Решение № 399 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (33). Образувано е по жалба на МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД против Експертно решение № 00064 от зас. № 021 от 02.07.2025 г. на НЕЛК – София. С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му по съображения за неговата неправилност и необоснованост. ЕР се счита за постановено при неправилна преценка от страна на НЕЛК на фактическата обстановка, неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на материалния закон (на приложимите законовите и подзаконови актове), регламентиращи условията и реда, по които се определя и констатира наличието на заболяване, обосноваващо освидетелстване на лицето К. Д. П. и определяне на вирусна пневмония от КОВИД инфекция като причина за настъпилата смърт, и придружаващи заболявания - неинсулинозависим захарен диабет и артериална хипертония. Сочи се, че не е на лице материалноправната предпоставка за признаване на заболяването за професионална болест, тъй като заболяването, станало причина за смъртта на освидетелстваното лице (пневмония, причинена от COVID-19), не попада в списъка на професионалните заболявания, издаден на основание чл. 56 от КСО от Министерския съвет. Липсва според жалбоподателя и изискването по чл. 56, ал. 2 от КСО - да е доказано по безспорен и категоричен начин, че заболяването е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице, поради което е причинило и неговата смърт. Сочи се в тази връзка, че при постановяване на обжалваното решение от страна на НЕЛК не са били изискани и събрани достатъчно доказателства за наличието на причинна връзка между заболяването на осигуреното лице и настъпилата смърт. Намира, че независимо от приетото в тази насока с влязлото в сила съдебно Решение № 326 от 01.03.2024 г. по адм. д. № 324 от 2023 г. по описа на ЯАС, а именно - че е налице причинна връзка между заболяването и настъпилата смърт на П., органът не е освободен от задължението да извърши обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства, като провери и изиска цялата налична у осигурителя медицинска документация, от която да направи извод за наличие, респ. липса на причинно-следствена връзка между заболяването и настъпилата смърт на осигуреното лице. Счита се, че е налице неизяснена фактическа обстановка; не е доказан по какъвто и да било категоричен начин какъв точно е пътят на заразяване със заболяването и кой точно е източникът, респ. носителят на това заболяване, от който то е било предадено на П., още повече, че лицето не е участвало в контрастните изследвания и не е работило в ковид отделение, от една страна, а от друга – лечебното заведение е взело всички мерки за предотвратяване от заразяване с опасния вирус, т.е. рискът от заразяване е бил контролиран и намален в значителна степен, поради което не се споделя изводът в процесното ЕР за наличие на причинна връзка. Необосноваността на акта се мотивира и с наличие на вътрешни противоречия в него. Иска се отмяната на оспореното експертно решение, ведно с присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание за жалбоподателя МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД, редовно призован, се явяват Изпълнителният директор П. Д. и редовно упълномощен представител - адвокат С. Т. от АК – [област]. Жалбата се поддържа на сочените в нея основания, както и искането за отмяна. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото Молба-становище вх. № 1990 от 29.08.2025 г., Молба-становище вх. № 2587 от 07.11.2025 г. и Молба-становище вх. № 2953 от 22.12.2025 г. се излагат съображения по съществото на спора, като жалбата се оспорва като неоснователна и се иска отхвърлянето й с присъждане в полза на ответната страна на сторените в производството разноски; направено е възражение за прекомерност. Заинтересованите страни И. И. П., Р. И. П. и И. И. П., редовно призовани, се представляват от адвокат Д. М. от АК – [област], редовно упълномощена. Жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски по списък. Заинтересованата страна ТП на НОИ – Ямбол, редовно упълномощена, се представлява от главен юрисконсулт С. М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Иска отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски. Заинтересованите страни Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, „Медицински център Д. 2001“ ЕООД и Агенция за хора с увреждания – София, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание. Същите не вземат и становище по жалбата. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна: С ЕР № 0052 от 25.01. 2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ „Св. П.“-[област] АД е прието, че е налице причинна връзка между професионално заболяване „Covid-19, идентифициран вирус“ (U 07.1) на К. П. и настъпилата смърт на същата. Като мотиви за експертното решение са цитирани „Резултати от проучването“ (т. V) от Пр № 4013-28-1 от 19.12.2020 г. ТП на НОИ - Ямбол. Първоначално Специализиран състав по вътрешни и белодробни сърдечносъдови болести при НЕЛК оттегля изцяло свое ЕР № 0090 от 06.04.2023 г., с което отменя и връща за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК № 0052 от 25.01.2023 г. НЕЛК се е произнесъл с това свое решение по жалба, депозирана от осигурителя МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД, [населено място]. Поради оттегляне от страна на НЕЛК на постановеното от нея решение с Определение № 243 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 118/2023 г. състав на ЯАС оставя без разглеждане жалбите на И. И. П., Р. И. П. и И. И. П. – наследници на починалата К. П., против Експертно решение № 0090 от заседание № 041 от 06.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни и белодробни сърдечносъдови болести при НЕЛК. Определението на ЯАС не е обжалвано и е влязло в законна сила. Впоследствие е издадено ЕР № 237 от зас. 116 от 19.10.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав на вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 0052 от 25.01.2023 г., и е издадено ново, като не е приета причинна връзка професионално заболяване. Това решение на НЕЛК е било предмет на съдебен контрол по образувано пред ЯАС адм. д. № 324/2023 г. по жалба на наследниците на починалото лице и на ТП на НОИ - Ямбол, приключило с постановяване на Решение № 326 от 01.03.2024 г. за отмяна като незаконосъобразно на ЕР № 237 от зас. 116 от 19.10.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав на вътрешни, белодробни и ССЗ, потвърдено с Решение № 814 от 03.02.2025 г. по адм. д. № 4235/2024 г. по описа на ВАС. Според мотивите на първоинстанционния съдебен акт ЕР № 237 от зас. 116 от 19.10.2023 г. на НЕЛК е постановено в разрез с изискването на чл. 156, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, като същият на практика преповтаря, т.