Решение № 170 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 62/2024 г.

В исковата молба ищците твърдят, че са родители на новородено бебе И.И. Д.ова И., почИ.ла на ••• г. на 30 часова възраст вследствие на лекарска грешка. Твърдят, че упоменатата лекарска грешка е допусната от д-р И. В. С.-Ц., която през периода ••• г. - ••• г. в гр. С., в АГ клиниката в УМБАЛ „•••“ АД - С., като лекар с призната специалност по ••• и •••, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия като лекар, специалист по ••• и •••, частнопрактикуващ и на основен трудов договор в УМБАЛ „•••" АД-С. - не била извършила дородова диагностика и не била направила преценка на времето на раждане на първата ищца - В. И. И. (майка на новороденото дете И.И. Д.ова И.), като не я била хоспитализирала своевременно за активно наблюдение, с което нарушила задълженията си съгласно Наредба № ••• г. за утвърждаване на медицински стандарт ПО .“••• и •••", като несвоевременното хоспитализиране на родилката довело до ••• у новороденото бебе И.И. Д.ова И., довели впоследствие до ••• на детето. Заявяват, че като родители понесли изключително тежко ••• на новороденото си дете. Понасяли изключително трудно загубата, изпитвали постоянни мъка и страдания, които не били превъзмогнали. Твърдят, че във връзка с настъпилата смърт на новороденото им бебе, с постановление от 27.12.••• г. Окръжна прокуратура (ОП) - С. образува досъдебно производство (ДП) № 112/••• г. по описа на Окръжна Следствена служба (ОСлСл) - С.. По описа на ОП - С. делото се водило под номер на прокурорска преписка № 183 8/••• г. Разглеждането на делото в досъдебна фаза под ръководството на Окръжна Прокуратура — С. продължило около 5 години. Независимо, че още в много ранен етап след образуване на ДП били събрани убедителни доказателства, че автор на извършеното престъпление била именно д-р И. В. С.-Ц., съответно същата била привлечена като обвиняем още на ••• г., но обвинителният акт срещу упоменатото лице бил внесен в съда едва на 13.04.2023 г. Сочат, че след внасянето на обвинителния акт в съда наказателното производство отново не се развивало. Образуваното НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд. С., било спряно с определение в о.с.з. на 16.05.2023 г., тъй като съдът констатирал, че срещу подсъдимата д-р И. В. С.-Ц. било образувано и административно- наказателно производство по издадено срещу нея Наказателно постановление (HIT) 27-157 от 07.11.2028 г. на Изпълнителен директор на ИА „Медицински одит'’, гр. С. - като административнонаказателно производство срещу д-р С.-Ц. се явявало пречка за ангажиране на нейната наказателна отговорност но смисъла на § 4 от Протокол 7 на ЕКПЧ. Впоследствие упоменатото административно-наказателно производство било прекратено Решение № 191 от 11.10.2023 г. по к.а.н.д. № 126/2023 г. па АС, С.. С разпореждане от 23.11.2023 г. НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд. С. илое възобновено, като делото било насрочено за 01.12.2023 г. и към настоящия момент било още висящо. Твърдят, че по този начин предварителното производство по прокурорска преписка № 1838/••• г. по описа на ОП - С. и свързаното с нея досъдебно производство се разглеждало вече 5 години (считано от Постановление на 27.12.••• г. за образуването на досъдебно производство (ДП) № 112/••• г. по описа на ОСлСл - С.), без да се развие дело в съдебна фаза срещу дееца. Заявяват, че като пострадали от престъплението желали наказателното производство да се развие и извършителят да бъде наказан, за причинената им тежка вреда, изразяваща се в загубата на новороденото им дете. Тази загуба предизвиквала у тях ежедневно мъки и страдания, които не можели да преодолеят до настоящия момент. Въпреки тежката загуба и шока, който изживели, организирали правната си защита, участвали в наказателния процес и силно желаели извършителят да бъде наказан. До настоящия момент очаквали постоянно приключването на воденото наказателно производство, непрекъснато страдали от факта, че делото не приключва и че извършителят не е наказан, с течение на времето вече изгубили всякаква надежда, че ще има справедливост и възмездие за причинените им вреди и вече не вярвали, че извършителят ще бъде осъден. Дългият срок на водене на досъдебното производство напълно разколебавало доверието им в ефективността на правораздаваталната ни система, спрямо правата на пострадалите граждани. През всичките 5 години до сега очаквали справедливо приключване на наказателното дело в разумен срок. Изключително дългият срок на разследването им причинявало през цялото време негативни емоции, стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността им да променели хода на събитията, което водило до загуба на доверие в правосъдната ни система. Към настоящия момент продължителния процес срещу извършителя им причинява негативни емоции и страдание от факта, че авторът на това престъпление, което било предизвикало изключително негативни последици за психиката им не бил открит и осъден. Накърнено било чувството им за човешко достойнство и чувството им за справедливост.