Решение № 6576 от 21.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 328 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на Р. А. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], [улица], ет. 7, ап. 79 – съдия в Районен съд – [област], против Заповед № 606 от 20.12.2024 г. на ИФ Административен ръководител – председател на Районен съд – [област], с която на основание Заповед № 320/15.11.2024 г. на председателя на Районен съд – [област] във връзка с чл. 327 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1 от ЗСВ ѝ е обърнато внимание за допуснати нарушения по движението на делата и по организацията на работата, във връзка с констатирано:

1. Неспазване на законоустановените процесуални срокове по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, чл. 252, ал. 2 от НПК, чл. 252, ал. 4 от НПК, чл. 271, ал. 10 от НПК и чл. 429, ал. 2 от НПК, както следва: на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК – по НАХД № 529/2024 г. и НАХД № 552/2024 г.; на чл. 252, ал. 2 от НПК – по НОХД № 737/2023 г. и НОХД № 339/2024 г.; на чл. 252, ал. 4 от НПК – по НЧХД № 785/2023 г., НЧХД № 792/2023 г. и НЧХД № 791/2023 г.; на чл. 271, ал. 10 от НПК – по НОХД № 750/2023 г.; на чл. 429, ал. 2 от НПК – по ЧНД № 970/2023 г.;

2. Неспазване на задължителните за всички съдии разпореждания на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда, а именно на Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г. и двете издадени от председателя на Районен съд – [област], като считано от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г. е насрочила заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, както и разглеждала дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, по общо 68 броя дела;

3. Не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както следва: НОХД № 829/2023 г., НОХД № 14/2024 г., НОХД № 1020/2023 г. и НАХД № 498/2024 г. – всички по описа на Районен съд – [област];

4. Неявяване всеки ден на работа, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения.

Жалбоподателката намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че административният ръководител не е взел под внимание, дадените в хода на административното производство обяснения. В жалбата са изложени конкретни възражения по всяко едно от констатираните нарушения. Претендират се сторените по делото разноски съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощник – адв. В. Р.. Ответникът – ИФ Административен ръководител - Председател на Районен съд – [област], чрез пълномощник адв. А. И., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд – Пловдив, I отд., ХVIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Административното производство е стартирало със Заповед № 520/15.11.2024 г. на ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали, с която на основание чл. 327 от ЗСВ е открито производство по отношение на Р. А. П. – съдия при Районен съд – Кърджали за обръщане на внимание за допуснати нарушения по движението на делата и по организацията на работа. Със същата е заповядано да се уведоми П. за издадената заповед, като ѝ е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и да направи искания и възражения по отношение на откритото производство в 3-дневен срок от съобщаването, което е сторено на 18.11.2024 г. (л. 40-41). Като основание за издаване на заповедта за откриване на производството са посочени разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 327 от ЗСВ, както и че следва да бъде открито производство за обръщане на внимание на съдия Р. П. за допуснати от нея нарушения по образуването и движението на делата и по организацията на работата ѝ в периода от постъпването ѝ на работа на 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г. Мотивирано е, че е констатирано отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции, като в конкретния случай тези стандарти са заложени и разписани в ЗСВ, НПК, Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, а именно:

1. Съгласно чл. 210, т. 1 от ЗСВ съдиите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, а от извършената проверка е установено, че съдия П. не е спазила законоустановените процесуални срокове, както следва: на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК – по НАХД № 529/2024 г. и НАХД № 552/2024 г.; на чл. 252, ал. 2 от НПК – по НОХД № 737/2023 г. и НОХД № 339/2024 г.; на чл. 252, ал. 4 от НПК – по НЧХД № 785/2023 г., НЧХД № 792/2023 г. и НЧХД № 791/2023 г.; на чл. 271, ал. 10 от НПК – по НОХД № 750/2023 г.; на чл. 429, ал. 2 от НПК – по ЧНД № 970/2023 г.;

2. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗСВ разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него, а в проверявания период на работа и въпреки издадените Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г., съдия П., считано от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г. насрочва заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, както и разглежда дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, по общо 68 броя дела, както следва: НЧХД № 926/2023 г., НОХД № 1020/2023 г., АНД № 802/2023 г., АНД № 8/2024 г., НЧХД № 785/2023 г., всички разгледани в понеделник на 12.02.2024 г.; АНД № 884/2023 г., АНД № 797/2023 г., АНД № 3/2024 г., всички разгледани в петък на 16.02.2024 г.; НОХД № 18/2024 г., АНД № 8/2024 г., НОХД № 30/2024 г., АНД № 58/2024 г., всички разгледани в понеделник на 19.02.2024 г.; НОХД № 972/2023 г., АНД № 28/2024 г., АНД № 876/2023 г., АНД № 877/2023 г., всички разгледани във вторник на 20.02.2024 г.; НОХД № 737/2023 г., АНД № 802/2023 г., разгледани във вторник на 05.03.2024 г.; НОХД № 1016/2023 г., АНД № 1008/2023 г., АНД № 1040/2023 г., АНД № 34/2024 г., всички разгледани в понеделник на 11.03.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., разгледано в петък на 15.03.2024 г.; АНД № 1014/2023 г., АНД № 1009/2023 г., АНД № 885/2023 г., АНД № 655/2023 г., АНД № 923/2023 г., АНД № 976/2023 г., всички разгледани в понеделник на 25.03.2024 г.; АНД № 977/2023 г., НОХД № 1060/2023 г., НЧХД № 926/2023 г., НЧХД № 785/2023 г., АНД № 1040/2023 г., всички разгледани в понеделник на 01.04.2024 г.; АНД № 1008/2023 г., НОХД № 865/2023 г., всички разгледани в понеделник на 08.04.2024 г.; АНД № 999/2023 г., НОХД № 206/2024 г., всички разгледани в понеделник на 15.04.2024 г.; НОХД № 750/2023 г., разгледано във вторник на 16.04.2024 г.; НЧХД № 792/2023 г., разгледано в понеделник на 13.05.2024 г.; НЧХД № 791/2023 г., разгледано в понеделник на 20.05.2024 г.; НОХД № 385/2024 г., разгледано в понеделник на 10.06.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., АНД № 453/2024 г., разгледани в петък на 14.06.2024 г.; НЧХД № 452/2024 г., разгледано в понеделник на 24.06.2024 г.; НЧХД № 636/2024 г., разгледано в понеделник на 19.08.2024 г.; АНД № 603/2024 г., АНД № 601/2024 г., АНД № 638/2024 г., АНД № 627/2024 г., ЧНД № 659/2024 г., ЧНД № 697/2024 г., всички разгледани в понеделник на 09.09.2024 г.; НЧХД № 636/20247 г., НЧХД № 526/2024 г., НОХД № 340/2024 г., всички разгледани в петък на 13.09.2024 г.; НОХД № 628/2024 г., разгледано в понеделник на 16.09.2024 г.; АНД № 666/2024 г., АНД № 644/2024 г., АНД № 650/2024 г., АНД № 617/2024 г., всички разгледани в петък на 20.09.2024 г. 3. С. П. не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както следва: НОХД № 829/2023 г. присъдата, по което е влязла в сила на 24.01.2024 г., а делото е предадено от съдията на деловодството на 01.02.2024 г.; НОХД № 14/2024 г. присъдата, по което е влязла в сила на 17.02.2024 г., а делото е предадено от съдията на деловодството едва на 07.03.2024 г. и то след изрична заповед на председателя на съда; НОХД № 1020/2023 г. присъдата по което е влязла в сила на 28.02.2024 г., а делото е предадено от съдията на деловодител от наказателно деловодство на 01.04.2024 г., за което отново е издадена и е връчена заповед на съдията да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения, за да могат да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 98, ал. 1 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост; НАХД № 498/2024 г., решението по което е влязло в сила на 20.07.2024 г., а делото е предадено от съдията на секретаря на 13.08.2024 г., въпреки издадените и връчените ѝ вече две заповеди от председателя на съда да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения.

4. Съгласно чл. 210, т 3 от ЗСВ съдиите при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, а съдия П. не идва всеки ден на работа, включително и когато със заповед на административния ръководител е определена за дежурен съдия през съдебната ваканция, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения.

В указания срок от жалбоподателката е депозирано възражение с вх. № 12091/20.11.2024 г. (л. 348 и сл.), в което се твърди, че констатациите в заповедта не отговарят на обективната действителност, тъй като не е извършила вменените ѝ нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работа, като са изложени конкретни съображения по всяко едно от тях. Направени са и доказателствени искания, а именно: 1) да ѝ бъде предоставена писмена справка относно общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии в Районен съд – Кърджали за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г.; 2) да ѝ бъде предоставена писмена справка относно поименен график на заседанията и разгледаните дела в Районен съд – Кърджали за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г.; 3) след предоставянето на исканите справки да ѝ бъде предоставена възможност и допълнителен срок за становище.

По делото е приложена Резолюция от 12.12.2024 г. на ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали (л. 347), съгласно която на П. са предоставени 2 бр. справки, както следва: относно общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии за процесния период, както и справка по отношение на всички магистрати в Районен съд – Кърджали относно спазване на Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г., съдържаща информация за вида на производствата, насрочени извън определените заседателни дни, които не са с кратки процесуални срокове. Няма данни обаче какви точно справки са ѝ били предоставени, налице е единствено писмо с вх. № 13208/16.12.2024 г. от съдия Р. П., с което изразява становище, че предоставените ѝ за запознаване 2 бр. писмени справки, не изпълняват изискванията на заявеното от нея искане (л. 353).

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство заповед, като за да стори това, административният орган е приел за установено следното:

I. Съгласно чл. 210, т. 1 от ЗСВ съдиите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, а от извършената проверка се установи, че съдия П. не е спазила законоустановените процесуални срокове, както следва:

1. На чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, според който, когато съдията-докладчик намери, че делото е подсъдно на съда: насрочва образуваното по обвинителен акт дело, за което не са налице основанията за прекратяване по чл. 250, ал. 1, в разпоредително заседание в двумесечен срок от постъпването му, а когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши разпоредителното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца. По наказателните дела от административен характер на основание чл. 84 от ЗАНН се посочва, че също се прилагат, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Мотивирано е, че това означава, че срокът за насрочване на образуваното НАХД е 2 месеца, без възможност за разрешаване на по-дълъг срок от председателя на съда, тъй като по тези дела не се провежда разпоредително заседание: НАХД № 529/2024 г. е образувано на 24.06.2024 г. и е насрочено за 19.09.2024 г. Това е сторено въпреки отправената молба от съдия П. до председателя на съда за разрешение делото да бъде насрочено в определен по-дълъг срок, която е оставена без разглеждане с мотив, че липсва законово основание за това; НАХД № 552/2024 г. е образувано на 03.07.2024 г. и е насрочено за 05.09.2024 г. 2. На чл. 252, ал. 2 от НПК, който указва, че когато не са налице основания за разглеждане на дело, образувано по обвинителен акт, по реда на глава двадесет и седма, глава двадесет и осма и глава двадесет и девета или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт, съдебното заседание се насрочва в едномесечен срок от разпоредителното заседание: НОХД № 737/2023 г., по което разпоредителното заседание е проведено на 09.10.2023 г. и делото е отложено по общия ред за 04.12.2023 г.; НОХД № 339/2024 г., по което разпоредителното заседание е проведено на 04.07.2024 г. и делото е отложено по общия ред за 12.09.2024 г. 3. На чл. 252, ал. 4 от НПК, който задължава съдията-докладчик да насрочи в едномесечен срок образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основания за разглеждането ѝ в съдебно заседание: НЧХД № 785/2023 г. – делото е образувано на 20.09.2023 г., а е насрочено за 23.10.2023 г.; НЧХД № 792/2023 г. – делото е образувано на 25.09.2023 г., а е насрочено за 30.10.2023 г.; НЧХД № 791/2023 г. - делото е разпределено на 30.10.2023 г., а е насрочено за 11.12.2023 г. 4. На чл. 271, ал. 10 от НПК, който указва, че във всички случаи на отлагане на делото, то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца: НОХД № 750/2023 г. от заседание, проведено на 06.06.2024 г., делото е отложено за 12.09.2024 г. 5. На чл. 429, ал. 2 от НПК, според който, съдията-докладчик преценява налице ли са всички условия за разглеждане на делото и насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението: ЧНД № 970/2023 г. – делото от 27.06.2024 г. е насрочено за 02.07.2024 г. Всички тези констатирани нарушения на регламентирани в НПК срокове, е мотивирано, че представлява виновно неизпълнение от този магистрат на служебни задължения по движението на делата и нарушение при организацията му на работа, тъй като не са открити никакви обективни такива. В тази връзка е отчетена натовареността на съдия Р. П., която е най-ниската в сравнение с другите съдии, разглеждащи наказателни дела в Районен съд – Кърджали, които от 25.07.2023 г. до 31.12.2023 г. са четирима – З. – 80 %, Е. – 100 %, П. – 100 % и Ч. – 40 %, а от 01.01.2024 г. са трима – З. – 80 %, Е. – 100 %, П. – 100 %, тъй като общо натовареността според Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) на съдия П. за 2023 г. е 32, 23 при 171, 96 за съдия З., 179, 18 за съдия Е. и 51, 97 % за съдия Ч., а за първото полугодие на 2024 г. е съответно – съдия П. 82, 89, съдия З. 115, 81 и съдия Е. 135, 52. Тук се сочи, че е взета предвид и справката за средномесечна натовареност на съдия П. на база постъпили, разгледани и свършени дела, както следва:

Справка за наказателните съдии за 2023 г. за средномесечната натовареност на база постъпили, разгледани и свършени дела, с отчитане на периода на работа на съдиите Ч., С. и П.: А. Ч. – 40 % натовареност, считано от 26.07.2023 г.: брой постъпили дела, натовареност 49 – 9, 8 %; брой разгледани дела, натовареност 49 – 9, 8 %; брой свършени дела, натовареност 39 – 7, 8 %; В. С. – 100 % натовареност до 16.05.2023 г.: брой постъпили дела, натовареност 115 – 28, 75 %; брой разгледани дела, натовареност 143 – 35, 75 %; брой свършени дела, натовареност 143 – 35, 75 %; В. Е. – 100 % натовареност: брой постъпили дела, натовареност 323 – 26, 92 %; брой разгледани дела, натовареност 343 – 28, 58 %; брой свършени дела, натовареност 306 – 25, 50 %; З. З. – 80 % натовареност: брой постъпили дела, натовареност 387 – 32, 25 %; брой разгледани дела, натовареност 416 – 34, 67 %; брой свършени дела, натовареност 400 – 33, 33 %; Р. П. – 100 % натовареност, считано от 26.07.2023 г.: брой постъпили дела, натовареност 103 – 20, 60 %; брой разгледани дела, натовареност 103 – 20, 60 %; брой свършени дела, натовареност 60 – 12 %.