е. е с идентично съдържание като на оттегления административен акт на НЕЛК – предмет на адм. д. № 118/2023 г. по описа на ЯАС. По същество съдът приел, че е налице причинна връзка между работата и заболяването на К. П.. В потвърдителното решение на горната инстанция е прието, че в хода на развилото се административно производство са допуснати последователно нарушения на разписаните процесуални правила, осигуряващи участие на всички заинтересовани страни в производствата пред органите на медицинската експертиза на работоспособността, респ. осигурителят МЦ „Д. 2001“ ЕООД не е бил уведомен за неблагоприятното за него решение на ТЕЛК от 25.01.2023 г., респ. не е могъл да упражни и правото си да го обжалва, няма данни да е участвал, съответно - да му е бил съобщен актът на НЕЛК при осъщественото задължително обжалване пред този орган от страна на другия осигурител на починалото лице. Именно и поради това същият в крайна сметка не е бил конституиран и като заинтересована страна в съдебното производство по проверка законосъобразността на акта на НЕЛК. С оглед на това административната преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне, след осигуряване правото на участие на работодателя МЦ „Д. 2001“ ЕООД в производството, започващо от уведомяването му по указания в закона ред за акта на ТЕЛК. Въз основа на потвърдителното решение на ВАС е издадено и процесното Експертно решение № 00064 от зас. № 021 от 02.07.2025 г. на НЕЛК – София, с което е потвърдена причинна връзка - професионално заболяване във връзка с настъпилата на 17.02.2022 г. смърт на осигуреното лице К. П., в резултат на установеното заболяване от „Covid-2019“ във връзка с конкретно упражняваната трудова функция „медицинска сестра“ на същата при двамата й работодатели МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и МЦ „Д. 2001“ ЕООД, [населено място]. За образуваното пред НЕЛК производство е налице надлежно уведомяване на всички заинтересовани страни, видно от наличното в преписката Писмо рег. № НЕЛК-ИЗХ-1257 от 07.04.2025 г. (л. 24). В акта са изложени подробни съображения, обосноваващи извода за наличието на причинна връзка; направено е позоваване както на съдържащите се в медицинското експертно досие на починалото лице медицински и други документи, касаещи спорните въпроси по казуса. ЕР е надлежно връчено на заинтересованите страни, в т.ч. и на жалбоподателя – на 13.07.2025 г. (л. 21). Жалба против ЕР на НЕЛК е депозирана от МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД до ЯАС чрез административния орган на 07.08.2025 г. (л. 5), получила вх. № АС-403 от 07.08.2025 г. Въз основа на нея е образувано и настоящото съдебно производство. По делото са събрани писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал са преписката по издаване на оспорения административен акт, както и адм. д. № 324/2023 г. по описа на ЯАС. В качеството на свидетели са разпитани Г. К. К. – завеждаща медицинска сестра в отделелението по образна диагностика към процесния период в МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД, д-р Д. Р. Р. - Изпълнителен директор на болничното заведение към процесния период и Н. Н. И. – рентгенов лаборант в МБАЛ „Свети П. - [област]“. Свидетелят К. сочи, че към момента работи като рентгенов лаборант в „ДКЦ 1“, но към процесния период е работила заедно с К. П. в рентгеново отделение – към този момент П. е била медицинска сестра в отделението, а К. - старши рентгенов лаборант. Свидетелката заявява, че е била ръководител на П.; че в скенера се е налагало често да се правят контрастни изследвания, при което контрастът се вкарва с абокат от медицинска сестра; когато няма в скенера работа, служителите работели и на регистратурата, която е сравнително отдалечена и има прозорче. К. е категорична, че когато служителят е в скенера, вече е в непосредствена близост до пациента, защото трябва да сложи абоката. Свидетелката сочи също, че в отделението има по-тежко и по-леко болни пациенти, когато пациентът е в тежко състояние, има колабирали вени, абоката се слага малко по-трудно и престоят при този пациент е малко по-дълъг – между 5 и 15 – 20 минути, в зависимост от конкретното състояние на пациента. К. твърди, че когато К. П. е работела в отделението, е имало доста заболели от Ковид и й се налагало доста често да влиза там; всички служители са полагали извънреден труд, който се е заплащал, като са се извършвали същите дейности - слагане на контрастно вещество, абокат, т.е. контакт с болни. Свидетелката е категорична, че през този период почти всички служители са се заразили с ковид по различно време, като е имало и тежки случаи - двама служители били настанени в болница, а при една медицинска сестра и при една санитарка се е наложило по-сериозно лечение, останалите служители са изкарали леко заболяването. Свидетелката е категорична също, че в периода месец декември 2021 – месец февруари 2022 г. в отделението по образна диагностика са работели две медицински сестри и са се сменяли на определено време, както и че преди да почине К. П. е работела сама - сама извършвала изследвания и сама била на регистратура през този период, защото колежката й излязла в отпуск. К. посочва, че през този период П. е имала леко неразположение, умора от полагания труд, както и че съпругът и я е водил и прибирал от работното място, че не е споделяла да има заболели членове от нейното семейство. Свидетелката потвърждава, че през процесния период са били осигурени необходимите предпазни средства и са се спазвали разписаните противоепидемични мерки. Сочи, че пряко с пациента работи единствено медицинската сестра, докато се слага абоката, след това тя му помага да се настани вътре в апарата (рентгена) и вика лекаря, рентгенолога и тогава започва самото изследване, но вече всички са зад вратата. Свидетелката твърди, че непосредствен ръководител на К. П. се явявал рентгенолога, който работи с нея – д-р К. или д-р Б.; че преминаването от едното работно място до другото работно място става през коридора, където са другите пациенти, от регистратура се преминава през всички останали болни и се отива до скенера. Свидетелят Н. Н. И., колега на К. П. от 2011 г., твърди, че основната й работа в периода на Ковид кризата била на регистратура за регистрация на пациенти и не имала досег с тях, когато се е налагала някаква контрастна манипулация, което не се е случвало често в този период. Свидетелят сочи, че в периода преди да почине, П. видимо не се е чувствала добре, но отричала, докато един ден сутринта се е почувствала много зле, началникът на отделението я извикал, направил й изследване и установил, че е с двустранна пневмония и тогава тя спряла да ходи на работа. Свидетелят посочва, че са били осигурени необходимите предпазни средства и са се спазвали разписаните противоепидемични мерки; че К. П. не е работила пряко с пациент без нужното защитно облекло; че са се получавали добавки за работа с Ковид пациенти, в т.ч. и П.. И. твърди, че когато П. е работела на регистратура и е регистрирала документи, там е имало голямо остъкление с малко прозорче, през което се подавали документите, след което пациентът изчаква за определеното изследване и тя не е имала работа повече с пациента, след като той се регистрира; на пациента след това му се прави даденото изследване от лаборант или от лекар и той изчаква за резултата, който се получава от лекарския кабинет и след това контакт с медицинската сестра няма. Свидетелят твърди също, че не е необходима дейност на медицинска сестра, за да подпомогне пациента да извърши изследването; ако пациентът не е в добро здравословно състояние, за да бъде заведен до апарата, има санитари, лаборанти, има близки, които са го съпровождали; медицинската сестра не води пациента до там; контрастът, когато се наложи да бъде поставен на пациента, го поставя медицинска сестра. Свидетелят д-р Р. посочва в показанията си пред съда, че в периода от месец юни 2020 г. до месец юли 2021 г. е бил изпълнителен директор на МБАЛ „Свети П.“ и в разгара на Кодив пандемията се е наложило в движение да се преустроят структурите на МБАЛ „Свети П.“; звената били разделени на две групи - такива, които имат пряка връзка и директно въздействие върху пациенти с ковид, и такива, които са помощни звена, които помагат за доказване на диагнозата ковид, защото в световен мащаб бил изграден един алгоритъм, който МБАЛ „Свети П.“ се опитвала да спазва, колкото може с наличните си възможности. Свидетелят сочи, че конкретно отделението по образна диагностика се е водило помощно-диагностично, което е незаменимо по отношение на ранна, късна диагностика и по отношение на доказване на повлияване от лечението на пациентите, т.е., в рамките на 7 дни е имало случаи един и същи пациент да попадне три-четири пъти в отделението по образна диагностика. Преди изграждането на собствена ковид лаборатория, се получил един вакуум, в който голяма част от пациентите, постъпващи с клиника, подобна на ковид, но недоказан ковид, минавали през други отделения и били с друга клиника и с други диагнози - това бил моментът, в който персоналът бил доста уязвим. Като цяло имало четири групи пациенти, с които се сблъсквали служителите и персоналът в отделението по образна диагностика; първата основа група била доказаните ковид болни, което до някаква степен създавало един вид предварителна възможност за защита и то максимална на работещите в отделението, знаейки, че пациентът е положителен за ковид; максималната защита обаче според свидетеля не е сто процента гаранция, че този служител няма да се зарази; в един момент се оказало, че около 20 процента от персонала бил заразен, без значение на сертификацията на маските и сертификацията на защитните средства; втората група пациенти, с които се сблъсквали служителите, е тази, при която не се знае дали пациентът е с ковид и реално защитата е понижена – това са случаите на инсулт, инфаркт, фрактура, белодробна емболия, пневмония или друг източник, като в един момент този пациент развива дихателна симптоматика и се налага да се прави образна диагностика (скенер с контрастно вещество); третата група пациенти са персоналът, защото голяма част от тези хора работят в едно затворено пространство, където няма хепа филтър, който да позволи вътрешна вентилация с максимална стерилизация на въздуха, (с изключение на реанимацията), и в рамките на един 7-часов работен ден различни хора в различна степен на заразеност могат да заразят множество обекти; четвъртата група са т.нар. амбулаторни пациенти, за които свидетелят пояснява, че това са хора (около 15 - 20 човека на час), на които се е налагало да се правят изследвания, в т.ч. и скенер, рентген и т.н. Свидетелят е категоричен, че медицинската сестра в отделението по образна диагностика, предвид недостига на персонал, се е налагало да извършва и други дейности извън определените й с длъжностната характеристика, в случая да подготви пациента за диагностика, което изисква инфузии, т.е. венозна манипулация, в който случай има близък контакт между медицинския персонал и пациента; налагало се е и да се съвместяват дейности по регистрация на пациентите, организационна дейност, попълване на журнали, водене на отчети и т.н. Свидетелят сочи, че К. П. е била медицинска сестра, но работела като инфузиционна сестра в отделението по образна диагностика по ковид времето, като съвместявала и функцията по регистратура на рентгена, т.е., осъществявала непосредствен физически контакт с всички категории болни. Д-р Р. посочва още, че има връзка съотношението продължителност в контакт с потенциален болен от ковид и интензитета на тези срещи в работния процес - те влияят на процента на заразяване - чисто медицински не е все едно дали ще се срещне човек с един пациент с ковид и със 50-100 човека в един ден - при втория случай вероятността от заразяване е много по-голяма. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол е Експертно решение № 00064 от зас. № 021 от 02.07.2025 г. на НЕЛК – София, с което е потвърдена причинна връзка - професионално заболяване във връзка с настъпилата на 17.02.2022 г. смърт на осигуреното лице К. П., в резултат на установеното заболяване от „Covid-2019“ във връзка с конкретно упражняваната трудова функция „медицинска сестра“ на същата при двамата й работодатели МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и МЦ „Д. 2001“ ЕООД, [населено място] съгласно ЕР № 0052 от 25.01. 2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ „Св. П. – [област]“ АД. С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр. преклузивен срок, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт - решение на НЕЛК, пред надлежния съд съобразно изискването по чл. 133, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното: С оглед на особения характер на регулираните обществени отношения и тяхната значимост, свързана със здравето на гражданите, законодателят е предвидил строго регламентирана процедура, намерила подробна уредба в КСО, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, Наредба № 4 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа и Наредбата за медицинската експертиза. В посочените нормативни актове е разписана точно процедурата по установяването на професионална болест, като и двата органа (ТЕЛК и НЕЛК), действат в условията на обвързана компетентност. При наличието на определени законови предпоставки, органът има конкретно поведение, посочено в КСО, правилника и наредбите. По смисъла на чл. 56, ал. 1 от КСО професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Следващата алинея 2 повелява, че за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения, а според ал. 3 към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици. Чл. 61 от КСО регламентира, че практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като за всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи (чл. 62, ал. 1 от КСО); осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30 - дневен срок от поискването им (чл. 62, ал. 2 от КСО); органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест (чл. 62, ал. 3 от КСО). Според чл. 63 от КСО редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет - Наредба № 4 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа. Съгласно чл. 19, ал. 7 от Наредба № 4 14.10.2002 г. всеки случай на заболявания или смърт, които произтичат от експозиция на биологични агенти по време на работа, се съобщава съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като според Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от наредбата Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 (SARS-CoV-2) включен в Раздел III. Вируси от Класификацията на биологичните агенти. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НМЕ Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията въз основа на клиничния преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ, по чл. 62, ал. 1 от КСО. Ал. 2 на цитираната норма предвижда, че освен по характера на заболяването ТЕЛК се произнася по всички въпроси по чл. 61, като при преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова (чл. 57, ал. 3 от НМЕ). Чл. 58 от НМЕ регламентира, че при настъпила смърт, когато при аутопсия се установят данни за заболяване, включено в списъка на професионалните болести, по искане на наследниците и/или органите на предварителното производство и съда ТЕЛК се произнася по професионалния характер при наличие на следните документи: протокол от аутопсия; медицинска документация на починалия; протокол за проучване на професионална болест. По силата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Нормите на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ предвиждат, че всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава, като в специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. От своя страна съобразно чл. 101, ал. 7 от ЗЗ принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 от ЗЗ се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. С оглед на посочената нормативна уредба съдът намира, че оспореното ЕР е издадено от компетентен орган - Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, определен според водещата диагноза на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. Процесното експертно решение е издадено от НЕЛК в съответствие с правомощието й по чл. 51, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ да потвърди решението на ТЕЛК, в случая ЕР № 0052 от 25.01. 2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД, с което е приета причинна връзка професионално заболяване „Covid-19, идентифициран вирус“ (U 07.1) на К. П., със смъртен изход. Решението е издадено в законоустановената писмена форма, мотивирано е и съдържа правни и фактически основания, подписано е от членовете на комисията. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК. Спазени са специалните правила по чл. 43 и следващите от ПУОРОМЕРКМЕ за състав, разглеждане и произнасяне по жалбата против решението на ТЕЛК. Оспореното решение е постановено след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението - предмет на проверка в настоящото производство, е издадено и при спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ, НМЕ и другите относими към казуса нормативни актове. В тази връзка съдът съобрази следното: От приобщеното по делото Медицинското експертно досие (МЕД) и съдържащите се в него медицински и други документи относно организацията на работа и условията на труд при двамата осигурители във връзка със смъртта на К. П. се установява, че пострадалата е била в трудово правоотношение с „МБАЛ „Свети П. – [област]“ АД по основен трудов договор на длъжност „медицинска сестра“, с място на работа „Отделение по образна диагностика“, считано от 08.05.2014 г. до момента на настъпване на смъртта на 17.02.2022 г. (Трудов договор № 37 от 08 05.2014 г., Допълнително споразумение № 330 от 11.05. 2015 г.), като считано от 01.02.2021 г. до датата на смъртта е работила на длъжност „медицинска сестра“ по втори трудов договор с МЦ „Д. 2001“ ЕООД, с продължителност на работното време 2,5 часа (непълно работно време), на същото работно място (Трудов договор № 210 от 01.02.2021 година). Според наличните в преписката Длъжностна характеристика от 01.04.2011 г. от МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД и Длъжностна характеристика от 01.02.2021 г. от МЦ „Д. 2001“ ЕООД, основна функция на длъжността е да осигурява целия комплекс от здравни грижи с високо качество за всеки пациент от отделението/кабинета по образна диагностика, като съобразява своята дейност и квалификация със специфичните условия на работа в отделението/кабинета и съвместява длъжността на медицинска сестра и медицински регистратор; по т. V от длъжностните характеристики е посочено основното работно място на медицинската сестра - рентгеновата регистратура и манипулационната, като същата разполага и с място за писмена работа и необходимото оборудване - компютър и пособия; основните задължения по осъществяване на конкретните дейности по здравните грижи са формулирани в т. VI от длъжностната характеристика. По делото са налични карти за оценка на риска на длъжност „медицинска сестра“ в отделение „Образна диагностика“ при „МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД и „Кабинет по образна диагностика“ - МЦ „Д. 2001“ ЕООД (едно и също работно място при двамата осигурители) в извън епидемична и в епидемична обстановка (за нов биологичен агент коронавирус - Covid-19); оценката на риска е изготвена от СТМ „МЕДИКА I“ ЕООД. Според обосновката, в извън епидемична обстановка рискът от експозиция на биологични агенти е оценен на втора степен (приемлив); по т. IX „Работа в епидемична обстановка, фактор „биологични агенти (риск от инфектиране и разпространение на коронавирус SARS-CoV-2 - биологичен агент от група 3) е оценен на трета степен (умерен риск) - „необходимо е спазване на разпоредените мерки“; идентифицирани са следните опасности: нервно-психично натоварване (стрес, предизвикан от висока отговорност за здравето и живота при работа с хора, инфектирани с коронавирус и стрес, предизвикан от опасност от инфектиране с коронавирус); физиологични фактори (физическо натоварване, продължителна правостояща работна поза и заемане на неблагоприятни работни пози с натоварване на костно-мускулната и периферна нервна система) и фактор „химични агенти“ (дезинфекционни разтвори) - те са оценени като риск втора степен (приемлив, неголям риск) - „необходимо е внимание“. В МЕД на К. П. са налични още Становище от 26.10.2022 г. и Становище от 21.11.2022г. в НОИ ТП - Ямбол, във връзка с проучване на професионално заболяване, както и Допълнение към становищата от 06 10.2023 г., изготвени от СТМ „МЕДИКА I“ ЕООД, която обслужваща работещите в „МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД и МЦ „Д. 2001“ ЕООД. Видно от отразеното в т 9 от Становище от 26.10.2022 г. е, че през целия месец февруари 2022 г. са преминали 39 човека през отделението по образна диагностика, от които 19 души са с доказан Covid-19; в т. 7 от Становище от 21.11 2022 г. е посочено, че през целия месец февруари 2022 г. са преминали 110 човека през отделението и кабинета, от които 19 души са с доказан Covid-19 (данните са цитирани в Протокол № 413-28-1 от 19.12.2022 г. на НОИ ТП - Ямбол, също наличен по делото); пострадалата е работила от 01.02.2022 г. до 10.02.2022 г., като са посочени възрастта (69 г.) и придружаващите заболявания - „неинсулинозависим захарен диабет“ и „артериална хипертония“ за негативната прогноза при протичане на Covid-19 при пострадалата и леталния изход; в допълнение към становището е описано основното работно място, както следва: обособено помещение, изолирано с алуминиева дограма и малко отварящо се гише, през което пациентите подават документите си; служителката няма пряк контакт с пациента; през периода 01.02.2022 г. – 09.02.2022 г. лицето не е участвало в контрастните изследвания, провеждани в рентгенологичното отделение; за същия период не е работила в COVID отделение; в част „Обобщение от становищата е записано следното: лечебното заведение е предприело всички доказани от науката мерки за превенция разпространението на Covid-19 сред медицинския персонал; лицето също е направило нужното за намаляване на риска от заразяване и/или тежко протичане на заболяването чрез поставяне на единична доза от одобрена ваксина; поради много лесния начин на заразяване, характерен за подвариант на Covid-19 - OMiCRON не може да се установи с точност къде е станало заразяването и кой е източникът на инфекцията; вероятността този източник да е сред пациентите на МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД и МЦ „Д. 2001“ ЕООД е голяма, поради концентрация на лица със заболяването и ограничени пространства за работа, но това не изключва и други източници и места; като се има предвид възрастта на К. П., придружаващите заболявания, рискът от заразяване от Covid-19 за всяко лечебно заведение, случаите на здравни работници, починали от инфекцията в страната, е заключено в становищата, че рискът се управлява и контролира, но може само да бъде ограничен, без възможности за елиминиране на опасността. От графиците за работа в Отделение „Образна диагностика“ се установява, че от 01.12.2021 г. до 17.12. 2021 г. К. П. е работила първа смяна от 7:30 до 14:30 часа, без събота и неделя (отработени 91 часа) и от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г., включително събота и неделя - „на повикване“; от 20.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е била в платен годишен отпуск; от 04.01.2022 г. до 31.01.2022 г. П. е работила първа смяна от 7:30 до 14:30 часа, без събота и неделя (отработени 140 часа) и от 01.01.2022 г. до 16.01.2022 г., включително събота и неделя - „на повикване“; от 01.02.2022 г. до. 09.02.2022 г. пострадалата е работила първа смяна от 7:30 до 14:30 часа без събота и неделя (отработени 49 часа) и „на повикване“, включително събота и неделя; последен работен ден - 09.02.2022 г. В кабинета по образна диагностика към МЦ „Д. 2001“ ЕООД за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2022 г. К. П. е отработила пълни работни месеци, с продължителност на работното време 3 часа (от законоустановените 7 часа); през месец февруари 2022 г. е работила от 01.02.2022 г. до 10.02.2022 г. (8 дни) Видно от посочените графици, рискът от въздействие на етиологичния биологичен фактор е преустановен на 09/10.02.2022 г. Съгласно Заповед № 143 от 28.05.2020 г. на и.д. на МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД за времето от 18:00 часа до 08:00 часа при пациенти със съмнение за Covid-19 и предстояща хоспитализация е разпоредено да се прави контролна рентгенова снимка на бял дроб, като пациентът се изолира в отделна стая при подобна находка. От представените графици няма данни К. П. да е работила в това часово време. При съпоставяне на графиците със анамнестичните данни за началото на заболяването, от 01.02.2022 г. до 10.02.2022 г. К. П. е работила с изразена симптоматика при двамата осигурители. В наличната по делото Карта за епидемиологично проучване на заразно болен от 14 -18.02.2022 г. от РЗИ - Ямбол (д-р Ю. Д. - епидемиолог) е отразено следното: прегледана за първи път по повод заболяването в МБАЛ „Св. П. – [област]“ АД на 11.02.2022 г.; първоначалната диагноза „Пневмония, причинена от Ковид 19 е потвърдена на същата дата с бърз тест за антиген SARS-CoV-2, Ад (+) пол., анамнестични данни за симптоматика - 1 седмица по-рано, хоспитализирана в ОАРИЛ на същата дата; починала на 17.02.2022 г. в отделението, имунизирана еднократно срещу Covid-19 с Vac Yanssen на 20.12.2021 г., вид на огнището - комбинирано: съжителства в едно домакинство с едно лице, което не е заболяло от Covid-19; в „допълнителни данни от епид. проучване“ е записано, че пострадалата е работила в МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД - Отделение по образна диагностика, където ежедневно е осъществявала контакт с болни от Covid-19 при изпълнение на служебните си задължения. Приложени са документи за предприети от страна на осигурителя МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД и от Управителя на МЦ „Д. 2001“ ЕООД мерки във връзка с епидемичната обстановка в страната и превенция на риска от разпространение на Covid-19. По данни от медицинските документи (КТ на бял дроб с дата 10 02 2022 г., направление за хоспитализация, ИЗ № 1003 от 11.02.2022 г. - 17.02.2022 г. пострадалата е приета по спешност за лечение в МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД на 11.02.2022 г. в 08:59 часа и преведена в 09:10 часа в ОАРИЛ; проведен е бърз антигенен тест № 1269 от 11.02 2022 г. SARS-CoV-2 с резултат Ад (+) положителен. В ИЗ № 1003 от 11.02.2022 г. - 17.02.2022 г. е отразена анамнеза по данни на болната и нейния съпруг за началото на заболяването, както следва: една седмица преди хоспитализацията (отпадналост, висока температура и кашлица), лекувана амбулаторно/вкъщи с антибиотици (левокса, амоксиклав), заболяването протекло остро с настъпили усложнения „остра дихателна недостатъчност, остър респираторен дистрес“; починала на 17.02.2022 г. в 07:40 часа; окончателна диагноза „Covid-19. идентифициран вирус U 07.1), „пневмония, причинена от Covid-19“ (J 12.8); отразени са придружаващи заболявания „хипертонична болест“, „неинсулинозависим захарен диабет“; в ИЗ е приложен Лист за наблюдение на диабетно болен в ОАРИЛ - Ковид реанимация, с отразени високи стойности на кръвна захар и прилаганото лечение. В МЕД е приложена епикриза от ОАИЛ със следните отразявания в нея: постъпила на 11.02.2022 г., починала на 17.02.2022 г.; от анамнезата, снета по данни на пациенката и съпруга й - заболяла от около една седмица - оплаквания от обща отпадналост, висока температура и кашлица; амбулаторно провела лечение с Амоксиклав и Левокса; придружаващи заболявания – „артериална хипертония“, „захарен диабет 2 тип“; от статуса - тежко общо състояние - Глазгоу скала - 15 т., без цианоза, дихателна честота - 26 - 28 л/мин., дихателна система - изострено везикуларно дишане в основите, РСД 88/мин., артериално налягане 120/70, без патологични отклонения от останалите органи и системи, резултат от SARS - Co-V Ад - положителен от 11.02.2022 г., кръвно - газов анализ - при постъпването от 11.02.2022 г - лека хипоксемия и хипокапния; от 14.02.2022 г. и 16.02.2022 г. - задълбочаваща се хиперкапния със значителна хипоксемия, компютърна томография с дата 10.02.22 г - двустранно крайхилусно множество петнисти сенки тип „матово стъкло“; няма описано контролно рентгеново изследване; от лабораторните изследвания: при постъпването левкоцити - в норма след това - данни за левкоцитоза, Д-димер – повишен, проведено широкоспектърно АБ лечение и комплексно лечение за основното и придружаващите заболявания. Касае се за пациентка с вирусна пневмония от КОВИД инфекция с рискови фактори възраст (над 65 години), захарен диабет, артериална хипертония; въпреки проведеното комплексно лечение настъпва влошаване на здравословното състояние с развитие на остър респираторен дистрес синдром, довел до летален изход. От д-р Г. М. - специалист по анестезиология и интензивно лечение до ТП на НОИ – Ямбол е изпратено Бързо известие за съмнение за професионална болест с изх. № 1880 от 30.09.2022 г. (вх. № 5201-28-1 от 04.10.2022 г.), което е повече от 7 месеца след диагностицирането и последвалата смърт. Бързото известие е за болест, причинена от работа с пациенти с Covid-19 инфекции и с клинични прояви, причинени от въздействието на вредния фактор (J 12.8) „пневмония, причинена от Covid-19 (U 07.1), (J 80) Синдром на остър респираторен дистрес (J 96.0) Остра дихателна недостатъчност. Съставен е по надлежния ред Протокол № 4013-28-1 от 19.12.2022 г. на ТП на НОИ - Ямбол за извършено проучване на професионална болест, в чиято т. V „Резултати от проучването“ е отразено, че заболяването Covid-19 не е включено в Списъка на професионалните болести (обн., ДВ, бр. 66/2008 г.), но попада в обхвата на чл. 56, ал. 2 от КСО - на това основание заболяването може да се признае за професионална болест, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения. Посочено е в протокола още, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. П. като медицинска сестра в отделение „Образна диагностика“ към МБАЛ „Свети П.-[област]“ АД и в „Кабинет по образна диагностика“ към МЦ „Д. 2001“ ЕООД е свързана с приема на постъпващите в отделението и кабинета пациенти, диагностицирани с Covid-19 инфекция; възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период - последният работен ден на лицето в среда с коронавирус SARS-CoV-2 е 09/10.02.2022 г.; появата на оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта от 11.02.2022 г. Съгласно чл. 56, ал. 1 от КСО професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести. В т. 3.2 „Професионални болести, причинени от вируси“ от Списък на професионалните болести, (обн., ДВ, бр. 66/2008 г.), вирусът SARS-CoV-2 с клинични прояви на заболяването „Covid-19, идентифициран вирус“ (U 07.1) и последвалите усложнения и късни последици не е включен. Коронавирусите са класифицирани в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на Наредба № 4 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 (SARS-CoV-2) е включен в Раздел III „Вируси“ от. Класификацията на биологичните агенти - класифициран е в трета рискова група, включваща биологични агенти, които могат да причинят тежко заболяване у хората и да представляват сериозна опасност за работещите, възможен е риск за разпространяване на заболяването в обществото, но обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение (чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата). Съобразно разписаното в т. I.2 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 4/2002 г. класификацията на биологичните агенти се основава на въздействието на тези агенти върху здрави работещи лица; не е взето предвид конкретното въздействие върху лица, чиято предразположеност може да бъде засегната поради една или друга причина, като например предишно заболяване, лекарствен продукт, отслабена имунна система, бременност или кърмене; оценката на риска, която се изисква съгласно чл. 4, би трябвало също да обхване допълнителния риск, на който са изложени съответните категории работници; при някои промишлени процеси, лабораторни дейности или дейности в помещения за животни, които водят или могат да доведат до експонирането на работниците на биологични агенти от група 3 или 4, въведените мерки за техническо предотвратяване на риска трябва да отговарят на разпоредбите на чл. 23, 24 и 25. На общностно ниво е налице издадена Препоръка (ЕС) 2022/2337 на Комисията от 28.11 2022 г. относно европейския списък на професионалните болести, където се посочва, че на 18.05.2022 г. Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място (ККБЗ) приема становище, с което се препоръчва Covid-19 да бъде включен в Приложение I към Препоръка 2003/670/ЕО, като се добави ново вписване под № 480 за Covid-19, причинен от работа в областта на превенция на болестите, здравните и социалните грижи и оказването на помощ по домовете или в пандемичен контекст - в сектори, в които има огнище на болестта при дейности, при които е доказан риск от заразяване. Държавите членки се приканват да информират Комисията не по-късно от 31.12.2023 г. за мерките, предприети или предвидени в отговор на новото вписване № 480 от настоящата препоръка. Независимо от това и към настоящия момент заболяването Covid-19 не е включено в Списъка на професионалните болести (обн., ДВ. бр. 6/2008 г.), но както вече се посочи, то фигурира в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на Наредба № 4/2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, а по силата на чл. 56, ал. 2 от КСО за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. От Министъра на здравеопазването е издадена Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-43 от 27.01.2022 г. (в сила към момента на заболяването на К. П.), с т. 2 от която е разпоредено всеки случай на Covid-19, съгласно дефиницията за случай, посочена в Приложение № 1, се съобщава по реда на Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Според дадената в Приложение № 1 т. 2 от заповедта (доп. със Заповед № РД-01-925 от 19.11.2021 г.) дефиниция за „случай на Covid-19 (клинични, диагностични образни, лабораторни и епидемиологични критерии)“ - за епидемиологични критерии се изисква поне една от посочените две епидемиологични връзки: близък контакт с потвърден случай на Covid-19 в рамките на 14 дни преди появата на симптомите; лицето да е било живущ или персонал в рамките на 14 дни преди появата на симптомите в социална услуга от резидентен тип в общността или в специализирана институция за предоставяне на социални услуги, в която има установено предаване на Covid-19. Съгласно Приложението близкият контакт съставлява съжителство в едно домакинство с потвърден случай на COVID-19; директен физически контакт с потвърден случай на COVID-19 (напр. ръкостискане); директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на