Решение № 142 от 26.1.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 491/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 32 от Постановление на МС № 114/8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост / ПМС № 114/2022 г. /.

Образувано е по жалба на „СПЕКТ“ ЕООД срещу Решение № 03-120-РД/246 от 30.05.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, по подадено предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-4152 в ИСУН 2020. Твърди се, че Решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона.

В жалбата се излагат съображения, че оспореното решение е неправилно и в противоречие с Условията за кандидатстване и европейското право финансовото състояние на кандидата е преценено към 31.12.2022 г., вместо към датата на подаване на ПИИ – 20.12.2023 г., че оценителната комисия и решаващият орган са пренебрегнали задължителните разяснения, публикувани в ИСУН по процедурата, че не са обсъдени относимите и своевременно представени счетоводни документи към датата на кандидатстване, че изводът за „предприятие в затруднено положение“ е направен формално, без индивидуална преценка и в несъответствие с целта на Регламент (ЕС) 2022/2472. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д., поддържа жалбата. Излага, че релевантният момент за проверка на допустимостта е датата на депозиране на предложението, каквато е и изричната логика на Условията за кандидатстване и публикуваните разяснения. Моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" [населено място], редовно призован, не се представлява в с.з. В депозирано по делото становище процесуалния представител на същия - гл. юрисконсулт Л. Х. оспорва жалбата, като неоснователна и поддържа, че проверката правилно е извършена спрямо последната приключена финансова година – 2022 г.. Моли, съда да остави жалбата без уважение и да потвърди акта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и възраженията на страните, установи следното:

Жалбоподателят „СПЕКТ“ ЕООД е подало ПИИ на 20.12.2023 г. чрез ИСУН, с идентификационен № BG-RRP-6.004-4152. "Инвестиции в технологична и екологична модернизация" в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), към компонент "Устойчиво земеделие", Инвестиция "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство", ведно с приложения към него. Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Устойчиво земеделие“. Целта ѝ е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделски стопани за модернизация, екологизация и повишаване устойчивостта на производството.

Във връзка с цитираната процедура, в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, е публикувана информация, че BG-RRP-6.004 - Инвестиции в технологична и екологична модернизация (Приключила) има за цел да предостави своевременна подкрепа на българските земеделски производители, под формата на безвъзмездни средства, за бързо възстановяване от последиците от COVID-19 пандемията, преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени, екологизацията на производството, цифровата трансформация, подобряване на генетичните ресурси. Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход предвижда предоставяне на подкрепа на земеделските стопани за реализация на целеви инвестиции, за закупуване на материални и нематериални активи за прилагане на дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени, въвеждащи иновативни производствени и цифрови технологии, технологии за производство и организация в селското стопанство, за автоматизиране на работните процеси.

Приети са Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация", с утвърдени приложения към условията за кандидатстване, съответно образци на необходимите документи за попълване от кандидатите. Съгласно раздел 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от утвърдените условия за кандидатстване: 1. Финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани; 2. Земеделските стопани по т. 1 към датата на подаване на ПИИ трябва да отговарят на следните условия: а) да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3/1999 г.) за стопанските години 2021/2022 и 2022/2023. За ПИИ, подадени след 30.09.2023 г., регистрацията за стопанската 2023/2024 г. ще се проверява на етап изплащане на помощта; б) да са микро, малки и средни предприятия съгласно Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП); в) ако са юридически лица, трябва да са регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите и г) да не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година. Съгласно т. 4 "ВАЖНО" е посочено: В Раздел 21 "Списък на документи, които се подават на етап кандидатстване" от Условията за кандидатстване са посочени документите, които трябва да бъдат представени, за да се удостовери допустимостта на кандидата. Условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Съгласно глава 21 "Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване", т. 3 от Раздел 21.1 Списък с общи документи е утвърден образец на Декларация при кандидатстване (Приложение № 1), в която кандидата декларира, че не е предприятие в затруднено положение. В раздел 18, т. 5 на Условията е указано, че когато при проверките се установи липса на документи или друга нередовност, съответната комисия по чл. 10 от ПМС № 114/2022 г. изпраща на кандидата уведомление чрез ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ за установените липси/нередовности и определя срок, който не може да бъде по-кратък от 7 (седем) дни за тяхното отстраняване. Представените след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от оценителната комисия, не се вземат предвид. Крайният срок за подаване на предложения според раздел 22, т. 2 от Условията е 20.12.2023 г.

Със Заповед № РД 09-1214 от 31.10.2022 г. министърът на земеделието определя дирекция "Развитие на селските райони" да изпълнява функциите на структура за наблюдение и докладване (СНД) за Инвестиция C6. I1 "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

На основание чл. 84, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 8, ал. 2 от ПМС № 157/2022 Министерство на земеделието и храните възлага на Държавен фонд "Земеделие" изпълнението на инвестиция C6. I1 "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" от НПВУ, както и съответните дейности и функции на структура за наблюдение и докладване (СНД).

Видно от комуникация в ИСУН на 15.03.2024г. до дружеството жалбоподател е изпратено уведомително писмо във връзка с подадено от него Предложение за изпълнение на инвестиции с идентификационен № BG-RRP-4152-М002 в ИСМ ИСУН2020 по Процедура чрез подбор № BG-RRP-6.004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация", с което се изисква представяне на обяснителна записка относно финансовото му състояние.

В установения в писмото срок от жалбоподателя са представени писмени обяснения като се е позовал на разясненията по процедурата и е поддържал, че изискването следва да се прецени към датата на подаване на предложението -20.12.2023г., счетоводен баланс към 20.12.2023 г. и/или към 31.12.2023 г., от които е видно, че към датата на кандидатстване дружеството не отговаря на критериите за предприятие в затруднено положение.

От съдържанието на административната преписка и от самото оспорено решение не се установява наличие на оценителен доклад или друг писмен документ, материализиращ работата на оценителна комисия по конкретното предложение за изпълнение на инвестиция във връзка с проведената процедура "Инвестиции в технологична и екологична модернизация" № BG-RRP-6.004. В решението не се съдържа препращане към такъв доклад, нито са посочени дата, номер или орган, извършил оценката, както и конкретни фактически констатации, направени в хода на оценителната дейност.

Въз основа на позоваване на счетоводни данни за 2022 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, с Решение № 03-120-РД/246 от 30.05.2024 г., на основание чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 21, т. 1 от Постановление № 114 на Министерския съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, постановява отказ да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидат „СПЕКТ“ ЕООД.

В мотивите на оспорения административен акт (Решение № 03-120-РД/246/30.05.2024 г.) е прието, че при служебна проверка по счетоводен баланс към 31.12.2022 г., предоставен по служебен път от НСИ, след приспадане на натрупаните загуби и елементите на собствения капитал, се получава отрицателен резултат (посочен в акта като минус 83 000 лв.) и този отрицателен резултат надвишава половината от записания капитал (посочен в акта като капитал с обща стойност 5 000 лв.), поради което дружеството попада в хипотезата на „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на приложимата европейска дефиниция. Административният орган е изложил и съображение, че независимо от допълнително предоставената от кандидата информация, проверката по критерия „предприятие в затруднено положение“ се извършва по последната приключена финансова година (2022 г.), тъй като към момента на оценяването именно това е релевантният, официално приключен и служебно проверим финансов период. На това основание, въз основа на позоваване на счетоводни данни за 2022 г. и приложимите правила, е постановен отказ за предоставяне на финансова помощ.

Решението е съобщено чрез ИСУН на кандидата (видно от кореспонденцията/потвърждението за получаване в преписката стр.29), след което в срока по АПК е подадена настоящата жалба.

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – дружеството е адресат на оспореното решение, в законово регламентирания срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна.

При извършения контрол за валидност на оспореното Решение съдът констатира, че същото е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г., ръководителят на СНД издава мотивирано решение за отказ на кандидат, който не отговаря на изискванията за краен получател по Механизма. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 8, ал. 2 от ПМС № 157/2022 г. Министерство на земеделието и храните възлага на Държавен фонд "Земеделие" изпълнението на инвестиция C6. I1 "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" от НПВУ, както и съответните дейности и функции на структура за наблюдение и докладване (СНД). Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП изпълнителния директор организира и ръководи дейността на фонда и представлява същия. С оглед на горното решението е издадено от материално компетентен орган.

Оспорваният акт е издаден в изисканата от закона писмена форма, но не съдържа фактически основания в степен, позволяваща ефективен съдебен контрол. При липса на препращане към оценителен доклад и при отсъствие на описание на извършената оценка, съдът не може да провери по какъв начин е формиран изводът за недопустимост на кандидата, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Наред с това според настоящият съдебен състав са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при постановяването на отказа.

Съгласно утвърдения образец на Декларация при кандидатстване (Приложение № 1) - ИСМ-ИСУН 2020, в раздел 3 кандидатът декларира, че:

1. Дава съгласието си Националният статистически институт (НСИ) да предостави на Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) следните данни от Годишния отчет за дейността за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо) на управляваното/представляваното от мен предприятие, с цел извършване на документална проверка на декларираните обстоятелства в подадено предложение за изпълнение на инвестиция по процедура за подбор по НПВУ, инвестиция C6. I1 "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство", както следва:

Отчет за приходите и разходите (за нефинансови предприятия, съставящи баланс) за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо);

Отчет за приходите и разходите (за нефинансови предприятия, несъставящи баланс (ЕТ)) за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо);

Декларация за предприятия с приходи и разходи под 500 лева и за предприятия без дейност за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо);

Консолидиран годишен отчет за дейността на нефинансовите предприятия, съставящи баланс за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо);

Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд или Справка 2 "Заети лица", част от Отчета за приходите и разходите за предприятия, несъставящи баланс (ЕТ) за 2019 г., 2020 г., 2021 г и 2022 г.;

Счетоводен баланс за 2019, 2020, 2021 г и 2022 г.

2. Дава съгласието си НСИ да предостави на ДФЗ данни от годишните отчети за дейността на представляваното от мен предприятие, във връзка с дейностите по извършване на оценка на предложенията, договаряне и мониторинг на сключените договори, както и за целите на измерване и отчитане на резултатите от изпълнението и контрола по изпълнението на Инвестиция "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" за периода до приключването й.

3. Съгласен е предоставените от НСИ данни да бъдат разпространявани/публикувани в докладите по изпълнение на Инвестицията.

В случая страните не спорят по фактите. Спорът е правен и е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година – дали към датата на подаване на ПИИ, или към края на годината предхождаща подаването на ПИИ. Изброените по-горе условия за кандидатстване от утвърдения образец на Декларация не дават отговор на въпроса защо УО е приел, че проверката дали кандидатът е в затруднено положение се извършва спрямо последната приключила финансова година – 2022 г., преценена спрямо годината на подаване на предложение за извършване на инвестиция – 2023 г.

В раздел 11. 1. от УК изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 2, б. "г" е посочено, че "Земеделските стопани към датата на подаване на ПИИ трябва да не са предприятия в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година". Съгласно параграф 59 на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година "предприятие в затруднено положение" означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Съгласно цитираната разпоредба такъв е случаят, когато приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надвишава половината от записания акционерен капитал.

Съгласно раздел 11.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG-RRP-6.004, кандидатът следва към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията да не е предприятие в затруднено положение по смисъла на приложимото право на Европейския съюз. Тази разпоредба е ясна, недвусмислена и не допуска разширително или отклоняващо се тълкуване.

В случая е безспорно установено, че предложението за изпълнение на инвестицията е подадено на 20.12.2023 г. Следователно именно към тази дата административният орган е бил длъжен да извърши преценката за допустимост на кандидата.

От съдържанието на оспореното решение се установява, че административният орган е извършил проверката за наличие на „предприятие в затруднено положение“ въз основа на данни за последната приключила финансова година – 2022 г., получени по служебен път от Националния статистически институт. При това положение органът е заменил нормативно определения момент на проверката с различен такъв, без да изложи правни основания за това.

Съдът намира, че подобен подход е в противоречие с условията за кандидатстване, които имат характер на общ административен акт и са задължителни както за кандидатите, така и за административния орган. След като в условията изрично е определен моментът, към който следва да бъдат изпълнени критериите за допустимост, административният орган не разполага с оперативна самостоятелност да избира друг момент за проверка.

Неправилно е схващането, че преценката следва автоматично да се извършва въз основа на последната приключила финансова година, когато условията по конкретната процедура предвиждат различен времеви критерий. Подобно изместване на релевантния момент нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост и поставя кандидатите в положение на неопределеност относно приложимите към тях изисквания. Материалноправното изискване е „състояние към релевантен момент“, а не „състояние към последната приключила година“.

Критерият „предприятие в затруднено положение“ е материалноправно условие за допустимост, произтичащо от европейската уредба (Регламент 2022/2472 и препращащата дефиниция в Регламент 651/2014). Това е правна квалификация на икономическо състояние – дали към определен момент предприятието попада в дефиницията.

Когато самата процедура (УК) е определила момента, към който условията за допустимост трябва да са изпълнени, органът е длъжен да приложи именно този материалноправен критерий с времевата му обвързаност, а не да го „замени“ с удобен доказателствен ориентир („последна приключила година“). В противен случай се получава подмяна на фактическия състав и вместо „към датата на подаване на ПИИ“ органът прилага „към 31.12.2022 г.“, което не е същият материалноправен факт. Това, според съда е неправилно приложение на материалния закон, защото преценката се извършва към нерелевантен момент, различен от този по УК. В тази връзка „последната приключила година“ е евентуален източник на доказателства, но не е законов релевантен момент и Органът може да ползва данни за 2022 г. като доказателство, но няма право да ги превърне в заместващ критерий. Ако към датата на кандидатстване (20.12.2023 г.) съществуват или могат да бъдат събрани по служебен ред данни, по-близки до тази дата, органът е длъжен да ги съобрази, защото материалноправният критерий се отнася до релевантния момент, не до „последната приключила година“ като правило. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г., т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно /така според т. 11. 1, отбелязване "ВАЖНО", т. 4 Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-4152 /20.12.2023 г. / е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Нормата на чл. 35 АПК задължава органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително служебно да събере доказателства, когато разполага с механизъм за това.

Съдът намира, че в случая не е изпълнено задължението по чл. 35 АПК за пълно и всестранно изясняване на фактите. Липсата на оценителен доклад или друг документ, отразяващ резултатите от оценителната дейност, не позволява да се установи дали и по какъв начин са обсъдени представените от кандидата счетоводни данни и възражения относно финансовото му състояние към датата на кандидатстване.

При критерий като „предприятие в затруднено положение“ това задължение е ключово, защото става дума за преклудиращо условие и оценката е строго фактологична и изисква точни финансови стойности. Органът е длъжен да изясни преди вземане на решението си какви са финансовите показатели на кандидата към тази дата, има ли данни за промяна между 31.12.2022 и 20.12.2023, представени ли са или могат ли да се изискат документи за този период.

В процесния случай органът е направил обратното като е изяснил само какво е състоянието към 31.12.2022, след което е приложил този резултат към допустимостта към 20.12.2023. Такъв подход представлява непълнота на фактическата основа и нарушение на чл. 35 АПК, защото решаващият факт (към кандидатстване) не е изяснен.

Доколкото спорът по делото е правен и обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е "предприятие в затруднено положение" по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472, според цитираната разпоредба "предприятие в затруднено положение" означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието "предприятие в затруднено положение" чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС № 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура Ns BG-RRP-6. 004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11. 1 подточка 2 б. "г" от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472.

Съгласно т. 2 от Раздел 11.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG-RRP-6.004 изискването кандидатът да не е предприятие в затруднено положение следва да бъде изпълнено към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията. В случая административният орган е извършил преценката въз основа на данни за последната приключила финансова година – 2022 г., без да изясни и установи финансовото състояние на кандидата към релевантния момент на кандидатстване (20.12.2023 г.). По този начин органът е заместил нормативно определения момент с различен такъв, без правно основание, което представлява неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Наред с това органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК за пълно и всестранно изясняване на фактите, тъй като не е обсъдил представените от кандидата относими счетоводни данни и не е извършил служебна проверка за актуалните показатели към датата на подаване, а се е ограничил до формално извеждане на извод от по-ранни данни за 2022 г. При липса на оценителен доклад административният орган не е изложил проверима и проследима аргументация защо за релевантен момент е приета последната приключила финансова година – 2022 г., вместо датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията, изрично посочена в т. 2 от Раздел 11.1 от Условията за кандидатстване. По този начин материалноправният критерий за допустимост е приложен към различен от нормативно определения момент, без това да е мотивирано или подкрепено с оценителен анализ.

Цитираните от ответника Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. и Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, в никои от текстовете си не определят към коя дата следва да се извърши проверката дали кандидатът е в затруднено положение. Първият не се прилага за предприятия в затруднено положение, съгласно установеното в чл. 1, параграф 5 от същия, а член 2, точка 18 от втория, дава определение за „затруднено положение“.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът приема заключението на вещото лице като доказателство относно установените счетоводни данни, доколкото същото е изготвено от компетентно лице и въз основа на наличните счетоводни документи. В тази си част експертизата е относима към предмета на спора.

В същото време съдът не възприема крайния извод на вещото лице, че жалбоподателят се намира в „затруднено положение“. Този извод представлява правна [жк], която не е от компетентността на вещото лице, а следва да бъде извършена от административния орган и от съда чрез прилагане на относимата правна норма.

Освен това, както се установява от заключението и от дадените устни разяснения, преценката на вещото лице е извършена въз основа на счетоводни данни, отнасящи се до период, различен от релевантния момент по процедурата. Поради това направеният от вещото лице краен извод не може да бъде използван като основание за потвърждаване на оспорения административен акт.

Съдът обсъди доводите, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, и намира същите за основателни. Аргументите, че административният орган е извършил проверката за наличие на „затруднено положение“ към неправилен момент, кореспондират както със съдържанието на условията за кандидатстване, така и със възможните доказателства.

Ответната страна не е изложила убедителни съображения, които да обосноват отклонение от изрично предвидения в условията за кандидатстване момент на проверка, нито е доказала, че към датата на подаване на предложението са били налице предпоставките за приемане, че жалбоподателят е предприятие в затруднено положение.

Оспореното решение не съдържа фактически основания в степен, позволяваща ефективен съдебен контрол. При липса на препращане към оценителен доклад и при отсъствие на описание на извършената оценка, съдът не може да провери по какъв начин е формиран изводът за недопустимост на кандидата, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Предвид изложеното оспореното решение, като ИАА е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и неправилното приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено с мотивите на съда по прилагане на относимите материално правни и процесуално правни норми, като се определи и подходящ за това срок по реда на чл. 174 от АПК.

При този изход на делото, съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК, ДФ “Земеделие”, като юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, дължи на оспорващия направените съдебни разноски, но не в претендирания размер. Делото е административно без определен материален интерес, за образуването му е заплатена проста държавна такса, с оглед на което възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение от 4000 лева се явява основателно, поради което на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер от 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) равностойността на 1000,00 лева. Така разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати възлизат в размер на 690,24 евро( шестотин и деведесет евро и двадесет и четири евроцента) равностойността [рег. номер]., от които 511,29 евро адвокатско възнаграждение, 25,56 евро равностойността на 50,00 лв. държавна такса за завеждане на делото и 153,39 евро равностойността на 300лв. за внесен депозит за ССчЕ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административният съд - Враца