Справка за наказателните съдии за периода 01.01.2024 г. – 30.11.2024 г. за средномесечната натовареност на база постъпили, разгледани и свършени дела: З. З. – 80 % натовареност: брой постъпили дела, натовареност 358 – 32, 54 %; брой разгледани дела, натовареност 372 – 33, 82 %; брой свършени дела, натовареност 351 – 31, 91 %; В. Е. – 100 % натовареност: брой постъпили дела, натовареност 268 – 24, 36 %; брой разгледани дела, натовареност 304 – 27, 64 %; брой свършени дела, натовареност 276 – 25, 09 %; Р. П. – 100 % натовареност: брой постъпили дела, натовареност 179 – 16, 27 %; брой разгледани дела, натовареност 224 – 20, 36 %; брой свършени дела, натовареност 170 – 15, 45 %.

От тази статистика, според ответника, следва извод, че съдия П. е имала най-малко на брой разпределени дела, както през 2023 г., така и през 2024 г., най-малко дела е разгледала и най-малко дела е решила месечно спрямо другите двама съдии, разглеждащи наказателни дела, като е отчетено, че съдия Ч. е смесен състав и считано от 25.07.2024 г. е командирован в друг орган на съдебната власт, което се твърди, че е видно от поисканата от магистрата справка за разпределените по видове наказателни дела в проверявания период от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., тъй като на съдия З. са разпределени 435 бр. дела, на съдия Е. – 307 бр., а на съдия П. – 256 бр. Освен това се твърди, че Районен съд – Кърджали е на 19-то място по натовареност на наказателните съдии в районните съдилища в областните центрове за 2023 г. от всичките 27 бр., както и отново на 19-то място за първото шестмесечие на 2024 г., според официалната статистика на ВСС, като е отчетено, че в периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г. на съдия П. не е възлагана допълнителна работа като включване в комисии, изготвяне на проектоправила или др. подобни, поради което и ответникът е приел, че в случая неспазването на процесуалните срокове не се дължи на обективни причини, а на виновно поведение на съдията, изразяващо се в лоша организация на работа.

Не са приети доводите на П., изложени във възражението, че неспазването на срокове се дължи на ползването на разрешен и планиран платен годишен отпуск, на изявленията на страните по делото или на техните пълномощници за ангажираност, съдебната ваканция, натовареният график на съдията, тъй като това не са причини, които могат да бъдат противопоставени на законоустановените правила, за които именно магистратът е призван да съблюдава. Ползването на платен годишен отпуск се твърди, че е едно от конституционно регламентираните права, които са именно само право, но не и задължение на работещия, поради което и само единствено той може и трябва да съобрази кога и дали да ползва полагащия му се платен годишен отпуск, но така, че да не нарушава служебните си задължения по спазване на процесуалните норми по образуване и движение на делата. Посочено е, че действително чл. 337 от ЗСВ дава право на административния ръководител по преценка да откаже на съдия да ползва отпуск преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени, но това е прието, че не означава, че председателят на съда трябва да следи съдията дали си е насрочил делата, в какъв срок, както и за кога ги е отложил, още повече, че самият съдия е декларирал при подаване на молбата си за отпуск, че няма ненаписани и неадминистрирани дела в срок. На следващо място е посочено, че не може да се търси отговорност от защитниците по делата за това, че съдията не е спазил срока при отлагане на делото, тъй като именно магистратът е този, който ръководи процеса и следи за спазването на процесуалния закон, а и не е без значение фактът, че два пъти годишно Съдийската колегия на ВСС приема анализ за установените от ИВСС нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по глава трета „а“ от ЗСВ в резултат на което препоръчва на съдиите да прилагат предвидените в съответния процесуален закон дисциплиниращи средства по отношение на страните по делото, вещи лица, свидетели и други участници в процеса, с които съдия П. е запозната срещу подпис, както и на същата са връчени срещу подпис Заповед № 164 от 28.03.2024 г. и Заповед № 327/08.08.2023 г. и двете на председателя на Районен съд – Кърджали, с които е заповядано на магистратите следното: да спазват сроковете за насрочване на делото по чл. 247а от НПК; съответните срокове за насрочване на делата по ГПК и АПК, включително специалните срокове за разглеждане на някои видове дела – бързи производства, заповедни производства, бързи производства по КТ и други; да използват процесуалните способи за връчване на призовки, съобщения и книжа по съответния процесуален закон; да назначават резервен защитник и определят резервен член на съдебния състав, включително и да определят резервни дати; своевременно да изготвят съдебни актове и мотиви към присъдите; да прилагат предвидените в съответния процесуален закон дисциплиниращи средства по отношение на страните по делото, вещи лица, свидетели и други участници в процеса; да упражняват правото си на самоотвод своевременно (непосредствено след образуване на делото или след възникване на основанието). Съдебната ваканция също се сочи, че не е обективна причина за неспазване от съдия П. на служебните ѝ задължения, тъй като ЗСВ указва по време на този период какви дела задължително се разглеждат, а не забранява на магистратите да не зачитат процесуалните срокове по движението на разпределените им дела. Не на последно място се сочи, че не може да се приеме натовареният график на съдията-докладчик за основание за неспазване на процесуалните закони, защото в настоящия случай съдията сам се е поставил в тази ситуация на натовареност на графика, тъй като съдия П. е най-слабо натовареният наказателен съдия в съда, както е станало ясно, а и Районен съд – Кърджали също е слабо натоварен според официалните статистически данни на ВСС през 2023 г. и 2024 г., което води до извод, че с отлагането на много на брой дела от нея, което е видно от ежемесечните справки за разгледани и решени дела в Районен съд – Кърджали, то причините за натоварения график са чисто субективни и са само по вина на съдия П., от което тя трябва да търси източника на проблема само в себе си и в организацията на работа, която тя си е създала. Нейното твърдение, че не е налице нарушение на процесуалните срокове и няма вина, е мотивирано, че цели да омаловажи нарушенията, които не са спорадични, както е описано по-горе. Правото на всяко лице на справедлив и публичен процес в разумен срок се сочи, че е гарантирано от националното и международно законодателство и включва в себе си и насрочване на делата. Установените от закона процесуални срокове са гаранция за бързо и ефективно правораздаване в полза на страните в процеса – чл. 12, ал. 2 от ЗСВ, които в случая не са спазени. Така установените фактически обстоятелства, според ответника, насочват към извод за системност в неспазването на сроковете, предвидени в процесуалния закон от съдия П.. II. С. Р. П. не спазва задължителните за изпълнение две издадени заповеди от председателя на Районен съд – Кърджали, уреждащи заседателните дни, в които да насрочва и разглежда разпределените ѝ дела, а именно Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г., като считано от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г. тя е насрочила заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, както и разглеждала дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, по общо 68 броя дела, както следва: НЧХД № 926/2023 г., НОХД № 1020/2023 г., АНД № 802/2023 г., АНД № 8/2024 г., НЧХД № 785/2023 г., всички разгледани в понеделник на 12.02.2024 г.; АНД № 884/2023 г., АНД № 797/2023 г., АНД № 3/2024 г., всички разгледани в петък на 16.02.2024 г.; НОХД № 18/2024 г., АНД № 8/2024 г., НОХД № 30/2024 г., АНД № 58/2024 г., всички разгледани в понеделник на 19.02.2024 г.; НОХД № 972/2023 г., АНД № 28/2024 г., АНД № 876/2023 г., АНД № 877/2023 г., всички разгледани във вторник на 20.02.2024 г.; НОХД № 737/2023 г., АНД № 802/2023 г., разгледани във вторник на 05.03.2024 г.; НОХД № 1016/2023 г., АНД № 1008/2023 г., АНД № 1040/2023 г., АНД № 34/2024 г., всички разгледани в понеделник на 11.03.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., разгледано в петък на 15.03.2024 г.; АНД № 1014/2023 г., АНД № 1009/2023 г., АНД № 885/2023 г., АНД № 655/2023 г., АНД № 923/2023 г., АНД № 976/2023 г., всички разгледани в понеделник на 25.03.2024 г.; АНД № 977/2023 г., НОХД № 1060/2023 г., НЧХД № 926/2023 г., НЧХД № 785/2023 г., АНД № 1040/2023 г., всички разгледани в понеделник на 01.04.2024 г.; АНД № 1008/2023 г., НОХД № 865/2023 г., всички разгледани в понеделник на 08.04.2024 г.; АНД № 999/2023 г., НОХД № 206/2024 г., всички разгледани в понеделник на 15.04.2024 г.; НОХД № 750/2023 г., разгледано във вторник на 16.04.2024 г.; НЧХД № 792/2023 г., разгледано в понеделник на 13.05.2024 г.; НЧХД № 791/2023 г., разгледано в понеделник на 20.05.2024 г.; НОХД № 385/2024 г., разгледано в понеделник на 10.06.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., АНД № 453/2024 г., разгледани в петък на 14.06.2024 г.; НЧХД № 452/2024 г., разгледано в понеделник на 24.06.2024 г.; НЧХД № 636/2024 г., разгледано в понеделник на 19.08.2024 г.; АНД № 603/2024 г., АНД № 601/2024 г., АНД № 638/2024 г., АНД № 627/2024 г., ЧНД № 659/2024 г., ЧНД № 697/2024 г., всички разгледани в понеделник на 09.09.2024 г.; НЧХД № 636/20247 г., НЧХД № 526/2024 г., НОХД № 340/2024 г., всички разгледани в петък на 13.09.2024 г.; НОХД № 628/2024 г., разгледано в понеделник на 16.09.2024 г.; АНД № 666/2024 г., АНД № 644/2024 г., АНД № 650/2024 г., АНД № 617/2024 г., всички разгледани в петък на 20.09.2024 г. Посочено е, че наложената от години добра практика както в Районен съд – Кърджали, така и в други съдилища в страната, всеки съдия да има конкретно определен от председателя заседателен ден, в Районен съд – Кърджали е ставало по устно разпореждане. Районен съд – Кърджали разполага само с две заседателни зали, както и има една зала за разпити, но тя не е заседателна такава, тъй като не отговаря на критериите за охрана, поради което се ползва в изключителни случаи. По щат до 01.08.2024 г. се посочва, че магистратите са били осем на брой, а от тогава до сега – са седем души. Считано от февруари 2023 г. съдебните секретари по щат са шест броя, при което съдиите са в по-голям числов размер. В периода от началото на 2024 г. административният орган посочва, че е бил многократно устно уведомяван от страна на съдебните секретари, че съдия П. насрочва дела през цялата седмица, при което не могат да изготвят в срок протоколите и трябва да идват в почивните дни, за да свършат срочно работата си, в резултат на което са били проведени няколко устни разговора с нея, за да преустанови тази си практика. Въпреки това, съдия П. е продължила да насрочва дела през цялата работна седмица, поради което съдебните секретари подали вече писмен сигнал до Председателя на съда. В резултат на това била издадена Заповед № 41 от 02.02.2024 г., с което вече писмено ѝ било разпоредено, че заседателният ѝ ден е четвъртък, а в понеделник и петък е ден за извънредни заседания, в които следва да се насрочват само дела с кратки срокове или при извънредни обстоятелства. Въпреки това обаче съдия П. продължила да насрочва заседанията през цялата работна седмица без да се съобразява с определения ѝ заседателен ден, при което съдебните секретари отново писмено сезирали председателя на съда с проблема, защото не можели да изпълняват служебните си задължения в срок, при което отново е било разговаряно със съдия П., но проблемът продължил. На 05.08.2024 г. е издадена нова Заповед № 355 във връзка с новопостъпили магистрати, с която се отменила Заповед № 41/02.02.2024 г. и отново били определени заседателни дни на всички магистрати, като на съдия П. продължавало да бъде определен ден четвъртък за заседания, но и новата заповед тя продължила да не спазва. Тази организация на работа на съдия П. по насрочване и в други дни извън определения ѝ заседателен ден четвъртък се посочва, че довело до там, че в един ден да има три съдебни състава при налични две заседателни зали, при което следвало да се търсят спешни и неконвенционални решения. Насрочването в други дни от страна на съдия П. извън ден четвъртък се сочи, че затруднявало на първо място създадената организация на работа в съда по отношение на работата на съдии и съдебни служители, освен това, правило невъзможно понякога изпълнение на задължението на районен съд по ГПК да предоставя на ЧСИ зала за насрочени публични продани. На следващо място самите съдии се сочи, че трябвало да се съобразяват с насрочените от друг състав заседания, като се налага бързо да освободят залата или да се изчакват. След това – трудностите са свързани и със съдебните заседатели, които са под изискуемия брой и при няколко състава с участие на съдебни заседатели се получава дублиране, особено на учители и възпитатели, каквито следва да са налични при разглеждане на дела срещу непълнолетни, което водело до отлагане на делата. И не на последно място затрудненията се посочва, че са за съдебните секретари, които не могат да изпълняват служебните си задължения в срок и са всеки ден в съдебно заседание.

