Решение № 192 от 27.10.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 311/2023 г.

Производството е по реда на глава XХІ от НПК. С присъда № 33 от 16.06.2023 г. по НОХД № 165/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд подсъдимият П. К. М. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления – с правна квалификация по чл. 277а, ал. 7 НК - – държане на технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически предмети и по чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл. 3 НК - държане на повече от три броя неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти. За първото от тях му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК – една година лишаване от свобода. За второто престъпление на М. е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК и чл. 57, ал. 2 НК от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е била наложена една обща кумулативна санкция от една година лишаване от свобода и глоба от 3000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото. Срещу така постановената присъда са били подадени жалби от адв. Г. С. Г. и адв. С. М. Ч. – защитници на подс. П. К. М.. В подадената от адв. Г. въззивна жалба се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Претендира се за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда, с която подс. М. да бъде признат за невинен по обвиненията. В жалба си адв. Ч. релевира доводи, че атакуваният акт е незаконосъобразен, немотивиран и неправилен – постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че при постановяване на обжалваната присъда окръжният съд не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства, като не ги е анализирал в тяхната съвкупност и цялост, включително не е съобразил и направените от защитата възражения досежно доказаността на деянията, изтълкувал е погрешно приложими закон. Според защитата, комплексната оценка на доказателствата по делото би довела до единствения категоричен извод, че М. не е извършил деяния, представляващи престъпления, като е следвало да бъде оправдан и по двете обвинения. В тази връзка, при условията на алтернативност, от въззивния съд се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова оправдателна или връщане на делото на съответната фаза на процеса. В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Ч. в качеството си на защитник на подсъдимия П. К. М. поддържа доводите си за допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали негативно върху правото на защита. В тази връзка той сочи, че първата инстанция не е обсъдила обективно и в пълнота доказателствения материал по делото, не е отговорила в мотивите достатъчно задълбочено и аргументирано на доводите, наведени пред нея от подсъдимия и защитата. Излага съображения и за това, че по процесуално недопустим начин първоинстанционният съд е дал безрезервна вяра на показанията на полицейските служители, като не е подложил на критична оценка заявеното от тях в светлината на относимата съдебна практика. Във връзка с обвинение за държане на технически средства за незаконно търсене на археологически предмети адв. Ч. излага доводи за липсата на умисъл, че притежаваните апарати следва да бъдат регистрирани особено след като подсъдимият е член на дружеството за търсене на самородно злато. Адв. Ч. поддържа искането си за приложението на института на чл. 9, ал. 2 НК спрямо обвиненията на М., като намира, че първият съд е изложил твърде формални дъображения в тази насока. Моли подсъдимият да бъдат оправдан по обвиненията. При условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане. В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Г. релевира доводи за непълнота на мотивите на първата инстанция и неяснота по въпроса дали предметът на престъплението представлява археологическа културна ценност или обект. Подобна празнина счита, че ограничава правото на защитата на М., тъй като при липсата на разграничение в тезата на прокурора какво представа предметът на престъплението, подсъдимият не знае какво държи. Във връзка с държането на метал-детекторите от подсъдимия намира, че първият съд си е послужил с предположения по въпроса дали М. знае, че същите се ползват за търсене на археологически обекти. Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив предлага жалбите да бъдат оставени без уважение. Развива доводи, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли въззивния съд, последната да бъде изцяло потвърдена. В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, п одсъдимият поддържа доводите на своите защитници. В последната си дума моли въззивния съд да бъде оправдан по обвиненията. Пловдивският апелативен съд, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното. Фактическата обстановка по делото е била подробно изяснена от първоинстанционния съд. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са били правилно установени, като от събраните материали по безспорен начин се изяснява извършването на деянията, тяхното авторството, механизма на осъществяването им, субективната страна на престъпленията, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са били извършени. Първата инстанция е установила факта на деянията, като задълженията на окръжния съд по установяване на обективната истина са изпълнени и деянията, описани в присъдата, напълно съответстват на доказателствените материали, събрани на досъдебното и съдебното производство. Ето защо, Апелативен съд – Пловдив приема изцяло изложената в мотивите на окръжния съд фактическа обстановка в следния смисъл: Подсъдимият П. К. М. - автомонтьор по професия, живеел в К., на ул. „Д.“ •, вх. •, ет. •, ап. ••. На 11.11.2020 г. в ОД на МВР - С. постъпила оперативна информация, че М. притежава металдетектори, с които незаконно извършва проучвания на местности, регистрирани като паметници на културата и незаконно държи в дома си и търгува с нерегистрирани археологически обекти и старинни монети. На 11.11.2020 г. било извършено претърсване и изземване в жилището и в гаража на М.. Съставените по надлежния ред протоколи (л. 10- 11 и л. 13-14 от досъд. пр.) били одобрени от съда по реда на чл. 161, ал. 2 НПК (разпорежданията в този смисъл са приложени съответно на л. 9 и л. 12 от досъд. пр.). Съгласно втория от посочените протоколи в спалнята на апартамента, обитаван от подсъдимия, били открити 3 металдетектора - съответно марка „Ф.“ с 3 детектиращи глави (пити), марка „М.“ с 3 детектиращи глави (пити), като и металдетектор марка „Т.“ с 4 детектиращи глави (пити). Било открито и самоделно електронно устройство. Изброените детектори-всеки с принадлежностите си, като и самоделното техническо устрайство били обозначени респективно с номера 8, 9, 10 и 11. Във всекидневната, спалнята и на терасата на апартамента, обитаван от подсъдимия, били открити и множество старинни предмети с различна форма, някои от които с монетовидна, а други с пръстеновидна или с неправилна форма, както следва: 12 старинни предмети с различна форма и големина, обозначени в протокола за претърсване на апартамента като обект № 7; 4 керамични старинни предмети, обозначени в същия протокол като обект № 2; 2 пръстена и 1 камък за пръстен, обозначени в същия протокол като обект № 5; 1 кръст и 1 монета, обозначени в същия протокол като обект № 4; 69 старинни предмети, обозначени в същия протокол като обект № 5; 26 старинни предмети, обозначени в същия протокол като обект № 6; 16 старинни предмети, обозначени в същия протокол като обект № 7. При проведеното на същата дата - 11.11.2020 г. претърсване в гаражното помещение, ползвано от подсъдимия на същия административен адрес, където се намира и жилището му, били открити и 3 старинни предмета, обозначени (в надлежно съставения първи от цитираните по-горе протоколи ) като обект № 1. Описаните в протоколи за претърсване и изземване металдетектори, електронно устройство и предмети били поставени в номерирани полиетиленови пликове и запечатани с надпис „веществено доказателство“. Заключението на назначената в подготвителната фаза на процеса съдебно-археологическа и нумизматична експертиза с предмет на изследване иззетите от подсъдимия старинни предмети, която била изготвена от високо квалифицирани специалисти (главен уредник в отдел „А.“ при РИМ - С. и професор - директор на лаборатория по експертиза КИЦ при Ю. – Б.), е следното: Археологически обекти по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство, имащи качества на движими културни ценности съгласно чл. 7 от ЗКН и непредставляващи национално богатство представляват пет от всички иззети обекти, както следва: - 1 бр. екзагия (оловна контролна тежест - 16, 09 грама) на стойност 25, 00 лева; - 1 бр. оловен пръстен тежест за вретено на стойност 30, 00 лева; - 1 бр. керамична тежест, на стойност 15, 00 лева; - 1 бр. монета, сребърна, късно средновековна монета на гр. Р. (Д.) от 16 век на стойност 20, 00 лева; - 1 бр. бронзово умбо от конска амуниция, късноантично или средновековно на стойност 15, 00 лева. Всички останали изследвани старинни предмети, според експертите, нямат изискуемите качества на движими археологически обекти и културни ценности. Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза, изготвена от експерти от НИК - МВР - С., иззетите от подсъдимия М. 1 бр. металдетектор, марка „Ф.“ („F.“) модел „F•“, 1 бр. металдетектор марка „М.“ („М.“) модел „Х.“ със сериен № ••••••••••• и 1 бр. металдетектор, марка „Т.“ („Т.“), модел „О.“, са фабрично произведени, без следи от допълнителна доработка, служат за търсене и откриване на метални предмети, работоспособни са и са годни за употреба по предназначение. Електронното устройство представлява уред за търсене и откриване на метални предмети, работещо на принципа на ядрено магнитния резонанс, като е самоделна изработка и работоспособността му не е установена. Същото не е било включено в предмета на обвинението по чл. 277а, ал. 7 НК. За трите металдетектора подс. П. К. М. не е подавал в Министерството на културата заявление за регистрация на специално техническо средство и съответно притежавано от него специално техническо средство (металдетектор) с цел извършване на теренни проучвания и такова няма вписано в регистъра по чл. 152 ал. 2 ЗКН и Наредба №Н000001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (видно от изисканата и получена в хода на разследването официална писмена справка от Министерство на културата – С.). Съгласно приложената в материалите по досъдебното производство официална писмена справка от Р. исторически музей - С., подсъдимият П. К. М. с ЕГН: •••••••••• не е подавал заявление за регистрация и идентификация на движими културни ценности, археологически обекти или археологически паметници на културата в РИМ - С. и не е регистриран за колекция на собствени културни ценности с археологически произход в НА на РИМ - С.. Не му е издавано и съответно удостоверение за регистрация. Описаната фактическа обстановка първият съд е приел за установена въз основа на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали - показанията на свидетелите К.В.В. и И.С.Д., дадени пред първостепенния съд, както и показанията им от досъдебното производство, прочетени поради липса на спомен. След прочитането им, същите са били потвърдени от всеки един от свидетелите. По отношение на показанията на допуснатите и разпитани от първостепенния съд свидетели Х.