Разглеждането на предварителното производство вече 5 години представлявало нарушение на правата им за разглеждане на делото в разумен срок (чл. 26 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС). Сочат, че за причинените ми неимуществени вреди ответникът им дължи обезщетение, поради продължилото вече 5 години предварително производство по прокурорска преписка № 1838/••• г. по описа на ОП - С.. Молят съда да осъди ответника да плати: на ищцата В. И. И. сумата от 10 000 лева, като обезщетение за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в негативни изживявания свързани с дългия срок на разследването - постоянно очакване приключването на воденото наказателно производство, непрекъснато страдание от факта, че делото не приключва и че извършителят не е наказан, загуба на всякаква надежда, че ще има справедливост и възмездие за извършителя и липса на вяра, че извършителят ще бъде осъден, разколебаване поради дългия срок на водене на досъдебното производство напълно на доверието в ефективността на правораздавателната ни система, спрямо правата на пострадалите граждани, очакване през всичките 5 години до сега на справедливо приключване на наказателното дело в разумен срок, негативни емоции, стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността й да променим хода на събитията, загуба на доверие в правосъдната ни система, страдание от факта, че авторът на престъплението не е открит и осъден, накърняване на чувството й за човешко достойнство и чувството ни за справедливост на ищеца Д. И. И. сумата от 10 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в негативни изживявания свързани с дългия срок на разследването - постоянно очакване приключването на воденото наказателно производство, непрекъснато страдание от факта, че делото не приключва и че извършителят не е наказан, загуба на всякаква надежда, че ще има справедливост и възмездие за извършителя и липса на вяра, че извършителят ще бъде осъден, разколебаване поради дългия срок на водене на досъдебното производство напълно на доверието в ефективността на правораздавателната ни система, спрямо правата на пострадалите граждани, очакване през всичките 5 години до сега на справедливо приключване на наказателното дело в разумен срок, негативни емоции, стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността му да промени хода на събитията, загуба на доверие в правосъдната ни система, страдание от факта, че авторът на престъплението не е открит и осъден, накърняване на чувството им за човешко достойнство и чувството им за справедливост, заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като ми присъдите и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Г., които моли съда де уважи предявеният иск като основателен и доказан. Съображения излага в писмена защита по делото. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратура на Република Б. , чрез прокурор И. Ч. е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Изразяват следното становище по редовността на исковата молба , че същата следвало да бъда оставена без движение, като нередовна, тъй като в нея не са били изложени твърдения за неритмичност на производството , като не са посочили наличия на значителни периоди без извършване на действия по разследването , а само общи позовавания за неразумен срок . Твърди, че отделно от това, в петитума на исковата молба не били посочено причинените неимуществени вреди на всеки един от пострадалите в какво се изразяват, какво им е било причинено. Оспорват изцяло по основание съответно и по размер исковите претенции по чл. 2б от ЗОДОВ. Сочи съгласно чл.2б от ЗОДОВ “ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията ( ЕКПЧОС Заявява, че липсва легална дефиниция на понятието „разумен срок като съгласно чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти , които имат значение за правилното решаване на спора , а преценката за разумен срок на разглеждане и решаване на делото се прави с оглед всички обстоятелства в процес, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най- бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството ( Решение №66/02.04.2015г. по гр.д. №5813/2014г на ВКС, III гр.о.) Във връзка с изложеното до тук следва да се отбележи : Досъдебно производство №112/•••г. по описа на Окръжен следствен отдел в ОП- С., наблюдавано по преписка № 183 8/•••г. по описа на ОП-С. е било образувано на 27.12.•••г. с Постановление на ОП-С. за това, че през месец март •••г. в гр. С., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност при осъществяване на акушеро-гинекологична помощ при проследяване на бременността и раждането на В. И. И. е причинена ••• на новороденото и дете от женски пол - за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Твърди, че в хода на разследването по досъдебното производство са извършени множество като обем необходими за разкрИ.ето на обективната истИ. и приключване на разследването обективно, всестранно и пълно действия: Приобщени били всички материали от извършената проверка на ИАМО /Изпълнителна агенция Медицински одит/ гр. С.. Извършени били разпити на всички установени свидетели - лекари съпричастни към настъпилата смърт на новороденото дете. Изискани и приобщени към делото заверени копия на цялата медицинска документация във връзка с постъпването, раждането и лечението на родилката В. И. И. от град К. и на новороденото й дете в Университетска АГ клиника на УМБАЛ „•••“ гр. С., включително и аутопсионния протокол на почИ.лото трийсет часа след раждането дете. Изискани и приложени са справки от НБДН /Национална база данни население/. В. И. И. била призована и разпитана като пострадала, като са и разяснени правата на пострадал по чл. 74 и чл. 75 от НПК, както и правата и по чл. 6 от ЗПФКПП. Връчени били съответните - формуляр за правата на пострадалите от престъпления и протокол за това. На 19.04.2019г. била назначена тройна съдебно-медицинска експертиза със срок на изпълнение до 90 дни, и изпълнението й било възложено на лекари специалисти от УМБАЛ „•••.