Във връзка с отчетения проблем се посочва, че е взета предвид натовареността на съдия П., която е най-ниска в сравнение с другите съдии, разглеждащи наказателни дела в Районен съд – Кърджали, както е изложено по-горе. Установено е, че лошата организация на съдия П. е причина за констатираното насрочване на дела в дни, които не са ѝ определени за заседателни, тъй като тя отлага много на брой дела, което е видно от ежемесечните справки за разгледани и решени дела в Районен съд – Кърджали, от което следва, че причините за натоварения график са чисто субективни и са само по вина на съдията. Не е приет доводът, че и другите съдии насрочват дела в извън определените им за заседания дни, тъй като това, че другите нарушават заповед на председателя, на съда, не е причина и съдия П. да го прави. Освен това от справката за насрочени извън определените заседателни дни е установено, че това се случва само с определени причини, които за съдия П. не са налице. Установено е следното:

С. З. е сторила това по осем дела, причините за които са следните: НОХД № 501/2024 г. – делото е с подсъдим с мярка за неотклонение „задържане под стража“; НОХД № 442/2024 г. – многократно отлагано поради невърнато съобщение до пострадалото лице, а по делото е представено споразумение; НОХД № 571/2024 г. – за да се спази срокът по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК; НОХД № 586/2024 г. – за да се спази срокът по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК; НОХД № 1061/2023 г. – делото е под угрозата да му изтече абсолютната давност, поради което има насрочени резервни дати всяка седмица; НОХД № 827/2023 г. – делото е с четирима подсъдими, трима пострадали и четирима адвокати, поради което се отлага многократно и за това има насрочени резервни дати всяка седмица;

С. Е. е разгледала извън заседателния си ден три дела със следните причини: НОХД 918/2023 г. – делото е с много свидетели; НОХД № 584/2023 г. – заради съдебен заседател, който провежда лъчетерапия и това е единственият ден, в който има физическа възможност да присъства на заседание.; НОХД № 827/2023 г. – делото е разгледано в съдебната ваканция.

С. Ч. има 32 броя дела, които са насрочвани в дни, извън определения му заседателен ден, но той е бил единственият смесен състав, като е разглеждал дела и от двете материи – гражданска и наказателна, поради което се е налагало да ги разделят в два дни делата си.

С. В. е разгледал две дела извън заседателния си ден със следните причини: гр. дело № 868/2022 г. – предвид постигнатата спогодба и молба на страните да се насрочи за близка дата; гр. дело № 1828/2023 г. – взета е предвид молба на ответника, който поради идентичност на страни и претенции, както и за процесуална икономия, е помолил делото да бъде насрочено по възможност на датата, на която са насрочени и другите две дела – 1826/2023 г. и № 1827/2023 г. С. Х. и съдия Емирски – разгледаните от тях дела извън заседателния ден са били насрочени от предишни докладчици, които на основание Заповед № 345 от 01.08.2024 г. на Председателя на Районен съд – Кърджали са им преразпределени делата на напусналия съдия Д. и на командирования съдия Ч., поради което те не следва да бъдат вземани предвид.

С. Г. – няма дела, разгледани в извънзаседателния ден с изключение на такива с кратки срокове.

Административният орган не е споделил възражението на съдия П., че е насрочвала дела в извънзаседателния си ден, за да спази процесуалните срокове и предвид стремежа си да разгледа делата във възможно най-краткия срок, тъй като това не се установило от констатираното неспазване на процесуалните срокове, описано в т. 1 от многото отлагане на делата, което е видно от ежемесечната справка за разгледани и решени дела. Мотивирано е, че съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗСВ разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии, каквато е и съдия П., поради което няма обективна причина за това нейно поведение. Поради това се приема, че вината за неизпълнение на заповедите на председателя, е на съдия П., която демонстрира несъгласие с въведената организация на работа в съда и със създадената от нея такава пречи на останалите съдии и съдебни служители да изпълняват спокойно и в рамките на закона своите задължения.

III. С. П. не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както следва:

• НОХД № 829/2023 г., присъдата по което е влязла в сила на 24.01.2024 г., а делото е предадено от съдията на съдебен служител на 01.02.2024 г.;

• НОХД № 14/2024 г., присъдата по което е влязла в сила на 17.02.2024 г., а делото е предадено от съдията на съдебен служител едва на 07.03.2024 г. и то след изрична заповед от председателя на съда № 92/07.03.2024 г., с която е разпоредено на съдия П. незабавно да предаде делото в наказателно деловодство, както и да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения, за да не се забавя изпълнението по тях и да се изготвят съответните бюлетини в законоустановения срок;

• НОХД № 1020/2023 г., присъдата по което е влязла в сила на 28.02.2024 г., а делото е предадено от съдията на деловодител от наказателно деловодство на 01.04.2024 г., за което отново е издадена и връчена Заповед № 177/04.04.2024 г. на съдия П. да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения, за да могат да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 98, ал. 1 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост;

• НАХД № 498/2024 г., решението по което е влязло в сила на 20.07.2024 г., а делото е предадено от съдията на секретаря на 13.08.2024 г., въпреки издадените и връчени й вече две заповеди от председателя на съда да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения.

По тези четири дела е посочено, че бездействието на съдия П. по непредаване на възложените ѝ и решени от нея с влязъл в сила акт дела, е довело до несвоевременно класиране на делата, приключили с влязъл в законна сила съдебен акт, последица от което е несъответствие между данните в националната база за съдимост на лицата и действителното положение на осъдените в тези производства лица. Връщането на делото от съдия П. на съдебната администрация е станало в период, извън предвидения в чл. 416 НПК във връзка с Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост срок, което обстоятелство от своя страна може да доведе до тежки резултати, някои от които са: издаване на документ с невярно съдържание, ако в този период за съответния осъден се издаде справка или свидетелство за съдимост; нарушение от страна на съответните служители на чл. 8, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, които разпореждат бюлетинът за съдимост и бюлетинът за наложено административно наказание да се съставя в тридневен срок от влизане в сила на съдебния акт; осъденото лице да се отклони от изпълнение на ефективна присъда, с което е наложено наказание „лишаване от свобода“, като избяга или се укрие. Мотивирано е, че по НОХД № 829/2023 г. е точно такъв случаят, където е имало двама подсъдими, на които са определени ефективни наказания. По този повод е посочено, че чл. 64, ал. 2 от ЗСВ разпорежда, че решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение, за да се ограничи възможността осъдените на ефективно наказание лица да избегнат наложеното им наказание. Причината, която се установява тук, е посочено, че е единствено в организацията на работа на съдия П., която неглижира изпълнението по делата и класирането им.

Освен всичко изложено до тук, е посочено още, че съдия П. не спазва и издадените ѝ от административния ръководител на съда заповеди № 92/07.03.2024 г. и № 177/04.04.2024 г., с които ѝ е разпоредено да предава своевременно делата, по които има влезли в сила присъди и решения, за да не се забавя изпълнението по тях и да се изготвят съответните бюлетини в законоустановения срок. Тези заповеди, както е посочено и по-горе, са задължителни за изпълнение от всички съдии и съдебни служители, измежду които е и съдия П., на основание чл. 80, ал. 2 от ЗСВ, с което тя отново демонстрира незачитане на установения ред.

Не е споделен доводът на съдия П., изложен във възражението ѝ, че съдията-докладчик няма законово задължение да съблюдава сроковете за изготвяне на бюлетини за съдимост, тъй като цялостната процедура за това е задължение на определените съдебни служители, но не и на съдията. Това е така, защото вярно е, че процесът по изпълнение на едно приключило дело е възложен на съответните съдебни служители, но няма как този служител да изпълни служебните си задължения, без делото физически да се намира при него, за да може да проследи сроковете за влизането на съдебния акт в сила, както и всички други отговорности, въведени с ПАС и Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Понастоящем се сочи, че в ЕИСС се създава и води и електронно дело, но няма как двамата съдебни деловодители в наказателно деловодство, които обслужват трима съдии, разглеждащи наказателни дела и още четирима, които по дежурства също им се разпределят наказателни дела, да търсят в тази информационна програма коя присъда или решение кога влиза в сила, за да могат да го изпълняват. Без хартиеното дело няма как да се направи отбелязване за влизане в сила на самия съдебен акт, не може да се изпълни разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, а именно да отбележи върху оригинала на влезлия в сила съдебен акт, че е изготвен бюлетин за съдимост, както и да напише собствено, бащино и фамилно име, да положи дата и да се подпише.

Не е прието и второто възражение на съдия П. по тази точка, че четирите дела – НОХД № 829/2023 г., НОХД № 14/2024 г., НОХД № 1020/2023 г. и НАХД № 489/2024 г. не са се намирали през целия период единствено и само при съдията-докладчик, а са били и при съдебните служители за обработка, защото справката по книгата за открити заседания и описната книга, показвали точно обратното. НОХД № 829/2023 г. е било разгледано на 08.01.2024 г. и е предадено на съдия-докладчика на 11.01.2024 г. срещу подпис, а на 01.02.2024 г. съдия П. го е предала на съдебен секретар срещу подпис. НОХД № 14/2024 г. е било разгледано на 01.02.2024 г. и е предадено на съдия-докладчика на 12.02.2024 г. срещу подпис, а на 02.04.2024 г. съдия П. го е предала на съдебен секретар срещу подпис. НОХД № 1020/2023 г. е било разгледано на 12.02.2024 г. и е предадено на съдия-докладчика на 15.02.2024 г. срещу подпис, а на 02.04.2024 г. съдия П. го е предала на съдебен секретар срещу подпис. НАХД № 498/2024 г. е било разгледано на 04.07.2024 г. и е предадено на съдия-докладчика на 08.07.2024 г. срещу подпис, а на 13.08.2024 г. съдия П. го е предала на съдебен секретар срещу подпис. Няма никакви данни делата да са били давани на съдебните служители за обработка, а и след приемането на едно дело за решаване или след постановяване на съответната присъда или решение, то единственото което може да се прави по това дело е съдията да си пише мотивите, поради което няма какво да се обработва по това дело от служителите. Още повече делата са предавани срещу подпис, което означава, че те по книга се водят при съдията-докладчик и отговорността за делото е само негова. Поради изложеното се твърди, че е установено, че бездействието от страна на съдия П., изразяващо се в непредаването своевременно на четирите дела, представлява виновно неизпълнение от нейна страна на служебните ѝ задължения по движението на делата - НОХД № 829/2023 г., НОХД № 14/2024 г., НОХД № 1020/2023 г. и НАХД № 489/2024 г., както и неспазване на задължителните разпореждания на председателя на съда, обективирани в Заповед № 92/07.03.2024 г. и № 177/04.04.2024 г. Във връзка с отчетения проблем е взета предвид натовареността на съдия П., която е най-ниската в сравнение с другите съдии, разглеждащи наказателни дела в Районен съд – Кърджали, невъзлагането на допълнителна работа и отсъствията й от работа поради временна неработоспособност, командировка и платен годишен отпуск, както е изложено по-горе в т. I, поради което това не е причината за констатираното нарушение, а тя е само субективна и следва да се търси у самия магистрат.

IV. Съгласно чл. 210, т. 3 от ЗСВ съдиите при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, а съдия П. не идва всеки ден на работа, включително и когато със заповед на административния ръководител е определена за дежурен съдия през съдебната ваканция, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения.

