Решение № 430 от 8.7.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 142/2020 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. С решение на П.ски Районен съд, VІІ-ми гр.с. №2460/06.12.2019г., постановено по гр.д.№2380/2019г.по описа на същия съд са отхвърлени като погасени по давност предявените от Н.Т.Ц., ЕГН ••••••••••, •••, против “•••” ЕАД гр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., •••” №•••, ЕИК •••, искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 600лв./, съгласно Закон за деноминацията 1999г.- 0, 60 деноминирани лв./, авансово дадена сума на отпаднало основание договор от 1994г. за монтаж на радиатор и на осн. чл.86 от ЗЗД за сумата 66, 24 лв. за периода 12.04.2016г. до 12.04.2019г. лихва за забава.Със същото решение на ПРС на осн. чл.78, ал.3 вр с чл.78, ал.8 от ГПК, Н.Т.Ц., ЕГН ••••••••••, ••• е осъдена да заплати на “•••” ЕАД гр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., •••” №128, ЕИК •••, направени деловодни разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Недоволна от така постановеното решение е останала Н.Т.Ц. •••-ищец пред ПРС, която го обжалва пред ПОС като неправилно.Във въззивната жалба са изложени доводи, че въззивницата претендира сумата 600лв.с лихвите, представляваща платена 100% услуга, чието изпълнение е отложено във времето от ТЕЦ, че когато изпълнението е отложено няма давност и сумата се дължи заедно с лихвите за целия период. Твърди се, че ПРС се е позовал на Закона за деноминацията от 1999г., приемайки, че внесената сума от 600лв. за тръби, материали и труд е в размер на 0, 60лв., като не е обсъдил искането й сумата да бъде върната, заедно с лихвите.Посочено е, че съдът е приел, че е ответникът я е поканил с писмо да получи внесената сума, но е пропуснал, че покупателната стойност на същата е била значително по-ниска и не са начислени лихви.Изложени са доводи, че преди съд.заседание на 03.12.2019г.въззивницата е депозирала молба от 02.12.2019г., с която претендира ответникът да й изплати обезщетение в размер на 1000лв. за нанесени психически тормоз, унизително отношение, временно разстройство на здравето, което за периода на очакваното изпълнение на предплатената 100 % услуга е свързано с множество изнервящи телефонни обаждания, жалби и лични унизителни посещения в ТЕЦ.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС, да уважи предявения иск като основателен и доказан, както и да се върне делото за произнасяне по необсъдения иск за обезщетение.В съдебното заседание на 17.06.2020г.въззивницата не се яви.На следващия ден 18.06.2020г.от Н.Ц. е депозирана молба, в която е посочено, че неявяването й се дължи на обективни причини. Въззиваемото дружество “•••” ЕАД гр.П., представлявано от изп.директор Й.В. чрез юрисконсулт С.С. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна.Изложени са доводи, че в производството пред първата инстанция ищцата Н.Ц. не е доказала, че представената от нея квитанция №270 за сумата от 600лв. представлява заплатена от нея сума на „•••“ЕАД, тъй като не носи подпис на издател и не е годно доказателствено средство по смисъла на Закона за счетоводството.Посочено е, че правилно и законосъобразно ПРС е приложил разпоредбата на чл.110 ЗЗД, съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като законосъобразно съдът е счел, че срокът е започнал да тече от 1996г.и към датата на предявяване на иска-12.04.2019г.е изтекъл. Въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което счита, че след като главният иск е погасен по давност, то и акцесорният иск също е погасен по давност.Посочва се, че правилно ПРС е приложил Закона за деноминацията на лева и сумата от 600лв., след деноминацията е в размер на 0, 60лв.Относно претендираното обезщетение в размер на 1000лв.са изложени доводи, че не са ангажирани доказателства за твърдените обстоятелства, нито за наличието на причинна връзка между вредите-временно разстройство на здравето и действията на „•••“ЕАД, а от др.страна, че правилно ПРС е оставил без разглеждане тази претенция, тъй като се касае за нов иск, който следва да бъде предявен в друго производство.В заключение дружеството моли Окръжния съд да постанови решение, с което изцяло да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.В съдебното заседание на 09.06. 2020г., на което бе даден ход по същество „•••“ЕАД_ гр.П. чрез процесуалния си представител –юрисконсулт С.С. поддържа така подадения писмен отговор и моли съда да потвърди решението на ПРС.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция-юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено средното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД от Н.Ц. •••ЕАД за сумата 600лв.Ищцата твърди, че е заплатила тази сума на ответника през 1994г. за монтаж на панелен радиатор и на правоъгълна лира на остъклена тераса, като сумата включва труд и материали, че този ремонт не е извършен, поради което ответникът й дължи връщане на сумата. С ИМ е предявен и иск по чл.86 ЗЗД, като се претендира законна лихва върху главницата от 600лв.за периода 12.04.2016г.до 12.04.2019г.Така предявените искове са уточнени допълнително, тъй като с първоначалната ИМ са изложени доводи за неоснователно обогатяване на ответника във вр. с присъдени суми по влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№7619/2017г.по описа на ПРС. В писмения си отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност. За да отхвърли така предявените искове като погасени по давност, ПРС е приложил Закона за деноминация на лева от 1999г., като е приел, че претендираната сума е в размер на 0, 60лв., счел е така направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно.Съдът е изложил съображения, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече от момента на отпадане на условието, което е станало още през 1996г. Становището на ПРС е, че дори и да се приеме, че с поканата си през 2000г., ищцата е поставила в забава длъжника, то към датата на ИМ-12.04.2019г., е изтекъл повече от петгодишен срок.ПРС позовавайки се на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД е приел, че след като главното задължение е погасено по давност, погасени по давност са и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което е счел, че акцесорният иск по чл.86 ЗЗД относно претендираната лихва за забава също е погасен по давност.Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. От представената квитанция №270 от 1994г.се установява, че Н.Ц. е заплатила на „••• П.“, към онзи момент ООД сумата 600лв.Представеното копие на квитанцията е твърде нечетливо и от същото не става ясно на какво основание е платена сумата.В молбата –уточнение на исковата молба ищцата посочва, че тази сума е заплатена на дружеството за поставяне на допълнителен радиатор и лира на остъклената тераса.В молбата –уточнение ищцата е описала писмо изх.№1057/30.12.1996г., с което дружеството я е поканило да получи внесения депозит в размер на 600лв., като е заявила, че е отказала, тъй като с посочената сума е можела да си купи пакет сол.Цитираното писмо е представено от ищцата и от същото е видно, че „•••“ЕАД е поканило ищцата Н.Ц. в 10-дневен срок да получи от касата на дружеството внесения депозит в размер на 600лв.Представени са и две молби на ищцата до дружеството, съответно с вх.№3707/29.10.1999г.и с вх.№2717/19.12.2000г., с които ищцата направила искане тръбите за ТЕЦ да бъдат изведени от нейния апартамент, като и в двете молби е упоменато, че през 1994г.същата е заплатила сумата 600лв.на дружеството за ремонт, който не е извършен.С втората молба от 2000г.ищцата е поканила ответника да извърши услугата или да й върне сумата. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл.114 ЗЗД е предвидено, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Правилни са изводите на ПРС, че в конкретната хипотеза давностният срок е започнал от 1996г., от момента на отпадане на условието. Няма категорични доказателства за основанието на което ищцата е заплатила на дружеството сумата 600лв.през 1994г., но факта на плащането е безспорно установен, с оглед описаното по-горе писмо, с което дружеството е поканило ищцата да получи така заплатената сума.Изявлението в писмото представлява извънсъдебно признание, че сумата от 600лв.е заплатена от Н.Ц. и подлежи на връщане.Не са представени доказателства процесната сума да е върната на ищцата, нито ответното дружество да е извършило съответната услуга, за която е извършено плащането.След като самият ответникът още през 1996г.е приел, че сумата подлежи на връщане, може да се направи извода, че към този момент договорът за монтаж на радиатор и лира е бил развален, поради неизпълнение от страна на дружеството. Полученото в резултат на развален договор подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на отпаднало основание.Петгодишният давностен срок за предявяване на иска за сумата 600лв.е изтекъл през 2001г., а искът е предявен на 12.04.2019г., т.е.23 години след получената покана за възстановяване на сумата.Изложените в жалбата доводи, че изпълнението е отложено, поради което няма давност са неоснователни.По делото не са ангажирани никакви доказателства за параметрите на договора за монтаж на радиатор, още по-малко за срока на изпълнение на този договор, за да се твърди, че изпълнението му е отложено. С оглед изложеното искът по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 600лв., след деноминацията в размер на 0, 60лв.следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.Като погасен по давност следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД относно претендирана законна лихва върху главницатта в размер на 66, 24лв.за периода 12.04.2016г.до 12.04.2019г.След като е погасено вземането за главницата, погасено по давност се явява и вземането за лихва върху същата сума на основание чл.119 ЗЗД, която разпоредба предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Правилно ПРС е приложил Закона за деноминация на лева от 1999г. и е приел, че сумата от 600лв., заплатена 1994г.е в размер на 0, 60лв.В чл.1 от ЗДЛ е предвидено, че с читано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от същия закон д еноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., за всички имуществени и парични права и задължения, а в ал.3 е посочено, че д еноминацията се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица.Правомерно и в изпълнение на законово въведено задължение, в съответствие със ЗДЛ, ПРС е извършил деноминация на претендираната сума. Относно посочената във въззивната жалба сума от 1000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, правилно и законосъобразно ПРС е оставил този иск без разглеждане в съдебното заседание на 03.12.2019г.Тази претенция не е въведена с исковата молба и молбата уточнение към нея и не е предмет на спора в настоящото производство.Касае се за изцяло нов иск, на друго правно основание.Недопустимо е в хода на висящо исково производство по предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, след размяна на книжа и депозиран отговор от ответника по чл.131 ГПК, в първо по делото съдебно заседание да се предявява съвсем нов иск, различен от първоначалния. Ищцата може да предяви претенцията си с подаване на нова искова молба, по която ще бъде образувано друго гражданско дело. След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 във вр.ал.8 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Окръжният съд При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 във вр.ал.8 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Окръжният съд