“ ЕАД гр. В.. След изпращане на две напомнителни писма до Директора на посоченото здравно заведение тройната СМЕ била изготвена и получена на •••г. Делото било изпратено на доклад в ОП-С. след като било преразпределено на друг наблюдаващ прокурор поради продължителното отсъствие по болест на наблюдаващ прокурор и последвалото му пенсиониране. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор бил изготвен проекто-диспозитив за привличане на д-р И. С., като обвиняем за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК и делото било докладвано за съгласуване с наблюдаващия прокурор. След съгласуване на изготвения от следователя проекто-диспозитив, в изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор било изготвено постановление за приличане на обвиняем - д-р И. С. за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК и същото било изпратено в ОП - С. за утвърждаването му от наблюдаващия прокурор. Делото било върнато с указания да бъде назначена допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза. На •••г. била назначена допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза, чието изпълнение било възложено на същите вещи лица - лекариспециалисти в УМБАЛ „•••.“ ЕАД гр. В., със срок на изготвяне и предоставяне на писмено заключение до четири месеца от датата на предявяване на постановлението, предвид усложнената обстановка в цялата страна и особено в здравеопазването от пандемията на “•••“, както и поради предстоящият летен сезон през който вещите лица ще ползват отпуски. В определения срок назначената допълнителна тройна съдебно‐ медицинска експертиза била изготвена и делото изпратено на доклад в ОП- С.. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор бил изготвен проекто-диспозитив за привличане на д-р И. С. като обвиняем за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК и делото било изпратено на доклад за съгласуване с наблюдаващия прокурор, след което на •••г. лицето било привлечено като обвиняем по посочената квалификация и бил проведен разпит в присъствието на упълномощеният и защитник. В разпита си обвиняемата заявила, че желае да даде обяснения, но ще направи това след като прегледа наличната медицинска документация при нея за да може да се аргументира защо смята, че не била извършила това в което е обвинена и предвид професионалната и ангажираност и спецификата на работата и, ще и бъде необходимо около един месец технологично време, за което със защитника и пожелали да бъдат призовани отново за явяване на разпит на ••• г., когато обвиняемата ще даде подробни обяснения. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор била назначена повторна тройна съдебно-медицинска експертиза, която е възложена на други вещи лица и делото изпратено в МБАЛ Х.. Предвид усложнената епидемиологична обстановка в здравеопазването поради пандемията от “•••“, и в тази връзка високата служебна ангажираност и натовареност на вещите лица по преките им задължения в здравните заведения, кадровия дефицит - редуциран лекарски състав и липса на свободен ресурс, както и допълнителното ангажиране на лекарите специалисти с експертна дейност по други досъдебни производства, така също и поставените многобройни въпроси на които трябва да се дадат отговори в настоящата експертиза свързани с обема от материали за проучване и анализиране бил определен срок до четири месеца за изготвяне и предоставяне на писмено заключение от датата на предявяване на постановлението на вещите лица. На ••• г. било изпратено напомнително писмо до МБАЛ „Х.“ АД гр. Х., на вниманието на д-р Х.Е. с искане за писмено уведомление на какъв етап е изготвянето на назначената експертизата и какви били причините за нейното забавяне, както и да бъде изготвено мотивирано искане за продължаване срока за изготвянето на експертизата до конкретна дата и месец. Поради това, че не бил получен никакъв отговор от вещите лица, на •••г. било изпратено второ напомнително писмо до МБАЛ „Х.“ АД гр. Х., на вниманието на д-р Х.Е. с настояване за изпълнение на исканията поставени в предишното напомнително писмо. На ••• г. било изпратено трето напомнително писмо до вещите лица на които е възложено изготвянето на повторната тройна съдебномедицинска експертиза с искане за нейното приключване. След изготвяне на назначената повторна тройна съдебно-медицинска експертиза ДП било изпратено на доклад в ОП-С. с изпълнени указания. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор получени след доклада на делото, в резултат на допълнителното разследване се установло, че Наредба № 32/30.12.2008г. за утвърждаване на Медицинския стандарт по „••• и •••“ която са използвали вещите лица при изготвяне на експертизата не била действаща към момента на деянието - началото на месец март ••• г. На ••• г. била назначена допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза на същите вещи лица, които да отговорят на поставените въпроси, като се съобразят с действащата към момента на извършване на деянието Наредба № •••г. за утвърждаване на Медицински стандарт по „••• и •••“ /отм. ДВ бр. 106/23.12.2014г., с възстановено действие с решение № 11894/07.11.2016г. на ВАС ДВ бр. 22/14.03.2017г„ в сила от 14.03.2017г./ Предвид високата служебна натовареност на вещите лица по преките им задължения, както и допълнителната им ангажираност с експертни дейности и по други досъдебни и съдебни производства, многобройните поставени въпроси на които трябвало да се дадат отговори в настоящата експертиза свързани с обема от материали за проучване и анализиране, а така също и обстоятелството, че определените лекари специалисти са от различни съдебни райони, което затруднявало координирането на анализите помежду им, отпускарския летен сезон и след консултация с тях бил определен срок до три месеца от датата на предявяване на постановлението на вещите лица за изготвяне и предоставяне на писмено заключение. Допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза била изготвена в определения срок и предоставена на разследващия следовател. Досъдебното производство било изпратено на доклад в ОП- С.. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор бела изготвено ново прецизирано обвинение на обв. д-р И. Ст. съобразно заключението на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза и делото е изпратено в ОП-С. за съгласуване на изготвения проекто-диспозитив за привличане на обвиняем. В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор дадени след доклада на делото, с постановление от 02.02.2023г. било извършено ново прецизирано привличане на обвиняемата д - р И. С. съобразно изготвения проекто-диспозитив в присъствието на нейния защитник. Проведен бил разпит. Изпълнени са всички останали указания на наблюдаващия прокурор - актуализирано е свидетелството за съдимост на обвиняемата д-р И. Ст. Изискани и приложени са удостоверение за раждане и акт за смърт на почИ.лото дете. Изискани били необходимите справки от НБДН касаещи разширения кръг на пострадалите лица. Всички новоустановени пострадали били разпитани като такива. Връчени били съответните формуляри и протоколи за пострадали лица. Материалите по разследването били предявени на всички заинтересовани лица - на всички пострадали и на защитника на обвиняемата . Във връзка с направени искания, бележки и възражения при предявяване на разследването от адвоката .на обвиняемата ДП било изпратено на доклад в ОП-С.. На 13.03.2023г. ДП №112/•••г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. С. било приключено и изпратено в ОП- С. с мнение за предаване на съд за извършено от нея престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. С Обвинителен акт на Окръжна прокуратура-С. от 13.04.2023г. досъдебното производство било внесено в Окръжен съд - С., с оглед реализиране на наказателната отговорност на обвиняемата. На 16.05.2023г. ОС - С. бил насрочил разпоредително заседание, като с протоколно определение № 432 от същата дата на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК бил спрял производството по НОХД № 43 3/2023г. по описа на същия съд, като е предоставил едномесечен срок на ОП- С., в който да бъде поискано възобновяване на административнонаказателното производство срещу подсъдимата, приключило с влязло в сила наказателно постановление № НП- 27-15 7/07.11.••• г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Това било сторено от ОС-С., тъй като защитника на подсъдимата направил възражение, че съобразно факта, че на подсъдимата било наложено административно наказания глоба в размер на 300 лева, било налице дублиране на производства, а именно административнонаказателно производство и наказателно производство, което е недопустимо по критериите на ЕСПЧ. На 18.05.2023г. ОП-С. внесла искане до Административен съд-С. за възобновяване на административнонаказателното производство относно наказателното постановление № НП-27- 157/07.11.•••г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. На 11.10.2023 г. Административен съд-С. по КАНД № 126/2023г. възобновил административнонаказателното производство и отменил горецитираното наказателно постановление, като ОП-С. получила същото на 19.10.2023г. Същото незабавно било внесено в ОС-С., който с Разпореждане № 1211/23.10.2023г. възобновил производството по НОХД №433/2023г. по техен опис. На 25.10.2023г. в ОП-С. било получено съобщение за насрочване на ново разпоредително заседание на 01.12.2023г. С Протоколно определение от №1006/01.12.2023г. ОС-С. на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1 т.З от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на ОП-С. за отстраняване на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не било налице неразумен срок на неприключилото производство. Към исковата молба не били приложени доказателства, от които да може да се направи извод относно неритмичност по водене на производството , както и твърдения за отделни забавяния , които да ангажират отговорността по чл. 26 ЗОДОВ. Твърдяната продължителност от 5год. не била извън разумния срок. Делото се водило за деяние по чл.123 от НК, като с фактическа и правна сложност, обхваща значително голям обем събран доказателствен материал. Следвало да се има предвид, че на 16.05.2023г. ОС-С. бил насрочил разпоредително заседание, като с протоколно определение № 432 от същата дата на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК спрял производството по НОХД № 433/2023г. по описа на същия съд, като предоставил едномесечен срок на ОП- С., в който да бъде поискано възобновяване на административнонаказателното производство срещу подсъдимата, приключило с влязло в сила наказателно постановление № НП-27- 157/07.11.