Затруднението поради неидването всеки ден на работа на съдия П. е посочено, че касае основно неритмичното докладване от страна на съдебните деловодители на ежедневния доклад, което е установено в ПАС. Трупането на доклада и изпълнението му след няколко дни, пък било то и за два дни при оборота и обема дела в районен съд, забавя процеса по образуване и движение на делата. Това е така, защото двамата съдебни деловодители, които обслужват трима съдии, разглеждащи наказателни дела, както и още четирима съдии, на които се разпределят наказателни дела по дежурства, не могат регулярно да докладват невърнати призовки, постъпили молби за издаване на изпълнителен лист, новообразувани дела, молби за разноски, въззивни и касационни жалби, както и всякакви други постъпващи материали и документи по делата, което съгласно ПАС трябва да стане най-късно на следващия ден. С докладването им по-късно и при събирането на такъв голям обем дела води до невъзможност веднага да се изпълнят разпорежданията на съдията от деловодителите. Това времево забавяне скъсява и сроковете за насрочването от съдия П., която идвайки физически на работа насрочва делото от днес за утре или от петък след обяд за понеделник сутринта, което препятства срочното и законосъобразно изпълнение на процедурата по призоваването на страните и изпращането им на съответните книжа. Включително се е случвало, когато не е физически на работа съдия П. да се обажда по телефона на наказателните деловодители и да им разпорежда да изпълнят издадено от нея разпореждане, което съществува само в електронен вид и не е подписано на хартия от нея, а и делото не е при служителите, и да им разпорежда да изпълнят процедурата по призоваване и насрочване на делото. Така съдебните деловодители са поставени в ситуация, при която да избират дали да изпълнят заповедта на техния работодател, който им е указал със Заповед № 396/08.09.2023 г. да извършват действие по изпълнение на делата след проверка за идентичност между съдържанието и образците на протоколите и съдебните актове в двата вида дела – хартиени и електронни, и надлежно подписани както с КЕП, така и физически, а при наличие на разминаване да уведомяват незабавно съдия-докладчика, или да изпълнят разпореждането, дадено им от съдия П.. В случая не само не е имало идентичност между електронното и хартиеното дело, но дори делото не е било при служителя, за да може да изпълнят служебните си задължения. Случаят касае ЧНД № 490/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Посочва се на следващо място, че деловодителите от наказателното деловодство се сблъскват ежедневно и с други проблеми по делата, разпределени на съдия П., а именно: насрочила е дело в неработен ден и тъй като не е на работа, не може да бъде уведомена да пренасрочи делото; издава, дори в един и същи ден, взаимно противоречащи си разпореждания, и тъй като не е на работа, служителите не могат да я питат кое от тях да изпълнят; постъпила молба за издаване на изпълнителен лист по дело на друг колега, но делото се намира в стаята на съдия П., за да се запознае с него, но не го е върнала своевременно в деловодството по НАХД № 186/2024 г. на Районен съд – Кърджали, както и много други. Всичко, описано до тук, според ответника означава, че това е нейната организация на работа, която тя си е създала, поради което е нейна вината за създадените проблеми със служители, съдии и по въведената организация на работа в съда, която стъпва само на законовите разпоредби.

Не са приети доводите на съдия П., направени във възражението, че посещавала сградата на съда и в извънработно време, както и че най-много в два последователни дни да не се явява физически в сградата, като през това време работи чрез отдалечен достъп до ЕИСС, тъй като при посещението на сградата на съда в извънработно време, то съдебните служители, поради приключване на работното им време, са си тръгнали, поради което няма как да се реализира докладването на ежедневния доклад. Освен това гражданите, които ползват услугите на съда, както и адвокатите, заради които съдиите и съдебните служители ги има и трябва да работят в тяхна полза, идват в рамките на работното време да получат преписи от актове и документи, изпълнителни листове и други, поради което след като няма санкция от съдията-докладчик по подадените молби в рамките на деня или най-късно на следващия ден, както изисква ПАС, то те няма как да бъдат доволни от институцията Районен съд – Кърджали, тъй като по този начин се забавя администрирането на техните молби.

Не е споделено и възражението на съдия П., че неявяването ѝ в сградата на съда е ставало със знанието на председателя на съда, защото между знание и съгласие от страна на ръководството има огромна разлика. Административният ръководител има правомощия спрямо съдиите в съда, който ръководи, които са строго регламентирани в ЗСВ, измежду които не е да пише отсъствия на магистратите, когато не идват на работа или да ги принуждава по някакъв начин да идват на работа. Няма съгласие от административния ръководител за неидване на работа на съдия П., тъй като организацията на работа в Районен съд – Кърджали, поради това, че все още няма въведено електронно правосъдие в пълнота и не се водят само електронни дела, е организирана така съгласно ПАС и въведените вътрешни правила в Районен съд – Кърджали, че всеки ден се докладват хартиени документи по хартиеното дело на съдията-докладчик, без значение как са постъпили в съда. След което следва санкция на съдията и едва тогава служителите изпълняват разпорежданията, резолюциите и другите издадени актове. Идентичността между хартиеното и електронното дело се посочва, че е базата, на която се стъпва все още в правораздаването, който принцип е отбелязан неколкократно в проверките, правени на Районен съд – Кърджали от Окръжен съд – Кърджали. От това следва, че явяването на съдия ежедневно в работно време е част от организацията на работа в този орган на съдебната власт, за която председателят носи отговорност. Отчетено, е че има решение на ВАС под № 12432/13.12.2023 г. по адм. дело № 2470/2023 г. на 5-членен състав, в което се казва, че не съществува разпоредба, задължаваща и ограничаваща съдиите да изготвят съдебните актове само и единствено в кабинетите си на територията на съответния съд, за каквото поведение от страна на съдия П. не става въпрос в настоящото производство. Проблемът идва не от това, че магистратът си пише съдебните актове на друго място извън сградата на съда, проблемът е, че съдия П. не изпълнява вменените ѝ задължения да полага труд през установеното работно време, което е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата, както е записано и в цитираното от съдия П. решение на ВАС и това е така, защото разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, което означава, че те трябва да изпълнят задължения съобразно закона и в разумен срок, както в работно време, и ако е необходимо и след това. В случая с неявяването си на работа за два последователни дни, както тя сочи, но и за повече от два дни през седмицата, тя не изпълнява обективно възложените ѝ функции в работното време и на работното място. Това затруднява съдебните служители и другите съдии да изпълняват качествено служебните си задължения, нарушава създадената организация на работа в Районен съд – Кърджали, поради което може и да се допусне нарушение на правата на гражданите, на страните по делата и на адвокатите, или да се застрашат техните законни интереси. Съдът като институция, а и самото правораздаване, има за цел като безпристрастен съдник да прилага закона, а не да го нарушава в полза и в угода на някой, който работи в него.

В заключение е посочено, че се приема, че по несъмнен начин са установени допуснатите нарушения от страна на съдия П., за което й е дадена възможност да направи възражения, да даде обяснения и да вземе отношение по образуваното срещу нея производство по чл. 327 от ЗСВ. С констатираните отклонения на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции, заложени и разписани в ЗСВ, НПК, ПАС и Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, е осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл. 307 от ЗСВ и то виновно извършено, поради което следва да приложи мярката по чл. 327 от ЗСВ, защото е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения от страна на съдия П., което обосновава необходимост от упражняване на контрол от страна на административния ръководител, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. При вземането на това решение се посочва, че са отчетени както натовареността на магистрата, съпоставен с тази на другите наказателни съдии от Районен съд – Кърджали, така и с другите районни съдилища в областните центрове и от изложената по-горе статистика следва изводът, че съдия П. е имала най-малко на брой разпределени дела, както през 2023 г., така и през 2024 г., най-малко дела е разгледала и най-малко дела е решила месечно спрямо другите двама съдии, разглеждащи наказателни дела, като тук не следва да се включва съдия Ч., който е смесен състав. Прочее това е посочено, че е видно и от поисканата от магистрата справка за разпределените по видове наказателни дела в проверявания период от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., тъй като на съдия З. са разпределени 435 броя дела, на съдия Е. – 307 броя, а на съдия П. – 256 броя. Освен това Районен съд – Кърджали се сочи, че е на 19-то място по натовареност на наказателните съдии в районните съдилища в областните центрове за 2023 г. от всичките 27 броя, както и отново на 19-то място за първото шестмесечие на 2024 г. според официалната статистика на ВСС. Тук отново е отчетено че в периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г. на съдия П. не е възлагана допълнителна работа като включване в комисии, изготвяне на проектоправила или други подобни. През това време на нея й е възложено само 1 дело с 6 тома, но същото е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие, разгледала е само едно дело с трима подсъдими, както ѝ е разпределено едно дело с над 30 свидетели, но и то е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие. Тези посочени три дела, според ответника, не са се отразили съществено на натовареността на този магистрат, поради отчетения факт, че тя е била най-малко натоварена, както според натовареността, отчитана от ЕИСС, така и от официалната статистика на ВСС. С. П. се посочва, че е ползвала общо за целия проверяван период отпуск поради временна неработоспособност от 8 дни, което е пренебрежимо малко като време, съпоставено с проверката, която е от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., представляваща период от 1 година и 2 месеца. С. П. е ползвала и платен годишен отпуск през това време в общ размер от 35 работни дни, но това също не може да е фактор, който да попречи да изпълнява срочно и законосъобразно служебните си задължения, а още повече ползването на този отпуск е право, а не е задължение, поради което не се отчита като обективен фактор за професионалното поведение на магистрата. С. П. е участвала и в Обучения от курса за задължително въвеждащо обучение на новоназначените съдии в районните съдилища за по 5 работни дни, както следва: 03.-09.12.2023 г., 04.-08.12.2023 г., 05-09.02.2024 г., 26.02.-01.03.2024 г., 18-20.03.2024 г., 22-26.04.2024 г., през който период на нея не са ѝ разпределяни дела с кратки процесуални срокове на основание Правилата за случайно разпределение на делата в Районен съд – Кърджали, и въпреки, че е била командирована, това не я освобождава от задълженията ѝ като магистрат по разпределените дела да спазва закона и да ги решава в срок. Прочее именно и за такива хипотези чл. 210, т. 3 от ЗСВ се посочва, че разпорежда, че съдията при необходимост изпълнява служебните си задължения и в извънработно време, което е пренебрегнато от проверявания съдия, ето защо се приема, че това не е довело до субективна невъзможност от страна на съдия П. да работи законосъобразно. Поради това, административният орган е приел, че в случая неспазването на процесуалните срокове, неспазването на издадените заповеди от председателя на съда, несвоевременното предаване на делата с влезли в сила присъди и решения, за да се класират, както и неявяването на работа за минаване на ежедневния доклад, не се дължи на обективни причини, а на виновно поведение на съдията, изразяващо се в лоша организация на работа. Мотивирано е също така, че следва да се вземе мярка по чл. 327 от ЗСВ, защото констатираните четири вида нарушения, се преценяват, че взети заедно са достатъчно тежки и сочат на съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност и други субективни причини, касаещи организацията на работа на съдия П., които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. За целта след като е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения като цяло, то се обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работа на магистрата и отстраняване на констатираните недобри практики, които са довели до посочените нарушения по организацията на работа на съдия П.. С тази мярка е посочено, че се цели да се подобри нейната работа и да не се допускат за в бъдеще такива нарушения.

При тази фактическа и правна обстановка е издадена оспорената в настоящото производство заповед.

В хода на настоящото производство като доказателства са приети, представената с писмо вх. № 517/14.01.2025 г. по описа на съда административна преписка, както и допълнително представени по искане на жалбоподателката доказателства с молба, представена в осз от 19.02.2025 г. от пълномощника на ответника – адв. И., както и с молби вх. № 4718/18.03.2025 г. и вх. № 5741/02.04.2025 г. от ответника, в т.ч. и на електронен носител, а така също и представените от жалбоподателката с молба-становище, представена в осз от 19.02.2025 г. и молби от 26.02.2025 г. и 05.03.2025 г. с идентично съдържание.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата се явява допустима, като подадена в срок и от лице, за което е налице интерес да оспорва обжалвания административен акт. Разгледаната по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: административният акт издаден ли е от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 327 от ЗСВ, с оглед правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, издадена е в законоустановената писмена форма, като са изложени мотиви, съдържащи описание на релевантната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на нарушения по движението на конкретно посочени дела и по организацията на работа. Това обаче не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование „Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет“. По своето естество „обръщането на внимание“ е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. При налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни, а да се извърши преценка (в конкретиката на настоящия случай) и на останалите обстоятелства във връзка с причините за неспазване на процесуалните срокове, насрочване на делата извън определения заседателен ден, непредаване своевременно на наказателните дела, по които има влезли в сила присъди и решения и неидването на работа всеки ден (каквито нарушения са констатирани в конкретния случай), а именно - натовареността на съдията, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Поради това, мярката следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Наложително е уточнението, че обръщането на внимание не е дисциплинарно наказание, нито мярка на административна принуда, а облечено в съответна форма началническо волеизявление, съдържащо морален укор по адрес на съдия, прокурор или следовател за допуснати от него нарушения по образуването и движенията на делата или по организацията на работата му. В тази връзка, установяването на нарушението трябва да бъде извършено по несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка и да организира защитата си.

