Решение № 5639 от 6.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10020/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на И. А. К. срещу наказателно постановление/НП/ № СОА21-РД11-2549/06.10.2021 г., издадено от заместник-кметa на СО, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП. Излагат се подробни съображения относно допустимостта на жалбата. Поддържа се, че НП е издадено от некомпетентен орган в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Наведени са подробни доводи, че административнонаказателното производство е инициирано от некомпетентен административен орган въз основа на подзаконови актове, прогласени за нищожни. Счита се, че описаното деяние не представлява административно нарушение, тъй като паркирането пред гаражи е забранено, когато това затруднява достъпа до тях. В процесния случай това не било така, тъй като автомобилът бил паркиран пред семейния гараж и не се препятствало негово ползване. Не се възпрепятствал достъпа на граждани до тротоара нито се пречело на останалите участници в движението. Изтъква се, че автомобилът не е бил паркиран на посочения в НП адрес в гр. София, ул. „Хан Крум“ № 41, а пред семейния гараж, който бил на друг административен адрес. Поддържа, че за едно и също нарушение са му съставяни множество фишове. Моли се за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Г., която моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че АНО няма компетентност да налага санкции за маловажни случаи и да съставя фиш, тъй като с решение на ВАС е прогласена за нищожна разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, предвиждаща отговорност за маловажни нарушения, установени при извършването им. Адв. Г. намира, че не е установен административния адрес, където е бил паркиран автомобилът, действителният нарушител, както и датата на нарушението. Счита, че не е извършено нарушение, тъй като не е затруднен достъпът до гаража. Намира, че се касае за осуетяване правото на защита на жалбоподателя, тъй като НП не му е било надлежно връчено. Моли за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Въззиваемата страна СО се представлява от юрк. А, която моли НП да бъде потвърдено. Поддържа депозираното писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 27.05.2021г. св. Р. Б. П., инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД, съставил фиш на И. А. К. за това, че на 27.05.2021г. в 08.24 часа като водач на МПС л.а. „Пежо 307“ с рег. № е паркирал автомобила в гр. София, на ул. „Хан Крум“ № 41 върху пътна маркировка М14, нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като му е наложена глоба в размер 20 лева. Св. П. изготвил и снимков материал – 3 бр. снимки, като заснел паркираното МПС. Въз основа на фиша от св. Р. П. е съставен АУАН № 000346/13.09.21г. за това, че на 27.05.2021г. в 08.24 часа И. А. К. е паркирал на ул. „Хан Крум“ в гр. София непосредствено пред № 41 в близост до ул. „Любен Каравелов“ собствения си л.а. „Пежо 307“ с рег. № с посока към ул. „Любен Каравелов“ върху пътна маркировка М14, хоризонтално положена въху платното за движение в зелена зона, нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Посочено е, че нарушителят оспорва нарушението, за което е издаден фишът, като АУАН е издаден в 10.00 часа при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. АУАН е предявен на същата дата на нарушителя. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № СОА21-РД11-2549/06.10.2021 г., издадено от заместник -кметa на СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Видно от нотариален акт № 162, том XXXXXXXIX, дело 15568/91г. Г К.а е дарила на брат си А Г К. собствената си ½ идеална част, приодбита по наследство, от следния недвижим имот: гараж № 2, находящ се в партера на зданието в етажна собственост „Ген Коста Николов“, с лице към ул.. „Хан Крум“, застроен на 16 кв.м., при вътрешни съседи: ул. „Хан Крум“, К С С Ки Т Ц, заедно с девет хилядни идеални части от мястото и от общите части на зданието, построен върху дворно място, находящо се в гр. София, ул. „Любен Каравелов“ 53, ъгъла с ул. „Хан Крум“, цялото от 504.70 кв.м., урегулирано в парцел VI, квартал 437а по плана на гр. София, местността „Центъра“ при съседи: ул. „Любен Каравелов“, ул. „Хан Крум“, д-р Бор. Вазов и наследниците на И В. Приобщена е заповед № СОА21-РД95-62/11.03.21г., с която кметът на СО определя „Център за градска мобилност“ ЕАД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП и са одобрени ред и условия за контрол на неправилно паркирани ППС на територията на СО. Видно от заповед № РД-09-69/01.06.21г. на изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД е определен списък по заповед № СОА21-РД95-62/11.03.21г. на длъжностните лица от „ЦМГ“ ЕАД, които да осъществяват принудителна административна мярка – принудително преместване спрямо паркирание ППС в нарушение на ЗДвП и НОДТСО и налагат глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на нарушение по ЗДвП и НОДТСО, сред които е и св. Р. Б. П., който е запознат със заповедта. Приобщена е заповед № СОА22-РД09-3069/13.12.22г. на кмета на СО, с която е възложено на заместник-кмета на СО Дончо Барбалов да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по ЗДвП, като издава наказателни постановления, резолюции за прекратяване на административнонаказателни производства или предупреждения по чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Р. П., веществените доказателствени средства - снимки, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като изхожда от легитимирано лице. Съдът приема, че НП не е надлежно връчено на жалбоподателя, респективно неправилно е приложена нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съобразно последната норма когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В атакуваното НП е отбелязано, че на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН същото се счита за връчено на 04.05.2022г. и че е влязло в сила на 19.05.2022г. Незаконосъобразно АНО е приложил нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Видно от приобщените по административнонаказателната преписка документи – писмо с вх. № САО22- ВК08-8013/25.05.22г. и протокол за посещение, не се установява, че именно атакуваното НП е било предмет на връчване. В протокола за посещение е отразен номер, съответстващ на този на обжалваното НП - № СОА21-РД11- 2549/06.10.21г., но е посочено, че се връчва АУАН, а не НП. По този начин не може с категоричност да се установи, че предмет на връчване е било именно процесното НП. Отделно от това в протокола за посещение е удостоверено, че адресът в гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 48 е бил посещаван двукратно – на 20.04.2022г. и на 04.05.2022г., като е отбелязано, че лицето не е открито. Последното отбелязване не е достатъчно за изпълване на изискванията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като не са събрани данни, че лицето не пребивава, т.е. напуснало е или никога не е пребивавало на посочения от него адрес. Поради изложените съображения атакуваното НП не е влязло в сила, като съдът приема, че жалбата не е просрочена. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Основателно е възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган въз основа на подзаконови нормативни разпоредби, които са били прогласени за нищожни, поради което и съставеният АУАН и издаденото НП не пораждат правни последици. НП е издадено от заместник-кмета на СО на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Като орган на местно самоуправление общинският съвет е компетентен да приема правила за поведение и да регулира обществени отношения от местно значение, предоставени в неговата компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.