•••г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Това било сторено от ОС-С., тъй като защитника на подсъдимата направил възражение, че съобразно факта, че на подсъдимата било наложено административно наказания глоба в размер на 300 лв. било налице дублиране на производства, а именно административнонаказателно производство и наказателно производство, което е недопустимо по критериите на ЕСПЧ. На 18.05.2023г. ОП-С. внесла искане до Административен съд- С. за възобновяване на административнонаказателното производство относно наказателното постановление № НП-27- 157/07.11.••• г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. На 11.10.2023 г. Административен съд - С. по КАНД № 126/2023г. възобновил административнонаказателното производство и отменил горецитираното наказателно постановление, като ОП-С. получила същото на 19.10.2023 г. Отговорността на Прокуратурата в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ не можела да бъде ангажирана във връзка с твърденията за неосъждане на извършител. Сочи, че липсват доказателства за твърдените претърпени негативни последици - както и за причинно следствена връзка между тях и основанието за настъпването им, т.е между продължителността на воденото ДП и причинени неимуществени вреди. Счита, че в настоящия случай всеки от ищците не бил представил доказателства относно какви конкретни вреди е претърпял по вид и интензитет и това, че те са причинени именно, и само от процесния деликт. Твърди, че ищците не били ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си за претендираните неимуществени вреди в размер на 10 000 лева обезщетение за всеки от тях . Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева, за всеки от ищците, като завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Имайки предвид трайната съдебна практика, считал иска за значително завишен. Според възприетото в т.П на ППВС № 4 / 1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед на конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди от значение е как разследването по производството ( и в двете фази - досъдебна и съдебна ) се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата на увредения. Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, като не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определянето на парично обезщетение, по голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Претенцията на ищците е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Размерът на обезщетението за репариране на неимуществените вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е съобразен. Като акцесорна страна оспорват и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди. Оспорват, като неоснователна претенцията относно дължима законна лихва. В процесния случай лихвата е дължима от датата, на която съдебния акт е придобил стабилност, за която дата не са ангажирани доказателства. Крайният момент на увреждането е датата, на която наказателното производство е приключило с влязъл в сила надлежен съдебен или прокурорски акт. Това е и моментът, от който при уважаване на главния иск, ще се дължи лихва върху обезщетението според т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС. Исковите претенции са недоказани по основание и размер. Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и срока на продължителност на воденото досъдебно производство . Оспорват претендираният размер на обезщетението, особено след като е отчетен вида и характера на разследването - при наличие на фактическа и правна сложност, вида и спецификата на обвинението, както и че наказателното производство приключило във фазата на досъдебното производство, изготвен бил обвинителен акт внесен за съвместно разглеждане в ОС С. и било образувано НОХД, което не е приключило с окончателно произнасяне от страна на съда. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, част от които е и адвокатски хонорар /който не е посочен /, следва да се отбележи и прецени, че възнаграждението за адвокатски хонорар не следвало да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразяват срещу поисканото от ищците за приобщаване към доказателствения материал - преписка № 183 8/•••г. по описа на ОП-С., Досъдебно производство №112/•••г. по описа на Окръжен следствен отдел в ОП-С., тъй като същите към момента били приложени по образуваното НОХД на развиващото се в съдебната фаза производство, което не е приключило. Възразяват срещу направеното от ищеца искане за разпит на двама свидетели, чиито имена не били посочени в исковата молба, както и какви конкретни обстоятелства и факти, ще бъдат установени с разпита на всеки един от тях, каквото е императивното изискване на чл.156 ГПК и чл.159, ал. 2 ГПК. Подробно становище по обстоятелствата, на които се основава иска ще изложат след посочване на последните от ищеца. В съдебно заседание прокурор И. Ч. представител на ответника Прокуратура на Република Б. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: По делото е приложена пр.пр. № 1838/••• г. по описа на Окръжна прокуратура – С., по ДП № 112/••• г. по описа на Окръжна следствена служба /ОСлСл./ - С.. Преписка № 1838/••• г. е регистрирана първоначално в Окръжна прокуратура – С. на 16.08.••• г., въз основа на постъпило от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, ведно с констативен протокол за извършена проверка, в който се сочат данни за извършено престъпление по чл. 123 от НК. На 21.08.••• г. с постановление за възлагане на проверка от наблюдаващия прокурор е възложено извършване на проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на Областна дирекция на МВР – С.. С обвинителен акт от 13.03.2023г. по преписка № 1838/••• г. по описа на Окръжна прокуратура – С. е повдигнато обвинение на И. В. С.