По делото се установява, че производството по чл. 327 от ЗСВ по отношение на съдия П., е било открито със Заповед № 520/15.11.2024 г., издадена от ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали, която заповед ѝ е била връчена на 18.11.2024 г. и с нея на лицето е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и да направи писмени искания и възражения (л. 40-41), каквито възражения се констатира, че са били представени на 20.11.2024 г. (л. 348 и сл.), т.е. формално административнопроизводствените правила са били спазени. Тук е мястото да се посочи обаче, че на жалбоподателката е връчена Заповед № 520/15.11.2024 г. на ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали, с която е открито производство по чл. 327 от ЗСВ, същевременно обаче в оспорената в настоящото производство Заповед № 606/20.12.2024 г., е посочено, че производството за обръщане на внимание на съдия Р. П. е открито със Заповед № 320 от 15.11.2024 г., същата заповед (№ 320 от 15.11.2024 г.) е посочена и като основание за издаване на процесната такава, а така също и в мотивите на процесната заповед навсякъде се посочва заповед № 320, каквато не се констатира да е налична по административната преписка, а и няма изявление в насока, че е допусната очевидна фактическа грешка (така, както например се сочи в молба от ответника на л. 403 по отношение на заповедта за утвърждаване на времевите стандарти), което навежда на мисълта, че производството, приключило с оспорваната в настоящото производство заповед, е открито със заповед, която не е връчена на жалбоподателката, съответно не ѝ е била осигурена възможност да изрази становище по нея, а по заповедта, която ѝ е била връчена, а именно № 520/15.11.2024 г., производството все още не е приключило. Това от своя страна има за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, по отношение на което е приключило производството по чл. 327 от ЗСВ, вероятно е разбрало, че връчената му заповед за откриване на производството с № 520 от 15.11.2024 г., е посочената в крайния акт – заповед № 320 от 15.11.2024 г. и няма друга заповед, респ. друго открито производство, доколкото правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че в така представеното от П. В. относно констатациите, съдържащи се в Заповед № 520/15.11.2024 г., са направени доказателствени искания, а именно: 1) да ѝ бъде предоставена писмена справка относно общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии в Районен съд – Кърджали за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г.; 2) да ѝ бъде предоставена писмена справка относно поименен график на заседанията и разгледаните дела в Районен съд – Кърджали за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г.; 3) след предоставянето на исканите справки да ѝ бъде предоставена възможност и допълнителен срок за становище.

Видно от Резолюция от 12.12.2024 г. на ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали (л. 347), на П. са предоставени 2 бр. справки, както следва: относно общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии за процесния период, както и справка по отношение на всички магистрати в Районен съд – Кърджали относно спазване на Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г., съдържаща информация за вида на производствата, насрочени извън определените заседателни дни, които не са с кратки процесуални срокове. По делото обаче не се установява кои точно справки са били предоставени на П., доколкото от страна на ответника като част от административната преписка е представена Справка относно общ брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., съгласно Заповед № 584/09.12.2024 г. на ИФ административен ръководител – Председател на Районен съд – Кърджали (л. 47), която заповед обаче не е представена по делото, независимо от разпределената доказателствена тежест и дадените в тази връзка указания на страните, в т.ч. на ответника – да попълни преписката с всички относими писмени доказателства, поради което и не става ясно в каква връзка е изготвена тази справка и това ли е справката, предоставена на жалбоподателката. По идентичен начин стои въпросът и с другото искане на П., а именно да ѝ бъде предоставена писмена справка относно поименен график на заседанията и разгледаните дела в Районен съд – Кърджали за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., доколкото по делото е налична единствено Справка относно насрочване на съдебните заседания извън определените заседателни дни, които не са с кратки процесуални срокове за периода от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г., съгласно Заповед № 584/09.12.2024 г. на ИФ Административен ръководител – Председател на Районен съд - Кърджали (л. 132-134), доколкото липсва представен график на всички заседания и разгледани дела в проверявания период (а не само на преценени от ответника такива, които не са с кратки срокове), с оглед извършване на преценка и организиране на защитата от страна на проверяваното лице.

При така установеното следва да се приеме, че на лицето е нарушено правото на защита, още повече, че макар и извън предоставения ѝ срок (но преди издаване на процесната заповед), П. е възразила по така предоставените ѝ справки, като е посочила, че същите не изпълняват изискванията на заявеното от нея искане (така писмо на л. 353 по делото). В потвърждение на този извод следва да се посочи още и че във възражението си лицето е посочило, че прави тези искания, с оглед ограничения ѝ със Заповед № 443/27.09.2024 г. достъп до функционални модули в ЕИСС като „Справки за натовареност“ и други модули, което обстоятелство не е оспорено от ответника и не са представени доказателства за обратното.

Все в тази насока следва да се посочи, че в съдебното административно производство, двете страни - жалбоподател и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, както вече се посочи и по-горе, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, поради което и в случая следва да се приеме, че достъпът на П. за извършване на справки в ЕИСС е ограничен, а изисканите от нея справки, не са ѝ били предоставени в пълнота и/или по начина, по който са били заявени, което е нарушило правото ѝ на защита. Действително, по отношение спазването на административнопроизводствените правила, в ЗСВ не се предвижда изискване за спазване на установена в този специален закон процедура при издаване на акта по чл. 327 от с.з., каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания на един магистрат, като напр. изслушване на магистрата или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Доколкото обаче това производство е административно, то следва да бъдат спазвани общите правила и принципи, залегнали в АПК. Ето защо отмяна на акт по чл. 327 от ЗСВ, може да се обуславя единствено, ако се допуска такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. С оглед на това, че допуснатите от административния орган нарушения, посочени по-горе, създават вероятност за неистинност на фактите, които е счел за установени и които са от значение за разрешаването на настоящия правен спор, съдът намира, че същите са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

С неизясняване на релевантните факти и обстоятелства, административният орган е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съдебната практика по приложение на чл. 327 от ЗСВ е категорична, че за да се приеме, че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата, следва да бъдат установени не само фактът на нарушението, но и вината му от субективна страна, да се отчетат видът и сложността на разпределените и разглеждани от него дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които оказват влияние върху обективната възможност/невъзможност на магистрата да осъществява дейността си в съответствие със закона. Това именно се констатира, че не е сторено в конкретния случай, а именно не са отчетени видът и сложността на разпределените и разгледани от съдия П. дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които са оказали влияние върху обективната възможност/невъзможност да осъществява дейността си в съответствие със закона. Констатира се също така и че органът не е направил реална преценка на натовареността на съдия П. за процесния период.

Между страните не е спорно, че съдия П. е встъпила в длъжност съдия в Районен съд – Кърджали на 25.07.2023 г. (така акт за встъпване в длъжност на л. 289).

В мотивите си органът посочва, че от приложени 2 бр. статистики в табличен вид, следва извод, че съдия П. е имала най-малко на брой разпределени дела, както през 2023 г., така и през 2024 г., най-малко дела е разгледала и най-малко дела е решила месечно спрямо другите двама съдии, разглеждащи наказателни дела. При извършена справка от приложените по делото доказателства се установява, че от датата на встъпването на съдия П. до края на 2023 г., са ѝ били разпределени 103 бр. наказателни дела, точно толкова, колкото се посочва и в оспорената заповед, липсва обаче посочване на броя граждански дела, които също са ѝ били разпределени през този период и които от допълнително представена по делото Справка за всички разпределени дела на съдия П. за процесния период (л. 410 и сл.), се установява, че са 29 бр. (само за сравнение съдия Е. има за същия период разпределени 21 бр. граждански дела), или, общо разпределените на съдия П. дела за периода от 25.07.2023 г. до 31.12.2023 г., са 132 бр. Следващата посочена като основание статистика, съдържаща се в оспорената заповед, и посочена като основание за извода, че съдия П. е имала най-малко разпределени дела, няма как да бъде ползвана в конкретния случай, доколкото включва период, който е извън процесния – отразената в табличен вид в заповедта справка касае периода 01.01.2024 г. – 30.11.2024 г., при положение, че процесният период е до 03.10.2024 г. Друг е въпросът и че отново в тази справка се сочи, че на съдия П. са били разпределени 179 бр., при положение, че от цитираната по-горе Справка за всички разпределени дела на съдия П. за периода от 25.07.2023 г. до 03.10.2024 г., се установява, че за периода от 01.01.2024 г. до 03.10.2024 г. на П. са били разпределени 172 бр. дела, т.е. за периода след 03.10.2024 г. до 30.11.2024 г. при тези данни следва да се приеме, че на П. са били разпределени само 7 бр. дела (л. 410 и сл.). Впрочем, само за сравнение, в годишния доклад за дейността на Районен съд – Кърджали през 2024 г. в справка за дейността на съдиите, разглеждали, наказателни дела през 2024 г. в графата за съдия П., са посочени 189 бр. постъпили дела. При тези противоречиви данни и липсата на коректна справка за натовареността на съдиите в Районен съд – Кърджали, в т.ч. и на съдия П., изводът, че същата е с най-ниска натовареност, остава недоказан. До извод в обратната насока не води и цитираната многократно в заповедта справка за общия брой разпределени дела по видове на всички наказателни съдии за процесния период, доколкото прави впечатление, че разликата между съдиите е в броя частни наказателни дела, които при съдия З. (председател и ИФ председател на Районен съд – Кърджали) и съдия Е. (заместник – председател на Районен съд – Кърджали) се установява, че в голямата си част са производства по искания за достъп по Закона за електронните съобщения, който достъп се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия и доколкото по делото не са представени Правилата за случайно разпределение на делата в Районен съд – Кърджали още по-малко пък има данни да е бил оправомощен друг съдия, следва да се приеме, че тези дела са разпределяни на съдия З., а при нейно отсъствие на съдия Е. и едва при отсъствието на двете – на останалите съдии. В останалата част на разпределените между съдиите наказателни дела, не се наблюдава съществена разлика – така съдия З., която е на 80 % натовареност, има 53 бр. НОХД, съдия Е. има 73 бр. НОХД, съдия П. 62 бр. НОХД, т.е. съдия П. има 11 бр. по-малко НОХД, за сметка на това тя има повече АНД – 103 бр. при 100 бр. за съдия Е., 16 бр. АНД – производства по приложението на чл. 78а от НК при 10 бр. за съдия Е. и 11 бр. НЧХД при 10 бр. за съдия Е., или без ЧНД съдия П. има 192 бр. наказателни дела, съдия Е. – 196 бр. наказателни дела, а съдия З. – 150 бр. наказателни дела.

Друг е въпросът и че тук не е отчетено обстоятелството, че съдия П. като съдия, първоначално встъпил в органите на съдебната власт, на основание чл. 249, ал. 2 от ЗСВ, е следвало да премине през задължително въвеждащо обучение в Националния институт на правосъдието, като от събраните в хода на административното производство, в т.ч. и тези, събрани в хода на съдебното производството, не може да бъде установено по безспорен начин в кой точно период е било осъществено това задължително обучение. Само за сравнение, в оспорената заповед се сочи, че е била на обучение в НИП, както следва: 03.-09.12.2023 г., 04.-08.12.2023 г., като тук не става ясно от трети до девети декември ли е била на обучение или от четвърти до осми декември. Данни за горното могат да бъдат извлечени единствено от Акт за резултати от комплексна планова проверка от Инспектората на ВСС на наказателни дела за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. в Районен съд – Кърджали (приложен по делото на електронен носител), където се посочва, че съдиите А. Ч. и Р. П. са участвали в задължително въвеждащо обучение на новоназначени съдии в районните съдилища – Наказателен процес в периода 04-08.12.2023 г. А за 2024 г. такива данни се съдържат в годишния доклад за дейността на Районен съд – Кърджали през 2024 г., където се посочва обаче единствено, че съдиите А. Ч. и Р. П. са участвали в дистанционна форма на задължително въвеждащо обучение на новоназначени съдии в районните съдилища“ и присъствена форма в задължително въвеждащо обучение на новоназначени съдии в районните съдилища „Ръководство на граждански съдебен състав – вещно право и съдебна делба“, но липсва период на провеждане на задължителното обучение. Казано по друг начин, от събраните по делото доказателства, не може да бъде установено по безспорен начин колко точно дни в проверявания период съдия П. е била на задължителното въвеждащо обучение (т.е. не по нейно желание е отсъствала), с оглед извършване на реална преценка на нейната натовареност, тъй като при положение, че същата повече от един месец е била на задължителното обучение, очевидно, нейната натовареност, в сравнение с другите съдии, които не са били на задължително обучение, ще е по-ниска, но това не е по причина на организацията ѝ на работа, а в зависимост от други обстоятелства от обективен характер, които не са били взети предвид. Друг е въпросът, че липсата на посочени конкретни периоди, в които съдия П. е била на обучение в НИП, е пречка да бъдат проверени и твърденията на ответника, че през периодите, в които съдия П. е била на обучение в НИП, не са ѝ били разпределяни дела с кратки процесуални срокове на основание Правилата за случайно разпределение на делата в Районен съд – Кърджали, които правила пък не са и представени по делото.