потвърден случай на COVID-19 (напр., при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце); директен (лице в лице) контакт с потвърден случай на COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 минути общо за 24 часа (дори и да не са последователни); престой в затворено помещение (напр., класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с потвърден случай на COVID-19 за повече от 15 минути; здравен работник или друго лице, полагащо директни грижи за пациент с COVID-19 или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства; пътник в самолет в същата секция/класа, съобразно разположението на местата с потвърден случай на COVID-19. Според разпореденото със заповедта при определяне на близките контакти на потвърден случай на COVID-19 трябва да се има предвид всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след появата на симптомите при заболелия; ако потвърденият случай е асимптоматичен, като контактен се определя всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след вземането на пробата, довела до лабораторното потвърждаване. В обобщение на горното, от писмените и гласните доказателства по делото безпротиворечиво се установява, че К. П. е работила на основен трудов договор – 7 часа, като медицинска сестра в МБАЛ „Свети П. – [област]“ АД в отделение по Образна диагностика, в което основната й работа по занятие е включвала поставяне на контрастно вещество, чрез абокат, поставен на пациента, в непосредствен контакт с ковид болни. Безспорно се установява от приобщените по делото доказателства още, че през месеците януари и февруари 2022 г. по време на ковид пандемията П. е полагала и спешен, извънреден труд, била е на повикване в много от дните. От наличните по делото книга за спешен труд за периода месец декември 2021 г. - 15 февруари 2022 г. включително, списък на лицата, работещи с Ковид болни, (който ежемесечно се изпраща към Министерството на здравеопазването и въз основа на него здравните работници получават допълнително възнаграждение), счетоводни документи за същия период от месец декември 2021 г. до 15 Февруари 2022 г., първичната и последващи заповеди на изпълнителния директор кои отделения и помощни такива са определени за работа с Ковид болни, се установява, че починалата е получавала предвиденото допълнително възнаграждение за работа с ковид болни. С други думи, почти денонощно се е налагало пострадалата да има контакт с ковид болни във връзка с пряката си работа. За това свидетелстват показанията на д-р Р. и медицинската сестра Г. К. К., чиито показания са непротиворечиви и допълващи се и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Този извод не се променя от показанията на другия свидетел, който твърди, че основната работа на П. в периода на Ковид кризата е била на регистратура за регистрация на пациенти и не е имала досег с тях, когато се е налагала някаква контрастна манипулация, което не се е случвало често в този период - показанията на този свидетел освен че са изолирани, са и вътрешно противоречиви, тъй като от една страна се твърди, че пострадалата едва ли не не е имала никакъв досег с ковид болни по повод извършваната от нея дейност като медицинска сестра в отделението по образна диагностика, а от друга се посочва, че тя не е работила пряко с пациент без нужното защитно облекло, както и че за извънредната си дейност тя е получавала добавки за работа с Ковид пациенти като своите колеги. В подкрепа на горното следва да се посочи, че съгласно приложените длъжностни характеристики основните длъжностни задължения на медицинска сестра в отделение/кабинет по образна диагностика са: да приема постъпващите в кабинета/отделението пациенти, да се запознава с придружаващите ги документи и да ги регистрира в рентгеновите журнали; да контролира спазването на реда и хигиенния и противоепидемичния режим в кабинета/отделението; да регулира потока от пациенти, при необходимост да ги запознава с Правилника за вътрешния ред, да обяснява различните болнични звена и достъпа до тях; да познава характеристиките на допустимите контрастни вещества, използвани при специализираните рентгенови изследвания; да познава лекарствените препарати за противоалергични реакции и шокови състояния и при необходимост спешно да ги въвежда под контрола на лекаря-рентгенолог, под негово наблюдение въвежда контрастните вещества при специализираните рентгенови изследвания; да участва в обучението на пациентите и техните семейства или близки с необходимите знания и практически умения, за да се избегнат усложнения след приключване на рентгеновото изследване; да докладва на лекаря-рентгенолог за промени в състоянието на пациента по време и след приключване на рентгеновото изследване; да попълва лекарствената табела и отговаря да има в наличност необходимите лекарствени средства в спешния шкаф; по време на работа да поддържа непрекъснат контакт с пациентите, да се отзовава незабавно на техните повиквания, да проявява отзивчивост и внимание към техните потребности, както и да дава дискретен отговор на въпросите им относно тяхната диагноза, състояние, резултати от изследвания; да попълва необходимата първична документация, да кодира съответните части от документите, да подготвя данни за информационната система. С оглед на това няма как да се приеме, че трудовите задължения като медицинска сестра се извършват единствено в обособеното работно помещение на регистратурата и липсва контакт със заразно болни лица. Напротив, за изпълнението на трудовите функции в конкретния случай е необходимо присъствието както в манипулационната, така и в другите помещения на отделението, в които се осъществява пряк контакт с пациентите. Кореспондиращи с приобщените писмени доказателства са показанията на д-р Р., който подчертава при разпита си в съдебно заседание, че К. Д. П. е медицинска сестра по профил, но работи като инфузионна сестра в отделението по образна диагностика към МБАЛ „Св. П.“ АД, както и че тя е правила венозните пътища на тези пациенти при скенера и е осъществявала е близък контакт с болни от Ковид от абсолютно всички рискови групи. Според показанията на д-р Р. вероятността от заразяване с Ковид е била с риск от четири места, а медицинската сестра К. заявява при разпита си в открито съдебно заседание, че докато този контраст не бъде поставен на пациента от медицинската сестра(в случая К. П.), няма как да се започне изследването, което както се посочи по-горе, съгласно издадената от и.д. на МБАЛ „Свети П. - [област]“ АД Заповед № 143 от 28.05.2020 г., е задължително. Видно от приложените становища, справки и графици в отделението/кабинета по образна диагностика се обслужват както амбулаторни пациенти, така и лежащо болни от други отделения на болницата, в т.