И.Ш. и К. ДЯ. Х. – и двамата познати и съседи на подсъдимия, правилно първия съд е отбелязал, че се явяват от значение по делото най-вече с оглед заявеното от свид. Х., че не му е известно подсъдимият да има открито самородно злато, при все да е разполагал с карти на местности, които му е показвал. Свидетелят Ш., макар да е посещавал дома на М. епизодично, не знаел с какво се занимава последния. Правилно показанията на Ш. са били ползвани само за характеристични данни на подсъдимия, като е било прието, че го портретуват изцяло в положителна светлина. В тази връзка не може да бъде споделено оплакването на защитата, че окръжният съд е игнорирала показанията на свидетелите Ш. и Х. само поради обстоятелството, че първоначално Х. не споделил, че действително е имал проблеми с правоохранителните органи по повод притежаваните от него металдетектори и монета. Действително свидетелят Х. е бил непоследователен в разпита си пред първата инстанция. Първоначално той направил опит да скрие, че са му били иззети множество металдетектори, както и монета. Посочената недобросъвестност, настоящата инстанция намира за пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК. В крайна сметка самият Х. не е дал правдоподобно обяснение за броя на притежаваните от него металдетектори, а и показанията му във връзка със случая са вътрешно противоречиви. Въззивният съд намира, че от една страна същият е обяснил, че е назначен на работа към държавна агенция (л. 64 гръб от делото на ОС). От друга, че е извършвал на частно ремонти на металдетектори, поради което едно от 7-те, открити при него устройства, било на трето лице, а 6-те - лично негови. Отделно, Х. посочил, че „Б.“ давало по един металдетектор на всяка от четирите си бригади, а него го били търсили и от „водното“ да им намира шахтите, когато не знаели къде са им капаците. Всъщност Х. се опитва да обясни внушителният брой металотърсачи, които е притежавал към инкриминирания момент със служебното си качество. От друга страна, той не може да даде правдоподобно обяснение защо след като служебно му е била осигурена подходяща техника, се налагало да се презапасява със същите апарати и лично и то в количество, нахвърлящо служебните нужди на четири отделни бригади на БТК за цял град, покриващи дейностите с телефонни кабели. Всъщност претенцията на Х., че не знаел дали металдетекторите се ползват и за „други работи“ (л. 64 гръб от делото на ОС) е напълно декларативна, тъй като на цитираната страница, но по повод металдетекторите на подсъдимия, самият Х. е обяснил, че М. закупил металдетектори, за да търси самородни метали и полускъпоценни камъни като хоби. Във връзка с непоследователността в заявеното от Х. и неговата вътрешна противоречивост, настоящият съд намира, че правилно първият съд е приел, че в принципен план неговите показания не могат да се приемат за обективни, поради което не може да бъде споделена и тезата на защитата, че те реално опровергали възприетата фактическа обстановка, тъй като Х. твърдял, че не бил ходил заедно с подсъдимия да търсят предмети. Последното защитата счита, че напълно опровергавало и събраната от полицейските органи оперативна информация за интереса на подсъдимия към местности с културно-историческо значение, но от отрицателния факт, че свидетелят Х. е отрекъл това не се налага различна интерпретация на фактите, които са установени от останалата доказателствена маса. Въззивният съд намира, че първият съд е имал основание да кредитира заявеното от полицейските служители И.С.Д. и К.В.В. в хода на съдебното и досъдебното производство за фактите и обстоятелствата, които свидетелите лично са възприели, като се изключат данните за реплики на подсъдимия, възприети по време, когато са били извършени претърсванията и изземванията в жилището и гаража на М.. Показанията на Д. и В. са последователни, точни и непротиворечиви, установяват обстановката по време на проведените претърсвания и изземвания, както и вещите, които са били открити и съответно са част от предмета на престъпленията. Същевременно приложените по делото протоколи да претърсване и изземване, одобрени по съответния ред от съда, изясняват изчерпателно всички обстоятелства, за които обвинението е поискало разпита на свидетелите Д. и В.. Във връзка с доводите на защитата пред настоящия съд за необходимостта да бъдат погледнати критично разпитите на полицейските служители, участвали в мероприятието коректно защитата се позовава на решението по делото „Д.М. срещу България“, което засяга въпроси, свързани с проведени полицейски беседи в отсъствието на защитник. Настоящата инстанция споделя напълно практиката на ВКС, във връзка с допустимостта на разпитите на полицейски служители, които като компетентен орган са присъствали на извършването на действия по разследването, но самопризнанията, които са били направени в подобни случаи пред полицейски служители, не могат да послужат да обосноваване на наказателната отговорност на привлечените лица (в този смисъл е формираната трайна практика на касационната инстанция, застъпена например в решение № 33/03.04.2019 г. по н. д. № 947/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 129/23.05.2017 г. по н. д. № 264/2017 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 147 от 09.10.2018 г. по н. д. № 737/208 г. на ІІІ н. о. на ВКС). От посочените решения става ясно, че самопризнания, въведени по посочения ред, могат да послужат единствено за установяване на възможности да събиране на доказателствени източници чрез способите и средствата на процеса, но не и за