Ето защо и с оглед констатираната по-горе служебна ангажираност на съдия П. със задължителното обучение в НИП, което се установи, макар и не с точност, че е повече от един месец, очевидно не може да се приеме, че нейната натовареност е най-ниската, още повече, че се установи, че в коментирания в заповедта брой дела, не са включени гражданските такива, които за проверявания период през 2023 г., се установи, че съдия П. има повече от съдия Е.. Прави впечатление също така, че в оспорената заповед никъде не е отчетено обстоятелството, че за проверявания период, съдия П. има един единствен просрочен съдебен акт (така справка на л. 122), а именно мотивите към постановената по НОХД № 14/2024 г. присъда, което само по себе си също не води до извод за лоша организация на работа, а точно обратното, още повече, че мотивите са изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК (доколкото същият е 60-дневен, а не двумесечен, а м. февруари 2024 г. има 29 дни) и са в пълно съответствие с Времевите стандарти за разглеждане на делата в Районен съд – Кърджали, утвърдени от административния ръководител и председател на съда (л. 354 и сл.).

Тук е мястото да бъде съобразено също така, че в оспорената в настоящото производство заповед, органът приема, че по несъмнен начин са установени допуснатите нарушения от страна на съдия П., както и че с констатираните отклонения на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции, заложени и разписани в ЗСВ, НПК, ПАС и Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, е осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл. 307 от ЗСВ и то виновно извършено, поради което следва да приложи мярката по чл. 327 от ЗСВ. В случай обаче, че се твърди, че е осъществен съставът по чл. 307 от ЗСВ, то тогава административният орган е следвало да наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 от ЗСВ, а не мярката по чл. 327 от ЗСВ, което от своя страна води до неопределеност, неяснота на обжалваната заповед по отношение на вида на извършеното нарушение – дали е такова по образуването и движението на делата и по организацията на работа на магистрата, за което следва да бъде обърнато внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ, или такова по чл. 307 от ЗСВ, за което следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 от ЗСВ. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от административния орган нарушение, което от своя страна е пречка да се установи и от жалбоподателката, а и от съда за какви точно нарушения на съдия П. е обърнато внимание, което води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на магистрата, в т.ч. и относно извършването на преценка за наличие или липса на основания за процедиране по чл. 327 от ЗСВ. При това положение не може да има съмнения, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до опорочаване на производство, което е още едно самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Независимо от гореизложеното и за пълнота следва да бъдат обсъдени и твърдяните като извършени нарушения.

Така по т. 1 от заповедта органът се е позовал на разпоредбата на чл. 210, т. 1 от ЗСВ, съгласно която съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, като е посочено, че от извършената проверка е установено, че съдия П. не е спазила конкретно посочени процесуални срокове.

Тук на първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 210, т. 1 от ЗСВ регламентира решаването на разпределените дела в определен срок, а не спазването на други процесуални срокове и доколкото, както вече се посочи по-горе, е налице едно единствено неспазване на този срок, не е обоснована необходимостта от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата, доколкото прилагането ѝ предполага тенденция при допускането на нарушения при организацията на работа на магистрата, а не изолиран случай, какъвто е настоящият.

Независимо от гореизложеното, по отношение на конкретно посочените нарушения на процесуалните срокове, а именно на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, според който, когато съдията-докладчик намери, че делото е подсъдно на съда насрочва образуваното по обвинителен акт дело, за което не са налице основанията за прекратяване по чл. 250, ал. 1, в разпоредително заседание в двумесечен срок от постъпването му, а когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши разпоредителното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца, съдът намира за установено следното:

По първото посочено НАХД № 529/2024 г. с възражението срещу заповедта за откриване на производството, П. твърди, че НАХД № 529/2024 г. е образувано на 24.06.2024 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 08.07.2024 г., делото е насрочено за осз на дата 19.09.2024 г. след отправена писмена молба (съдържаща се по делото) до председателя на Районен съд - Кърджали за разрешение за насрочване на делото в по-дълъг срок, предвид предстоящата съдебна ваканция, натовареността на съдебния състав, в който заседава и използването от нея на предварително планирания между съдиите от Районен съд - Кърджали платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция и разрешен такъв от председателя на същия съд, а именно за периода от 15.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. до 28.08.2024 г., като по делото е приложен и отговорът на въпросната молба.

В оспорената заповед се сочи, че НАХД № 529/2024 г. е образувано на 24.06.2024 г. и е насрочено за 19.09.2024 г. и това е сторено въпреки отправената молба от съдия П. до Председателя на съда за разрешение делото да бъде насрочено в определен по-дълъг срок, която е оставена без разглеждане с мотив, че липсва законово основание за това.

Съдът констатира, че цитираната молба, не е представена по делото, поради което и е препятстван да извърши преценка какви точно съображения са изложени в нея. Констатира се обаче, че на л. 67 по делото е приложено Разпореждане от 02.07.2024 г., с което председателят на Районен съд - Кърджали е оставил без разглеждане молбата, подадена от съдия Р. П. до председателя на съда за разрешение да насрочи открито съдебно заседание по АНД № 529/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали в срок по-дълъг от установения двумесечен от постъпване на делото, в която е мотивирано, че разрешение се дава от председателя само за насрочване на разпоредително заседание, каквото не е налице по делото, като е посочено, че това е така, тъй като същото касае производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и доколкото чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, но няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, но в случая това препращане е неприложимо, тъй като в производството по ЗАНН не се провежда разпоредително заседание. Следва да бъде съобразено обаче, че в Закона за съдебната власт – чл. 329, съдебната ваканция е определена от 15.07. - 1.09., в който период определен вид дела с кратки законови срокове се разглеждат от дежурни състави на всички нива на съдебната власт, такива са: наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието. Между страните не е спорно, че производството по посоченото НАХД № 529/2024 г., е по реда на ЗАНН и не е сред посочените по-горе дела, подлежащи на разглеждане по време на съдебната ваканция. Отделно от това, от приложените по делото Времеви стандарти за разглеждане на делата в Районен съд – Кърджали (л. 354 и сл.), утвърдени от административния ръководител – председател на Районен съд – Кърджали, също не се установява делата по ЗАНН да е задължително да бъдат разгледани по време на съдебната ваканция. В този смисъл и насрочвайки делото за 19.09.2024 г., П. не е нарушила разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК.

По идентичен начин стои въпросът и с другото посочено НАХД № 552/2024 г., което е образувано на 03.07.2024 г. и е насрочено за 05.09.2024 г. С възражението срещу заповедта за откриване на производството, П. твърди, че НАХД № 552/2024 г. е образувано на 03.07.2024 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането на насрочване от 08.07.2024 г., делото е насрочено за осз на 05.09.2024 г., предвид предстоящата съдебна ваканция и натовареността на съдебния състав, в който заседава и използването на предварително планирания между съдиите от Районен съд - Кърджали платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция и разрешен от Председателя на същия съд, а именно за периода от 15.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. до 28.08.2024 г. По делото не е приложена молба за искане за разрешение за насрочване в по-дълъг срок от предвидения по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, предвид отговора на председателя на Районен съд - Кърджали по отправена такава молба по НАХД № 529/2024 г., че молбата е неоснователна, тъй като разрешение от председателя на съда се дава само за насрочване в по-дълъг срок от разпоредителното заседание, каквото не се провежда по административнонаказателни дела и в случая чл. 84 от ЗАНН е неприложим, поради което и молбата е оставена без разглеждане.

По отношение на това дело са относими съображенията, изложени за НАХД № 529/2024 г., поради което е излишно тяхното преповтаряне, доколкото това дело също е производство по ЗАНН, който не е предвиден в изключенията дела, подлежащи на разглеждане по време на съдебната ваканция. Отделно от това, забавянето е само с 2 дни, но тук е мястото и да се посочи, че след съдебната ваканция, първата възможна дата, която да съвпада с определения ѝ заседателен ден – четвъртък, е именно 05.09.2024 г., за която дата и делото е насрочено. В този смисъл и насрочвайки делото, разпределено ѝ на 03.07.2024 г. за 05.09.2024 г., П. не е нарушила разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК.

По отношение на следващата посочена като нарушена разпоредба, а именно чл. 252, ал. 2 от НПК, която предвижда, че когато не са налице основания за разглеждане на дело, образувано по обвинителен акт, по реда на глава двадесет и седма, глава двадесет и осма и глава двадесет и девета или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт, съдебното заседание се насрочва в едномесечен срок от разпоредителното заседание:

На първо място е посочено, че НОХД № 7372023 г., по което разпоредителното заседание е проведено на 09.10.2023 г., делото е отложено по общия ред за 04.12.2023 г. С възражението си П. е посочила, че НОХД № 737/2023 г. е образувано по обвинителен акт на 25.08.2023 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 14.09.2023 г., делото е насрочено за разпоредително заседание на 09.10.2023 г. от 11, 00 часа, с което е спазен срокът по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК. Видно от протокола от проведеното на 09.10.2023 г. от 11, 00 часа разпоредително заседание, съдът на основание чл. 248, ал. 1, т. 8 и ал. 5, т. 4 и чл. 252, ал. 2 от НПК е предложил на страните делото да се отложи за 06.11.2023 г. Защитникът на един от подсъдимите по делото, а именно адв. В. Я. е направил изявление, че му се налага да пътува в чужбина целия ноември, поради което съдът е насрочил делото за разглеждане в осз на 04.12.2023 г. от 10, 00 часа, воден от съблюдаване на основните и задължителни принципи на наказателния процес, а именно принципът на състезателност и равни права на страните (чл. 12 от НПК), принципът на право на защита (чл. 15 от НПК), разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 от НПК), както и правата на обвиняемия в наказателния процес, визирани в чл. 55 от НПК, които в настоящия случай са били охранени и на които всички изброени е отдал примат пред инструктивния срок по чл. 252, ал. 2 от НПК, който не е преклузивен и в настоящия случай не се е стигнало до необосновано забавяне на делото или накърняване правата на страни в процеса, нито пък до някакви вреди за правосъдната дейност, а напротив – спазени са всички права и законни интереси.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно протокол от проведеното на 10.10.2023 г. осз по НОХД № 737/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали (л. 70-73), действително се установява, че делото първоначално е предложено да бъде отложено за 06.11.2023 г., като по този начин срокът по чл. 252, ал. 2 от НПК би бил спазен, с оглед изявление на една от страните и липсата на възражения от останалите страни, съдът е насрочил делото за 04.12.2023 г., което е в съответствие с коментираните вече тук Времеви стандарти за разглеждане на делата в Районен съд – Кърджали, където изрично е посочено, че причините, водещи до забавянето на делата в този период (в т.ч. срокът за насрочване на заседание по общия ред по НОХД, по които се провежда разпоредително заседание на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, е едномесечен), могат да бъдат проблеми, свързани с призоваването на страните и свидетелите; проблеми по повод взаимодействието между съда и други институции; проблеми, свързани с ангажираност на страните и невъзможност за участие в съдебно заседание; проблеми, свързани със събиране на доказателства. Ето защо и насрочвайки делото за по-късна дата, съдия П. е охранила правото на защита на страните в процеса и е спазила утвърдените времеви стандарти, поради което и не се констатира да е налице твърдяното нарушение.

Не така стои въпросът обаче със следващото НОХД № 339/2024 г., по което в заповедта се сочи, че разпоредителното заседание е проведено на 04.07.2024 г., а делото е отложено по общия ред за 12.09.2024 г. В своето възражение П. посочва, че НОХД № 339/2024 г. е образувано по обвинителен акт на 16.04.2024 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 18.04.2024 г., делото е насрочено за разпоредително заседание на 13.06.2024 г. от 11, 15 часа, с което е спазен срокът по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК. Видно от протокола от проведеното на 13.06.2024 г. от 11, 15 часа разпоредително заседание, съдът с оглед нередовното призоваване и неявяване на подсъдимия, както и становището на прокурора за наличие на процесуални пречки за даване ход на делото, не е дал ход на разпоредителното заседание и е отложил делото за 04.07.2024 г. от 13, 45 часа. Видно от протокола от проведеното на 04.07.2024 г. от 13, 45 часа съдебно заседание на основание чл. 248, ал. 1, т. 8 и ал. 5, т. 4 и чл. 252, ал. 2 от НПК и изрично изложените мотиви в протоколното определение, а именно предвид натоварения график на съдебния състав за месец юли 2024 г. и предвид съдебната ваканция, съдът е отложил разглеждането на делото за 12.09.2024 г. от 15, 00 часа. Освен това, в настоящия случай се сочи, че съдът е съобразил и използвания предварително планиран между съдиите в Районен съд – Кърджали платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция и разрешен от председателя на съда, а именно за периода от 15.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. до 28.08.2024 г. Тук е мястото да се посочи, че посоченото НОХД № 339/2024 г. е дело за издръжка, което съгласно чл. 329, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, е следвало да бъде разгледано през съдебната ваканция, поради което и изложените от П. съображения, в т.ч. и обективирани такива в протокола от проведеното на 04.07.2024 г. осз, съдът намира за неоснователни.

Или, тук се констатира неспазване на срока по чл. 252, ал. 2 от НПК.

По отношение на следващия посочен като нарушен срок, а именно този по чл. 252, ал. 4 от НПК, съгласно която разпоредба, съдията-докладчик насрочва в едномесечен срок образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основания за разглеждането ѝ в съдебно заседание.

Прието е, че НЧХД № 785/2023 г. е образувано на 20.09.2023 г., а е насрочено за 23.10.2023 г., НЧХД № 792/2023 г. е образувано на 25.09.2023 г., а е насрочено за 30.10.2023 г. и НЧХД № 791/2023 г. е било разпределено на съдия П. на 30.10.2023 г., а е насрочено за 11.12.2023 г. В своето възражение жалбоподателката е посочила, че НЧХД № 785/2023 г. е образувано на 20.09.2023 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 02.10.2023 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от 13, 30 часа. Дата 20.10.2023 г. е била петък, поради което делото е насрочено за 23.10.2023 г., ден понеделник, която дата е определена за разглеждане на делото в осз, съобразно графика на съдебните заседания през месец октомври 2023 г., натовареността на състава и заседателния ден, който към онзи момент е бил ден понеделник. НЧХД № 792/2023 г. се посочва, че е образувано на 21.09.2023 г. и е разпределено на 25.09.2023 г., като видно от разпореждането за насрочване от 02.10.2023 г., делото е насрочено за разглеждане в осз на 30.10.2023 г. от 10, 40 часа, която дата е определена за разглеждане на делото в осз, съобразно графика на съдебните заседания през месец октомври 2023 г., натовареността на състава и заседателния ден (към онзи момент понеделник). А НЧХД № 791/2023 г. е образувано на 21.09.2023 г. и е разпределено на 30.10.2023 г. след отвод от предходния съдия-докладчик, като видно от разпореждането за насрочване от 03.11.2023 г., делото е насрочено за разглеждане в осз на 11.12.2023 г. от 10, 45 часа, която дата е първата възможна след служебната ѝ командировка в периода от 04.12.2023 г. до 09.12.2023 г. в НИП във връзка със задължително първоначално обучение на новоназначените съдии в районните съдилища. Освен това е съобразена и с графика за съдебните заседания през месец октомври и месец декември 2023 г., натовареността на състава и заседателния ден (към онзи момент понеделник).

По отношение на така посочените дела, за които не е спазен едномесечният срок по чл. 252, ал. 4 от НПК, се констатира, че забавянето е от един ден за НЧХД № 785/2023 г., два дни за НЧХД № 792/2023 г. и един ден за НЧХД № 791/2023 г. – при съобразяване с ангажираността на съдия П. във връзка със задължителното обучение в НИП. При тези дела прави впечатление също така, че действително, същите са насрочени на първата възможна дата, съвпадаща със заседателния ѝ ден към онзи момент – понеделник, след изтичане на срока по чл. 252, ал. 4 от НПК, поради което, макар и незначително, се наблюдава неспазване на посочения срок. Доколкото обаче, тези нарушения са констатирани през първата година от встъпването на съдия П. в длъжност и с оглед на това, че към онзи момент е имала определен наставник по реда на чл. 242 от ЗСВ, очевидно така констатираните неспазвания на сроковете с помощта на наставника, са били отстранени, тъй като впоследствие не се констатират, то очевидно и тук не може да се говори за тенденция, а за изолиран случай, какъвто след това не е бил допускан, поради което и няма за какво да ѝ се обръща внимание.

Следващият, посочен като нарушен срок, е този по чл. 271, ал. 10 от НПК, съгласно която разпоредба, във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Констатирано е от ответника, че НОХД № 750/2023 г. от заседание, проведено на 06.06.2024 г., е отложено за 12.09.2024 г. Във възражението си П. посочва, че НОХД № 750/2023 г. е образувано по обвинителен акт на 01.09.2023 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 14.09.2023 г., делото е насрочено за разпоредително заседание на 09.10.2023 г. от 14, 30 часа. От протокол от проведеното на 09.10.2023 г. от 14, 30 часа съдебно заседание е видно, че ход на делото не е даден и същото е отложено за 13.11.2023 г. от 09, 30 часа. От протокол от проведеното на 13.11.2023 г. от 09, 30 часа съдебно заседание е видно, че ход на делото не е даден и същото е отложено за 15.01.2024 г. от 09, 30 часа. От протокол от проведеното на 15.01.2024 г. от 09, 30 часа съдебно заседание е видно, че ход на делото не е даден и същото е отложено за 11.03.2024 г. от 10, 00 часа. От протокол от проведеното на 11.03.2024 г. от 10, 00 часа е видно, че ход на делото не е даден и същото е отложено за 04.04.2024 г. от 10, 00 часа. Причината за всички тези отлагания са постъпили по делото молби от повереника на пострадалия. От протокол от проведеното на 04.04.2024 г. от 10, 00 часа е видно, че ход на делото е даден и е проведено разпоредително заседание, като на основание чл. 248, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. от 13, 30 часа. От протокол от проведеното на 16.04.2024 г. от 13, 30 часа е видно, че с оглед събиране на доказателства, делото е отложено за 06.06.2024 г. от 13, 30 часа. От протокол от проведеното на 06.06.2024 г. от 13, 30 часа е видно, че във връзка със събиране на гласни доказателства, делото е отложено за 12.09.2024 г. от 09, 00 часа, която дата е съобразена с предстоящата съдебна ваканция, натовареността на съдебния състав, в който заседава и използването от нея на предварително планирания между съдиите в Районен съд – Кърджали платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция и разрешен от председателя на съда, а именно за периода от 15.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. до 28.08.2024 г. Видно от хронологията на действията по НОХД № 750/2023 г., всички съдебни заседания са насрочване за разглеждане в срока по чл. 271, ал. 10 от НПК, от горното изключение прави единствено последното осз от 12.09.2024 г., което е било насрочено за тази дата на 06.06.2024 г., а спазвайки посочената по-горе разпоредба, е следвало да бъде насрочено в срок до 06.09.2024 г., който обаче е неприсъствен и първият присъствен ден е 09.09.2024 г. – ден понеделник, който не е заседателен за съдия П., съответно първият заседателен такъв, а именно четвъртък, е 12.09.2024 г., за която дата е и насрочено делото, като по този начин разглеждането на делото е закъсняло с три дни.

И последният, посочен като неспазен срок, а именно – този по чл. 429, ал. 2 от НПК, съгласно която разпоредба, съдията-докладчик преценява налице ли са всички условия за разглеждане на делото и насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението и посоченото ЧНД № 970/2023 г., за което е констатирано, че делото от 27.06.2024 г. е насрочено за 02.07.2024 г. По това наведено нарушение от П. във възражението е посочено, че ЧНД № 970/2023 г. е образувано на 29.11.2023 г. и е разпределено на същата дата, като видно от разпореждането за насрочване от 01.12.2023 г., делото е насрочено за разглеждане в осз на 01.12.2023 г. от 16, 00 часа, следователно срокът по чл. 429, ал. 2 от НПК е спазен. Тук следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от НПК урежда първоначалното постъпване на предложението, като тук правилно съдия П. е възразила, че по образуваното на 29.11.2023 г. дело, заседанието е било насрочено за 01.12.2023 г., с което срокът по чл. 429, ал. 2 от НПК е бил спазен. Насрочването на делото в закрито заседание на 27.06.2024 г. е в производство по чл. 432, ал. 2 от НПК, съгласно която разпоредба, преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква „а“ от Наказателния кодекс (какъвто се констатира, че е и конкретният случай), съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора. В този смисъл и доколкото по делото не се установява такова предложение да е било внесено от страна на прокурор в Районна прокуратура – Кърджали, не може да бъде установено спазването или неспазването на срока по чл. 432, ал. 2 от НПК от страна на съдия П.. И най-сетне, по отношение на наведените в заповедта съображения, с които не са приети възраженията на съдия П., е необходимо да се посочи, че по делото нито се твърди, нито се представят доказателства от съдия П. да са извършени нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Отделно от това във връчените ѝ срещу подпис Заповед № 164 от 28.03.2024 г. и Заповед № 327/08.08.2023 г. и двете на председателя на Районен съд – Кърджали (л. 59 и сл.), не се констатира да е взето отношение по разпределените ѝ дела, каквото например се констатира, че е сторено спрямо друг съдия. Не се констатира неспазване на сроковете по НПК да е установено и при извършената проверка от ИВСС.

По отношение на т. 2 от заповедта, в която е установено, че съдия Р. П. не спазва задължителните за изпълнение две издадени заповеди от председателя на Районен съд – Кърджали, уреждащи заседателните дни, в които да насрочва и разглежда разпределените ѝ дела, а именно Заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г., като считано от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г. тя е насрочила заседания извън определения ѝ заседателен ден четвъртък, както и разглеждала дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, по общо 68 броя дела, преди всичко следва да бъде съобразено, че от страна на ответника в открито съдебно заседание, чрез пълномощник адв. И., а така също и в нарочна писмена молба с вх. № 3532/28.02.2025 г. по описа на съда (л. 393 и сл.) не се поддържа заповедта по отношение на нарушенията, констатирани с насрочването и разглеждането на следните дела: НЧХД № 926/2023 г., НОХД № 1020/2023 г., АНД № 802/2023 г., АНД № 8/2024 г., НЧХД № 785/2023 г., всички разгледани в понеделник на 12.02.2024 г.; АНД № 884/2023 г., АНД № 797/2023 г., АНД № 3/2024 г., всички разгледани в петък на 16.02.2024 г.; НОХД № 18/2024 г., АНД № 8/2024 г., НОХД № 30/2024 г., АНД № 58/2024 г., всички разгледани в понеделник на 19.02.2024 г.; НОХД № 972/2023 г., АНД № 28/2024 г., АНД № 876/2023 г., АНД № 877/2023 г., всички разгледани във вторник на 20.02.2024 г.; НОХД № 737/2023 г., АНД № 802/2023 г., разгледани във вторник на 05.03.2024 г.; НОХД № 1016/2023 г., АНД № 1008/2023 г., АНД № 1040/2023 г., АНД № 34/2024 г., всички разгледани в понеделник на 11.03.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., разгледано в петък на 15.03.2024 г.; АНД № 1014/2023 г., АНД № 1009/2023 г., АНД № 885/2023 г., АНД № 655/2023 г., АНД № 923/2023 г., АНД № 976/2023 г., всички разгледани в понеделник на 25.03.2024 г.; АНД № 977/2023 г., НОХД № 1060/2023 г., НЧХД № 926/2023 г., НЧХД № 785/2023 г., АНД № 1040/2023 г., всички разгледани в понеделник на 01.04.2024 г. Тук е мястото да се посочи, че на основание чл. 144 от АПК относно представителната власт на пълномощниците в съдебните производства по АПК, намират приложение правилата на ГПК. Предоставеното на адв. И. пълномощие е общо по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ГПК и в него не се констатира да е налице изрично упълномощаване по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК, поради което и направеното изявление с предмета на делото, следва да се приеме, че изхожда от лице, без представителна власт.

Независимо от гореизложеното, от събраните по делото доказателства, се установява, че посочените по-горе дела са били насрочени преди издаване на заповеди № 41/02.02.2024 г. и № 355/05.08.2024 г. (л. 110-111) и/или в определения към онзи момент заседателен ден, поради което и само на това основание, твърденията за извършени нарушения във връзка с насрочването на тези дела, съдът приема за недоказани.

По отношение на останалите установени нарушения по насрочването и разглеждането на следните дела: АНД № 1008/2023 г., НОХД № 865/2023 г., всички разгледани в понеделник на 08.04.2024 г.; АНД № 999/2023 г., НОХД № 206/2024 г., всички разгледани в понеделник на 15.04.2024 г.; НОХД № 750/2023 г., разгледано във вторник на 16.04.2024 г.; НЧХД № 792/2023 г., разгледано в понеделник на 13.05.2024 г.; НЧХД № 791/2023 г., разгледано в понеделник на 20.05.2024 г.; НОХД № 385/2024 г., разгледано в понеделник на 10.06.2024 г.; НЧХД № 160/2024 г., АНД № 453/2024 г., разгледани в петък на 14.06.2024 г.; НЧХД № 452/2024 г., разгледано в понеделник на 24.06.2024 г.; НЧХД № 636/2024 г., разгледано в понеделник на 19.08.2024 г.; АНД № 603/2024 г., АНД № 601/2024 г., АНД № 638/2024 г., АНД № 627/2024 г., ЧНД № 659/2024 г., ЧНД № 697/2024 г., всички разгледани в понеделник на 09.09.2024 г.; НЧХД № 636/20247 г., НЧХД № 526/2024 г., НОХД № 340/2024 г., всички разгледани в петък на 13.09.2024 г.; НОХД № 628/2024 г., разгледано в понеделник на 16.09.2024 г.; АНД № 666/2024 г., АНД № 644/2024 г., АНД № 650/2024 г., АНД № 617/2024 г., всички разгледани в петък на 20.09.2024 г., е необходимо да бъде съобразено следното:

В своите възражения съдия П. посочва, че организацията на работа в Районен съд – Кърджали е такава, че всички съдии, не само тя, си насрочват делата съобразно графика на съда за свободни зали, заседателни дни на съдиите и спазване на процесуалните срокове. От 25.07.2023 г., т.е. от встъпването ѝ в длъжност като съдия, след проведен конкурс по първоначално назначаване на съдии в районните съдилища, до 05.08.2024 г., когато е издадена Заповед № 355/05.08.2024 г., с която е отменена Заповед № 41/02.02.2024 г. посочва, че заседателният ѝ ден е бил понеделник. Със Заповед № 355/05.08.2024 г., считано от 05.08.2024 г. заседателният ѝ ден е бил четвъртък. Отделно от това, в периодите от 05.02.2024 г. до 09.05.2024 г., от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г., от 18.03.2024 г. до 20.03.2024 г., от 22.04.2024 г. до 26.04.2024 г., от 04.11.2024 г. до 08.11.2024 г. е била командирована в НИП [населено място] във връзка с участие в Задължително първоначално обучение на новоназначените съдии в районните съдилища. Също така в периода от 15.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. до 28.08.2024 г. е използвала платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция и разрешен от Председателя на Районен съд – Кърджали, който е бил предварително плануван измежду всички съдии в Районен съд – Кърджали, с оглед обезпечаване на даваните от съдиите дежурства по време на съдебната ваканция, а така също и съгласуван с председателя на съда. В допълнение се посочва, че и с оглед спазване на процесуалните срокове и предвид стремежа й да разгледа делата възможно в най-кратък срок, отчитайки и естеството на производството, а така също и с оглед натовареността на графика на съдебни заседания на състава й, е възникнала необходимост, обусловена от всичко гореизложено, да насрочи и разгледа дела в периода от 02.02.2024 г. до 03.10.2024 г. извън определения ѝ заседателен ден, което по никакъв начин не е довело до ограничаване или затрудняване работата на другите състави, тъй като е съобразено и с техния график.

От събраните по делото доказателства се установява, че всички, посочени дела, са били насрочени в дните понеделник или петък, които дни са били определени за извънредни заседания, в които следва да се насрочват само дела с кратки срокове или при извънредни обстоятелства. Изключение от горното прави само едно дело, а именно НОХД № 750/2023 г., разгледано във вторник на 16.04.2024 г., но при положение, че в същия ден – 16.04.2024 г. съдия П. е разгледала други две дела, а именно НОХД № 330/2024 г. и НОХД № 332/2024 г., които са такива с кратки срокове, разглеждането на още едно дело, при положение, че залата и секретарят са били ангажирани, очевидно не е създало трудности.

Неспазването на издадени от председателя на Районен съд – Кърджали заповеди, уреждащи заседателните дни, респ. насрочването на заседания извън определения заседателен ден, както и разглеждането на дела в дните, определени за извънредни заседания, които не са свързани с кратки процесуални срокове, не е предвидено изрично като основание за обръщане на внимание, но не е и изключено. Доколкото насрочването и разглеждането на делата несъмнено е свързано с организацията на работата на магистрата, то обръщането на внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата, може да бъде направено само тогава, когато се установи, че насрочването и разглеждането на дела, извън определения график за конкретния съдия, се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата. Такава проверка и обсъждане в конкретния случай не са проведени, а е прието, че за обръщането на внимание на магистрата е достатъчно наличието на обективния факт на насрочване на дела извън определения заседателен ден по конкретно посочените дела, наличието само на две използваеми зали и по-малкия брой секретари. До извод в обратната насока не води бланкетното посочване, че причина за констатираното насрочване на дела в дни, които не са ѝ определени като заседателни, е лошата организация на съдия П., която отлага много на брой дела, доколкото не са изследвани конкретните причини за отлагане на делата, в т.ч. и дали същите са били отлагани без основание, каквато преценка е направена и са посочени конкретни основания за всяко едно дело, насрочено от другите съдии в Районен съд – Кърджали, извън определените заседателни дни (така лист 10 и лист 11 от процесната заповед). Само за сравнение съдия Е. е посочено, че е разгледала извън заседателния си ден три дела, едно от които, а именно НОХД 918/2023 г. по причина, че делото е с много свидетели. При съдия П. също се констатира, че има дела с много свидетели и едно от тях, а именно НОХД № 865/2023 г., по което има 18 свидетеля, е насрочено в понеделник на 08.04.2024 г., т.е. извън заседателния ден, но по отношение на него не е прието, че е налице основателна причина, впрочем липсва каквото и да било обсъждане. По идентичен начин стои въпросът и със следващо посочено като разгледано от съдия Е. дело извън заседателния ден, а именно НОХД № 827/2023 г., за което се посочва, че е разгледано в съдебната ваканция. При съдия П. също се констатира, че има дело, разгледано в съдебната ваканция, а именно НЧХД № 636/2024 г., разгледано в понеделник на 19.08.2024 г., но за него също не е прието, че има определена причина.

Предвид конкретните факти и обстоятелствата по делото, изводът, че неспазването на определения със заповед на председателя на Районен съд – Кърджали заседателен ден се дължи на лоша организация в работата на магистрата, е необоснован, поради което и недоказан.

Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на всички служебни задължения, които произтичат от заеманата длъжност, което включва проверка, обсъждане и произнасяне по текущия доклад, подготовка и провеждане на съдебни заседания, проверка на протоколи от съдебни заседания, изготвяне на съдебни актове в закрити заседания, изготвяне на съдебни актове по делата, които са обявени за решаване от открити заседания, изготвяне на мотиви по наказателни дела, по които са обявени присъди, осъществяване на всички дейности от дежурства по граждански и наказателни дела и т.н. За всяка от тези дейности несъмнено е необходимо време за проучване на преписките по делата (включващо запознаване с исканията, доводите, възраженията и становищата на страните по фактите и по правото, разпределение на доказателствената тежест в процеса, запознаване и преценка на доказателствата, на тяхната доказателствена сила и на значението им за правния спор, преценката на приложимите правни норми и т.н.), за издирване и проучване на приложима съдебна практика, становището на правната доктрина и други, като продължителността на времето за тези проучвания и съответните на това усилия от страна на съдията са пряко и неразривно свързани с фактическата и правна сложност на делата, какъвто анализ в конкретния случай изобщо не е направен.

По т. 3 от заповедта, в която е прието, че съдия П. не е предала своевременно наказателни дела, по които има влезли в сила присъди и решения, за да се изпълнят в законоустановения срок по чл. 416 от НПК във връзка с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС и да се изготвят съответните бюлетини в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както следва:

Разпоредбата на чл. 416 от НПК е със следното съдържание: ал. 1 - Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи. ал. 2 - Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Прокурорът уведомява съда, постановил решението, с което присъдата е влязла в сила, за предприетите действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. ал. 3 - Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Националната агенция за приходите за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Националната агенция за приходите уведомява съда в седемдневен срок. ал. 4 - Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. ал. 5 - Изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси по ал. 4 може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа. ал. 6 - Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата. ал. 7 - Решението, с което присъдата по ал. 2 е влязла в сила, се публикува на интернет страницата на съответния съд след получаване на уведомление от прокурора за предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. ал. 8 - Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по жалба на осъдения, че присъдата или определението са приведени в изпълнение без правно основание. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Ако намери искането за допустимо, съдът го разглежда в 7-дневен срок в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения и се произнася с определение, което е окончателно. Когато намери искането за основателно, съдът освобождава осъдения. Съгласно разпоредбата на чл. 416 от НПК, Или, сроковете, в които влязлата в сила присъда следва да бъде изпратена на съответните органи, са 7-дневни.

Съответно, съгласно чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ПАС, преписи от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и преписи от определението за прекратяване на наказателното производство се изпращат от първоинстанционния съд на съответните органи в седемдневен срок от влизането им в сила или от връщане на делото в съда за връщане на иззети документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейска регистрация. При отмяна на мярка за обезпечаване препис от присъдата или определението се изпраща в седемдневен срок на съответните органи от първоинстанционния съд. Съответният служител изпраща преписи от присъдата или споразумението, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание (без глоба и конфискация), на прокурора за изпълнение най-късно в тридневен срок от влизането им в сила или връщане на делото в съда.

И най-сетне, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, бюлетинът за съдимост се съставя в тридневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

Тук основното твърдение на ответника е, че съдия П. не е предавала посочените по-горе дела с влезли в сила съдебни актове, с оглед тяхното изпълнение от съответните служители в законоустановените срокове.

Между страните не е спорно, че след изготвяне на протокола от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и/или е постановен съдебен акт, в т.ч. и присъда, делото се предоставя на съответния съдия – докладчик, с оглед изготвянето на мотиви към евентуално постановена присъда (по наказателни дела) или за изготвяне на съдебния акт. По едно от посочените по-горе дела, а именно АНД № 498/2024 г. се констатира, че в проведеното осз на 04.07.2024 г. съдът се е произнесъл с решение, мотивите към което са обявени на 05.07.2024 г. (така справка по АНД № 498/2024 г. от ЕИСС на електронен носител), а протоколът от съдебното заседание е изготвен на 08.07.2024 г., на която дата и в представеното копие от срочната книга (л. 161 по делото) е отразено, чрез положен подпис от съдия П., че делото ѝ е било предадено. Буди недоумение обаче, при положение, че както съдебният акт, така и мотивите към него, са били изготвени от съдия П. още преди протоколът от съдебното заседание да е бил готов, каква е била причината делото да ѝ е било предадено, при положение, че нито е имало някакъв доклад по него, още по-малко пък съдът е дължал някакво произнасяне. В този смисъл и твърденията, изложени в Докладна от 15.08.2024 г. на В. А. Г. – деловодител в Районен съд – Кърджали, че НОХД № 498/2024 г. (което всъщност е АНД, а не НОХД) ѝ е предадено в деловодството с мотиви на 14.08.2024 г. от съдебен секретар Л. А. и след като го е прегледала е установила, че решението е постановено на 04.07.2024 г. и е влязло в сила на 20.07.2024 г., поради което е изработила делото на 14.08.2024 г. (л. 153), съответно тези в Протокол от 03.09.2024 г. на съдебния администратор Т. Ц. са в противоречие с отразеното в деловодната програма. Друг е въпросът, че както протоколът, така и докладната не са били сведени до знанието на П. в хода на образуваното производство по реда на чл. 327 от ЗСВ. Впрочем, освен връчената ѝ заповед за образуване на производството, която, както вече бе посочено по-горе е спорно за кое производство точно е, други доказателства, на които се позовава органът при постановяване на оспорената заповед, не са ѝ били предоставени, с което пък се нарушава разпоредбата на чл. 34 от АПК.

По отношение на останалите дела, за които се сочи, че също не са били предадени своевременно на съдебните деловодител и/или секретар, което е станало причина за по-късното изпълнение на влезлите в сила съдебни актове, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че видно от изготвените доклади от съдията-наставник (л. 53), съдия П. работи в добро сътрудничество със служителите на съда, поради което и няма пречка, дори и делата физически да са били при нея, съответният служител, натоварен със следенето на сроковете, да поиска същите да бъдат предоставени, с оглед изпълнението им, след което и при необходимост да бъдат върнати на магистрата за евентуално изготвяне на мотиви. Това няма данни да е било сторено. Независимо от гореизложеното и дори съдия П. да е извършила така вменените ѝ нарушения, по изложените по-горе съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като краен резултат заповедта отново подлежи на отмяна.

И не на последно място по т. 4 от заповедта, в която е посочено, че съгласно чл. 210, т. 3 от ЗСВ съдиите при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, а съдия П. не идва всеки ден на работа, включително и когато със заповед на административния ръководител е определена за дежурен съдия през съдебната ваканция, което забавя докладването на делата и затруднява съдебните деловодители при изпълнение на техните задължения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразено разрешението, дадено с Решение № 12432/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2470/2023 г. по описа на ВАС, Петчленен състав - II колегия, съгласно което не съществува разпоредба, задължаваща и ограничаваща съдиите да изготвят съдебните актове по делата само и единствено в кабинетите си на територията на съответния съд, в т.ч. в изрично посочените в чл. 210 от ЗСВ права и задължения на съдиите, такова задължение не е посочено. Ето защо, нарушението на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд – Кърджали, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като нарушение по образуването и движението на делата и по организацията на работа, за което да следва да бъде обръщано внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ. Като недоказани следва да се приемат и следващите наведени твърдения за извършени нарушения, свързани с неявяването на съдия П. на работа, доколкото нито едно от тях не е подкрепено със съответните доказателства.

В заключение, при постановяването на обжалвания акт административният орган не е изследвал и въпроса относно това какви факти и обстоятелства са довели до допускането на посочените нарушения. Налагането на мярката е възможно само в случай на виновно неизпълнение на служебни задължения. В административният акт обаче не е обсъден субективният елемент на соченото нарушение, а именно наличието на вина. Такава не може да се изведе от приложените по делото доказателства. Анализът на тези доказателства сочи на липса на виновно поведение от страна на магистрата.

С оглед, изложените съображения, обжалваната заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на жалбоподателката се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 1 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 18-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,