-Ц. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК за това, че през периода ••• г. – ••• г. в град С. в АГ клиниката в УМБАЛ „•••“ АД – С., като лекар с призната специалност по ••• и •••, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия като лекар, специалист по ••• и •••, като частнопрактикуващ и на основен трудов договор в УМБАЛ „•••“ АД – С. – не е извършила дородова диагностика и не е направила преценка на времето на раждане на В. И. И. /майка на детето И.И. Д.ова И./, като не я е своевременно хоспитализирала за активно наблюдение, с което е нарушила задълженията си по Закона за здравето и Наредба №•••г. за утвърждаване на медицински стандарт по „••• и •••“, като е причинила ••• на И.И. Д.ова И., настъпила на ••• г. в АГ клиниката в УМБАЛ „•••“ АД – С. вследствие на допуснатите нарушения, причинили перИ.тална •••. С разпореждане № 432 от 18.04.2023 г. постановено по НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – С. делото е внесено в разпоредително заседание. За разпоредителното заседание са призовани подсъдимата И. В. С.- Ц. и пострадалите лица В. И. И. и Д. И. И.. С протоколно определение № 432/16.05.2023г., постановено по НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – С. съдът е спрял на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК наказателната производство по НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.. Със същото определение съдът е предоставил едномесечен срок на Окръжна прокуратура – С. в рамките на който да бъде поискано възобновяване на административно-наказателното производство срещу подсъдимата д-р И. В. С., приключило с влязло в сила наказателно постановление № НП – 27-157/07.11.••• г., издадено срещу й от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /лист 36 – 41 от делото/. По делото не е спорно, че против И. В. С.-Ц. е съставен акт за установяване на административно нарушение № А – 37 – 167 за извършено от нея нарушение по чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето. С влязло в сила решение № 191/11.10.2023г., постановено по к.а.н.д. № 126/2023г. по описа на Административен съд – С. съдът е възобновил административно-наказателното производство, образувано пред Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – С., в което е издадено наказателно постановление № НП 27 – 157/07.11.•••г. против И. В. С.-Ц. за нарушение на Закона за здравето. Със същото решение Административен съд – С. е отменил наказателно постановление № НП 27 – 157/07.11.••• г., издадено от Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – С. и е прекратил възобновеното административно-наказателно производство против И. В. С.-Ц. за извършено нарушение на Закона за здравето /лист 42 – 44 от делото/. С разпореждане № 1211 от 23.10.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – С. производството по делото е възобновено, като делото е насрочено за открито съдебно заседание. С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Г. И.. Свидетелят И. /••• на ищеца Д. И./ твърди, че „първородното им дете почИ. поради немарливостта на доктората през ••• г.“ Заявява, че снаха му „преносела“ и когато дошло време за раждането нямало адекватна реакция от доктората. Сочи, че след ••• на детето „много тежко го приеха снаха ми и сИ. ми, затвориха се в себе си“. В края на ••• г. се „Повдига протест срещу доктората. Все още не е приключило производството“. Твърди, че когато ги викат да ги разпитват те преживявали всичко отначало. Загубили били надеждата, че доктората ще бъде наказана, тъй като мИ.ли 6 години. На шестата години разбрали, че срокът за претендиране на обезщетение е изтекъл и не можели да направят нищо. „Зле се отразява на децата. Това е постоянно с мисълта, че всичко е загубено“. Показанията на свидетел И. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. След тази преценка съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са непосредствени, логични и взаимнодопълващи се. Обстоятелството, че разпитания по делото свидетел е лице попадащо в изброените по чл.172 от ГПК не дават основание на съда да счете неговите показания за недостоверни или проявяващи заинтересованост, а и по делото не са събрани доказателства опровергаващи свидетелските показания. При така установените фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.. Съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧ всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна и при наличие на правен интерес – ищците имат качеството на пострадали по наказателното производство, по което се твърди, че е нарушен разумният срок за разглеждане на данните в пр.пр. №1838/•••г. по описа на Окръжна - прокуратура – С.. Установи се, че досъдебното производство е образувано с постановление на Окръжна прокуратура – С. на 27.12.•••г., за това, че през месец март •••г. в град С. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност при осъществяване на акушеро-гинекологична помощ при проследяване бременността и раждането на В. И. И. е причинена ••• на новороденото дете И.И. Д.ова И. – престъпление по чл. 123 от НК. С обвинителен акт на Окръжна прокуратура - С. от 13.04.2023г. досъдебното производство е внесено в Окръжен съд – С. с оглед реализирането на наказателна отговорност на обвиняемата И. В. С.-Ц.. На 16.05.2023 Окръжен съд – С. е насрочил разпоредително заседание, като с протоколно определение от същата дата на основание чл.25, ал.1, т. 5 от НПК е спряно производството по НОХД № 433/2023 г. Видно от тези доказателства ищците като родители на почИ.