Решение № 1669 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 297/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, [населено място], против Решение № 83/01.04.2026г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 24/2026 г., с което е отменено Наказателно постановление № 65/09.12.2025г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. С наказателното постановление на *И. Б. Д. е наложена глоба на основание чл.116, ал. 1 ЗЛЗ за нарушение на т. 3.12 от Наредба № 6/07.06.2018г. за утвърждаване на медицински стандарт „••“ във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, в размер 1000 лв. (изписана цифром), а словом 300 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че не е осъществен съставът на нарушението, тъй като лечението на пациента не било обсъдено от обща клинична онкологична комисия. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Ответника по касация * И. Б. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че районният съд правилно е приел, че не е налице започване на специфично лечение, а продължаване на дългогодишна палиативна/симптоматична терапия с *. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба , като смята Решението на РС за законосъобразно, обосновано и правилно. Касационната инстанция обсъжда посочените в жалбата пороци, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При проверката за правилно приложение на материалния закон касационният съд изхожда от фактите, установени от първоинстанционния съд. Касационната жалба е процесуално допустима — подадена е от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 83 от 01.04.2026 г., постановено по АНД № 24 по описа на Районен съд – Враца за 2026г., с което е отменено НП № 65/09.12.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, [населено място], с което на касатора И. Б. Д. от [населено място] за нарушение Наредба № 6/07.06.2018г. за утвърждаване на медицински стандарт „••“ в частта 3.12 Специфично лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако то не е обсъдено на обща клинична *комисия и не е определена цялостна комплексна лечебна тактика, на осн. чл. 116 ал.1 от ЗЛЗ е наложена „глоба“ с вписан размер [рег. номер]. цифром, а словом 300,00 лева. Решението на Районен съд – Враца е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съдебен състав, по допустима жалба срещу наказателно постановление, подлежащо на съдебен контрол по реда на ЗАНН. С решението районният съд е упражнил правомощието си да отмени наказателното постановление при неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила. От фактическа страна е установено, че пациентът К. И. К. е с отворено * досие от 08.04.1998 г., като е хоспитализиран в * по *“. В наказателното постановление е прието, че *Б., като лекуващ лекар, на 25.10.2024г. е назначила на пациента терапия с * без взето решение на *комисия за * терапия. В приложената медицинска документация е отразено, че пациентът е включен в* програма от 14.01.2011 г., а лечението с ••, включително с •• и други *препарати, е провеждано продължително във времето. В епикризата за периода 14.10.2024 г. – 25.10.2024 г. е посочено: * * грижи за болни с * заболявания“, „Начало Пал. прогр.: 14/01/11“, „Провежда симптоматично лечение“, „Добър контрол на болката на фона на провеждано активно лечение с *“ и „Постигнат бе оптимално възможния за диагнозата и стадия на заболяването симптоматичен контрол, чрез провеждането на активно симптоматично лечение и комплексни *грижи“. Правилно районният съд е приел, че вмененото деяние не попада в състава на т. 3.12 от медицинския стандарт. Цитираната в наказателното постановление разпоредба гласи, че „Специфичното лечение на пациент със * солидни * не започва, ако той не е обсъден на обща клинична *комисия и не е определена цялостната комплексна лечебна тактика“. Граматическото и систематично тълкуване на нормата сочи, че тя урежда началния момент на специфичното лечение, а не всяко последващо продължаване на вече назначена и провеждана терапия. В конкретния случай административнонаказващият орган сам е приел, че обезболяващото * лечение е започнало през 2011 г. и е продължавало години наред. Следователно към датата, посочена като дата на нарушението — 25.10.2024 г., не е налице „започване“ на лечение, а продължаване на вече установена */симптоматична терапия. Поради това липсва изпълнително деяние от състава на вмененото нарушение. Неоснователно е възражението на касатора, че самата липса на решение на обща клинична *комисия е достатъчна за ангажиране на отговорност. Административнонаказателната отговорност не може да се основава на абстрактно неспазване на общ организационен ред, а на конкретно и доказано деяние, което съответства на описания в наказателното постановление състав. Наказващият орган може да издаде наказателно постановление само когато установи по несъмнен начин факта на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. В случая наказателното постановление е издадено за нарушение на т. 3.12 от стандарта, т.е. за започване на специфично лечение без обсъждане на обща клинична онкологична комисия. Ако административният орган е считал, че е нарушено друго правило относно представяне на пациент за палиативна терапия или относно медицинската обоснованост на продължаваната опиоидна аналгезия, това е следвало да бъде ясно описано и квалифицирано в АУАН и НП. Правилно районният съд е приел и че административният орган е излязъл извън предмета на обвинението, като е обсъждал дали при пациента са налице метастатичен процес и болков синдром и дали продължаването на * е медицински обосновано. Тази преценка не е елемент от състава на т. 3.12 от стандарта. Освен това медицинската документация съдържа данни за диагноза C78.7 Вторично *новообразувание на*, R52.2 Друга постоянна болка, както и записи за провеждано симптоматично лечение и добър контрол на болката на фона на*. Назначаването и продължаването на * е описано в медицинските документи като част от симптоматично и * лечение, а не като започване на нова специфична противотуморна терапия. По тази причина не е доказано, че на 25.10.2024г. е осъществено деянието, което наказващият орган е квалифицирал по т. 3.12 от стандарта. В този смисъл са относими и принципните изводи в съдебната практика, че неправилната правна квалификация на констатирано поведение и налагането на санкция по неприложима разпоредба водят до материална незаконосъобразност на санкционния акт. Настоящият случай е именно такъв — фактически се касае за продължаване на ••, а правната квалификация е дадена като започване на специфично лечение без решение на обща клинична* комисия. т. 3.12 от Наредбата говори за „специфично лечение“ на ••, а не за всяко обезболяващо, симптоматично или •• лечение. В самата епикриза лечението е описано като симптоматичен контрол и * грижи, а не като системна * терапия. Ако ИАМН поддържа, че палиативната терапия също изисква решение на комисия по т. 4.4 от стандарта, това е различна нормативна конструкция от повдигнатото обвинение по т. 3.12. НП цитира т. 4.4 само описателно, но санкционира за нарушение на т. 3.12, което е в разрез с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, че наказателното постановление трябва да съдържа точно описание на нарушението, датата, мястото, доказателствата, нарушените разпоредби и вида и размера на наказанието. Самостоятелно основание за потвърждаване на отмяната на НП е и порокът в санкционната част. В диспозитива на наказателното постановление е записано: „глоба в размер на 1000 (триста) лева“. Така е налице противоречие между размера, посочен цифром — 1000 лв. и размера, посочен словом — 300 лв. Размерът на наказанието е задължителен реквизит на наказателното постановление. Тази неяснотата не може да бъде преодоляна от съда чрез предположение, че наказващият орган е имал предвид законовия минимум по чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ. Още повече, словесно посоченият размер 300 лв. е под законовия минимум [рег. номер]., предвиден в чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ. При такава вътрешна противоречивост не е ясно каква е действителната санкционна воля на наказващия орган, което препятства както правото на защита на наказаното лице, така и съдебния контрол. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна. Изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав, като за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, съдът препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на РС-Враца е правилно и законосъобразно. Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро е основателна, доколкото същите са своевременно поискани и доказани. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН във връзка с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, преценката за прекомерност се извършва с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията на предоставяне на правната защита и обема на извършената адвокатска работа. Настоящото дело се отличава с фактическа сложност, обусловена от необходимостта от анализ на обемна медицинска документация, касаеща * досие, * програма и продължително лечение с ••, както и с правна сложност, свързана с тълкуване на т. 3.12 от медицински стандарт „••“, разграничението между започване и продължаване на лечение и правилното приложение на административнонаказателната отговорност по ЗЛЗ и ЗАНН. Претендираният размер от 500 евро не сочи на съществено несъответствие между цената на адвокатската защита и положените усилия, поради което не е прекомерен. Възражението на касатора следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца