Решение № 1952 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 125/2026 г.

Производството по делото е по чл. 98, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на НОИ - Добрич срещу Експертно решение № 90482/20 от 02.02.2026 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, издадено на И. И. С., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], общ. Добрич, обл. Добрич, [улица], с което е потвърдено експертно решение № 90679/220 от 17.11.2025г. на Втора ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ АД, [населено място] - (0414), относно срока на „чужда помощ“. Оспорва се определения зя освидетелстваното лице под [възраст] възраст с аутистично разстройство пожизнен срок на чуждата помощ. Твърди се, че оспорения акт е незаконосъобразен в оспорваната част, като постановен при противоречие с материалния и процесуалния закон. По отношение на детето И. И. С. с Експертно решение № 90679/20 от 17.11.2025 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ“ АД [населено място] са определени: степен на увреждане - 85 %, с датата на инвалидизиране – 17.05.2022 г., срок на определения процент ВСУ – пожизнен, и чужда помощ със срок – пожизнен. По повод на обжалване на това решение с Експертно решение № 90482/28 от 02.02.2026 г. НЕЛК потвърждава акта на ТЕЛК. Жалбоподателят твърди, че оценки на функционалния дефицит при детския аутизъм са различни, т.к. оценка на трайно намалената работоспособност се извършва на лица в трудоспособна възраст, както и ни лица, придобили права на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, които упражняват трудова дейност и не са им определили вид и степен на увреждане, а на лица до [възраст] възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя вид и степен на увреждане. Според жалбоподателя в тази насока е и разпоредбата на чл. 69, ал. 6 НМЕ, където срокът, за който се определя чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност/степен на увреждане в зависимост от увреждането и неговата динамика, но не по-малко от 6 месеца. При тези аргументи се иска решението в атакуваната част да се отмени. Ответникът по жалбата чрез юрисконсулт Д. З. счита жалбата за неоснователна и недоказана, а оспореното решение за правилeн и законосъобразeн индивидуален административен акт. Излага доводи, че срокът на чуждата помощ може да бъде същият или по-кратък от срока на степента на увреждането, като за инвалидността той може да бъде от една до три години или пожизнен. Обръща внимание на действащата нормативна уредба, където отсъства правна възможност за определяне на срок на инвалидност или на чужда помощ до навършване на определена възраст, вкл. 16 – година възраст. При тези мотиви заявява, че правилно срокът на чуждата помощ е определен като пожизнен предвид законоустановената възможност за това. Заинтересованата страна И. И. С. чрез своите родители и законни представители И. С. и И. С. оспорва жалбата като неоснователна, като считат оспорения административен акт за законосъобразен. С тези аргументи искат съдът да отхвърли жалбата. Заинтересованата страна ТЕЛК при УМБАЛ - Велико Търново редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по спора. Заинтересованата страна Агенция за хора с увреждания - София редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ Добрич редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по делото. Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалваните административни актове, в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно процесуалноправно легитимирано лице. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения: С оспореното експертно решение е оставено в сила Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ – Велико Търново № 90482/20 от 02.02.2026 г., с което са определени срокове на степен на увреждане и потребност от чужда помощ на малолетния И. И. С., страдащ от детски аутизъм, пожизнени. Страните не спорят относно релевантната фактическата обстановка. Спорът е правен, като е налице несъгласие относно приложение разпоредбите на чл. 69 НМЕ касаещи срока на определената чужда помощ. Освидетелстваният е дете на [възраст] възраст, страдащ от дефинитивно заболяване – детски аутизъм, за което е определена степен на увреждане 85%, пожизнено. Не е отчетена възможност за пълно или частично възстановяване. С оглед степента на увреждане на детето е определена потребност от чужда помощ. Прилагайки нормата на чл. 69, ал. 6 НМЕ, административния орган и решаващият такъв е дефинирал пожизнен срок на чуждата помощ. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от материалнокомпетентен орган, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съобразно чл. 69, ал. 6 НМЕ срокът, за който е определена чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане) в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца. Алинея 1 на нормата визира, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, какъвто е процесния случай, се определя пожизнен срок на инвалидността. От друга страна, раздел V от част II към Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, наименуван Аутистично разстройство при лица, навършили 16 години, е специален раздел към Психични заболявания, послужили за отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането. При граматическото и логическото тълкуване на нормите се достига до извод, че законодателят прави разлика и подлага на различен режим освидетелстването на деца до 16 години и другите лица: лица в трудоспособна възраст; такива, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, които упражняват трудова дейност и не са им определени вида и степента на увреждането; лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.(чл. 2 НМЕ) В този смисъл съдът възприема довода на оспорващия председател на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО относно отсъствието на възможност за определяне спрямо малолетното дете до 16 – годишна възраст на срок на предоставяне на чужда помощ – пожизнен. По изложените аргументи оспореното решение като неправилно се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда налага изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Жалбоподателят не претендира разноски. Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Добрич,