осъждането на подсъдимия. Въззивният съд, при все да приема за установена изложената от първия съд фактическа обстановка намира, че следва да направи и други уточнения за доказателствената стойност на част от събраните материали, а именно във връзка с изявленията на подсъдимия, вписани в протокола за претърсване и изземване. Последните не представляват обяснения на М. по смисъла на чл. 138 НПК, поради което не може да се ползват дори и само с контролен характер при анализа на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. В тази връзка апелативният съд намира, че първостепенният съд неправилно се е ползвал от отбелязаното от самия подсъдим в съответните протоколи, което не се отразява на направените изводи, които са убедително изведени от останалите ползвани материали. Следва да се внесе известна корекция и в посоченото от окръжната инстанция за показанията на полицейския служител В. по отношение на за заявеното от подсъдимия във връзка с предприетите спрямо него процесуално-следствени действия, че им бил казал, че в момента не разполага с нищо ценно, само с „боклуци“. Информацията, депозирана от свидетелите в тази част, изрично се изключва от настоящия съд, тъй като не може да служи за основа на последващите изводи на съда за съпричастността на подсъдимия към процесното събитие при все към момента на изричане на визираната реплика, подсъдимият да не е имал процесуално качество, а да е бил само заподозрян и е придобил същото впоследствие. Както се посочи от въззивния състав, показанията на полицейските служители се ценят само за възприетата от тях обстановка на местопроизшествието и извършените процесуално-следствени действия, на които са присъствали. Във връзка с горното следва да се посочи още и това, че първият съд е допуснал известна непрецизност при изготвяне на мотивите си като механично при изграждане на фактическата обстановка по делото е описал и протокола за разпит на подсъдимия в свидетелско качество преди да бъде привлечен като обвиняем по съответния ред при все правилно да не го е подложил на коментар. Сходна е и допусната непрецизност при позоваването и на обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза чрез отбелязването, че са идентични с казаното и пред окръжния съд. Посочените протоколи за разпит на М. като свидетел на подготвителната фаза, както и протоколът му за разпит от същата в качеството му на обвиняем, няма как да бъдат пълзвани за нуждите на производството. Във връзка с първия от споменатите протоколи не е налице процесуална възможност за включването му по делото предвид трансформирането на процесуалното качество на М. от свидетел в обвиняем и подсъдим. По отношение на втория от посочените протоколи за разпит на М., в качеството му на обвиняем, първият съд не е ползвал процесуалните възможности за включването му сред материалите по делото чрез евентуалното му прочитане от досъдебното производство, поради което не следва да се обсъжда. Разбира се, отправените забележки от апелативната инстанция не влияят на крайните изводи на първия съд във връзка с възприемането на описаната по-горе делото фактическа обстановка. Въззивният съд намира, че окръжният съд е имал основание да възприеме заключенията на съдебно-археологическата и техническата експертизи, тъй като те са обосновани, обективни и изготвени от лица, които имат необходимите специални знания. Правилно при изграждане на възприетата фактическа обстановка първият съд е ползвал освен заключенията на вещите лица по назначените и изготвени експертизи, подробно описани по-горе и протоколите за претърсване и изземване, веществени доказателства и писмените материали по делото, включително и тези подробно цитирани по-горе при изложението на възприетата фактическа обстановка. Първият съд е имал основание да кредитира и приеме така изброените като непротиворечиви, взаимно допълващи се и установяващи приетата фактология. Въззивният съд също така намира, че тези доказателствени материали не съдържат противоречия и не се налага самостоятелното им обсъждане. Във връзка с оплакванията на защитата по повод събраните пред първата инстанция гласни доказателства - свидетелските показания на разпитания пред първия съд свидетели К.В.В. - бивш служител в сектор „ПКП“ при ОД на МВР-С., работил по линия „Културно-исторически ценности“ не се е стигнало до недупостима подмяна на първични доказателства с производни. Действително се е установило на В., подсъдимият М. станал известен служебно от получаваните в сектора сигнали, че притежава металдетектор, системно посещава местностите в района на язовир „К.“, З. и Т., в землищата на Г. и К., където ходи с цел търсене на културно-исторически ценности. В информацията се споменавало и името на разпитания по искане на защитата свидетел К. Х. както и на още едно лице от с. Ш.. Преди да бъдат извършени ПСД на процесната дата получената оперативна информация била проверена чрез оперативните полицейски способи, и чрез нея било установено, че действително подс. М. с автомобила си в този ден е посетил места по посока землището на с. К., както и няколко такива в района на язовир „К.“. При все В. и неговите колеги да не са видели лично подсъдимия да ползва металдетектори или да копае, са получили информация от хора, които в момента са ги виждали или са се намирали край тях. За да се провери тази информация, и да се установи дали в действителност това лице се занимава с търсене на такива предмети, са били предприети и реализирани въпросните ПСД, при които при него са се намерили и такива старинни предмети. Всъщност коректна е преценката на първия съд, че няма пречка показанията на свидетеля да се ползват за удостоверяване на обстоятелството, че по оперативна линия за подсъдимия е постъпила определена информация. Във връзка с наведеното пред въззивния съд възражение за показанията на В. и Д. като полицейски служители по отношение на съобщеното от тях, че са имали информация, че подсъдимият се е занимавал с иманярска дейност, следва да добави и следното. Действително Д. е заявил, че оперативната информация, която му е била съобщена е била, че подсъдимият се занимавал с иманярство заедно с други лица. От така посоченото от полицейските В. и Д. може да се направи извод, че и двамата са получили служебни насоки да окажат съдействие при предприетите действия, свързани с претърсването на адресите на три лица, сред които и на подсъдимия, заради оперативна информация, че посещават разнообразни местности с цел откриване на културни ценности, поради което окръжният съд не може да бъде упрекнат, че е ползвал непроверени оперативни данни в процеса на доказване. Задълбочено са били обсъдени и дадените от подсъдимия обяснения пред първия съд, като анализът на първата инстанция, при направената вече резерва на настоящата за отбелязаното, че обясненията пред първия са идентични със заявеното на досъдебното производство, както и във връзка с пресъздадените реплики на подсъдимия от свид. В. във връзка с откритите в дома и гаража на М. КИЦ, както и записаното от последния в съответните протоколи, се споделят от настоящата инстанция, поради което няма да бъдат преповтаряни. В посочения по-горе смисъл първият съд е отхвърлил като защитна тезата на подс. М., че намерените в дома му вещи – предмет на престъплението държане на неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти, са принадлежали на негови сродници, от които е наследил част от находките, а с други е би надарен от археолози. Подобни тези се намират в разрез с останалите, посочени от първия съд материали по делото и се явява лишена от житейска логика. Още повече, че подсъдимият е държал на разнообразни места в дома си технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически предмети. В заключение следва да се каже, че окръжният съд е обсъдил с дължимото внимание и грижа, независимо от извършените от настоящата инстанция уточнения по-горе, направените от подсъдимите и техните защитници възражения, включително и неправилно обоснованите от тях тези по делото. При установената по-горе фактическа обстановка, правилно първият съд е намерил, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпление по чл.277а, ал.7 от НК. В случая, на инкриминираната по–горе дата е установено, че подсъдимият е държал противозаконно (като не е изпълнил задължението си от разпоредбата на чл. 152 ал. 2 вр. ал. 1 т. 6 вр. чл. 147 ал. 6 от ЗКН, да регистрира в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването на специално техническо средство по реда, определен с Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр. 18 от 01.03.2011 г. ) оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно описаните по-горе три броя метал-детектори ведно с принадлежности. Посочените вещи, са били намерени при извършеното претърсване и изземване в дома на М.. В съответствие със закона първият съд е посочил, че престъплението по чл. 277 а, ал. 7 от НК е формално. За съставомерността му е достатъчно държането на инкриминираните предмети да е със знанието (предположението) за тяхното предназначение. Задължителна регистрация се извършва само, ако металдетекторите се използват за осъществяване на теренни археологически проучвания или други специални дейности, посочени в закона. Такава регистрация не е била направена в законовия 14-дневен срок, нито е можело да бъде поискана от подсъдимия, тъй като за археологически проучвания се изисква специално разрешение, което се издава въз основа на заявление, подадено от лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от ЗКН. Подсъдимият М. не попада в този кръг лица, понеже не притежава образователен ценз, научна степен или квалификация и др. съгласно чл. 150 от ЗКН. От обективна страна е установено, че подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт над металдетекторите. Налице е противозаконно държане на предметите, тъй като за това е предвиден разрешителен режим и той е пренебрегнат. В тази връзка са изисканите и приложени справки, описани подробно по-горе, от които е видно, че подсъдимият не е подавал заявление за регистрация на техническо средство по смисъла на чл. 152 от ЗКН, съответно такава регистрация не е извършвана. От субективна страна подсъдимият е знаел, че уредите, намерени в негово държане, са предназначени за търсенето на археологически обекти. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че престъплението не било извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Подобни оплаквания не намират опора в събраните по делото данни, които следва да бъдат преценени съвкупно и с установените археологически предмети в дома на подсъдимия в светлината на данните за посещения на местности с археологическо значение. Правилно е било посочено, че възражението на подсъдимия и неговата защитата, че е използвал металдетекторите за други дейности, не изключва съставомерността по чл. 277а, ал. 7 от НК. Още по-малко членуването на подс. М. във А. на търсачи на самородно злато и метеорити и други подобни сдружения, за което няма представени сигурни данни предвид коментираното от първия съд писмо, получено от едната от визираните организации, нито пък са били установени късове самородно злато или останки от метеорити, за да се консолидира версията на М., не изключва противоправността на деянието, тъй като регламентацията в ЗКН за опазване на културно археологическото наследство се отнася и за търсачите на самородно злато и метеорити. Тъй като не е налице обвинение за това подсъдимият да е знаел, че държаните от него оръдия - металдетектори са послужили за търсене на археологически обекти, нито пък с уредите си подс. М. да е търсил археологически обекти, в съответствие с материалите по делото, правилно първият съд не е разширил предмета на доказване по делото и в насока на това металдетекторите да са използвани и да са послужили за такова търсене. В тази връзка и доводите на защитата за подобна необходимост, наведени пред настоящия съд, са безпредметни. Инкриминираната по чл. 277а, ал. 7 от НК дейност е с белези на продължена такава, се е изразила в държане на оръдия-метал-детектори на различни места, като се касае за едно единно поведение, реализирано чрез държане на вещите-метал-детектори на няколко различни места. Различното място, на което се осъществява фактическата власт върху предмета на престъплението не обуславя правен извод, че са осъществени отделни деяния, позволяващи квалифицирането им като продължавано престъпление. В случая изпълнително деяние държането на технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически обекти е било осъществено от подсъдимия чрез поставянето на предметите на престъплението на различни места, като е налице установена трайна връзка между дееца и предмета на престъплението, а при все разделянето на предмета на престъплението на отделни места е изпълнен състава на едно единствено престъпление. Въз основа на приетите и установени факти, правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимият М. е реализирал и състава на престъплението и на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК за това, че на инкриминираната дата е държал в дома си повече от три археологически обекта, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. В съответствие със закона първият съд е посочил, че предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е археологически обект, за който не са изпълнени законовите изисквания за идентификация и регистрация, предвиден в ЗКН и Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Дефиниция за понятието „ археологически обект“ е дадена в нормата на чл. 146 от ЗКН, според която археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в или над земните пластове, на сушата и под вода, за които основен източник на информация са теренните проучвания. Последното не означава, че само обекти, открити чрез такива проучвания, могат да се определят като археологически (в този смисъл решение № 111 от 28.05.2015 г. по н. д. № 1938/2014 г. на I н. о.). В посочената практика ВКС застъпва разбирането, че преценката дали даден обект е археологически, предпоставя оценяването на негово естество, дали представлява следа от човешка дейност, дали е създаден в минали епохи. От значение е установяването на фактическа власт от дееца върху обекта и неговото държане в определен период от време. Съставът на престъплението е налице, когато предметът на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК не е регистриран и идентифициран по съответен ред, защото поначало това е задължително. Престъплението е на „формално извършване“, като е достатъчно деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обект, дефиниран като такъв по ЗКН и без да е изпълнена процедурата по идентифиране и регистриране по закон. В конкретния казус по отношение на подсъдимия е установено от обективна страна, че същият, е държал в обитавано от него жилище повече от три археологически обекта. Относно характеристиките на тези обекти, доводи са били подробно изведени от първия съд в изложението му във връзка със заключението и устните разяснение на вещите лица, изготвили съдебната археологическа и нумизматична експертиза по делото. Подсъдимият не е извършил необходимата по Закон и Наредба регистрация и идентификация на тези обекти, с което от обективна страна е осъществил деянието по чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл. 3 от НК, което се установява от съответните справки. От субективна страна – това престъпление е извършено от подс. М. при пряк умисъл – същият е съзнавал, че държи археологически обекти и какво е тяхното предназначение, които изводи са изводими от събраните данни за неговата страст и увлечение към подобни предмети, което е предполагало и набавяне на пособия за търсене на археологически обекти. По отношение на подс. М. е установено от обективна страна, упражняването на фактическа власт върху обектите, които съобразно експертното заключение съставляват културни ценности и археологически обекти, като подсъдимият е държал повече от три такива обекта, без те да са идентифицирани и регистрирани по предвидения в ЗКН и Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. ред, в който смисъл са данните от справка на Регионален археологически музей. Безспорно установено е, че на инкриминираната дата в обитавано от подсъдимия жилище, са намерени множество обекти, които съгласно изводите на експертите представляват движими културни ценности по смисъла на ЗКН, които не са били идентифицирани и регистрирани в съответствие с изискванията на Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г., като техния брой надхвърля количествения критерий в нормата от три броя. Приетата и изслушана по делото археологична и нумизматична експертиза, ясно и изчерпателно е разграничила кои от изследваните обекти, открити в дома и гаража на М. имат културна и историческа стойност и кои не, като всеки отделен обект е идентифициран с оглед неговите характеристики. Макар в оценителната експертиза да е посочена и икономическата им стойност, то същата не е водеща, каквато е тяхната научна, познавателна и историческа стойност. Категорично установена е автентичността на обектите, включени в предмета на обвинението, както и способността им да свидетелстват за минали епохи. Именно това тяхно значение е съобразено при наказателно- правната защита, насочена към защита на обществения интерес от опазване на културно историческото наследство. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитата за незначителната стойност на предмета на престъплението. Аргументацията е била базирана изцяло на икономическата стойност на вещите без да държи сметка за това, че водеща е тяхната научна, познавателна и историческа стойност. Правилно е било посочено, че разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК визира като форма на изпълнителното деяние държането, което се изразява в упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението без за това да е от значение начинът и основанието за придобиване на фактическата власт. Както е посочил и първият съд, става въпрос за държане на неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти и квалифициран състав на държане над определен брой обекти – повече от 3, като предметът на престъплението е археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство. Същите по своята природа са културни ценности по смисъла на чл. 146, ал. 3 от цитирания закон. Следователно подлежат на задължителна идентификация и регистрация по реда на ЗКН и подзаконовите актове. По силата на закона (екс леге) те са публична държавна собственост съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗКН. С други думи, въпросите дали подсъдимият е собственик на инкриминираните вещи или не, дали същите са придобити от на законно основание или незаконно, са без правно значение досежно ангажирането на наказателната му отговорност за държането им без надлежна идентификация и регистрация. Във връзка с това не може да бъде споделено оплакването на защитата пред въззивния съд, че не ставало ясно дали подсъдимият бил обвинен за държането на културни ценности или археологически обекти. Правилно е било отбелязано, че подсъдимият е пренебрегнал задължението си да идентифицира и регистрира държаните от него археологически обекти по съответния ред. Първият съд е отговорил и на доводите на защитата за несъставомерност на деянието с мотива, че за състава на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК е ирелевантно обстоятелството чия собственост на обектите, каквото е възражението на защитата. От значение е упражняваната фактическа власт върху археологически обекти и тяхното държане в определен период от време. От субективна страна окръжният съд с основание е приел, че е доказано съзнанието от страна на М., че държи посочените по-горе предмети, които са продукт на човешка дейност от минали епохи, които не са съответно регистрирани. Показателно в случая е количеството на предметите и това, че са различни по вид, добре съхранявани, както и експонирани в жилището на подсъдимия. В случая деецът не се е убедил, че обектите са идентифицирани и регистрирани, като за тези обстоятелства той не е разполагал с официални документи – съответно удостоверение, чрез което да ги удостовери. Доводите на първия съд по обосновката на субективната страна няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят напълно от настоящата инстанция. Към казаното от първия съд във връзка с обвиненията няма какво да се добави, като инстанцията вече е отговорила подробно и на възраженията на защитата (л. 22 и л. 23 от мотивите, респективно л. 116 гръб – л. 117 от делото на ОС), подновени и пред въззивния съд. Посоченото от първата инстанция изцяло се споделя от настоящата, поради което няма да бъде преповтаряно. С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия, при съобразяване на степента на обществена опасност, съобразно личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието, първият съд с основание е подходил с определяне по отношение на подсъдимия на наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива по отношение на подсъдимия коректно е отчел статутът му на неосъждано лице предвид настъпилата по предходното му осъждане реабилитация, относително зрялата му възраст и направените частични самопризнания. Първият съд не е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства, но настоящата въззивна инстанция намира, че като такива по отношение на всяко едно от коментираните по-горе престъпления следва да се отчете интензитета на реализация на съставомерните белези на всяко едно от двете престъпления над заложеното от законодателя в съответните състави. В тази насока по отношение на държане на технически средства, предназначени за незаконно търсене на археологически предмети е било преизпълнено изискването на законодателя за отриване на поне един предмет с подобни характеристики. По чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл. 3 НК - държане на повече от три броя неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти, с държането на 6 археологически обекта, също така за били преизпълнени изискванията за по-тежко наказуемото престъпление, в което е бил обвинен подсъдимия. Отчитането на подобни обстоятелства, свързани с интензитета на престъпната дейност не е в нарушение на чл. 56 от НК в каквато насока е и трайната съдебна практика. При така очертаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, наказанията правилно са били определени при условията на чл. 54 от НК, като не са налице неотчетени или недооценени от първия съд смекчаващи такива. Последните нито са многобройни, нито изключителни, за да оправдаят налагането на наказания при условията на чл. 55 от НК. За първото престъпление-това по чл. 277а, ал. 7 НК правилно е било наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, представляващо законоустановения минимум на предвиденото основно наказание. Така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е в минимален размер, като държи сметка за характера на посегателството, насочено към културно-исторически обекти, така и за отчетените смекчаващите отговорността обстоятелства. Коректна е преценката на първия съд да не налага факултативно предвиденото наказание лишаване от права спрямо подсъдимия. В крайна сметка липсва и основание за преоценка на този подход, тъй като липсва съответен протест в посочената насока, като производството пред въззивната инстанция се развива само по жалба на подсъдимия. По отношение наказанието за престъплението по чл. 278, ал. 6, изр. 1, предл. 3 НК, правилно при отчетените по-горе обстоятелства ведно с допълнително посоченото за относително ниската стойност на предмета на престъплението, първият съд е наложил на кумулативно предвиденото наказание лишаване от свобода в размер, ориентиран към минималния предвиден от законодателя и значително под средния размер от три години и месец и половина. За кумулативно предвидената глоба в размер от 3000 до 15 000 лева, правилно първият съд е съобразил всички обсъдени по-горе смекчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на подсъдимия, като е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния предвиден размер. Настоящият съд не споделя доводите на защитата за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за това престъпление, поради явно незначителна обществена опасност на това деяние. Безспорно е, че в държане на подсъдимия са намерени шест археологически обекта с ниска стойност. Формално е осъществен състава на това престъпление, което е по-тежко квалифицирано и наказуемо, поради броя на археологическите обекти. За приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценят съвкупно всички елементи от състава на престъплението, както и данните да личността на подсъдимия. Наличните доказателства за извършена от подсъдимия интензивна престъпна деятелност, касаеща престъпления против културното наследство, както и надхвърлянето на изискванията на законодателя за приложението на по-тежко наказуемия престъпен състав, не води до изводи за изключително ниска обществена опасност на извършеното. За това правилно първият съд не е приложил тази разпоредба. Налице са предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като посочените по-горе престъпления са извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, правилно първият съд е наложил на М. едно общо НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му с присъдата, а именно кумулативната санкция от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и предвид чистото съдебно минало и на подсъдимия, правилно окръжният съд е застъпил становището, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най-вече за тяхното поправяне, не е наложително М. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ефективно. За това първостепенният съд правилно е отложил изпълнението на така наложеното спрямо подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години. Въззивният съд не намира основание за повече снизхождение и съответно определяне на по-ниски по размер наказания предвид характера на извършените престъпления и обекта на посегателство. Не са налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК за което и да е от двете престъпления. Настоящият съд счита, че така определените по размер наказания по отношение на подсъдимия съответстват на степента на обществена опасност на извършеното и в най-пълна степен ще съдействат за изпълнение на целите по чл. 36 от НК, най-вече за да въздействат предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на другите членове на обществото. Правилно първият съд не е приложил и разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо подсъдимия, тъй като определеното му общо наказание, в достатъчна степен ще изиграе поправителна роля, а и липсват доказателства да други противообществени появи на подсъдимия, освен инкриминираните. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК първостепенният съд се е произнесъл законосъобразно и относно веществените доказателства, като на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата принадлежащите на подсъдимия вещи, послужили за извършване на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК. Окръжният съд правилно е приел също така, че съгласно чл. 278, ал.7 от НК следва ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на Държавата предмета на престъплението по чл. 278а, ал. 6 от НК, представляващ археологически обекти. Коректна е преценката, че останалите веществените доказателства, които са приложени по делото, като вещи без стойност, следва ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила. С присъдата си съдът законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОД на МВР –направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1206, 30 лева – за експертизи, а по сметка на ОС – Стара Загора, в полза на бюджета на съдебната власт, разноските, направени в хода на съдебното производство в размер на 140 лева. При извършената служебна проверка въззивният съд не намери основания за изменение или отмяна на съдебния акт, поради което той следва да бъде потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд – Пловдив, ІІ наказателен състав