лото бебе И.И. Д.ова П. имат качеството на пострадали от престъплението лица. В случая решаващ за спора е въпросът, дали наказателното производство определя граждански права на ищците по смисъла на чл.6, § 1 от КЗПЧОС, като имайки предвид горните доказателства, отговорът следва да бъде положителен доколкото ищците имат качеството на пострадали от разследваното престъпление, които твърдят, че в резултата на изключително дългия срок на разследване търпят негативни емоции и страдания от това, че авторът на деянието не е осъден, както и че това разколебава доверието им в правораздавателната система. Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на Държавата и да претендиран обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧ. Доколкото се касае за вътрешноправно средство за реализиране на право, предоставено с ЕКПЧ, критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочен примерно в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите установени в практиката на ЕКПЧ. Съгласно установената практика /Решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. І5813/2014 г. на ВКС, III г. о/ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този срок е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото ката се търси баланс между интересите на лицето възможно най – бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерии : общата продължителност, предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните, и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед конкретния спор. Следва да се има предвид, че при съобразяването на поведението на властите, се отчита, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, при осъществяването на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 от ЕКЗПЧ, включително и за обективно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата по случая, за разкрИ.е на обективната истИ. и за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази - началната дата /която за наказателни дела е датата, от която лицето е научило за сезирането на компетентните органи/ и крайната /на влизане в сила на окончателния акт, с който спорът е разрешен/ и се пресметне съответния период. Релевантния период в случая е от 27.12.••• г. датата на образуване на досъдебно производство № 112/••• г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – С. с постановление на Окръжна прокуратура – С., а крайният момент е 13.04.2023 г., когато досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в Окръжен съд – С. с оглед реализиране на наказателната отговорност на обвиняемата. Към момента делото се намира в съдебната фаза на процеса, като няма влязъл в сила съдебен акт. Според съда така изтеклия почти 5-годишен период на наказателното производство надвишава разумния срок на разглеждане и решаване на делото съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧ. Съображенията за това са следните: В практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на дадено дело зависи от конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок. Както вече се посочи, факторите, които се вземат под внимание при преценка относно разумността на релевантния период, са сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно неговата фактическа и правна такава. Критерии за това са правната квалификация, естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат събрани, встъпването на други лица в процеса и други релевантни обстоятелства. От друга страна ответника Прокуратура на Република Б., в чиято тежест е да докаже тези изгодни обстоятелства съгласно чл.164 от ГПК, не ангажира никакви доказателства, установяващи по – висока или изключителна сложност на конкретното дело, отличаващи го по сложност – било от фактическа или пък от правна страна от други подобни производства имащи за предмет разследване на престъпление по чл.123 от НК. Единственото обстоятелство, за което са налице доказателства по делото, е че наказателната производство е било спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК на 16.05.2023 г. като е предоставен едномесечен срок на Окръжна прокуратура – С. в рамките на който да бъде поискано възобновяване на административно-наказателното производство срещу подсъдимата д-р И. В. С., приключило с влязло в сила наказателно постановление № НП – 27-157/07.11.•••г. издадено срещу й от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Следва де се отбележи, че по спирането има влязъл в сила съдебен акт постановен по к.а.н.д. №126/2023 г. по описа на Административен съд – С. още на 11.10.2023г. Следва да се отбележи, че спирането на наказателното производство е станало в съдебната фаза на процеса и не касае изтеклия почти петгодишен срок на разследване. В случая продължителността може да бъде определена като прекомерна и то като се има предвид, че делото и към настоящия момент е в съдебна фаза. Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че е налице неритмичност на действията на разследващите органи. Същите започват на 27.12.•••г., когато с постановление на Окръжна прокуратура – С. от същата дата е образувано досъдебно производство №112/•••г. по описа на Окръжна следствена служба – С.. На по – късен етап след събиране на доказателства е достигнато до извода, че автор на престъплението е д-р И. В. С.. Видно е, че същата е привлечена в качеството й на обвиняем на •••г., а обвинителния акт срещу нея е внесен в съда на 13.04.2023г. т.е. само между връчването на обвинителния акт и внасянето му в съда мИ.ва 3- годишен период /а общо производството в досъдебна фаза продължава около 5 години/. Следва да се отбележи, че в 3 годишния период между връчването на обвинителния акт и внасянето му в съда представлява значителен период, през който не са извършвани действия по разследване. Не се констатира по делото поведението на ищците да е допринесло по някакъв начин за забавяне хода на производството, т.е. според съда единствено и само поведението на ответника е причИ. за неприключване на делото в разумен срок, доколкото не са взети мерки за обезпечаване на бързото приключване на досъдебното производство. Поради изложените съображения съдът намира че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция - необоснована забавяне на висящото наказателно производство, чиято продължителност е извън границите на разумния срок. Това от своя страна обуславя правото но ищците В. И. И. и Д. И. И. като пострадали от престъплението, да претендират обезщетение по реда на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за вредите, причинени им от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като за уважаване на иска следва да се докаже по делото, както настъпването на вредите, техния вид /в случая неимуществени/ и размер, така и пряката им причинноследствена връзка със забавеното производството. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. А размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според ППВС №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, като за база се вземат и икономическите показатели и стандарт в страната. Доколкото принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния срок“, предвид спецификите на конкретния казус; повлияло ли е и как воденото производство върху начИ. на живот на страната; значението на делото за страната /в този смисъл е от значение и процесуалното качество на страната/, вкл. евентуално видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство, добросъвестността на увредения и т. н. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ. Ищците са родители на новороденото бебе И.И. Д.ова И. почИ.ла на •••г. на 30 часова възраст. Тук следва да се съобрази важността на воденото производство за ищците, доколкото пострадалата е тяхна дъщеря т. е. те са загубили дете и причиненото страдание е огромно. Несъмнено доказано по делото чрез събраните и неопровергани показания на свидетеля И. И. кредитирани от съда с доверие като непротиворечиви, логични и, непосредствени и вътрешно убедителни, е, че ищците В. И. И. и Д. И. И. са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди вследствие на продължително воденото наказателно производство, чувствали се зле, затворили се в себе си, дългия период от време за провеждането на наказателното производство го приемали като липса на наказание за тяхната загуба, когато ги извикали да ги разпитват преживявали всичко отначало, живеели с мисълта, че всичко било загубено. В случая вредите са били допълнително утежнени от липсата на възможност да се постигне правосъдие и справедливост чрез налагане на наказание на виновните лица. Разбираемо е, че ищците са очаквали ответникът да прояви активност, да изпълни задълженията си и да спази закона, като разследва адекватно случилото се. Изгубената надежда, липсата на вяра в справедливостта са станали причИ. да считат, че всичко е загубено При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и значителният засегнат интерес на ищците, които като родители на пострадалата са очаквали ефикасно и навременно правосъдие и справедливост, налагате на наказание на виновното лице, а е трябвало години наред да понасят бездействието на ответната страна, която не е изпълнила надлежно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство. Необосновано дългият изтекъл срок на неприключилото наказателно производство неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди на ищците под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и безпомощност, несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено всичко възможно, за да бъде установена обективната истИ. по делото и вИ.та на извършителя на деянието. Тези факти се потвърдиха и от неопроверганите и кредитирани с доверие показания на свидетеля И. И., макар по принцип да не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания /Решения №18 от 20.02.2024г. по гр. д. №2721/2013 г. на ВКС IV г.о./, като наличието им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство. Имайки предвид гореизброените характерни особености на настоящия случай, вкл. и че неспазването на разумния срок на продължителност вИ.ги увеличава вредните последици /Решение №532 от 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009г. на ВКС, III г.о./, както и съобразявайки конкретния личен интерес на ищците, съдът намира, че справедливия на обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците, възлиза на сумата в размер на 5 112.92 евро за всеки един от ищците. Предвид уважаването на главния иск и тъй като вземането е лихвоносно, следва в полза на ищците да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска да окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 5.11 евро, представляваща дължимата държавна такса. В полза на „Адвокатско дружество •••“, със седалище и адрес на управление град С., •••, БУЛСТАТ ••• на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 124.84 евро. Воден от горните мотиви, съдът