заявява в показанията си, че ищецът използва услуги на охранителна фирма. Според свидетеля охраната не дава резултати. Съдът намира, че показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд и във въззивното производство свидетели за това, че ищецът е възлагал действия по охрана на обработваните земеделски земи на свои служители и на служители от охранителна фирма са взаимно кореспондиращи си и не са опровергани от проведеното насрещно доказване. От показанията на свид. Г., както и от неоспореното заключение на САЛТЕ, се установява още, че другите възможни мерки са неприложими на практика, а именно поставянето на електропастири или огради на обработваните площи, предвид значителната площ на обработваните земи в землището, географските характеристики на терена. Що се отнася до задълженията на ответната страна за предприемане на действия по охрана на стопанисвания от нея дивеч и мерки за преодоляване на щетите съдът приема за установено от приетите САЛТЕ, че за периода 2013 – 2021г. пролетния запас на благороден елен в стопанисваната от ответното сдружение част от ДЛС „Черни лом“, гр. Попово се е увеличила драстично над допустимия запас, като причината за това е заниженото ползване – отстрелване на благороден елен. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че от страна на земеделския стопанин са били предприети възможните мерки за опазване на земеделската продукция в обработваните от него процесни земи /използване на репеленти и физическа охрана/, поради което и не е налице твърдяното от ответника изключение по чл.80, т.3 ЗЛОД. Доколкото обаче не се установява, след установяване неефективността на тези мерки, същият да е предприел действия за ограничаване на набезите /напр. увеличаване на охраната поне в сезона на зреене и до прибиране на реколтата, при това за целите землища, а не само на земите, които той обработва, или изискване за това от охранителната фирма, на която е била възложена охраната; поставяне на временни препятствия или други мерки, съобразени с поведението на дивеча, за който знае, че навлиза в имотите му/. По тези съображения и при отчитане, че не е установено от страна на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, на което въз основа на договор е стопанисвало дивеча, да са изпълнени задълженията вр. чл.78, ал.1 ЗЛОД, съдът приема, че отговорността на ответника следва да бъде ограничена до размер на 1/2 от стойността на претърпените вреди. По размера на щетата: От заключението на САТЕ и представените протоколи по категоричен начин се установява каква част от посевите в процесните имоти са унищожени, като в по голямата си част същите са унищожени на 100%. Първоинстанционният съд е определил стойността на щетите, изчислени на база на извършеното контролно разжънване, а където, такова няма- по представени кантарни бележки за съответното землище. Нереализирания добив от царевица е в размер на 271 646, 40лв., а от слънчоглед – 191 079, 66лв. Нереализирания от ищеца добив от двете култури е на стойност 462 726, 06лв. По изложеното и съобразно направения по-горе извод за разпределението на отговорността между увредения земеделски стопанин и организацията, стопанисваща дивеча, предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЛОД се явява основателен до размер на сумата от 231 363, 13лв. /1/2 от 462 726, 06лв/. За горницата над тази сума искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата от сумата от 231 363, 13лв. се дължи от ответника ведно с лихва за забава, считано от 05.04.2023г. до окончателното й заплащане. Предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 28 135, 37лв. е неоснователен, доколкото не се установява, че ищецът е отправил покана ответникът да му заплати обезщетение за претърпените вреди. Поради съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав, с тези на първоинстанционния съд относно изхода от спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на двете въззивни жалби, при отчитане на материалния интерес и предмета на обжалване, разноските за въззивното производство следва да останат за всяка от страните, така както са направени. Водим от гореизложеното, съдът