ч. и постъпилите за лечение пациенти с COVID-19. В преписката няма данни, че за работното време на заболялото лице К. П. е създадена организация, която не допуска смесване на потоците и позволява безопасно извършване на образните изследвания на пациентите с различни от COVID-19 състояния и пациентите със съмнение или позитивен тест за COVID-19, обособяване/отделяне на самостоятелни кабинети за образна диагностика, осигуряване по възможност на преносимо рентгеново оборудване в зоните на пациентите с COVID-19 инфекция, определяне на медицински персонал за обслужване на пациентите с COVID-19 и други. Също така в заключителната част на Протокол № 4013-28-1 от 19.12.2022 г. на ТП на НОИ - Ямбол по отношение на установения професионален риск е отразено, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. П. като медицинска сестра в отделение „Образна диагностика“ към МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и в кабинет по образна диагностика при МЦ „Д. 2001“ ЕООД е свързана с приема на постъпващите в отделението и кабинета пациенти, диагностицирани с Covid-19. В този смисъл са и свидетелските показания и на медицинската сестра К., и на д-р Р., който е категоричен, че че медицинската сестра в отделението по образна диагностика, предвид недостига на персонал, се е налагало да извършва и други дейности извън определените й с длъжностната характеристика, в случая да подготви пациента за диагностика, което изисква инфузии, т.е. венозна манипулация, в който случай има близък контакт между медицинския персонал и пациента; налагало се е и да се съвместяват дейности по регистрация на пациентите, организационна дейност, попълване на журнали, водене на отчети и т.н. Свидетелят сочи, че К. П. е била медицинска сестра, но работела като инфузиционна сестра в отделението по образна диагностика по ковид времето, като съвместявала и функцията по регистратура на рентгена, т.е., осъществявала непосредствен физически контакт с всички категории болни. Видно от събраните в производството пред ТЕЛК доказателства (епикризи, изследвания, трудови договори, длъжностни характеристики и други), К. П. е работила на основен трудов договор като медицинска сестра в Отделение по образна диагностика в МБАЛ „Св. П. – [област]“ АД и на допълнително трудово правоотношение в Медицински център „Д. - 2001“ ЕООД като медицинска сестра в кабинет по Образна диагностика. В началото на месец февруари 2022 година се е заразила със Sars-Cov-2 и впоследствие се е разболяла от Ковид-19; приета е по спешност за лечение в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД на 11.02.2022 г. и малко по-късно на същата дата е преведена в ОАРИЛ. На 17.02.2022 г. К. П. е почивала, като окончателната диагноза е „пневмония, причинена от Ковид-19 и усложнение „остър дихателен дистрес“. В преписката се съдържат документи, от които се установява, че обичайната й трудова дейност като медицинска сестра в двете лечебни заведения е свързана с приема на постъпващите в Отделението пациенти към МБАЛ „Св. П.“-[област], диагностицирани с Ковид-19 инфекция. Възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период - последния работен ден на лицето в среда с Коронавирус - 09.02.2022 г. в МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и 10.2.2022 г. в Медицински център „Д. - 2001“ ЕООД, като появата на симптомите и оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта на 11.02.2022 г. В преписката се съдържа и бързо известие от един от лекуващите й лекари за наличие на заболяване, което е от професионален характер и което е причина за настъпилата смърт на лицето. По преписката е изискано и становище от Службата по трудова медицина. С оглед тези доказателства и факти, правилно и обосновано НЕЛК дава заключение, че К. П. е починала в резултат на професионално заболяване. Заболяването Ковид-19 макар и невключено в Списъка на професионалните болести, приет от Министерски съвет, попада в обхвата на чл. 56 от КСО, тъй като е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на П. - медицинска сестра, ангажирана с прием на лица, инфектирани с Ковид-19. В този смисъл напълно обосновано НЕЛК е потвърдил приетата в решението на ТЕЛК - Ямбол причинна връзка - професионално заболяване във връзка с настъпилата на 17.02.2022 г. смърт на осигуреното лице К. П., в резултат на установеното заболяване от Covid-2019 във връзка с конкретно упражняваната трудова функция „медицинска сестра“ на същата при двамата й работодатели МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и МЦ „Д. 2001“ ЕООД, [населено място]. С оглед посоченото до тук и съобразно доказателствата по делото няма как да се възприеме тезата на жалбоподателя, че заболяването не е причинено пряко от трудовата дейност на пострадалата П., респ. че НЕЛК е постановил материално незаконосъобразно решение. Категорично и по несъмнен начин се доказа в настоящото производство наличието на причинна връзка - професионално заболяване по смисъла на чл. 56, ал. 2 от КСО. Безспорна е в съвременния живот атаката от вирусни и бактериални инфекции, като най-уязвими са работещите на първа линия здравни работници. Безспорен факт е и високата заразяемост на SARS-CoV-2 именно при тези лица, поради което и правилно и в съответствие със събраните доказателства НЕЛК е потвърдила причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П.. Напълно обосновано е прието в ЕР, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. Д. П. е медицинска сестра в отделение по образна диагностика в МБАЛ „Св. П. – [област]“ и е с прием на пациенти с Ковид-19. Възникването на заболяването й е в рамките на инкубационния период – последният работен ден на лицето на 09.02.2022г. в МБАЛ „Св. П. - [област]“ АД и на 10.02.2022г. в МЦ „Д.2001“ ЕООД, в среда с корона вирус; появата на оплаквания са били седмица преди лабораторното потвърждаване на болестта на 11.02.2022 г., като П. е починала на 17.02.2022 г. с окончателна диагноза – „пневмония, причинена от ковид-19“, а усложнението е „остър дихателен дистрес“. Както вече бе посочено по-горе, макар заболяването да не е включено в списъка с професионални болести, същото попада в обхвата на чл. 56, ал. 2 от КСО. В този смисъл решението е законосъобразно. С оглед на всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК право на разноски по производството пред първата инстанция имат ответната страна, както и заинтересованите страни. В случая ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 200 лева, равняващи се на 102,26 евро. Разноски за юрисконсултско възнаграждение се претендират и от заинтересованата страна ТП на НОИ – Ямбол, на която следва да се присъди същият размер, а именно - 200 лева, равняващи се на 102,26 евро. Заинтересованите страни И. И. П., Р. И. П. и И. И. П. претендират разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото три договора за правна защита и съдействие с вписани в него заплатени в брой адвокатски възнаграждения от по седемстотин лева, или 357,90 евро, за всяка от страните, в който размер следва да бъдат присъдени дължимите разноски за всеки от тях, тъй като същото не надвишава предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 1 000 лева. Водим от горното, съдът