Решение № 1367 от 5.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1010/2024 г.

Производството е образувано по жалба на С. И. Е., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ч., •••, против Решение № 7200-О от 10.01.2023 год., издадено по преписка № 2748/06.01.2000 г. от Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, за обезщетяване на наследниците на Ж. Д. З. на основание чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските чрез предоставяне в собственост на 5.669 дка земеделски земи на обща стойност 2671 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на сР., •••, както следва: с 5.669 дка на стойност 2671 лв. от поземлен имот от ОПФ № ••• по плана за обезщетяване, представляващ ИЗ. ОРНА ЗЕМЯ, пета категория, местност „•••“, при граници (съседи): ••• Иска се да бъде прогласена неговата нищожност, респ. да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят е наследник по закон на Ж. Д. З., б.ж. на гр. Ч.. Сочи се, че с Протокол № 2748/01.03.1993 год. е признато правото на възстановяване правото на собственост на наследниците на Ж. З., върху 120.100 дка. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на изискванията за форма, тъй като не е мотивирано – не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, а посочено единствено „решения № 2748/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 год. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване...“. Отбелязва се, че съдържанието на решението не става въобще ясно за кои имоти на жалбоподателя, за които е било признато правото на собственост и му е отказано възстановяването в стари реални граници, е определено да бъде обезщетен с описания в решението поземлен имот ••• от ОПФ, налице ли са предпоставките за това, какво е съдържанието на цитираните решения № 2748/06.01.2000 г. и № 6С от 17.01.2005 г., влезли ли са тези решения в законна сила и кога, налице ли са изискуемите за това предпоставки в закона. Цитирането на нормата на чл.27а от ППЗСПЗЗ не отменя задължението на административния орган да изложи фактически основания за издаването на решението и категорично не запълва изискването за форма. Посочва се, че въобще не са налице основания за обезщетяване на жалбоподателя по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, доколкото не са налице пречки за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Сочи се, че за част от имотите, за които е отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници, е постановено влязло в сила съдебно Решение № 260000/27.04.2022 год. по адм. дело № 2/2021 г. по описа на БРС, с което съдът е отменил Решение № 2748/08.07.2020 г. на ОСЗ Созопол, в частта му, в раздел III т. 1, 2, 4 и раздела IV т.1, с която е отказано възстановяване правото на собственост на н-ци на Ж. З., в стари реални граници на нива от 3, 300 дка в местност Акра, нива от 2, 200 дка в местността Акра, нива от 8, 707 дка местност Ачмите и нива от 5, 500 дка в местността Акра, всички в землището на гр. Ч., и е върнал преписката за ново разглеждане от ОСЗ - Созопол. По отношение на тези имоти е налице все още висящо административно производство, като по искане на ОСЗ Созопол жалбоподателят е възложил идентифицирането им по действаща кадастрална карта с цел издаване на ново решение за възстановяване на правото на собственост собствеността върху тях. Излагат се доводи, че не е спазено и изискването на чл. 27а от ППЗСПЗЗ, съгласно който обезщетяването на правоимащите (ако са налице останалите материалноправни предпоставки по чл. 10б от ЗСПЗЗ), следва да се извърши с друг равностоен имот. В случая е определен имот, който пета категория земя, изоставена орна земя, в съвсем друго землище - на с.Равна гора, ЕКАТТЕ 61114, а не на гр. Ч.. Не става ясно как е определена стойността на земята, респ. на стойността на определеното обезщетение. Отбелязва се, че след като не е ясно за кои точно имоти е определено обезщетението, няма как да бъде извършена адекватна преценка за тяхната равностойност. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за уважаването й. В съдебно заседание ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Отбелязва, че планът за обезщетяване е изработен и приет значително по-рано от започването на делата по оспорване на актовете на ОСЗ, като за периода от 2005 г. до 2023 г. многократно е изменян и одобряван. Признава, че при постановяване на оспорвания административен акт не е взето предвид решението по административно дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и че след постановяване на решението по административно дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас няма постановен последващ административен акт на ОС „Земеделие“ Созопол. В съдебно заседание конституираната заинтересована страна С. И. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателят се легитимира като наследник на Ж. Д. З., б. ж. на с. Ч., което обуславя и правния му интерес от подаване на настоящата жалба. Не се установява, а и не се твърди обжалваното решение да е било връчено на жалбоподателя, поради което по отношение на него не е започнал да тече срокът за обжалването му, а и искането за прогласяване на нищожност на административния акт не е ограничено със срок. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения. С обжалваното Решение № 7200-О от 10.01.2023 год., издадено по преписка № 2748/06.01.2000 г. от Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, е постановено на основание чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз основа на решения № 2748 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ За определяне правото на обезщетение и № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка № 2748 от 06.01.2000 г., обезщетяване на наследниците на Ж. Д. З., чрез предоставяне в собственост на 5.669 дка земеделски земи на обща стойност 2671 лв.съгласно план за обезщетяване в землището на сР., •••, както следва: с 5.669 дка на стойност 2671 лв. от поземлен имот от ОПФ № ••• по плана за обезщетяване, представляващ ИЗ. ОРНА ЗЕМЯ, пета категория, местност „•••“, при граници (съседи): ••• С Протокол № 2748/01.03.1993 год., издадено по преписка № 2748/10.02.1992 г. от Поземлена комисия – Созопол, е признато и определено за възстановяване в полза на наследниците на Ж. Д. З. правото на собственост върху земеделски земи с плана за земеразделяне върху 120.100 дка. С Решение № 2748/27.03.2000 г., издадено по преписка 2748/10.02.1992 г. от Поземлена комисия – Созопол, е отказано на наследниците на Ж. Д. З. възстановяването на собствеността в стари реални граници на 5 имота, в това число нива от 3, 3 дка и нива от 2, 2 дка. Този административен акт е бил обявен за нищожен с Решение № 10/19.06.2019 г. по адм. д. № 1/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като преписката е върната за издаване на законосъобразен акт по посоченото заявление. С решение № 2748/08.07.2020 г. на ОСЗ – Созопол е отказано на наследниците на Ж. Д. З. възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3 300 дка в м.Акра, нива от 2.200 дка в м. Акра и нива от 8.707 дка в строителните граници на с. Ч. в м. Ачмите. Този административен акт е бил обявен за нищожен с Решение № 260000 от 27.04.2022 г. по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като преписката е върната за повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти. Ответникът признава обстоятелствата, че при постановяване на оспорвания административен акт не е взето предвид решението по административно дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и че след постановяване на решението по административно дело № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас няма постановен последващ административен акт на ОС „Земеделие“ Созопол. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. Следователно за да бъде издадено решение по чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, по чл.19, ал. 8 и по чл.19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При липса на такива Общинската Служба по земеделие е лишена от правно основание за постановяване на крайния акт по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В настоящия случай безспорно е установено, че предпоставките за издаване на такова решение не са били налице поради липса на влязъл в сила административен акт по чл. по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, предхождащ решението по чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт се приема за особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност. Предвид установения тежък порок оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен. С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски и е направил искане за присъждането им, като по делото е бил представляван от един адвокат. По делото обаче не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът